Класическата ценова инфлация се среща у нас

Само на пръв поглед обезценяването на паричните доходи се дължи единствено на цените. То има свой собствен механизъм; основаващ се на увеличаване на пропорцията между дохода, който производителят получава, и влагания от него труд. За повишаването на цената на труда, както се нарича тази пропорция, не е задължително външно обезценяване на парите чрез стоковите цени. Винаги, когато при фиксирано възнаграждение не се отработва необходимото количество и качество труд, паричната оценка на реално вложения труд се завишава, а парите - на свой ред поевтиняват спрямо същия този труд.

Когато получаваме по-малко блага срещу парите си и повече пари срещу труда си, ставаме участници в инфлационен процес, в първия случай като потърпевши, а във втория – като инициатори. Създадената от повишената цена на труда инфлация е собствена спрямо доходите и не може да бъде спряна с контрол върху цените. Това обезценяване на парите спрямо труда може да бъде неутрализирано единствено от организацията на труда и производството, от строга дисциплина и контрол върху заплащането.

Обратно, неспособността да се създаде необходимата организация на труда непременно поражда инфлационна вълна. Това става не само с живия труд, но и със стоките на производителите, с услугите на извънпроизводствената сфера, във всички случаи, когато не се създават вече заплатените продукти и услуги.

В развитите капиталистически страни неконтролируемо нараства­не цената на труда по принцип е невъзможно, защото се неутрализира от строгата дисциплина на организацията на труда, безработицата и конкуренцията на пазара на работна сила. Всички тези механизми не съществуват в социалистическата икономика. Не разполагаме с надеждни техни заместители. Отскоро в литературата се заговори за "раци­онална заетост", т. е. за необходимост от известна безработица. Оче­видно създаването и налагането на достатъчно добър мотивационен и контролен механизъм за трудещите се и тяхното заплащане е основна цел на антиинфлационната стратегия.

Собственото обезценяване на доходите е свидетелство за дълбоки разстройства в системата на производствените отношения на административния модел на социализма. Разграждането на трудовата мотивация е доказателство за неговата историческа обреченост. Този
процес е невидим и неуловим от стандартните ценови измервания. Повишаването цените на стоките се отчита от тяхната динамика, но надеждни средства за измерване покачването на цената на труда, особено при държавно регламентирани стокови цени, няма. В този
случай обезценяването на парите спрямо труда престава да бъде ком­понент от спиралата "цени-доходи-цени" и става елемент на други инфлационни спирали.

Веднъж появила се, завишената цена на труда създава превишаване на паричните доходи над предлаганите стоки и услуги. Това поражда едностранната "инфлация на търсенето", която довежда до установяване

Всички посочени явления са признаци на хронично заболяване на "казармения" социализъм. Те не могат да бъдат отстранени с козметични и дори основни ремонти на системата; защото се дължат на генетичната

Породена веднъж инфлацията намира форми на "скрито повишаване на цените". Те са най-разнообразни.

• 
  Когато при промяна на асортимента се спре предлагането на търсен евтин артикул, а вместо него се продава скъп, с ненужни за потребителя качества. Купувачът е принуден да избърши ненужно високи разходи и така да понесе последиците от скритото повишаване на цената. Нарастването делът на скъпите артикули за сметка на евтините увеличава величината на доходите на производителя, който по този начин заобикаля "строгата" ценова дисциплина.
  
• 
  Когато при псевдообновяване на асортимента се въведе продукция с незначително изменен външен вид, без промяна в полезността и качествените характеристики. Псевдоновата продукция се налага на пазара, като изтиква търсените стоки с ниски цени. Същият ефект се постига, когато наистина са налице промени в качествените параметри на изделието, но те не са достатъчни, за да защитят високата цена.
  

*

Нека предположим, че разполагаме с показатели за отчитане на всички ценови и неценови форми на инфлацията. Създаването им, макар и сложно, и скъпо, е възможно и.задължително.

Всички показатели отчитат инфлацията само по отношение на статуквото в определен начален момент, т. е. спират се на изходна база от цени, структури и съотношения. У нас тази изходна база е нереална. Тук срещаме невероятно високи цени, образувани при монополни дифе­ренциални условия, съдържащи "лъжлива социална стойност", както и парадоксално ниски цени, които не гарантират условия за просто възп­роизводство и налагат дотации и субсидии. Сблъскваме се с продукция, която не би могла да бъде продадена, където и да е, без задължителното държавно изкупуване и снабдяване, с остри, задълбочаващи се дефицити, с огромни количества залежали стоки. Заплитаме се в лабиринтите на "платими", "полуплатими" и "безплатни" услуги, на разпадащия се национален пазар, натурализиране на домакинствата, загуба на стоковост на производителите, на специалните привилегии за едни, оранжерийни условия - за други и вътрешна колонизация - за трети. Възспира ни парцелирането на националното стопанство от страна на властта, политическите структури и ведомствата. Може ли толкова деформи­рана парично-ценова сфера да бъде надеждна база, спрямо която да отчитаме инфлацията в страната? Все пак инфлацията е явление на нормална, редовно функционираща парична система, а такава при нас няма.

Не е трудно да се докаже, че всяка неадекватна ценова система, всяка отраслова диспропорционалност, всяко макроикономическо неравновесие са инфлационно обременени. Инфлацията става израз на все по-пълното подчиняване на паричното стопанство на властта на административно-командната система, а значи - израз на нейните грешки в стратегията и политиката. В този случай инфлацията е заплащане от страна на обществото за провалите на стопанското управление, "осребряване" на непокритите полици на бюрокрацията.

Разстроеното парично стопанство започва да играе ролята на кате­горичен спирачен механизъм за всички процеси в народното стопанство. На това спешно се търси отдушник, който най-често се намира във възмутително високите цени на предметите от първа необходимост и най-вече на продоволствието. Така населението бива заставяно да носи цялата отговорност за действията ма апарата.

Както класическото обезценяване на парите има естествен завършек в спиралата "цени-доходи-цени", така всички останали неценови инфлационни процеси имат механизъм за самоусилване... Влошаването на качеството на стоката усложнява производствените условия или нормалното възпроизводство на работната сила. Това води до снижаване на качеството на влагания труд. Затваря се спиралата "качество на стоката-качество на труда-качество на стоката". Такъв механизъм пораждат и дефицитите. Липсата па стоки и услуги подравя стимулите за труд. Задвижва се спиралата "дефицит-дезорганизация на труда-дефицит". Подобни усилващи механизми има между асортимента, псевдообновяването и труда.

Структурното неравновесие в народното стопанство също се възпроизвежда и има способност да се разпространява и усилва. По този начин се мултиплицират противоречията в цялата икономика. Проти­воречия, които макар и да не се изразяват във видимо покачване на цените, водят до обезценяване на парите, на трудовата мотивация, до снижаване на ефективността и до неспособност за внедряване на научно-техническия прогрес. Противоречията се консолидират и пораждат системата на застоя. А застоят показва неспособността да се овладеят процесите в уж подчинената парично-ценова сфера. Явно е, че тази сфера не е пригодена да обслужва "казармения" социализъм. Ето защо, напълно са обясними десетилетните атаки срещу стоково-паричните отношения, идеологическите заклинания срещу всеки опит за трезв и критичен анализ на паричното стопанство, отказът за отчита­не на инфлационните процеси.

Както се вижда, нито атаките, нито заклинанията и отказите не са спрели развитието на обективните процеси. На мястото на едни идват други инфлационни спирали и те повече не могат да бъдат пренебрегвани. Трябва да анализираме истинските спирачки на нашето развитие. Всяко по-нататъшно пренебрежение ни отдалечава без надеждно от икономическите реалности.

Едновременно трябва да си дадем сметка, че това, което ни е нужно сега, е бърза нормализация на паричното стопанство, разрушаване на командно-административните структури в него, възстановяване свойс­твата и функциите на паричната система, механизмите за саморегулиране и самонастройване на паричното обръщение. Това са условията, за да излезем от света на кривите огледала.

Измерването на инфлацията не е технически и статистически проблем, така както амтиинфлационната политика не е въпрос на желание. Инфлацията е фундаментален макроикономически проблем, който изисква съгласувани действия на всички форми на властта, на стопанско-правната уредба, на икономическия механизъм, на стратегията и икономическата политика.

Нормализирането на паричното стопанство, ясната и точна оценка на инфлационните процеси са необходими условия за реално приложение на икономически методи и форми за централизирано управление и плани­ране. Без преход от административни към икономически методи, без отказ от веществено-натуралните лостове в полза на монетарните ще продължим да вземаме безспирно решения за ускоряване на научно-техническия прогрес, за повишаване качеството и икономическата ефективност, за реанимация на трудовата мотивация, за борба с отчуждението. Ще създаваме и закриваме комитети по прогреса, по качеството, по труда, въпреки че вече сме напълно убедени в пълната непригодност и безполезност на тези бюрократични сечива.

Нужна ни е активна, гъвкава антиинфлационна политика, твърда стратегия в полза на нормалния съвременен пазар, строга финансова и кредитна дисциплина, -независима парична сфера. Оттук при добро и искрено желание следва да започне радикалната икономическа реформа.

(Непубликувано, 1989 г)

2 от 5
На последния си декемврийски пленум ЦК на БКП представи за обсъждане пред обществеността своята икономическа платформа. Без амби­ции на конкретна й завършена програма за излизане от кризата, тя набелязва пет основни приоритета. Към тях не бива да се предявяват високи претенции, бъдещият им ефект не може да се претегли на научни везни. Но това не означава,че формулираните жалони на икономическата политика не могат да бъдат подложени на научен тест за състоятелност и адекватност. Науката позволява да се прецени всеки от приори­тетите поотделно, както и общата им комбинация, т. е. да се изпита за годност цялата платформа.

Ще се опитам да оценя правилността и вътрешната съгласуваност на представените за обсъждане принципи, включително тяхната реалистичност, защото не всеки набор от добре звучащи за ухото приоритети

*

Първият приоритет от платформата е нарастване производство­то на потребителски стоки и услуги, като средство за борба с напрежението на вътрешния пазар. Всъщност напрежението е остър стоков "глад", който е продукт на колосални за размерите на нашата икономика пазарни диспропорции и на разстроеното парично стопанство. При това недостигът е обхванал изцяло икономиката на страната, от него страдат не само населението, а и всички производствени и извънпроизводствени звена.

И така, в условия на остър и повсеместен дефицит ще започне структурно преориентираме към потребителския пазар. Да допуснем, а това е възможно най-оптимистичното допускане, че преструктурира­нето се увенчае с успех. Икономическата наука твърдо знае още от 1925 г., че това в никакъв случай не означава преодоляване на напрежението на вътрешния пазар. Нещо повече, според теорията, дефицитът ще се възпроизведе в още по-драстични форми и ще изкара напълно парично-пазарните структури от строя.

Доказателствата на тезата са много. Ще се спра на три от тях:

* Увеличеното производство за потребителския пазар ще мултиплицира в същата и дори в по-голяма степен паричните доходи. В по-голяма, защото маневрата ще изисква допълнителен труд за компенсиране на
ограничените и изтощени мощности на индустрията на човека. По линията на производствените връзки ще се създаде и особено напрежение в останалите отрасли.

* В съответствие със законите на пазара, съществуващите по-ниски от равновесните цени непрекъснато пораждат недостиг на предлагане­то. Едновременното увеличаване на търсенето и предлагането ще въз­произведе диспропорцията на по-високо равнище на реализирано коли­чество продукция, но не е в състояние да стопи дефицита.

* При съществуващите връзки между стоковите и парично-кредитните структури бягството от парите ще остава неконтролируемо. Пресата на търсенето ще опустошава стоковия пазар, защото е напрег­ната до краен предел от отрицателния процент по влоговете.

Следователно нарастването на производството на потребителски стоки, ако изобщо се осъществи, не може да намали напрежението на вътрешния пазар. Напротив, ще го увеличи, защото самото преструктуриране има своята цена, която ще бъде платена с ескалация на общия дефицит. Но нали дефицитът на потребителския пазар е само функция от общия, негова последица. Вижда се, че примамливият от социално-политическа гледна точка приоритет вкарва икономиката в опасен капан от взаимноусилващи се неблагоприятни процеси.

Поради съкращаването на реалния национален доход вследствие кризата на недостатъчното производство, повишаването на стандарта на

Преразпределителният механизъм изисква увеличаване дефицита на държавния бюджет, което сега може да се постигне само чрез допълни­телна парична емисия. Ако това се направи, съвършено ясно е, че ще изостри дефицита и инфлацията и ще разруши националния пазар. Нещо, което вече наблюдаваме.

Следователно, макар и много необходим като социална заявка, втори­ят приоритет влиза в противоречие с целите на първия, поставяйки му още по-неизпълними условия. Тук не включваме отрицателния ефект върху стопанската активност на трудещите се, това че те няма да приемат такъв удар върху доходите си в условия на криза, т. е. не отчитаме степента на неосъществимост на мероприятието.

Четвъртият приоритет от платформата е решаване на проблема с валутните задължения на страната чрез спиране растежа на дълга, а след това и погасяването му със скорост 1 млрд. долара годишно. Той е неосъществим и е в пълно противоречие с първите два. За да бъде реализиран, е необходимо ограничаване на вноса в размер на 1,2 - 1,5 млрд. долара годишно и положителен платежен баланс от 1,7-1,8 млрд. долара поради необходимостта да се плаща лихва по дълга от 0,7 - 0,8 млрд. долара годишно.

Следователно скокът, който трябва да се извърши при преструкту­рирането на вноса и форсирането на износа, е над 3 млрд. .долара годишно, което и за неспециалистите е очевидно непостижимо. Ако все пай някой се опита да го стори, то опустошаването на вътрешния пазар ще бъде гарантирано, а размерите му - по-големи от тези в Румъния. Естествено в такъв случай, за никакви решения на проблемите с дефицита, инфлаци­ята и намиращите се под социалния минимум не може да става и дума.

Общият извод от оценката на три от лансираните пет икономичес­ки приоритета е, че те са нереалистични, всеки един поотделно и като комбинация. Това са несполучливи изстрели в мишената на верните решения. Налагат се още тревожните изводи, че не е направен трезв, конкретен анализ на кризата; не са осмислени нейните параметри и противоречия; не е преодолян миражът на растежа, таи се надеждата, че все пак такъв ще има.

*

Да погледнем към другите два приоритета, които са засегнали мише­ната, но без да попаднат в кръговете, където се дават точки за добра стрелба.

Проблемът тук е, че всяко отраслово, структурно преобразование, особено при вече изграден национален стопански комплекс, ако изобщо е възможно, изисква много дълъг период; огромно напрежение на натрупва­нето; високодинамична икономика. Време за излизане от кризата нямаме достатъчно, а натягане на натрупването не можем да си позволим, защото отново заставаме пред неразрешими проблеми на потребителския пазар. Икономически растеж няма - обратно, намираме се в криза, а

Следователно третият приоритет може да се разглежда в 'най-добрия случай само като стратегически и не може да бъде компонент на една стабилизационна програма.

