IV. Мониторинг на водите Повърхностни води
Изтегляне 3.1 Mb.
|
|
Основните физикохимични показатели, приоритетните вещества, специфичните замърсители и показателите за съответните хидроморфологични елементи и съответните биологични елементи за категория реки и категория езера , които са използвани от Басейнова Дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, за планиране на контролните и оперативни мониторингови програми са посочени съответно в Таблиците към точка 1.1 на Раздел IV: 4.12-4.19. В тези таблици съответните показатели и/или елементи за качество са обозначени и със съответните условни кодове. Последните са използвани за по-голямо удобство при попълването на съответните таблици за пунктовете от контролния и оперативния мониторинг и означаването на показателите, които ще се мониторират в тях. 1.1.3. Кратко описание на методите за вземане на проби и анализи, които се използват за всеки елемент за качество и връзка с национални и международни стандарти (CEN, ISO) Мониторинг на биологичните качествени елемент Представените методи и стандарти се отнасят изцяло за сладки (пресниводи) – реки и езера и нямат отношение към мониторинга на преходните(бракичните) и крайбрежните морски води. С цел осигуряване сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг на повърхностните води ще се използват следните Международни (ISO) и Европейски стандарти (EN): ISO 5667-3:1995-Water Quality-Sampling-Part 3: Guidance on the preservation and handling of samples - Ръководство за събиране и съхранение на проби ISO 7828:1985/ EN 27828: 1994 – Water Quality – Methods of biological sampling – Guidance on handnet sampling of aquatic benthic macroinvertebrates . Стандарт за пробонабиране на макробезгръбначни с ръчна мрежа – полуколичествен метод на събиране за фиксирано време. ISO 9391:1993/ EN ISO 9391: 1995 – Water Quality – Sampling in deep waters for macroinvertebrates – Guidance on the use of colonization, qualitative and quantitative samplers. Стандарт за пробонабиране на макробезгръбначни от дълбоки води –използване на изкуствени субстрати, количествени и качествени пробовземни устройства. ISO 8265:1988/ EN 28265: 1994 – Water Quality – Methods of biological sampling – Design and use of quantitative samplers for benthic macroinvertebrates on stony substrata in shallow freshwaters - Стандарт за събиране на проби от каменисто дъно в плитки сладки води. ISO 8689-1:2000/ EN 8689-1: 2000 - Water Quality – Biological classification of rivers – Part 1: Guidance on the interpretation of biological quality data from surveys of benthic macroinvertebrates- Стандарт за интерпретиране на данни от изследвания на макробезгръбначни. ISO 8689-2:2000/ ЕN 8689-2:2000- Water Quality – Biological classification of rivers – Part 2: Guidance on the presentation of biological quality data from surveys of benthic macroinvertebrates. Стандарт за представяне на данни от изследвания на макробезгръбначни. EN 14011: 2003 – Water quality – Sampling of fish with electricity. Стандартизиран метод за електроулов на риби в течащи води.Нормирани са правилата и организацията на работа при събиране на пробите, правилата за работа с електрофишер и протокола за опис на улова и докладване на резултатите 291. EN 13946: 2003 – Water quality – Guidance standard for the routine sampling and pretreatment of benthic diatoms from rivers. Стандарт за пробонабиране и предварителна обработка на бентосни диатомови водорасли от реки. EN 14407: 2004 – Water quality – Guidance standard for the identification, enumeration and interpretation of benthic diatom samples from running waters. Идентифициране, броене и интерпретиране на проби от диатомови водорасли от течащи води. EN 14184: 2003 – Water quality – Guidance standard for the surveying of aquatic macrophytes in running waters. Изследване на водни макрофити в течащи води. ISO 5667-1: 1980 –Water Quality – Sampling Part 1: Guidance on the design of sampling programmes. ISO 5667-2: 1991 –Water Quality – Sampling Part 2: Guidance on the design of sampling programmes. Общи методи и процедури за събиране на водни проби от езера и язовири. ISO 10260:1992 - Water Quality – Measurement of biochemical parameters – Spectrometric determination of the chlorophyll-a concentration. Спектрофотометрично определяне на концентрацията на хлорофил-а: биохимичен параметър. Съобразно местните условия, за целите на биологичния мониторинг и екологичната класификация на водите по смисъла на РДВ, ще се разработват нови стандарти и/или ще се адаптират съществуващите в Европа. Като база ще се използват методичните подходи, които се прилагат в Европа: AQEM – Development and Testing of an Integrated Assessment for the Ecological Quality of Streams and Rivers throughout Europe Using Benthic Macroinvertebrates- http://www.aqem.de/ MIDCC – Multifunctional Inegrated Study Danube Corridor and Catchment- Austrian Government-http://www.midcc.at/ FAME – Development, Evaluation and Implementation of a Standardiesed Fish –based Assessment Method for the Ecological Status of European Rivers: a Contribution to the Water Framework Directive- http://www.fame.boku.ac.at/ STAR – Standardisation of River Classification: Framework Method for Calibrating Different Biological Survey Results against Ecological Quality Classifications to be Developed for the Water Framework Directive http://www.eustar.at/ Химичен мониторинг – методи за пробонабиране и анализ ISO 5667/2:1982 – Water quality – Sampling – Part 2: Guidance on sampling techniques (Пробонабиране – Част 2: Ръководство за вземане на проби). ISO 5667-3:1995 - Water Quality – Sampling – Part 3: Guidance on the preservation and handling of samples (Пробонабиране – Част 3: Ръководство за консервиране и съхраняване на проби) 292. ISO 5667 – 5:1991 – Water quality – Sampling – Part 5: Guidance on sampling of drinking water and water used for food and beverage processing (Пробонабиране – Част 5: Пробонабиране на питейни води и води,използвани за обработка на храни и напитки). ISO 5667-6:1990 – Water quality – Sampling – Part 6: Guidance on sampling of rivers and streams (Пробонабиране – Част 6: Ръководство за вземане на проби от реки и потоци. БДС ISO 5667 – 9:2002 – Качество на водата. Вземане на проба. Част 9: Ръководство за вземане на проба от морски води. ISO 5667 – 10:1995 – Water quality – Sampling – Part 10: Guidance on sampling of waste water ( Пробонабиране – Част 10: Пробонабиране на отпадни води). ISO 5667 – 11:1993 – Water quality – Sampling – Part 11: Guidance on sampling of ground waters ( Пробонабиране – Част 11: Пробонабиране на подземни води). БДС EN ISO 5667 – 13:2000 – Качество на водата. Вземане на проба. Част 13: Ръководство за вземане на проба от канализация и пречиствателни съоръжения. БДС ISO 5667-18:2002 – Качество на водата. Вземане на проба. Част 18: Ръководство за вземане на проба от подземни води в замърсени места. Резюме на методите, които ще се използват за взимане на проби за физико-химичен анализ рН - БДС 17.1.4.27:1980; ISO 10523:1994 – Determination of pH; БДС 3424-81 Температура - БДС 17.1.4.01-77 Неразтворени вещества - БДС 17.1.4.04-80; БДС EN 872:2003 – Determination of suspended solids – Method by filtration through glass fibre filters, задържане върху филтър на неразтворени частици, съдържащи се в определен обем вода и определяне на тяхната маса след изсушаване при 105°С Електропроводимост - БДС EN 27888:2002 – Determination of electrical conductivity, Електропроводимостта е мярка за тока, провеждан от йоните, присъстващи във водата. Тя зависи от концентрацията на йоните, природата на йоните, температурата на разтвора, вискозитета на разтворите. Разтворен кислород - БДС 17.1.4.08:1978; ISO 5813 – РЛ – Ст.Загора; БДС EN 25814-2002, потопяване на електрод, състоящ се от клетка, затворена чрез селективна мембрана и съдържаща електролита и два метални електрода, в анализираната вода; поради потенциалната разлика между електродите, причинена от галванична дейност или външно напрежение, преминаващият през мембраната кислород се редуцира на катода, докато метални йони преминават в разтвор при анода; така произведеният електрически ток е право пропорционален на преминалия през мембраната и слоя електролит кислород и оттук на парциалното налягане на кислорода в пробата при дадена температура 293. Наситеност с кислород - БДС EN 25814-2002; БДС17.1.4.08:1978; ISO 5813 – РЛ – Ст. Загора БПК5 - БДС EN 1899-1:2004; БДС EN 1899-2:2004, Темпериране на водната проба, която ще се анализира, при 20єС, след което, ако е необходимо, аериране. Инкубиране при 20єС за определен период, 5 или 7 денонощия, на тъмно, в изцяло напълнени и затворени бутилки. Определяне концентрацията на разтворения кислород преди и след инкубиране. Изчисляване на масата на изразходвания кислород на литър проба; БДС 17.1.4.07:78 – РЛ - Бургас ХПК - ISO 6060:1989 – Determination of the chemical oxygen demand titrimetric/Dichromate reflux, накаляване на пробата в присъствие на живачен сулфат с известно количество от калиев дихромат и сребърен катализатор в силно сярнокисела среда за определен период от време, през който част от дихромата се редуцира от присъстващо окисляващо съединение; титруване на останалото количество дихромат с желязо-амониев сулфат; изчисляване на ХПК от количеството редуциран дихромат; ВЛМ № 208 – 2001 –Individual, spectrophotometric; БДС 17.1.4.02-77 – РЛ - Враца Азот амониев N-NH4 - БДС ISO 7150/1 – Determination of ammonium – Part 1: Manual spectrometric method, спектрометрично измерване на синьото съединение, образувано при взаимодействието на амоняка със салицилатните и хипохлоритните йони в присъствието на натриев нитропрусид; ISO 5664 – Determination of ammonium – Distillation and titration method, Фиксиране рН на пробата между 6 и 7,4; прибавяне на магнезиев оксид с цел създаване на умерено алкални условия; дестилация на освободения амоняк и събиране на дестилата в колба приемник, съдържаща борна киселина; титруване на амоняка в дестилата със стандартен разтвор на киселина, използвайки борна киселина/индикаторен разтвор; БДС17.1.4.10:1979; ВЛМ №101 – РЛ – Варна; БДС 17.1.4.10, т.3 – РЛ - Пловдив Азот нитратен – N-NO3 - БДС ISO 7890-3:1998 – Determination of nitrate – Part 3: Spectrometric method using sulfosalicylic acid, спектрометрично измерване на образуваното жълто оцветено съединение от реакцията на нитратите със сулфосалицилова киселина (образувана чрез прибавяне към пробата на натриев салицилат и сярна киселина) след обработка с основа; ВЛМ 103; ВЛМ 104 – РЛ – Варна; БДС 17.1.4.12-79 – РЛ -Бургас Азот нитритен – N-NO2 – БДС EN 26777:1997 - Determination of nitrite – Molecular absorption spectrometric method – реакция на съдържащия се в пробата нитрит с 4-аминобензолсулфонамид при наличие на ортофосфорна киселина и стойност на рН 1,9; към получената диазониева сол се прибавя N – (1-нафтил-)-1,2 –диаминоетан-дихидлохлорид; абсорбцията на полученото розово оцветено съединение се измерва при 540 nm; ВЛМ 105 – РЛ- Варна Ортофосфати – P-PO4 - БДС EN ISO 6878-1:2004 – Determination of phosphorus – Ammonium molybdate spectrometric method, взаимодействие на ортофосфатните йони с кисел разтвор, съдържащ молибдатни и антимониеви йони, с цел образуване на антимониев фосфомолибдатен комплекс; редукция на комплекса с аскорбинова киселина, в резултат на което се образува силно оцветен в синьо молибдатен комплекс 294. Хлориди - БДС 17.1.4.24-80; ISO 9297:1989 – Determination of chloride – Silver nitrate titration with chromate indicator (Mohr’s method), взаимодействие на хлоридите с прибавения сребърен йон, при което се получава неразтворим сребърен хлорид; при прибавяне на излишък от сребърни йони в присъствието на индикатор от калиев хромат, се образува червено-кафяв сребърен хромат. Сулфати - ВВМ № 205 – 2002 – Individual, Сулфатът реагира с разтвор на бариев хлорид до получаване на неразтворим бариев сулфат, който се пази във вид на суспензия чрез прибавяне наразтвор на желатин; БДС 17.1.4.03-77 – РЛ - Благоевград Фосфор – общ - БДС EN ISO 6878-1:2004 – Determination of phosphorus – Ammonium molybdate spectrometric method Калций - БДС ISO 6058 – 2002 – Determination of calcium content – EDTA titrimetric method, Комплексометрично титруване на калциеви йони с воден разтвор на натриевата сол на EDTA при индикатор HSN; ISO 7980 – РЛ - Бургас Магнезий - БДС ISO 6059 – 2002 – Determination of the sum of calcium and magnesium – EDTA titrimetric method, Комплексометрично титруване на калций и магнезий с воден разтвор на натриевата сол на EDTA при индикатор ериохромчерно Т; ISO 7980 – РЛ - Бургас Обща твърдост - БДС ISO 6059 – 2002; БДС 17.1.4.05:1980 – РЛ - Варна Желязо – общо - БДС ISO 6332 – 2002 – Determination of iron – Spectrometric method using 1,10 phenanthroline, Фотометрично измерване на абсорбцията на образувания между 1,10 о-фенантролин и Fe2+ йони червено-оранжев комплекс; 1.1.4. Кратко описание на методологията/критериите, използвани, за определянето на честотата на мониторинга. За контролния мониторинг честотите на честотата на обследване на качествените елементи са :
При реализацията на програмата за оперативен мониторинг, всеки параметър се наблюдава с такава честота, че да осигурява достатъчни данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент и респективно състоянието на водното тяло в риск. Оперативният мониторинг се провежда през интервали, които като правило, не превишават интервалите посочени в таблицата по-долу, освен ако не са оправдани по-големи интервали въз основа на технически познания и експертни оценки или когато тежестта на оперативният мониторинг на даден пункт (поради специфика на натоварването) е пренесена изцяло върху конкретен биологичен качествен елемент. Основен принцип в програмите за мониторинг при избора на честота на провеждане е съобразяване с променливостта на параметрите, получени в резултат на естествени и предизвикани от човека състояния. При техническото изпълнение на програмите за мониторинг момента за пробонабиране се избира така че да се сведе до минимум въздействието на сезонните изменения върху резултатите. Това дава гаранции, че резултатите от мониторинга отразяват промените във водното тяло, възникнали само в следствие на антропогенния натиск. Таблица 4.3: Минимална честота на мониторинга, съгласно изискванията на ЕРДВ.
1.1.5. Кратка информация относно някои допълнителни изисквания към мониторинга на повърхностни води, използвани за питейно-битово водоснабдяване, съгласно чл.7 от РДВ. Повърхностните водни тела, определени по силата на чл.7 от РДВ , които осигуряват над 100 м 3 дневно (като средна стойност) вода за питейно-битово водоснабдяване, съгласно Приложение IV(i) са защитени територии. В тези водни тела следва да се извършва мониторинг на всички зауствани приоритетни вещества и специфични вещества зауствани в значителни количества, които могат да засегнат състоянието на водните тела и които се контролират според разпоредбите на Директива 75/440/ЕЕС за питейни води. За района на БД ЗБР – Благоевград няма случай на заустване на приоритетни и специфични вещества във водни обекти използвани за питейно-битово водоснабдяване. Това се потвърждава и от данните от извършваният през последните три поредни години 2004 г, 2005 г. и 2006 г. мониторинг по Наредба № 12/2002 г /транспонирана от Директива 75/440/ЕЕС/ за тези повърхностни води. По тази причина такъв вид мониторинг не е заложен в програмите, предмет на настоящия доклад от страна на БД ЗБР - Благоевград. 1.2. Мониторингови програмиза повърхностни води – проучвателин мониторинг. Съгласно изискванията на Приложение V на ЕРДВ проучвателен мониторинг се изпълнява:
и предоставя информация за създаването на програма от мерки за постигане на екологичните задачи и конкретните мерки, необходими за отстраняване на въздействието на случайното замърсяване. Избират се честоти на мониторинга, съобразени с променливостта на параметрите, получени в резултат на естествени и предизвикани от човека състояния. Времето на изпълнение на мониторинг се избира с цел свеждане до минимум на въздействието на сезонните изменения на резултатите и, следователно, гарантиране, че резултатите отразяват промените във водния обект, възникнали вследствие промени от антропогенен натиск. Ако е необходимо за постигането на тази задача, се провежда допълнителен мониторинг през различните сезони на една и съща година. При изготвянето на доклада по чл.8 от ЕРДВ за разработване на нови програми за мониторинг на повърхностни и подземни води за всеки район на басейново управление в България през 2007 г. не бяха разработени и изготвени програми за проучвателен мониторинг в ЗБР и в останалите райони за басейново управление в България. Таблица 4.4. Програма за контролен мониторинг на повърхностни води, категория “реки” на БД ЗБР - Благоевград.
Каталог: webdav -> CircaBC -> env -> wfd -> Library -> framework directive -> implementation documents 1 -> information consultation -> bulgaria -> rbd-west aegean rbd-west aegean -> І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление env -> Executive Summary – Cement and Lime env -> Изложение 1 Въведение rbd-west aegean -> Програма от мерки Законова рамка и съдържание на раздела Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||