Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Р.Узунова: А бе ти чу, както казвах на Данчо, даваха снощи по френската телевизия интервю с Петър Манолов. И той показва стаята, която му е опустошена. Всичко, ръкописите му, които са прибрани и заявява, че от 11 е започнал гладна стачка. Бл. Димитрова: Да, да, и ние чухме за това. И той не нарушава стачката. Това, макар че е на свобода, продължава. Р.Узунова: Днеска е 17 – значи 5-ти ден. И жена му се е присъединила към него! Ще продължава стачката, докато му върнат ръкописите и целия архив. Блага Димитрова: Да, да. Р. Узунова: Щели да го … съдят не по чл. 273, а по чл. 108, като чл. 273 е само до две години затвор, а другият е по-лош, 108ми, до пет години затвор… Бл. Димитрова: Да. Това не го знаехме. А с какви обвинения? Р.Узунова: Ами още обвиненията са тези, които са в пресата, печата и по телевизията. Тепърва събират - може би архива му и за това го държат, да търсят някакви доказателства… Бл. Димитрова: Ами ще имаме предвид, ще видим. Но още се надяваме, че ще надвие здравия разум. Ще видим… Р.Узунова: .... Блага, би ли казала няколко думи в подкрепа на Петър Манолов? Бл. Димитрова: Виж какво, чакай, ще ти кажа. Искам лично да се срещна с него. Нека да направим тая среща. Може би аз ще отида в Пловдив да го видя и тогава ще кажа неща, които… лични впечатления имам, разбира се. Р.Узунова: Добре. Бл. Димитрова: Защото това е един поет, който е много интересен. Р.Узунова: Да, имам му стиховете. Бл. Димитрова: Имаш ли двете му книги? Р.Узунова : Не. Само "Сто кръпки" и няколко стихотворения, които той ми прати. Бл. Димитрова: Аха. Той има една книга, първата му книга: "Докато стана пясък", тя е интересна, също и така за него мога да поговоря, но нека да имам, много те моля, лични впечатления. След като си замине, нали "големия гост", и така, да видим как ще бъде хавата. Р.Узунова: Да ... защото, нали е в гладна стачка в момента, аз сега ще му се обадя по телефона на него. Бл. Димитрова: Аз му имам телефона. В Пловдив. Имаш ли го? Р.Узунова: Да, да, имам го. Бл. Димитрова: На няколко пъти се опитвам, но никой не отговаря. Р.Узунова: Ами и с мен беше така. Знаеш ли, и с теб колко пъти се опитвах да се свържа, и с него… Бл. Димитрова: Аз ще се опитам с него лично да се видя и тогава да направя едно представяне: какъв е поетът, щото да не останат с впечатление, че е някакъв, така, случаен. Той си има своето място в новата българска поезия и искам …, една характеристика да направя за него, премислена, не така случайно, нали... да имам и последните данни. Това ще стане в близките дни. Р.Узунова: Добре, добре. Бл. Димитрова: След 19, след като си замине… (Фр. Митеран). Р.Узунова: Да, разбирам. Няма смисъл да избягвате… Бл. Димитрова: Той ще ходи и в Пловдив, "високия гост". Р.Узунова: Аз сега ще звънна и на него. Мога да му кажа, че искаш да срещнеш с него, нали? Това би било подкрепа за него. Бл. Димитрова: Разбира се. Ние се знаеме лично с него. Ами добре. Р.Узунова: Много се радвам, че се чухме. Ще се обадя в такъв случай, като преминат тези неща, другата седмица. Бл. Димитрова: Другата седмица… Да е нещо премислено, цялостно, не такива на парченца - на парченца, нали? Р.Узунова: Разбирам. Тогава беше по-друго положението. По-рано, понеже, нали прекъсваха… Бл. Димитрова: Ясно. Сега би трябвало и аз да премисля, и след всичко това, което преживяхме напоследък... Доста неща ни изопнаха нервите и… нали знаеш… (17.01.1989 г., ролка № 92) Декларации за гладна стачка (Петър Манолов, Вера Манолова, група членове на НДЗПЧ – българи и турци) Р.Узунова: Румяна Узунова се обажда. Снощи по френската телевизия беше излъчено интервюто с вас. Ало? Петър Бояджиев, нали? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Снощи по първа програма на френската телевизия, в 20 часа вечерта, бе излъчено интервюто с вас на френската журналистка. Петър Бояджиев: Не с мене, как с мене?! Интервюто с Петър Манолов. Р.Узунова: Боже, аз мисля, че говоря с Петър Манолов. Прощавай. Така, Румяна се обажда и се обаждам за записите. Дала съм четири телефонни номера и то тук ми показа друг номер... Няма значение. П. Бояджиев: Не, не, та неговия телефон е още прекъснат - за всеки случай. Р.Узунова: Така ли? Аз ще се опитам с него да се свържа. И така, обаждам се за тези… изявленията на Петър Манолов, на жена му. Обаждам се с техник, за да запиша… П. Бояджиев: А, готови ли сте? Добре. Ако сте готови, и аз съм готов. Ало? Р.Узунова: Добре, Да, да, записва. Ало.....Нищо не се чува. П. Бояджиев: Аз сбърках, олеле, и изтрих част от началото... Р.Узунова: Много лошо… П. Бояджиев: (говори на френски с някого) Аз имам друго... „в България. Господин председателю, заявявам …”, Да, секунда, Румяна. Р.Узунова: Нищо, нищо, слушам. П. Бояджиев: Защото аз сбърках. Аз съм толкова уморен. Започвам. Айде, Румяна ще ти дам от оригиналната касета. Ще има някои фрази, разговори помежду, ти ще ги отрежеш, нали? Има излишни неща. Ти имаш нужда от три декларации само, т.е., от четири декларации. Започвай. Юсуф Ибрахимов: „До Председателя на Държавния съвет, София, Копия: министъра на вътрешните работи - София, главна прокуратура на НРБ, международния ПЕН клуб - Лондон, българската Лига за защита на правата на човека - Рим, в. "Работническо дело" София. Заявление от Петър Манолов Георгиев, поет, живущ (адрес) Пловдив, България. Господин председателю, заявявам, че продължавам гладната стачка, обявена на 11 януари `89а година в Следственото управление към МВР Пловдив, в протест на това, че на горната дата след задържането ми и извеждането ми от вкъщи е продължен обиска и в работната ми стая. Иззети са словосъчетания, словесни конструкции, литературни откъси, незавършени и завършени стихотворения, поетични цикли, цели ръкописни и машинописни стихосбирки, новели, разкази, повести, есета, драматургични свитъци и цели драматични пиеси, части от киносценарии, завършени киносценарии за анимационни, документални и игрални филми, идеи за литературни произведения, статии, философски размишления, дневници, записни бележки, записки на сънища, разработки на разкази, религиозни, национални и етнически проблеми, получени и не изпратени писма, адреси, телефони - изобщо 30 годишен почти нереализиран литературен труд, като в копието от протокола всичко това е посочено за папки и определен брой листа. Присъствувалата на обиска Вера Бондова(?) Манолова, съпругата ми, е подписала без да има възможност да види съдържанието на изтръгнатите листа и листчета, тъй като шест лица, т.е. дванадесет ръце са разбърквали, ровили и конфискували следите от един съзидателен човешки труд. В мое присъствие описаха и изнесоха от дома ми цялата работна документация на НДЗПЧ в България, чийто секретар съм. Заявявам, че ще продължа гладната стачка докато ми бъдат върнати пълната работна документация на Независимото дружество, бъде върнато всичко, конфискувано от органите на Държавна сигурност, вкл. и пишещата ми машина; не ми бъде разрешено да се движа из страната свободно по подписаната от мен декларация на 14 януари 1989 година в Главно следствено управление, София; бъде възстановена телефонната ми връзка в страната и света, нарушена периодично по нареждане на неведоми и нецивилизовани сили. 15 януари `89а година, град Пловдив. Гладуващ: подпис.” Към него се присъединява и съпругата му Вера Пондева Манолова. „До председателя на държавния съвет на НРБ София. Копие: до министъра на вътрешните работи София; главен прокурор на НРБ София, българската Лига за защита на правата на човека в Рим, в. "Работническо дело", София. Заявление от Вера Пондева Манолова, живуща (адрес), Пловдив. Заявявам, че се солидаризирам със съпруга си Петър Манолов, поддържам исканията му чрез обявената гладна стачка и обявявам също гладна стачка, докато не бъдат изпълнени исканията му. Обявявам гладна стачка от днес, 15 януари `89а година. Пловдив. Гладуващ: подпис". Сега искам към това да прибавя и протокол… пак Заявление от членове на Независимото дружество, просто които успяха за много кратко време да се намерят... Отгоре надписите са пак същите, само че включвам и Българска телевизия. „Заявление от членове на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Господин председателю, заявяваме, че се солидаризираме със секретаря на Дружеството Петър Манолов и неговата съпруга Вера Манолова и заедно с тях обявяваме седем дневна гладна стачка, считано от 16 януари `89а година - годишнината от учредяването на Независимото дружество, в подкрепа на исканията им. Гладуващи: свещеник Благой Топузлиев, Зейнеп Ибрахимова Мустафова, Юсуф Хюсеинов Бабечки, Екатерина Маркова, Цветан Георгиев Златанов, Зайде Бабечка.” За напред ще има още хора, които ще се включват. Сега мога да спомена за един, който от утре - 17и ще се включи с пет-дневна гладна стачка. Това е: пак същите инстанции, "Заявление от Али Алиосманов Мехмедалиев, гр. Шумен, адрес. Заявявам, че се солидаризирам с поета Петър Манолов от Пловдив и неговата съпруга Вера Манолова и всички останали, обявили гладни стачки, като обявявам пет дневна гладна стачка, считано от 17и януари `88 година в подкрепа на всички техни искания. Гладуващ: Подпис.” Така. Това е. Ало? Р.Узунова: Да, да, чувам. На мене ми се струва, че качеството е добро за излъчване. П. Бояджиев: Както искате. Това Юсуф го чете. Юсуф Ибрахимов. Той беше на телевизията, имате го досието, смятам. Р.Узунова: Той прочете всичките тези…, а не Петър Манолов? П. Бояджиев: Манолов е изолиран, нали?! И той беше натоварен да прочете това. Петър Манолов чете по-театрално, по-поетично, по-изразително. Р.Узунова: Току-що говорих с Блага Димитрова по телефона. Тя ми каза, че ще отиде веднага след като Митеран се върне от България, ще отиде в Пловдив да потърси Петър Манолов, да говори с него и тогава за нас ще даде едно изявление за него, което да е много подготвено, като за поет. Което е много хубаво. П. Бояджиев: Това е добре... Пуснаха ли й телефона на Блага? Р.Узунова: Говорих с нея, като че ли от съседната стая говореше. За пръв път след толкова време... П. Бояджиев: Благодарение на Франция! Снощи имаше пресконференция в ..., ..то всичкия тия са подчертали, са говорили... Р.Узунова: На правителствено равнище? П. Бояджиев: В президентския дворец. Р.Узунова: И кой е давал интервю? Кой е бил там? П. Бояджиев: … (правителственият говорител) е говорил..... и е казал, че Франция е интервенирала... и така нататък, и че Президентът следи отблизо всички тези събития. Проверете много добре. Проверете всичките микрофони сега. Защото те имат ноти, те викаха посланика и т. н. Но аз тези поръчковски неща ги оставям настрани. Р.Узунова: Сега, Петър Манолов и Димитър Томов са ми в списъка. Дано да мога да вляза и с тях във връзка и мисля, че стават за излъчване тези... П. Бояджиев: Както решите. Аз ви давам... няма конспирация, няма…. Р.Узунова: Юсуф Ибрахимов откъде е? П. Бояджиев: Е, той е от с. Климент, Шуменско, имат му го досието, те го знаят кой е .. Р.Узунова: (записва) Село Климент, Шуменско, член е на Дружеството за защита на правата на човека? И него ли интервюираха? П. Бояджиев: Снощи от Дружеството са били Петър Манолов, Благой Топузлиев… (недатирано, но около 20.01.1989 г.; ролка № 92) Още имена на български турци, участници в щафетната гладна стачка Р. Узунова: Ти ще ги диктуваш или те са записани на нещо? П. Бояджиев: Те са записани на ръка. Аз ще ти ги прочита. Ще ти дам турската част, нали? За българската ще трябва да питам Томов дали ... след половин час ще говоря веднага с него. Р. Узунова: Българската част може и на телефона, на моя телефон да я кажете. П. Бояджиев: Кемил Мехмедов, село Воким, Разградско, тел...; Вайдим Мехмедов Хюсеинов, гр. Дулово, адрес, тел…; Хелми Галибов Сабриев, с. Звегор, Шуменска околия, тел…; Сабри Галибов Сабриев, този е брат му, същото село, същия телефон; Ислям Алиев Рахимов, с. Звегор, Шуменско, тел…; Идриз Хасанов Мехмедов, също с. Звегор, Шуменско; Сали Алиев Усов, с. Загорице, Шуменско; Мулдин Арифов Мехмедов, гр. Тутракан, адрес; Хюсеин Халилов Хюсеинов, гр. Дулово, адрес, тел…; Анидже Ахмедова Зайналова, гр.Дулово, адрес, тел…; Хасан Рашидов Хасанов, гр. Дулово, адрес; Зеки Салиев Алиев, гр. Дулово, адрес, тел…; Редван Кязимов Мехмедов, гр.Варна, адрес, тел…; Сали Юсмив Салиев, гр. Дулово, адрес, тел…; Али Джеляли, гр. Дулово, адрес, тел…, учител; Емин Хасанов Шекилов, с. Пресека, Кърджалийско; Фиктет Ахмедов Халимов, с. Изгрев, Шуменско, фелдшер; Седаил Салиев Топузов, с.Огорци, Разградско; Хюсеин Ахмедов Сюлеиманов, с. Медеци, Кърджалийски окръг. Това са турците. А има и 14 българи. Той ми ги даде преди десет дена и тогава ми каза да не ги съобщавам. Искам да проверя при Томов… Да проверим кои да се кажат и кои не… Р. Узунова: Ти ми каза, че те искат да се чуят имената им. П. Бояджиев: А, първите - да. Р. Узунова: А ти искаш да се излъчат заедно?! Защото аз исках днес да кажа първите 3 имена, а после да кажа, че има още 30 имена. П. Бояджиев: Слушай сега. Аз веднага затварям, за да говоря с Томов. И ако той ми каже за втората част, може ти да направиш първата част… и втора - ще смесиш българи с турците. Р. Узунова: Чакай сега! Не бързай да затваряш, има да те питам и други неща. Имаш ли телефони на този… Метцим... или нещо от този порядък? Мислиш ли, че бихме могли отнякъде или от този Комитет, където се организира в защита на Петър Манолов, да се свържем с някои хора и от тях да се вземе по някоя дума? П. Бояджиев: Това ще бъде идеално! Това ще трябва да си го запиша и ще ти ги дам. Р. Узунова: Запиши си с какви хора от Франция бихме могли да се свържем. Владо Костов говори френски, имаме и други да говорят френски…, защото друго прозвучава, като една независима организация или приличен човек каже нещо. Нали разбираш?! П. Бояджиев: Ами това е много хубаво. Щом сте съгласни, аз ще ви дам. Р. Узунова: В такъв случай аз отивам горе и ще чакам да ми се обадиш на моя номер за българските имена и ще решим какво да правим. Добре. Благодаря ти много. П. Бояджиев: Няма нищо. (23.01.1989 г., ролка № 49) Обръщение към Петър Манолов от 62 интелектуалци, подписали Открито писмо в негова подкрепа Румяна Узунова: Чети… Блага Димитрова: „Обръщение към Петър Манолов от 62 български интелектуалци, подписали Открито писмо в негова подкрепа. Скъпи Петър Манолов, обръщаме се към тебе в един много критичен момент и в състояние на крайна тревога. След 22 дни гладна стачка организмът ти навлиза във фаза на необратими изменения. От тук нататък твоят живот е в реална опасност. Ти убеди всички, че си готов да отидеш до край. Но ти постигна повече от възможното – събуди сред нас духовна сила, взаимопомощ. Ти защити неприкосновеността на творчеството и правото на поета да я брани. Твоят риск не отиде напразно. Той тласна много хора към гражданска активност и самоотверженост. Твоите 22 гладни дни ще хранят мислеща България за много години напред. Призоваваме те настойчиво от все сърце: прекрати гладната стачка, това няма да бъде отстъпление. Ти вече постигна морална победа. Поменникът от загинали наши поети е дълъг. Нека да не се прибавя още едно име. България има нужда от живи поети и достойни хора като тебе.” Това е. Р. Узунова: Ти днеска чу ли предаванията, които.... Бл. Димитрова: Чух. Сега, Румяна, много те моля, звънни и на Вера Ганчева, която... Р. Узунова: Имаш ли й телефона? Бл. Димитрова: Един момент, сега. Тя е била при него... Р. Узунова: Да, знам. Той, Данчо, ми разказа. Бл. Димитрова: Нещо е станало там след нейното посещение... Р. Узунова: Какво? Бл. Димитрова: Той бил почти готов да прекрати, но такова нещо е говорила,… ще видиш, питай я там какво е говорила... Р. Узунова: Тя какво му била казала: “Каквото повикало, такова се обадило.” Бл. Димитрова: Ми да. И изглежда и други работи му е говорила, нека тя да ти каже да не й предаваме думите какво... Но толкова много го ядосало това посещение, че той решил - никаква отстъпка! И ето сега.... Р. Узунова: Вера е член на българския ПЕН клуб? Бл. Димитрова: Да. На Управата, на Управата. Председател е Лиляна Стефанова. Сега, телефонът, домашният... Служебният телефон няма нужда, днеска е събота. Р. Узунова: Кажи ми го за всеки случай. Бл. Димитрова: Служебният... Р. Узунова: Нека да повторя, Блага, … Бл. Димитрова: Е, това е. Хайде, на добър час! Р. Узунова: Прощавай, ама и аз съм толкова нервна, че не съм напускала…, че не съм натиснала копчето... Бл. Димитрова: А, Румяна, да знаеш какво сме да ни видиш, не мож’ ни позна. Йордан е все по-зле от напрежение… Р. Узунова: Ама виж какво, кажи и на него, че на нас живи хора ни трябват, и на България живи хора й трябват. Бл. Димитрова: Да, да, да. Ама няма спокойствие. То вече е такова наелектризирано всичко, че ще изгърмим. Хайде! Р. Узунова: Ще се обадя пак. Благодаря! (Обръщението е от 3.02.1989 г, ролка № 172) Изявление на Блага Димитрова Блага Димитрова: Искам да направя едно изявление по вашето радио, поради липса на възможнаст да сторя това чрез нашето радио или в пресата, както бих желала. „От момента, щом узнахме, че поетът Петър Манолов е обявил гладна стачка с напълно законното искане да му бъде върнат иззетия при обиск творчески архив, мнозина членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, както и други културни дейци, сме крайно разтревожени. Познаваме непреклонния характер на този достоен човек и поет, той е готов да отстоява до смърт своите права. Веднага започнахме, всеки по свой почин, да правим постъпки пред различни отговорни инстанции и лица, за да бъде върнат архивът на Петър Манолов. Междувременно Радой Ралин, Валери Петров и Любен Петков посетиха поета в дома му и изразиха своята загриженост пред Съюза на писателите. Държим връзка с него чрез приятели, тъй като телефонът му е изключен. Вестите са, че Петър е отслабнал много физически, но духът му е все така бодър. Предпочетохме да действаме без да се вдига шум, за да дадем един шанс на властите по-безболезнено за престижа на страната да уредят този въпрос. Надеждите ни, че разумът ще надделее, са били напразни. Затова група софийски граждани, не анонимни, а подписани, решихме да изпратим колективно писмо до държавните ръководители с настойчива молба да бъде незабавно удовлетворено справедливото искане на Петър Манолов. От председателя на Съюза на писателите Любомир Левчев, който взема присърце съдбата на поета, бях уведомена, че нещата се уреждат благоприятно, обаче се узна, че на Петър Манолов са били предадени само незначителни листчета и тефтерчета с адреса и телефони, а ръкописите не са върнати. При това положение търпението преля. Няма време – вече е 20ия ден от гладната стачка, а бюрокрацията нехае. За кой път се убедихме – нужна е гласност, широка гласност! Бюрокрацията от такт, от тихо въздействие не разбира. И колективното Открито писмо на повече от 25 интелектуалци бе разпратено до ръководителите на страната и до столичния печат. Открито писмо на 25 интелектуалци в защита на Петър Манолов. Ето текстът на нашето Открито писмо: До Председателя на Държавния свят и Генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, До Председателя на Министерския съвет Георги Атанасов, До Председателя на Народното събрание Станко Тодоров, До Главния прокурор на Републиката проф. Васил Мръчков, До Председателя на Съюза на българските писатели Любомир Левчев, До столичните всекидневници и в. “Литературен фронт”. Обръщаме се към вас с настоятелна молба за спешно разрешение на случая с поета Петър Манолов от Пловдив. Извършено е посегателство върху неприкосновените ръкописи на писател и по този начин се злепоставя родината пред очите на цивилизования свят. Поетът Петър Манолов, автор на две книги, получили добра оценка от критиката в нашия печат, от 11 януари `89а година е в безсрочна гладна стачка, с което той защитава правата си на човек и писател, защото словото е дарба от народа за народа и никой няма право да сложи ръка върху него. Призоваваме да се върне незабавно творческия архив на Петър Манолов, за да не се стигне до трагична развръзка. Подписи: проф. Стоян Каролев, Георги Друмев, Стефан Продев, Димитър Стойчев, Христо Радевски, Александър Миланов, Георги Величков, Марко Ганчев, Иван Коларов, Благой Димитров, Мария Бойкикева, Димитър Новачков, Иван Радоев, Невена Стефанова, Михаил Величков, Елка Константинова, Искра Панова, Евгения Иванова, Жельо Желев, проф.Чавдар Кюранов, Йордан Василев, Константин Павлов, Владимир Левчев, Дуся Цонкова, Деян Кюранов, Румен Леонидов, Блага Димитрова.” Р. Узунова: Ох, Блага, толкова е хубаво, че чак сълзи ми излязоха на очите. (31.01.1989 г., ролка № 181) Обръщение на Янаки Петров, поет от Пловдив Янаки Петров: Аз слабо познавам Петър Манолов като човек. Нямам информация и в какво точно се състои работата и участието му в Независимото дружество. Но Петър Манолов е поет и то един от нашите добри поети. Към неговата съдба аз не мога да остана безучастен. Мене дни и нощи ме измъчва една страшна мисъл: ако в един такъв момент мълчим, ако не вземем отношение, каквото подобава на хора и творци, всички ние ставаме съучастници в едно самоубийство - едно самоубийство пред очите на целия народ, пред очите на световната общественост. Затова аз не мога съм безразличен. Аз искам Петър Манолов да живее и твори! Та колко дълъг и печален е списъкът на нашите трагично свършили поети - трябва ли към този списък да бъде прибавено името на още един български поет?! Затова ми е много странно не толкова мълчанието на Съюза на българските писатели - разбрах, че Любомир Левчев е правил някакви постъпки. Странно ми е мълчанието на поетите от Пловдивската група. Може би мълчанието е удобно. Но ако стане нещастие с Петър Манолов /а той вече 27 дни гладува!/, с какви очи ще погледнем утре своите деца. Не искам подло да мълча, не искам да бъда съучастник в едно самоубийство. На всички български писатели, които досега мълчат, бих искал да кажа: срамно е да се храним от лихвите на премълчаното, безразличието е присъда не само на Петър Манолов, то е присъда над самите нас. (7.02.1989 г., ролка № 177) Разговор на Р. Узунова с поета Биньо Иванов Р. Узунова: Ето, тръгна. Биньо, кажи… Биньо Иванов: С Петър Манолов сме приятели от доста години. Не искам да приказвам за статията вчера в „Работническо дело” - ние сме израснали с такъв тип литература. Искам само да кажа текста на телеграмата, която изпратих на 30 януари до Любомир Левчев. Текстът е: “Ако се случи нещо лошо с Петър Манолов, аз ще направя точно същото! Биньо Иванов”. Това е. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|