Първо, защото не е подкрепен от другите икономически приорите­ти. Отдавна се занимавам с тази материя и знам, че подредбата на приоритетите има своето значение - тя е класация по важност. В този смисъл първите четири приоритета утежняват в най-критична степен държавния бюджет, защото изискват увеличаване на разходите му, а само последният по важност декларира бюджетна балансираност. .

Второ, финансово лечение при твърде високата инфлация и заплаши­телно надвисващ дефицит има рисковани противопоказания. Призмата, през която са наблюдава вземането на бюджетни решения, деформира образа на икономиката така, че всяка стъпка става опасна с криещите се в нея неизвестности.

Трето, стабилизирането на паричното стопанство е невъзможно само със средствата на бюджетната политика. Навсякъде в света, където е решаван стоящият пред нас проблем, са прилагани пакети от мероприятия, засягащи цялата монетарна и икономическа структура, а не само бюджета. Той не е оръжие, способно да спре бедата, независимо че съсредоточава огромна част от националния доход. Даже обратното, поради порочните пропорции на преразпределението на паричните сред­ства, използването на толкова болния държавен бюджет трябва да става крайно внимателно и без напрежения, които могат да го разстро­ят напълно. Бюджетът отдавна няма потенциал да помага на останали­те, той е в критично състояние и сам се нуждае от тяхната помощ.

Четвърто, финансовото и парично оздравяване на теория изискват значителни икономии на социални разходи и пренасочване на средства за преструктуриране. Това непременно поражда напрежения, тъй като снижава степента на социална гарантираност. Опитът да се изпълняват социални и външноплатежни програми, успоредно с парично оздравяване, е несъстоятелен. Между петия и по-висшите приоритети има противо­речие, което философите, ако не се лъжа, биха нарекли "антагонистично".

*

Давам си сметка за причините, стоящи зад обсъжданите тук принци­пи. Става въпрос за компромисни формулировки заради политически интереси. Не се предлага реалистична платформа, защото тя е изградена от непопулярни решения и ще породи социално напрежение пред избори­те. Напълно в съответствие с досегашната практика, интересите на икономиката на страната са поставени на заден план, отложени са в името на политически стремежи, отложени са в момент, когато не може да се отлага.

Тази платформа ще закрепи още по-здраво властта на номенклатурата, защото ще доведе до окончателно разстройство паричното сто­панство. Тогава нуждата от партийно-административен апарат за разпределяме на купоните ще се споделя от всички. Напълно излезлите от строя парично-пазарни механизми ще бъдат още по-недостижима цел, а изходът от кризата - скрит в лабиринта на стари и бързо натрупващи се противоречия и вече непреодолими препятствия.

На първо място, прави впечатление високият темп на нарастване на националния доход (НД) - 9 на сто, постигнат без селското стопанство,

От друга страна, динамичните резултати не са постигнати за сметка на бърз прираст на основните производствени фондове, както е било в периоди на високи темпове на растеж. В последните години делът на натрупването сериозно спада, заедно с него и - нормата на обновяване­то на фондовете. Според съобщението, и през деветмесечието тази тенденция продължава. Може да се изчисли, че обемът на инвестициите в материалното производство е намалял с повече от 4 на сто в сравнение с миналата година. С 11 на сто са по-малко въведените в действие основни производствени фондове. Значи скокът в производителността на труда не се е дължал на прелом във фондовъоръжеността на труда. Но той не се е дължал и на положителните промени в производствената организация.

Тогава на какво се дължат отчетените показатели?

Къде е източникът на бързия, необикновено

фондоикономисващ растеж?

По общо правило във всички развити и средноразвити отрасли тем­повете на растеж на електропроизводството повече или по-малко изп­реварват растежа на НД. При нас се среша обратното. Комплекс "Енергетика" не е достигнал с 4,2 на сто чистата продукция, постигната за деветмесечието на миналата година. По обем произведената електроенергия отбелязва сериозно спадане в размер на около 5 на сто. Излиза, че отчетеният много бърз растеж не само че е фондоикономисващ, но е и удивително електроикономисващ.

Този извод поражда сериозни съмнения относно естеството на отчетените темпове. Съмненията могат да бъдат разсеяни от два довода.

* Може да се предположи, че прирастът е за сметка на реколтата в селското стопанство, която по общи оценки е много добра. Макар този отрасъл да е изключен от отчета, да допуснем, че дейността му се е

Ако предположението е вярно, то изобилната реколта трябва да се отрази на дейността на комплекс "Транспорт". Превозените товари би трябвало значително да надвишават тези от миналогодишното деветмесечие. Но това не е така. Съобщението свидетелства, че железопътните превози са намалели с 3 на сто, а тези на автотранспорта - с 4,1 на сто. В едногодишен срок не е възможно скокообразно да се олекотят

* Другата възможна хипотеза за произхода на необикновените темпо­ве на растеж на НД е външната търговия. Известно е, че разликата между вътрешните и валутните цени на вноса и износа образуват чиста продукция, която увеличава обема на НД. По приблизителни оценки в последните години този принос на външната търговия е твърде значите­лен - около 1/2 от темповете. Няма да навлизам в анализ на това обстоятелство, което само по себе си е твърде странно. Трябва да проверим хипотезата, защото други източници на НД няма. За съжаление и тя трябва да бъде отхвърлена, защото според съобщението, в сравне­ние с миналата година вносът се е намалил почти с 10 на сто, а износът - с 4,7 на сто. Следователно влиянието на външната търговия върху растежа е отрицателно и не обяснява, а напротив, поставя още по-остро въпроса за източника на отчетения растеж.

При тези обстоятелства, можем ли да приемем за достоверен отчета за деветмесечието?

Неотдавна се чуха гласове, че в Икономическия институт на БАН не вярват на информацията на ЦСУ. Известният специалист Оскар Моргенщерн предупреждаваше, че може да се направи такъв подбор на статистическите данни, та растежът да се повиши с 4-5 на сто. Без да мога да отхвърля напълно тази хипотеза, считам, че в случая тя не обяснява явлението. Твърде голям е рискът от подобно "мащабно изопачаване на действителното положение", за да го поеме ръководството на ЦСУ. Доста отдавна е налице натискът да бъдат завишавани темпове­те, за да е останал макар и малък "статистически резерв" за тази манипулация.

Щом не приемаме допускането за "подострения молив" остава вярно само едно обяснение - отчетеният темп на растеж може да има за
източник единствено повишаването на цените.

От много време икономистите настояват да се въведе строг конт­рол върху отчета на ценовата динамика, който да пресече спекулациите с темповете на растежа, подхранващи на свой ред т. нар. "темпова психология". Това не е направено и в учените се засилват недоумението и неудовлетворението от тоталното изопачаване на данните и самозаблуждението на висшето ръководство на страната.

Излишно е да си повтаряме до втръсване, че темпове от типа на отчетените в съобщението на ЦСУ нямат никаква стойност както за икономическите изследвания, които веднага констатират тяхната илюзорност, така и за икономическата политика, която въвеждат в опасни начинания.

Сега ще се опитаме да направим оценка на вероятния действителен темп на растеж на физическия обем на произведения НД и по този начин

* Посредством пълна процедура на Бокс-Дженкинс е изчислен линейни­ят филтър на разпределения лаг между прирастите на НД (навсякъде, когато след НД има звездичка, трябва да се разбира, че е по данни на ЦСУ

*С различни изглаждащи криви са намерени стойностите на зависимостта на НД* от електропроизводството. Линейната форма на връзка

Както се вижда, между националния доход и електропроизводството има отчетлива зависимост. Освен това може да се проследи прекъсването на зависимостта в последните няколко години. Очевидно очистването на НД от ценовото влияние, правено от ЦСУ, не е било на висота.

По-нататък чрез различни изглаждащи криви отново са намерени параметрите на зависимостта на произведения НД* от превоза на товари. Резултатът е показан на фиг. 2.

С експоненциалната функция е получена третата оценка за НД в неизменни цени.

На основата на трите оценки е изчислена една осреднена, като са дадени следните тегла: 0,4 за НД, изчислен спрямо основните производствени фондове, 0,3 - за другите две оценки - спрямо електропроизводството и превози на товари. По този начин е получен показател за НД в неизменни цени, основаващ се на стабилни материално-стойностни пропорции в икономиката на страната.

Добре известно е, че НД в текущи цени е равен на този в неизменни, умножен по индекса на цените. Тази връзка е използвана и от публикува­ните данни за НД в текущи цени на ЦСУ и изчисления по посочената методика - в неизменни е получен редът от индексите на цените. С него е коригирана последователно покупателната сила на лева от 1977 г., когато тя е приета за 100.

Вижда се, че след първия инфлационен скок през ноември 1979 г. - 13,2 на сто, следва друга - втора висока вълна на инфлацията през 1989 г.

Ако ЦСУ отчете в края на годината 9-процентния растеж на национал­ния доход в текущи цени (ясно е, че няма вече значение какво ще отчете

* Двуцифрена инфлация, но без познатото отпреди 10 години явно повишаване на цените. Повишаването на работните заплати с 5,2 на сто е недостатъчно, за да компенсира инфлацията. Реалните доходи ще спаднат най-малко с 5 на сто.

* Съкращаване на производството с 1,5 на сто: Реално произведеният НД през 1989 г. ще бъде 98,5 на сто от този през 1988 г.

Това е свидетелство за задълбочаваща се криза в икономиката. Този извод изисква радикална промяна на икономическата политика и стратегия. Те не могат да останат такива, каквито са били от времето на

И накрая да предупредя читателя за това, как да възприема за себе си изложените данни за икономиката на страната като цяло.

Първо, те не се отнасят до потребения национален доход, който се получава от произведения след корекция с вноса и износа. Ако в 1989 г. се изнася повече, а се внася по-малко в сравнение с 1988 г., както е според съобщението, това означава, че използваният национален доход е по-малък от създадения. При други равни условия оттук следва, че скорост­та на вътрешната инфлация е още по-висока от показаната. За съжаление тя не може да бъде изчислена поради засекретените данни за вноса и износа в текущи и неизменни цени.

Второ, показаното обезценяване на лева не се отнася пряко до пот­реблението на домакинствата. Използваният НД отива освен за пот­ребление и за натрупване. Данните на ЦСУ свидетелстват, че повишаването на цените на потреблението е много по-бързо от това на натрупването. Щом е така, то вероятното обезценяване на лева за населението е още по-значително от изложените данни. Отново трябва да изразя съжаление, че то не може да се отчете без засекретения през 1986 г. баланс за производството, потреблението и натрупването на обществения продукт и без данни за този баланс в неизменни цени, каквито никога не са били изчислявани у нас.

Според съветски икономисти, както и според недостъпни за широка­та публика български оценки, първата вълна на инфлацията отпреди 10 години е означавала 30 процента поскъпване за средното българско се­мейство.

Искам да предупредя тези, които ще правят критичния анализ на икономическото ни положение без точни числа за инфлацията, дефицита, кризата на производството, без количествени оценки на влиянието на различни фактори върху тях, без измерване на загубите от влошаването на условията на външната търговия, от пресата на външния дълг - всяка претенция за верен и точен анализ е несъстоятелна. Получаването на всяко число, освен че изисква многомесечен труд, според мен по принцип е невъзможно със сегашната статистическа система.

Длъжни сме да се осмелим не само бегло да погледнем истината в очите, а внимателно да я разгледаме и изучим.

Колкото и страшна да е тя едва ли ще ни вкамени.