Иван Павлович Неумивакин



страница1/9
Дата30.10.2017
Размер1.34 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


Иван Павлович Неумивакин - доктор на ме­дицинските науки, професор, Действителен член на Международните академии по информатизация и енергоинформатизационни науки на Руската акаде­мия по естествени и медицинскотехнически науки, заслужил изобретател на Русия, лауреат на държав­на премия, член на президиума на Общоруската ме­дици нека асоциация на специалистите потрадиционна народна медицина и лечители, водещ наро­ден лечител на Русия, удостоен с висши награди в тази област-„Кехлибарена звезда на магистъра", както и много други отличия.

От 1959 г. в продължение на 30 години Неумива­кин се занимава с космическа медицина: разработка на методи и средства за медицинска помощ на кос­монавтите при полети с различна продължителност.

На основата на комплексните изследвания, про­ведени с водещи специалисти в различни области е създадена оздравителна система, която включва из­ползването на кислородната вода.Този метод поз­волява не само да се избавим от много болести без ползването на синтетични лекарствени средства, а и служи като превантивна мярка за проявяването им.

В книгата има много отзиви на болни,страдащи от различни заболявания, много разкази за резул­тати от лекуването с кислородна вода. Дадени са и подробни препоръки за използването на кислород­ната вода.

Опитайте и вие!
Иван Павлович Неумивакин

Кислородната вода страж на здравето
Свободните радикали

Свободни радикали винаги има в организма и ро­лята им се състои в това да изяждат патологичните клетки, но тъй като са много лакоми, то при увелича­ване на количеството им започват да изяждат и здра­вите. При дълбокото дишане в организма кислородът става повече отколкото трябва и той, измествайки от кръвта въглеродния диоксид, не само нарушава рав­новесието в посока към намаляването му, което води до спазъм на съдовете - основа на всякакво заболява­не, но и до образуване на още по-голямо количество свободни радикали, от своя страна задълбочаващи със­тоянието на организма. Именно затова в организма съществува още една система, свързана с кислорода -това е кислородната вода, образуваща се от клетките на имунната система и от озона, която при разлагане­то си отделя атомарен кислород и вода.

Атомарният кислород е един от най-силните антиоксиданти, отстраняващи кислородния глад на тъ­каните, но и не е по-малко важно, унищожава всяка патогенна микрофлора (вируси, гъби, бактерии и пр.), а също така излишъка свободни радикали.
***

ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА В ОРГАНИЗМА И НЕЙНАТА НОРМАЛИЗАЦИЯ

При писането на данните и следващите раздели, участва видният биофизик и един от авторите на улт­равиолетовия облъчвател „Хелиос-1" Иван Иванович Кондратиев.



Нарушаването на обменните процеси - начало на заболяването

Какво се случва в организма при нарушаване на об­менните процеси, основополагащо началото на забо­ляванията; в каква посока се измества кисело-алкалното равновесие, при норма в границите на 7,4 ±0,15?

Благодарение на Слънцето, чрез излъчването на двата действащи потока - фотони и електрони, въз­никва животът на Земята в два вида: растителен (фло­ра) и животински (фауна). Разликата се състои в това, че растителните клетки живеят от фотосинтеза, а жи­вотинските - от бета-синтеза, отнасящ се към ядре­ните процеси, но с малък енергообмен и отделяне на топлина. И двете явления на синтез се основават на способността нагретите тела да излъчват преди всич­ко фотони или електрони.

При бета-синтеза електроните, въздействайки на клетъчните структури, където азотът също се включва в ядрената реакция, образуват собствен кислород, в това число и атомарен, способстващ образуването на нужните на организма предимно кисели аминокисе­лини, захари, белтъци, мазнини и др., които обезпе­чават нормалната работа на клетките, окисляването и изхвърлянето на отработените продукти.

При това растителният живот е възможен само в алкална среда, т.е. в оная, която той самият и възпро­извежда. Животинският живот - напротив - произвежда кисела среда и е способен да съществува естес­твено в кисела среда. Възниква въпросът: в каква сре­да има повече възможности за възникването на болни клетки? Та нали човешкият организъм, използвайки продукти от животински и растителен произход, пред­ставлява система, в която всичко се е объркало.

Понастоящем е неоспоримо доказано, че ако онко­логичният тумор се постави в кисела среда, то той про­дължава да се развива, а в алкална бързо загива. Ето защо киселинно-алкалният баланс на организма тряб­ва винаги да бъде в границата на 7,35-7,45, което се регулира преди всичко от калция, благодарение на който се неутрализира излишната киселинност. Ако рН е по-ниско от указаната граница и се приближава към 6, въз­никва значително окисляване на организма, още повече на фона на недостига на кислород, без който про­цъфтяват както онкологичните клетки, така и различ­ните патогенни вируси и гъби. При такова състояние човек даже може да умре. Значи вие трябва да употре­бявате повече храна с нормален рН. Ако показателят на продукта е по-нисък, означава, че такава храна, окис­лявайки организма, само вреди на здравето ни.

Погледнете как се отличават по кисело-алкален по­казател различните продукти от животински и рас­тителен произход.
Месо 3,98

Риба 3,76-5,78

Птици 4,34

Яйца 6,45

Зърнени изделия 5,52

Кашкавал 5,92

Бял хляб 5,63

Пшеничен (типов, пълнозърнест) хляб 4,89

Кафе 5,59

Чай 4,26


Бира 6,12

Жива ( не от водопровода) вода 9,5

Царевично олио 8,4

Соево олио 7,9

Зехтин 7,5

Зеле 7,5


Картофи 7,5

Мед, райска ябълка 7,5

Прорасла пшеница, пъпеш, авокадо 7,4

Моркови 7,2

Цвекло 7,0

Диня 7,0


Салата (маруля) 7,0

Ако в организма няма достатъчно алкални елемен­ти като калций, кремний, магнезий, както и голямо количество органични киселини, то киселинно-алкалното равновесие се отмества в страната на киселинността. Както А. Г. Сушанский и съавтори пока­за в изследванията си, организмът се окислява и алкализира примерно 60-80%. Цялата работа е там, че животинската храна, употребявана в непресен вид - преварен, консервиран (значи - лишен от кислород), лошо сдъвкана, но преработена с разредения от теч­ност стомашен сок (който губи своята концентрация, ако вие пиете вода по време на ядене или пиете чай, кафе веднага след хранене) - окислява организма, съз­дава напрежение в течностния „конвейер", намаля­вайки неговата „течливост" и всмукваемостта на не­обходимите на клетките вещества.

В растителната храна пък се съдържат много ал­кални елементи и органични киселини, които, разла­гайки се, образуват слаби киселини и силни основи (алкали), и отделят допълнителна енергия (4 ккал). Ки­селините, благодарение на калция, се разрушават при образуването на въглероден диоксид и вода, с помощ­та на която се изхвърлят шлаките и излишъците, из­ползваната вода, което намалява отоците.

Останалите в организма алкални елементи, като со­лите на калия, калция, натрия, магнезия преместват киселинно-алкалното равновесие в алкалната страна. Следователно даже окислената растителна храна, ко­ято например препоръчва Б. В. Болотов, винаги ще подпомага алкализирането на организма, а всяка животин­ска храна го окислява, което съдейства за появяването на различни нарушения и болести. Ненапразно При­родата разумно е разпоредила 3/4 от всички нейни про­дукти да имат алкални свойства и само 1/4 - киселин­ни, към което всички ние сме длъжни да се придържа­ме при порциона си, ако искаме да сме здрави. Това е особено важно за лицата в напреднала възраст.

При това трябва да се отчита, че водата има ог­ромно значение за поддържането на киселинно-алкалния баланс на нужното физиологично равнище. Та нали организмът - това е своего рода киселинно-алкален акумулатор, т.е. вода, заредена с електрони, а микроелементите, разтворени в между- и вътрешноклетъчната течност, пренасят електроните (квантите на енергията) от клетка към клетка, благодарение на което и ние живеем. Организмът на новороденото е наситен 90% с вода и едва по-късно, с възрастта, ко­личеството вода в организма се намалява до 70% и по­вече, което създава определени условия за заболява­ния на сърдечно-съдовата система и за нарушаване в обмяната на веществата. Ето защо, губейки 1,5-2 литра течност в денонощие, трябва това количество непре­менно да се попълни за сметка също и на растителната храна, в която се съдържа много кластерна (жива) вода и целулоза, сърбираща и отделяща отработените вещес­тва.

Да разгледаме възникването на главоболие чрез примера на поемане на алкохол.40-градусовата водка има алкална реакция 7,4. Опиянението от спирта уд­ря главата и създава приятно усещане, защото закислената вътрешна среда получава приток от основа, практически равен на кръвните показатели. След из­вестно време спиртът в организма се преобразува в оцетна киселина, рН на която е 2,9, което въздейства отрицателно на мозъка, откъдето и се появява главо­болието. Трябва да се каже, че всяко главоболие се обяснява с окисляването на течността, в това число и на мозъка, за нормалната работа на който се използ­ва до 20% от цялата течност в организма.Затова, за да се отстрани главоболието, не трябва да се гълтат ха­пове, а да се изпие едва подсолена вода (защо подсолена - ще разберете по-нататък).

Ако се разглежда организмът от гледна точка на киселинно-алкалното равновесие, то всяко изместване в кисела посока трябва да се разглежда като начало на гниене, окисляване и възникване на заболяване. И ролята на кислорода в тези процеси е огромна.
Ролята на кислородната вода

От многочислената поща ще цитирам две писма:

Драга редакция на вестник „Здрав начин на живот"!

Професор И.П.Неумивакин съветва да се взима вътрешно кислородна вода, а доктор Дюк мотиви­рано възразява (като химик съм съгласна с доводите му). Е „накъде да потегли християнина”? Да пие или да не пие? Огромната молба към професор И. П. Не-умивакин е да разясни това противоречие. Възмож­но е, като си се опарил от млякото, да духаш сега и водата, но аз имам случаи и на несполучливо прила­гане на съвети на „ЗОЖ". Може би има неизвестни ни тънкости при прилагането на този оздравителен начин?

В. В. Митина

Уважаеми Иван Павлович!

Безпокоим Ви от областната клиническа бол­ница на г.N. Един наш пациент страда от нискодиференциран аденокарценом на стомаха в IV стадий. Лежал е в Московския онкологичен център, където е провеждано съответното лечение и от там е бил из­писан с прогнозен жизнен срок един месец, за което е казано на роднините. При нас в клиниката с болния са проведени два курса химиотерапевтични вливания на флуорорацил и рондолейкин. В комплекса на това лече­ние ние въведохме и препоръчвания от Вас метод вътрешновенозно вливане на кислородна вода в концент­рация 0,003%, в съчетание с ултравиолетово облъч­ване на кръвта. Кислородната вода въвеждахме ежед­невно в количество 200.0 физиологичен разтвор № 10, и провеждахме облъчване на кръвта с помощта на апарата „Изолда", тъй като нямаме разработено­то от Вас устройство „Хелиос-1".

След проведеното от нас лечение минаха вече 11 месеца, пациентът е жив, работи. За съжаление, ние се сблъсквахме с публикации за използването на кис­лородната вода в онкологията, но само в популярна­та литература и във Вашите статии-интервюта във вестник „ЗОЖ". Ако е възможно не бихте ли мог­ли да ни дадете по-подробна информация за употре­бата на кислородната вода. Има ли медицински ста­тии на тази тема?

Уважаеми колеги! Трябва да ви огорча. Официал­ната медицина прави всичко, за да не вижда и да не слуша, че има някакви алтернативни методи и сред­ства на лечение, в това число и на онкологичните болни. Нали тогава би се наложило да се откаже от много от узаконените, но не просто безперспектив­ни, но и вредни, методи на лечение, каквито в случая с онкологията са например химио- и радиотерапията (лъчетерапията - б.пр.). На Виктория Вячеславовна (автор на първото от цитираните писма) може да се каже, че отдавна би следвало да разбере, че всички”човеци" са различни, на един помага едно, на друг - друго, което главният редактор на „ЗОЖ" А. М. Коршунов не се уморява да напомня на читателите си. Универсално средство за лечение на всички, както не е имало, така и няма ... ако не се смята кислородната вода, особено в съчетание с ултравиолетово облъч­ване на кръвта с помощта на апарата от моята собст­вена модификация, за което и ще стане дума.

Природата се е погрижила в нашия организъм да съществува защитен механизъм, наречен имунна сис­тема. Нейните клетки - левкоцити и гранулоцити (разновидност на левкоцитите) изработват кислородна вода, която при разлагането образува атомарния кис­лород, без който не се осъществява нито една био- и енергетична реакция. В същото време, явявайки се най-силният окислител, тя унищожава всяка патогенна мик­рофлора, била тя гъби, вируси, бактерии. Ако не съ­ществуваше този механизъм, всичките тези паразити отдавна да са ни изяли по най-естествен начин.

Трябва да се отбележи, че 3/4 от клетките на имун­ната система се намират в стомашно-чревния тракт, а 1/4 - в подкожната съединителна тъкан, където е раз­положена лимфатичната система. Много от вас зна­ят, че клетките се снабдяват с кръв, където храненето постъпва от чревната система - от този сложен ме­ханизъм за преработка и синтез на необходимите на организма вещества, а също и на изхвърлянето на от­падъците. Но малко знаят,че ако червата са замърсени (което практически е при всички болни, и не само бо­лни), то се замърсява и кръвта, а следователно и клет­ките на целия организъм. При това клетките на имун­ната система, „задъхвайки се" в тази замърсена среда, не само не могат да спасят организма от недоокислените токсични продукти, но и да произведат необхо­димото количество кислородна вода за защита от па­тогенната микрофлора. Е какво става в стомашно-чревния тракт (СЧТ), от който в пълния смисъл на думата зависи животът ни?

За да се провери изцяло работата на СЧТ същест­вува проста проба:

Приемете 1-2 супени лъжици сок от червено цвек­ло (нека той предварително да е постоял 1,5-2 часа). Ако след това урината се оцвети в цвета на цвекло­то, то това означава, че вашите черва и черен дроб са престанали да изпълняват своите детоксикационни функции, и продуктите от разпада - токсини­те попадат в кръвта, в бъбреците, отравяйки целия организъм.

Моят повече от двадесет и пет годишен опит в народното лечителство ми позволява да направя из­вод, че организмът - това е съвършена саморегулираща се енергоинформационна система, в която всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, а запа­сът на здравина е винаги повече от всеки увреждащ фактор. Основопалагащата причина на всички за­болявания на практика е нарушението в работата на стомашно-чревния тракт, тъй като това е сложно „производство" по раздробяване, преработване, син­тез, всмукване на необходимите на организма ве­щества и изхвърляне на продуктите на метаболизма. И във всеки негов цех (уста, стомах и т.н.) процесът на преработване на храната трябва да бъде доведен докрай.

И така, да направим равносметка: Стомашно-чревният тракт - това е мястото на дислокация на:


  • 3/4 от всички елементи на имунната система, от­говорна за „въвеждането на ред" в организма;

  • повече от 20 собствени хормона, от които зависи работата на цялата хормонална система;

  • стомашният"мозък", регулиращ цялата сложна ра­бота на СЧТ и взаимовръзката с главния мозък;

  • повече от 500 вида микроби, преработващи, син­тезиращи биологично активните вещества и раз­рушаващи вредните.

По този начин СЧТ е своего рода коренната систе­ма, от функционалното състояние на която зависи всеки процес, извършващ се в организма.

Зашлакованността на организма — това е:

  • консервираната, рафинираната, пържената хра­на, пушените храни, сладките, за преработване на които се изисква много кислород, поради което организмът постоянно изпитва кислороден глад (например раковите тумори се развиват само в безкислородна среда);

  • лошо сдъвканата храна, разредена по време или след хранене с каквато и да е течност (първото блюдо е храна); понижаване на концентрацията на храносмилателните сокове на стомаха, черния дроб, задстомашната жлеза не им позволява да смелят храната докрай, в резултат на което тя за­ почва да гние, окислява се, което също става при­чина за заболявания.

Нарушение на работата на СЧТ - това е:

  • отслабване на имунната, хормоналната, ферментативната и други системи;

  • замяна на нормалната микрофлора с патологич­на (дисбактериоза, колит, запек и др.п.);

  • изменение на електролитния баланс (витамини, микро- и макроелементи), което води до наруша­ване на обменните процеси (артрит, остеохондроза) и на кръвооращението (атеросклероза, ин­фаркт, инсулт и т.н.);

  • изместване и притискане на всички органи в гръдната, коремната и тазовата области, което во­ди до нарушаване във функционирането им;

  • застойни явления във всеки отдел на дебелото черво, което води до патологични процеси в про­ектирания върху него орган.

Ако не се нормализира хранителният режим, ако не се очисти организмът от шлаките, особено дебело­то черво и черният дроб, да се излекува, което и да е заболяване, е невъзможно.

Благодарение на очистването на организма от шла­ките и при последващото разумно отношение към сво­ето здраве, ние привеждаме всички органи в резо­нанс със заложената от Природата честота. С това въз­становяваме ендоекологичното състояние или иначе казано: нарушеният баланс в енергоинформационните връзки, както вътре в организма, така и с външната среда. Друг път няма.

Сега да поговорим направо за тази удивителна способност на работата на имунната система, зало­жена в организма ни като едно от най-силните сред­ства за борба с различната патогенна среда, чийто ха­рактер няма значение, за образуването от клетките на имунната система, левкоцитите и гранулоцитите (раз­новидност на същите тези левкоцити), озона, кислородната вода.

Стр. 36-46

***
Как да се нормализира обмяната на веществата в организма и какво трябва да се направи за това? Ве­роятно, за да отличи човека от целия животински свят Всевишният му е дал определени предимства, създа­вайки го по „свой образ и подобие", поставяйки го вертикално, и с това като че ли го възвисява над При­родата.

От друга страна, човек изпитва известни труднос­ти, тъй като, имайки само две опорни точки,той трябва постоянно да напряга мускулната и сърдечно-съдовата системи за поддържане на организма в нормал­но състояние. Както знаете, всички животни, имайки четири, а стоножките даже повече опорни точки, ка­то правило не познават същата тази остеохондроза. Погледнете какво се получава. Човекът, за разлика от целия животински вид, където веднага след ражда­нето започват да ходят и плуват, в началото година-година и половина пълзи, след това постепенно се изправя на крака, и наистина - следващата третина от своя живот прекарва все пак в хоризонтално поло­жение. Ако в детството и младите години човек се движи много и тича, то с възрастта пламът му угасва, подвижността се губи, мускулите отслабват и не мо­гат вече да удържат тялото във вертикално положе­ние, той се разболява. Защо се случва така?

Ако се замислим, то даже лекарите не знаят къде действително е сърцето на човека. Та нали сърцето - това е своего рода компресор, разпределително казанче, прехвърлящо кръвта в артериите. Дренажната сис­тема на човека (артерии, вени, капиляри), която обез­печава клетките с всичко необходимо за нормална ра­бота и отстранява шлаките, трябва да работи посто­янно, тоест да прехвърля течности. За разлика от тех­ническите помпи, в чието действие няма затворен кръг, артериите и вените на човека са съединени от двата края: единият - към сърцето, а вторият - към капилярите. Излиза, че прехвърлящата кръв помпа са капилярите, а не сърцето.

Преди повече от сто години руските учени И.Счелков и Т.Заллер направили откритието, че по време на работа кръвообращението в скелетните мускули се усилва 60-80 пъти, а в същото време например в мо­зъка и в стомашно-чревния тракт - само 8-10 пъти. Такава голяма нужда от кръв на мускулите започнала да се разглежда като натоварване на сърцето. От за­коните на физиката е известно, че излишното нато­варване, например на двигател, води до бързото му износване.От това направили извода, че при заболя­вания на сърцето и съдовете, е необходим предпазен режим. Едновременно с това, както е показала прак­тиката, онези болни, които не са се придържали към ограничаващия двигателната активност режим, по-бързо са възстановявали здравето си. Каква е тая ра­бота?

Днес е доказано, че скелетните мускули се състоят от мускулни влакна, които се съкращават с определе­на честота, въздействайки на разположените до тях съдове, по-точно на крайните им разклонения - ка­пилярите, които именно представляват действител­ната помпа на сглобката между сърце и вени, и рабо­тят 2-3 пъти по-силно от самото сърце. А тъй като мус­кулите в човешкия организъм са повече от петстотин, то всмукващо-нагнетяващата им функция е ог­ромна, и ето защо е била наречена периферно сърце.

Включвайки в активната работа мускулите, пери­ферното сърце (ПС) същевременно заставя и мозъка да работи. В мозъка на животните, които са подло­жени на физическо натоварване, се наблюдава по-развита мрежа кръвоносни съдове и по-гъста нервна система, отколкото при намиращите се в състояние на обездвижване. Електрофизиологичните изследва­ния на възрастни хора потвърдиха, че при занимава­щите се със спорт и леко бягане, активността на мо­зъчните вълни е аналогична на активността на млади хора. С други думи, физическата тренировка оздравя­ва не само тялото, но и мозъка. За сетен път това слу­жи като доказателство за взаимовръзката и взаимоза­висимостта на всички органи и системи на организ­ма. Всъщност в това именно се крият неограничени­те възможности на пътя не само на профилактиката, но и на лечението на заболяванията.

Така например професор А. И. Аринчин е провел изумителен по простотата си опит. Той изолирал мус­кула на прасеца от организма, затваряйки го в изкус­твен кръг на кръвообращение, където той е раздвиж­вал кръвта. Било доказано, че ако сърцето е способно да нагнетява кръвта с налягане 120 мм живачен стълб, то мускулът е способен да прави това с налягане 200-250 мм живачен стълб и даже повече. Най-главното е, че независимо от възрастта, състоянието на мус­кулната тъкан се поддава на тренировка, само че е нужна постепенност.

Както вече бе казано, една от важните причини, задълбочаващи заболяванията, е ограничаването на движенията, покоят, препоръчвани на пациентите от лекарите по време на лечение, на фона на приемането на синтетични лекарствени средства. Оказва се, както правилно е казвал Н. А. Амосов, на болния ор­ганизъм движението е нужно десетки пъти повече, отколкото на здравия. Това е особено важно при за­болявания на опорно-двигателния апарат.

Тренировката на мускулите - това не е само помощ за сърцето, но и за органите, за гръбначния стълб, ста­вите, които при това поемат част от функциите върху себе си, предпазвайки организма от извънредните статични и динамични натоварвания и резки дви­жения. При физическите упражнения се извършва ма­саж на мускулите, което не само подобрява кръвооб­ращението им, но и - което е особено важно, храни костите, тъй като последните нямат свои съдове, а сле­дователно за сметка на това те по-дълго не губят елас­тичност и не стареят, и се получава, че те сами се ле­куват.

Трябва да се знае, че при движението от повърх­ността на ставите се отлюспва епителна тъкан, претриват се отлаганията на пикочна киселина, превръ­щат се в смазка, нормализираща работата на ставите. Тук, както никъде, се потвърждава основният жизнен принцип: функцията ражда органа. Само не тряб­ва да ви мързи, тъй като в движението е вашето здра­ве. Забелязано е, че колкото по-слаби са мускулите, толкова по-тежко се понасят даже стресови ситуации. Състоянието на угнетеност, например, може да вли­яе отрицателно на подлопатъчните мускули, поради което, когато угнетен човек върви, плещите му са от­пуснати, човекът е прегърбен. Това има енергетична връзка с меридиана на сърцето и чрез него със самото сърце. Само от състоянието на този мускул (слабо раз­вит, нетрениран и др. под.) могат да възникнат проб­леми със сърцето. Колкото по-голяма е тренираността на мускулите, а следователно и на капилярите на това периферно сърце, толкова повече се намалява на­товарването на сърцето, толкова по-бързо се възста­новява неговата функция. Приемането на кислород­на вода подобрява работата на капилярите и на сър­цето.

Стр. 56-60

***

  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница