Иван Павлович Неумивакин



страница3/9
Дата30.10.2017
Размер1.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Вътрешен прием

Да се взема по 1 капка на 2-3 супени лъжици вода (30-50 мл) 3 пъти дневно, 30 минути преди ядене или 1,5-2 часа след храна. Ежедневно се добавя по една капка, докато се стигне до 10 капки на десетия ден. Да се направи пауза от 2-3 дни и да се взима вече по 10 капки, като се прави пауза на всеки 2-3 дни. Някои болни въобще не правят прекъсване.

Ако има необходимост, на децата до 5 години мо­же да се дава по 1-2 капки на 2 супени лъжици вода, от 5-10 години - по 2-5 капки, от 10-14 години - по 5-8 капки наведнъж, също 30 минути преди хранене или 1,5-2 часа след.

Употреба през носа и в ушите

• При каквито и да е заболявания или некомфортни състояния (грип, простуда, главоболие), осо­бено при болестта на Паркинсон, разсеяна скле­роза, заболявания на носоглътката (синузит, възпадение на челните кухини), шум в главата и др., трябва да се капе кислородна вода в носа в съот­ношение 10-15 капки на супена лъжица вода и по цяла пипетка да се накапе най-напред в едната, а след това в другата ноздра. След 1-2 дни може да се увеличи дозата - по 2-3 пипетки във всяка ноздра, а след това да се слага до един кубик с помощта на еднограмов шприц. Когато след 20-30 секунди от носа започне да из­тича слуз, трябва да се отиде в банята, да се наклони главата към рамото, с палец да се затисне ноздрата, която е отгоре, а през долната спокойно да се издуха всичко, което излезе от носа. След това да се наклони главата на другата страна и да се повтори същото. 10-15 минути нищо да не се пие и яде.



  • При кръвотечение от носа (това добре знаят ле­карите от бърза помощ) носът се тампонира с 3%-на кислородна вода с последващо изясняване на причините на кръвотечението.

  • При различни заболявания на ушите и глухота, в началото трябва да се използва 0,3-0,5 %-ен раз­твор на кислородна вода (1 мл Н2О2 на 1 супена лъжица вода), след няколко дни концентрацията може да се повиши до 1-2% (да се капе или да се сложи памучен тампон).

Из отзивите

Уважаеми Иван Павлович! Искам да споделя с Вас какво се случи с мен от началото на приемане на Н2О2. Аз съм на 73 години, прекарала съм инфаркт и ин­султ, дясната ми страна на практика не работеше, придвижвах се по стаята с труд заради силните бол­ки в областта на сърцето и съдовете. Да си обръщам главата можех само заедно с тялото и още много работи. Започнах да взимам Н2О2 според Ва­ша препоръка, да си капя в носа и даже да се разт­ривам с нея. След една-две седмици почувствах нез­начително облекчение, а към края на месеца, като че ли някаква пружинка отпусна, след което практи­чески изчезнаха болките в областта на сърцето и ставите.Минаха вече 7 месеца, а се чувствам както преди 10 години - преди болестта. Сама ходя до ма­газина, правя постоянно отдаващата ми се гимнас­тика, цяло лято се грижих за зеленчуковата гради­на. Освен това ходих боса по земята и периодично се шибах с метличка от коприва. Сега всичките ми съседи преминаха на същия режим на живот и разб­раха, че ако не се потрудиш сам за собственото си здраве, полза никаква няма да има, още повече от ле­карства, с които само ни тровят. Благодаря на Бо­га, че Ви има на света. Здраве на Вас и на Вашите сътрудници.

Т. Гордеева, г. Киров

Коментарии. Както виждате, резултатът не се е появил веднага и, тъй като клетките на болните жи­веят фактически в безкислородна среда, то продъл­жителността на приемане на кислородна вода не е ограничена по време.

Аз съм на 64 години. На 50 години изкарах инфаркт, след половин година се прибави хипер­тония, при това кръвното налягане се повишаваше до 250/140 мм жив. ст. Към 60-те ми години се добавиха известна аритмия, пароксизмална тахикардия, простатит, който премина е аденом. От 52 години съм инвалид и въпреки множеството приемани лекарства и лечение в болници, ставаше все по-зле. В резул­тат имах тежък задух, трудно вървях, да се навеж­дам не можех заради отоците в краката, придвиж­вах се само с помощта на близките, влоши ми се па­метта, в главата ми имаше постоянен шум. Мислех вече за това да завърша живота си на Земята, за да не мъча нито себе си, нито роднините, нито лекари­те, на които от самия ми вид им ставаше зле.



В началото на 2000 година се запознах с препоръ­ките на професор Неумивакин и започнах да прие­мам кислородна вода по схемата, а също започнах да се занимавам, според силите си, с физически уп­ражнения, да взимам контрастен душ, да се разхож­дам при всякакво време, т.е., не се надявах на друг,а се заех със собственото си здраве, както казва Иван Павлович, комплексно.

В резултат, сега (октомври 200З г.), се смятам за практически здрав човек. Кръвното ми налягане ста­на 130-140/85-95 мм жив. ст., екстрасистоли има, но не ги забелязвам, ходя свободно, гръбначният стълб се огъва, правя „свещ”, стоя на главата си до 1 мину­та, ходя на седалищните мускули, практически прес­танах да ставам през нощта за тоалетната. Шу­мът в главата и отоците в краката изчезнаха.

Прав е професор Неумивакин, че ние самите тряб­ва да си изработваме здравето. За физзарядка и сут­решни процедури ми отиват около два часа, денем за ходене в бавен тръс -1-1,5 часа. Останалото вре­ме - труд според възможностите ми на мястото. Обаче нали, въпреки че възрастта ми се увеличи, аз се чувствам много по-добре, отколкото преди бо­лестта. Оказва се, че всичко е просто, но без собст­вен труд, здраве няма да има. По лекари не ходя, а ако отида, то те се удивяват защо живея, тъй като според техните мерки отдавна трябваше да съм ум­рял. Така и им казвам: „няма да дочакате”. Впрочем, някои от тях вече умряха.

Какво се получава? Много, към които по-рано се обръщах, не можаха да ми препоръчат какво сами­ят аз да правя, а единствено Главният Народен ле­чител на Русия можа да направи това. Как сега ще ми заповядате да се отнасям към официалната ме­дицина, която се отказва от болните, заради които тя и съществува.

С уважение и благодарност към Вас за мъдрите и прости съвети, които, ако изпълняват, болните ста­ват здрави.

И. П. Потзоров, Липецк

Към старостта се натрупаха много болежки и вече, струва ми се, сме се приспособиликъм тях, но постоянното чувство за слабост, раз­битост, умора даже от незначителна работа, нап­рави живота на нищо. Започнахме с мъжа ми да приемаме кислородна вода според съвета на И. П. Не­умивакин. След първата декада нищо не почувствах, но след това започнаха да стават чудеса. Червата започнаха да изхвърлят нещо невъобразимо: някакви плаки, чернота, камъчета и това продължи повече от седмица. Скоро тази картина започна да се наб­людава и при мъжа ми. Ако знаехте как живнахме, може да се каже, че се подмладихме с 10-15 години. Нима всичко това е от кислородната вода?

В. И. Морозова, Томск



Коментарии. Работата е там, че отделяният при раз­лагането на кислородната вода в организма атомарен кислород е не само силен допълнителен източник за насищане на тъканите с кислород, но и окислител на токсичните продукти, които са блокирали работата на червата. Някои учени (професор Есенкулов) твърдят, че кислородната вода поврежда клетките на ресни-честия епител на дебелото черво, което по-нататък ще се отрази отрицателно на неговата работа. Кисло­родната вода - това не е само продукт за дейността на клетките-убийци, унищожаващи всяка патогенна микрофлора, вирусите и гъбите. Кислородната вода

  • това е своего рода универсално средство за под­държане на всички жизнени процеси на нужното фи­зиологично равнище. Клетките на имунната система

  • лимфоцитите и гранулоцитите - са наши спасите­ли, а не разрушители. Ето защо кислородната вода, доокислявайки недоокислените вещества, ги е изхвър­лила от организма, „въвеждайки ред" в червата.

От цялата си душа благодаря за препоръката за приемане на кислородна вода. Аз съм инвалид от II група, на 77 години съм. 44 години ра­ботих в науката. През 1990 прекарах обширен ин­фаркт на миокарда. От този момент страдам от стенокардия. Да премина 5-те минути от къщи до института, не мога без спиране и взимане на нит­роглицерин. И при това съм се лекувал с най-съвременни средства. Преди година положението рязко се влоши и бях принуден да се пенсионирам. Прочитайки за ползата от кислородната вода във вестник „ЗОЖ", започнах да приемам по 30 капки дневно. След няколко дни стенокардията, която, как­то е известно, е свързана с липса на кислород за сърдечния мускул, напълно изчезна. Кислородът от кислородната вода напълно обезпечи нуждите на сърцето. Постепенно изключих взимането на всички препарати, предназначени за разширяване на съ­довете. Приемайки само кислородна вода, се чувс­твам великолепно - като че ли са ми сменили сърце­то. С удоволствие карам кола, през лятото успеш­но работя в зеленчуковата и овощна градина (копах садих, грижех се, събирах реколтата). В сегашно време леко минавам 5 км.

Професор Г. П. Кутузов, г. Лобня

Уважаеми Иван Павлович! Към Вас се обръща пенсионерка, ветеран от войната, с молба да дешифрирате методиката на прием на кислородната вода. От 16 април 2003 го­дина започнах да приемам водата, започвайки с една капка, и стигнех до 30 капки с прекъсване. Доколкото аз, вероятно, невнимателно съм изучила Вашата ре­цепта, то започнах да приемам кислородна вода два пъти дневно — сутрин и вечер по 30 капки. След при­емането никакви вътрешни нарушения нямаше, нап­ротив появи се бодрост, и ако по-рано се придвиж­вах трудно, то започнах по-добре и по-бързо да хо­дя, не изпитвайки умора. Но след 1,5 месец на взима­не на водата, забелязах, че рязко започна да ми се влошава зрението. Тъй като при мен много години се развиваше прогресираща катаракта, то аз се обър­нах към лекар, която каза, че взимането на водата може да ускори развитието на катарактата и че е нужна спешна операция. Какво да правя по-нататък? Да взимам ли водата или не?

Н. Свиридова, Казан



Коментарии.Уважаема Надежда Сергеевна! В ор­ганизма малко по малко се натрупват явления, които, достигайки до определен предел, се изливат в едно или друго заболяване. Та нали катарактата отдавна е зреела, а тук кислородната вода, за сметка на влияни­ето си, е могла да усили обменните процеси в очите, което, възможно е, по-нататък да послужи за начало на разсейване на катарактата, на което нееднократно съм бил свидетел. Но главното - не трябва да се уве­личава еднократната дневна доза прием на кисло­родна вода: 10 капки на 30-50 мл вода.

Ще кажа за това, че в продължение на шест години страдах от бронхиална астма, особе­но лошо беше през нощта. Не можех да спя, задъх­вах се. И ето, във вестника прочетох интервюто с професор И.П.Неумивакин. Веднага повярвах в кис­лородната вода и започнах да взимам, както докто­рът препоръчва. И стана чудо - бронхиалната аст­ма, мъчеща ме толкова години, се раздели с мен. Какво щастие е, когато не се задъхваш и можеш да водиш нормален начин на живот!

Валентина К., Димитровград

Преди година болестите ми - ревматизъм, полиартрит и артроза на коленните стави, ме доведоха до плачевно състояние. Болките бяха адски, почти не можех да ходя. Живея сама и ня­маше кой да ми помага, а трябва да се живее.До работа пълзях с мънички крачици, почти губейки съзнание. Лекарите казаха, че „не е по техния про­фил”, и практически се отказаха от мен. Доведе­на до крайност, се почувствах осъдена на бавна мъчителна смърт. Цял месец почти не спах.Вени­те се подуха, краката се покриха с огромни поду­тини, постоянно ме мъчеха гърчове, които бяха не­търпими.



И ето, когато смъртта вече изглеждаше щаст­ливо избавление, в ръцете ми попадна статията на професор И.П.Неумивакин за кислородната вода. Сла­ва Богу, че разбрах за това удивително лекарство! Веднага започнах да взимам кислородна вода.Започна много бавно, но стабилно подобрение. Сега жи­вея нормално, работя и се надявам да оздравея на­пълно. За да се почувства действието на кислород­ната вода, трябва, оказва се, да се пие дълго време. Резултатът е несъмнен. Отсъстват даже тежки­те недъзи, които имах, но спазмите в краката про­дължаваха да ме безпокоят...

Прочетох и статията за прибора „Невотон" скъпичък, не е по джоба ми. И тогава се запитах как­во представлява този прибор. Ами обикновено парче магнит, запоен е пластмаса. Взех отвертката, оти­дох в кухнята и отвинтих от кухненския шкаф мал­ките магнити. Взех „скоч" и прилепих магнитите към мускула на прасеца. И извих от болка. Около 10 минути имах силни болки, които после затихнаха. Прикрепих втори магнит към другия крак и легнах да спя. Оказа се, че освен, че ми махнаха болката, те имат пикочогонно действие — цяла нощ тичах до то­алетната. Сутринта си погледнах краката и ахнах. Нямаше никакви отоци. За една нощ се бяха стопили огромните ревматоидни отоци и за една нощ - нито един спазъм. Опитах големи магнити, но действат болезнено силно, затова използвам малки.При остеохондроза, артрози, болки в различни места магни­тите добре помагат. Старичкият ми баща едва кре­таше — боляха го ставите. И какво мислите? Три дни след началото започна бодро да ходи.

Лариса Петровна Колченко, Петропавловск



Коментарии.Уважаема Лариса Петровна! Вие съв­сем случайно - по-точно интуитивно, сте намерили метода, който разработи заслужилият изобретател на Русия В. С. Патрасенко, основоположник на новото направление магнитотерапия с нейните магнитот-рони. Работата е там, че магнитното поле на Земята в настоящето е значително отслабнало поради много причини и организмът още не реагира на това. В съ­щото време клетките вече изпитват енергетичен глад. И така, изобретателят Патрасенко намира електромаг­нитната съставяща, която по своята структура и градиент е равна на магнитното поле на Земята и с по­мощта на своите магнити физиологично напомпва не­достигащата енергия на клетките, които започват нор­мално да работят. Ето даже простите магнитни закопчалки от вратичките (впрочем това е също негово изоб­ретение) са оказали чудодеен ефект. Работата е в то­ва, че магнитотроните дават реологичен ефект. При възрастните и слабоподвижни хора в резултат на из­мененията на вискозитета на кръвта в нея се образу­ват натрупвания (гроздове) - слепени кръвни еле­менти от същите тези еритроцити, които, увеличили масата си, вече не могат да проникнат през мембра­ната на клетката, което и я принуждава да изпитва глад, и тя заболява. Магнитотроните напомпват клет­ките с енергия и те, разлепвайки се, отново стават са­мостоятелни и започват да обезпечават нормално дос­тавката на хранителни вещества и изнасянето на про­дуктите за жизнената дейност.

Няма да сгреша, ако кажа, че всеки от нас по-вече от всичко се бои от инсулт. Преди 20-25 години при мен започнаха периодично да се появя­ват отоци на лявата буза, а при натиск върху бузата аз чувствах остра болка и едновременно с това се възпаляваха лявото ухо и клепачите на лявото око. Обърнах се към лекарите. Оториноларингологът ми предписа вибромасаж на болното ухо, а по повод на зрението и за махане на зачервяването на клепача ми бе препоръчан обикновен масаж със стъклена пръ­чица. Когато след две седмици се убедих в абсолют­ната безполезност на тези процедури, просто се от­казах от тях. Само напразно загубих времето си и едва не изпуснах срока, когато все още мога да си помогна. Ето тогава и си поставих диагноза пред инсулт.



А какво да се прави по-нататък, как да спасявам себе си? Забележете, това бяха 1970-80-те години. Под контрол и забрана е йога, дишането по Бутейко, Борис Болотов е в затвора за книгата си „Безс­мъртието — това е реално”. Дисидентите ги излавяха, вкарваха ги в затвора, а статиите в „Здраве" бяха еднообразни, безсъдържателно празни и сте­реотипни. Сред всичко това можеше да се задуши живият ум, а аз - при това съвсем сама - реших да вляза в битка с тази болест!

Помогна ми професията ми. Аз съм инженер-геолог и по-голямата част от живота си съм пре­карала при полеви условия. Живеехме в палатки, къ­дето нямаше телевизор, но затова имаше старичък „Рекорд", по който с колегите ловяхме „Гласът на Свободата”. Още тогава безпощадно го заглу­шаваха, но ние все успявахме сред адския шум да раз­берем отделни думи. На тази вълна в 5.00 сутринта винаги предаваха ( и сега предават) всички новости за здравето на американската нация. В едно от те­зи предавания аз чух следното (възпроизвеждам го почти дословно).

Инсултът не заплашва тези, които регулярно се грижат за зъбите си с помощта на кислородната вода и содата за пиене. Американски учени, които в продължение на 10 години са следили двайсет хиля­ди пациента, стигнали до извода, че това същест­вено снижава риска от кръвоизлив в мозъка. Рецеп­тата е такава: в 0,5 ч. лъжичка сода за пиене да се капнат 5-6 капки кислородна вода, да се смесят и да се нанесе на тампон от марля или памук. След това с този тампон да се чистят зъбите и леко да се масажират венците в течение на 4-5 минути. Тази процедура трябва да се прави сутрин след сън. Може и вечер преди лягане.

Оттогава до ден днешен аз провеждам ежеднев­но тази процедура. Кислородната вода е евтино, просто, достъпно средство, което се прилага за про­миване и дезинфекция на открити рани. То оказва съ­ществена помощ при лечението на твърде сериозни болести и позволява успешно да се противостои на цяла армия вредоносни бактерии и вируси. И какъв е резултатът от 20 години служба на кислородната вода? Ще започна с това, че зъбите ми на 64 години са всичките свои, зрението е 100%, чета най-малкия шрифт на „ЗОЖ" без очила, речта ми е ясна, памет­та не е нарушена, вкусът, обонянието и апетитът са от висша проба. За болното ухо няма вече даже спомен. Аз съм безмерно благодарна на случайно под-слушаната информация. Впрочем сега вече и наши­те учени утвърждават, че ако белите кръвни телца в кръвта ни не биха произвеждали кислородна вода (която те изработват от атмосферния кислород и водата), то Земята отдавна би принадлежала изк­лючително само на бактериите, гъбите, паразити­те и другата нечиста сила.

Разбира се, ако едновременно с употребата на та­кава рецепта за използване на кислородната вода во­диш и разумен начин на живот (а аз знам, че профе­сията на геолог приучва към аскетичен начин на жи­вот), изискващ постоянна тренираност на организ­ма, то проблемите със здравето някъде изчезват.

Аз съм на 64 години. В продължение на 40 години имах постоянно ускорена утайка (СОЕ -35-40 мм/ час). Обръщала съм се към всички лекари, опитвала съм се да намеря причината, но напразно. Дойдох до извода, че по време на раждане са ме заразили със стрептококова инфекция, която се намира в кръвта. Как да се избавя от нея, лекарите не знаеха. Прочи­тайки статиите на професор И. П. Неумивакин за кислородната вода, веднага повярвах и реших да действам. След 10 дни направих анализи и не повяр­вах на ушите си, когато лекарят каза, че всички по­казатели са отлични. Даже ЕКГсе нормализира, ма­кар по-рано да имаше нарушаване на проводимост­та. Радостта ми, разбира се, нямаше край. Да стра­даш 40 години и за 10 дни да станеш здрав!

Л. Яско, Волгоград

Мъжът ми има тежка травма на главния мозък Инвалид от I група е. Пареза на лявата страна, в това число и на езика. Загуби усет за вкус, обоняние, чувството за апетит и насита с храна, въз­приемането на светлината, речта, паметта и така нататък, много още. Аз самата съм инвалид II група: бронхиална астма, стенокардия (дълго трябва да се изреждат всичките болежки). След интервюто на Неумивакин на 26 март, започнахме да взимаме без съвет на лекаря кислородна вода 2 пъти дневно по 10 капки плюс две дражета витамин С. Решихме, че няма какво да губим, а дано да може да помогне. И има начало! Мъжът ми започна да говори, от лявата стра­на на устата му престана да пада храната, появи се чувството на глад и ситост, започна да различава со­лено ли е, или не, подобри се цветът на кожата, започ­на да запомня спирките. При мен също има някои, ма­кар и не такива, както при мъжа ми, промени.

Т. Вербило, Красноярск

Мъжът ми има аденом на простатата. Преживя две операции.Влоши се, въпреки всичко, отделянето на урината и състоянието на черва­та. След като прочете „ЗОЖ", започна да приема кислородна вода. Равносметка: показателят ПСА се понижи с 6,6 до 2,0, което е в норма, нормализира се работата на пикочния мехур, през нощта рядко ста­ва, докато по-рано това се случваше не по-малко от 3-5 пъти. Червата заработиха нормално.

Л. Гринберг, Саратов

От 35-годишна възраст страдам от хипертония, аритмия, тромбофлебит с постоянно отичане на краката. След пункция на костния мозък в про­дължение на 20 години неми даваше мира радикулит -лекуваха ме, но все едно ходех като въпросителен знак. Започнах да пия кислородна вода. След първия десетд­невен курс нищо особено не забелязах. Но след втората десетдневка с мен започнаха да се случват чудеса. Из­чезна аритмията, кръвното налягане, което по-рано не падаше по-малко от 160/100, стана 120/90. И ото­ците на краката, където бяха явленията на тромбофлебита, също изчезнаха. Но, което е удивително, изп­рави ми се гърбът и косите започнаха да почерняват.

Галина Константиновна, 65 годишна, Москва

Здравейте, уважаеми Иван Павлович! Получих книгата Ви, написана заедно с Людмила Степановна. Това е извор на мъдрост и на прости препоръки, които не съм срещала в нито една кни­га, отнасяща се до народната медицина.Ето вече осем месеца изпълнявам всички препоръки и пия кис­лородна вода, а също капя в носа. Огромно благода­ря за това! Забравих какво е главоболие (диагноза­та - главоболието е от напрежение - както я пос­тавиха лекарите, без каквото и да е обяснение на причините) и практически не си спомням за болки­те в ставите.

Но мене ме вълнува въпросът може ли да се прие­ма кислородна вода при бременност? Аз съм на 32 години и не губя надежда да родя още едно дете.

Ю. Журавльова, Волгоград



Коментарии. Уважаема Юлия! Както е написано в книгата, няма противопоказания за приемането на кислородната вода в препоръчваните дози. Още по­вече това се отнася до бременността, когато на дете­то е нужна чиста среда без патогенна микрофлора, което е възможно само благодарение на кислород­ната вода.

Както е известно, вестник „ЗОЖ" се ползва със значителен успех в Америка. Разбира се, сред руско-езичното население. Повече от това - много амери­кански поклонници нерядко пишат в Русия писма. Най-активният сред тях е човек, прекарал инсулт и скриващ се под псевдонима ЕНГЕ. Ще приведем фрагмент от неговите материали в рубриката „Жи­вот след инсулта", а по-точно - „На мен ми помага кислородната вода".


Като се запознах с материалите на И. П. Неумивакин за кислородната вода, реших да ви напиша. При мен се появи интересен материал, пот­върждаващ теорията и практиката на професора.

На мен лично 3%-ният разтвор на кислородна во­да ми помага. Ще приведа само един пример. След прекарания инсулт, у мен се появиха много непри­ятни, така наречени странични ефекти, от назна­чаваните от лекарите химически препарати, кои­то усложняваха и без това сложното ми положе­ние.

По-точно, с помощта на кислородната вода ми се удаде да се отърва от брадавиците, появили се на мно­го неудобно място - на чатала. Лекарите, към които се обръщах, ми предложиха да ги премахнат по опе­ративен начин. Обаче, предполагайки възможните в моето плачевно положение усложнения, аз реших да прибягна до помощта на кислородната вода.

Преди сън с помощта на жена ми аз поставях тампони от салфетки, напоени с 3%-ен разтвор нап­раво на поразените места, оставяйки ги до сутрин­та. И какво бе удивлението ми, когато веднъж сут­ринта открих, че всичките брадавици някъде са из­чезнали. Дотогава на няколко пъти ми ги махаха с някакъв обгарящ прибор, но те пак се появяваха на същите места.

Ако говорим за отношението към кислородната вода на деятели от официалната медицина, то бол­шинството от тях е еднозначно „против". И няма какво особено да се мъдрува. Продажбата на скъпи­те лекарства е много по-изгодна отколкото на кис­лородна вода. Докато не секват опитите да се съз­дават и продават лекарства на основата на съща­та тази вода с всевъзможни неработещи добавки, но вече на цена, многократно превишаваща стойнос­тта на „основата”. И, представете си, хората ку­пуват тези красиви балончета и шишенца, тъй ка­то те имат мощна рекламна поддръжка (същото се случва, между впрочем, и в Русия).

Трябва да се отбележи, че във всички тези про­дукти съдържанието на кислорода е много по-мал­ко, отколкото в обикновената кислородна вода.

Докато съдържанието на кислород е важен мо­мент. Иван Петрович Павлов на времето казва, че животът - това е постоянна борба с липсата на кис­лород. Знаменитото изказване на световно призна­тия учен се отнася до всичко живо на планетата ни.

Известно е, че кислородната вода може да дейс­тва като катализатор в плазмата и в белите кръв­ни клетки. Тя е способна да прониква през клетъч­ната мембрана на еритроцитите и да ги снабдява с допълнително количество кислород.

Впрочем, клетките на организма ни, които се бо­рят с инфекциите, се наричат гранулоцити. Те про­извеждат кислородна вода и са нещо като първата линия на защитата от бактерии и вируси.

Присъствието в човешкия организъм на молекули на кислородната вода играе огромна роля. Те са във­лечени в много сфери на жизненоважни процеси, про­тичащи в тялото ни. Без да имам намерение да раз­вивам курс по микробиология, искам само да отбеле­жа, че протеините, карбохидратите, витамините и минералите, за да участват в изпълнението на жизненоважните функции, изискват задължително­то присъствие на кислородна вода. Неслучайно в на­родната медицинска литература са публикувани по­вече от шест хиляди научни изследвания върху упот­ребата на кислородната вода, повтарям - на това просто, евтино и в значителна степен универсално средство. Но официалната медицина предпочита да премълчава за него. Затова с пълна пара се реклами­рат баснословно скъпи препарати, ефектът от кои­то не е изучен изчерпателно и последствията от взи­мането не са ясни.

Така че бъдете здрави и не бързайте да взимате лекарства, нямайки за тях подробна и понятна ин­формация.

Кислородната вода е мощен източник на атома­рен кислород и при това е въвлечена в процес, при който клетките на кръвта унищожават вредните бактерии. Именно затова аз продължавам да се жабуря със съединението кислородна вода и, откровено казано, чувствам, че общото ми състояние се е по­добрило. Освен това, както вече писах, на мене ми се отдаде с помощта на същата тази кислородна вода да се отърва от брадавиците, които ми пречеха да се движа, и животът започна да ми се усмихва от­ново. Сега съм в състояние сам да правя онова, кое­то не можех по-рано. Огромно благодаря на редак­цията и на професор Иван Неумивакин. Вие ме под­тикнахте да използвам за лечение кислородната во­да и резултатът, за щастие, е положителен.

Уникалността на кислородната вода е още и в то­ва, че може да се използва заедно с друга терапия. Важно е само да се знае, че винаги трябва да се взи­ма кислородна вода отделно, на гладен стомах, и ни­кога да не се смесва с другите препарати...

ЕНГЕ, Калифорния

Някои болни в писмата си привеждат данни за дискомфортни усещания след взимане на кислородната вода вътрешно - тежест в стомаха, пулсиращи болки, което извиква безпокойство по повод на образуване на язви или възникване на рак като резултат от ра­зяждане на лигавицата на стомаха и др. По този по­вод трябва да се каже, че действително кислородна­та вода встъпва в стомаха в реакция с мастните кисе­лини, образувайки хидроксилни радикали, което се явява основен фактор за възникване на много заболя­вания. Но както вече знаете, в организма се образу­ват много ферменти, в това число каталаза, която раз­лага кислородната вода на вода и атомарен кисло­род, но в стомаха тези ферменти са малко или въобще ги няма в зависимост от състоянието му.

Обаче, както пише в книгата си У.Дъглас, в отго­вор на изявление на японски изследователи, дали от­рицателен отзив за употребата на кислородната вода вътрешно, Департаментът по хранителните и лекарс­твени продукти на САЩ през 1981 година заявява следното:

„Като изучихме всички материали, отнасящи се до кислородната вода, смятаме, че те са недоста­тъчни за това да считаме кислородната вода за кан­церогенно вещество, извикващо рак на дванадесе­топръстника".

От собствен опит и данни У.Дъглас смята, че ако денонощната доза не превишава 30 капки, а еднок­ратната - 10 капки, то такава доза е безопасна. В слу­чаите на появяване на каквито и да е реакции трябва временно да се прекрати взимането или да се намали дозата. И - което е много важно, взимането на кисло­родна вода трябва винаги да се осъществява при пра­зен стомах, което е 30-40 минути преди ядене или 1,5-2 часа след.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница