IV. Социален и икономически анализ на ползването на морската среда IV. 1 Обща характеристика – определения, цели и задачи на социално-икономическия анализ IV. 2 Оценка на ползването на морската среда за периода 2006-2011 г


Таблица IV.20. Прогноза за демографското развитие



страница5/5
Дата22.12.2018
Размер443.5 Kb.
#109365
1   2   3   4   5

Таблица IV.20. Прогноза за демографското развитие

на крайбрежните области до 2020 г.

Област

2011

2015

2020

Промяна спрямо 2011 г., %

Добрич

189677

181030

172398

-9,11%

Варна

475074

472146

466663

-1,77%

Бургас

415817

410817

404313

-2,77%

Общо

1080568

1066008

1045394

-3,26%

Дял от общото за страната

14,70%

14,89%

15,04%

+0,34%

Източник: НСИ
Очакванията за развитието на икономиката до 2016 г. са вградени в актуализираната тригодишна рамка, одобрена от правителството през април 2013 г. (МФ, 2013). Растежът на БВП през 2012 г. спрямо предходната година е 0,8%. Прогнозата на Министерството на финансите е за растеж от един процент през 2013 г. и ускоряване до 1,8% през 2014 г., докато Европейската комисия залага с 0,1% по-ниски равнища на растеж и за двете години. Очакванията в средносрочен план са растежът да достигне 2,9% през 2015 г. и 3,4% през 2016 г. Можем само да допуснем, че икономиката на страната ще нараства с 5-6% годишно в периода 2017-2020 г., както това се наблюдаваше в периода на ускорен растеж от 2004 до 2008 г.

При подобно развитие БВП на страната ще бъде с 34-39% по-висок спрямо изходната 2011 г. Ако се реализира алтернативният сценарий на Министерството на финансите за неблагоприятно икономическо развитие в средносрочен план и забавено възстановяване, то икономиката на страната ще бъде с около 25% по-голяма към 2020 г. спрямо 2011 г.

При екстраполиране на тези прогнози върху крайбрежието можем да очакваме нарастване на регионалния БВП с 25 до 39% до 2020 г. или от 2,5 до 3,7% средногодишен ръст за периода 2011-2020 г. Съчетано с очакванията за слабо увеличение на дела на населението, регионалният БВП би следвало да запази своята относителна тежест в БВП на страната.

Общата картина на умерен икономически растеж ще намери различно изражение в икономическите сектори, свързани с ползването на морските води.

Рибарството е в най-висока степен зависимо от състоянието на рибните запаси и промените в общата европейска политика в сектора. Достъпът до финансиране по програми на ЕС и управленските мерки в сектора ще оказват много по-силно влияние и занапред, отколкото промените в общата социално-икономическа обстановка.

Очакванията за туризма са за следване на общия тренд на икономическо развитие и умерено повишаване на приходите от сектора. Увеличаването на броя на туристите ще продължи да оказва сезонен натиск върху състоянието на крайбрежните води. В подкрепа на подобна прогноза е и отсъствието на ясно откроена тенденция в периода 2007-2011 г., която да се отличава от развитието на общата икономическа конюнктура.

Транспортният сектор също ще се развива в унисон с общите икономически тенденции. Натоварването на морския транспорт и пристанищата е функция на състоянието на външния сектор на всяко стопанство. Нарастването на товарооборота може да бъде резултат или от нараснал експорт, или от увеличено вътрешно потребление, което води до повишаване на вноса на стоки. Нетният износ и вътрешното потребление са компоненти на брутния вътрешен продукт, така че тяхното изменение по определение е включено в съвкупния показател БВП. Във висока степен това се потвърждава и от данните за периода 2006-2011, представени в предходните раздели.

Евентуалният добив на нефт и газ от дъното на Черно море и изграждането на газопровода „Южен поток“ не са пряко свързани с динамиката на бизнес цикъла в страната. Разработването на находища на енергийни ресурси в български териториални води или в изключителната икономическа зона на страната зависи на първо място от наличието на подходящи за експлоатация залежи и след това от състоянието на световната икономика и очакванията за дългосрочното търсене на природен газ и нефт. И двата фактора крият значителни неизвестни извън рамките на настоящия сценарий. Изграждането на планираната подводна връзка за пренос на природен газ от Русия за Централна Европа през България също зависи от прогнозите за рентабилността на проекта и политически фактори извън мерките по прилагане на морската стратегия.

Натискът върху морската среда от заустване на отпадъчни води е до-голяма степен пропорционален на разширяването на туристическия сектор и необходимостта от изграждане на съоръжения, които да поемат допълнителния товар през активния туристически сезон. Количеството отпадъчни води от домакинствата най-вероятно ще се запази на досегашните равнища дори и при увеличаване на обема им на човек от населението, тъй като броят на населението в района на черноморския басейн ще спадне. Динамиката на сектора се определя най-вече от ангажиментите на страната по Рамковата директива за водите и съпътстващите я нормативни актове. Постигането на добро състояние на повърхностните води до 2015 г. е предпоставка за намаляване на натиска върху морските води от наземни източници до времевия хоризонт на РДМС.

В обобщение, базовият сценарий за развитието до 2020 г. съдържа очаквания за увеличаване на натиска върху морската околна среда от страна на туризма и морския транспорт, пропорционално на растежа на БВП на страната. Прогнозите за растежа до края на периода при база 2011 г. са за средногодишен ръст между 2,5 и 3,7%.

Със значителна доза несигурност е свързано развитието на риболовния сектор. Голяма част приходите в сектора се генерират от улова и експорта на рапани, който е свързан с дългогодишни противоречия между заетите в сектора, регулативните органи и други заинтересовани страни. Съществува и негативният пример на Турция, където уловът на вида е прекратен заради срив на популацията и издребняване на уловените екземпляри, което ги прави негодни за реализация (Todorova, 2011).

Друга неизвестна величина е потенциалният добив на нефт и газ във водите на Черно море. Към настоящия момент проучвателната дейност се намира на много ранен етап. Евентуалното откриване на значими находища може да породи нужда от изграждане на допълнителен институционален капацитет за ограничаване на негативните въздействия върху морската околна среда.

Оценката на разходите, свързани с увреждане на морската среда отразява загубата на благосъстояние, в резултат на намаляване на стойността на природните ресурси и услугите на морската екосистема вследствие на влошаване на качеството на водите и околната среда. Увреждането на морската среда в случая е свързано с човешки дейности като експлоатация на ресурси, замърсяване от наземни източници и водния транспорт.

За оценка на разходите за избрани икономически сектори е изчислена настоящата стойност на произведената продукция и са разработени два сценария при влошаване параметрите на морската среда. Избраният подход се налага поради отсъствието на надеждни количествени оценки за ефектите от увреждане на околната среда в тези сектори.

Времевият хоризонт на паричните потоци е 2020 г., когато се очаква да бъде достигнато добро състояние на морската околна среда. За изходна е приета 2011 г. – последната година от периода на направения преглед на икономическите сектори, които ползват морските води.

Избраният сконтов лихвен процент при прилагане на метода на нетната настояща стойност е 1,53% увеличен със 100 базисни пункта или 2,53%, съгласно публикувания от Европейската комисия основен лихвен процент за България за периода 1-31.03.2013 г. (http://ec.europa.eu/competition/state_aid/legislation/reference_ rates.html) и в съответствие със Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (2008/C 14/02).


Получените резултати за песимистичния вариант са изчислени и при 10% сконтов процент. За всички сценарии са представени кумулативните загуби при отсъствие на мерки за подобряване на състоянието, нетната настояща стойност на загубата на благосъстояние и делът й в БВП на крайбрежния регион (области Добрич, Варна и Бургас)

Разгледани са резултатите за два сектора, които са пряко засегнати от увреждане на морската среда: риболов и туризъм.

За сектор рибарство са посочени два сценария А и Б, които условно съответстват на базовия и песимистичния вариант за развитието на сектора до 2020 г. (Табл. IV.21). Използвани са усреднените изходни данни за приходите на сектора представени в раздела за ползването на морските води. Допускането при сценарий А е за спад на продукцията с по 3% годишно, докато при сценарий Б – с 5%. Сценарий Б отразява повишената несигурност относно дългосрочните приходи от улова на рапани, както и разминаването между оценката за неустойчивия улов на важен вид като калкана. Поради скромния принос на сектор рибарство в икономиката, негов евентуален упадък и свиване на продукцията ще имат слабо забележим ефект върху БВП на трите крайбрежни области – между 0,01 и 0,02%. Това, разбира се, не отразява социалната цена на подобно развитие.

Прилагането на неколкократно по-висок лихвен процент (вариант Б2) води до снижаване на нетната настояща стойност на паричните потоци в по-отдалечените във времето периоди и оттам до занижена оценка спрямо вариант Б1.


Таблица IV.21. Загуби за сектор рибарство от увреждане на морската среда, млн. евро

Година

А

2,53%

Б1

2,53%

Б2

10%

2011

2,700

0,000

2,700

0,000

2,700

0,000

2012

2,619

0,081

2,565

0,135

2,565

0,135

2013

2,540

0,079

2,437

0,128

2,437

0,128

2014

2,464

0,076

2,315

0,122

2,315

0,122

2015

2,390

0,074

2,199

0,116

2,199

0,116

2016

2,319

0,072

2,089

0,110

2,089

0,110

2017

2,249

0,070

1,985

0,104

1,985

0,104

2018

2,182

0,067

1,886

0,099

1,886

0,099

2019

2,116

0,065

1,791

0,094

1,791

0,094

2020

2,053

0,063

1,702

0,090

1,702

0,090

Общо загуби




0,647




0,998




0,998

ННС




0,575




0,890




0,659

% от рег. БВП




0,01%




0,02%




0,01%

Оценките за възможните загуби за туризма от влошаване качеството на морската среда са конструирани по аналогичен начин (Табл. IV.22.).



Таблица IV.22. Загуби за туризма от увреждане на морската среда, млн. евро

Година

А

2,53%

Б1

2,53%

Б2

10%

2011

216,528

0,000

216,528

0,000

216,528

0,000

2012

211,115

5,413

208,083

8,445

208,083

8,445

2013

205,837

5,278

199,968

8,115

199,968

8,115

2014

200,691

5,146

192,169

7,799

192,169

7,799

2015

195,674

5,017

184,675

7,495

184,675

7,495

2016

190,782

4,892

177,472

7,202

177,472

7,202

2017

186,012

4,770

170,551

6,921

170,551

6,921

2018

181,362

4,650

163,900

6,651

163,900

6,651

2019

176,828

4,534

157,507

6,392

157,507

6,392

2020

172,407

4,421

151,365

6,143

151,365

6,143

Общо загуби




44,121




65,163




65,163

ННС




39,185




58,012




42,741

% от рег. БВП




0,86%




1,27%




0,93%

Сценарий А съответства на средногодишен ръст на БВП от 2,5% и допускане, че без липса на адекватни мерки той води да увреждане на морската среда посредством увеличения натиск от всички икономически сектори. Туризмът е сред най-чувствителните сектори на промяна на качеството на водите като влошаването му може да се отрази в спад на броя на посетителите и обема на потребяваните от тях услуги. Вариант Б е изчислен при среден ръст на БВП от 3,9%. Оценките за възможните щети варират от 39 до 58 млн. евро при трайно увреждане на морската среда и се колебаят около 1% от регионалния БВП.


IV.5 Заключение

В заключение могат да бъдат посочени срещнати трудности при подготовката на социо-икономическия анализ, за чието преодоляване са необходими целенасочени действия от страна на всички институции, ангажирани с прилагането на Рамковата директива за морска стратегия. В голяма част от случаите липсват данни за основни икономически показатели на секторите, свързани с ползването на морските води като брой заети лица, създадена добавена стойност, приходи от дейността и т.н. Там където има данни, те често са агрегирани и не дават възможност отделни отрасли или подоотрасли да бъдат индивидуализирани и изследвани. На практика липсва възможност бъдат обособени данните от дейността на сектори които обслужват както икономически дейности, насочени към морето, така и по-широк кръг, които не са свързани с ползване на морските води (напр. доставчици за корабостроителния и кораборемонтния бранш, които обслужват и други машиностроителни компании).



Част от тези непълноти могат да бъдат коригирани в бъдеще със създаване на система за събиране и обработка на статистическа информация за целите на морската стратегия. Тя е необходима за вземането на адекватни управленски решения, които да стъпят на по-надеждна социална и икономическа информация,
Каталог: UserFiles -> File
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
File -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
File -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
File -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
File -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
File -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница