Иван Павлович Неумивакин

Днес вече стана очевидно, че мисълта ни е също такъв материален процес, както всичко останало в Природата, но обективните доказателства за това бя­ха малко.

Например Мария Ивановна Шадури (Грузия), кан­дидат на биологичните науки, използвайки ефекта на Кирлиан, доказа, че нашата мисъл в реално време се отразява на излъчването, излизащо от пръста. С по­мощта на този метод, наречен биохолограма, е дока­зано как мисълта управлява тялото, а в същото време нито медицината, нито биохимията, свикнали да раз­членяват организма на части, могат до отговорят на този въпрос. Фотографията на пръстите, където изоб­ражението представлява динамична холограма, поз­волява да се съди за състоянието не само на цялото тяло (равно светлинно излъчване), но и за характера на заболяване на този или онзи орган. Колкото по-сериозно е болен органът, толкова по-ярко и отчетли­во просветва самият той, а по такава картинка се дава точно описание на това, което става вътре в него да­же тогава, когато ние още не усещаме болестта, в така наречения продромален период.

От тук и главният извод: трябва да си представя­ме болния орган здрав и с последваща команда за озд­равяването му

Мисълта се образува от зрителен образ, а не от ре­чеви, в това е същността и достойнството на новия лечебен метод - имагинация. Негативните образи се разрушават. Страхът, унинието, нерешителността, не­доверието - това е начало на реализация на отрица­телни програми. Страхът от заболяване от рак е нача­ло на рака. Ако се вярва, че няма и няма да има рак, организмът сам с помощта на такова явление като апоптоза (механизъм на отстраняване на всичко то­ва, което пречи на нормалната работа), ще отстрани патологичния процес
ЛЕЧЕБНО-ПРОФИЛАКТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА ПРОФЕСОР НЕУМИВАКИН
Във вечния кръговрат на бързо течащия ни живот ние, като правило, си спомняме за нашето тяло тога­ва, когато се разболяваме. Погледнете какво се полу­чава: до 20-25 години е времето за порастване, уче­нието; 25-45 години - семейство, оформяне; 45-60 го­дини - предаване на натрупаните знания. Струва ти се ,че още не си живял, а вече трябва да се пенсиони­раш. Добре е, ако има с какво да се захванеш през по­явилото се свободно време, но като правило, бягали­ят цял живот човек се натъква на стена от ненужност и бездействие, обострят му се болестите, на които по-рано не е обръщал внимание. В резултат - инфаркт, инсулт, животът е свършил.

Как да бъдем здрави - нас нито в младостта ни, нито, още повече, в напреднала възраст никой не ни е учил и не ни учи. Суетейки се постоянно, живеейки за другите ( за държавата, за децата, които храним до старостта им и т.н.), ние през цялото време се стре­мим да получим нещо (длъжност, звание, доходи и т.н.), изясняваме отношения, а за всичко това нали е нужна енергия, сили, които с годините стават все по-малко и по-малко. Правилно постъпват в чужбина -всеки носи своя кръст в живота и отговаря за него.

И през целия живот ние нито веднъж няма да се поинтересуваме как там, вътре, работи най-сложно­то производство - организмът. Та нали Природата ни е наградила с особености, които никой няма: самодостатъчност, саморегулируемост, самовъзпроизводство. Само че, както и за колата, така и за организма трябва постоянно да се грижим, да се прави профи­лактичен ремонт, да се смазва (физкултура), да не се смесва бензина с керосин (да се оправи храненето) и много друго.

И макар това да изисква преодоляването на опре­делени трудности, да се премине на нов жизнен ре­жим (хранене, движения, закаляване), да се отървем от болестите, да се запазят бодростта и здравето мо­же във всяка, даже в напреднала, възраст.

Пътят към връщане на здравето - това е не по-мал­ко важна работа, от която и да е друга, и изгубвайки за нея 30-60 минути дневно, вие постепенно ще за­почнете да разбирате, че здравето не се купува, то трябва да бъде спечелено с труд! Обаче резултатите от такава работа си струват изгубените усилия, те ви позволяват да живеете в пълно здраве, „на собстве­ните си крака", да не сте бреме за децата си на стари години.

За това, което се е случило с вас (болестите), сте си виновни сами и да разберете причините за станало­то ще ви помогнат в нашия Лечебно-профилактичен център, в който са внедрени оптимални методи и средства за оказване на медицинска помощ, без които болният практически не може да се излекува. Осно­вата на нашата работа е използването на натрупания опит от народната медицина и знанието за взаимос­вързаността на всички органи и системи един с друг. Възможно е това да се превърне в праобраз на медицината на бъдещето, където знанията на официална­та медицина и опитът на народната ще бъдат нейна основа.

Към тези методи се отнасят:

• 
  оценка на състоянието с помощта на компютър­на ирисодиагностика (върху ириса на окото) и биолокационния метод (основан на разчитането на информацията от биополевата обвивка - аурата, обгръщаща човек);
  
• 
  очистване на организма от шлаките чрез използва­не на хидроколонотерапия, отчитайки индивиду­алните особености на пациента, и чрез използва­нето на различните физиологични способи, и по­точно – на атомарния кислород, като един от най-силните антиоксиданти, унищожаващи всяка пато­генна микрофлора и отстраняващ кислородното гла­дуване на тъканите, което лежи в основата на всяко заболяване, в това число и онкологичното;
  
• 
  използване на авторски методики за укрепване на имунната система и биоенергетичните проце­си, които нямат аналози;
  
• 
  корекция на гръбначния стълб с помощта на ори­гиналния ударно-вълнови масаж (авторска ме­тодика), с помощта на който за 1 -2 сеанса се въз­становява нарушеното взаимоотношение на преш­лените, от което извънредно много зависи състо­янието на здравето като цяло;
  
• 
  лимфодренаж: лимфата - това е междутъканната,, течност, която фактически насища всички тъкани на организма и отговаря за изхвърляне на отпа­дъците от жизнената работа на клетките; очист­ването на лимфата след хидроколонотерапията позволява значително по-ефективно да се постиг­не общо очистване на организма
  

• 
  корекция на биополевата структура (ще ви по­могнат да се ориентирате в установила се ситуа­ция в семейството , на работа, ще ви помогнат да излезете от това състояние, а също ще ви нау­чат как самостоятелно да се борите с отрицател­ните енергоинформационни въздействия. С по­мощта на така наречените магнитотрони, няма­щи аналози в света - биокоректори, гривни, фу­нии и др. изделия, които по структурата си и съдържание точно съответстват на магнитното поле на Земята - се извършва естествено подх­ранване с липсващата енергия, възстановявай­ки по този начин биополевата структура на чо­века);
  
• 
  ултравиолетово облъчване на кръвта (с прила­гане на апарата „Хелиос-1");
  
• 
  лечение с кислородна вода;
  
• 
  лечение със сапропели ( природни отлагания, раз­ни видове тини - б.пр);
  
• 
  изписване на препоръки, съобразно официални­те особености на пациента и характера на забо­ляванията.
  

В нашия Лечебно-профилактичен център работят висококвалифицирани специалисти, в това число кан­дидати на медицинските науки, с голям опит в облас­тта на народната медицина. Уютните кабинети, топ­лата атмосфера и взаимно разбиране създават атмос­фера на доверие, в която вече се лекуват цели семейс­тва.

И макар преходът към нов жизнен режим (хране­не, движение, закаляване) да изисква преодоляване на определени трудности, то това е пътят към здраве­то във всяка, дори в напреднала възраст.

После всичко ще зависи от самите вас, от вашия избор по каква пътечка ще тръгнете: или да придоби­ете здраве, или да поживуркате в недъзи и болести, губейки време и пари в търсене на най-добрите лека­ри, но без каквито и да е гаранции за оздравяване.

Достатъчно е да се преустрои съзнанието, посте­пенно да се започне преходът към Природния път на оздравяването и вие ще получите втора младост, взи­майки под внимание възрастовите особености. Опи­тът в работата на Лечебно-профилактичния център, оглавяван от мен, е най-доброто потвърждение на казаното. Пациентите му, минавайки първите крачки към оздравяване под ръководството на опитните спе­циалисти и при ползване на дадените препоръки, по-нататък достигат значителни успехи в придобиването на здраве.
Из отзивите

Аз, .Алмазов Н.., в продължение на 7 години страдам от мултипленна склероза. Макар да се лекувах нав­сякъде, (1-а Градска, 78-ма Градска болница и други), никакъв резултат нямаше, даже състоянието се вло­ши. Случвало се е в болницата да дойда със собстве­ните си крака, а обратно ме откарваха с кола. След лечението при професор Неумивакин, където на фона на приемане на кислородна вода, както вътрешно, та­ка и в носа, проведоха очистване на червата с по­мощта на колонохидротерапия, корекция на гръбна­ка, лимфодренаж, ултравиолетово облъчване на кръв­та, което стана за 10-12 дни. След корекцията на гръб­начния стълб, ако по-рано аз практически не можех да се придвижвам заради болки в краката и наруше­ние на равновесието, то сега движенията ми стана­ха свободни и краката не ме болят. Ако по-рано, за да погледна назад, трябваше да обръщам цялото си тя­ло, то сега свободно въртя главата. Ако по-рано имах запек по 3-5 дни и при ходенето по нужда очите ми изскачаха от орбитите, то сега всичко става нор­мално, без напрежение. Подобри се зрението: ако по-рано не можех да чета дълго и само едрия шрифт, то сега чета свободно даже дребния. Ако по-рано ста­вах по 2-3 пъти през нощта, то сега спя през цялата нощ. И всичко това направиха в Центъра, където ра­ботят само няколко лекари, но правят това, което не могат да направят огромните колективи на лечебни­те учреждения. А последният път в болницата на мен направо ми бе казано: ние с нищо не можем да ви помогнем, макар въобще никаква помощ и да не оказ­ваха. Кому е нужна такава медицина! Да бяха напра­вили повече такива центрове, както при професор Не­умивакин, където болните намират не само разбира­не, но и помощта, от която се нуждаят хората, кои­то вече на никого не са нужни!

Иван Павлович! Ние, болните, виждаме колко си­ли отдавате Вие на всеки един от нас. Затова Ви желая крепко здраве, както и на всички сътрудници на Центъра.

Москва
Благодарен съм на съдбата, че ни срещна с професор Неумивакин. Жена ми отдавна стра­даше от болестта на Паркинсон. Взимаше цели ше­пи лекарства, от които й ставаше все по-зле. Тя не можеше да ходи, падаше, ако не я поддържат, губе­ше ориентация в пространството, трепереха й ръ­цете, главата, поради което на практика не може­ше да прави нищо сама. Страдаше от алергия към всички червени продукти.

Семейство Куликови, Москва

Кислородната вода е не само допълнителен източ­ник на недостигащия на клетките кислород, отстра­няващ хипоксията, която, между другото, лежи в ос­новата на всяка патология, включително рака, но и е своеобразен чистач, представляващ мощно антитоксично средство, способно да се бори с всяка патоген­на флора. Ето защо на първо място трябва да се регу­лира работата на стомашно-чревния тракт, да се при­веде в действие имунната система, за което способс­тва също ултравиолетовото облъчване на кръвта с по­мощта на прибора - наша собствена конструкция-,„Хелиос-1", различен от всички съществуващи аналогич­ни прибори.

Инна Иоген-Могилевская, Хайфа, Израел

Борис Иванович Семашко, Москва

Нина Максимовна Ковальова, Москва

В. Д. Кабулко, Москва

Условия за настаняване на идващи от други градо­ве няма.

Разбира се, огромно значение има комплексът оз­дравителни мероприятия, насочени към профилакти­ка на заболяванията, в това число решението на мно­го социални, икономически, екологични, особено нравствени проблеми. Но това е възможно само на държавно ниво. Това в западните страни отдавна са го разбрали и грижата за благосъстоянието на човека в държавен мащаб заема там не последното място.

Вероятно нашият живот е във вечната борба на старото с раждащото се ново - такава е прозата му, при която човек живее, очаквайки по-добрите вре­мена. Такава, макар и призрачна, целева ориентираност помага на човек да живее и да оживява. Особе­но е свойствено това на руския човек, ориста на кой­то е наситена с толкова нещастия, при каквито други народи отдавана биха измрели. А ние живеем и се на­дяваме. Именно в това е и манталитетът и силата на руския народ, на духовната му същност.

Завършвайки книгата, ще ви открия страшна тай­на. Получавам много писма, в това число и от лека­ри, които прилагат венозно вливане на кислородна вода. И знаете ли какво правят те - убедили се в без­силието да помогнат на болния с каквото и да е, пи­шат в историята на болестта, че вливат глюкоза, а всъщ­ност вливат кислородна вода. Болният оздравява. Кого мамим и колко ще живеем при повсеместната лъ­жа? Казват, че според Божиите канони това е един от страшните човешки пороци, а ние все мечтаем за ня­какви светли идеали, витаем в чистите помисли за доверие един в друг. Ами какво по-просто от това всеки на своето място да прави онова, от което на дру­гия ще му е по-добре. Ако този нравствен принцип би бил издигнат в закон, който да направи живота ни действително здрав, щастлив! Ще доживеем ли? А нали за това са мечтали и мечтаят толкова хора!

В писмата си много хора ме питат какво правя аз самият. Моята история е опровержение на мнението на официалната медицина, същността на която, в слу­чая, е в това, че атеросклеротичният процес е необ­ратим. Когато бях на 52 години лекарите ми постави­ха диагноза: атеросклеротичен процес главно с пора­жение на сърцето и мозъка, кръвно налягане 160-180/ 100-120, пулс 75-86, напрегнат, аритмия и много съ­пътстващи заболявания, такива като артрит. От глед­на точка на официалната медицина аз трябваше да бъ­да хронично болен или въобще да съм умрял.

Обаче още преди това аз четях много и достатъчно добре се ориентирах в средствата на народната ме­дицина, макар практически сам нищо да не правех. Започвайки да се занимавам с достъпните ми физи­чески упражнения, да практикувам разделно хранене с ограничаване на обема му, с диафрагмено дишане със задържане на издишването от една до четири ми­нути, леко бягане, контрастни обливания, общо зака­ляване ( ходене бос и в шорти на вилата във всяко годишно време), аз постигнах значителни подобре­ния. Но особено добре започнах да се чувствам, за­почвайки да приемам кислородна вода и да я вливам вътрешновенозно. Кръвното налягане стана 120-130/ 75-80, пулсът при покой 55-60, по време на сън - 45-50, добре изпълнен, мек, отбелязват се редки екстрасистоли, които не забелязвам.