Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Бл. Димитрова: Дочуване. (11.02.1989 г., ролка № 184) Марко Ганчев, писател, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството Р. Узунова: Да, чуваш ли ме? Чакай, чакай, че не ми се движи машината. Ало? Да?! Марко Ганчев: Да, чувам те. Вие добре ли ме чувате? Р. Узунова: Да, да… М. Ганчев: Ами какво да кажа? Днеска след обед с голяма радост научихме, че случая е приключен благополучно. И върнато е всичко на поета Петър Манолов и той е прекратил гладната стачка. Защото ние не бяхме много сигурни дали ще се вслуша в нашия Апел само,… да прекрати вече. И се радваме, че едновременно, макар и късно, властите са разрешили благополучно този тежък проблем. И всички си въздъхнахме вече спокойно и се надявам, че тази нощ ще можем всички да спим нормално. Р.Узунова: Сигурно ли е това? Сигурно ли е, че са върнати ръкописите? Сигурно ли е, че е прекратил стачката? М. Ганчев: Ами такива съобщения се разменят помежду си, си разменят всички хора тука по телефоните. Не знам, официално съобщение държавно не се е чуло, но… Р.Узунова: Съобщенията са от Пловдив, така ли? М. Ганчев: Да, съобщенията са от Пловдив, от различни лица и… Р. Узунова: Които са го видели лично? Говори ли са с него? М. Ганчев: И пак, както винаги, тези частни съобщения изпреварват официалните. Това, разбира се, не е хубаво, но когато са за хубаво самите съобщения, все пак е радостно! Р. Узунова: Благодаря много, Марко Ганчев. Дочуване. Всичко хубаво. М. Ганчев: Дочуване. (вероятно интервюто е взето в ранния следобед, защото диктор съобщава за връщнето на архива в новинарската емисия на Програма „Хоризонт” на Радио „София” в 17ч.) Биньо Иванов, поет и приятел Р. Узунова: Отначало! Биньо Иванов: В случая с Петър Манолов се доказа, че в една цивилизована държава милицията не може да тържествува над интелигенцията, над разума. Това е. Р. Узунова: Благодаря ти, Биньо. Димитър Томов, художник, говорител на НДЗПЧ (…) Д. Томов: … можеха да се държат с нас съвсем по легални, бързи начини. В случая, мисля, че победи разума преди всичко. Ще се радвам, ако за в бъдеще ние постигнем едно разбирателство и нещата продължат да се уреждат така, между нас безболезнено. Р. Узунова: А вие вярвате ли, че това е една стъпка, след която нещата ще тръгнат по-добре, ще има разбирателство, сътрудничество, ще се чуват повече мнения. Т.е. плурализмът и здравият разум ще победят, така ли? Д. Томов: Да. Аз в този разговор още ще ви дам доказателство за моите думи, но искам само едно малко отклонение да направя... Р. Узунова: Да? Д. Томов: Вчера бях посетен от представители от Американското посолство, между които Шийла Байтман, консул в Американското посолство. Ние имахме възможност да разговаряме часове наред по тези въпроси: за смущаване на радиостанциите, за работата на нашето Дружество - как се отразява натискът върху нас, върху семействата ни, върху хората, въобще за този живот човешки, който се води тук, в нашто общество. Не ни беше попречено нито веднъж. Аз после не бях закачан, не ми беше търсена отговорност с кой съм говорил, кой е идвал вкъщи… Р. Узунова: А преди това имахте ли неприятности? Д. Томов: Не, никакви неприятности… Р. Узунова: Преди това?! Д. Томов: Преди кое? Р. Узунова: По-рано. Преди този жест на властите да върнат архива на Дружеството и на Петър Манолов? Д. Томов: Аз от преди един месец имам забрана - да не напускам града. Но тук през това време не съм имал никакви неприятности… Не съм бил въобще закачан. Имах може би един разговор с офицери от Държавна сигурност, дори те ми обещаха да ми помогнат в работата. Това за сега са само думи, но да се надявам да стане истина… Р. Узунова: Все още сте без работа, така ли? Д. Томов: Да.При нас се получава, при мен по-точно /а може би и при другите/ - ние нямаме връзка помежду си, което… Р.Узунова: Телефонът на Петър Манолов все още не отговаря? Д. Томов: Да, не отговаря. Беше ми много трудно снощи, когато разбрахме, че е върнат архивът, търсехме да се свържем с него или с негов познат, да питаме дали е истина това. Оказа се истина. Не ни учуди, че е истина, но все пак имахме някакви нотки на недоверие и те са основателни, според мен. (Шийла Байтман е напуснала България много скоро след това посещение, вероятно изгонена или заплашена от изгонване. Недатирано, ролка № 270) Блага Димитрова, поетеса, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (…) Бл. Димитрова: Всичко хубаво да си пожелаем и по-често към поезията да се връщаме, както ти казваш… Р. Узунова: Дано, Дано, тези да се поводите… Бл. Димитрова: Както и да пожелая на Петър Манолов дано вече тая треска, която трае повече от месец, да можем да я излекуваме в себе си чрез поезия… Р.Узунова: А с Дискусионния Клуб какво става, Блага? Бл. Димитрова: Ами дискусионният Клуб, трябва да ти кажа, че доста се ангажира със случая с Петър Манолов и добре, че имаше дискусионен Клуб, защото никакъв ПЕН клуб не се застъпи за Петър, и ако не бяхме ние… Но право да ти кажа, че този случай с Петър Манолов наистина доказа необходимостта от съществуването на нашия дискусионен Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Ние бяхме единодушни, сплотени - хора, които дори не го познават… Въобще, за един човек се борихме… за живота на човека и за престижа на България! И наистина оправда съществуванието си този отречен да съществува Клуб… Р. Узунова: Но всъщност свърши… Бл. Димитрова: Свърши. И то така: нещо стана във въздуха на нашата страна, едно действително пречистване на въздуха, с тази събудена солидарност у нас. Оказаха се толкова добри хора. В тях е била подтисната добротата, нямали са къде да я приложат. И ето, дойде един момент, в който всички се почувствахме единни. До тогава - все разкъсани от отчуждение, от апатия, от безсилие, и изведнъж усетихме, че хората, когато са сплотени от една хуманна идея, тогава те са много силни! Р. Узунова: И това човешко чувство на солидарност е толкова красиво, толкова хубаво! Бл. Димитрова: Да, много хора се обаждат, много хора допълнително искат да се присъединят към това общо дело. И това е наистина едно пречистване на въздуха, едно връщане в младините ми, когато така се чувствахме: единни и сплотени… Р.Узунова: оня ентусиазъм!... Бл. Димитрова: …една общност, една духовна атмосфера на доверие, на приятелство. Толкова много нови приятели намерихме, такива чудесни хора се обадиха, толкова точни думи намериха… Един художник, скромен, се обади от провинцията и каза: “Аз съм вече друг човек. И светът край мен е друг. Има смисъл да живея. Аз смятах, че съм излишен в този свят, а се оказа, че колкото и да съм неизвестен, потиснат човек, изгубил вяра в себе си и в другите, изведнъж и аз мога нещо да направя!” Така… Р.Узунова: Чудесно. Благодаря ти много, Блага Димитрова! (19.02.1989 г., ролка № 271) Разсъждения на Камен Каменов Камен Каменов: Приключи с победа стачката на Петър Манолов. Бяхме осведомени своевременно от "Свободна Европа", както бяхме осведомявани за всичко, което беше обявено за несъществуващо от властващите в България. Сигурно доста от нас бяха учудени от гласовете в защита на Петър Манолов, чрез него в защита на прогресивно мислещи българи. Гласове буквално от цял свят - и на обикновени хора, и на определящи световната култура творци. Всичко това е добре. Не сме забравени като нация и някак си неудобно става на човек за признае, че в самата България процентът на осмелилите се да изкажат съгласие с Петър Манолов е нищожен. Ако направим груба сметка се вижда, че не повече от стотина души се осмелиха да се подпишат под протеста пред властите. Прави им чест на тези хора. Нека не бъда обвиняван в черногледство все пак. Но в България живеят девет милиона, от тях поне пет милиона в активна творческа възраст. Не особено добра равносметка, нали? Всички знаят какво става у нас, не са съгласни с това - и все пак - около сто човека! Причините? Това не е дебелокожие, не е липса на информация, не е резултат от промиване на мозъци, правено впрочем доста успешно. Причината е страх. Страх, успешно развит у нас и породил се естествено. Породил, извинете, естествено безразличие, равнодушие, егоизъм, готовност да угодничим. Страхът, на който сме научени през изтеклите 40-ина години. Страхът на винтчето, на дребната риба. Явно сталиниската система, с която уж сме се разделили у нас, съвсем реално действа и успява да всее страх и убеденост в безполезността на отделния човек. Дали сме отишли по-напред от 50-те години в това отношение - отърсването от страха? Ние все така се страхуваме от "Малкото диктаторче", безименния чиновник, от началника на неотопления влак или истеричната медицинска сестра. Свикнали сме да ни ругаят, нагрубяват. И през ум не ни минава, че може и иначе. Защото ако си помислим по-сериозно ще открием, че деспотчетата са силни, защото ние, малките хора им позволяваме. Дали щеше в България да има живковизъм, а не социализъм, ако горе, във висшия ешелон на властта, както се казва, няма твърде много уплашени хора. Да, и там ги има. Всички ние сякаш се страхуваме с някакво нездраво удоволствие от това да се страхуваме. Сталинисткият въздух дали ни оправдава да въздишаме примирено след поредния ритник и да се скрием зад вечерната гроздова със салатка пред цветния си телевизор, добит не без тичане и срещу кажи-речи една годишна заплатка? И така си минават годините и се чудим защо нещо не е наред? Цъкаме завистливо, като гледаме по същия този телевизор как е там в цивилизацията, но сме готови да гласуваме за, когато на партийното или ОФ събрание ни накарат да заклеймим хора като Петър Манолов, или членове на Клуба за поддръжка на гласността или на Независимото дружество, и т. н. Защото ни е страх. Защото знаем, че ако някое милиционерско началство пожелае, и най-благородните човешки пориви и постъпки ще бъдат превърнати не в политически, а в елементарни криминални престъпления. Всеки знае поне един такъв случай. И се страхуваме, и си траем, както се казва. Да, и мене ме е страх малко. Знаете, за това си изказване мога да бъда подведен под отговорност поне по два члена от Кодекса в момента. Казвам се Камен Каменов, от София съм. За сега толкова за себе си. Как мислите, нормално ли се държим, стремейки се единствено ден да мине и подправяйки разговорите си с информация за ония от Клуба, Дружеството в Пловдив, за поета, дето гладува и да чакаме някой от вън да помогне да излезем от калта? Наистина е пикантно да разказваме случки за Тодор Живков, и за поредното усилие на синчето му Владко да се издигне по стълбата на научната и началническа йерархия; но затова, съгласете се, не се изисква мъжество, колкото трябва, примерно, за да се подпишеш под няколко реда, в които открито изразяваш несъгласие с тъжното положение в страната. А добре е да бъдем откровени: Нито Живков и син, нито тяхната компания биха били възможни, ако не бяхме ние... Служещи за тор, за да избуят те. Зная, не всички в България смятат, че пълният хладилник, новите гуми за „Москвича” и датата на заплатата са единствените цели в живота. Именно за това си позволявам да се обърна към съмишлениците, писателите, с тези няколко думи. Сигурно в черните „Волги” и „Мерцедеси” се возят и истински хора. За това споделям тези малко горчиви мисли, дано някой ги чуе и да разбере, че просто сме стигнали до някаква позиция, отвъд която не следва нищо. За това ще предложа на всички, които не вярват, че у нас е така хубаво, както ни го представят платените активисти и критици с намордник: „Приятели, нека да започнем да не се страхуваме! Трудно е, както е трудно прохождане след счупване на крак, но това е единственият начин след време да не се срамуваме пред идващите след нас. За да не повтаряме малко тъжното положение, в което май изпаднахме. Искате ли - от утре да се страхуваме по-малко?” Благодаря ви за вниманието. (15.02.1989 г., ролка № 80) В) Солидарността срещу Системата: стачката на Николай Колев – Босия (20.03. - 20.04.1989 г.) Декларация на три сдружения за подкрепа на гладуващия и решение за обща щафетна гладна стачка ( интервю с д-р Константин Тренчев) К. Тренчев: Но това, което ни смущава, е един голям проблем, който стои не само пред нас, но и пред Дружеството - и използвам момента само да ви кажа, че в неделя имаше сбирка на Дружеството, проведена в София, където освен някои организационни проблеми /за тях най-добре ръководителите на Дружеството ще ви дадат информация/ се взе решение за една съвместна акция по случая „Николай Колев”, който продължава вече повече от 25 дни. Какво имам предвид? Трите неформални сдружения излизат със съвместна декларация, тъй като положението със случая се затяга и има опасност от смъртен случай. А. Манолова: Вие имате предвид Николай Колев – Босия? К. Тренчев: Да. Който е в гладна стачка в Бобов дол от 20 март… Ако ми разрешите, ще прочета тази Декларация. А. Манолова: Да, моля ви. К. Тренчев: „Декларация от името на НДЗПЧ, Независимото професионално сдружение на интелектуалците „Подкрепа” и Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Въпреки шумно провъзгласеният курс на българското държавно и партийно ръководство към преустройство, демократизация и уважение на човешката личност, и въпреки тържествено поетите задължения пред международната общественост за зачитане на човешките права с подписването на Заключителните документи в Хелзинки и Виена, властите в НРБ продължават по брутален начин да подтискат всяка проява на свободомислие и стремеж към демократични промени. Тези груби нарушения на човешките права се изразяват в системни репресивни мерки, всевъзможни ограничения и спънки спрямо отделни граждани и възникналите през последните месеци неформални сдружения. Властите прибягват до арести, обиски, конфискации на документи и имущество, уволнения от работа; системно се осуетяват събранията на членовете на неформалните сдружения, организират се следене и провокации спрямо отделни техни активисти, а отделни граждани са принудени да напуснат страната. Особено тежки репресивни мерки бяха приложени спрямо членът на НДЗПЧ в България и на Независимия профсъюз „Подкрепа” Николай Ганчев Колев. Един ден преди насроченото на 18 март тази година събрание на Профсъюз „Подкрепа” същият е повикан в Районното управление на МВР, където са му предоставени обвинения и след половин час започва съдебен процес от административен характер, на който присъства само прокурор и съдия. Николай Колев е обвинен, че не полага обществено-полезен труд, а доказателствата в подкрепа на твърденията му, че се занимава с литературна дейност, са отхвърлени с аргумента, че не притежава диплом за писател. След делото, което привидно има административен характер, Колев е отведен с белезници до мина Бобов дол и въдворен принудително там за срок от година и 6 месеца без право на обжалване и право на защита. Въпреки многократните молби от страна на негови близки органите на правораздаването отказват да ги запознаят с материали по делото. В знак на протест срещу това флагрантно нарушаване на неговите човешки и граждански права и в знак на протест срещу извършеният съдебен произвол, Николай Колев обяви на 20 март тази година безсрочна гладна стачка с искане да се преразгледа делото срещу него, да бъде проведено то при открити врати и да му се предостави възможност за защита. Вземайки предвид пълното мълчание от страна на официалните власти по случая и вземайки предвид рязкото влошаване през последните дни на здравословното му състояние, на събрание на активистите от НДЗПЧ и Независимия профсъюз „Подкрепа” се взеха решения да се обяви протестна гладна стачка в знак на солидарност със справедливите искания на своя член. Впоследствие, към това решение се присъедини и КЗРП. Ръководствата на НДЗПЧ, НП „Подкрепа” и КЗРП отправят апел към правителствата на страните, подписали Заключителния акт от Хелзинки и Заключителния документ на Виенската среща за сигурност и сътрудничество в Европа, към Международните профсъюзни централи, а именно: Международната конфедерация на свободните профсъюзи и Свободната конфедерация на труда, а също и към различни обществени организации, следящи за прилагане на международните споразумения по човешките права като „Международна Амнистия”, „Хелзинки уоч”, Дружеството за защита на човешките права във Франкфурт и др. да обърнат внимание на българското правителство върху системното нарушаване на гражданските, икономическите, социалните и политическите права, които то се е задължило да съблюдава, подписвайки Пакта за икономическите, социалните и културни права, Пакта за граждански и политически права от 1966 г., Заключителният акт от Хелзинки – 1970 г., а също и Заключителния документ във Виена на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Следват подписите на тримата председатели на Дружествата.” А. Манолова: Да, благодаря ви… Може да говорите. К. Тренчев: На тези събрания взехме и решение по какъв начин да протече точно протестната акция и тази щафетна гладна стачка, която обявяваме до разрешаването на случая – до провеждането на дело, което да преразгледа обвиненията срещу него, да има той възможност за защита, както при…, изобщо, как да ви кажа… А. Манолова: …по законен път… К. Тренчев: …неговите човешки права да бъдат зачетени по някакъв начин. Ние формирахме групи от по 5 човека, които ще започнат гладната стачка, всяка седмица ще има нова група, като участниците в групите вече са определени и за първата група ще бъдат: Петър Манолов, Константин Тренчев, йеромонах Христофор Събев, Стефан Комитов и Любомир Собаджиев. Във втората група са: Димитър Томов и т.н. Те, групите са много – до края на май са изчислени, тъй като ако се стигне до смъртен изход в случая „Николай Колев”, ние ще продължаваме да протестираме, докато започне Парижката конференция с цел да обърнем внимание на световното обществено мнение за нарушаването на човешките права в България. Други хора към тези ядра могат да се присъединяват неограничен брой – членове и симпатизанти на тези неформални сдружения, които да заявяват своето желание за участие било на телефон (номер) в Стара Загора – моят телефон, или на телефона в Пловдив, било чрез различни агенции и средства за масова информация извън страната. А. Манолова: Кой телефон в Пловдив имате предвид? К. Тренчев: На Петър Манолов… А, както и на отец, на йеромонах Христофор Събев разбира се, в Търново… Виждате ли, принудени сме да прибегнем до крайни мерки; състоянието е много влошено - имам сведения за лабораторни изследвания, които са направени на лицето в местната болница /някаква колежка там, д-р Василева го е гледала/, предложила му е да постъпи в болница, разбира се, той е отказал – тъй като при едни системи значи той да прекрати гладната стачка. Но има вече ацетон. Интересно е, че той на 22и ден вече направи един обрат в състоянието - нещо, което не стана при П. Манолов и при И. Минев, но все пак има индивидуалност, всеки реагира индивидуално, да. И вече силно обезпокоени от това негово състояние и от нежеланието на властите да обърнат внимание на случая, дори да предоставят документи, да се запознаят неговите близки – в края на краищата, в какво го обвиняват…, ние сме принудени да стигнем до крайни мерки. А. Манолова: Да, разбирам. Сега, аз искам да попитам нещо, което няма да се излъчва. Просто, за да мога аз да го изпратя във Франкфурт,… тази жена, с която току-що говорих, тя поиска повече данни за Николай Колев – кога е раждан, къде е раждан…? К. Тренчев: Да. Сега, за къде…, как да ви кажа? В момента паспортът му не е при мене… А. Манолова: Не. Просто от къде е, от кой град е? К. Тренчев: От Стара Загора е. 38 годишен. А. Манолова: Не е женен. К. Тренчев: Разведен е. А. Манолова: Има ли деца, попита тя. К. Тренчев: Да, има. В Стара Загора, момиче, не са му разрешили даже да се види с него преди да тръгне за Бобов дол. А. Манолова: Печатал ли е някъде нещичко? К. Тренчев: Ами вижте, той пише доста остри неща. Има доста работи. Дори при нас има. Мислим, в течение на тази гладна стачка да прочете някой негови произведения. Стихове и други… А. Манолова: Ако имате възможност, на нас да ни изпратите, ако имате някаква възможност!? Ще бъде хубаво. К. Тренчев: Да, ще направим опит. А. Манолова: Но пише остри неща, естествено, и не го печатат. Както знаеме. Добре. Аз ще прецизирам нещата… (12.04.1989 г., ролка № 225) Граждани, включили се в общата щафетна гладна стачка: К. Тренчев: С. Изворово, Казанлъшко: Рамадан Ахмедов Рунтев, Ибрям Рамаданов Ахмедов, Невзе Ибрямова Шабова, Ахмед Исмаилов Рунтев, Фатма Исаева Кърпачева, Зейнеп Елмазова Аленгирова (?) А. Манолова: Зейнеб ли? К. Тренчев: Зейнеп. Зейнеп – като тази, която емигрира… От Норвегия нямам все още персонални данни, но вероятно те ще ви се обадят, хората… Полагам големи усилия да разколебая майката на Николай да се включи – тя е 65 годишна жена и сигурно тежи не повече от 40 и 3-4 килограма, тъй като и тя е вече доста отчаяна – никаква реакция от страна на властите. Очаквам тази вечер нова информация от Бобов дол, изпратили сме един от нашите членове – бивш журналист, тъй като го уволниха, Пламен Даракчиев, и той ще стои там по-дълго време, да го наглежда… Та това са последните развития. .. То и други хора се включиха, но те са за следващата група, за следващата седмица…, а сега ако се включат други… Един от Търново се е включил… момент, ще ви го кажа, това е Петко Иванов Петков, и той се е включил, обадиха ми се току-що и още хора… От там има желаещи, но не им знам още имената… Така е, разраства се… Дано да има разум… - на два пъти надделява, не знам сега как ще е!? А. Манолова: Дано да има бърза реакция… Би трябвало отново да надделее… А утре ще се опитам да се свържа с вас, ако има нещо ново…, И ви благодаря много (около 18.04.1989 г., ролка № 227) Молитва (о. Христофор Събев) А. Манолова: Отец Христофор Събев? На телефона е Анна Манолова от радио „Свободна Европа”. Добър ден. Бих искала да ви попитам нещо във връзка с гладната стачка в подкрепа на Николай Колев – една гладна стачка, която започна в събота, на 15и, на членове на НДЗПЧ, на КЗРП и на Независимия профсъюз „Подкрепа” - бих искала да ви попитам: можете ли да кажете, във връзка с тази гладна стачка, няколко думи на нашите слушатели? О. Христофор Събев: Да, с удоволствие. Мили братя и сестри! Кой свещеник може да остане равнодушен, когато едно негово духовно чадо е в опасност?! Аз не мога да бъда спокоен, когато един верен син на България страда, когато животът му вече гасне?! Кой баща ще яде, ще пие, ще пирува, когато синът му умира от глад?! Затова искам да усиля молитвата си за моя възлюбен син Николай, искам да омилостивя Бога за него – не човеците, а Бога, защото каже ли Господ, и човеците ще се принудят да се отнесат справедливо към добрия ни брат Николай. Затова усилвам и поста си и за една седмица, считано от събота, преминах на светена вода и няма да ям материална храна, та дано Господ да се смили над него! О, Господи, погледни милостиво към твоя беден, но верен раб Николай, който чака от Твоята милост! Чеда на България, братя и сестри, молете се за него! Той се нуждае от Вашата подкрепа! Молете се усърдно за него – бедния, но предан ученик на Христа! Поплачете за него – страдалецът и гонения за правдата! Николай, ние ти протягаме братска ръка, ние ще гладуваме с теб, ще мислим непрекъснато за теб, ще се молим на Спасителя за теб! Ти не си сам! Господ те обича! И ние те обичаме! Бог е любов, Бог е светлина! Верен е Господ и няма да те изостави! Амин! Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|