Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров


Реалностите на стопанската отговорност



страница2/22
Дата24.06.2017
Размер3.85 Mb.
#24106
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Реалностите на стопанската отговорност
Ако искаме да въведем многообразие 'на формите на собстве­ността и стопанисването, трябва чрез стопанско-правната уредба и икономическия механизъм решително да демонтираме административно-командните структури във всички сфери на народното стопанство. В противен случай, независимо от производствено-организационните промени на предприятията, се запазват достатъчно трансмисии за прехвърляне отговорността "от болната на здравата глава". Истински­те механизми на централно дирижиране на икономиката не са натурално-веществени. Те са субективното манипулиране на паричното обръщение и липсата на обществен контрол върху паричната емисия, пълните правомощия, неограниченият кредитен потенциал на централната банка и пряката й подчиненост на изпълнителната власт, крайната централизация на всички финансови фондове на страната, възможността в текущ порядък да бъдат променяни режимите на набиране и разходване на средства от тях, включително и за държавния бюджет.

А що се отнася до реалната отговорност за стопанисването на


държавната собственост, то тя не е категория на стопанския механизъм, нито на стопанското право. Това е исторически дълг на социалистическата държава пред трудовите хора, но и тяхна отговорност пред
държавата.

(сп. "Отечество", брой 13 от 11 юли 1989 г.)

ИКОНОМИКА, СЕМИОТИКА

И БЕЛИ ДЖУДЖЕТА
Истинската наука не бива да се задоволява с идеите,

които са знаци, но трябва да преоткрие нещата в тяхната специфична истина.

Умберто Еко, "Името на розата"
Не си давах сметка да причините на едно странно явление. Неочаквано контактът ми с аудиторията се прекъсва, като че ли се натъквам на мина, взривяваща около мен досада, отегчение и подозрение. Усещам, че околните се притесняват не от казаното, а някак заради мен самия.

Първоначално обяснявах това с неопитността си, с неспособността да поддържам постоянен контакт и некомпетентност. С времето обясненията ми се струват все по-неубедителни. По-късно обвиних догмите, с които, както е известно, изобилства официалната икономическа доктрина. Но в последните години преодоляването им се осъщес­твява със скоростта на взрив. Днес могат да ги споделят само тези, които искат да се самозалъгват.

И ето сега, без догми, дори в области, където се считам за специалист, продължавам да се натъквам на внезапно изникнала стена от отчуждение.

По всичко изглежда, че причината не е в мен и догмите, а в нещо по-дълбоко... Самонаблюдението показа, че се опитвам да лавирам вътре в самата терминология, като отбягвам някои понятия и словесни форму­ли, които са престанали да изпълняват своето предназначение. Вместо да възбуждат присъщите им образи, да насочват към оценки, да въоръжават за действие, те пораждат някаква глуха съпротива. Вместо контакт, икономическото послание предизвиква разрив.

Грешката за икономическия език - общата материя на науката, практиката, управлението и народностопанското право, е възложена на политикономистите. Те са отговорни за чистотата, функционалността и комуникативността му. Анализът им е необходим всеки път. Когато възникват проблеми с категориите и правилата за тяхната употреба.

Може да ми се възрази, че въпросът, който поставям, не е семиотичен и политикономически, че дефектите са само отражение на натрупалите се проблеми и противоречия, на деформациите в нашето общество. Това е така по принцип; защото понятийната система не може да не дава израз на неблагоприятните явления в стопанския живот. Но принципът е незадоволителен, когато стане въпрос за специфичните условия и причини. Наред с поразените области има сравнително незасегнати, до излезлите от строя понятия има "работещи". Общата постановка не


обяснява, защо сривът се получава в определени моменти, задействан от пусков механизъм.

*

Нека си дадем първо сметка, с пораженията върху какво апатично се примиряваме?



Икономическата терминология и правилата за нейната употреба са общи за всички свързани с народното стопанство социални дейности. Това е задължително условие за комуникацията. Всяка категория от икономическия език е едновременно отражение поне на четири социални сфери - на производителните сили, на надстройката, на икономическата база и на социално-класовата структура. Съответно говорим за материална основа; за правни норми, административни лостове, показатели и механизми; за стойностно-парични форми и за персонификация на икономическите явления. Така в различните сфери икономическите кате­гории имат самостоятелна интерпретация, като същевременно са кръс­топътища за преминаване от една дейност към друга, за контакт и общуване, за общо дело на всички свързани с народното стопанство.

Без понятийната система са невъзможни управленските сигнали, прав­ната регламентация на изпълнителната власт, единството между политическите интереси и стопанското поведение, анализът на цялата тази многообразна среда от науката. В нея присъстват всички смислови значения на категориите, но едновременно те сами представляват собствен низ от знаци, дефинирани са по отношение на други понятия, като тяхна връзка и субординация. Поради това не могат една без друга, изпълняват функциите си само в единство.

Като пропускат през себе си различни значения (заедно с това те са многостранни изображения и възли от други знаци в различни съчетания), категориите се интерпретират по различен, но винаги строго опреде­лен начин. Така остават възможни точните, еднозначни послания, преда­ването на образи от действителността посредством икономическата реч.

Накрая, икономическите понятия са комплексни идеи, които възбуждат мисълта и въображението, подтикват към действие и "стават материална сила".

Както във всеки нормален език, икономическите понятия равностой­но, взаимосвързано и в единство изпълняват своите функции - комуникация и средство за общуване, начин за осъзнаване на опита и съхраняване на знанието, оръдие за проникване в неизвестното. Тези функции се изпълняват от независими, устойчиви структури. Върху понятийната система не се упражняват монополни права от когото и да било. Тя е обща територия на много социално-икономически сфери и демократично дос­тояние на всеки. Семантиката на икономическите категории не зависи от ничия воля; при тях няма йерархична наредба и приоритети. Иконо­мическият език не може безнаказано да се манипулира.

Ако се опитаме да класифицираме в тези измерения сегашния ни понятиен апарат, ще констатираме странна смесица от висока мате­рия и масова всеядност, затворен апарат за избраници и необикновена, плакатна публичност на словесните формули, всеобщо пренебрежение към учените-икономисти, съчетано с масова неграмотност, податли­вост на психози и слухове. Вместо всеобща връзка и единство, икономи­ческите понятия пораждат отчуждение. Съществува пропаст между езика на науката и понятийния апарат на стопанската практика, и същевременно няма никакви предубеждения за масирано вкарване на икономическите знаци в идеологията и политиката.

Процесът на познание е възвисен в ранг на партийна и държавна цел (науката "се развива" чрез официални документи и решения) и едновре­менно се осъжда най-строго от върха на обществената пирамида.

При нас нормалните изисквания и правила са нарушени от админист­ративната система.

*

Да се вгледаме в семантичните катаклизми на икономическите понятия, да надникнем в недалечното блестящо минало на старателно заоби­каляните днес стопански знаци и формули.



Ще забележим без усилия, че там те последователно са избухвали като свръхнови звезди, засиявали са с необикновена светлина, обсебвали са стопанския небосклон, пронизвали са докрай науката и практиката. Ставали са обект на най-старателен интерес от теоретиците, през тях са се опитвали "да прокарат" цялата наука, да ги направят в нея поне основно или в краен случай изходно понятие. Не са редки опитите на чевръсти "учени" да напишат отново теорията през призмата на модер­ния лозунг, на понятийната находка. В кратките мигове на своя блясък тези понятия са станали планово-управленска и политическа цел, стра­тегически ориентир, универсално средство, висша ценност, "брънката", от която са се опитвали да изтеглят решенията на стопанските проблеми.

Събирайки надежди от всички страни, те са били знамена на практи­ката и лозунги на пропагандата.

Такава роля дълго време бе възлагана на "икономическия растеж", на който и сега някои са опитват да залагат. През средата на 60-те години изгря за кратко "стопанската сметка", след нея - "научно-техническият прогрес", после "ефективността" и "качеството", които на свой ред бяха заменени от "мултипликационния подход". След това дойде редът на "интелектуализацията на труда", сменена от "идеологизацията и политизацията на икономическите отношения", заменени от всички "-зации" - механизация, автоматизация, химизация и пр. Последваха "стопанският механизъм" и "правилникът за стопанската дейност". Съвсем доскоро лайтмотив бяха "държавата-собственик, трудовият колектив-стопанин" и "самоуправлението".

Тези понятия имат една съдба. След кулминацията им следва разочарование. Отрезвяването показва, че кампанията, която са оглавили, не е решила проблемите, даже е породила нови. Минусите на неуспеха застават пред бившите "суперключове'', смисловите им значения анихилират. Тихомълком изоставяме доскорошната си надежда и с категориите става това, което става със загиналите звезди - превръщат се в "бели джуджета". На мястото си са, като че ли светят, но нямат топлина, животът им е унищожен от катаклизма.

Безобидни ли са "белите джуджета"?

Те означават загуба на части от натрупания опит, защото, заобикаляйки ги поради днешното им безсилие, а priori изключваме съдържащите се в тях знания и решения.

На мястото на живо езиково богатство блуждаят езикови "мощи", подвели очаквания, неудовлетворили надежди и интереси.

"Белите джуджета" са свидетелство за идеологическа катастрофа, за неспособност и некомпетентност. Те се запазват в паметта на хората, като символ на самоунищожението на икономиката в услуга на погрешен


модел на социализма.

Като насочват огромна енергия в неправилна посока, словесните кампании правят опит да прокарат стопанската активност на хората през прокрустовото ложе на нечий некомпетентен замисъл. И това се заплаща с похабяване на енергията на нацията. Да си припомним колко време стопанската система чакаше края на кампанията по самоуправле­нието, колко време беше обречена на безделие и колко време след това бе необходимо, за да се установи, че това не е "правият път"?

Унищожаването на отделни части прекъсва важни магистрали вътре в самата наука. Снижават се вътрешната оперативност и мощта на нейния език. А силата му зависи не толкова от категориите, колкото от минаващите през тях връзки. Така, едновременно с обедняването си, научното богатство става все по-неизползваемо. Това нанася непоправими щети на икономическата наука, прекъсва връзките й с хората, и с практиката.

От своя страна, практиката престава да реагира на управленските намеси в поразените области, имайки за това сериозни основания. Тогава, когато там са били насочвани всички усилия, те не са дали резултат. Затвърждава се масовото мнение, че повторното привличане в управле­нието на банкрутирали идеи не е в състояние да реши какъвто и да било стопански проблем. Тази логика е неумолим израз на излизане от строя на съдържащите се в категорията управленски лостове и механизми. Вслед­ствие на това икономиката става все по-неуправляема!

Честите неуспехи, предварително пропагандирани като историчес­ки кампании, разпиляват надеждите и силите на нацията.

Опитайте се да предложите в някоя редакция статия с анализ на икономическия растеж - ще ви посрещнат "на нож". Ще ви "замотаят" с материал по качеството, ефективността и самоуправлението, ще ви убеждават, че това сега не е актуално. Ако пък имате безразсъдството да защитавате решения в посочените области, направо ще отсъдят, че сте незрял човек, автор без социален опит.

Опитайте се да събудите у незаангажирания читател и слушател образите и представите. Които носят претърпелите катаклизъм поня­тия. Няма да можете да го направите! Вместо вашата интерпретация ще срещнете съвършено друга, ще попаднете в капан на яростна съпро­тива. Вместо съпреживяване ще надзърнете в очите на омразата. Защо­то никой не иска да бъде непрекъснато глупак, който вярва, че е намерена, забравената в прашния, тъмен ъгъл на тавана вълшебна лампа на Аладин, която ще изпълни всичките ни желания, ще ни отърве от нас самите.

Опитайте се да вкарате в действие "бяло джудже"' и ще се убедите в пълното му безсилие. Лостовете и механизмите, които някога е пред­ставлявало, днес не работят. Те са разрушени и излишни, така както са излишни подправените показатели, нагласената статистика и неверните стопански отчети. С тях не са свързани вече никакви реални интереси и потребности, като изключим тези на административната система.

Защо става така

В един момент през категорията се пресичат няколко силови линии. Икономическият знак пропуска през себе си четири сили, които бързо го раздуват и нажежават. Първо, категорията се предлага като решение, способно да развърже възела от проблеми и противоречия на народното стопанство. Второ, този процес се формулира политически като удовлетворяващ обществените интереси и се издига като висша социална цел. Трето, взетото решение се осигурява от идеологията, която го превръща в основна тема на информационната система, на редакциите и масмедиите, в актуален лозунг за мобилизиране на масите, в част от учебните планове и пр. Четвърто, стопанското управление и планиране ориентират дейността си съобразно възприетата "линия", като почти винаги изоставят предишната.

Този механизъм предполага значителни разходи за пренастройваме на кадрите и дейността им, а често изисква стопанско-правна интервен­ция в народното стопанство. Обществото влага реално значителен труд и тук следва да поставим въпроса, дали този труд се откупува с резултати до момента на следващия щурм? Възвръщат ли се вложенията със стопански постижения?

Отговорът за всички е очевиден.

Когато търсим причините за неуспеха на подобна кампания, трябва да спрем още на първата силова линия. Начинанието е предварително обречено, защото в основата му е поставена икономическа алхимия.
Когато се търси чудодейно средство, винаги се намират находчиви люде, които да го предложат. Тук не е важно дали тези социално-стопански знахари са самозаблудени или рецидивисти. Важно е, че им се вярва. Вярва се, че притежават нещо, което иначе цялата наука и трезвият опит на
практиката не са в състояние да открият.

В съвременната икономика такива неща не съществуват! Проблеми­те и противоречията са толкова сложни и взаимопреплетени, че изискват комплексни постъпателни действия, непрестанно съизмерване на


ефекта с усилията, свободни научни анализи, предложения и дискусии. Тук словесните революции с нищо не помагат. Необходима е къртовска работа за създаване ма нови административни и организационни структури, за нормотворчество, изграждащо принципно различна стопанско-правна уредба. Вместо кампании са нужни обмислени, научно-обосновани реформи, преустройващи постепенно, но радикално катастрофиралия административно-команден социализъм.

В противен случай можем да прогнозираме пълно разстройство на понятийната система с всички произтичащи от това последици, за стопанския живот.



(Непубликувано, август 1989 г.)

ЗА ИНФЛАЦИЯТА: КАК И КОЙ ДА Я

ИЗМЕРИ?
Неотдавна председателят на ЦСУ заяви, че ще бъдат извършени оценки на инфлацията. Със същата задача се е заел и колектив от МИП. Очевидно това, как ще бъде измервана скоростта на инфлацията, от кого, в какъв вид и къде ще бъдат публикувани данните, за какво ще бъдат използвани, засяга всички ни. Ето защо още на предварителния етап е необходима дискусия, която да изясни тази важна социална поръчка и да обедини общественото мнение около икономическите му интереси.

Инфлацията е процес, свързан с намаляване покупателната способ­ност на парите и е характерен за всяко книжно-кредитно парично обръщение. Липсата на златна стокова основа премахва самонастройването на паричната сфера и налага съзнателното й регулиране.

В какви форми се проявява инфлацията при социализма?

"Инфлация на предлагането" има, когато високите и растящи цени не съответстват на полезността и качеството на стоките. Характер­на е за т. нар. "пазар на производителя". В класическия случай цените растат, без да се променят стоките. Най-типични нейни проявления са: влошаване на качеството при неизменни цени, "стопяване" на евтините стоки, необосновано високи цени на новите изделия, псевдообновяване на асортимента. Тази инфлация изпреварва растежа на паричните дохо­ди, снижава покупателната способност и благосъстоянието, обезсилва паричната мотивация, ускорява текучеството. В тежките си форми тя затруднява производството поради прекомерно нарастване на разходи­те, поражда апатия, отчуждение и стопански престъпления.

