ВОДАТА - ОСНОВА НА ЖИВОТА

Не зная каква е причината, но от полезрението на съвременното здравеопазване абсолютно е изпадна­ло такова универсално средство като водата, този течностен „конвейер", ролята и значението на който на човек е трудно да оцени. От качеството на работа на този течностен „конвейер", която се определя от струк­турата, чистотата, подвижността, биологичната ак­тивност като основен източник на енергия, зависи це­лият ни живот. Ето защо, в последните си книги аз се старая да запълня тази празнина и на първо място да обърна вашето внимание, както и вниманието на ле­карите (които, за съжаление, зацикляйки върху из­ползването на химически лекарства, не включват в арсенала на оздравяващите средства такова силно природно средство), върху водата. И не е ли в това причината, че от водата и от кислородната вода много няма да изкараш, печалба няма да има никаква, и се получава, че здравето на нацията интересува истин­ски много малко хора. Как може сериозно да се отна­сяш към това, че от лекарите ще искат лекуване на бол­ните (по резултатите от което лекарите и ще получа­ват заплати), основавайки се на все по-скъпи лекарс­тва, още повече с вносен произход, чийто обем на на­шия пазар съставя вече повече от 80%? И се получа­ва, че парите, отпускани за здравеопазване, ще се на­сочват не към собствената фармацевтична индустрия, която във всички времена е била най-добра в света, а за развитието на други страни.

Здравомислещите хора отдавна отбелязват, че по­добно реформиране на здравеопазването ни прибли­жава към това, че здрави хора в страната ни ще има все по-малко, а болните няма да има кой да ги лекува, а старите - да храни. Нали за никого не е тайна, че не е по джоба на болшинството хора посещението на скъ­пи медицински центрове, където един курс струва 10 и повече хиляди рубли, а пък ставите болят, гърбът не се изправя. И походът към стоматолога струва съ­що не евтино - една пломба струва около 1000 рубли, а не дай Боже, да се прави операция - ако роднините помогнат, то след това болният трябва да плаща дъл­говете дълги години.

По тази причина, виждайки това, не трябва да се удивяваме на късогледството на тези, от които зависи здравето на нацията. А здравето на нацията - това е интегрално понятие, включващо комплекс социални, икономически и други сфери, фактически напълно разрушени в страната, което приведе към постоянно психологическо напрежение хората, към неувереност в утрешния ден, при отсъствието на държавни целе­ви програми, преди всичко обезпечаващи грижата за здравето на хората - главното богатство на държавата.

Простете за такова пространно отстъпление, но ста­на много болезнено... Сега да поговорим за водата...

Трябва да се каже, че всички обменни процеси, дос­тавката на хранителни вещества и отстраняване на продуктите от жизнената дейност на клетките се осъ­ществява от течностния „конвейер". Тук, както никъ­де, трябва да се спазва законът за съхраняване на енер­гията: колкото, където е изразходвано, толкова трябва да бъде попълнено. Ако в денонощие организмът гу­би 2-2,5 литра течности, значи в него трябва да бъдат вкарани 2-2,5 литра и даже повече течности, в про­тивен случай настъпва обезводняване на организма, което води в началото до функционални, а след това - и до патологични изменения.

При това голяма роля играе не само количеството, но и качеството на водата.

За да се използва повече или по-малко чиста вода, в настоящето е развита цяла индустрия. Наистина водоочистващите съоръжения почистват водата преди всичко от естествените замърсявания, отстранявайки само най-опасните високомолекулни примеси. Отст­раняване на нискомолекулярните, най-токсични за­мърсявания, като правило, от почистващите съоръ­жения на водоканалите не се извършват. Тук ние наб­людаваме един от изразителните парадокси на така наречената цивилизация: отначало човек прави всич­ко, за да развали природното богатство, а след това търси, често напразно, път за поправяне на сътворе­ното.

За разлика от западните страни, където с цел де­зинфекция водата я озонират, у нас я хлорират, а това е вредно за здравето. Съединявайки се с органиката, хлорът образува отрова, своего рода разновидност на диоксина, и макар да е малко, постепенно натруп­вайки се, подпомага отравянето на организма. При това хлорът предизвиква корозия на тръбите, а след това водата,която пием, освен всичко останало е и ръждива. И накрая, във водата се намират много со­ли на калция, които при кипене падат като неразтво­рима утайка (в чайника се образува накип с жълт цвят, а при примеси от солите на желязото - кафяв). При употребата на кафе и чай, приготвени с такава вода, тези соли попадат в организма и способстват негово­то замърсяване и, съответно, появяването на различ­ни заболявания: атеросклероза, артроза, остеохондроза, образуване на камъни в черния дроб, в бъбре­ците и т.н.

Но само с едната си чистота (в една или друга сте­пен) водата на живия организъм все пак е недоста­тъчна. Природната вода представлява хаотично нат­рупване на молекули. За да започне да работи в орга­низма, на нея трябва да й се придаде определена струк­турна форма, матрица, напомняща формата на леда. Само такава вода може да бъде преносител на енер­гия. Отчитайки, че нашият организъм, както и всички живи същества, в това число микробите и вирусите, 2/3 се състоят от вода, поддържането на постоянство на вътрешната среда, в това число и на водната, е глав­ното условие за живот, нарушението на което води до развитието на заболявания.

В природата съществуват около 50 форми на със­тояние на водата, които можем да оприличим по фор­мата на кристал: на снежинка, на ледена висулка, на топка и т.н. И важно е да се знае, че биологичната информация - „паметта" на водата, се съдържа имен­но в кристалните структури. Най-физиологична за ор­ганизма е водата, съдържаща се в растителната хра­на, в соковете (разбира се, натуралните), в плодовете. Такива свойства притежава и топлата вода, за която ще стане въпрос малко по-нататък.

Много хора днес, независимо от състоянието на ор­ганизма си, се увличат от пиенето на минерална во­да. Обаче минералната вода е различна. В нея може да има както неорганични, така и органични соли с алкална или киселинна реакция, биологично актив­ни вещества, въглероден диоксид, минаващ през ма­сата на земята. Тя може да бъде подхранена с елект­ромагнитни и други полета, затова всяка минерална вода има свои показания и противопоказания. В ред случаи, действително конкретната минерална вода ще ви помогне да подобрите обменните процеси, да въз­становите киселинно-алкалното равновесие, да нор­мализирате функциите на стомашно-чревния тракт и т.н. Заедно с това, безсмисленото използване на вся­ка минерална вода може да влоши състоянието на здравето, особено при дълга употреба.

Знаменитият ентусиаст на здравия начин на жи­вот П. Брег след 50 години пиел дестилирана вода и съветвал за това и другите. Според мен това не тряб­ва да се прави и ето защо. В естествената вода, макар и в нищожни количества, има важни за организма при­меси, енергия, така наречената прана, в дестилираната вода вече я няма.

Много употребяват само кипнала вода. Но ако от­четем, че у нас водата се пречиства, както казах с по­мощта на хлора, то се оказва, че това не е най-добрият вариант. При кипене вредните свойства на хлора са­мо се усилват, той преминава в тригалометан - кан­церогенно вещество, което например, при приемане на вана се всмуква вътре през обезмаслената с помощ­та на сапун и шампоан кожа.

Какво да се прави?

За най-полезна се смята размразената вода. Тя се приготвя по следния начин. Водата се нагрява до стадия на кипенето, когато още не кипи, а в нея става j интензивно дегазиране. Такава вода трябва да се снеме от огъня, да се постави тенджерата в умивалника и под струя студена вода да се охлади - колкото по-бързо, толкова по-добре. Тя вече е придобила струк­турирана форма. Но за да се повиши оздравителният и лечебен ефект, след това трябва да се постави в хла­дилник, да се замрази, а след това да се размрази и тогава вече да се пие.

Обаче това още не е всичко. Във водата се съдър­жат деутерий, примеси на метали, химически продук­ти. Деутерият( тежък водород), явяващ се източник на ядрените реакции, във водата не е много - около 10 г на 1 тон вода. От деутерия се освобождават по следния начин. Когато водата изстине до 3,8-3,5°С, по стените на съда, в който се намира водата, се об­разуват корички лед (това е точката на замръзване на деутерия). В този момент водата трябва да се излее, а ледът да се изхвърли, излятата вода отново да се зам­рази до 3/4 от обема й. Като правило водата започва да замръзва от краищата, а в центъра остава локвичка, в която се намират всички вредни примеси, зато­ва трябва да се излее. Ако сте пропуснали момента с локвичката и водата е замръзнала напълно, не е беда: вземете вряла вода и на малка струйка я изливайте в центъра. Оставете малко да се разтопи и изливайте. Останалата част разтапяйте - и ето това е тя, полез­ната вода.

Именно такава вода пият дълголетниците в пла­нините, за да продължат живота. В нея се намират минерали във формата на отрицателно заредени ко­лоиди, което ги прави енергонаситени. Ако през ля­тото приготвянето на такава вода представлява оп­ределена трудност, то зимата, особено в средния по­яс на Русия, или на Север, няма да струва много труд и да заеме много време.

Преди употреба е целесъобразно водата допълни­телно да се очиства. За това днес се препоръчват раз­лични устройства с филтри. Обаче най-физиологични сред тях са магнитотроните на В. С. Патрасенко - един от водещите биофизици на страната. Негови­те магнитотрони се отличават от аналозите си не са­мо по конструктивната простота на устройството ка­то цяло, обезпечила им отличителна стабилност при работа. Магнитотроните са освободени от невъзпроизводимост при повторение на опита. Направени са от феробариеви постоянни магнити и не изискват нито източник на енергия, нито регулировка, нито спе­циална подготовка на обслужващия персонал. И ако при замразяване цялата съдържаща се във водата мръ­сотия се събира вътре, то при използването на маг­нитотроните водата, ставайки дипол, изтласква мръ­сотията навън. И при проникване на водата вътре в организма през мембраните на клетките, мръсотията остава навън върху стените на червата с последващо изхвърляне.

Главното при магнитотроните е това, че по струк­тура и градиент те точно повтарят магнитното поле на Земята, без което нашият организъм не може да живее. Доказано е, че всяка клетка на живия органи­зъм е генератор на електромагнитно излъчване, съиз­меримо с линейните размери на клетката. Комбина­цията на постоянното и променливото магнитни по­лета влияе на проникването на йоните през мембра­ните на клетките. Ефектът на омагнитване от магни- тотроните се реализира чрез принципа на ядрено-магнитния резонанс (увеличаване на енерговместимостта на атомите), магтнитострикцията (изменения на обема при намагнетизилане) и, като следствие, става диспергиране - раздробяване на крупните молекуляр­ни асоциативи, образуващи се в резултат на обезвод­няването на организма, възстановяване на структур­ната еднородност, повишение на текучестта (реологията) и разтварящата способност. Ето защо магни­тотроните на В. Патрасенко, като нито едно друго по­добно устройство, обезпечават нормализиране на работата на течностния „конвейер", а следователно и на всички органи и системи на организма.

Към 1 л обикновена вода да се добави по 1-2 ч. лъжички ябълков оцет, мед и 3-5 капки йод. Микро­бите не само не могат да се размножават в такава ки­села среда, но и загиват след няколко минути.

Може да се направи и така. Във водата поставете неголям къс кремък - водата става чиста след 3-5 дни. При това долният слой на водата не бива да се упот­ребява.

Яйчените черупки с махната вътрешна ципа и едва прогорени на огън, или черупки от твърдо сварени яй­ца, правят водата не само кристално чиста, но и я на­сищат с калциеви йони. При това се сорбират солите на тежките метали, хлорът се дезактивира, унищожа­ват се вредните организми, водата се превръща в ал­кална, в която кислородът се усвоява значително по-добре. На 3 л вода са достатъчни черупките от 2 яйца^ при това тези черупки могат да се заливат с нова вода 4-5 пъти. След това се използват нови черупки.

Впрочем такава вода е едно от най-добрите средс­тва за попълване с калций на организма, а ако се до­бави в нея малко лимонов сок, се образува калциев цитрат, който се усвоява от организма идеално, за раз­лика от обикновения, препоръчван от лекарите кал­циев карбонат, който кристализира калция. Такава вода се препоръчва за пиене при заболявания на сърдечно-съдовата, дихателната, нервната и други систе­ми, при нарушение на обменните процеси (артрози, артрити и пр.), при проблеми с косите и др.

Даже блатната вода, в която са поставили листа от офика след 3 часа става чиста.

Водата се обеззаразява и от 3%-ната кислородна вода (на 1 л вода да се добави 1 ч.лъжичка 3%-на кис­лородна вода).

Съществува до смехотворност прост народен на­чин да се определи може ли, или не трябва да се пие водата от природен водоизточник, езеро или водоем. Трябва да се изплюеш във водата, и ако плюнката се размие - смело пийте водата, ако остане като цяло петно - стойте по-далеч от нея.

А сега - още един път, по-подробно, ще се докосна до въпроса за значението на водата за организма.

Навярно ви се е случвало да чувате как на възраст­ните хора въобще не им се пие. Може ли това да се разглежда като нормално състояние на организма? Раз­бира се, че не! Просто в такъв организъм вече са въз­никнали множество проблеми заради недостига на вода в клетките.

В някои случаи лекарите казват, че трябва да се пие повече вода, не уточнявайки при това за каква вода става дума: във вид на чай, кафе, газирани напитки, бира и т.н. С такива съвети лекарите правят мечешка услуга на болните. Подобен подход отразява елемен­тарно незнание на физиологичните процеси, проти­чащи в организма. Вината за това не е на лекарите, които сляпо изпълняват препоръките на академични­те школи, диктуващи правилата за поведение на хо­рата, изхождайки от своя тяснопрофилен свят, което вече прави непълноценни техните препоръки.

На мен повече ми импонират препоръките на из­вестния лечител Б. В. Болотов, който съветва 30 ми­нути след хранене да се сложи в устата щипка сол и да се преглътне заедно със слюнката. По негово мне­ние, отделяният при това допълнителен жлъчен сок (солна киселина) способства за отърваването от ста­рите клетки и чуждородната микрофлора за сметка на допълнителното окисляване на организма, както и не­говото подсоляване. Освен това Болотов препоръч­ва взимането по трошичка сол през всеки час, не уточ­нявайки колко и какви течности да се пият при това.

Друг народен лечител - П. Т. Борбат, препоръчва да се пие предимно преварена вода, различни видо­ве чай, вода с разсол, но вече указва, че количеството изпита течност заедно с първото блюдо (супата. б.пр.) трябва да съставя не по-малко от 4% от теглото на тялото. Разсолът, впрочем, съдържа всичко най-по­лезно, което се намира в туршиите.

Разбира се, на мене ми импонира и всичко онова, което предлага, аз бих казал - основоположникът на новото учение (отдавна забравения стар закон на фи­зиологията) за водата, господин Батмангхелидж (Ф. Батманжелидж). Но не съм съгласен с него по такъв важен въпрос, като разрешението да се пие вода по време и след ядене. Това е недопустимо. Самият процес на доброто дъв­чене на храната изключва пиенето й.

Учените винаги са утвърждавали, че енергията на организма доставя храна за сметка на образуването на аденозинтрифосфорна киселина (АТФ), при това на водата не обръщат внимание въобще. Действител­но именно водата произвежда енергията, заставяйки йонните белтъчни „помпи" на клетъчните мембрани да работят като в турбините на електростанциите, подпомагайки промушването в клетката на хранител­ните вещества и на натрия и изхвърляйки от нея ка­лия и обменните продукти. В наситения с вода орга­низъм кръвта обикновено съдържа около 94% вода, а идеалното съдържание на вода вътре в клетката трябва да бъде в границите на 75%. Благодарение на тази разлика се създава осмотичното налягане, позволя­ващо на водата да прониква в клетката.

Водата привежда в действие натриево-калиевите „помпи", изработвайки с това необходимата за нормал­ната работа на клетките енергия, която е пусковият ме­ханизъм на извънклетъчната и вътрешноклетъчната об­мяна. Именно поддържането на киселинно-алкалното равновесие, което трябва да бъде в границите на 7,4, характеризира неутралното състояние между кисела и алкална среди на организма, свидетелстващо за нор­малното функциониране на организма.

Колкото по-обезводнена е клетката, толкова пове­че тя зависи от енергията, образуваща се от приема­нето на храната, което способства натрупването на мазнини, а енергията организмът получава от разхо­да на белтъчини и нишесте. Не е ли това причината за пълнотата на хората?

Макар организмът да притежава доволно големи резервни възможности по частта на водата, все пак тя е сравнително не много и стига средно за не пове­че от 3 дни. В нормата, както вече говорих, количест­вото й в организма трябва да съставлява 2/3 от маса­та на тялото. Доказано е, че при възрастните напри­мер, загубата на вода може да достигне даже 3-6 лит­ра. Заедно с това е

известно, че да изпълнява нормал­но своите функции в разтвори с повишен вискозитет клетката не може.

Водата не е само течност , а хранителна среда за клетките. С обезводняването на организма отначало се намалява обемът на клетъчната течност (66%), пос­ле - на извънклетъчната (26%), а след това вече во­дата се извлича от кръвния поток (8%). Това се из­вършва за обезпечаване с вода главно на мозъка, в който водата е до 85%, а според някои данни - даже до 92%, и загубата от мозъка дори на 1% вода води до необратими последствия.

Огромната роля на водата за мозъка се отбелязва да­же при детето , намиращо се в утробата на майката. Мнозина, в това число и лекари, вероятно не са си за­давали въпроса защо нормалното положение на дете­то е с главата надолу. Ами затова, защото в това поло­жение се подобрява кръвоснабдяването на мозъка, а от кръвоснабдяването на мозъка през този период за­виси целият следващ живот на човека. Ето защо при всякакви нарушения, свързани с разстройство на нер­вната система, особено на структурите в главата, е не­обходимо да се помни това и по-често да се прави по­не „полусвещ", а впоследствие - и „свещ", а иначе - и стойка на глава.Това помага (на фона на употребата на сол) да се нормализира доставката на течност за мозъ­ка в обем не по-малък от 1,5-2 л в денонощие (в зави­симост от тежестта на тялото). Само че на първо вре­ме това трябва да се прави внимателно и времето на стоеж върху рамената или главата да се увеличава пос­тепенно - от няколко секунди до минути.

Особено чувствителни към недостига на вода са онези мозъчни клетки, които са длъжни постоянно да отделят токсичните продукти, образуващи се в резул­тат на дейността му. Интересно е, че за нормалната работа на мозъка е необходима около 20% от всичката кръв, макар самият той по обем да заема само 2% от масата на тялото.

За да може мозъкът да използва енергията, полу­чавана от храната, тя трябва да мине през множество междинни реакции, за което е необходимо достатъч­но количество вода, която сама по себе си вече пред­ставлява енергетичен продукт. Освен това мозъкът се измива от течност, която се отличава от кръвта, изра­ботвана от капилярите на мозъка ( течността на гръб­начния мозък съдържа повече натрий и по-малко ка­лий от всички останали течности). Мозъчните капи­ляри, за разлика от другите капиляри на организма, притежават една особеност- те са едновременно и елемент от филтрацията, непозволяваща на нежела­телни вещества да попаднат в мозъка. Този процес се осъществява от така наречената хемоенцефалитна ба­риера. Например много лекарствени препарати не проникват през тази бариера, затова лекарствата за лечение на мозъка изискват специфични технологии. Впрочем в СССР за първи път в света бе създаден от нас и удостоен с държавна награда препарата „Фенибут", аналог на гама-аминомаслена киселина, кой­то, прониквайки практически напълно през хематоенцефалитната бариера, оказваше чудодеен ефект, ко­ето не се беше отдало да извърши, доколкото ми е из-вестно,на нито един от другите препарати, освен радиопротекторите.

При обезводняването се нарушава работата на ка­пилярите на хематоенцефалитната бариера, в резултат на което там проникват вредни вещества, а това става причина за много неврологични разстройства, в това число и на мултипленна склероза, болестите на Паркинсон и Алцхаймер. Водата е второто след кислорода средство , необходимо за нормалната paбота на мозъчните клетки, и главният хранителен елемент на всичките му функции. Ето защо мозъкът съдържа 85% вода в целия гръбначно-мозъчен канал, докато във всички клетки на организма тя е не повече от 75%.

Защо физиологичният разтвор, напомнящ по със­тав морската вода, така действа? Ами затова, защото солите на натрия в организма трябва да са много, те представляват средата, в която най-добре се извърш­ват биоенергетичните процеси.

Без добавката на соли на човешкия организъм са нужни много повече усилия за преработка на храна­та, в него трудно се извършват всички биохимични процеси. Именно солта е добрият регулатор на вът­решната среда на организма.Всички животни (коне, крави, овце и др.) не могат да живеят без сол и доб­рите животновъди, помнейки това, винаги дават на животните да ближат сол.

Както вече беше казано, при обезводняването на ор­ганизма най-напред се намалява обемът на клетъчната течност (66%), после - на извънклетъчната (26%), а след това вече водата се извлича от кръвния поток (8%). Су­ха кожа, бръчки и други външни прояви - това не е ста­рост, а отсъствие на вода в клетките.Ето защо, даже ако не изпитвате жажда, не трябва да се чака този момент, а да се стараете регулярно да попълвате организма с вода. Още един път напомням, че водата - това не е просто течност, а хранителна среда за клетките и без вода сбръч­каните клетки, както и кожното покритие,вече не могат нормално да изпълняват своите функции.

Доказано е, че към 70 години коефициентът на съ­отношение на вода вътре и вън от клетките се снижа­ва с 1,1 до 0,8, а загубата на вътрешноклетъчната вода се отразява отрицателно на ефективното функциони­ране на клетките. Ето защо не трябва да се чака дока­то се появи жажда, а своевременно да се въвежда в организма изобилно количество вода, с което той сам да се разпореди. При недостиг на вода организмът прави отчаяни усилия по търсене на вътрешни резер­ви за обезпечаване на най-важните органи, т.е. мо­зъка, с необходимата течност.

Водата се извлича от стените на съдовете, което води до сгъстяване на кръвта, намаляване на диаме­търа на съдовете, повишаване на чупливостта им. И хубаво би било да е само това. При сгъстяването на кръвта обаче елементите на формулата й стават не­достатъчно активни и, губейки междумолекурярните си връзки, се слепват в асоциативи - своеобразни гроз­дове. При това енергийния капацитет на асоциата не представлява сума от енергийната зареденост на съ­ответното количество мономолекули, влизащи в този асоциат. От тук относителният енергиен капацитет на асоциата е значително по-малък, което обяснява не само ограничената подвижност на водата, обусла­вяща нейното „стареене", но и по-малката разтваря­ща способност.

Разбира се, такива гроздове от молекули вече не могат да проникнат през мембраните на клетките, ко­ето се отразява на реологичните особености (текучест) на кръвта. Не се ли крие в това причината за начало­то на атеростлеротичния процес? Ето защо използва­нето на вече споменатите по-горе магнитотрони на Патрасенко, по своята структура и градиент точно съ­ответстващи на магнитното поле на Земята, отстра­няват това явление, възстановявайки по този начин нарушения енергетичен потенциал на клетките и съ­щинските елементи на кръвта.

Известно е, че енергията за мозъка се доставя за сметка на захарта, но ние я употребяваме 5-6 пъти повече, отколкото е нужно на мозъка. Та нали в мозъ­ка отива само 20% от кръвта, циркулираща в организ­ма. А ето, след приемането на подсолена вода чувст­вото на глад се притъпява, организмът е зает с прев­ръщането на водата в структурирана и енергетична форма, за което отиват 10-20 минути. Чувството на глад ще дойде при вас само тогава, когато вие дейст­вително ще почувствате нужда от храна.

Увеличаването на обема на водата след употреба­та й от своя страна води до намаляване на телесното тегло за сметка на изхвърлянето на течността, която води до подпухване. Известно е, че един от бичовете за здравето на човека е затлъстяването, което на пър­во място е свързано с обезводняването. Вместо да пие вода, човек започва да яде.Но ако човек няма да из­разходва излишната енергия за физическа работа, то тя ще се отлага във вид на тлъстина. Ферментите пък, изгарящи тлъстината, се стимулират от адреналина, именно благодарение на физическата активност. Един от тези ферменти е изработваният от задстомашната жлеза фермент липаза, който разгражда тлъстината на съставящите я елементи, после използващи се от мускулите и черния дроб. В това е и една от причи­ните за отслабване с помощта на движението на фо­на на приемане на вода с незначителни количества сол. И бъдете уверени, че ефектът ще е много подси­лен от която и да е рекламирана диета или хранителна добавка.

А ето и още наблюдения. Защо днес е толкова раз­пространен диабетът от тип II (който, впрочем, по-рано се наблюдаваше само при възрастните, а сега от него боледуват и децата? На децата се предлага слад­ка вода, сладка и друга храна, стимулираща работата на задстомашната жлеза за отделяне на инсулин, кой­то сам по себе си способства увеличаването на тегло­то, превръщайки захарта и въглехидратите в тлъсти­на. Излишната захар не само не принася полза, но е и вредна. С „усещането" от постъпването й в кръвта, като че ли се измамва задстомашната жлеза, а тя из­вършва излишна работа, изхвърляйки инсулин за под­държане на нормалното ниво на захарта в кръвта. Ако при това няма реализация на захарта чрез физическа работа, то тя се превръща в тлъстина.

От обезводняването страдат и клетките на имун­ната система, при нарушаване на работата на които възникват така наречените имунодефицитни заболя­вания. Към тях се отнасят всички хронически болес­ти: бронхит, астма, безплодие, кожна туберкулоза, склеродермия и др.

Аз бих отнесъл към тях също и мултипленната скле­роза, болестите на Паркинсон и Алцхаймер, онколо­гичните заболявания. Това са сложни заболявания, при които са задействани всички съединителнотъканни структури, където от недостига на вода се наблю­дават всички биологични и енергетични процеси. Щом те „се наситят" с течност, се отстраняват факто­рите, извикващи болестта, и заедно с това настъпва оздравяване. Разбира се всичко това е възможно на фона на цял комплекс мероприятия, включващи лич­ностни, социални и икономически фактори, в които благото на човека и неговото здраве се поставят на първо място.

А как влияят лекарствата на водния баланс в орга­низма? Всяко лекарствено средство, като химическо вещество, изисква допълнителен разход на вода и то­ва допринася за още по-голямото обезводняване на организма. Впрочем в настоящо време е абсолютно доказано, че 90% от лекарствата се употребяват без каквато и да е обоснованост (и лечението с тяхна по­мощ засяга само следствието, а не причината на за­боляването), което още повече задълбочава състоя­нието на нездравия организъм.

Трябва да се има предвид, че даже когато организ­мът е обезводнен и се нуждае от вода, да попълни запасите й може само достатъчно количество сол, с помощта на която и се нормализира съдържанието на междуклетъчната течност. Ако водата в организма е малко, то той се опитва да я получи от храната, в ре­зултат от преработването на която се образува вода, въглероден диоксид и глюкоза, за което от своя стра­на е нужна течност, а тя и така не стига, за да се про­мие клетката от излишните соли, в резултат на което тя се замърсява, престава да работи нормално. Обез­водняването води до нарушение на всички функции на преработване на храната, на синтеза и доставката на необходимите вещества в съответствие със специ­фиката на функцията на органа по изхвърляне на от­падъците.

За съжаление лекарите разглеждат водата само ка­то средство, което разтваря и разнася различните ве­щества, и смятат, че за сметка на всякаква течност мо­гат да се удовлетворят потребностите от вода. На въп­роса каква вода трябва да се пие, лекарите, като прави­ло, отговарят: всякаква и колкото се може повече. Това не е съвсем така. Чаят, кафето, бирата, алкохолът, из­куствените напитки, освен това, че съдържат вода, съ­държат и обезводняващи вещества като кофеин, а също различни други химически компоненти. Доказано е, че ако вие употребявате указаните напитки, то от вас из­лиза по-голямо количество течност, отколкото сте пое­ли, т.е. лека-полека става обезводняване.

Препоръчваният например от лекарите при прос­туди и повишение на температурата горещ чай, всъщ­ност води до още по-голяма загуба на течност за смет­ка на потенето, макар субективно болният и да чувс­тва облекчение.За подобряване на общото състояние е достатъчно да се изпие същата тази гореща вода с добавяне на щипка сол.

Депресията, синдромът на хроническа умора, гла­воболието и практически всякакви функционални и патологични промени в организма започват с обез­водняване, недостиг на водата, която е пусковият ме­ханизъм за всякакви биохимични и енергетични ре­акции.

Много хора не се замислят за това, че водата и другите течности не са едно и също. В изкуствените напитки, както вече казах, се съдържат много хими­чески вещества, които от гледна точка на физиологи­ята извикват нежелани реакции на организма. Да взе­ме същия този кофеин, съдържащ се в чая ,кафето, шоколада, напитките от типа на „Кока кола", „Байкал" и др. Защо при употребата на силен чай или кафе нас­тъпва безсъница? Работата е в това, че кофеинът по­тиска изработването от епифизата на мелатонин, кой­то тъкмо стимулира съня. Кофеинът е своего рода наркотик, тъй като той въз­действа направо на мозъка, чиято работа започва да зависи от него. Освен това, въздействайки на бъбре­ците, кофеинът подпомага по-голямото отделяне на урина, т.е. действа като диуретик. Излиза, че макар вие да сте изпили достатъчно течност, тя не се задър­жа в организма, още повече - отделя се повече, от­колкото сте изпили. А ако пък това не се съпровожда от физическа активност, то вие напълнявате и ето ви вече болест - затлъстяване.

Кафето, като тонизираща напитка, изкуствено сти­мулира тялото, мозъка, което на фона на умората още повече обезсилва организма. Това води до бързия раз­ход на енергия и следователно - към нарушение на вниманието и паметта . Трябва да се знае, че кофеи­нът, въздействайки на организма като цяло, способс­тва за стимулирането на сърдечно-съдовата система.

Ето защо при хората, злоупотребяващи с напитките, съдържащи кофеин, 2-3 пъти по-често възникват проблеми със сърцето.

На тези, на които им е трудно да се откажат от ка­фето, ще си позволя да дам няколко съвета за пригот­вяне на полезно кафе.