Иван Павлович Неумивакин



страница2/9
Дата30.10.2017
Размер1.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ЛЕЧЕБНИТЕ СВОЙСТВА И УПОТРЕБАТА НА КИСЛОРОДНАТА ВОДА

Природата е постъпила мъдро, давайки на орга­низма всичко, за да функционира нормално като самодостатьчна, саморегулираща се система. Един от главните, съставящи тази система, елементи е спо­собността за образуване на клетките на имунната сис­тема (левкоцити и гранулоцити) от молекулярния кис­лород и водата - кислородната вода. Кислородната вода от своя страна се разпада на вода и атомарен кислород, което представлява мощно оръжие в бор­бата с всякакви патогенни „врагове", били то вируси, бактерии, гъби или всякакви други паразитни инфек­ции. Тъй като при това се отделя необходимият на клетките активен кислород, то едновременно с това се отстранява явлението гликолиза, възникващо при недостиг на кислород, от което страдат всички био­химични и енергетични реакции на организма, а на първо място - митохондриите, които престават да из­работват нужната на клетките енергия. Митохондри­ите играят огромна роля в жизнеността не само на клетката, но и на целия организъм. По-горе се гово­ри, че раковите клетки могат да живеят само в без-кислородна среда, т.е. при условията на гликолиза, да­же при условията на липса на много макро- и микроелементи. Нобеловият лауреат О. Варбург говори за това още в началото на миналия век.

Така, ако митохондриите не получават необходи­мите за нормална жизнена работа елементи, то те пре­минават на безкислороден режим на работа, в резул­тат на което се нарушава дишането на клетката и съ­ответно - процесът на образуване на нови и унищо­жаване на отмрелите и патологични клетки.

Една от главните функции на организма е поддър­жането на електролитния баланс, т.е. хомеостазата или киселинно-алкалното равновесие. Всяко отклонение от това равновесие свидетелства за наличие на въз­палителна реакция в организма, което се случва при недостиг на кислород в клетките и, на първо място се отразява на митохондриите - тези малки електрос­танции. Обаче още един път ще напомня, че става ду­ма не за онзи молекулярен кислород, който постъпва в организма ни с въздуха, а за кислорода, получаваш се в организма от кислородната вода - за атомарния, който, представлявайки силен антиоксидант, не са­мо възстановява работата на клетките, но и като окис­лява недоокислените вещества, отстранява в клетка­та всичко, което пречи на нормалната й работа.

Ако клетките на имунната система, нейните клетки-убийци - левкоцити и гранулоцити, не произвеж­даха кислородна вода, то животът ни би бил въобще невъзможен. Ето защо кислородната вода в организ­ма трябва да присъства винаги в достатъчно количес­тво, което, за съжаление, по много причини не става. Както заявяват например докторите Флетчер и Маален, у болните от левкоза образуването на кислород­на вода е намалено със 70% и докато не се възстано­ви нивото й, да се излекува такъв болен практически не може.

Какво става в организма при образуване на кисло­родна вода? Трябва да се каже, че формулата на раз­пада на кислородната вода на вода и кислород не от­разява цялата същност на процеса, тъй като при раз­пада на една молекула кислородна вода се образува един атом атомарен кислород.

При разпада на две молекули кислородна вода се образуват два атома кислород, които се обединяват в молекулата на кислорода.



Но вероятността да се образуват от кислородната вода молекули на кислорода е доста ниска, тъй като за сметка на високата активност на атомарния кислород, той на първо място се използва за нормализиране на окислително-възстановителните реакции на органич­ните радикали, изискващи по-малки енергии, отколко­то за образуване на молекули на кислорода. Посочени­те реакции стават едновременно, но с различни енер­гии и съответно скорости, несъвпадащи по време и ус­ловия. По такъв начин в посочените реакции се из­вършва по-сложен равновесен процес на получаване на молекулярен и атомарен кислород, който играе пър­востепенна роля в окислително-възстановителните процеси, и нарушаването при образуването му води до заболяванията, чийто характер няма значение, за което се спомена по-горе. При това се наблюдава определе­на взаимозависимост. Активността на молекулярния кислород е толкова по-висока, колкото по-голяма е кон­центрацията на атомарен кислород, и обратно.