"Инфлация на търсенето"се наблюдава при изпреварващо нараства­не на паричните доходи пред стоковите запаси, съпроводено със стабил­ни цени. Тя поражда дефицити, а те - непокрити доходи, които се отлагат в принудителни и неорганизирани спестявания. Забавя се скоростта на обръщение на парите, кредитът се обезценява и става "ленив". Търсене, превишаващо предлагането, позволява на производите­лите отново да снижават качеството. В тежките форми тази едностранчива инфлация задълбочава спекулата, стимулира "черния пазар" и бурния растеж на икономиката "в сянка", а това в последна сметка вдига ценовото равнище и обезценява доходите, т. е. стига се до "инфлация на предлагането".

"Инфлационната спирала" е комбинация от двете споменати форми. Тя е самоусилващ се процес, при който изпреварващите цени и спадащо­то качество предизвикат нарастване на заплатите като компенсация за угасващия паричен стимул. Предизвиканата "инфлация на търсенето" на свой ред повишава себестойността, която пък повдига цените или при невъзможност да го стори - компенсира отново за сметка на качеството. Спиралата на повишените цени и пониженото качество на стоките набира енергия и ускорява инфлацията.

За населението. Всеки човек превръща паричните си доходи в конкретни стоки и услуги и в този смисъл за различните хора инфлацията е различна. На това равнище измерванията са ненужни. Съществуват възможности за усредняване на паричните доходи и структурата на разходите. Така се образуват "потребителски кошници", в състава на които влизат усреднените по обем и структура предмети за потребле­ние и платими услуги. Усредненият индекс на цените в "кошницата" е основен инфлационен измерител за населението.

Изчисляването на такъв измерител е необходимо по групи домакинс­тва, защото паричните им разходи са различни в зависимост от величи­ната на доходите, относителния дял на натуралните доходи, социална­та принадлежност, възрастовата структура и пр.

Ясно е, че този подход отчита само "инфлационната спирала" и ценовата "инфлация на предлагането", без спадането на качеството, без влошаването на асортимента, както и без "инфлацията на търсенето". Ето защо усредненият индекс на цените от "потребителската кошница" трябва да бъде коригиран със:

* съотношението между цените на свободния и обикновения пазар, което образува показател, отчитащ "инфлацията на търсенето";

* съотношението между общия ценови индекс и лихвения процент по влоговете;

* изменението на официалните валутни курсове на лева (спрямо чехословашката крона в последните години левът загуби 25 на сто от стойността си - от 8,08 на 10 лева за 100 крони, същото се наблюдава спрямо марката на ГДР и съветската рубла, едновременно се повишават курсовете спрямо форинта и злотата);

* изменението на курса на лева спрямо конвертируемите валути на "черния пазар", което е добър показател за отчитане на пропорцията между качеството и цените на нашите стоки и услуги;

* индекса на принудителните спестявания, на нарастването парич­ната маса в населението.



За фирмата. Оценката на инфлацията зависи от структурата на производствените разходи. Тук инфлационният индекс за населението е съставна част от ценовата динамика на себестойността в зависимост от относителния дял на работната заплата. Останалата инфлация се проявява в индексите на цените на стоките и услугите, формиращи материалните разходи. Показателите за инфлационния процес трябва да бъдат задължително вградени и при изчисляване икономическите резултати на фирмите. От народностопанска гледна точка оценката на
"производствената инфлация" е най-важна, тъй като от нея зависят всички останали.

Новата методика трябва да изчислява надеждни дефлатори, т. е. усреднени ценови индекси на най-бавните показатели - националния доход и неговите два фонда, обществения продукт, материалните разходи, капиталните вложения, националното богатство. Прилаганата сега процедура на дефлиране е остаряла и по принцип не е пригодена да отчита сложни и динамични ценови процеси. Освен че създава недоверие към информацията на ЦСУ, тя поставя лабилна основа под планирането и управлението. Недопустимо е от всяка гледна точка да се планират и отчитат обемните показатели по текущи цени, както се практикува сега. За да се попълнят, е необходимо наличие на надеждни дефлатори. С тях трябва да се извършат авторитетни преоценки на дълги временни редове от основни макроикономически показатели, да се преизчислят някои от най-важните баланси на страната.



За социалната област процедурата за оценка на инфлацията е същата, както и за фирмите и материалното производство като цяло. При сегашната, предимно бюджетна издръжка, тя поема ударите на инфлаци­ята, без да има възможностите за маневриране на фирмите. Единстве­ният й отговор е влошаване на качеството и намаляване на количество­то на създаваните услуги. Това се получава поради повишаване на цените на използваните материали и суровини, разстройство на трудовата дисциплина вследствие спадане на паричния стимул на твърдите щатни таблици. Неколкократните стъпаловидни компенсационни увеличения на работните заплати (много тежки за бюджета), без да решават проб­лемите за трудовата активизация, не могат да заменят нужното после­дователно преизчисляване на заплатите съобразно инфлационния индекс. Такова привързване, подобно и за пенсиите, е крайно необходимо и естествено разрешава проблема, тъй като създава мощни вградени стабилизатори в икономиката.

Оценяването на инфлационния натиск срещу социалната сфера, е необходимо за твърда, безкомпромисна държавна защита на нейните отрасли, чиито приоритети според мен трябва да бъдат: първо, здра­веопазване и екология; второ, образование; трето, комунално стопанс­тво; четвърто, наука; пето, култура. Това е крайно належащо поради пълната липса на компенсиращи пазарни механизми, особено за първите два отрасъла. Ако не сме в състояние да защитим тези жизненоважни за нацията области от инфлационната преса, трябва да им създадем пазар­ни механизми за самозащита.

Измерванията на инфлацията са основа за важни икономически и политически решения, за активна антиинфлационна политика. Ето защо е наложителна множественост на оценките. Това ще позволи надеждна защита на всички социални слоеве. Считам, че профсъюзите, министерствата на народното здраве и социалните грижи и на културата, науката и образованието, Българската народна банка, Държавната спестовна каса са длъжни да извършват редовни самостоятелни измервания на инфлационните процеси.

(в. "Поглед", брой 33 от 14 август 1989 г.)

НИКАКВА ОТСРОЧКА
Непосредствен подтик да поискам думата е "кръглата маса": "Състояние и проблеми на българската икономика", излъчена по Българската телевизия в петък 24.Х1. вечерта. Участващите в нея видни български икономисти се обеди­ниха около становището, че на страната е нужна стабили­зационна програма.
Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията. Искането за стабилизационна програма е продиктувано от кризисното положение на икономиката. Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни. Затова стабилизационната програма може би ще даде временни облекчения и частични подобрения на положението. Те ще се дължат на връщане към рутинните средства за управление и старите, изпитани икономически структури, т. е. тя не може да бъде нищо друго, освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаване­то на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм. Наистина, ако сегашната криза се дължи на пропуски и слабости в управлението, както се твърди, стабилизационната програма ще бъде в руслото на желаните от всички реформи.

Това ще бъде така, само ако кризата наистина се дължи на неправилни решения. Такава постановка категорично се отхвърля във всички рефор­миращи се европейски социалистически страни. Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм.

Когато (за кой ли пореден път) се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт. Защото самата постановка за болното общество и компетентните, номенклатурни лекари, определянето "отгоре" на концепция за всяко производствено звено, новите опити за освобождаване на "излишната работна сила", строгата дисциплина за съсредоточаване на валутните средства и накрая обещанията за "реформа" със силите на управленския апарат, фирмите и "дори" трудовите колективи, не означава нищо друго, освен опит за "второ дихание" на досегашната система,

Нека допуснем, че стабилизационната програма е дала възможно най-добър ефект, като е постигнала икономическото положение на Чехословакия-стабилно жизнено равнище, слаба инфлация, богат пазар и ограничен дефицит. Ще означава ли това, че ще бъдат удовлетворени националните икономически и политически искания? Очевидно няма да означава. Вместо 50, на улиците ще, има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи. Официалната. доктрина продължава упорито да отказва признаването на органическите пороци на системата. Ето някои от тях:



Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница