Неспособност да създаде ефективна организация на труда

Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апара­тът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се тру­дят. И ако демократичните преобразования отстранят политическата и идеологическата патерица, която задържа административната организация на труда от пълно разрушаване, то стабилизационната програма ще влезе в пълно несъответствие с духа на обществените реформи.

Крупната администрация е закономерно следствие от свърхиндустриализираната икономика, а не причина за нейната криза. Системата има своя логика на функциониране. Премахването или репресирането на администрацията ще разгроми устоите на производствената организа­ция, без да ги замести с други. Наистина опитът да се рационализира икономическата структура ще срещне остра съпротива. Но стабилиза­ционната програма само ще усили още повече "структурните напрежения" и следователно не е в направлението на радикалната реформа.

Ние сме трагично различни от това, което трябва да сме и сега ни казват, че трябва да си останем такива.

През последните 12 години непрекъснато проявяваме неспособност да се приспособим Към световния пазар - не сме в състояние да подобрим условията на търговията си, губим непрекъснато позиции в световния експорт, лавинообразно натрупваме дълг в конвертируема валута.

Наистина световният пазар е най-дефицитен "ресурс" за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия. Административната система е доказала, че не може да направи нужния пробив. Сега трябва да се разчита на таланта, подготовката и амбици­ите на професионалистите. Само те могат да пробият на световния пазар, както "Бългериън винтърс кьмпани". Трябва да им се даде възмож­ност да го правят.

Неспособност за качество. Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващо се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка - нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури.

*

И така, от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока.

Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре.

Никога няма да сме в такава ситуация, която ще ни позволи без болка и драматизъм да се решим на радикални реформи. Следователно въпросът е да се решим веднага.

Има неща, които стоят над всяка партийна платформа, над всякакви класови и групови интереси. Това са стремежите и ценностите на нацията. Контролът върху националното богатство, суверенитетът върху земята и ресурсите, правото на бъдещите поколения за избор, с които, както видяхме, започнаха престъпно да търгуват в името на временно запазване на политическата власт, трябва да останат за народа, в днешния бурен и бързо променящ се свят ни заплашва загуба на икономическия суверенитет. Запазването му изисква да се вземе смело решение в полза на реформите. Противното ще означава още по-пълно изтощаване на стопанския потенциал на страната, а след това - проникване на чужди фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. В това отношение не трябва да има ни никакви илюзии. Никой няма да дойде, за да ни помогне. Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес.

Националното достойнство изисква да не се чака и предизвиква такъв развой на нещата. Не е в българския характер да се втурнем с отворени обятия и увиснем на шията на чужденеца. Може би има хора, които не биха имали нищо против "щастливото посрещане"*, но това е само, защото не си дават сметка за последиците. Опитът на развиващите се страни показва на мнозина измежду нас какво следва след първоначалната еуфория.

Щом икономистите сме доктори на обществото, трябва да бъдем честни пред хората. Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на

В преходния период обществото ще се стреми да гарантира справед­ливост като равни възможности за образование, здравеопазване и мини­мален жизнен стандарт.

След смелата операция ще бъде разгромена командната система, а това, какво ще създадем, зависи единствено от самите нас

В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати до край дадените в миналото кредити.

Тази психологическа нагласа у кадрите и отношение към монетарната сфера едва ли ще се изживеят бързо, но първите кълнове на промяната са налице. На дневен ред е официалното отчитане на инфлационните процеси в нашата страна. С това са се заели Централното статистическо управление и Министерството на икономиката и планирането. Задачата безусловно изисква научна експертиза. Инфлационните явления у нас твърде съществено се различават от познатите ни в капиталистическите страни. Отчитането им предполага предварително да се даде отговор на редица непоставяни досега въпроси.

*

Инфлацията е явление на паричната система. Спадането на покупателната способност на парите при нормален пазар, а още повече при т. нар. пазар "със съвършена конкуренция", адекватно се отчита от динамиката на цените. Те са равновесни, гъвкаво реагират на всички изменения в търсенето и предлагането, а значи - в производството, ефективността и обществените потребности. Всички проценти в икономиката непосредствено и пълно се отразяват от цените. Те улавят като чувствителен барометър колебанията в стопанската циркулация.

Вътрешна нестабилност на цените създава кредитният характер на паричната система. Емисията на пари се осъществява от стокопроиз­водителите, които ги пускат в движение като търговски кредит с пълна срочност, възвръщаемост и реална стокова основа. Класическото монетарно стопанство се саморегулира по силата на връзките между стопанските субекти, които пускат и изтеглят пари от обръщението в зависимост от успеха на предприемаческата си дейност.

