Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров

Да скъсаме с административната икономика означава:

* да спестим на всички мъките от продължителните компромиси и лъкатушене, от противоречиви и колебливи решения, продиктувани от страха пред народа;

* да не допуснем разплащане за реформата със спадане на жизненото равнище на хората, с намаляване на социалната гарантираност и ограни­чаване на безплатните придобивки;

* да се даде възможност на образованата активна и енергична част от нацията да разгърне своя потенциал и извлече икономиката от тресавището, за да задържим нашите деца и близки в страната, да дадем
на всички усещането, че са европейци;

* да спасим безотговорните експерименти на казионните икономисти, търсили 45 г. и така не намерили компромис между реалностите на пазарната логика в своите марксистко-ленински идеали;

* да преградим спекулата, черната борса, изпирането на "червени­те" пари на номенклатурния и правителствен апарат, желанието им да разменят властта си върху хората срещу собственост върху национал­ния капитал и така отново да запазят господстващите си позиции.

По пътя на радикалната политическа и стопанска реформа ние нито сме сами, нито сме първи - други проправят пъртината. От нас се очаква да ги следваме и да не изоставаме. Само така можем да разчитаме на подкрепа от разбитите демократични държави. Колебаем ли се, искаме ли да останем в илюзорния свят на мечтите за "светлото бъдеще", всъщност парализирани от страха пред настоящето, ще отпъдим от себе си всички, които искат да ни помогнат.

А това ние не можем да си позволим. Външният дълг на България е над 10 млрд. долара, което по сегашния официален курс на лева е 30 млрд. лева, т. е., целият национален доход за миналата година, по 3333 лева на човек, включително бебетата и старците, а по пазарния валутен курс е между 86-100 млрд. лева или повече от цялата произведена в страната продукция. Това означава, че сме във външноикономически банкрут, а съществу­ването на банкрутиралата страна зависи от разбирането и волята на нейните кредитори. Точно тези кредитори и стоящите зад тях политически сили виждат радикалната промяна като единствен изход от наша­та разруха.

Ето защо г-н министър-председателят прие идеята на СДС за "бърза и всеобхватна" реформа, вместо защитавания в предизборната програ­ма на БСП "постепенен преход". Той хвърли последните сили на правител­ството във външноикономическата област и сега прави всичко възможно да форсира износа, оголвайки вътрешния пазар или по-точно това, което е останало от него, за да покаже, че е човек, на който отвън могат да разчитат.

Управляващата партия, забравила маниакалните си претенции за безпогрешен водач и класовата си алергия към западната наука, отчаяно търси помощ от нейните учени, предоставяйки им стопански данни, които крие от българските икономисти. Това е подготовка Западът да подкрепи голяма Коалиция, в която БСП още отсега воюва, ако не за водещо, поне за осезаемо присъствие. Но ако БСП постави ръка върху ключовите стопански и разполагащи със сила министерства, тя:

* ще блокира хода на истинската промяна, защото ще продължи да търси компромиси, удовлетворяващи здравото й комунистическо ядро;

* ще спаси стопанските и криминалните престъпления, укрили се в широката мантия на властта й, защото досега никой, никъде и никога не
е получил удовлетворение от властници, не е осребрявал полицата на тяхната безотговорност;

* ще успее да оварди привилегиите и изключителното място в социалната пирамида за двестата семейства на досегашната олигархия,

* ще сложи букаи на реформаторските ни идеи, ще обсеби за кой ли път ума и знанията на оцелелите от десетилетното промиване на мозъците непокорни.

Днес ние притежаваме тези идеи, знания и възможности и те са залогът за действителната промяна. Ние не сме лъгали и имаме право на
доверието на хората.

На това доверие БСП няма право. Следвайки логиката на афоризма: "Когато всички са против тебе, стани и ти против себе си, за да бъдеш между победителите", ръководството на БСП набързо се раздели със своите класово-партийни идеи и сега вече не е в състояние да даде никакви гаранции, че ще бъде вярна на чуждите на природата й идеи за раздържавяване и пазарна икономика.

Ето причината, поради която предизборният щаб на управляващата партия с всички средства се опитва да спре освобождаването на мисъл­та на хората. Последната й възможност да се забави разкрепостяването от оковите на комунистическата вяра са съмнението и страхът. Затова угасващото им огнище се раздухва с отчаяно усърдие.

45 години стигат!

Останали насаме със себе си в тъмната стая на изборните бюра, хората ще изберат промяната, която носят в себе си.

(в. "Свобода" ,брой 13 от 2 юни 1990 г.)

КАКВА ОПОЗИЦИЯ ЩЕ ИМАМЕ В ПАРЛАМЕНТА ?
Сега се правят много политически анализи на следизборната ситуация в страната. Редно е да се опитаме да направим този анализ през призмата на икономическото положение. Проблемът след изборите застава по стария начин и за кой ли път се повтаря старата максима, че политиката в известен смисъл стана или остана по-важна от икономиката.

Политиката задава своите детерминанти

* Апетитът на БСП за власт след изборите намалява.

* Ще капитулира ли БСП?

* Нямаме нужда от интелектуален потенциал в униформи.

* Кой ще претопи оловното войниче?

Искам да изразя становище за начина, по който бе използвана икономи­ческата карта преди и след изборите.

Не можех и не криех пред хората от своя предизборен екип удивлени­ето си, че пропагандата на БСП пренебрегва диагнозата за състоянието на българската икономика. Удивлявах се от това обстоятелство, защо­то то води към непосредствения въпрос за всеки, който вземе властта - тази икономика в края на краищата трябва да се управлява. Не можех да разбера защо например икономическите експерти на БСП не изясниха на своите политически лидери истината за състоянието на българската икономика. Убеден съм, че ако тя беше стигнала до тях, те едва ли щяха да имат такъв апетит за политическа власт. Считам, че има две причини за това. Едната е вродената плахост в експертите на БСП, които никога не са говорили на равни нога с политиците от своята партия. И другата, че самата политическа върхушка не е била в състояние да разбира същността на икономическите проблеми на страната.

Икономиката изисква определени политически

решения

За да осъществи стопанска реформа, е нужна силна и решителна политическа власт. В този контекст редно е да се запитаме: достатъчно силна ли е тази политическа власт, която разполага с 52,7 на сто от парламентаристите? В много страни това се счита за достатъчно. Народът е дал политическа власт на БСП и очаква от нея да изпълни предизборните си обещания. Обаче проблемите, би могло да се каже, са толкова остри, че изискват непременно някаква форма на национално съгласие. Може би не на следизборна кооперация, но може би някаква формула на парламентарно сътрудничество или някакъв друг начин на взаимодействие.

Тук трябва да се върнем на въпроса - защо с такава отчаяна решителност лидерите на БСП търсят непременно сътрудничество със СДС?

За мен БСП търси такава политическа подкрепа и взаимодействие със СДС поради простата причина, че реформаторското крило в партията не разполага с достатъчно авторитет, за да наложи на цялата фракция да подкрепи една решителна стопанска реформа. Ако едно значително консервативно мнозинство, което има желание да извърши червен контрапреврат в рамките на БСП и да неутрализира реформаторите, е достатъчно голямо, то ясно е, че фракцията на БСП не е реформаторска. Това значи, че тя не може да се нагърби да извършва действителни стопански реформи.

Има още един момент, който определя доминирането на икономика­та спрямо политиката. Проблемът е в това, че стопанският елит на БСП не можа да получи обновление вследствие на изборите. Младите хора-икономисти, експерти, политици, получиха само частичен изборен успех. У нас има заблуждение по повод на това, че БСП има интелектуалния потенциал, който би могъл да изведе страната от кризата. Аз бих атакувал и това. Защото знам

Как се получава интелектуален потенциал на

висококачествен професионалист

Човек трябва в продължение на десетилетие да изследва безприст­растно проблемите. Да не бъде подчинен, военизиран поддръжник на дадена партия, а трябва просто да мисли. Едва след една такава дълга "дисидентска" школовка в нашите условия човек би могъл да получи реалната тежест на действителен експерт. Ако сте били войник, крачещ в строя, то не може за 6 месеца да се получи от вас действителен интелектуалец, който да се наеме с такова страшно нещо, каквото е икономическата реформа. Така че нека читателите си представят ост­ротата на проблема - за БСП неспособността да осъществи реформата до голяма степен се дължи на липсата на потенциал. Тези кадри по такъв начин няма от къде да се появят. Предложението на БСП с изричната уговорка, че сътрудничеството няма да бъде в никакъв случай политическо, е продиктувано от желанието да се "загребе" от онзи непокорен интелектуален потенциал и възможности, с които БСП не разполага. Това е нещо, което не се нуждае от повече доказателства.

С особена острота застава въпросът за политическата сила и експертите на СДС, които би трябвало сами да застанат на определена позиция, съобразена с изискванията на икономиката, с политическата ситуация и тенденции така, че да увеличат своя политически престиж в очите на хората.

Възможни са две крайни решения. .Едното е - никакво сътрудничество БСП използва само този вариант, че към нея ще се отнасят само деструктивно. Другият полюс - това, което беше изразено в пресата от Румен Димитров - предложение да се поеме протегнатата ръка за политическо сътрудничество с БСП. Между тези две крайни ситуации вероятно се намира решението, което ще бъде взето. За мен, като експерт и политик, проблемът стои така: от една страна, ние знаем, че БСП, останала сама срещу проблемите, много скоро ще бъде принудена да капитулира. Просто защото няма ефективни решения в управлението на страната. Тя няма да изпълни скоро нито едно от предизборните си обещания. Тя ще предложи това, което, отпреди беше ясно - съветски вариант на перестройка, и разбира се, ще загуби политически престиж дори до изборите през есента. Това ще бъде добре за България, особено ако БСП продължи да държи на своите принципи за единство и не отиде на обединяване по единствения възможен начин - като осъди нещата в миналото си, от които иска да се откаже и съответно да се раздели с консервативната прослойка, която като оловно човече я изправя да стои по един и същи начин.

Какво ще ни даде това? Ще ни даде разграждане на тоталитарните структури на БСП и на подозрението на хората, че ние не бихме изпъл­нили техните желания. Много избиратели днес ме срещат на улицата и ми казват: "надеждите ни са във вас" (във фракцията на СДС). Ние трябва да си даваме сметка, че народът наистина очаква неговите избраници да направят нещо положително. Ако ние водим напълно деструктивна политика по отношение на управлението на страната, ще покажем на своите избраници, че не сме в състояние да изпълним техните искания. По този начин, ние просто бихме загубили част от политическото доверие. Вероятно ще запазим политическото доверие на една максималистично настроена маса избиратели. Които не са склонни на никакви компромиси. Но ясно е, че голямото мнозинство от избирателите ни не очаква такова поведение от нас. Оттук се насочвам към втория вариант на поведение - с всички парламентарни средства, с които разполага, фракцията или групата на СДС се стреми да преследва вземането на позитивни стопански и политически решения. Тук не става въпрос за съвместно правителство. Става въпрос за характера на опозицията -от тази гледна точка тя трябва да бъде конструктивна. В този случай, ако БСП знае действителната пътечка, извеждаща от тресавището, тя ще срещне друг тип опозиция, която ще показва решенията и ще получи политически престиж от хората за това, че наистина вижда решенията, предлага ги, защитава ги и ги осъществява до голяма степен, макар чрез чужда за себе си политическа власт.

Струва ми се, че това е вариант, който би задоволил по-голямата част от нашите избиратели. Още повече, че над нас вече тегне дамокле­вият меч на стопанския катаклизъм. Ако решим да платим политическия крах на комунистическия режим с пълно разстройство на стопанските и обществените структури на страната, ние ще получим този ефект, но в същото време ще получим такова ужасяващо наследство, с което просто не можем да се справим. Аз мисля, че това би била назряла

И като се върнем на въпроса, какво трябва да бъде поведението на опозиционния блок на СДС, просто трябва да подчиним това поведение на целите и характера, на начина, по който този съюз ще провежда борбата си с БСП. В единия случай това е продължаване на коректните удари срещу БСП, които целят нейното разпадане и премахване от политическата сцена, и вторият начин - тактика на размиване или разлагане, при която СДС разчита не толкова на ефекта на ударите, колкото на ефекта на положителния пример в управлението на страна­та, който би убедил комунистите и особено различно мислещите социокомунисти в наличието на разнообразни алтернативи. В първия случай ударите ще пречат безусловно на БСП да се разпадне на отделни партии и фракции. Във втория случай СДС осъществява една демократична програма от всички свои крила. Тук просто трябва да влезе в действие тази негова уникална способност, че той е коалиция от много партии и движения, които са многогласни, демократични като структури. Те самите могат да дадат различни предложения, самите те представля­ват интелектуална ценност и нека не се боим от думата - в някои отношения различни политически алтернативи. И ето как демокрация­та, действайки на територията, извоювана от СДС, би започнала да размива устоите на БСП.

Необходим елемент на такова поведение безусловно е конструктив­ната опозиция - изпълнение на всичко, което нашите избиратели очак­ват от нас по линията на една ударна политика, едно желание да се управлява страната, независимо чене се разполага със самата политическа власт. И аз съм дълбоко убеден, че подобно поведение спрямо БСП ще я постави в неспособност да продължава да съществува повече по този начин. Тогава ще се появи такава възможност. В парламента, в който БСП ще се преструктурира на отделни свои течения, които ще трябва да влизат в коалиция, СДС ще има вече готов вариант на многогласие, той веднага може да влезе в действие и да му осигури решителна преднина. За нас детерминанта са изборите през есента.

Ние не можем да отидем на коалиция или взаимодействие с бесепарско правителство, просто защото това ще бъде политическа смърт за хората. Те искаха от нас изрично обещание, че ние няма да влезем в съюз с комунистите. И сега изведнъж, водени от някакви късогледи политически цели и стремежи, да отхвърлим това искане?

Това е невъзможно и въпросът е да се приведе в действие по-сложният вариант, в това отношение аз съм оптимист, защото знам, че именно в редиците на СДС са хората, и не толкова 'в редиците, колкото го подкрепят, са тези млади инакомислещи хора, които са интелектуалният потенциал, способен да намери нужните на страната решения. Това е ефектив, който сега трябва да започне да действа. Това е карта, която следва да бъде изиграна. А тя не може да бъде изиграна, ако се отиде на вариант деструктивна опозиция. Просто тези хора няма да имат място и шанс в една бъдеща коалиция.

Като говорим за стопански варианти, конструктивната опозиция е много по-желана за икономиката на страната. Въпросът за мен като

Отговорът ще даде динамиката, с която се променя политическият облик на народа, осъзнават се неговите интереси и нараства желанието му да предприеме нещо.

Политическото съзряване необикновено се ускори още в седмицата между двата тура на изборите, когато значителна част от избиратели­те разбраха, че са платили скъпо пасивната си позиция и се спуснаха към селата и паланките да спасяват, каквото може. В глухите селца на Родопите пред избирателните бюра на 17 юни стояха често по десетина наблюдатели от СДС и доброволци на организацията "За честни избори".

На свой ред ускоряването получи нови тласъци с осъзнаването харак­тера на събитията от 10 ноември, падането на председателя (президента), илюзорността на предизборните о6ещания на БСП, безнадеждността на компромиса между сигурността и решителния прелом към пазарно стопанство.

Към всичко това се добавят много народопсихологически и лични мотиви, възбудени от спадащото благосъстояние, страха за заминава­щите деца, от усещането, че виновниците за националната катастрофа ще се изплъзват от справедливото възмездие, скрити във или зад щита на надеждното 54,25 на сто бесепарско мнозинство във Великото народ­но събрание. Мнозина се упрекват, че са предпочели сладката лъжа от програмата на БСП пред горчивата истина, честно отстоявана от експертите на СДС в неговата предизборна платформа.

Вследствие на всичко това процесът на политическо съзряване се оказа толкова бърз, че парламентът, който е огледален образ на общес­твото от първата половина на юни, вече не удовлетворява изисквания­та на народовластието.

Това личи от много обстоятелства:

* политическата конфронтация остана на улицата. Гражданската опозиция отказа да приеме регламента на парламентарните турнири, които може би с известно основание отписа като предварително загу­бени срещу значителното мнозинство на БСП;

* горещите точки на обществото излязоха вън или в страни от пространството, контролирано напълно от основните политичес­ки сили. Градовете на истината, заплахата от стачки, стачките и гражданското неподчинение в голяма степен са самодейна и почти неуправляема форма на съпротива;

* политическите акценти и темпото на събитията изненадва­що за лидерите се определят не от тях, а чрез печата, радиото и телевизията от цялата вълнуваща се общественост;

* обектите на обществения интерес се оказаха не толкова вътре в партиите и държавата, колкото вън от тях. Великото народно събрание от фокус на надежди се превръща в мишена на недоволство.

На пръв поглед неоснователно, но отговорността за стопанска­та и политическата ситуация носят правителството и стоящата зад него БСП. Хората обаче упорито отказват да приемат разде­лянето на отговорността между изпълнителната (правителство­то) и законодателната (Великото народно събрание) власт. Причи­ната е естествена - иска се от своите, а в парламента всяка част от избирателите има свое представителство, на което се надява да постигна нещо.

Друга причина за атаките срещу парламента са мудният ход на неговата работа, многословието, дребнотемието и липсата на приоритети. Ниската ефикасност на ВНС е очаквана. Тя е нормална при сложилото се съотношение на силите. Никой не може да очаква парламентът да заработи като добре смазана машина. Острият антагонизъм в обществото намира израз в поведението на депута­тите и това поведение по-скоро би трябвало да се посреща с удовлетворение от тези, чиито интереси се защитават. Впрочем интересите са толкова противоречиви, че изслушването на всички "за" и "против" е единствената пътечка на търпимия компромис.

Обществеността е нетърпелива. Тя подозира своите избрани­ци, че са започнали да консумират властта в прохладата на заседа­телната зала. Обществеността очаква дела, а не думи и е справед­ливо да се запитаме какви са тези дела. Очевидно избирателите на БСП очакват ефективно управление, промяна и изпълнение на коша от предизборни обещания. Делата, които се очакват от избирате­лите на СДС, са разграждане на комунистическия режим, възмездие за виновниците и скорошен политически реванш. От малцинство­то в парламента не се очаква да осъществи обещаната радикална реформа.

Ако сме последователни, ще направим заключение, че парламен­тът в голяма степен е парализиран от взаимно погасяващите се сили вън и вътре в него.

(в. "Демокрация", брой 137 от 1 август

1990 г.)

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОЖЕРТВА

ИКОНОМИЧЕСКОТО РАВНОВЕСИЕ
С отчета за дейността на своето правителство г-н Андрей Луканов се стреми към компромисна оценка от Великото народно събрание за управлението на БСП. Такъв отчет считам за неудачен, а компромисната оценка - опасна за икономическото и политическото бъдеще на страна­та.

Не се интересувам от основанията му да опитва такъв ход. За мен той е недопустим, защото, ако се съгласим с него, означава да опростим:

* пожертването на стопанското, финансовото и пазарното равно­весие заради политическия престиж на Българската социалистическа партия;

* дадените предизборни обещания на народа за стабилност, за соци­ална защита на гражданите в процеса на икономическата реформа, за благосъстояние и сигурност; * нерешителността и безволието на управлението и политиката поради липсата на реализъм, творческа инфантилност и стремеж на всяка цена да не се навреди на "своите";

* некомпетентността, която отдалечи от нас възможностите за радикален стопански поврат и пропиля 6 ценни месеца, които страната ще навакса с години усилен труд;

* грубите провали във валутната сфера и външния дълг, довели до поставянето ни на колене пред кредиторите и изолация от световния пазар.

Отчетът е неискрен и неубедителен.

Първо, защото отново не се каза истината за икономическото състо­яние на страната. На правителството не му достигна откровеност и самокритичност да признае размерите на икономическата катастрофа, до която доведе комунистическо-социалистическото управление. Г-н Луканов, който прояви отлична аналитичност, прагматизъм и критичност при инвентаризацията на оставеното му от предшествениците наследство, в доклада си на 29 март т. г. е приповдигнат и снизходителен към действията на своето правителство. Според него признаците на разрухата са продукт на обективни обстоятелства и на "грешки и деформации" от миналото. С това той не пое отговорност за собстве­ния си "принос" за разпадането на пазара и за това, че загуби управ­лението на националната икономика.

Второ, защото отново "икономиката става инструмент на полити­ката", както се изразява г-н министър-председателят. На преден план в отчета са афиширани "постиженията" в социалната област, усилията на правителството да компенсира неблагоприятните обективни фак­тори. Не се признава, че сегашната ситуация в голяма степен е продукт на дезориентацията в състоянието и възможностите на икономиката, на напълно необоснованите очаквания и прогнози за развитието и конюн­ктурата, на илюзии от типа на тази, да се разреши дилемата между износа и вътрешния пазар чрез растеж на производството.

Трето, защото отчетът изисква от нас да приемем две несъвмести­ми тези: да повярваме, че нещата не са толкова зле; и че въпреки това се налага нацията да понесе тежки жертви и то за неопределено дълъг срок от време. Не може да се каже само част от истината и да се разчита на отзивчивост и подкрепа.

Трябва да кажем на народа, че България е в състояние на трета национална катастрофа. Намаляването на производството само за пър­вото полугодие е 9,3 на сто, но не в съпоставими, както погрешно е посочено в отчетния доклад, а в текущи цени. До 30 юни 1990 г. покачва­нето на цените по две различни оценки е 9 и 22 на сто, затова спадът на физическия обем на производството е още по-значителен от отчетения. В най-благоприятния за нас случай до края на годината съкращаването ще бъде около 15 на сто (в цени от 30 юни), а в най-неблагоприятния - около 20 на сто. Това е колапс, който ще изхвърли на улицата десетки, стотици хиляди безработни. И това не е най-лошото. Най-лошото е, че не разпо­лагаме с резервни ресурси да овладеем и преустановим този процес, освен ако не се решим на сериозни лишения.

Обезценяването на парите, премълчавано в отчета, започва устрем­но през юли и август, време, което странно защо, не се отчита. И ние отново не разполагаме с ефективни средства да спрем разбиващата се инфлационна спирала. В бъдеще тя ще се съпровожда от остър стоков глад, ако по някакъв чудотворен начин не бъде овладян растежът на доходите.

Хората ще се съгласят на екстремни мерки, ако разберат в каква крайно тежка ситуация е изпаднала страната, ако имат доверие в политическата сила, която ги води, ако са сигурни, че тя знае пътя, че поставя техните интереси над своите.

Западните страни също ще се съгласят на помощ - от друг характер и по друг начин, ако наистина получат документ, с който се удостоверя­ва действителното окаяно състояние на нашата икономика.

Но ако се признае реалното катастрофално състояние на страната, ще трябва да се отговори на въпроса кой го е причинил, а точно до там

В сравнение с 1987 г. населението на страната е намаляло с над 36 000 души. И тъй като са ни напуснали хора в трудоспособна възраст с малките си деца, ние сме в състояние на депопулация, която вероятно ще се окаже невъзвратима.

Предлага ни се да опростим банкрута на управляващата партия. Това е опасно, защото правителството на БСП не изпълни проекта на Наци­оналната кръгла маса за антикризисна програма и разгръщане на реформа­та. На думи и с декларации този проект бе приет, а на дело - напълно пренебрегнат. По този начин в "миксера" на официалната пропаганда бяха вкарани и компрометирани значителна част от идеите на радикалната реформа. Вместо действия, хората дочакаха празни думи. Реформаторската фразеология бе употребена като щит за критиката отвън и примамка за лековерни избиратели.

Правилно определените приоритети на антикризисната икономическа политика - максимални усилия за стабилизиране състоянието на вътрешния пазар и за финансово оздравяване на икономиката чрез норма­лизиране на финансовите баланси и кредита - веднага бяха изоставени. В отчета се признава разпадането и "доларизацията" на икономиката, значителният растеж на средната работна заплата -19,4 на сто при намаление на производителността на труда с 4 на сто (не покачване с 5 на сто, както неправилно е посочено в отчетния доклад, защото да се изчислява производителността от чистата продукция, в която очевид­но прирастът се дължи на фонда за работна заплата, е най-малко неумес­тно). Отчита се и преизпълнение на очаквания дефицит на Централния републикански бюджет с 85 на сто, както и раздуване на кредита с 8,3 на сто, като почти изцяло това се дължи на увеличаване на средствата, предоставени от банките на бюджета - с 35,4 на сто.

Като приемаме отчета, не бива да придиряме:

* на пируетите, които позволява бюджетното ни счетоводство. Поемат се 2,2 млрд. лева дълг на селските стопанства, но той отива направо чрез кредита на БНБ в общия размер на държавния дълг, без да причини увеличение на разходите по касовото изпълнение на Централния републикански бюджет към 30 юни 1990 година;

* на отличното постижение - растеж на общодържавните разходи, в които влизат и тези за държавно управление, с 27 на сто спрямо
средното изпълнение на разходите. При това растежът е реализиран независимо от вричането на правителството тези разходи да бъдат съкратени значително;

* на продължаващата централизация в бюджета на все по-нарастващата част от националния доход и засилване на преразпределителните му функции.

Правителството отстъпи от своите собствени намерения, допусна същите провали, както и предишното. До такава степен същите, че спокойно г-н Андрей Луканов може да препише десетте отлични, рацио­нални и критични страници от своя доклад от 29 март и да ги отчете за себе си, озаглавени: „Икономическата ситуация в България и причините за икономическата криза".

Правителството задълбочи кризата, като допусна "подценяване на финансовия аспект ", "усложняване на финансовата ситуация, с политиката си на формиране на доходите", като "използва бюджета за поддържане на изкуствена обществена стабилност, неподкрепена с реални резултати"; задълбочи "абсурда вместо да съдейства за градежа на ефективна икономика", използва бюджета за все по-голяма централиза­ция и "така още повече засили ролята на бюрократичните структури като преразпределителни центрове", превърна критичното положение с дълга във външноикономически банкрут. (Тук почти изцяло думите са цитирани-б. а.).

Ще цитирам още едно от заключенията на този доклад, който така много ми хареса, отнасящо се, изцяло за шестте месеца на правителст­вото: "Причините са както в застоя (сега ще кажем спадането) на производството, така и в наложеното по волеви път (ще добавим преди изборите) безусловно предимство на вътрешното потребление".

Ясно е защо бе дадено предимство на повишаването на доходите, пазарното и финансовото равновесие на страната бяха пожертвани върху олтара на партийния политически престиж.

С цената на сегашната катастрофа, на изгорените предмостия за пробив към един друг свят, на децата, които ни напускат, бе заплатена предизборната победа на БСП. Наистина пирова победа!

БСП пожертва с лека ръка общата антикризисна програма заради партийните си интереси и затова опрощаването на днешния й управленски политически банкрут в оценката на Великото народно събрание за отчета на правителството е опасно и неприемливо - опасно за бъдещето на страната и неприемливо за всички страдащи наши сънарод­ници.

Каква трябваше да бъде антикризисната и реформаторската иконо­мическа политика?

Ще докажа,че правителството е проявило нерешителност, безволие и некомпетентност в управлението на страната. Ако беше запознато

Трябваше, използвайки трудното си положение на наследник на крупен външен дълг, да постигне в кратки срокове разсрочване на плащанията, като представи насреща в качеството на гаранции програма за излизане от кризата, мерки във външноикономическата област и програма за реформи.

Това щеше да му се удаде, тъй като в противен случай предупреждаваше кредиторите, че ще отиде на едностранен мораториум. Ако и това не се беше оказало достатъчно да спечели помощта и доверието на кредиторите, трябваше да направи политически отстъпки на опозици­ята. В останалите източноевропейски страни, без СССР и Румъния, управляващите партии точно направиха своята прогноза и видяха грозя­щата страните им външноикономическа опасност. Затова се оттеглиха без особена съпротива в името на икономическата и политическата стабилност, в името на спечелването на преднина в борбата за външна помощ.

По този начин правителството щеше да си осигури минимални възможности да управлява външния дълг.

Вместо програма за управление на дълга бяха предприети серия от некоординирани действия. След изтощаване на валутния резерв на стра­ната бе предприета паническата стъпка със странния мораториум. Мудно, едва в началото на май, влезе в действие Постановление № 32 на Министерския съвет, което регламентира девалвацията на лева. Пос­ледваха редки валутни търгове.

Неудачните мерки върнаха нещата на позиции, по-лоши от изходните - изчерпани бяха валутните резерви, без да бъде уредено обслужването на краткосрочните кредити в размер на 3 367 млн. лева. Постигна се двойст­веност на валутните курсове и се отиде към принудително замразяване на валутните депозити на населението и фирмите.

В същото бреме девалвираният лев и изкуствено задържаните цени изправиха пред неразрешими проблеми покриването на валутните разхо­ди от фирмите, започна опустошаването на пазара, избуяха черната
борса и спекулата, доларизира се икономиката.

Питам се, като отчита успеха в удържането на растежа на паричната маса до 1,7 процента, наистина ли г-н Луканов не си дава смеска, че все по-значителни пазарни сектори оперират не с левове, а с долари?

От 30 обяви за квартири в София 12 са срещу долари. Това означава, че левовата маса бушува във все по-стесняващото се корито на остава­щия й пазар и затова инфлационното й въздействие е значително по-голямо от предполагаемото.

Освен това девалвацията не биваше да се провежда без гарнитура от съпътстващи мерки. Най-важните сред тях трябваше да бъдат: проме­ни във вносно-износния режим; нов комплект от мита и митнически ограничения. Тук правителството се лута от една крайност в друга, което впрочем личи от прословутия режим за внос на автомобили от граждани. Без посочените крайно належащи мерки, пазарът остава безза­щитен срещу външната и вътрешната спекулативна интервенция.

Едновременно с посочените по-горе мерки трябваше да се започне ускорена приватизация като елемент едновременно на две програми - на пазарната реформа и на борбата с инфлацията. Тъй като освобождаването на цените бе неминуемо свързано с останалите мерки и икономическата политика, то трябваше да се проведе волево и компетентно, при това насочено към постигането на една единствена цел - нормализиране на ценовите съотношения и на пропорциите между доходите. Щом повишаването на цените не цели нарастване на приходите в бюджета, икономическата наука гарантира наличието на ефективни средства за антиинфлационна програма.

Свиване на производството щеше да има, може би дори същото по размери, но то можеше да бъде управляемо и под контрол. Нямаше да бъде

Приемането на държавния бюджет в началото на правителствения мандат, при това за цялата година, за всички нас, експертите на Съюза на демократичните сили, бе сигнал за стопиране на антикризисната

Трябваше да се възприеме гъвкава организация и управление на бюджета, а това е възможно, когато той се приема и се отчита по тримесечия. Този механизъм бе и е необходим поради следните причини:

* първо, статиите по приходите и разходите му не могат да се планират едногодишно в условия на инфлация;

* второ, следенето на многобройни сметки на макроравнище става излишно и затова трябва да се контролират само някои основни бюджетни пропорции;

* трето, бюджетът трябваше да се настрои към динамична стопанска конюнктура, като ограничи разходните си цели до минимум;

* четвърто, в условията на инфлационна среда на бюджета не може да се възлага съкращаване на разходите, защото това очевидно е неизпъл­нимо;

* пето, трябваше да се преразгледат приоритетно само две цели - отслабване на бюджетния натиск върху инфлацията и изтеглянето му от зоната на преразпределението.

Бих могъл да продължа с банките, кредита, трудовия пазар, като "оживели" лостове за управление на икономиката и за контролиране на инфлацията, но това тук е невъзможно и излишно.

Какво е наследството от некомпетентността и безволието на правителството? Пълно обезценяване на всичко, направено в социалната област, поради разгромяването на пазара; "освободени", но монопол­но неподвижни цени; непокътнати бюрократични структури; спадащо жизнено равнище и нарастваща скъпотия; на колене сме пред кредиторите, в растяща изолация от световния пазар. И нещо положително - едно обширно "литературно творчество", което обхваща 21 закона, напълно излишни при разделението на законодателната и изпълнителната власт. С едно изречение - нито реформа, нито сигурност.

И на всичко отгоре, това досадно нежелание да се носи вече поетата отговорност, манифестираната навсякъде от г-н Андрей Луканов готовност да остави управлението на държавата.

Той никога не е бил от другата страна и не знае какво изпитват хората, когато водачът им говори и се държи по такъв начин. Как се чувстват, когато управлението на страната се подхвърля като ключове на безнадеждно катастрофирала кола.

Моят извод коригира заключението на г-н министър-председателя, че БСП не може да управлява сама. Считам, че БСП е неспособна да управлява въобще.