Например в бора се наблюдава висока концентра­ция не само на молекулярен, но и на атомарен кисло­род, който се образува от бързо разпадащия се озон, чиято миризма ние даже усещаме.

Следователно пусков механизъм за биоенергетичните реакции, ставащи в организма за сметка на елек­тронните престроявания, е атомарният кислород, об­разуващ се от кислородната вода.

Тук трябва да се кажат няколко думи за полилея на Чижевски. Главната му заслуга е в това, че той е доказал,че във въздуха има аеройони, без които човек не може да живее. Той ги е нарекъл „витамините на въздуха". Ако например на животни (мишки и плъхо­ве) се дава за дишане въздух, филтриран през памук, то след две-три седмици от този „стерилен" въздух те загиват. Оказва се, че с помощта на създадения от учения полилей, се образува йонизиран въздух, съ­щия този озон, който, разлагайки се, образува молеку­лярен и атомарен кислород, оказващ такова живи­телно действие. Това е същият йонизиран въздух, кой­то ние дишаме покрай водопадите в планините.

Има едно любопитно обстоятелство. Ако в паспорта на прибора е написано, че в обем 1 м3 от лампата има толкова си хиляди отрицателно заредени йони, подобряващи състоянието на човека, то можете да бъдете уверени, че в същия обем има също толкова положителни йони, влошаващи здравето. Цялата ра­бота е в това, че без взаимосвързаността на положи­телните и отрицателните процеси в Природата не мо­же да съществува нищо. С развитието на цивилиза­цията човек се е заврял в буркана на Фарадей, в който е изменена електромагнитната съставляваща, когато положителните аеройони са повече от отрицателни­те, в резултат на което клетката на организма, губейки заряда върху мембраната, става уязвима за всеки ув­реждащ фактор. Ето защо, намирайки се около поли­лея на Чижевски, и приемайки отрицателните аеро­йони, човек получава облекчаване. Само едно не се отчита при използването на този прибор. При рабо­та, елементите на полилея, разлагайки въздуха на по­ложителни и отрицателни йони, притеглят към себе си цялата мръсотия като прахосмукачка, което по-нататък може да се отрази както на ефективността на работата й, така и на здравето на човека.

Как правилно да се ползва полилеят? Да се проветри помещението, да се затвори малкото прозорче, да няма течение, да се включи полилеят за 20-30 ми­нути, да се изключи и така периодично на всеки два-три часа да се провежда тази процедура. За съжале­ние не съм срещал никъде данни за това колко време полилеят може ефективно да работи при „полеви ус­ловия".

Същността на дишането се съдържа в съединява­нето на органичните въглерод и водород с кислоро­да от въздуха. В химическо отношение този процес е еднакъв както за животните, така и за растенията, при това растенията отделят кислород 20 пъти повече, от­колкото поглъщат. Затова в атмосферата се поддържа необходимото за човека количество кислород. И всич­ки тия реакции се случват в следния ред: молекуля­рен кислород - озон - кислородна вода - атомарен кислород с отделяне на енергия за поддържане на температурата на тялото 36,6°С и за създаване на биополевата обвивка - аурата (служеща също така за енергетично подхранване на организма от околната среда), и за процеса на деление на новите клетки и унищожаването на старите. Образно казано, всяка клетка - това е своего рода атомен реактор, даващ енергия на клетъчните процеси и на живота на целия организъм. Не е ли в това загадката на гения Курчатов, че той е прекопирал процеса, протичащ в орга­низма, за създаване на атомния реактор, където е предвидил използването във вид на ядра на въгле­рода. Понижаването на концентрацията на въглерода в организма извиква мутации на клетките и предиз­виква неуправляемия им растеж, който може да се спре само за сметка на възстановяването на равно­весния процес между образуванието кислород-въглерод. Ето защо е толкова важно нормалното съотно­шение на въглеродния диоксид и кислорода. Та нали нарушението му води като правило до патологични­те изменения в работата на клетките.