Държавната намеса е сведена предимно до унифициране на кредитните полици в банкноти на централната банка. След тази операция пусна­тите в движение пари стават напълно обръщаеми. Освен емисионната си функция, подчинената на законодателната власт, централна банка регулира кредитния потенциал на останалите банки, налага строга дисциплина на държавните и частни финансови фондове. Така създава стабилност на паричната система.

Независимо от държавната намеса паричното стопанство запазва механизмите си за самоорганизация. Освен чрез търговския кредит, тя се осъществява чрез пазарното определяне на лихвения процент, т. е. В зависимост от търсенето и предлагането на кредит. Освен точен индикатор на стопанската конюнктура, процентът е мощен лост за връщане равновесието на икономиката - ценовата инфлация го повишава, а високото му равнище охлажда стопанската активност и създава обратен, дефлационен ефект.

В описаната система всяко спадане на ефективността, стопански неуспех, неоправдан риск, фалит, промяна в обществените потребности и т. н., особено в по-масови мащаби, пораждат разстройство и неравновесие, които се улавят от цените и процента. С това се задействат механизмите за саморегулиране. Според теорията, пазар "със съвършена конкуренция" бързо възстановява нарушеното си равно­весие. Това свойство исторически се изменя.

Особено значителни са промените след появата на монополите. Цените престават да отчитат точно процеса на намаляване покупателната способност на парите. Предпоставка за това е отклонението на монополните цени от равновесните. Първите са стабилни, т. е. престават да реагират на конюктурата. Ценовото огледало се изкривява. Деформирането на отражателната му повърхност не спира инф­лационните процеси. Те се въплътяват в неценови форми. Същевременно някои автоматично регулиращи механизми престават да действат. Държавната намеса се трансформира в държавно регулиране, Което поема функциите на съвършената конкуренция. Парично-стоковото стопанство обаче запазва много от механизмите за самонастройване на свободния пазар. Такъв е нормалният му облик във високоразвитите капиталистически страни.

Досега се считаше, че стабилните цени препятстват инфлацията. Това е вярно само относително и то за някои нейни проявления.

Горчивият опит ни кара да приемем теорията за равновесния пазарен механизъм, приемана и разработвана от Маркс, а заедно с тази теория и следното наглед парадоксално твърдение - стабилните цени Не само деформират ценовата инфлация, те я пораждат.

Когато цената е по-висока от равновесната, тя е инфлационна по дефиниция. Едновременно с прекия, такава цена поражда и косвени инфлационни ефекти. Предлагането надвишава търсенето и част от
продукцията не се реализира. Непродадената стока се обезценява или безнадеждно залежава в складовете. Вложеният в нея труд остава без реален стоков еквивалент. По-ниската от равновесната цена на пръв поглед създава дефлация. Но по-високото търсене не се удовлетворява
от предлагането и се появява дефицит и спекула. Стоката стига до крайния си потребител с цената на значителна загуба на време за покупката или с високата си спекулативна цена. И в двата случая за
купувача ценовото равнище се повишава. От друга страна, бързата и безпрепятствена реализация на дефицитния пазар позволява на произво­дителя да диктува волята си. Той пуска в ход редица средства, които в последна сметка обезценяват паричните разходи на потребителя. Не­ покритите пък поради дефицита доходи повишават търсенето на другите стоки и така създават натиск за повишаване на техните цени. Инфлация не се поражда само при строго конкретни обстоятелства, които на практика не се наблюдават - стабилните цени са равновесни; търсенето винаги е равно на предлагането; цената съвпада със стойността и точно отчита полезността и качеството.

За никого не са тайна мощните монополистически образувания и тоталния характер на държавното вмешателство в социалистическата икономика. А колкото по-силна е институционализацията на ценообразуването, толкова по-значителни са отклоненията на цените от

След като не може безпрепятствено да се проявява в цените, инфлацията намира нови форми, на превъплъщение. И това не са безобидни фантоми, а тежки, трудно лечими болести на народното стопанство, болести, твърде различни от класическата инфлация. Ето защо ще бъде

Причините и спиралите на превъплътената инфлация са твърде различни от тези на класическата. "Казарменият" социализъм не може да съществува при нормални стоково-парични отношения, при независима финансово-кредитна система. Поради това той създава патологични изменения и хроническо неравновесие в паричното стопанство.

*

Основната причина за инфлацията при социализма според мен е пълното отсъствие на естествено саморегулиране на паричното обръщение. При нас не функционира системата на търговския кредит, тъй като няма самостоятелни стокопроизводители. Никой не може да пуска в движение кредитни пари и да отговаря за това неограничено с...държавно имущество. Емисията се осъществява по обратна процедура, защото на парите се отрежда ролята само да обслужват изпълне­нието на производствения план и волята на административната сис­тема. При такава организация на паричната система значението на точните банкови баланси става изключително голямо. Те стават реша­ващо условие за поддържане на паричното равновесие.

Без посочения инструментариум централното регулиране и планово управление на паричната сфера се осъществяват по принципа "пожарно мероприятие". Манипулира се най-слабото, явно дефектиращо звено от сложната, взаимозависима система от съотношения, пропорции и баланси, без да се отчитат многобройните му връзки и съотношения. Тези връзки и съотношения в много случаи дори са неизвестни, във всеки случай не се наблюдават от статистиката. Липсата на ключови баланси между паричните и материалните потоци и ресурси прави реално нашата икономика много по-слабо регулируема с монетарни средства, много по-слабо централизирана за прецизно, научнообосновано управление с икономически методи, отколкото икономиките на развитите капиталистически страни.

Редът в паричното стопанство при нас зависи само от плановото управление и правилността, на вземаните решения. Но в никаква степен не зависи от самоорганизацията на пазара.

Тук, в липсата на система за пълна централизация на стопанската информация, в пренебрежението към паричната стратегия и политика, в разрушените механизми за саморегулиране на монетарната сфера, са заложени причините за хроничната нестабилност на паричното обръщение и, в частност, за инфлационните процеси,

Друга причина е неспособността на централната банка за естествено самоограничаване. На нея напълно й липсва "потенциален ограничи­тел" на емисията и кредита. Тя безпрепятствено се разпорежда с основния кредитен източник - спестяванията на населението, едновременно е всеобща търговска и инвестиционна банка, хазна на правителството, стопанин на фондовете на държавния бюджет, общественото осигуряване и местните органи на властта, на финансовите фондове на ДЗИ. Няма икономическа сила, която да е в състояние да ограничи и регулира тази сврьхконцентрация на жизнени компоненти на паричното
стопанство, в качеството на противотежест да върне нарушеното й равновесие.

Крайно достъпният и евтин кредит е друг непрекъснат източник на инфлация. Покупателната способност на парите, собствената им раз­менна стойност зависи не само от цените на стоките, а и от цената на парите - лихвения процент. Той е толкова нисък, по влоговете, че стапя постоянно спестяванията на населението. В същото време поч­ти безплатните заеми за предприятията намаляват значението на парите за тях. Парите се обезценяват и по отношение на средствата за производство.

Със степента, с която спада значението на парите и кредита, нараства значението на административното разпределение, на лими­тите и нормативите за материално-техническо снабдяване, на различ­ните спецификации, акредитиви, позволения и направления. В същата степен се обезсилват парично-кредитните отношения и на тяхно място се установяват "правилата" на административната система.

Последната причина, на която рядко се обръща внимание, е ограничената обменимост на лева. Вследствие на нея паричната сфера не е пълно отражение на икономиката на страната. Значителна част от стоките и услугите частично влизат в досег с паричното обръщение, други въобще са извадени от пазарните отношения, размяната на трети е подложена на строги законодателни забрани.

Насилственото стесняване на естествените пазарни отношения е дълбок източник на инфлация. Паричните доходи на домакинствата а priori се считат предназначени за пазара на предмети за потребление. Не се зачита нормалното желание за лична стопанска инициатива. В практиката не си дават сметка, че каквито и количества стоки за потребление, с каквото и да е качество да предложат на пазара, никога няма да се задоволи паричното търсене, тъй като то качествено е ограничено. Всъщност ограничаването е формално, защото търсенето зависи не от волята и желанието на политическата и административ­ната власт, а от тези, които притежават парите, от структурата на потребностите на населението.

В този смисъл мощна инфлационна пружина се задейства не толкова от количествената, а от качествената стесненост на предлагането, изключването от пазара на средствата за производство, земята, жилищата, личните услуги (пълно или частично). За възспирането й се прила­гат напълно неадекватни средства - форсиране на икономическия растеж, което отдавна не дава резултат, постоянни команди за насищане пазара с предмети за потребление, призиви за "правилно" планиране и "правилни" цени и пр. Това само усилва неравновесието между парични­те и стокови потоци, между стойностните и материални ресурси, защото не отстранява качественото несъответствие. С количестве­ни средства се опитват да решават качествени недъзи на икономиката.

*