Иван Павлович Неумивакин



страница8/9
Дата30.10.2017
Размер1.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Мисъл

Днес вече стана очевидно, че мисълта ни е също такъв материален процес, както всичко останало в Природата, но обективните доказателства за това бя­ха малко.

Например Мария Ивановна Шадури (Грузия), кан­дидат на биологичните науки, използвайки ефекта на Кирлиан, доказа, че нашата мисъл в реално време се отразява на излъчването, излизащо от пръста. С по­мощта на този метод, наречен биохолограма, е дока­зано как мисълта управлява тялото, а в същото време нито медицината, нито биохимията, свикнали да раз­членяват организма на части, могат до отговорят на този въпрос. Фотографията на пръстите, където изоб­ражението представлява динамична холограма, поз­волява да се съди за състоянието не само на цялото тяло (равно светлинно излъчване), но и за характера на заболяване на този или онзи орган. Колкото по-сериозно е болен органът, толкова по-ярко и отчетли­во просветва самият той, а по такава картинка се дава точно описание на това, което става вътре в него да­же тогава, когато ние още не усещаме болестта, в така наречения продромален период.

От тук и главният извод: трябва да си представя­ме болния орган здрав и с последваща команда за озд­равяването му

Мисълта се образува от зрителен образ, а не от ре­чеви, в това е същността и достойнството на новия лечебен метод - имагинация. Негативните образи се разрушават. Страхът, унинието, нерешителността, не­доверието - това е начало на реализация на отрица­телни програми. Страхът от заболяване от рак е нача­ло на рака. Ако се вярва, че няма и няма да има рак, организмът сам с помощта на такова явление като апоптоза (механизъм на отстраняване на всичко то­ва, което пречи на нормалната работа), ще отстрани патологичния процес
ЛЕЧЕБНО-ПРОФИЛАКТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА ПРОФЕСОР НЕУМИВАКИН
Във вечния кръговрат на бързо течащия ни живот ние, като правило, си спомняме за нашето тяло тога­ва, когато се разболяваме. Погледнете какво се полу­чава: до 20-25 години е времето за порастване, уче­нието; 25-45 години - семейство, оформяне; 45-60 го­дини - предаване на натрупаните знания. Струва ти се ,че още не си живял, а вече трябва да се пенсиони­раш. Добре е, ако има с какво да се захванеш през по­явилото се свободно време, но като правило, бягали­ят цял живот човек се натъква на стена от ненужност и бездействие, обострят му се болестите, на които по-рано не е обръщал внимание. В резултат - инфаркт, инсулт, животът е свършил.

Как да бъдем здрави - нас нито в младостта ни, нито, още повече, в напреднала възраст никой не ни е учил и не ни учи. Суетейки се постоянно, живеейки за другите ( за държавата, за децата, които храним до старостта им и т.н.), ние през цялото време се стре­мим да получим нещо (длъжност, звание, доходи и т.н.), изясняваме отношения, а за всичко това нали е нужна енергия, сили, които с годините стават все по-малко и по-малко. Правилно постъпват в чужбина -всеки носи своя кръст в живота и отговаря за него.

И през целия живот ние нито веднъж няма да се поинтересуваме как там, вътре, работи най-сложно­то производство - организмът. Та нали Природата ни е наградила с особености, които никой няма: самодостатъчност, саморегулируемост, самовъзпроизводство. Само че, както и за колата, така и за организма трябва постоянно да се грижим, да се прави профи­лактичен ремонт, да се смазва (физкултура), да не се смесва бензина с керосин (да се оправи храненето) и много друго.

И макар това да изисква преодоляването на опре­делени трудности, да се премине на нов жизнен ре­жим (хранене, движения, закаляване), да се отървем от болестите, да се запазят бодростта и здравето мо­же във всяка, даже в напреднала, възраст.

Пътят към връщане на здравето - това е не по-мал­ко важна работа, от която и да е друга, и изгубвайки за нея 30-60 минути дневно, вие постепенно ще за­почнете да разбирате, че здравето не се купува, то трябва да бъде спечелено с труд! Обаче резултатите от такава работа си струват изгубените усилия, те ви позволяват да живеете в пълно здраве, „на собстве­ните си крака", да не сте бреме за децата си на стари години.

За това, което се е случило с вас (болестите), сте си виновни сами и да разберете причините за станало­то ще ви помогнат в нашия Лечебно-профилактичен център, в който са внедрени оптимални методи и средства за оказване на медицинска помощ, без които болният практически не може да се излекува. Осно­вата на нашата работа е използването на натрупания опит от народната медицина и знанието за взаимос­вързаността на всички органи и системи един с друг. Възможно е това да се превърне в праобраз на медицината на бъдещето, където знанията на официална­та медицина и опитът на народната ще бъдат нейна основа.

Към тези методи се отнасят:


  • оценка на състоянието с помощта на компютър­на ирисодиагностика (върху ириса на окото) и биолокационния метод (основан на разчитането на информацията от биополевата обвивка - аурата, обгръщаща човек);

  • очистване на организма от шлаките чрез използва­не на хидроколонотерапия, отчитайки индивиду­алните особености на пациента, и чрез използва­нето на различните физиологични способи, и по­точно – на атомарния кислород, като един от най-силните антиоксиданти, унищожаващи всяка пато­генна микрофлора и отстраняващ кислородното гла­дуване на тъканите, което лежи в основата на всяко заболяване, в това число и онкологичното;

  • използване на авторски методики за укрепване на имунната система и биоенергетичните проце­си, които нямат аналози;

  • корекция на гръбначния стълб с помощта на ори­гиналния ударно-вълнови масаж (авторска ме­тодика), с помощта на който за 1 -2 сеанса се въз­становява нарушеното взаимоотношение на преш­лените, от което извънредно много зависи състо­янието на здравето като цяло;

  • лимфодренаж: лимфата - това е междутъканната,, течност, която фактически насища всички тъкани на организма и отговаря за изхвърляне на отпа­дъците от жизнената работа на клетките; очист­ването на лимфата след хидроколонотерапията позволява значително по-ефективно да се постиг­не общо очистване на организма




  • корекция на биополевата структура (ще ви по­могнат да се ориентирате в установила се ситуа­ция в семейството , на работа, ще ви помогнат да излезете от това състояние, а също ще ви нау­чат как самостоятелно да се борите с отрицател­ните енергоинформационни въздействия. С по­мощта на така наречените магнитотрони, няма­щи аналози в света - биокоректори, гривни, фу­нии и др. изделия, които по структурата си и съдържание точно съответстват на магнитното поле на Земята - се извършва естествено подх­ранване с липсващата енергия, възстановявай­ки по този начин биополевата структура на чо­века);

  • ултравиолетово облъчване на кръвта (с прила­гане на апарата „Хелиос-1");

  • лечение с кислородна вода;

  • лечение със сапропели ( природни отлагания, раз­ни видове тини - б.пр);

  • изписване на препоръки, съобразно официални­те особености на пациента и характера на забо­ляванията.

В нашия Лечебно-профилактичен център работят висококвалифицирани специалисти, в това число кан­дидати на медицинските науки, с голям опит в облас­тта на народната медицина. Уютните кабинети, топ­лата атмосфера и взаимно разбиране създават атмос­фера на доверие, в която вече се лекуват цели семейс­тва.

И макар преходът към нов жизнен режим (хране­не, движение, закаляване) да изисква преодоляване на определени трудности, то това е пътят към здраве­то във всяка, дори в напреднала възраст.

После всичко ще зависи от самите вас, от вашия избор по каква пътечка ще тръгнете: или да придоби­ете здраве, или да поживуркате в недъзи и болести, губейки време и пари в търсене на най-добрите лека­ри, но без каквито и да е гаранции за оздравяване.

Достатъчно е да се преустрои съзнанието, посте­пенно да се започне преходът към Природния път на оздравяването и вие ще получите втора младост, взи­майки под внимание възрастовите особености. Опи­тът в работата на Лечебно-профилактичния център, оглавяван от мен, е най-доброто потвърждение на казаното. Пациентите му, минавайки първите крачки към оздравяване под ръководството на опитните спе­циалисти и при ползване на дадените препоръки, по-нататък достигат значителни успехи в придобиването на здраве.
Из отзивите

Аз, .Алмазов Н.., в продължение на 7 години страдам от мултипленна склероза. Макар да се лекувах нав­сякъде, (1-а Градска, 78-ма Градска болница и други), никакъв резултат нямаше, даже състоянието се вло­ши. Случвало се е в болницата да дойда със собстве­ните си крака, а обратно ме откарваха с кола. След лечението при професор Неумивакин, където на фона на приемане на кислородна вода, както вътрешно, та­ка и в носа, проведоха очистване на червата с по­мощта на колонохидротерапия, корекция на гръбна­ка, лимфодренаж, ултравиолетово облъчване на кръв­та, което стана за 10-12 дни. След корекцията на гръб­начния стълб, ако по-рано аз практически не можех да се придвижвам заради болки в краката и наруше­ние на равновесието, то сега движенията ми стана­ха свободни и краката не ме болят. Ако по-рано, за да погледна назад, трябваше да обръщам цялото си тя­ло, то сега свободно въртя главата. Ако по-рано имах запек по 3-5 дни и при ходенето по нужда очите ми изскачаха от орбитите, то сега всичко става нор­мално, без напрежение. Подобри се зрението: ако по-рано не можех да чета дълго и само едрия шрифт, то сега чета свободно даже дребния. Ако по-рано ста­вах по 2-3 пъти през нощта, то сега спя през цялата нощ. И всичко това направиха в Центъра, където ра­ботят само няколко лекари, но правят това, което не могат да направят огромните колективи на лечебни­те учреждения. А последният път в болницата на мен направо ми бе казано: ние с нищо не можем да ви помогнем, макар въобще никаква помощ и да не оказ­ваха. Кому е нужна такава медицина! Да бяха напра­вили повече такива центрове, както при професор Не­умивакин, където болните намират не само разбира­не, но и помощта, от която се нуждаят хората, кои­то вече на никого не са нужни!

Иван Павлович! Ние, болните, виждаме колко си­ли отдавате Вие на всеки един от нас. Затова Ви желая крепко здраве, както и на всички сътрудници на Центъра.

Москва
Благодарен съм на съдбата, че ни срещна с професор Неумивакин. Жена ми отдавна стра­даше от болестта на Паркинсон. Взимаше цели ше­пи лекарства, от които й ставаше все по-зле. Тя не можеше да ходи, падаше, ако не я поддържат, губе­ше ориентация в пространството, трепереха й ръ­цете, главата, поради което на практика не може­ше да прави нищо сама. Страдаше от алергия към всички червени продукти.



Разбрахме за професор Неумивакин и по съвета му вече 7 месеца приемаме вътрешно кислородна во­да по схемата и разтриваме цялото тяло, а също накапваме в носа. Направихме очистване на организ­ма: на дебелото черво - с помощта на колонохидротерапията, на черния дроб - по специалната мето­дика на Людмила Степановна, ултравиолетово об­лъчване на кръвта, корекция на гръбначния стълб - всичко, което правят в Центъра при Иван Павлович. Резултатите са налице: жената започна да ходи, обслужва се сама, възстанови се речта й, паметта, изчезна алергията от всичко червено. Значително се намалиха и дозите на приеманите лекарства, а по­някога и забравяме да ги вземем - взимаме повече по навик.

Аз, между другото, също започнах да взимам кис­лородна вода (за провеждане на всички процедури ня­ма пари). Чувствам как се повиши работоспособност­та, изчезна постоянното чувство на тежест в сто­маха, нормализира се ходенето по голяма нужда. Имам усещането, като да съм се подмладил с 5-10 го­дини. И това стана след многолетните ходения по лекари, които само като ни видеха, вдигаха ръце от безсилието си да ни помогнат с целия си арсенал от прибори. В Центъра на професор Неумивакин обаче всичко е просто, достъпно, понятно и главното — има съчувствено, внимателно отношение и желание да по­могнат на болния, да разберат защо е болен и да да­дат съвети какво да направиш сам, тъй като без соб­ствени усилия нищо не можеш да постигнеш.

Ето, за всичко това - огромно благодаря на Иван Павлович и на всичките му сътрудници, и здраве за всички тях.

Семейство Куликови, Москва


Коментарии. Както се вижда от отзива, проведе­ните процедури с кислородна вода и УВО са дали то­зи обнадеждаващ ефект.

Кислородната вода е не само допълнителен източ­ник на недостигащия на клетките кислород, отстра­няващ хипоксията, която, между другото, лежи в ос­новата на всяка патология, включително рака, но и е своеобразен чистач, представляващ мощно антитоксично средство, способно да се бори с всяка патоген­на флора. Ето защо на първо място трябва да се регу­лира работата на стомашно-чревния тракт, да се при­веде в действие имунната система, за което способс­тва също ултравиолетовото облъчване на кръвта с по­мощта на прибора - наша собствена конструкция-,„Хелиос-1", различен от всички съществуващи аналогич­ни прибори.


Скъпи Иван Павлович! Благодаря Ви и дъл бок поклон за добротата, грижовната лю­бов към нас, страдащите всеки от своето. А Вие самият като личност сте част от лечението, което получаваме във Вашия лечебно-профилак­тичен салон. Салон - това е дума, свързана с кра­сотата. И Вие ни очиствате от вътрешната мръсотия, за да стане организмът по-чист и да работи като нов. Минавайки лечебния курс, включващ дълбокото очистване на червата по оригинална методика, ултравиолетовото облъч­ване на кръвта, изумителната по простота и ефективност корекция на гръбначния стълб, да не говорим пък за чудодейния ефект от използ­ването на кислородната вода, аз се разхубавих с 50%. Не стигат думите, за да изкажа благодар­ност на всички сътрудници, и ще се постарая за Вас и Вашия Център да разберат колкото се мо­же повече хора в Израел.

Инна Иоген-Могилевская, Хайфа, Израел


Аз съм вече на 71 години, инвалид от II група, преживях Чернобил и имам цял букет бо­лести: стенокардия, хипертония, безпокоят ме ставите. По време на прегледа професор Неуми­вакин определи силно замърсяване (на организма -б. пр.). След целия комплекс процедури, провежда­ни в Центъра, аз, за първи път от няколко години, се почувствах човек, способен нормално да се прид­вижва без пристъпите на стенокардия. Преди то­ва правих самостоятелно очистване на червата и черния дроб по разни методики фактически безре­зултатно.

Обаче при очистването по методиката на Иван Павлович от мене излезе толкова мръсотия, че удив­лението ми е безкрайно. През 2003 година аз три пъти лежах във военните болници на името на Вишневски, Бурденко. Резултатът - без нитроглицерин въобще не можех да ходя. От месец март взимам кислородна вода, капя в носа, поставям салфетки на различни места. Просто и чудодейно. Особено ми се иска да отбележа отношението на персонала на Цен­търа към пациентите, доброжелателността, вни­мателното отношение, а това играе значителна ро­ля за оздравяването, което аз изпитах върху себе си в пълна степен. Главното — тук учат какво ние са­мите да правим, тъй като боледуваме поради своя­та леност, разчитайки, че някой ще върши нещо вмес­то нас. Нашето здраве зависи само от нас самите, само че трябва да се помъчим и да изпълняваме пре­поръките, които са особено много в забележителна­та книга „Ендоекология на здравето ".

Борис Иванович Семашко, Москва


Болна съм от 1994 година, прекарах четири инфаркта, имам исхемия, стенокардия, нап­режения , аритмия. Почти всяко тримесечие лежа в болници. След това се появиха болки в гърба, вече не можех да се качвам на петия етаж, където живея, затова съм заставена да си стоя вкъщи. Задъхвах се, пиех с шепи лекарства, даже кардиоложката в поликлиниката каза, че повече с нищо не може да ми помогне. Чух за професор Неумивакин и се обърнах към него в Центъра. Преглеждайки ме, каза, че ще ме вдигнат на крака след 1-2 седмици. Помислих: глу­пост, 10 години страдания, при колко лекари бях, ни­кой нищо не можа да направи, а тук - 2 седмици! Но нямаше какво друго да правя, освен мълчаливо да се съглася с доктора.

И от началото на процедурите с мене започнаха да се случват чудеса. След провеждането на удар-но-вълновия масаж на гръбначния стълб, разработен от доктора съвместно с Ю. Н. Грабар, изчезнаха бол­ките в областта на сърцето; след четирите проце­дури хидроколонотерапия и лимфодренаж вече се от­казах от лекарствата. Чистенето на червата - то­ва е въобще някакво вълшебно действие, от мене из­лезе толкова мръсотия, а пък нали аз никога не се бях замисляла какво става вътре в нас. Иван Павлович с помощта на рамчицата си каза, че подутото дебе­ло черво се е повдигнало на 10-12 мм и е притиснало сърцето, което при тези условия вече не може да ра­боти, затова никакви лекарствени средства няма да помогнат. А в гръбначния стълб, в централния дял, ­прешлените, отговарящи за работата на сърцето, въобще са „ поръждавели ". Няколко корекции на гръб­нака от ръцете на Иван Павлович направиха чудеса, изхвърляйки от мен 10 години старост. Сега съм на 72 години. Разбира се, болеше, но сега ходя свободно, не се задъхвам, няма аритмия, болки в сърцето — съ­що. Кислородната вода започна да върши работата си. Аз сега не се разделям с нея.

Много съм признателна на целия медицински пер­сонал за това, което прави и което официалната ме­дицина не може, а и не умее. Хиляди пъти благодаря за това, че ме върнахте към живота. Сега разбрах, че нашето здраве в голяма степен зависи от нас са­мите, и ще изпълнявам всички препоръки, които по­лучих в Центъра. А за книгата „ Ендоекология на здра­вето " трябва специално да кажа: нищо подобно по нашите сергии, където се пише за здравословния на­чин на живот, няма. Ето къде е съкровището на мис­ли и съвети — взимай и изпълнявай!

Нина Максимовна Ковальова, Москва


Аз се разболях от мултипленна склероза през 2001 година. Тогава почувствах, че нещо с кра­ката не е наред, походката ми стана неустойчива, не можех дълго да стоя прав, започнаха да ме безпокоят болки в кръста. Въпреки лечението, състоянието все повече се влошаваше, макар да лежах в неврологията на НИИ и във военни болници. В авиоболницата наме­риха съществени изменения в шийния дял и даже пред­ложиха операция, без каквито и да е гаранции за по­добрение. В последно време имаше не само затрудне­ние при ходене, но и изтръпване на краката, ръцете, престана да работи червото без разхлабително. Мис­лех — това е, идва краят. От вестник „ ЗОЖ" разбрах за Центъра на професор Неумивакин, получих прие­мен час при него. За някакъв си половин час той ми обясни какво може да направи и, без да обещава мно­го, започна да провежда всички мероприятия, започ­вайки с корекция на гръбначния стълб.

Нищо подобно не бях срещал. С помощта на чукче и дървена плашка мина по гръбнака , почуквайки осо­бено в болезнените участъци, поработи с пръсти - всичко това се правеше с шеги и аз даже не забелязах как ми мина болката в гръбнака, особено в таза. Ста­нах, а болка няма - и вече без бастун минах няколко крачки. Чудеса! Направиха ми промивка на дебелото черво, ултравиолетово облъчване на кръвта, започ­нах да взимам кислородна вода и да я капя в носа, а също да правя мумийо с кислородна вода в клизмите.

Минаха някакви си десет дни и аз се почувствах човек отново. Вкъщи вече ходя без бастун, изтръп­ването мина, походката стана нормална. Иван Пав­лович направи нещо и на шията, престана да ми се вие свят и да ме боли главата, т. е. всичко влиза в норма. И това го прави всичко на всичко един лекар, пратеник на Бога - професор Неумивакин със своите помощници, заменяйки цели институти! Сега,.знаей­ки какво трябва да правя самият аз, се надявам, че ще бъда здрав! Изпълнявам всички препоръки, след ка­то разбрах, че да се надявам на официалната меди­цина е напразен труд.

В. Д. Кабулко, Москва


Радостно е, че пациентите, минали курса на ле­чение в Центъра, практически всички, независимо от характера на заболяването, пишат, че Центърът - това е последната инстанция в медицината, че „по-нататък път няма". И смея да ви уверя, че тези, които се превръщат в истински привърженици на правилния начин на живот и няма да свърнат от този път.
На заинтересувалите се съобщавам къде се на­мира нашият Лечебно-профилактичен център.

Адрес: 127642, Москва, пресечка (проезд) Дежнев, 19, кор.1

Телефон: (095) 180-94-18

Път: метростанция „Свиблово" (първият вагон от центъра), автобус 61, четвърта спирка - „Заповедная"

Режим на работа - поликлиничен, от 10.00 до 20.00, освен събота и неделя.

Условия за настаняване на идващи от други градо­ве няма.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Официалната медицина, макар да води началото си от народната, въпреки доброто отношение към нея на Министерството на здравето на РФ, продължава да прави всичко, за да се игнорират прогресивните начала на традиционната народна медицина, въпре­ки че днес вече много хора разбират, че без интегра­ция на усилията на официалната и многовековния опит на народната медицината от задънената улица няма да се излезе.

Разбира се, огромно значение има комплексът оз­дравителни мероприятия, насочени към профилакти­ка на заболяванията, в това число решението на мно­го социални, икономически, екологични, особено нравствени проблеми. Но това е възможно само на държавно ниво. Това в западните страни отдавна са го разбрали и грижата за благосъстоянието на човека в държавен мащаб заема там не последното място.

Вероятно нашият живот е във вечната борба на старото с раждащото се ново - такава е прозата му, при която човек живее, очаквайки по-добрите вре­мена. Такава, макар и призрачна, целева ориентираност помага на човек да живее и да оживява. Особе­но е свойствено това на руския човек, ориста на кой­то е наситена с толкова нещастия, при каквито други народи отдавана биха измрели. А ние живеем и се на­дяваме. Именно в това е и манталитетът и силата на руския народ, на духовната му същност.

Завършвайки книгата, ще ви открия страшна тай­на. Получавам много писма, в това число и от лека­ри, които прилагат венозно вливане на кислородна вода. И знаете ли какво правят те - убедили се в без­силието да помогнат на болния с каквото и да е, пи­шат в историята на болестта, че вливат глюкоза, а всъщ­ност вливат кислородна вода. Болният оздравява. Кого мамим и колко ще живеем при повсеместната лъ­жа? Казват, че според Божиите канони това е един от страшните човешки пороци, а ние все мечтаем за ня­какви светли идеали, витаем в чистите помисли за доверие един в друг. Ами какво по-просто от това всеки на своето място да прави онова, от което на дру­гия ще му е по-добре. Ако този нравствен принцип би бил издигнат в закон, който да направи живота ни действително здрав, щастлив! Ще доживеем ли? А нали за това са мечтали и мечтаят толкова хора!

В писмата си много хора ме питат какво правя аз самият. Моята история е опровержение на мнението на официалната медицина, същността на която, в слу­чая, е в това, че атеросклеротичният процес е необ­ратим. Когато бях на 52 години лекарите ми постави­ха диагноза: атеросклеротичен процес главно с пора­жение на сърцето и мозъка, кръвно налягане 160-180/ 100-120, пулс 75-86, напрегнат, аритмия и много съ­пътстващи заболявания, такива като артрит. От глед­на точка на официалната медицина аз трябваше да бъ­да хронично болен или въобще да съм умрял.

Обаче още преди това аз четях много и достатъчно добре се ориентирах в средствата на народната ме­дицина, макар практически сам нищо да не правех. Започвайки да се занимавам с достъпните ми физи­чески упражнения, да практикувам разделно хранене с ограничаване на обема му, с диафрагмено дишане със задържане на издишването от една до четири ми­нути, леко бягане, контрастни обливания, общо зака­ляване ( ходене бос и в шорти на вилата във всяко годишно време), аз постигнах значителни подобре­ния. Но особено добре започнах да се чувствам, за­почвайки да приемам кислородна вода и да я вливам вътрешновенозно. Кръвното налягане стана 120-130/ 75-80, пулсът при покой 55-60, по време на сън - 45-50, добре изпълнен, мек, отбелязват се редки екстрасистоли, които не забелязвам.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница