Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- Женски глас
- Румяна Узунова
- Борис Василев
- Б. Василев : Да. Р. Узунова
- Б. Василев
Р. Воденичаров: След излизането от събранието (у Мариана Златева на 12.03.) аз се запътих към Септември. Колкото неочаквано за мене беше излизането ми безпрепятствено от събранието, толкова още по-неочаквана беше срещата ми с Илия Минев в неделя вечерта. Аз бях последния, който го е видял. Вчера чух коментариите на семейството – жената, която се казваше Виола… Горд съм, че има такива българи, това са най-обикновени хора, които така искрено изказаха възмущението си, че по-добре не би могло да се каже. Това, което искам да направя сега, е да Ви прочета едно последно Обръщение, което съм написал от името на активистите на Дружеството в София - пак до Министъра на вътрешните работи, до Главния прокурор на НРБ и до Председателя на Комисията по правата на човека Константин Теллалов… Р. Узунова: Във връзка с Илия Минев? Р. Воденичаров: Във връзка с Илия Минев и с критичното положение, в което той е изпаднал, тъй като човекът изгасва. Утре е 60ия ден, т.е. два месеца гладна стачка, при това регистрирана на два пъти от лекари: Единият път той бе прегледан от д-р Константин Тренчев и сега, в четвъртък, е прегледан от цяла лекарска комисия от Пазарджик, водена от началник Отдел “Социални грижи” от Областния комитет, които, предполагам, че също са се убедили, че това е истинска и пълна гладна стачка, а не както сигурно служителите на МВР се опитват да я представят - едва ли не частична. Р. Узунова: А някакъв протокол направили ли са официалните лекари? Р. Воденичаров: Предполагам, че са направили, както и миналия път беше направен такъв протокол, но къде водят следите от този протокол, аз не мога да кажа. Веднага след излизането от вратата на двора на Илия Минев бях посрещнат с дежурната кола, която не можа да си прости, че ме е пропуснала до него. Представяш ли си, те вадят на умряло куче нож! Не стига, че човекът изгасва, но и на един от най-светлите народни празници, Поклади, когато хората се събират, за да се прощават, те не пускат никой да припари до Илия Минев – да не би от там да се даде сигнал за някаква конспирация или кой знае за какво... Наистина с мен се държаха много учтиво - просто ме изпроводиха до гарата, за което съм им благодарен и ме качиха в западна посока. Сега бих искал да Ви прочета последното Обръщение към Министъра на вътрешните работи на членове на НДЗПЧ. (…) (13.03.1989 г., ролка № 15) Изявление по повод края на стачката Румен Воденичаров: Искам да направя едно изявление във връзка със завършването на гладната стачка на Илия Минев…. На 15и март тази година всички, които следяха борбата на нерви между председателя на НДЗПЧ в България Илия Минев и властта отдъхват с облекчение. Разумът и у двете страни надделя. Глас на четец: По-нататък в разговора с редакторката Маруся Столева Румен Воденичаров изтъква некоректното отношение на властите към председателя на Независимото дружество Илия Минев. Румен Воденичаров: За победа още е рано да се говори, защото колкото е трудно да се провежда гладна стачка, толкова рискове се крият в излизането от нея, когато всяка клетка на изстрадалото тяло крещи за енергия. Саможертвата, към която беше тръгнал Илия Минев, зарадва стотици, а може би хиляди българи, които, без да се познават до този момент, се почувстваха обединени от обща мисъл и обща идея: Да се въздейства на властите и да се спаси живота на Илия Минев.(…) Акцията, подета от вестниците “Отечествен фронт” и “Работническо дело” и нарушаването на Виенските договорености от съдебните и изпълнителните власти у нас постигнаха именно обратния ефект: мнозина честни българи, чието гражданско чувство тлееше под дебел пласт недоверие, апатия, лъжа и двуличие, започнаха да мислят и да се убеждават, че са ощетени по въпросите на основните си човешки права. Дружеството нараства лавинообразно. Хората носят молби за приемане. Искат да дадат пари и да подпомогнат лечението на гладувалия Илия Минев. Други се обаждат по телефона, но страхът им надделява и анонимно изказват поддръжката и възхищението си. Предстои България да измине още дълъг път, за да стане правова държава. Регистрирането на НДЗПЧ не може да се отлага до безкрайност. Програмата и Уставът ще претърпят промени, изрично ще влязат текстовете, че се цели не власт, а демократизация на обществото. Творческата енергия на гражданите на България може да се отприщи само ако се почувстват свободни стопани в страна, която свято пази и зачита идеята за правата на човека, формулирана във Всеобщата декларация за права на човека от 1948 година и в страна, в която управлява законът, а не най-близкия началник. Женски глас: ... Вие имал ли сте възможност да говорите с Илия Минев или… Р. Воденичаров: Да. Вчера на обед се обаждах у тях и си обещахме да се видиме в неделя към обед, тъй като дотогава съм възпрепятстван… Гласът му звучеше вече бодро и е почнал да се възстановява. Но, разбира се, това е един много бавен и много опасен процес, както казах... Женски глас: Разбира се. А той бил ли е преглеждан от лекари? Р. Воденичаров: Не мога да Ви кажа след прекратяването на гладната стачка дали е преглеждан, но положително тези дни ще бъде прегледан. Ако не от лекари на местната поликлиника, то от лекарите - членове на Дружеството. Във всички случаи мисля, че това трябва да се направи, защото той трябва да спазва сега диета, специални витамини и т. н. Женски глас: Да се надяваме, че ще се възстанови бързо. (17.03.1989 г., ролка № 13) Разкази на Виола Иванова Виола Иванова: Добър ден, обажда се ваша редовна слушателка от София - Виола Иванова. И тъй като не мога да остана равнодушна към съдбата на председателя на Дружеството за човешки права Илия Минев, аз го посетих, със съпруга си, в дома му в гр. Септември. Румяна Узунова: Кога, кога го посетихте? В. Иванова: На 12 март. За мен тази среща беше потресаващо вълнуваща. Илия Минев е човек високо образован, интелигентен и преди всичко човек, никога не примирил се с нехуманните прояви в нашето общество. За това му е било отнето толкова много, че е страшно дори да си помисли човек. Повече от 30 години е бил в затвора. Отнемат му всякаква пенсия. Отнемат му дори пенсията от 75 лв., определена му от лекарска комисия – пенсия, която е получавал само един месец. Не е ли чудовищно това: в социалистическа България един човек заради своите идеи да бъде лишен от елементарни условия на живот. А знаем какви са огромните претенции на социализма за най-хуманен обществен строй. Но въпреки всички материални несгоди и терор от страна на властите, на 57ия ден от своята гладна стачка Илия Минев е с бистър ум и бодър дух. Уморява се, когато говори дълго, но е тъй одухотворен, че ми се стори по-жив от многото хора, заобикалящи ме в ежедневието. И все пак: докога ще продължи това?! Лекарска комисия от Отдел “Социални грижи” в град Пловдив в 9 членен състав е установила, че в урината му има много ацетон и е загубил 26 кг от теглото си. През цялото време си мислех: каква ли толкова страшна опасност за властите може да представлява този човек на 72 години, който не тежи повече от 40 кг, има болно сърце и страда от диабет? Гнусните лъжци в пресата нарекоха Илия Минев терорист и убиец – него, който не понася дори духовното насилие, какво остава за физическото! В. “Отечествен фронт” писа също, че Илия Минев е бил контрабандист и спекулант. Не мога да премълча и тази мръсна клевета. Ако бе и е алчен, Илия Минев щеше да си построи най-малкото кокетна къща или вила на няколко етажа, както правят много отговорни другари. Софиянци добре знаят какво представлява вилната зона в Симеоново и Бояна. Това е всеизвестно! Искам да подчертая, че човек, който се бори за светли идеи, не гради палати! В това може да се убеди всеки, който посети скромния дом на ул. Загоре 16 в град Септември. А сега искам да изложа накратко в какво се състои борбата на Илия Минев. На 19 и 27 декември 1988 година той изпраща протест, с обратни разписки, до Министъра на вътрешните работи, копие и до Председателя на Народното събрание на вниманието на народните представители и до Районен съд град Пазарджик във връзка на нарушенията - системно и цинично извършвани от органите на МВР спрямо членове на Дружеството. Той сподели например, че при задържането му на 17 януари му е бил нанесен побой. Каза ли са му, че трябва да се срещне със следователя, а се е срещнал с най-обикновен бияч. Представяте ли си побой над 72 годишен човек!? На 16 януари 1989 година той изпраща Заявление-протест до Главния прокурор на Главна прокуратура, в което известява, че започва гладна стачка във връзка със задържането на секретаря на Независимото дружество за човешки права Петър Манолов, изземването на архива на Дружеството, както и личните му поетически трудове. Илия Минев допуска, че през времетраенето на стачката в знак на солидарност ще получи отговор от Министъра на вътрешните работи или от Главна прокуратура, но тъй като и до днес отговор няма, той продължава и до днес своята гладна стачка, започната на 16 януари. Липсата на елементарни средства за съществуване Илия Минев отдавна е приел. В едно обаче остава категоричен и непримирим: да не му бъдат отнети правата на човек и гражданин. За тези именно права той проявява твърдата решимост да умре, ако трябва, каквото всъщност желание е изказал г-н Пеньо Платиников, началник “Следствено дело” на Главна прокуратура на Социалистическа република България. “Да мре!” - отсякъл той пред близките му. За това Ви молим: да вдигнете на крак световната общественост, за да бъде повлияно правителството на България да вземе разумно решение, да бъде изпратен отговор до Илия Минев с какъвто и да е текст, но да бъде зачетено човешкото му и гражданско право да одобрява или да протестира срещу дадени явления в обществото. Илия Минев не поставя никакви условия, просто държи да се спази закона, който задължава в едномесечен срок да бъде даван отговор на гражданите. Толкова ли е много това: една бланка хартия срещу един човешки живот?! За съжаление, с Илия Минев не може да осъществите контакт, защото телефонът му е свързан с централата в Пазарджик, а там има едно реле, което автоматично прекъсва връзката. Много просто, нали? За съжаление тук, на място, възможностите ни са доста ограничени, а дните минават. Необходима е бърза намеса, за да бъде спасен животът на един светъл и духовно извисен човек, човек, пред чиято смелост можем само да се прекланяме. На тръгване съпругата на Илия Минев, Ангелина, ни покани на чаша чай. Но знаете ли как пресяда всяка глътка в този дом?!… Виола и Пламен Иванови, 12 март 1989 година. Р. Узунова: Вие член ли сте на Дружеството? В. Иванова: Не. Р. Узунова: Вие познавахте ли Илия Минев от преди? В. Иванова: Не, не, не. (13.03.1989 г., ролка № 14) На 45ия ден Виола Иванова: На телефона Виола Иванова от София. Отново искам да споделя впечатленията си от последната ми среща с Председателя на Независимото дружестово за човешки права Илия Минев в град Септември. Срещата се състоя вчера, на 14 март. С голяма болка ви съобщавам, че неговото здравословно състояние е много влошено. Започнал е да се подува вследствие на голямото количество ацетон в организма. Въпреки това при него идват много хора с молба за членство в Дружеството. Докато аз бях там, имаше едно семейство от София, които попълваха своите молби. Или пък идваха хора, изказващи своята солидарност и подкрепа. Освен това Илия Минев получава много писма, изпълнени с уважение и подкрепа. И разбира се, такива, които го карат да се откаже от борбата си, за да съхрани своя живот. Едно от тези писма, това на Станчо Бочев от гр. Пордим искам да ви прочета: "Дълбоко уважаеми г-н Минев, прекланям се пред Вашия граждански подвиг, изпълнен (съм) с възхищение. Най-искрено Ви пожелавам несломим дух и добро здраве, за да дочакате своята дълбоко изстрадана и напълно заслужена голяма победа. Тя ще бъде победа за всички и на всички онеправдани. Град Пордим, 4 март 1989 година. С дълбоко уважение и възхищение, искрено Ваш Станчо Бочев, учител по философия.” Същият Станчо Бочев е изпратил писма и до Председателя на Държавния съвет на НРБ и до Съюза на българските писатели. Той ги изпраща, нали, и прилага копия от тях за сведение. Сега ще прочита и тях: "До Председателя на Държавния съвет на НРБ, гр. София. Уважаеми другарю Председател, невъзможно е да не съзнавате, че в случая с Илия Минев от град Септември и законът, и моралът са на негова страна. На негова страна рано или късно открито ще застанат всички, водени от най-естественото, но и най-възвишено чувство за човешка солидарност. Защото и каквито и да сме в своите политически пристрастия, религиозни убеждения и граждански позиции, ние преди всичко сме хора - хора с еднакво право на живот и човешко достойнство. Като държавен глава Вие трябва да стоите и оставате винаги над всякакви дребнави партийни страсти, групови или класови интереси и във всеки гражданин на страната да виждате преди всичко човека - с неговите граждански права и свободи. Не свързвайте България и Септември със смъртта на този човек, защото това няма да Ви прости никой. Проявете и този път такта и благоразумието, които винаги сте подчертавали, и спестете на България, на нейния народ и на себе си срама и позора от една ненужна смърт, защото след нея ще Ви бъде невъзможно да говорите, че у нас “всичко е за човека и в името на човека”. Гр. Пордим, 3 март 1989 година, С уважение: Станчо Бочев, учител по философия.” А сега следва неговото писмо до Председателя на Съюза на българските писатели: „До всички, които мислят и съпреживяват като съвестта на българския народ. Другарю Председател, 50 дни в град Септември гасне животът на един човек, дръзнал да потърси своите граждански права и свободи по единстения възможен за него начин: гладна стачка до смърт. 45 дни съвестта на българския народ позорно мълчи. Бъдете сигурни, че след 45 години народът няма да забрави това. И няма да допусне до себе си неспособните да видят общочовешкото в отделния човек. “Септември ще бъде май!”, но Вие не ще бъдете никога това, за което се представяте, ако незабавно и решително не издигнете глас в защита на този човек. Гр. Пордим, 4 март 1989 година, Станчо Бочев." Това са писмата, които исках да ви прочета. Има и други новини, и сред тях е и следното: че вчера, 14 март `89а година, с Илия Минев лично - по телефона - се е свързал ген. Георги Кръстев, който е началник Отдел Социално-инженерен, на улица „Московска” 5. И последният му е заявил, че на 13и главният прокурор Мръчков го е посетил - посетил е Георги Кръстев - и му е предал, че писмото-отговор на проф. Мръчков до Илия Минев е изпратено от Главна прокуратура на 10 март. На въпроса: сериозно ли е заявил това?, ген. Кръстев е заявил: “Да”. Пак на 14 март към три часа след обед синът на на Илия Минев Стоян се обадил на баща си и е казал, че на него в Главна прокоратура му е било заявено, че писмото пък е изпратено на 13 март. При поискане на изходящ номер от сина на Илия Минев отговарят, че писмото е пуснато без такъв. Това поражда съмнение у Илия Минев, поради което той продължава своята гладна стачка до получаване на писмото. С получаване на писмото той ще прекрати гладната стачка. Ако междувременно се случи да завърши земния си път, за това ще носят отговорност онези от Главна прокуратура, които не спазват собственните си законови разпоредби в едномесечен срок да отговарят на жалбодателя или протестиращия. За това, ако се случи нещо с Илия Минев, не може това да остане скрито от света. Аз си спомням колко възмутена беше нашата преса по време на трагично завършилите гладни стачки в Ирландия на Робърт Сенс и другарите му. Защо нашата преса не изразява такова възмущение сега?! (15.03.1989 г., ролка № 16; За края на гладната стачка Р. Узунова: Ето, включвам. Говорете. В. Иванова: Ало? Румяна Узунова ли е? Отново ви се обажда Виола Иванова. С голяма радост ви съобщавам, че късно снощи се свързах по телефона със съпругата на Илия Минев – Ангелина и тя ми каза, че вчера, на 15 март към обед, са получили писмо от Главна прокуратура, писмо - отговор на протеста му. И той е прекратил своята 60 дневна гладна стачка. Нямам думи да изразя огромната си радост за това, че се съхрани животът на този честен и толкова смел българин, когото мога да го нарека съвременния Капитан Петко войвода. И наистина, в съдбата на двамата има много общо, те дори са родени почти в един и същи ден: Петко Войвода - на 6и, а бай Илия - на 5и декември. Искам да завърша с едно пожелание към него: да бъде преди всичко бодър и жизнен, за да запази, както до сега, своя горд и непокорен дух. И още нещо: доскоро добрите и честни хора в България бяха самотници. Нека си пожелаем занапред те да не бъдат такива! Виола Иванова, София, 16 март. (16.03.1989 г., ролка № 357) Други документи и разкази Обръщение за подписка за спасяване на Илия Минев, чете Борис Василев Р. Узунова: Готово, говорете. Борис Василев: Драги сънародници, като членове на Дружеството за защита правата на човека посетихме нашия председател Илия Минев, Р. Узунова: Един момент, един момент, секунда само, ще ме почакате ли?!... Говорете. Започнете отново… Б. Василев: …но той още не беше прекъснал гладната стачка. За това се обръщаме към всички наши сънародници в България, така и извън границите, за спасяването от гладната смърт, която е надвиснала над нашия председател да го посети лекар-специалист. Кой политизиран човек в нашата страна из всички български затвори не помни Илия Минев? Той ни беше като учител за изучаване на политичните науки, демократичните принципи на френски, английски, немски езици. Драги сънародници, като искаме да… Р. Узунова: Започнете изречението от начало, ако обичате. Изречението – отново.. Б. Василев: Абе трепери ми нещо... в момента… има тука офицери наблизко, в съседните стаи, за това… Р. Узунова: Започнете изречението отново. Б. Василев: Като членове на ДЗПЧ посетихме нашия председател Илия Минев ... Р. Узунова: По-бавно, по-бавничко. Б. Василев: Да. Р. Узунова: Спокойно сега, бавно, спокойно и ясно. Б. Василев: Бавно, ама има в другата стая офицери. Р. Узунова: Ами няма да стане хубав записа, няма да има смисъл.. Кажете… Б. Василев: Добре…(започва от начало) …Който иска да посети Илия Минев може да отиде в гр. Септември до черквата. Срещу черквата има едно площадче, до него се намира (адрес). Предал Борис Василев. Р. Узунова: От кого е това писмо? Б. Василев: Това е лично от нас, членове на Дружеството. Обаждам се,… нали ви казах, че понеже тука, съседната ми стая е с офицери ... Р. Узунова: Кога го посетихте последно? Б. Василев: В неделя. Р. Узунова: Сега, тази неделя! И колко вече продължава неговата гладна стачка? Б. Василев: Ами неговата гладна стачка… заради протеста, аз ви бях прочел протеста преди няколко дена. Продължава за това, че не връщат отговор… Р. Узунова: Няма никакъв отговор, така ли? Б. Василев: Няма никакъв отговор и него, той даже вика така “ще предадеш”, да предам и за нещо, когато празнувахме годишнината в Ихтиман - как ни биха там милицията, Държавна сигурност. Също беше арестуван, преди моето посещение, един младеж на 25 години, само името не му знаех, на гара Септември при посещението при Илия Минев е бил арестуван. За това аз трябва да се свържем, за да се потърси този младеж, дали е освободен, защо се тероризира така! Р. Узунова: Какво обясниха, или изобщо нищо не обясниха, че го арестуват? Б. Василев: Ама никой нищо не ти казва. Арестуван е, защото е посетил председателя на Дружеството. Те са го проследили и на гарата го арестуват… Кой е на телефона? Р. Узунова: Румяна Узунова. Б. Василев: Румяна, вие ли сте? В момента, понеже ти казах, тука в стаята, където живеем, до мене живеят други, и клозета е свързан с кухнята, и не може да се предава така както…, свободно. Р. Узунова: Добре. Можем да… (около 25.02.1989 г., ролка № 298) Разсъждения на политзатворник от началото на `50те години за героизма Румяна Узунова: Записвам, един момент, готово… Слушам ви. Мъжки глас: Ало, по повод предаването за Илия Минев и реакцията на инстанциите, от които зависи неговия живот или смъртта му. Ако хората, които очакват, че неговият живот ще се окаже край на Движението за човешки права в България, много се лъжат. Тъй като животът ми е бил свързан с политическия живот още от годините, когато „другарите” използваха дори и по-лоши методи за увековечаване и утвърждаване на своята власт /времето до `55а - `56а година/… Ние бяхме тогава пред наистина незаконни домогвания, последиците от които донесоха в живота ми такива неща, които сега на моменти ги изживяваме, и които се оказват, че ние сме били прави на времето. Да. Майка ми тогава е била права!... Когато ни разследваха – аз съм бил в група такава, нали, в Държавна сигурност един полковник между другото ми каза: „Къде си тръгнал против нас? Ние тая власт сме я вземали с кръв и с кръв ще я дадем. И никой няма да пуснем да дойде на власт. Само с кръвта си ще разрешим да я вземат… Геройство ли, казва, ще проявявате? Нас фашистите, казва, ни направиха герои, бе.” Аз останах учуден от тая работа, обаче той продължи: „Бият те, издържиш – герой, умреш от бой - пак герой, застрелят те - пак герой; Те ни направиха герои - ние никакви герои не бехме! Значи вие много-много не се пишете герои!”… Това беше много интересно за мене, понеже годините беха такива, и по-трудно го асимилирах… Сега добре разбирам, че за времето си той може би е казал нещо верно… При това положение те са забравили, че всичко това води до геройство: насилието. Ако не искат да го правят герой, нека удовлетворят неговото искане, за да си остане обикновен, ако ли не - ще го направят още по-голям герой те. Р. Узунова: Да, разбирам. Мъжки глас: Страната ни, Румяна, е осеяна с паметници на герои. И колко още не са направени? Няма ли да дойде време да се срамуваме от това, че сме посягали на живота на хора, които са мислили и работили само за доброто на народа ни?! Колко интелигенция, колко трудови ресурси сме унищожили, колко крила, които са искали да възвисят страната ни, са били отрязани?! Заради убеждения. Животът ни се превръща в трагедия само заради едни убеждения!… Нашият народ е малък и е бил винаги буден, и е знаел откъде иде злото му, и е знаел доброто му откъде иде. Много години са минали в очакване… Дано сме живи, но много остана…Но чувствам, че вълната, която се появява на хоризонта, иде от Виена, дано огрее човечеството и да го спаси! Това, което в моя живот най-много ми е приятно да го изживея: вечен мир и спокойствие. Р. Узунова: Дано, дано. Мъжки глас: Дано да има вечен мир и спокойствие, но трудно, Румяна, ще го постигнем, много трудно… И не знам какво да кажа по-нататък… Р. Узунова: Добре, аз ще изключа сега машината и ще взема телефона да си кажем една дума... (вероятно началото на март, ролка № 38) Обръщение на Тодор Тодоров Тодор Тодоров: „До председателя на Независимото дружество за защита на правата на гражданите в България. Г-н Председателю, Вие преминахте пропастта, в която се намира злото и не паднахте в помийната яма на лошо скроената режисура и на още по-лошата игра на актьорите! Защото доброто и истината, противно на злото, са вашата цел, плод на вашето съзнание, доблест и себеотрицание. Вас Ви хулят, ненавиждат, желаейки Вашата смърт само затова, че Вие - Илия Минев, Цеко Цеков, Едуард Генов и др. създадохте НДЗПЧ в България и по тоя начин написахте една страница в българската история. А тя е най-големия съдник на времето и поставя събитията на място. Историята на никой не е простила и никой не е успял да я фалшифицира. Аз апелирам към Вас и същевременно, като член на Независимото дружество Ви моля: прекратете гладната стачка. Вие имате право на живот и трябва да посрещнете утрото на бъдния ден! Казвам се Тодор Тодоров, член на Независимото дружество, от село Долна Рикса съм, Михайловградска област.” (…) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|