Иван Павлович Неумивакин - доктор на медицинските науки, професор, Действителен член на Международните академии по информатизация и енергоинформатизационни науки на Руската академия по естествени и медицинскотехнически науки, заслужил изобретател на Русия, лауреат на държавна премия, член на президиума на Общоруската медици нека асоциация на специалистите потрадиционна народна медицина и лечители, водещ народен лечител на Русия, удостоен с висши награди в тази област-„Кехлибарена звезда на магистъра", както и много други отличия.
От 1959 г. в продължение на 30 години Неумивакин се занимава с космическа медицина: разработка на методи и средства за медицинска помощ на космонавтите при полети с различна продължителност.
На основата на комплексните изследвания, проведени с водещи специалисти в различни области е създадена оздравителна система, която включва използването на кислородната вода.Този метод позволява не само да се избавим от много болести без ползването на синтетични лекарствени средства, а и служи като превантивна мярка за проявяването им.
В книгата има много отзиви на болни,страдащи от различни заболявания, много разкази за резултати от лекуването с кислородна вода. Дадени са и подробни препоръки за използването на кислородната вода.
Опитайте и вие!
Иван Павлович Неумивакин
Кислородната вода страж на здравето
Свободните радикали
Свободни радикали винаги има в организма и ролята им се състои в това да изяждат патологичните клетки, но тъй като са много лакоми, то при увеличаване на количеството им започват да изяждат и здравите. При дълбокото дишане в организма кислородът става повече отколкото трябва и той, измествайки от кръвта въглеродния диоксид, не само нарушава равновесието в посока към намаляването му, което води до спазъм на съдовете - основа на всякакво заболяване, но и до образуване на още по-голямо количество свободни радикали, от своя страна задълбочаващи състоянието на организма. Именно затова в организма съществува още една система, свързана с кислорода -това е кислородната вода, образуваща се от клетките на имунната система и от озона, която при разлагането си отделя атомарен кислород и вода.
Атомарният кислород е един от най-силните антиоксиданти, отстраняващи кислородния глад на тъканите, но и не е по-малко важно, унищожава всяка патогенна микрофлора (вируси, гъби, бактерии и пр.), а също така излишъка свободни радикали.
***
ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА В ОРГАНИЗМА И НЕЙНАТА НОРМАЛИЗАЦИЯ
При писането на данните и следващите раздели, участва видният биофизик и един от авторите на ултравиолетовия облъчвател „Хелиос-1" Иван Иванович Кондратиев.
Нарушаването на обменните процеси - начало на заболяването
Какво се случва в организма при нарушаване на обменните процеси, основополагащо началото на заболяванията; в каква посока се измества кисело-алкалното равновесие, при норма в границите на 7,4 ±0,15?
Благодарение на Слънцето, чрез излъчването на двата действащи потока - фотони и електрони, възниква животът на Земята в два вида: растителен (флора) и животински (фауна). Разликата се състои в това, че растителните клетки живеят от фотосинтеза, а животинските - от бета-синтеза, отнасящ се към ядрените процеси, но с малък енергообмен и отделяне на топлина. И двете явления на синтез се основават на способността нагретите тела да излъчват преди всичко фотони или електрони.
При бета-синтеза електроните, въздействайки на клетъчните структури, където азотът също се включва в ядрената реакция, образуват собствен кислород, в това число и атомарен, способстващ образуването на нужните на организма предимно кисели аминокиселини, захари, белтъци, мазнини и др., които обезпечават нормалната работа на клетките, окисляването и изхвърлянето на отработените продукти.
При това растителният живот е възможен само в алкална среда, т.е. в оная, която той самият и възпроизвежда. Животинският живот - напротив - произвежда кисела среда и е способен да съществува естествено в кисела среда. Възниква въпросът: в каква среда има повече възможности за възникването на болни клетки? Та нали човешкият организъм, използвайки продукти от животински и растителен произход, представлява система, в която всичко се е объркало.
Понастоящем е неоспоримо доказано, че ако онкологичният тумор се постави в кисела среда, то той продължава да се развива, а в алкална бързо загива. Ето защо киселинно-алкалният баланс на организма трябва винаги да бъде в границата на 7,35-7,45, което се регулира преди всичко от калция, благодарение на който се неутрализира излишната киселинност. Ако рН е по-ниско от указаната граница и се приближава към 6, възниква значително окисляване на организма, още повече на фона на недостига на кислород, без който процъфтяват както онкологичните клетки, така и различните патогенни вируси и гъби. При такова състояние човек даже може да умре. Значи вие трябва да употребявате повече храна с нормален рН. Ако показателят на продукта е по-нисък, означава, че такава храна, окислявайки организма, само вреди на здравето ни.
Погледнете как се отличават по кисело-алкален показател различните продукти от животински и растителен произход.
Месо 3,98
Риба 3,76-5,78
Птици 4,34
Яйца 6,45
Зърнени изделия 5,52
Кашкавал 5,92
Бял хляб 5,63
Пшеничен (типов, пълнозърнест) хляб 4,89
Кафе 5,59
Чай 4,26
Бира 6,12
Жива ( не от водопровода) вода 9,5
Царевично олио 8,4
Соево олио 7,9
Зехтин 7,5
Зеле 7,5
Картофи 7,5
Мед, райска ябълка 7,5
Прорасла пшеница, пъпеш, авокадо 7,4
Моркови 7,2
Цвекло 7,0
Диня 7,0
Салата (маруля) 7,0
Ако в организма няма достатъчно алкални елементи като калций, кремний, магнезий, както и голямо количество органични киселини, то киселинно-алкалното равновесие се отмества в страната на киселинността. Както А. Г. Сушанский и съавтори показа в изследванията си, организмът се окислява и алкализира примерно 60-80%. Цялата работа е там, че животинската храна, употребявана в непресен вид - преварен, консервиран (значи - лишен от кислород), лошо сдъвкана, но преработена с разредения от течност стомашен сок (който губи своята концентрация, ако вие пиете вода по време на ядене или пиете чай, кафе веднага след хранене) - окислява организма, създава напрежение в течностния „конвейер", намалявайки неговата „течливост" и всмукваемостта на необходимите на клетките вещества.
В растителната храна пък се съдържат много алкални елементи и органични киселини, които, разлагайки се, образуват слаби киселини и силни основи (алкали), и отделят допълнителна енергия (4 ккал). Киселините, благодарение на калция, се разрушават при образуването на въглероден диоксид и вода, с помощта на която се изхвърлят шлаките и излишъците, използваната вода, което намалява отоците.
Останалите в организма алкални елементи, като солите на калия, калция, натрия, магнезия преместват киселинно-алкалното равновесие в алкалната страна. Следователно даже окислената растителна храна, която например препоръчва Б. В. Болотов, винаги ще подпомага алкализирането на организма, а всяка животинска храна го окислява, което съдейства за появяването на различни нарушения и болести. Ненапразно Природата разумно е разпоредила 3/4 от всички нейни продукти да имат алкални свойства и само 1/4 - киселинни, към което всички ние сме длъжни да се придържаме при порциона си, ако искаме да сме здрави. Това е особено важно за лицата в напреднала възраст.
При това трябва да се отчита, че водата има огромно значение за поддържането на киселинно-алкалния баланс на нужното физиологично равнище. Та нали организмът - това е своего рода киселинно-алкален акумулатор, т.е. вода, заредена с електрони, а микроелементите, разтворени в между- и вътрешноклетъчната течност, пренасят електроните (квантите на енергията) от клетка към клетка, благодарение на което и ние живеем. Организмът на новороденото е наситен 90% с вода и едва по-късно, с възрастта, количеството вода в организма се намалява до 70% и повече, което създава определени условия за заболявания на сърдечно-съдовата система и за нарушаване в обмяната на веществата. Ето защо, губейки 1,5-2 литра течност в денонощие, трябва това количество непременно да се попълни за сметка също и на растителната храна, в която се съдържа много кластерна (жива) вода и целулоза, сърбираща и отделяща отработените вещества.
Да разгледаме възникването на главоболие чрез примера на поемане на алкохол.40-градусовата водка има алкална реакция 7,4. Опиянението от спирта удря главата и създава приятно усещане, защото закислената вътрешна среда получава приток от основа, практически равен на кръвните показатели. След известно време спиртът в организма се преобразува в оцетна киселина, рН на която е 2,9, което въздейства отрицателно на мозъка, откъдето и се появява главоболието. Трябва да се каже, че всяко главоболие се обяснява с окисляването на течността, в това число и на мозъка, за нормалната работа на който се използва до 20% от цялата течност в организма.Затова, за да се отстрани главоболието, не трябва да се гълтат хапове, а да се изпие едва подсолена вода (защо подсолена - ще разберете по-нататък).
Ако се разглежда организмът от гледна точка на киселинно-алкалното равновесие, то всяко изместване в кисела посока трябва да се разглежда като начало на гниене, окисляване и възникване на заболяване. И ролята на кислорода в тези процеси е огромна.
Ролята на кислородната вода
От многочислената поща ще цитирам две писма:
Драга редакция на вестник „Здрав начин на живот"!
Професор И.П.Неумивакин съветва да се взима вътрешно кислородна вода, а доктор Дюк мотивирано възразява (като химик съм съгласна с доводите му). Е „накъде да потегли християнина”? Да пие или да не пие? Огромната молба към професор И. П. Не-умивакин е да разясни това противоречие. Възможно е, като си се опарил от млякото, да духаш сега и водата, но аз имам случаи и на несполучливо прилагане на съвети на „ЗОЖ". Може би има неизвестни ни тънкости при прилагането на този оздравителен начин?
В. В. Митина
Уважаеми Иван Павлович!
Безпокоим Ви от областната клиническа болница на г.N. Един наш пациент страда от нискодиференциран аденокарценом на стомаха в IV стадий. Лежал е в Московския онкологичен център, където е провеждано съответното лечение и от там е бил изписан с прогнозен жизнен срок един месец, за което е казано на роднините. При нас в клиниката с болния са проведени два курса химиотерапевтични вливания на флуорорацил и рондолейкин. В комплекса на това лечение ние въведохме и препоръчвания от Вас метод вътрешновенозно вливане на кислородна вода в концентрация 0,003%, в съчетание с ултравиолетово облъчване на кръвта. Кислородната вода въвеждахме ежедневно в количество 200.0 физиологичен разтвор № 10, и провеждахме облъчване на кръвта с помощта на апарата „Изолда", тъй като нямаме разработеното от Вас устройство „Хелиос-1".
След проведеното от нас лечение минаха вече 11 месеца, пациентът е жив, работи. За съжаление, ние се сблъсквахме с публикации за използването на кислородната вода в онкологията, но само в популярната литература и във Вашите статии-интервюта във вестник „ЗОЖ". Ако е възможно не бихте ли могли да ни дадете по-подробна информация за употребата на кислородната вода. Има ли медицински статии на тази тема?
Уважаеми колеги! Трябва да ви огорча. Официалната медицина прави всичко, за да не вижда и да не слуша, че има някакви алтернативни методи и средства на лечение, в това число и на онкологичните болни. Нали тогава би се наложило да се откаже от много от узаконените, но не просто безперспективни, но и вредни, методи на лечение, каквито в случая с онкологията са например химио- и радиотерапията (лъчетерапията - б.пр.). На Виктория Вячеславовна (автор на първото от цитираните писма) може да се каже, че отдавна би следвало да разбере, че всички”човеци" са различни, на един помага едно, на друг - друго, което главният редактор на „ЗОЖ" А. М. Коршунов не се уморява да напомня на читателите си. Универсално средство за лечение на всички, както не е имало, така и няма ... ако не се смята кислородната вода, особено в съчетание с ултравиолетово облъчване на кръвта с помощта на апарата от моята собствена модификация, за което и ще стане дума.
Природата се е погрижила в нашия организъм да съществува защитен механизъм, наречен имунна система. Нейните клетки - левкоцити и гранулоцити (разновидност на левкоцитите) изработват кислородна вода, която при разлагането образува атомарния кислород, без който не се осъществява нито една био- и енергетична реакция. В същото време, явявайки се най-силният окислител, тя унищожава всяка патогенна микрофлора, била тя гъби, вируси, бактерии. Ако не съществуваше този механизъм, всичките тези паразити отдавна да са ни изяли по най-естествен начин.
Трябва да се отбележи, че 3/4 от клетките на имунната система се намират в стомашно-чревния тракт, а 1/4 - в подкожната съединителна тъкан, където е разположена лимфатичната система. Много от вас знаят, че клетките се снабдяват с кръв, където храненето постъпва от чревната система - от този сложен механизъм за преработка и синтез на необходимите на организма вещества, а също и на изхвърлянето на отпадъците. Но малко знаят,че ако червата са замърсени (което практически е при всички болни, и не само болни), то се замърсява и кръвта, а следователно и клетките на целия организъм. При това клетките на имунната система, „задъхвайки се" в тази замърсена среда, не само не могат да спасят организма от недоокислените токсични продукти, но и да произведат необходимото количество кислородна вода за защита от патогенната микрофлора. Е какво става в стомашно-чревния тракт (СЧТ), от който в пълния смисъл на думата зависи животът ни?
За да се провери изцяло работата на СЧТ съществува проста проба:
Приемете 1-2 супени лъжици сок от червено цвекло (нека той предварително да е постоял 1,5-2 часа). Ако след това урината се оцвети в цвета на цвеклото, то това означава, че вашите черва и черен дроб са престанали да изпълняват своите детоксикационни функции, и продуктите от разпада - токсините попадат в кръвта, в бъбреците, отравяйки целия организъм.
Моят повече от двадесет и пет годишен опит в народното лечителство ми позволява да направя извод, че организмът - това е съвършена саморегулираща се енергоинформационна система, в която всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, а запасът на здравина е винаги повече от всеки увреждащ фактор. Основопалагащата причина на всички заболявания на практика е нарушението в работата на стомашно-чревния тракт, тъй като това е сложно „производство" по раздробяване, преработване, синтез, всмукване на необходимите на организма вещества и изхвърляне на продуктите на метаболизма. И във всеки негов цех (уста, стомах и т.н.) процесът на преработване на храната трябва да бъде доведен докрай.
И така, да направим равносметка: Стомашно-чревният тракт - това е мястото на дислокация на:
-
3/4 от всички елементи на имунната система, отговорна за „въвеждането на ред" в организма;
-
повече от 20 собствени хормона, от които зависи работата на цялата хормонална система;
-
стомашният"мозък", регулиращ цялата сложна работа на СЧТ и взаимовръзката с главния мозък;
-
повече от 500 вида микроби, преработващи, синтезиращи биологично активните вещества и разрушаващи вредните.
По този начин СЧТ е своего рода коренната система, от функционалното състояние на която зависи всеки процес, извършващ се в организма.
Зашлакованността на организма — това е:
-
консервираната, рафинираната, пържената храна, пушените храни, сладките, за преработване на които се изисква много кислород, поради което организмът постоянно изпитва кислороден глад (например раковите тумори се развиват само в безкислородна среда);
-
лошо сдъвканата храна, разредена по време или след хранене с каквато и да е течност (първото блюдо е храна); понижаване на концентрацията на храносмилателните сокове на стомаха, черния дроб, задстомашната жлеза не им позволява да смелят храната докрай, в резултат на което тя за почва да гние, окислява се, което също става причина за заболявания.
Нарушение на работата на СЧТ - това е:
-
отслабване на имунната, хормоналната, ферментативната и други системи;
-
замяна на нормалната микрофлора с патологична (дисбактериоза, колит, запек и др.п.);
-
изменение на електролитния баланс (витамини, микро- и макроелементи), което води до нарушаване на обменните процеси (артрит, остеохондроза) и на кръвооращението (атеросклероза, инфаркт, инсулт и т.н.);
-
изместване и притискане на всички органи в гръдната, коремната и тазовата области, което води до нарушаване във функционирането им;
-
застойни явления във всеки отдел на дебелото черво, което води до патологични процеси в проектирания върху него орган.
Ако не се нормализира хранителният режим, ако не се очисти организмът от шлаките, особено дебелото черво и черният дроб, да се излекува, което и да е заболяване, е невъзможно.
Благодарение на очистването на организма от шлаките и при последващото разумно отношение към своето здраве, ние привеждаме всички органи в резонанс със заложената от Природата честота. С това възстановяваме ендоекологичното състояние или иначе казано: нарушеният баланс в енергоинформационните връзки, както вътре в организма, така и с външната среда. Друг път няма.
Сега да поговорим направо за тази удивителна способност на работата на имунната система, заложена в организма ни като едно от най-силните средства за борба с различната патогенна среда, чийто характер няма значение, за образуването от клетките на имунната система, левкоцитите и гранулоцитите (разновидност на същите тези левкоцити), озона, кислородната вода.
Стр. 36-46
***
Как да се нормализира обмяната на веществата в организма и какво трябва да се направи за това? Вероятно, за да отличи човека от целия животински свят Всевишният му е дал определени предимства, създавайки го по „свой образ и подобие", поставяйки го вертикално, и с това като че ли го възвисява над Природата.
От друга страна, човек изпитва известни трудности, тъй като, имайки само две опорни точки,той трябва постоянно да напряга мускулната и сърдечно-съдовата системи за поддържане на организма в нормално състояние. Както знаете, всички животни, имайки четири, а стоножките даже повече опорни точки, като правило не познават същата тази остеохондроза. Погледнете какво се получава. Човекът, за разлика от целия животински вид, където веднага след раждането започват да ходят и плуват, в началото година-година и половина пълзи, след това постепенно се изправя на крака, и наистина - следващата третина от своя живот прекарва все пак в хоризонтално положение. Ако в детството и младите години човек се движи много и тича, то с възрастта пламът му угасва, подвижността се губи, мускулите отслабват и не могат вече да удържат тялото във вертикално положение, той се разболява. Защо се случва така?
Ако се замислим, то даже лекарите не знаят къде действително е сърцето на човека. Та нали сърцето - това е своего рода компресор, разпределително казанче, прехвърлящо кръвта в артериите. Дренажната система на човека (артерии, вени, капиляри), която обезпечава клетките с всичко необходимо за нормална работа и отстранява шлаките, трябва да работи постоянно, тоест да прехвърля течности. За разлика от техническите помпи, в чието действие няма затворен кръг, артериите и вените на човека са съединени от двата края: единият - към сърцето, а вторият - към капилярите. Излиза, че прехвърлящата кръв помпа са капилярите, а не сърцето.
Преди повече от сто години руските учени И.Счелков и Т.Заллер направили откритието, че по време на работа кръвообращението в скелетните мускули се усилва 60-80 пъти, а в същото време например в мозъка и в стомашно-чревния тракт - само 8-10 пъти. Такава голяма нужда от кръв на мускулите започнала да се разглежда като натоварване на сърцето. От законите на физиката е известно, че излишното натоварване, например на двигател, води до бързото му износване.От това направили извода, че при заболявания на сърцето и съдовете, е необходим предпазен режим. Едновременно с това, както е показала практиката, онези болни, които не са се придържали към ограничаващия двигателната активност режим, по-бързо са възстановявали здравето си. Каква е тая работа?
Днес е доказано, че скелетните мускули се състоят от мускулни влакна, които се съкращават с определена честота, въздействайки на разположените до тях съдове, по-точно на крайните им разклонения - капилярите, които именно представляват действителната помпа на сглобката между сърце и вени, и работят 2-3 пъти по-силно от самото сърце. А тъй като мускулите в човешкия организъм са повече от петстотин, то всмукващо-нагнетяващата им функция е огромна, и ето защо е била наречена периферно сърце.
Включвайки в активната работа мускулите, периферното сърце (ПС) същевременно заставя и мозъка да работи. В мозъка на животните, които са подложени на физическо натоварване, се наблюдава по-развита мрежа кръвоносни съдове и по-гъста нервна система, отколкото при намиращите се в състояние на обездвижване. Електрофизиологичните изследвания на възрастни хора потвърдиха, че при занимаващите се със спорт и леко бягане, активността на мозъчните вълни е аналогична на активността на млади хора. С други думи, физическата тренировка оздравява не само тялото, но и мозъка. За сетен път това служи като доказателство за взаимовръзката и взаимозависимостта на всички органи и системи на организма. Всъщност в това именно се крият неограничените възможности на пътя не само на профилактиката, но и на лечението на заболяванията.
Така например професор А. И. Аринчин е провел изумителен по простотата си опит. Той изолирал мускула на прасеца от организма, затваряйки го в изкуствен кръг на кръвообращение, където той е раздвижвал кръвта. Било доказано, че ако сърцето е способно да нагнетява кръвта с налягане 120 мм живачен стълб, то мускулът е способен да прави това с налягане 200-250 мм живачен стълб и даже повече. Най-главното е, че независимо от възрастта, състоянието на мускулната тъкан се поддава на тренировка, само че е нужна постепенност.
Както вече бе казано, една от важните причини, задълбочаващи заболяванията, е ограничаването на движенията, покоят, препоръчвани на пациентите от лекарите по време на лечение, на фона на приемането на синтетични лекарствени средства. Оказва се, както правилно е казвал Н. А. Амосов, на болния организъм движението е нужно десетки пъти повече, отколкото на здравия. Това е особено важно при заболявания на опорно-двигателния апарат.
Тренировката на мускулите - това не е само помощ за сърцето, но и за органите, за гръбначния стълб, ставите, които при това поемат част от функциите върху себе си, предпазвайки организма от извънредните статични и динамични натоварвания и резки движения. При физическите упражнения се извършва масаж на мускулите, което не само подобрява кръвообращението им, но и - което е особено важно, храни костите, тъй като последните нямат свои съдове, а следователно за сметка на това те по-дълго не губят еластичност и не стареят, и се получава, че те сами се лекуват.
Трябва да се знае, че при движението от повърхността на ставите се отлюспва епителна тъкан, претриват се отлаганията на пикочна киселина, превръщат се в смазка, нормализираща работата на ставите. Тук, както никъде, се потвърждава основният жизнен принцип: функцията ражда органа. Само не трябва да ви мързи, тъй като в движението е вашето здраве. Забелязано е, че колкото по-слаби са мускулите, толкова по-тежко се понасят даже стресови ситуации. Състоянието на угнетеност, например, може да влияе отрицателно на подлопатъчните мускули, поради което, когато угнетен човек върви, плещите му са отпуснати, човекът е прегърбен. Това има енергетична връзка с меридиана на сърцето и чрез него със самото сърце. Само от състоянието на този мускул (слабо развит, нетрениран и др. под.) могат да възникнат проблеми със сърцето. Колкото по-голяма е тренираността на мускулите, а следователно и на капилярите на това периферно сърце, толкова повече се намалява натоварването на сърцето, толкова по-бързо се възстановява неговата функция. Приемането на кислородна вода подобрява работата на капилярите и на сърцето.
Стр. 56-60
***
Сподели с приятели: |