Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Тодор Тодоров: … Затова аз отправям един апел - от чисто човешки съображения, да го помолим, като член на това Дружество, да прекрати,… защото той е невинен, това са обвинения против него… Това ми е целта…, това е моята мисъл. Р. Узунова: И Вие искате той да остане жив и да работи за Дружеството? Т. Тодоров: Разбира се. Защото това е човешки живот. Човешкият живот е най-скъпото нещо, най-ценното. Р. Узунова: Да, благодаря Ви много. Дочуване. (Т. Тодоров, 3.03.1989 г., ролка № 14) Медицинско заключение на К. Тренчев за здравословното състояние на Илия Минев на 54я ден от гладната стачка. Румяна Узунова: Доктор Тренчев, чувате ли ме? Константин Тренчев: Чувам Ви. Р. Узунова: Румяна Узунова на телефона. Днес сте били на посещение при Илия Минев. Какви са вашите впечатления? К. Тренчев: Да, заедно със секретаря. Ами ... Р. Узунова: Със секретаря на Дружеството Петър Манолов? К. Тренчев: Да, със секретаря на Дружеството. Прегледах Илия Минев и мога да дам следното заключение за здравословното му състояние: на 8 март, на 54 ден от гладната стачка, състоянието е критично. Илия Минев е с тегло не повече от 40 килограма. На легло е от няколко дни; при огледа правят впечатление фалулираните очи, силно намаления кожен тургур, подкожна мастна тъкан практически липсва, чувства се дъх на ацетон. При прегледа се установи хипотония 90/50 милиметра живачен стълб, силно изразена склонност към ортостатичен колапс, забавена сърдечна дейност, глуховати сърдечни тонове. За съжаление, не съм в състояние да направя лабораторни изследвания за прецизиране на статуса, но и без това се вижда, че всяко активно действие като разговор например му струва доста усилия. Въпреки значителните различия в индивидуалната толерантност към продължителен глад имам достатъчно основания да приема, че Илия Минев навлиза в терминалния стадий на гладната стачка. Въпреки настоятелните ми молби да приема поне някои медикаменти като витамини и кислоли, той категорично отказа. Боя се, че след няколко дни нарушенията във водно-солевия баланс ще бъдат така силно изразени, че само една активна реанимация ще бъде в състояние да спаси живота му. Ние, медиците, обичаме често да повтаряме латинската поговорка “Здраво тяло – здрав дух”. След днешния преглед съм убеден, че има и изключения. (8.03.1989 г., ролка № 217) Апел (чете Едуард Генов) Едуард Генов: От името на Независимото дружество за защита на правата на човека, както и от много обществени организации и частни лица в Европа и Америка съм упълномощен да отправя към председателя на Дружеството Илия Минев следния апел: „До председателя на Независимото дружество за защита на правата на човека в България, Илия Минев, град Септември. Уважаеми господин председателю, скъпи сънароднико и скъпи приятелю, завършва 55ия ден на мъжествената ви борба в защита на елементарното човешко право на чест и достойнство. Присъединявайки се към вашето възмущение и справедливо искане ви молим да обърнете внимание на следното: Гладната стачка е форма на борба срещу противник, който също има чест и достойнство. Тя е морален удар срещу този, който е осъзнал понятието морал и съвест. Вашето мъжествено държане и непоколебимост показаха още веднъж на целия свят истинския лик на властите в България. Вие постигнахте целта си! Само чист и неопетнен човек, само истински борец и идеалист може да притежава такава твърдост. Прекланяйки глава пред многогодишния ви борчески път и настоящия ви подвиг, ви молим да се съхраните, за да можете все така успешно да ръководите своята рожба – Независимото дружество за защита на правата на човека. Бай Илия, зората се вижда. Остани с нас до изгрева! Пълномощник Едуард Генов.” (11.03.1989 г., ролка № 258) Откъс от интервю с о. Благой Топузлиев Румяна Узунова: Понеже съвсем наскоро сте били в България, съвсем пресен сте тук, така да се каже, бих искала да ви попитам: какво става с председателя на Дружеството Илия Минев? Кога за последно сте го чули, кога за последен път сте разбрали нещо за него? О. Благой Топузлиев: Да, действително, въпросът за председателя на Дружеството г-н Минев е най-тревожния за момента. Защото става въпрос за един човешки живот. Може да се отлага събрание на Дружеството, може да се отлага приемане на програма, утвърждаване на Устав, но това не търпи отлагане, защото тече вече 56 ден май, ако не се лъжа, и животът му е вече съвсем сигурно в опасност. Но властите не пожелаха да проявят повече разум, за да може да бъде спасен един човешки живот - за тях човешкият живот не струва нищо, особено, ако не е от тяхна полза. Това е последната информация, от 2 дни значи, че не са дали никакъв отговор на неговите настоявания да получи утвърдителен или отрицателен отговор по въпроса: Наистина ли той е фашист или гаулайтер? Р. Узунова: В такъв случай е много лесно да му дадат положителен отговор, след като „Работническо дело” твърди така, поне такъв отговор да бяха му дали… О. Бл. Топузлиев: Поне такъв може да дадат, да, поне да се подпишат под това, което са писали във вестниците, но и това не пожелаха… (около 12.03.1989 г., ролка № 120) б) И един „глас от народа”: „сведения” за Илия Минев Р. Узунова: Ето, всичко е наред… Добре! Мъжки глас: Сега, ... аз не разбрах той кога е бил във Франция. Той е бил до 1941 – 42 г. там, … когато се е завърнал вече от Франция. Но аз си го спомням - понеже ви казах, бяхме съселяни там, - в този период, няколко пъти, когато идваше ... и Вие знаете, униформата правеше впечатление, той беше много словоохотлив и, добър, така, речовит, … даже имаше име – всички го наричаха Личо Чучолижин, нали знаете, някои хора ги наричат с галените имена – но него така, с това име. Р. Узунова: Личо Чучоличин? Мъжки глас: Личо Чучолижин. Така го наричаха тогава, в Сараньово (сега гр. Септември). Така. След 9 септември… Айде, преди 9 септември неговите прояви в региона бяха много активни като легионер - върху който момент аз се спирах, и мойто внимание, и как да кажа, мойта реакция… 1946 година той е осъден от Народния съд за контрареволюционни легионерски прояви. Р. Узунова: Е, какви по-точно? Мъжки глас: Ами, Вие знаете, една реакционна организация в дадена страна какви прояви по-точно… - контрареволюционни! Р. Узунова: Аз лично не знам… Мъжки глас: 1944 г., казват “революцията в България”. След това всяка организация, насочена против нея, е значи “контрареволюционна”. Р.Узунова: Това не ми звучи много убедително... Извинете, че Ви… Мъжки глас: Аз не Ви убеждавам – това са факти, които, нали така, аз не съм сътворил. Р. Узунова: Да, да, да… Мъжки глас: Той излиза от затвора 1962 г. – виждате, един период... В София отива 1969 г. 1971 г. отново попада в немилост. 1974 г. отново съден – ето виждате ли, лежал даже в Старозагорския затвор - за изготвяне на клеветнически материали за даване на…, вероятно на съобщения на Запад... Р. Узунова: Това и по вестниците го писаха даже... Мъжки глас: Вижте сега, аз тия данни, допълнително, не ги знаех. Когато съм бил на село, понеже се разделихме… и не знаейки много подробности... Аз съжалявам сега, понеже... Р.Узунова: Да, разбира се. Не, Вие лично какво знаете за него, от Ваши лични впечатления, Ваши лични срещи? Да? Мъжки глас: Вижте сега, аз Ви казвам туй, понеже Вие казахте, че и сега не сте готова по онова, за което трябваше днеска да ми кажете... Р.Узунова: Ами те, вестниците, излязоха… Аз слушах интервюто, което е взел от него… За съжаление, той е в изолация, аз не мога да вляза във връзка – телефонна - с него, за да мога да го питам…, с Илия Минев: не мога да го питам какво, що, как е! Прочетох отново, нали, вече дешифрирано, интервюто, което е дал на френския журналист; прочетох сериозно и вестниците. И, за съжаление, не мога да вляза във връзка с него да го питам - със самия Минев. Мъжки глас: Със самия Минев? Р. Узунова: Със самия Минев, да. Даже не съм сигурна дали… Мъжки глас: Кое Ви спира да влезете във връзка? Р.Узунова: Няма телефон. Изключен му е телефонът. Мъжки глас: А, той няма телефон... Може ли да… Той самия може да отиде, да Ви избира отнякъде... Р.Узунова: Аз дори не знам в какво състояние е този човек, защото са противоречиви сведенията, които имам. По някои от сведенията, които имаме, той продължава гладната стачка… Мъжки глас: Аз искам да Ви кажа, че сега събота и неделя бях там. И се срещнах със съграждани ли, съселяни ли, които са ходили в дома му; и разговарях – понеже нашият разговор предшестваше това... И, както виждате, аз се поинтересувах от реалността! Той не провежда никаква гладна стачка! - според тези хора, които са посещавали дома му. Хората, които чуват тия неща отстрани и са свидетели на истината, също казват, “Ей, дявол да го вземе!”. Разбирате ли? Моят въпрос, онзи ден като Ви се обадих, беше именно по тия противоречия, които се явяват между лъжливите свидетели и информацията, която им се поднася. Та, аз даже, ако искате, нали - това Ви го давам като съвсем прясна информация - че той е в добро здравословно състояние и не провежда гладна стачка. Но остава друго, което аз Ви моля да имате предвид – човекът е жаден за слава! Ей с такова впечатление оставам. Той иска за него да се говори, за него да се пише; той…, може би това е от миналото, и аз като че ли го разбирам, …неговото желание да бъде тъй – той толкова време е дал, човекът, в затвора е бил... Заставайки на неговата платформа, човек ще го оправдае. И се вижда една реална последователност на неговото желание! Но той е в добро здравословно състояние; само че малко се говори за него. Там се изпада в някакво противоречие; те са беседвали, там, хората с него. Аз съжалявам, че не можах да отида лично да го видя. Но тези, които са го виждали и дават информацията,… е достатъчно, което трябва човек да знае за него. Пък, освен… тука, аз имам достъп, дето се казва, по-голям отколкото Вас – да подбера малко материали и да Ви изпратя в един плик? Да имате, дет се казва… Р.Узунова: Разбира се, в края на краищата, ние сме далеч. Колкото и да е… Аз не мога лично да отида и да го видя; въпреки че бих отишла, бих видяла, защото разбирам Вашите чувства. Разберете, на мене ми се иска истината да излезе, защото има огромни бели петна... Мъжки глас: Точно затуй се обаждам и аз - иначе какво ... Р. Узунова: Да спра ли машината?... (недатирано, но вероятно в началото на февруари 1989 г., ролка № 317) Б) От грижата за живота на поета към грижа за живота на човека: стачката на Петър Манолов (11.01. - 11.02.1989 г.) а) Стачката: описание Едно „включване” на Румяна Узунова в политическото предаване на Радио „Свобдна Европа” „Факти, събития, коментари” Румяна Узунова: Тече вече 29 ден от гладната стачка на поета Петър Манолов. Този талантлив български поет извършва граждански акт, поставя живота си на риск в защита на една справедлива кауза, която подкрепят българи от най-различни слоеве на обществото - и интелектуалци, и обикновени хора. Телефоните на българската редакция на Радио “Свободна Европа” никога не са звънели толкова много. Обаждат се слушатели, питат какво е състояние на Петър Манолов, искат да изразят солидарността си с този човек, който отстоява не само своята лична кауза, а каузата на демокрацията, гласността и социалната справедливост. Петър Манолов не е в добро състояние, драги слушатели. Ето какво съобщиха по телефона за състоянието на Петър Манолов Цветан Златанов и д-р Константин Тренчев. Цветан Златанов: Вчера бях на посещение с моя приятел д-р Тренчев, също член на Независимото дружество, у Петър Манолов. Посрещна ни Вера Манолова. Не бих казал, че е в добро състояние, но все пак ходи, макар и силно отпаднала. Започнала е захранване. Безпокоях се много и въпреки че д-р Тренчев прекара инфаркт през декември и беше в доста продължителен възстановителен период, сметна, че е необходимо да заеме своята гражданска позиция в края на краищата и да ни помогне в случая. Нека той да ви разкаже по-подробно, разбира се, Петър пести всяка калория енергия, както се казва вече. Ето ви го д-р Тренчев с професионалните забележки. Р. Узунова: Вие сте Цветан Златанов, член на Дружеството? Цв. Златанов: Да. Ето д-р Тренчев. Р. Узунова: Д-р Тренчев, какво е състоянието... Цв. Златанов: Той ще ви се представи. Р. Узунова: Д-р Тренчев? Константин Тренчев: Да, казвам се д-р Константин Тренчев, асистент съм във Висшия медицински институт, Стара Загора. Р. Узунова: Да, слушам ви. К. Тренчев: По повод здравословното състояние на Петър Манолов. На 28 ден от гладната стачка състоянието му е доста тревожно - отслабнал е с над 15 килограма, подкожната мастна тъкан е силно редуцирана, кожният тургур е намален, правят впечатления бледата кожа, видимите лигавици, силно изразената отпадналост и склонност към колабиране. Аз се извинявам, че ползвам термини, но все пак не мога и без тях. Р. Узунова: Вие сте медицинско лице. К. Тренчев: Вие сами разбирате... От страна на дихателната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система сега за щастие нямаме сериозни оплаквания и не се констатират при прегледа големи промени. Петър страда от калколозен пиелонефрит ... Р. Узунова: Какво е това? К. Тренчев: Това са камъни в бъбреците, който се е проявил през последните седмици с няколко средно тежки кризи. На фона на общото отслабване и подтиснатия от хранителния недостиг имунитет е възможно обостряне на този хроничен процес и всяко друго заболяване би протекло много тежко и би се развило много остро. Направихме лабораторно изследване на урина и за щастие е в границите на нормата. Държа да отбележа, че без разширено инструментално изследване е изключено да дам изчерпателно заключение за неговото здравословно състояние, но дори и оскъдните данни от прегледа, който осъществих все пак с една слушалка и апарат за кръвно, ми дават основани силно да се безпокоя, че в течение на следващите 1-2 седмици промените, които настъпват в организма му, вече ще станат необратими. Той навлиза, сега е 2ри към 3ти стадий на гладуването. Това е едно медицинско подразделение на тези състояния, но третото състояние е вече терминално и дори тогава вече да се намесим, ще бъде късно. Р. Узунова: Късно в смисъл, че ще има необратими процеси? К. Тренчев: Да. Ами то не е, разбира се, наложително и да ви давам сведения под формата на лекция, какво точно ще стане в организма, но състоянието е подчертано много сериозно. Р. Узунова: Мога ли да говоря със Златанов още малко? К. Тренчев: Да, разбира се, сега ще ви го дам. Цветан Златанов: Ало? Р. Узунова: Каква е решимостта на Петър Манолов? Цв.Златанов: Ами знаете ли, вероятно сте информирана, в понеделник и вторник, и т.н. се продължиха се с печатните истории. Мисля, че това не е сломило духа му. На моите увещания, че все пак вероятно ще се постигне в скоро време решение, не мога да кажа, че ми повярва. Не е получил остатъка от личните си вещи, от част от архива на Дружеството – нищо, от авторските наброски, от сценариите, от разказите, от работния си архив… Р. Узунова: А как посреща кампанията във вестниците? Цв.Златанов: Мисля, че това не влияе психически на състоянието му, дори е окуражен. Имал много обаждания от членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, дори и след срещата им на висше ниво, където са се опитали под натиск да разкритикуват моралното съдържание на текстовете му и на „творбите”. Р. Узунова: Продължават да му се обаждат, продължават да държат връзка с него? Цв. Златанов: Когато е възможно с телефон, или отиване, или предаване чрез някого. Р. Узунова: Защото телефона му продължава да бъде прекъснат. Цв. Златанов: Не, също по време на нашия престой продължаваше да не работи телефона, но имат връзка негови приятели, обаждат се чрез други телефони. Една непрекъсната, струва ми се, духовна подкрепа, което е основно за доброто им състояние сега - и на него, и на съпругата му. Р.Узунова: Да, благодаря ви много. Вместо да намерят разумно решение, властите избраха изпитания сталинистки път – ругателска кампания в печата. Мислят ли, че ще заблудят обществеността?! Толкова ли е къса паметта на българина, та да забрави в какво например обвиняваха Трайчо Костов - че бил шпионин на чужди разузнавания. В какво обвиняваха Александър Солженицин и Андрей Сахаров? Не е къса паметта на българина, будно е чувството му за справедливост, будна е и другарската му солидарност. Обаждат се и на мен лично слушатели, казват ми, че не вярват в ругатните във вестниците. Искат да изразят симпатиите си към Петър Манолов и другарите му от Дружеството за защита правата на човека в България. Искат да предам на гладуващия поет топлите им думи. Разбирам тази широка загриженост към личност и поет като Петър Манолов. Личност вдъхновена и борческа, личност заангажирала силите си - и духовни, и физически, за да подпомогне неминуемия исторически процес към демократизация и справедливи социални отношения. Поет - талантлив и силен. За първата стихосбирка на Петър Манолов във в. “Литературен фронт” един талантлив колега по перо на Манолов бе писал следното: “Имам чувството, че съм се срещнал с един забравен и добър самотник. С един човек, който е живял живота си далеч от суетата и стремежа към признание. И така естествено и просто, както е живял, така просто и естествено е писал своите поетически откровения”. Друг автор, пак в “Литературен фронт” бе писал: „Авторът на “Докато стана пясък” (това е заглавието на първата книга на Петър Манолов) е заслужил правото да ни се противопоставя, защото, ако перифразираме думите на Пеги(?), истинската поезия не е тази, срещу която не може да се каже нещо, а тази, която казва нещо.” Днес наричат тази поезия порнографска, днес приписват на поета Петър Манолов какви ли не престъпления, днес отричат правото му да се противопоставя на неправдите с мирни средства, с цената на живота си. Днес му конфискуват поетическия архив, отказват му да се възползва от конституционното си право да издава независимо списание и да членува в независимо дружество за защита на човешките права. Днес заплашват да го съдят, макар че времето на подобни показни процеси отдавна вече е отминало. Може ли, колега Пейчев, да използвам случая и отново да дам телефона си на слушателите (диктува номер). Можете да ме намерите на този телефон през работно време. (Излъчено на 9.02.1989 г.; ролка № 307) Разговор с Петър Манолов Р.Узунова: Здрасти, добре ли сте? Възстановявате ли се? П.Манолов: Да, много бързо. Р.Узунова: Имате ли достатъчно сили да направим едно интервю? П.Манолов: Да, имам… След прекратяването на гладната стачка ми задигнаха … за ВВС, което не мога да им простя… Тогава сигурно не беше на ниво това интервю, защото аз …, защото основната битка тогава беше изнесена от радио „Свободна Европа”. Р.Узунова: Радвам се много. Няма значение, има време, има време да направим едно интервю. Един момент да видя машината как работи… Секунда само, така… Ало, ало?!… Аз чувам, само да видя дали записва… Ало, ало… Мисля, че е добре…Добър ден, Петър Манолов на телефона? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. П. Манолов: Здравейте, Узунова. Р. Узунова: Радвам се, че всичко свърши благополучно. Възхищавам се на куража ви. Тъй като толкова много наши слушатели питаха за Вас, нека да започнем от начало. Дано имате сили да направим това интервю. При първите ни разговори Вие разказахте за своя живот, за първите си две стихосбирки, затова, че след това се трупа поезия вкъщи и никой не я отпечатва. Бихте ли каза ли първо няколко думи по този първи повод – за книгите Ви, за натрупаните стихотворения вкъщи и за желанието Ви да създадете независимо списание. П.Манолов: Как да Ви кажа, някак си самите взаимоотношения между редакциите и поетите и писателите се изродиха: там винаги трябва човек нещо да се съобразява дали ще мине… Самата обстановка в някои редакции – имам пред вид тука „Тракия”, а и някои други, и столични – тя беше ненормална, те посрещаха /или може би само това не е било от отдавна ..., и имам чувството, че не само с мене/, те посрещат своите сътрудници едва ли не като врагове, които искат да им пробутат нещо, да отпечатат нещо, което е провокационно... И много ме занимаваше този проблем - за взаимоотношенията на работниците в списанията и самите автори, и исках даже, в желанието за създаване на списание „Слухове” като че ли имах желание да създам една атмосфера, в която да може да се разговаря ... Р.Узунова: ... да има различни мнения, различни становища; доколкото разбирам не желанието да публикувате своята собствена поезия, а желанието да помогнете да се създаде една атмосфера на различни становища, на различни…, на плурализъм, всъщност. П.Манолов: Да, разбира се. И на нормални взаимоотношения, като тези взаимоотношения пък от своя страна да имат, колкото и малко да е, някакво оздравително значение за националния духовен климат. Р.Узунова: Да, разбирам напълно, и докъде стигнаха преговорите Ви със съответните власти за издаване на независимо издание тогава и досега? П.Манолов: Никакъв отговор още нямам от тези власти. Започнах на ръкопис, т.е. на ръка с мастило, на ученически тетрадки от по 40 страници, за повече нямахме възможност, търсих хора, така, с хубави почерци – все пак да има вид списанието, но там тези неща, които се случиха на 11и, прекъснаха дейността... Р.Узунова: Така, да се върнем тогава към този етап, в който Вие решихте да се присъедините към Дружеството за защита на правата на човека в България, кое Ви накара да се присъедините към него, да вземете дейно участие и да станете секретар на това Дружество? П. Манолов: Секретар?! Аз бях избран за секретар... Всичко около мене ме тласкаше към това Дружество. Не само мене, а и много хора, дори аз не намирам голяма разлика между тези, които идват сега – забележете, нашият брой далеч надхвърля вече 300. Всички тези млади хора са водени като че ли от същото, от което и аз бях воден през ноември миналата година. Р.Узунова: И към кого се обърнахте за влизане в Дружеството? П.Манолов: Обърнах се към неговия Председател, Илия Минев. Р.Узунова: И бяхте избран за секретар и работната документация на Дружеството беше при Вас, така ли? П.Манолов: Беше при мене. Аз, най-напред се опънах на това да бъда, т.е. противях се да бъда секретар, защото нямах юридическо образование, мислех, че човек на такава длъжност трябва да бъде юрист, но... членовете на Дружеството настояха. Р.Узунова: Нарочно обръщам внимание на този въпрос, защото както знаете, в пресата някъде Ви наричат „самозван секретар”. Както и да е... И така, да се върнем на този, така да се каже, фатален ден – 11 януари. Какво точно се случи? П.Манолов: ... нахълтаха около, не знам броя им колко, но сигурно бяха над 12 човека, показаха разрешение за обиск ... Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|