IV. Мониторинг на водите Повърхностни води
Изтегляне 3.1 Mb.
|
| Part 2: Guidance on sampling techniques (Пробонабиране – Част 2: Ръководство за вземане на проби)
ISO 5667-3:1995 - Water Quality – Sampling – Part 3: Guidance on the preservation and handling of samples (Пробонабиране – Част 3: Ръководство за консервиране и съхраняване на проби) ISO 5667 – 11:1993 – Water quality – Sampling – Part 11: Guidance on sampling of ground waters ( Пробонабиране – Част 11: Пробонабиране на подземни води) БДС ISO 5667-18:2002 – Качество на водата. Вземане на проба. Част 18: Ръководство за вземане на проба от подземни води в замърсени места Кратко описание на методите, които се използват за физико-химичен анализ на води от подземните водни тела: І група:Основни физико-химични показатели Разтворен кислород – БДС 17.1.4.08:1978; ISO 5813 – РЛ – Ст. Загора; БДС EN 25814-2002, потопяване на електрод, състоящ се от клетка, затворена чрез селективна мембрана и съдържаща електролита и два метални електрода, в анализираната вода; поради потенциалната разлика между електродите, причинена от галванична дейност или външно напрежение, преминаващият през мембраната кислород се редуцира на катода, докато метални йони преминават в разтвор при анода; така произведеният електрически ток е право пропорционален на преминалия през мембраната и слоя електролит кислород и оттук на парциалното налягане на кислорода в пробата при дадена температура рН – БДС 17.1.4.27:1980; ISO 10523:1994 – Determination of pH; БДС 3424-81 Електропроводимост – БДС EN 27888:2002 – Determination of electrical conductivity, Електропроводимостта е мярка за тока, провеждан от йоните, присъстващи във водата. Тя зависи от концентрацията на йоните, природата на йоните, температурата на разтвора, вискозитета на разтворите. Азот нитратен – N-NO3 – БДС ISO 7890-3:1998 – Determination of nitrate – Part 3: Spectrometric method using sulfosalicylic acid, спектрометрично измерване на образуваното жълто оцветено съединение от реакцията на нитратите със сулфосалицилова киселина (образувана чрез прибавяне към пробата на натриев салицилат и сярна киселина) след обработка с основа; ВЛМ 103; ВЛМ 104 – РЛ – Варна; БДС 17.1.4.12-79 – РЛ – Бургас Азот амониев N-NH4 – БДС ISO 7150/1 – Determination of ammonium – Part 1: Manual spectrometric method, спектрометрично измерване на синьото съединение, образувано при взаимодействието на амоняка със салицилатните и хипохлоритните йони в присъствието на натриев нитропрусид; ISO 5664 – Determination of ammonium – Distillation and titration method, Фиксиране рН на пробата между 6 и 7,4; прибавяне на магнезиев оксид с цел създаване на умерено алкални условия; дестилация на освободения амоняк и събиране на дестилата в колба приемник, съдържаща борна киселина; титруване на амоняка в дестилата със стандартен разтвор на киселина, използвайки борна киселина/индикаторен разтвор; БДС 17.1.4.10:1979; ВЛМ №101 – РЛ – Варна; БДС 17.1.4.10, т.3 – РЛ – Пловдив Температура – БДС 17.1.4.01-77 Перманганатна окисляемост – БДС EN ISO 8467: 2001 – Качество на водата. Определяне на перманганатен индекс – Нагряване на проба на кипяща водна баня с познато количество калиев перманганат и сярна киселина за определено време (10min). Редукция на част от перманганата от окисляващите се вещества в пробата и определяне на изразходвания перманганат чрез прибавяне на излишък от разтвор на оксалат, последвано от титриране с пермнганат. Обща твърдост – БДС ISO 6059 – 2002; БДС 17.1.4.05:1980 – РЛ – Варна Калций – БДС ISO 6058 – 2002 – Determination of calcium content – EDTA titrimetric method, Комплексометрично титруване на калциеви йони с воден разтвор на натриевата сол на EDTA при индикатор HSN; ISO 7980 – РЛ – Бургас Магнезий – БДС ISO 6059 – 2002 – Determination of the sum of calcium and magnesium – EDTA titrimetric method, Комплексометрично титруване на калций и магнезий с воден разтвор на натриевата сол на EDTA при индикатор ериохромчерно Т; ISO 7980 – РЛ – Бургас Хлориди – БДС 17.1.4.24-80; ISO 9297:1989 – Determination of chloride – Silver nitrate titration with chromate indicator (Mohr’s method), взаимодействие на хлоридите с прибавения сребърен йон, при което се получава неразтворим сребърен хлорид; при прибавяне на излишък от сребърни йони в присъствието на индикатор от калиев хромат, се образува червено-кафяв сребърен хромат Калий, натрий – БДС ISO 9964-3:2002 – Определяне на натрий и калий с пламъчно емисионна спектрометрия – аспириране на пробата в газов пламък. В резултат на значителна термична енергия присъстващите в пробата калий и натрий отделят характеристично излъчване. Интензитетът се измерва при дължина на вълната 589 nm за натрия и 766,5 nm за калия. Сулфати – ВВМ № 205 – 2002 – Individual, Сулфатът реагира с разтвор на бариев хлорид до получаване на неразтворим бариев сулфат, който се пази във вид на суспензия чрез прибавяне наразтвор на желатин; БДС 17.1.4.03-77 – РЛ – Благоевград Хидрокарбонати – БДС EN ISO 9963 - 1:2003 ; БДС EN ISO 9963 - 2:2003 – Определяне на алкалност, Част 1: Определяне на обща и съставна алкалност; Част 2: Определяне на карбонатна алкалност Карбонати – БДС EN ISO 9963 - 1:2003; БДС EN ISO 9963 - 2:2003 - Определяне на алкалност, Част 1: Определяне на обща и съставна алкалност; Част 2: Определяне на карбонатна алкалност Сух остатък – БДС EN 872: 2003 – Качество на водата. Определяне на суспендирани вещества – Изпаряване на определен обем проба на водна баня и изсушаване на остатъка при 105ºС. ІІ група: Допълнителни физико-химични показатели Азот нитритен – N-NO2 – БДС EN 26777:1997 - Determination of nitrite – Molecular absorption spectrometric method – реакция на съдържащия се в пробата нитрит с 4-аминобензолсулфонамид при наличие на ортофосфорна киселина и стойност на рН 1,9; към получената диазониева сол се прибавя N – (1-нафтил-)-1,2 –диаминоетан-дихидлохлорид; абсорбцията на полученото розово оцветено съединение се измерва при 540 nm; ВЛМ 105 – РЛ – Варна Ортофосфати – P-PO4 - БДС EN ISO 6878-1:2004 – Determination of phosphorus – Ammonium molybdate spectrometric method, взаимодействие на ортофосфатните йони с кисел разтвор, съдържащ молибдатни и антимониеви йони, с цел образуване на антимониев фосфомолибдатен комплекс; редукция на комплекса с аскорбинова киселина, в резултат на което се образува силно оцветен в синьо молибдатен комплекс Желязо – общо - БДС ISO 6332 – 2002 – Determination of iron – Spectrometric method using 1,10 phenanthroline, Фотометрично измерване на абсорбцията на образувания между 1,10 о-фенантролин и Fe2+ йони червено-оранжев комплекс; БДС 17.1.4.06-77; ВВЛМ № 22/2002 – РЛ – Бургас Манган - ВВМ № 413, Извън обхвата на акредитация , Впръскване в пламъка на атомно-абсорбционния спектрометър на аналитична проба от окисления филтрат на пробата. 3. Специфични замърсители :І група - Метали и металоиди Олово – ISO 8288 - Впръскване в пламъка на атомно-абсорбционния спектрометър на окислен филтрат от пробата. Кадмий – ISO 8288 - Впръскване в пламъка на атомно-абсорбционния спектрометър на окислен филтрат от пробата. Арсен – БДС EN ISO 11969, Атомно-абсорбционна спектрометрия ( хидридна система). Арсенът се редуцира до летливи хидриди чрез използване на натриев борхидрид и посредством газов поток се внасят в пламъчно загрятата кювета за измерване. Живак – EN 1483 - Атомно-абсорбционна спектрометрия ( хидридна система). Живакът се редуцира до летливи хидриди чрез използване на натриев борхидрид и посредством газов поток се внасят в кювета за измерване. Мед – ISO 8288, Впръскване в пламъка на атомно-абсорбционния спектрометър на окислен филтрат от пробата. Цинк – ISO 8288, Впръскване в пламъка на атомно-абсорбционния спектрометър на окислен филтрат от пробата. Никел – ISO 8288 - Впръскване в пламъка на атомно-абсорбционния спектрометър на окислен филтрат от пробата. Хром, тривалентен – като разлика от общ (ISO 9174 ) и шествалентен Хром, шествалентен – БДС 17.1.4.17-79:1979, Йоните на шествалентния хром образуват с дифенилкарбазид в кисела среда червеновиолетово комплексно съединение. Кратко описание на методологията/критериите, използвани за избор на честота на мониторинга за всеки параметър. Честотата на мониторинг може да бъде 12 пъти в годината, 4 пъти в годината, 2 пъти в годината и 1 път в годината. За двете големи групи качествени показатели – основни и специфични , понякога честотата е различна. Приоритетно и по-често се наблюдават основните показатели, които се явяват и основните и най-чести замърсители на подземните води. За специфичните показатели като тежки метали и пестициди – честотата е по-малка, а понякога тези показатели са изключени от програмите за мониторинг, там, където е доказано, че те не присъстват и няма въздействие върху подземните води от такъв характер. Честотата е определена в зависимост от: -типа на водоносния хоризонт в зависимост от хидравличните условия по горнището му - безнапорен (открит) – по-голяма или напорен (закрит) – по-малка. - типа на водоносния хоризонт (поров, карстов или пукнатинен). При по–уязвимите на въздействия подземни водни тела честотата на мониторинг е по-голяма; - коефициента на филтрация във водоносния хоризонт. По-високия коефициент на филтрация е предпоставка за по-бързото мигриране и разпространяване на замърсителите пространствено и в дълбочина на подземното водно тяло – това предполага залагането на по-висока честота на мониторинг. И обратното – при по-малък коефициент на филтрация процесите на пренасяне на замърсителите във подземните водни тела са по-бавни и могат да се проследят с мониторинг с по-малка честота. - степента и характера на въздействие от човешки дейности; За 12 броя подземни водни тела, разположени в 4 водоносни хоризонта, посочени по-долу, не се предвижда мониторинг в обхвата на програмите, които са предмет на настоящия доклад по следните причини:
Каталог: webdav -> CircaBC -> env -> wfd -> Library -> framework directive -> implementation documents 1 -> information consultation -> bulgaria -> rbd-west aegean rbd-west aegean -> І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление env -> Executive Summary – Cement and Lime env -> Изложение 1 Въведение rbd-west aegean -> Програма от мерки Законова рамка и съдържание на раздела Изтегляне 3.1 Mb. Сподели с приятели:
|