IV. Социален и икономически анализ на ползването на морската среда IV. 1 Обща характеристика – определения, цели и задачи на социално-икономическия анализ IV. 2 Оценка на ползването на морската среда за периода 2006-2011 г

** Данните са по текущи цени за 2009 г.

Източник: НСИ
Общата територия на Черноморския район за басейново управление (ЧРБУ) е 20 760 кв. км и обхваща 18,7 % от територията на България, а населението на района е 17,5% от общото население на страната. Средните показатели за приноса на Черноморския район към брутния продукт и брутната добавена стойност за периода 2003-2006 г. са 15,8%. Тези рамки очертават теоретичната максимална горна граница за приноса на икономическите сектори, които ползват морските води, към стопанството на страната при настоящата икономическа структура. Разбира се, съществена част от създадената добавена стойност и крайни продукти в крайбрежния регион нямат пряка връзка с ползването на морските природни ресурси и околна среда.
IV.2.3 Икономически сектори

В този раздел са разгледани основните икономически сектори, които ползват морските води. Част от тях като рибарството и аквакултурите, представени от отглеждане на миди, извличат пряко природни ресурси от морската среда. За техните икономически резултати е от първостепенно значение състоянието на морската екосистема. За други, като туризма, доброто състояние на морската среда има решаващо значение за удовлетвореността от предлаганите услуги и рефлектира върху представянето на сектора. За трети – като транспорта и крайбрежната и подводна инфраструктура – състоянието на морските води не е от значение, но те самите оказват натиск върху околната среда. Отделните групи дейности са представени с различна степен на детайлизация в зависимост от наличието на данни. В малко случаи може бъде направена адекватна социална и икономическа характеристика, защото наличните данни са или само за физически обеми, или показателите за даден сектор са интегрирани с други сектори, които нямат отношение към ползването на морските води. За преобладаващата част от секторите не може да бъде направена оценка за формираната от тях брутна добавена стойност. Съществена трудност представлява и оценката на заетостта по отделните изследвани дейности. Направеният преглед обхваща следните икономически сектори:

– Рибарство и аквакултури

– Туризъм

– Воден транспорт

– Корабостроене

– Добив и транспортиране на нефт и газ

– Подводни кабели

– Пристанищна инфраструктура
Рибарство

В Черно море са установени около 200 вида риба (Black Sea Commission, 2009), но не повече от двайсетина имат стопанско значение и те формират 98% от целия улов за периода 1996-2008 г. (Shlyakhov and Daskalov, 2008). Традиционно, най-значителен е уловът на трицона, който формира около 80% от общия улов на риба в българските води на Черно море. За периода 2006-2011 г. варира между 2655 и 4551 т, като нивата на експлоатация и риболовното усилие се променят през различните години в зависимост от различни икономически и екологични причини. (Институт по рибни ресурси, 2008).

През последното десетилетие рапанът се явява основен морски стопански вид, съставляващ около 50 % от всички улови и основен експортно -ориентиран продукт със същия дял в износа на риба, мекотели и техни продукти (Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013). В България рапаноловът започва в средата на 90-те години на миналия век, първоначално чрез леководолазно събиране, но бързо преминава основно към дънно тралене с бим тралове. Съгласно официалната статистика уловите варират от минимум 2214 т през 2009 г. до максимум от 4831 т през 2010 г. за периода 2006-2011 г., като се смята че отчетените количества са занижени. Размерът на реалните улови се установява чрез статистиката за изнесените количества замразено месо (близо 100 % от улова се изнася), умножени по рандемана. Изчислени по този начин възлизат средногодишно на 3900 т, като достигат до 5800 т през 2006 г. или два пъти повече от отчетените от официалната статистика (Todorova et al., 2011).

Останалите видове, обект на стопански риболов, генерират десетократно по-малки количества улов. Водещи в тази група са сафрид, барбуня, попчета, морска лисица, черноморска бодлива акула и калкан като уловът се колебае в широки граници през годините (Табл. IV.2.).

Източник: ИАРА, 2012.

Общите приходи на риболовния флот се равняват на 9,1 млн. лв. (4,65 млн. евро) през 2010 г. (Фиг. IV.2.) Те се формират от 4,2 млн. лв. от улов, 3.2 млн. от други приходи и 1.7 млн. лв. от преки субсидии. Същевременно разходите на сектора надхвърлят 16.2 млн. лв., или са над 170% от общите приходи. Най-голям дял от разходите са предназначени за заплати, следвани от разходите за гориво. Финансовите резултати на сегментите кораби с дължина над 12 м са отрицателни. (STECF, 2012)

Интерпретацията на икономическите показатели от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и на Научния, технически и икономически комитет за рибарство (STECF) се разминава по отношение на създадената брутна добавена стойност (БДС). Докато данните на ИАРА сочат положителни стойности, то според STECF БДС за 2010 г. е -1,7 млн. евро.