Іv. СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ РАЗДЕЛ ІV.ІІ. Основни положения фиш ІV

	ГЛАВА ІV. СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ РАЗДЕЛ ІV.ІІ. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ	фиш ІV.І.6
	Давност. Спиране и прекъсване на давността

Важно е да се има предвид, че давностният срок не се прилага служебно, което означава, че лицето, чието задължение е погасено по давност, трябва изрично да се позове на това свое право, като административните органи не следят служебно и по своя инициатива за изтичането на срока.

За да се определи правилно давностния срок следва да се има предвид общия принцип за действието на закона по време, т.е. началният момент на давностния срок следва да се определя спрямо закона, който е действал в момента на възникване на задължението.

Възможно е давностния срок да е започнал да тече при действието на един закон, но преди изтичането му законът да бъде променен или отменен, като новият нормативен текст въвежда различен регламент относно давността. В действащото ни законодателство няма установена обща норма за подобни случаи, но правен принцип е, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. ( виж и указание № 24-00-28/21.04.2007 г.)

Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на тази давност не се погасява самото публично вземане, а се погасява само правото да се търси с принудителни средства неговото събиране. С други думи казано, ако след изтичане на давностния срок, длъжникът доброволно плати своето задължение, то ще се счита за дължимо внесено и плащането ще се приеме като изпълнение на едно задължение на длъжника спрямо държавата. В тази връзка лицето, което е платило след давностния срок, не може да поиска обратно платеното, с твърдението, че не е знаело, че задължението е погасено по давност и е можело да не плати (по аргумент чл. 174 от ДОПК).

Спиране на давностния срок е период от време, през който давността не тече поради настъпването на предвидени в кодекса обстоятелства. След отпадане на причината, довела до спиране на давностния срок, той продължава да тече, като давностният срок, изтекъл след отпадане на причините за спиране на срока, се добавя към давностния срок, който вече е изтекъл до момента на спирането. Неизтеклата част от спрения срок започва да тече от деня, следващ отпадането на основанието за спиране.

когато актът, с който е определено задължението, се обжалва

с налагането на обезпечителни мерки

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Това е така наречената абсолютна давност.

Като правна последица от действието горепосочените разпоредби за давността, с изтичането на давностните срокове, когато е направено възражение от задълженото лице, се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, но те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК).

Относно действията, които органите по приходите, следва да предприемат, във връзка с погасени по давност задължения, на основание чл. 10, т. 4 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП е издал указание № 24-00-28/21.04.2007 г.