Разбирането на същността на тези процеси е базо­во за използването на кислородната вода при леку­ването на различните заболявания. Вкарвайки в ор­ганизма липсващата кислородна вода, ние въвежда­ме допълнително „гориво", стимулиращо атомарни­те процеси, течащи в клетката, подтиквайки ги към започване на работа и към защита от различни увреж­дащи фактори. В Природата има много източници за образуване на атомарен кислород. Човек се чувства добре в гората, около бучащия водопад, под полилея на Чижевски, в кислородните вани, под ултравиоле­товото облъчване - за сметка на прякото образуване на атомарен кислород от озона.

При нарушаване на този механизъм, т.е. при недос­тиг на кислород, за което бе говорено нееднократно, възникват различни болести, дори се стига до гибел на организма. Ето тогава за възстановяване на баланса на кислорода, за стимулиране на окислителните про­цеси и активизиране на собствения атомарен кисло­род, е необходимо да се използва кислородна вода.

При приемане на кислородна вода перорално (през устата) или вътрешновенозно (в биологически пре­поръчваните дози) окислителният й разпад става по следната схема:

Структурната формула на кислородната вода Н-О-О-Н показва, че двата атома кислород са съеди­нени непосредствено един с друг и тази връзка е не­устойчива. Например чистата кислородна вода е спо­собна да се разлага на вода и кислород с взрив, зара­ди което в медицината се използва като разредени вод­ни разтвори. Кислородната вода, както бе казано по-горе, има слабо изразени киселинни свойства, върху което се основава нейната окислителна функция в кисела среда, а възстановителната - в алкална, т.е. она­зи, която се наблюдава при замърсения организъм.

Активността на атомарния кислород е много висока и той на първо място окислява атомите на елементите, несвойствени на дадения организъм. Цялата патогенна флора се бои като от огън от срещата с такъв кислород, тъй като практически тя възниква при неговия дефицит.

Всъщност главното назначение на атомарния кис­лород - това е корекцията на резонантната честота на всяка клетка, развитие на нови клетки и подтиска­не на старите и болните.

Този механизъм на действие на кислородната вода се потвърждава от наблюдавани случаи.

Болната Н., 40 годишна, се разболява от рак на гърдата с обширни метастази. Операция й е отказана, след което заминава на село в Сибир, където има кедрова гора. Поживяла там 6 месе­ца, върнала се в пълно здраве.

Младеж, 16 годишен, се върнал от училище и зас­пал по време на вечерята на масата. Спал 3 ме­сеца. Бащата- завеждащ реанимацията във Волгоград, се обръщал за помощ към всички инстан­ции, стигнал дори до Москва. Никой не могъл да събуди сина. Направили една след друга две процедури на улт­равиолетово облъчване на кръвта с помощта на конструирания от нас прибор „Хелиос-1". На следващия ден младежът се събудил, в начало­то познал сестра си, след това - майката, а след това окончателно дошъл на себе си.

Болният К.,на 83 години, ракът (с размера на яйце) на дясното слепоочие постоянно кърви. Провежданите от лекарите мероприятия били безрезултатни и те по-нататък се отказали да правят каквото и да било. Беше решено раната да се налага с тампони, навлажнени от начало с 15%-на, а след това с 30%-на кислородна вода. След седмица кървенето спря, а след месец изчезна самият тумор. Повърхността на лявото слепоочие стана чиста, като че ли там нищо не е имало. Лекарите не можеха да повярват, че по такъв начин бил махнат туморът, с който те не могли да се справят.

В книгата на У. Дъглас „Изцеляващите свойства на кислородната вода" се привежда списък на заболя­ванията, отнасящи се към имунодефицитните състо­яния (ревматоиден артрит, лупус, алергични разтройства и др.), всички от които практически могат да се излекуват чрез приемане на кислородна вода, особе­но при вътрешно венозно вливане.

Между впрочем, търсещите умове използват кис­лородната вода като лечебно средство при най-различни заболявания вече 200 години.

И макар успешната употреба на кислородната во­да във вид на вътрешновенозно вливане да е било проведено във Франция от лекаря Нистен през 1811 година, за което съобщили в списанието „Ланцет" на докторите Терклиф и Стеббинг, които също (1916 го­дина) използвали Н2О2 за вътрешно венозно вливане при различни състояния с достатъчно добър терапев­тичен ефект, до днес тя не е намерила широко прило­жение заради своята простота и евтиния.

Разбира се, използването на кислородната вода ще доведе до подриване на грамадната индустрия по съз­даването и пускането на синтетични лекарствени средства, принасящи огромен приход, наистина за съ­жаление, за сметка на влошаване на здравето на оне­зи, които ги приемат.

Работата е там, че медицината е една от най-консервативните науки, незабелязваща онази вреда, която нанасят тесните специалисти. Разбира се, не може без тях. Те познават всички тънкости на един или друг орган и система. Но лошото е, че те забравят, че всичко в организма е взаимосвързано и взаимозависимо. Как се оправдава дейността на лекаря от патоанатома? Болките се туширали с болкоуспокояващи средства, имаше възпаление - давали противовъзпалителни средства, организмът на болния бил слаб -давали витамини. Затова претенции към лекаря ня­ма. А това, че болният умира от липса на вода в орга­низма, от замърсеността и кислородния глад - да разберат това, на лекарите не им стига умът. А как да разберат? Никой не ги е учил на това, доколкото ги учат така, както например професор В.Кисельов - заместник по научната част в НИИ по молекулярна медицина на името на Сеченов, изглежда незнаещ ни­що, но и нежелаещ да знае за изработването в орга­низма на кислородна вода, но с умен вид разсъжда­ващ за нейната уж вреда за организма. Това обаче не е оправдание за лекарите, допуснали смъртта на бол­ния. Всички ние сме се учили, но ето главното - не сме престанали да се учим и да мислим самостоятел­но не сме се отучили.

Форми на производство и на традиционна употреба на кислородната вода

Кислородната вода - това е безцветна течност (при големи обеми или концентрации е бледо син­кава) без мирис. Това е нетрайно съединение, добре разтварящо се във вода и разлагащо се на светлина­та даже при стайна температура, във връзка с което е по-добре да се съхранява във флакони от тъмно стъкло.

Кислородната вода наричат също перхидрол, хидроперит, хиперол, лаперол. Японците наскоро изоб­ретиха еквивалент на кислородната вода под името флюзол, който с успех прилагат при облъчване на ра­ково болните.



Перхидрол - това е концентриран разтвор на Н2О2, в който тя се намира в количество 27,5-35%. В ап­течната мрежа като правило се продава 3%-на кис­лородна вода, често даже без обозначение за концен­трацията.

Мнозина са обезпокоени от това, че Н2О2 е уж мръс­на и съдържа ред вредни за организма вещества, по­точно олово и цинк. За разлика от техническата, про­даващата се в аптеките Н2О2 е достатъчно чиста, осо­бено приготвената за акушерите. Разбира се, наличие­то на примеси на същото това олово не е желателно, но в онези количества кислородна вода, които се пре­поръчват за вътрешна употреба или вътрешно веноз­но, това може да се пренебрегне, отчитайки оня лече­бен ефект, който тя предизвиква, още повече, че коли­чеството олово, постъпващо в организма от други из­точници, винаги превишава допустимите норми.

Цинкът пък е необходим елемент, без който не ста­ват много биохимични и енергетични реакции.

Хидроперитът се приготвя като таблетки и съдър­жа около 35% Н2О2. Преди употреба таблетките се раз­тварят във вода: 1 таблетка на 1 супена лъжица вода (15 мл), което съответства на 3%-тен разтвор на Н2О2.

При това да се използва хидроперит може само вън­шно, тъй като той не е достатъчно пречистен.

Кислородната вода традиционно се употребява ка­то антисептично, кръвоспиращо и избелващо средс­тво, за получаване на кислород и в качеството на окис­лител в ракетната техника.

В организма кислородната вода, под въздействие­то на фермента каталаза, се разлага на вода и атомарен кислород, защитавайки клетъчните структури от ув­реждания. В противен случай клетката се замърсява и такъв процес като апоптоза (ликвидация на отживе­лите болни клетки и на паразитите) не протича.

Доказано е, че кислородната вода участва във всич­ки биоорганични процеси на обмяната на вещества­та: на белтъци, мазнини, въглехидрати, минерални соли, а също при образуване на витамините, в рабо­тата на всички ферментни, хормонални системи, при изработването на топлина в организма. Тя подпомага прехода на захарта от плазмата на кръвта в клетките без помощта на инсулина.

Обаче освен насищането на организма с атомарен кислород, кислородната вода играе и друга, възможно по-важна, роля: окислява токсичните вещества. Това свойство доктор Фар е нарекъл „окислителна детоксикация". По-точно, окислявайки мазнините, отлагащи се по стените на съдовете, тя не само предотвратява, но и отстранява явленията на атеросклерозата.

Окислителните свойства на кислородната вода са много силни. Ако налеем 10-15 мл Н2О2 в 1 л вода, то количеството микроби в нея ще се намалят 1000 пъ­ти! При това загиват даже такива патогенни микро­би, като възбудителите на холера и коремен тиф, спо­рите на сибирската язва, много устойчиви във външ­на среда. Способността на кислородната вода (при вътрешно венозно вливане) успешно да се бори с бак­териални, гъбични, паразитни и вирусни инфекции, а също така да стимулира работата на имунната сис­тема и да препятства растежа на тумори,е установена чрез голямо количество лабораторни и клинични из­следвания (У. Дъглас, 1998). След вътрешновенозно вливане на Н2О2 в организма, клетките-убийци, Т-лимфоцитите, отговарящи за натовареността в работата на имунната система, придобиват по-висока ак­тивност.

Съчетаването пък на използване на кислородна во­да с ултразвуково облъчване на кръвта оказва още по-изразен терапевтичен ефект, особено при случаите на заболявания, свързани с такива имунодефицитни със­тояния, като вирусен хепатит, хронични заболявания, безплодие, така наречения СПИН, бронхиална астма и т.н.



Начини на лечебно използване на кислородната вода

Аз получавам много писма и се случва в тях да се говори за липсата на безопасност при използването на кислородната вода, особено при вътрешно веноз­но преливане.

Въобще преди да препоръчам нещо на другите, аз го изпитвам върху себе си. Ами например, аз вътреш­новенозно вливам кислородна вода на себе си и на роднините си вкъщи в кухнята - и нищо, жив съм!

Кислородната вода - това е разтвор, където моле­кулите на атомарния кислород са отделени една от друга с молекулите на водата, а следователно, за раз­лика от молекулите на чистия кислород, са много мал­ки, и рискът от газова емболия практически се изк­лючва.

Отрицателното действие на кислородната вода при вътрешен прием се обяснява с това, че ферментът каталаза в стомашно-чревния тракт е малко или го ня­ма въобще. Ето защо е избрана доза, непревишаваща 10 капки при един прием 30 минути преди хранене или 1,5-2 часа след ядене. При това не е случайно на­чалният прием на кислородна вода (10 дни), а и при вътрешновенозно вливане, да е определен в режим на привикване. А и самите болни могат да определят за себе си приемливата комфортна доза, например да­же непревишаваща 3-5 капки на един път.

В нашия „цивилизован" живот ние ядем пържена, мазна, пушена, а освен това отровена от химически вещества храна, в която кислород няма въобще, затова за преработването й е нужно много голямо количест­во кислород. А тъканите практически живеят в без-кислородна среда и са принудени да се борят за всяка „глътка въздух". Затова при някои хора даже взимане­то на две капки кислородна вода извиква понякога раз­лични неразположения, даже до припадъци, както то­ва се случва с градския човек, оказал се в гората. И все пак, имайки предвид това, че човешкият организъм за­ради обездвижения си начин на живот, начина на хра­нене и други фактори, практически винаги изпитва не­достиг на кислород, взимането на кислородна вода при всякакви разстройства не би било излишно.

Ако след взимането на кислородната вода се поя­вят каквито и да е дискомфортни състояния, болка, тежест и др., то за 1-2 дни трябва да се прекрати при­ема или да се понижи до 3-5 капки. При използване­то на водата трябва да се взима витамин С (една скилидка чесън на ден ще реши тази задача).

Външна употреба

• Използва се във вид на компреси, втривания във всякакви болезнени места (областта на сърцето, съдовете и т.н.), намазване на кожната повърхност при болестта на Паркинсон, при разсеяна скле­роза: 1-2 ч.л. 3%-ен разтвор на кислородна вода на 50 мл вода, при следващо увеличаване на кон­центрацията на разтвора чак до 3%-ния.



  • За жабурене на устата да се употребява 1 ч.л. 3%- на кислородна вода на 50 мл вода.

  • При кожни заболявания (екзема, псориазис и др.) може да се използва не само 3%-на кислородна вода (неразредена), но и 15-25-33%-на кислород­ на вода, която може да се купи в магазините за химически реактиви. Обривът трябва да се намаз­ва 1-2 пъти на ден до пълното му изчезване.

  • Ако имате гъбички по краката или на други мес­та, или брадавици по тялото, и други обриви, то трябва да се мажат с 3%-ен разтвор на Н2О2 ня­колко дни, и те ще изчезнат.

  • При инфекции на рани, гнойни процеси, ожулено и др. подобни, кислородната вода способства за по-бързото зарастване. Както е известно, добро де­зинфекционно средство при недълбоки рани, порязвания и напукано, а също при кожни заболява­ния, е стипцата. Нейното приложение ще бъде по-ефективно в съчетание с кислородна вода: в 10%-ен разтвор на стипца (на 10 мл вода — 10 г стипца) да се добави 1 ч.л. 3%-на кислородна вода. То­зи разтвор е прекрасно средство за лечение на трофически язви, кожни прояви от различен характер, повърхности с рани при лимфоденити.

  • Използване на кислородната вода във вани. Ние, като правило, обръщаме малко внимание на на­шата кожа, а нали нейната площ е 2м2 и тя работи като бъбреците и белите дробове. Т.е. чрез кожата ние също дишаме и през нея се извеждат продук­тите на метаболизма. Ето защо след гимнастика, каквото и да е натоварване, обилно отделяне на пот, трябва непременно да си вземем лек душ. В противен случай вредните вещества отново ще се окажат в организма.

Много добре действа на кожата вана с кислородна вода, впрочем отдавна вече официално препоръчва­на в много страни: Англия, САЩ, Канада.

За една топла вана да се вземат 5-6 шишенца кис­лородна вода (по 40 мл). Времето за ваната е 30-40 минути, след това в тази вода да се добави топла во­да и да се измие тялото. Само помнете, че шампоани, сапуни, особено вносните, съдържат в състава си ос­нови и, измивайки от повърхността на кожата кисе­лия защитен слой, ви правят действително „голички" и така през кожата проникнат различни инфекции. Курсът: 5-7 вани през ден, след половин месец може да се повтори.

Какво дават ваните с кислородна вода? Нормали­зиране на ходенето по голяма нужда, изгонване на глистите, нормализира се кожното покритие при ек­зема, псориазис, дерматити, трофически язви, нама­ляват болките в гръбначния стълб, съдовете и муску­лите.

Внимание! При взимането на вани с кислородна вода може да се наблюдава повишение на температу­рата, поява на розови петна по кожата, леко стомаш­но разстройство. Нищо страшно няма. Това са приз­наци на замърсяване на вашия организъм и колкото повече е (замърсен), толкова по-изразени са те. Здра­вият човек при такава вана ще почувства само облек­чение.

Употреба в козметиката. Всички съществуващи козметични средства - кремове, гелове, лосиони - оказват преди всичко външно въздействие, а нарушаването на функциите на клетката зависи от вътрешното състояние на организма, от него­вата зашлакованост, зависеща преди всичко от сте­пента на обезпечаване на клетките с кислород. Сухата кожа, комедоните, бръчките и много други се отстраняват с кислородна вода.

Трябва да се измие лицето с вода, добре да се из­бърше и с навлажнено памуче с 1-1,5 %-на кислород­на вода, а по-късно - с 2%-на да се помасажират ли­цето и шията.След 20-30 минути отново да се изплакне лицето с топла вода.

Същата тази процедура можете да я проведете при целулит, само усилвайки действието на кислородна­та вода с помощта на масажен апарат или аппликатора на Кузнецов, а по-добре на Ляпко. Да се масажи­рат коремът, бедрата, ръцете, краката и след това да се навлажни повърхността на кожата с 3%-на кисло­родна вода.


1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница