Иван пунчев стоката в нейното явление



страница1/3
Дата04.09.2017
Размер0.6 Mb.
  1   2   3
ИВАН ПУНЧЕВ



СТОКАТА В НЕЙНОТО ЯВЛЕНИЕ

Разчитане на ръкописа и подготовка за печат от Атанас П. Славов
1.ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност.
а./ КАЧЕСТВЕНАТА определеност на “стоката”. Всяка “стока” е преди всичко ЕДИНИЧЕН природен “предмет”, който като такъв има някаква ОСОБЕНА “качествена” определеност; това “качество” образува ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката”, тъй като то се проявява като “множество” от най-различни “свойства” чрез които то е способно да удовлетворява различни човешки “потребности”. От своя страна човешкият ИНДИВИД, който е собственик на “стоката”, т.е. нейният “стокопритежател” в своето ОСОБЕНО своеобразие също може да се разглежда като “множество” от различни “свойства” – те са неговите “потребности” и “способности”; употребената или изразходвана “способност” образува “потребността”, а удовлетворената “потребност” е възстановена “способност”. Цялата жизнедейност на човешкия ИНДИВИД представлява такова взаимно произвеждане на “потребностите” и “способностите”; осъзнатата “потребност” е представена като ЦЕЛ за която ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката” е СРЕДСТВО за реализация, а последната е дейността на ПОТРЕБЛЕНИЕТО чрез която ИНДИВИДЪТ по този начин ПРОИЗВЕЖДА и възпроизвежда самия себе си като САМО-ЦЕЛ; “индивидът” е СУБЕКТ на тази “целесъобразна” дейност, за която той преднамира като ОБЕКТ “потребителната” стойност и ПОСРЕДСТВОМ нея прави себе си ОБЕКТ на себе си. Така че индивидуалното ПОТРЕБЛЕНИЕ е тъждествено с индивидуалното СЕБЕ-ПРОИЗВОДСТВО. Доколкото функционира като СРЕДСТВО за удовлетворение на определена “потребност” ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност все още не е определена като СТОКА – като СРЕДСТВО за индивидуално “потребление” ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност е НЕ-СТОКА а като “стока” тя е НЕ-ПОТРЕБИТЕЛНА стойност за своя “притежател”, за него тя е СРЕДСТВО за размяна с ДРУГА “стока” на ДРУГ човешки ИНДИВИД-“стокопритежател”, чиято ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е ОБЕКТ на някоя негова “потребност”; тук ЧУЖДАТА “стока” е СРЕДСТВО за удовлетворение на неговата собствена “потребност”; обратно, неговата собствена “стока” е ПОТРЕБИТЕЛНА “стойност” за ДРУГИЯТ стокопритежател. По този начин, в един ЕДИНИЧЕН акт на размяната на две “стоки” всяка една от които се ОТЧУЖДАВА като ПОТРЕБИТЕЛНА стойност за своя не-притежател и като НЕ-ПОТРЕБИТЕЛНА стойност за своя притежател. Като “не-потребителна” стойност, т.е. като СРЕДСТВО за размяна “стоката” е РАЗМЕННА стойност; това е ОБЩЕСТВЕНОТО “качество” на “стоката”, нейната РАЗМЕНИМОСТ; докато ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност е “качество” ВЪТРЕШНО-тъждествено с природната “предметност” на “стоката”, то, РАЗМЕННАТА стойност е “качество” ВЪНШНО за една или друга ЕДИНИЧНА “потребителна” стойност; един природен “предмет” може да има ПОТРЕБИТЕЛНА стойност без да бъде “стока”, но той става стока само когато неговата ПОТРЕБИТЕЛНА стойност се ОТЧУЖДАВА в размяната, т.е., когато става “носител” или “субект” на свойството РАЗМЕНИМОСТ, на РАЗМЕННАТА стойност – в този смисъл последната е ОТЧУЖДЕНА или не-природна форма на природното “качество” ; природното “качество” става ОТЧУЖДАЕМО само когато е ОФОРМЕНО от някакъв “вид” ТРУД, от труд осъществен в някаква “специфична” форма – такъв труд е ОСОБЕН или “КОНКРЕТЕН” труд. ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката” за разлика от чисто природната такава, представлява “единство” от ОСОБЕНО природно “качество” на МАТЕРИЯТА и ОСОБЕНА форма на “труда” – така “стоката” е ПРОДУКТ на труда, ОБЕКТИВИРАНА “субективност” (“цел”) и СУБЕКТИВИРАНА “обективност” и само благодарение на това тя става способна да бъде РАЗМЕНИМА; така че когато говорим за ПОТРЕБИТЕЛНА стойност на “стоката” ще имаме предвид тази нейна двойна – природна и обществена ОСОБЕНОСТ и само в този смисъл ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност е СПЕЦИФИЧНАТА (differentia speciffica) “същност”, която откриваме в ЯВЛЕНИЕТО на “стоката”.

б./ КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на “стоката”.Всяко природно “качество” има своя КОЛИЧЕСТВЕНА определеност – някаква “геометрична” или “числова” величина. Преди всичко, всяка ПОТРЕБИТЕЛНА стойност съществува като “много” ИНДИВИДИ от “един” и същи ВИД ; тук ИНДИВИДУАЛНАТА определеност на едно стоково “тяло” може да бъде или един “цялостен” природен предмет, който като такъв е неделим (например една дреха, един автомобил, и т.н.), или някакво по-голямо или по-малко КОЛИЧЕСТВО от части или елементи, т.е. да бъде “агрегат” (например, 1 килограм леща, или 2 метра плат и т.н.) – с една дума ИНДИВИДУАЛНАТА определеност на стоковото “тяло” както “качествена”, така и “количествена”, в единият случай КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на “качеството” е СВОЙСТВО на СВОЙСТВОТО а в другия случай, е СВОЙСТВО на ПРЕДМЕТА. “Предметът” е ОСОБЕНА “единичност” а неговото “качество” е ЕДИНИЧНА “особеност”; ЕДИНИЧНИЯТ “вид” съществува като “много” ИНДИВИДИ или ОСОБЕНИ “единичности” (Е(О)-О(Е)); ако КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на една ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е определено КОЛИЧЕСТВО от дадено природно “качество”, то, КОЛИЧЕСТВЕНАТА, определеност на общественото “качество” РАЗМЕНИМОСТ е РАЗМЕННАТА стойност като “отношение на РАВЕНСТВО” между КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ определености на две качествено РАЗЛИЧНИ “потребителни” стойности; така че “разменимостта” е ОТНОСИТЕЛНО или още както се казва, РЕЛАЦИОННО свойство – тя се реализира като “много” РАЗМЕННИ отношения или количествени РАВЕНСТВА на качествено РАЗЛИЧНИ “потребителни” стойности. РАЗМЕННАТА стойност е ОСОБЕНОТО свойство “разменимост” като ОБЩО за всеки две ЕДИНИЧНИ “потребителни” стойности, т.е. свойство на ЕДНА “двойка” от ЕДИНИЧНИ “особености” – това е ОСОБЕНА “особеност”; ОСОБЕНОТО обществено “свойство” за разлика от ЕДИНИЧНАТА природна “особеност” е именно не-единична но ОСОБЕНА “особеност”; всеки път, когато два ЕДИНИЧНИ “предмета” са поставени в ОТНОШЕНИЕ чрез своите ОСОБЕНИ свойства – ЕДИНИЧНИТЕ им “особености”, то, РАЗЛИЧИЕТО между тях е именно формата на ОСОБЕНА “особеност” – тя е необходимото условие за съществуването на ОТНОШЕНИЕТО, което заедно с това предполага също така и ТЪЖДЕСТВОТО на тези РАЗЛИЧНИ “особености”.


в./ Образуването на АБСТРАКЦИЯТА на СТОЙНОСТТА. В редицата от “разменните” стойности на една “стока”, напр. 1 кг. кафе=1/2 кг. захар, 1кг. кафе =1/3 м. плат и т.н.: обратно, всеки две различни “стоки”, които по отделно са количествено РАВНИ с трета стока (в случая 1 кг. кафе) са количествено РАВНИ помежду си и същевременно качествено РАЗЛИЧНИ; по този начин, всички количествено РАВНИ на кафето “потребителни” стойности са количествено РАВНИ помежду си и заедно с това качествено РАЗЛИЧНИ природни “потребителни” стойности, но тъкмо защото са количествено РАВНИ, те по необходимост, взети заедно трябва да бъдат качествено ТЪЖДЕСТВЕНИ на някакво друго “качество”, което е РАЗЛИЧНО от техните ПРИРОДНИ “качества” по отделно - такова НЕ-ПРИРОДНО, но ОБЩЕСТВЕНО общо за тях “качество” е тяхната РАЗМЕНИМОСТ, но вече не просто като ОСОБЕНА “особеност”, а като ВСЕОБЩА “особеност” или ОСОБЕНА “всеобщност”; това ОБЩЕСТВЕНО “всеобщо” качество на всички “стоки” е тяхната СТОЙНОСТ; РАЗМЕНИМОСТТА на “стоките”, която разглеждахме дотук, беше само ОСОБЕНА форма на ЯВЛЕНИЕТО на стоковата “същност” – СТОЙНОСТТА.

Тази “особена” форма на ЯВЛЕНИЕТО на “стойността” беше ИРАЦИОНАЛНА, тъй като количественото “равенство” на качествено “различни” природни величини е БЕЗСМИСЛЕНО или ИРАЦИОНАЛНО отношение доколкото не е основано върху ЕДИННА качествена “единица” – РАЦИОНАЛНО сравними са две величини, които представляват РАЗЛИЧНИ количества от ЕДНО и също качество; така че, дадено определено КОЛИЧЕСТВО от дадено определено природно КАЧЕСТВО е свойство или определеност на даденото “качество” и неговата “множественост” е брой на една и съща “единица”; затова РАВЕНСТВОТО между две такива КОЛИЧЕСТВА, които са ЕДНА и съща “множественост” от ДВЕ различни “единици” може да има смисъл само ако представлява ЗНАК, който обозначава едно “значение” качествено РАЗЛИЧНО от тези “единици”; така, КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на природната ПОТРЕБИТЕЛНА “стойност” е ЗНАК, който обозначава КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на СТОЙНОСТТА на “стоката”, която е качествено РАЗЛИЧНА от нейната “потребителна” стойност. Следователно, всички “стоки” са само РАЗЛИЧНИ количества от ЕДНО и също качество – СТОЙНОСТТА.



ІІ. ПРОЦЕСЪТ на стоковата “размяна” като ЦЯЛОСТНА форма на ЯВЛЕНИЕТО на стоката.
1.В разменният АКТ между ДВАМА стокопритежатели на ДВЕ “стоки” е налице следният факт: за единият притежател неговата СОБСТВЕНА “стока” е НЕ-ПОТРЕБИТЕЛНА, т.е. РАЗМЕННА стойност и същевременно тази стока е ПОТРЕБИТЕЛНА стойност за нейният не-притежател, така, в ОТНОШЕНИЕТО на двамата стокопритежатели ЕДНА “стока” има ДВА полярно противоположни полюса, но те са разпределени в две РАЗЛИЧНИ отношения – между “стоката” и първия, и между “стоката” и втория стокопритежатели – като се отнасят един към друг ПОСРЕДСТВОМ една “стока”, а тази стока се отнася НЕПОСРЕДСТВЕНО както към единия, така и към другия по противоположен начин.
2.Но понеже в ЕДИН разменен акт винаги се разменят ДВЕ стоки, то, описаните по-горе ОТНОШЕНИЯ са валидни за всяка една от двете стоки ПО ОТДЕЛНО. Вследствие на това, двете “стоки” ЗАЕДНО са поставени в едно ОТНОШЕНИЕ, но така, че ДВАТА полюса на противоположността между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и РАЗМЕННАТА стойност са разпределени между двете стоки. Тези ОТНОШЕНИЯ образуват структурата на ПРОЦЕСА на “размяната” като цяло; така той е ПРОЦЕСИРАЩО “отношение” или ОТНОШЕНИЯ между противоположни АКТОВЕ (фази). Тук ВЪТРЕШНИТЕ противоположности на “стоката” се реализират чрез ВЪНШНИ противоположности, така че, в тези форми същностното ПРОТИВОРЕЧИЕ на разменния ПРОЦЕС е едновременно ПОСТАВЕНО и РАЗРЕШЕНО. Нека видим това сега по-отблизо.
3.а. Като присвоява ЧУЖДАТА стока в качеството и на ПОТРЕБИТЕЛНА стойност, нейният не-притежател я превръща по такъв начин едновременно в СРЕДСТВО за потребление и СРЕДСТВО за ОТЧУЖДАВАНЕ на неговата собствена “стока” като РАЗМЕННА стойност. Но понеже това важи и за стоката на другия стокопритежател, то в ЕДНО И СЪЩО отношение на всяка едно ат двете стоки към нейният стокопритежател е както ПОТРЕБИТЕЛНА, така и РАЗМЕННА стойност.
б.Същевременно в отношението между двете стоки всяка една от тях е поставена както като ПОТРЕБИТЕЛНА стойност, така и РАЗМЕННА стойност. В разменният АКТ това ПРОТИВОРЕЧИЕ е както ПОСТАВЕНО така и РАЗРЕШЕНО, но това РАЦИОНАЛНО противоречие тук има една ПРИВИДНА или “превърната” ИРАЦИОНАЛНА форма – тя е формата на ОТЧУЖДЕНИЕТО. Тя се дължи на това, че разменният АКТ е същевременно и акт на ОТЧУЖДЕНИЕ – всеки от стокопритежателите ОТЧУЖДАВА своята стока и същевременно присвоява ЧУЖДАТА стока; по този начин всяка една от двете стоки е ОТЧУЖДЕНИЕ на другата и двете заедно образуват “цялостната” и същевременно РАЗДВОЕНА форма на ОТЧУЖДЕНИЕТО. Структурата на тази форма е едно ИРАЦИОНАЛНО или “дуалистично” противоречие, тъй като двете стоки са всестранно ТЪЖДЕСТВЕНИ една с друга и същевременно всестранно ПРОТИВОПОЛОЖНИ; същото противоречие се отнася до всеки един от двамата стокопритежатели. Следователно в разменният процес както РАЦИОНАЛНОТО така и ИРАЦИОНАЛНОТО противоречие се проявяват чрез своето друго и в тази тяхна РЕЛАТИВНОСТ тук в сферата на ЯВЛЕНИЕТО на стоката не позволява на едното от тях да се фиксира като истинската “същност” а другото само като нейна ПРИВИДНА форма. Едва в самия процес на производство на “стоката”, където се разглеждат “субективната” и “обективната” форми на ОТЧУЖДЕНИЯ труд, самият труд се разкрива като истинската “субстанция” на “стоката” и нейната ОТЧУЖДЕНА форма е продукт на ОТЧУЖДЕНИЯ труд. “Стоката” така както я разгледахме в нейната раздвоена ОТЧУЖДЕНА форма е “обективираната” СУБЕКТИВНОСТ на двамата стокопритежатели, а тяхната собствена раздвоена ОТЧУЖДЕНА форма е “субективираната” ОБЕКТИВНОСТ на стоката – всеки един от тях е собственик на ЧУЖДА стока и същевременно ЧУЖД собственик на собствената стока. Подобно на стоката всеки един от двамата ИНДИВИДИ има две ОСОБЕНИ форми, които са взаимно противоположни и всеки един от двамата е полярно противоположен на другия; този “дуализъм” на “индивидите” е удвоената форма на ОТЧУЖДЕНИЯ “субект”. Поради това разменният процес като цяло е дейност за ОТЧУЖДАВАНЕ и ПРИСВОЯВАНЕ, т.е. СНЕМАНЕ на “отчуждението”; но това “снемане” е само ПРИВИДНО – присвояването на ЧУЖДАТА стока и отношението към собствената стока като ЧУЖД неин притежател е такова ОТРИЦАНИЕ на “отчуждението”, което само го ПОТВЪРЖДАВА. Следователно, формата на ОТЧУЖДЕНИЕ се СЪХРАНЯВА в разменния процес, когато нейната “субективна” форма се превръща в “обективна” и обратно; затова и формата на ОТЧУЖДЕНИЕ е САЩЕСТВЕНА за “стоката”. В този процес “опредметяването” и “разпредметяването” протичат единствено в тази форма на ОТЧУЖДЕНИЕ (Именно това е онтологическия корелат на Хегеловата илюзия, че всяка “опредметяване” е ОТЧУЖДЕНИЕ). Тук както във всяка една от двете стоки поотделно, така и в двете взети заедно се ОБЕКТИВИРА “отношението” между двата СУБЕКТА; но тази обективация е първо, ОПРЕДМЕТЯВАНЕ, което означава, че “отношението” между двата СУБЕКТА се представя като “отношение” между два ПРЕДМЕТА – това е “предметна” ПРАКТИЧЕСКА абстракция на ОТНОШЕНИЕТО като такова. ВЪТРЕШНОТО за двата субекта отношение става ВЪНШНО за тях и заедно с това придобива ПРИВИДНАТА форма на ВЪТРЕШНО за двата предмета отношение. Тома е мистификация в която ОБЩЕСТВЕНОТО отношение се представя като ПРИРОДНО отношение и обратно. На второ място това опредметено “отношение” е ОТЧУЖДЕНАТА ОБЩЕСТВЕНА същност на двата “субекта”; така придобилата предметна САМОСТОЯТЕЛНОСТ спрямо индивидите тяхна АБСТРАКТНА “същност” обратно се проявява в тях като техен персонален ДУАЛИЗЪМ (социално-шизофренно състояние) и като АНТАГОНИСТИЧНА противоположност между тях. Именно тази ПРЕВЪРНАТА форма на отношението между “субекта” и “предиката” води до ПРЕВЪРНАТАТА форма на отношението между МАТЕРИАЛНОТО “цяло” на индивида и неговото ИДЕАЛНО “самосъзнание” – тук “самосъзнанието” се полага като действителен СПИРИТУАЛЕН “субект”, а “тялото” само като “предикат” или ВЪНШНА предметна форма на “самосъзнанието”. ИДЕАЛИСТИЧЕСКИЯ мироглед е естествената форма на съзнанието за света и за самия себе си на този АБСТРАКТЕН спиритуален Човек / Маркс /
в.По-горе разгледахме генезиса на абстракцията СТОЙНОСТ като резултат от разрешаването на едно ИРАЦИОНАЛНО противоречие, което се съдържа в отношението между ПОТРЕБИТЕЛНАТА и РАЗМЕННАТА изразени като количествени РАВЕНСТВА на качествено РАЗЛИЧНИ предмети. Преходът на това отношение в неговата ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ а именно в отношението на качествено ТЪЖДЕСТВО и количествено РАЗЛИЧНИ има за резултат СТОЙНОСТТА като такава; това РАЦИОНАЛНО противоречие образува “същността” на разменния ПРОЦЕС. “Така че едно и също отношение трябва да бъде отношение между стоките като равни по същество и само количествено различни величини, за да ги изравнява помежду им като материализация на всеобщото работно време и същевременно да бъде тяхно отношение като качествено различни неща, като отделни потребителни стойности, задоволяващи отделни потребности, накратко, за да бъде отношение, което ги различава като действителни потребителни стойности. Но това приравняване и това неприравняване се изключват взаимно. По такъв начин се получава не само един омагьосан кръг от проблеми, тъй като решението на единия има за предпоставка разрешаването на другия, но и едно съвкупност от противоречиви искания, тъй като изпълнението на едно условие е непосредствено свързано с изпълнението на неговата противоположност. – Процесът на размяна на стоките трябва да бъде както разгръщане, така и разрешение на тези противоречия, които не могат обаче да се представят в него в тази проста форма.”/ 32 с./ ПОСТАВЯНЕТО и РАЗРЕШЕНИЕТО на едно противоречие трябва да бъде преди всичко акт на неговото РАЗБИРАНЕ, т.е. то трябва да бъде схванато във формата на ПОНЯТИЕ за дадената противоречива “същност”, а след това да бъде логически ИЗВЕДЕНА неговата форма на СЪЩЕСТВУВАНИЕ и ЯВЛЕНИЕ – в случая да бъде ОБЯСНЕН чрез ЗАКОНА на това противоречие ОПИСАНИЯ по-горе процес на стоковата размяна. Това налага да разгледаме СТРУКТУРАТА на самото “противоречие”, за да видим как действува неговият ЗАКОН. Веднага виждаме, че ИЗМЕНЕНИЕТО на количественото РАЗЛИЧИЕ в количествено РАВЕНСТВО и обратно, води до ИЗМЕНЕНИЕ на качественото РАЗЛИЧИЕ в качествено ТЪЖДЕСТВО – това означава, че тук действува ЗАКОНЪТ за взаимопрехода на КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ изменения в КАЧЕСТВЕНИ изменения и обратно. В разглежданият случай този взаимопреход е преминаването на “абстрактната” ОСОБЕНОСТ на “потребителната” и “разменната” стойности, в “абстрактната” ВСЕОБЩНОСТ на “стойността”, и обратно; по същият начин по-горе видяхме, че вследствие на КОЛИЧЕСТВЕНИ изменения “абстрактната” ЕДИНИЧНОСТ на “субекта” и неговата “стока” преминава в “абстрактната” ОСОБЕНОСТ на същия “субект” и неговата “стока”. Тук само ще поясним, че дадена ПОТРЕБИТЕЛНА стойност задоволяваща определена потребност на ИНДИВИДА щом надхвърли необходимото за непосредствено потребление КОЛИЧЕСТВО образува ИЗЛИШЪК, който превръща тази ПОТРЕБИТЕЛНА стойност в СТОКА, т.е. в РАЗМЕННА стойност. Нека резюмираме: тук в сферата на ЯВЛЕНИЕТО на “стоката” където се разглежда качествено и количествено определеното “НАЛИЧНО битие” на стоката моментите на ОБЩЕСТВЕНАТА взаимовръзка са ПРАКТИЧЕСКИ-абстрактни, т.е. качествено ОБОСОБЕНИ един от друг, както следва, АБСТРАКТНИТЕ Е-О-В и в тази своя форма те са “моменти” на ПОНЯТИЕТО за “битието” на СТОКАТА; След това взаимните отношения на тези “моменти” като ПОНЯТИЯ за “субекти” и “предикати” образуват един ВИД на СЪЖДЕНИЕТО за “налично битие”, а взаимовръзката на Е-О-В “съждения” образува УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО за “налично битие” и то в своята “трояка” форма образува СТРУКТУРАТА на разменният ПРОЦЕС. Затова, ЗАКОНЪТ за взаимопрехода на КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ и КАЧЕСТВЕНИТЕ изменения тук действува като ЗАКОН на диалектико-логическия ИЗВОД.
ІІ. СЪЩНОСТТА на СТОКАТА. Формите на СТОЙНОСТТА .
І.Преходът от ОСОБЕНИТЕ определения на “стоката” – ПОТРЕБИТЕЛНАТА и РАЗМЕННАТА стойност – към нейното ВСЕОБЩО определение, СТОЙНОСТТА е преход от “наличното битие” на “стоката” към нейната “същност”. Общият характер на категориите на “битието” е това, че те са АТРИБУТИВНИ и представляват форми на “понятието” чиито моменти са АБСТРАКТНИТЕ В-О-Е; тук и онтологическите категории “предмет” – “свойство” и “отношение” са също така ПРЕДМЕТНО-АТРИБУТИВНИ. “Качеството” като “свойство” ВЪТРЕШНО тъждествено с “битието” на “предмета” е ПРЕДМЕТНОСТТА като АБСТРАКТЕН “предмет” и се проявява като “инвариант” на определени КОЛИЧЕСТВЕНИ изменения; “количеството” като ВЪНШНО на “битието” на “предмета” определение е безразлично към едно или друго “качество” и се съхранява като “инвариант” при определено КАЧЕСТВЕНО изменение – то е също така АТРИБУТИВНО определение на самото “качество”; затова и неговият “категориален” тип е СВОЙСТВО на СВОЙСТВОТО и то се осъществява като ОТНОШЕНИЕ между “предметите”, което е “отношението като ПРЕДМЕТ”, следователно, като АБСТРАКТЕН “предмет”. ДВИЖЕНИЕТО като АТРИБУТИВНА категория тук е “качествен” или “количествен” ПРЕХОД от един “предмет” към друг “предмет” или, от едно “състояние” към друго “състояние” на един и същ “предмет”.
1.При прехода от “битието” към “същността” всички АТРИБУТИВНИ определения стават РЕЛАЦИОННИ определения или РЕФЛЕКСИИ; Хегел пояснява смисъла на термина “рефлексия” чрез ОТРАЖЕНИЕТО в “огледало”. “Гледището на същността е изобщо гледището на рефлексията. Изразът рефлексия се употребява преди всичко за светлината, доколкото тя в своето праволинейно движение напред среща огледална повърхност и се пречупва и връща обратно от нея. По такъв начин имаме нещо двойно: веднъж нещо непосредствено, нещо биващо, после второ, същото то като нещо опосредствано или поставено. Но това се случва тъкмо тогава когато рефлектираме или (както също често се казва размишляваме) върху един предмет, доколкото тук именно предметът не важи в своята непосредственост, а искаме да го знаем като опосредствуван.”/ 292 с./. В гл. І ние по-обстойно разгледахме “рефлективните” определения във връзка със структурните категории СИМЕТРИЯ и АСИМЕТРИЯ и с “групите на ПРЕОБРАЗУВАНИЯ” и тук ще проследим как се реализират тези категориални определения. Предварително ще обърнем внимание на това, че Маркс при разглеждането на “формите на СТОЙНОСТТА” изрично употребява терминът “рефлексия” или “отражение” (като синоними) когато казва, че една “стока” прави ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на друга “стока” ОГЛЕДАЛО (т.е. “образ”) на своята СТОЙНОСТ”/ / Понеже структурата на ПРОТИВОРЕЧИЕТО, което образува “същността” на разменния ПРОЦЕС се подчинява на ЗАКОНА, изразен от “принципът на ДВОЙНСТВЕНОСТ”, който ние видяхме, че представлява ПРЕОБРАЗУВАНИЕ на СИМЕТРИЯ, сега предстои да я разгледаме като взаимовръзка на РЕФЛЕКТИВНИ определения.
а./ ОТНОШЕНИЕТО: “КАЧЕСТВЕНО различие и КОЛИЧЕСТВЕНО равенство (тъждество)” се превръща в ПРОТИВОПОЛОЖНОТО отношение щом в него заменим взаимно термините “качествено” и “количествено” – “КОЛИЧЕСТВЕНО различие и КАЧЕСТВЕНО тъждество” ; първото отношение изразява СТРУКТУРАТА на “битието” на “стоката” а второто отношение – СТРУКТУРАТА на “същността” на “стоката”; това преобразувание РЕЛАТИВИЗИРА “качествата” и “количеството” като АТРИБУТИВНИ категории на “битието”. Понеже категориите “качество” и “количество” са форми на “абстрактната” ОСОБЕНОСТ, то описаният преход в ПРОТИВОПОЛОЖНОТО отношение е преход към , “абстрактната” ВСЕОБЩНОСТ. Този преход може да се изрази още и така: ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност като “качествено” определение на “една” стока, заедно с нейното “количествено” определение , РЕФЛЕКТИРАНА в ПОТРЕБИТЕЛНИТЕ стойности на “много” други, на ВСИЧКИ други “стоки”, и обратно, всички те РЕФЛЕКТИРАНИ в ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на тази “една” стока, и на ВСЯКА “една” стока образуват СТОЙНОСТТА; този АБСТРАКТЕН “предмет” по такъв начин представлява “много” КАЧЕСТВЕНО различни “потребителни” стойности като “едно” КАЧЕСТВЕНО тъждество; но това положение може да бъде изразено и ДВОЙНСТВЕНО – “едно” КАЧЕСТВЕНО тъждество като “много” КОЛИЧЕСТВЕНО различни “потребителни” стойности. Вижда се, че по този начин в качеството си на АБСТРАКТЕН “предмет” СТОЙНОСТТА представлява характерната “абстракция” на математическото МНОЖЕСТВО или логическия КЛАС “предмети”.
2.Преходът от “абстрактната” ОСОБЕНОСТ към “абстрактната” ВСЕОБЩНОСТ може, на второ място да се изрази и така: ПОТРЕБИТЕЛНИТЕ стойности на две (много) “стоки” като КАЧЕСТВЕНИ определения РЕФЛЕКТИРАНИ в СТОЙНОСТТА са нейни КОЛИЧЕСТВЕНИ определения, и обратно, РАЗМЕННИТЕ стойности на “стоките” РЕФЛЕКТИРАНИ в СТОЙНОСТТА от КОЛИЧЕСТВЕНИ равенства, каквито са те сами по себе си, се превръщат в КАЧЕСТВЕНО тъждество на СТОЙНОСТТА. Тези преобразувания на СИМЕТРИЯ, оставят “инвариантни” ОТНОШЕНИЯТА: “тъждество” и “различие”, а те са първото специфично определение на РЕФЛЕКСИЯТА – ТЪЖДЕСТВОТО в “различието” е РАЗЛИЧИЕ в “тъждеството”; тази “двойнственост” или АНТИ-СИМЕТРИЯ на двете ПРОТИВОПОЛОЖНИ “рефлексии” е КОНКРЕТНОТО “тъждество”, което е също толкова КОНКРЕТНО “различие”; “рефлективното” определение е също толкова РЕФЛЕКСИВНО, колкото и НЕ-РЕФЛЕКСИВНО – “тъждеството” на нещо СЪС СЕБЕ СИ тук е неразделно от “тъждеството” с нещо ДРУГО, и по същия начин, “различието” на едно нещо от нещо ДРУГО е неразделно от “различието” на нещо от самото СЕБЕ СИ. Така всяко от двете противоположни определения – “тъждеството” и “различието” – е ЦЯЛОТО “конкретно” определение, чиито МОМЕНТИ са самото то и неговото друго. Най-сетне РЕФЛЕКТИВНИТЕ определения представляват формите на ОТРИЦАТЕЛНОСТТА, като “рефлексивно” и “не-рефлексивно” ОТРИЦАНИЕ, като “отрицание на СЕБЕ СИ, неразделно от отрицанието на ДРУГО”. Следователно, когато едно определение се РЕФЛЕКТИРА в друго определение, то неговият отразен ОБРАЗ е ОТРИЦАНИЕ и същевременно ОТРИЦАНИЕ на това първо ОТРИЦАНИЕ, т.е. същевременно то е УТВЪРЖДЕНИЕ на “отразеното”, но в РАЗЛИЧНА или ПРОТИВОПОЛОЖНА форма, както ЛЯВАТА ръкавица е “тъждествена” със своя ОГЛЕДАЛЕН образ, а именно, с ДЯСНАТА ръкавица, и значи, същевременно е “противоположна” на този образ. /вж. Гл.І/ В този пример, “тъждеството” на ОРИГИНАЛА и неговият ОБРАЗ се нарича “ОГЛЕДАЛНО тъждество” и тук “тъждеството” е АБСОЛЮТНО а “противоположността” (различието) е ОТНОСИТЕЛНА. Другият пример за РЕФЛЕКСИЯ или преобразувания на СИМЕТРИЯ, който разгледахме в гл.І, освен ОГЛЕДАЛНОТО отражение включва и ПРОМЯНА на “цвета” (който кодира знаците “+” и “-“) на ръкавиците и за нагледност можем да сравним в този случай “оригинала” и неговия “образ” с ПОЗИТИВА и НЕГАТИВА във фотографията за да останем в рамките на “светлинната” метафора – ОРИГИНАЛЪТ и ОБРАЗЪТ в този случай са АНТИ-ТЪЖДЕСТВЕНИ ; тук тъждеството е само относително, а противоположността е АБСОЛЮТНА. Така разгледаните РЕФЛЕКТИВНИ определения са ОТНОШЕНИЯ между “предмети” и “свойства” и затова “рефлексивното” определение тук е поставено само като ФОРМА на “отношението”, а “атрибутивните” определения образуват неговото СЪДЪРЖАНИЕ; следователно, когато “отношението” е АТРИБУТИВНО определение, то влиза в “съдържанието” на ОТНОШЕНИЕТО и последното става ОТНОШЕНИЕ на ОТНОШЕНИЯ – това е вече истинско РЕФЛЕКТИВНО определение както по “форма” така и по “съдържание”.
3.В сферата на СЪЩНОСТТА на “стоката” ние имаме работа именно с такива СЪЩИНСКИ “рефлективни” определения или ОТНОШЕНИЯ между ОТНОШЕНИЯ. Общата форма на такива РЕФЛЕКТИВНИ определения е: ТЪЖДЕСТВО на “тъждество” и “различие” и, РАЗЛИЧИЕ на “тъждество” и “различие”, а това са именно КОНКРЕТНИТЕ “тъждество” и “различие”; те са формите на ПОЛЯРНИТЕ противоположности и ПРОТИВОРЕЧИЯТА между тях. Сега нека видим как функционират тези РЕФЛЕКТИВНИ определения в структурата на СЪЩНОСТТА на “стоката”.

Когато казахме, че ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност като “качество” на стоката А е РЕФЛЕКТИРАНА в нейната СТОЙНОСТ, то този неин “образ” е определено КОЛИЧЕСТВО от “стойността”; веднага възниква въпросът: Как се отнася това “количество” от СТОЙНОСТТА с онова “количество” на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на стоката А? Тези две “количества” се НЕСРАВНИМИ тъй като те са “множества” от КАЧЕСТВЕНО различни “единици” – “качеството” на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност се измерва в присъщите на природната й материя “единици” (напр. 1 м., 5 кг., 10 л. и т.н.), а “качеството” на СТОЙНОСТТА се измерва с ОБЩЕСТВЕНОТО необходимо работно ВРЕМЕ, изразено чрез ФИЗИЧЕСКО (“астрономическо”) ВРЕМЕ - Маркс възприема от Аристотел схващането на ВРЕМЕТО като ЧИСЛО на ДВИЖЕНИЕТО, като КОЛИЧЕСТВЕНО “налично битие” на трудовия ПРОЦЕС; ”стойността” е ТРУД, който от формата на ДВИЖЕНИЕ е преминал във формата на НЕ-ПОДВИЖЕН резултат в “стоката” като продукт на труда; СТОЙНОСТТА е “абстрактно” ВСЕОБЩО качество на “стоката” и като такава тя е продукт на “абстрактно-ВСЕОБЩ” труд. Следователно, не може едно “количество” от СТОЙНОСТТА на стоката да се ПРОЯВИ в едно “количество” от нейната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност. КАЧЕСТВЕНАТА противоположност между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката” и нейната СТОЙНОСТ тук е противоположност между ОБЩЕСТВЕНАТА “същност” на стоката и нейната ПРИРОДНА “същност”. Наистина, ПОРТРЕБИТЕЛНАТА стойност на стоката е единство от едно ОСОБЕНО природно “качество” и едно ОСОБЕНО обществено “качество” – последното е опредметения в първото като негова “форма” ОСОБЕН вид човешки “труд”, но в “количествената” определеност на природното “качество” не се изразява никакво “количество” от това обществено качество; КОЛИЧЕСТВЕНИЯТ израз на това ОСОБЕНО обществено “качество”, РАЗМЕНИМОСТТА на “стоката” тук се изразява само като ОТНОШЕНИЕ на “количествено” РАВЕНСТВО между “качествено” РАЗЛИЧНИ природни “свойства”. Затова единствената “форма” в която СТОЙНОСТТА може да сравни или да изрази своето “количество” е РАЗМЕННАТА стойност на “стоката”; по горе видяхме, че в това ОТНОШЕНИЕ, което представлява РАЗМЕННАТА стойност на единия “полюс” е поставена ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност в нейната ПРИРОДНА определеност, а на другия “полюс” тя е поставена в нейната ОБЩЕСТВЕНА определеност, т.е. РАЗМЕНИМОСТТА. СТОЙНОСТТА на стоката е “качествено” ТЪЖДЕСТВЕНА с нейната РАЗМЕНИМОСТ и поради това, на този “полюс” КОЛИЧЕСТВОТО на ПОРТЕБИТЕЛНАТА стойност може да бъде ЕКВИВАЛЕНТНО с определено КОЛИЧЕСТВО от СТОЙНОСТТА. Нека сега да видим, как чрез една ЛОГИЧЕСКА операция от “същността” на стоката се получава нейната форма на “проява”. Изходната точка е ОТНОШЕНИЕТО между СТОЙНОСТТА на една стока А и СТОЙНОСТТА на друга стока В – те са преди всичко “качествено” ТЪЖДЕСТВЕНИ и “количествено” РАЗЛИЧНИ. Но ако намалим или увеличим “количеството” от СТОЙНОСТ на стоката В така, че РАЗЛИЧИЕТО между двете “количества” да стане РАВЕНСТВО, т.е. ако ОТЪЖДЕСТВИМ “тъждеството” и “различието” без да променяме СЪДЪРЖАНИЕТО на ОТНОШЕНИЕТО, което тук е едно и също ТЪЖДЕСТВЕНО “качество”, а именно СТОЙНОСТТА, ние по този начин представяме това “инвариантно” АТРИБУТИВНО определение като РЕФЛЕКТИВНО определение, като ОТНОШЕНИЕ на “тъждество” между ОТНОШЕНИЯТА “тъждество” и “различие” – тук става “обръщане” на СЪДЪРЖАНИЕТО във ФОРМА и обратно. Това на свой ред означава, че “количественото” ТЪЖДЕСТВО между “стойността” на А и “стойността” на В е същевременно “качествено” РАЗЛИЧИЕ или ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между тях. Но щом “стойността” на А е ПРОТИВОПОЛОЖНА на “стойността” на В, а “стойността” на В е ПРОТИВОПОЛОЖНА на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на В, то, СТОЙНОСТТА на А е “качествено” ТЪЖДЕСТВЕНА с ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на В, и следователно, “количествено” РАВНА с нея. В този случай казваме, че “стойността” на А е РЕФЛЕКТИРАНА в “потребителната” стойност на В или че, последната, е ОГЛЕДАЛЕН образ на първата. Това ОТНОШЕНИЕ е “качествено” ТЪЖДЕСТВО на “качествено” РАЗЛИЧНИ и същевременно “количествено” РАВЕНСТВО между тях. Така изразеното РЕФЛЕКТИВНО определение на “същността” на стоката ще наречем “ОТНОСИТЕЛНА форма на СТОЙНОСТТА” – в разгледания случай именно “стойността” на стоката А е поставена в тази ОТНОСИТЕЛНА форма; но заедно с това, “стойността” на стоката В е поставена в ЕКВИВАЛЕНТНА форма – даденото определено “количество” от ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е РАВНО на определено “количество” СТОЙНОСТ на стоката А, но “стойността” на стоката А и “стойността” на стоката В в даденото отношение са РАВНИ и същевременно “качествено” ПРОТИВОПОЛОЖНИ – затова и ОТНОСИТЕЛНАТА форма на А и ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма на В са от своя страна също така ПРОТИВОПОЛОЖНИ; по същия начин се построяват ОТНОСИТЕЛНАТА форма на В и ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма на А като се обърне отношението А В. Спецификата на разгледаните РЕФЛЕКТИВНИ определения се заключава в това, че: а./ те са ОГЛЕДАЛНО “тъждествени” по ФОРМА и АНТИ-“тъждествени” по СЪДЪРЖАНИЕ. б./ но понеже РЕФЛЕКТИВНИТЕ определения са ДВОЙНСТВЕНИ по “форма” и “съдържание”, то, както ще видим, ОТНОСИТЕЛНАТА и ЕКВИВАЛЕНТНАТА форми на “стойността” са също така ОГЛЕДАЛНО-“тъждествени” по СЪДЪРЖАНИЕ и АНТИ-“тъждествени” по ФОРМА; последното положение изразява това, че “стойността” на А е в своята ОТНОСИТЕЛНА форма ТЪЖДЕСТВЕНА както с ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на В така и със своята (на А) ПОТРЕБИТЕЛНА стойност, а те двете, ПОТРЕБИТЕЛНИ стойности са взаимно ПРОТИВОПОЛОЖНИ; от друга страна “стойността” на стоката В в нейната ЕКВИВАЛЕНТНА форма е ПРОТИВОПОЛОЖНА едновременно на ПОТРЕБИТЕЛНИТЕ стойности както на В, така и на А. ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма на СТОЙНОСТТА на стоката В, изразява определено “количество” от тази “стойност”, но ОПОСРЕДСТВЕНО, чрез “стойността” на стоката А с която тя е “количествено” РАВНА; НЕПОСРЕДСТВЕНО обаче СТОЙНОСТТА на В е “качествено” ПРОТИВОПОЛОЖНА на нейната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност, както и на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на А. ОТНОСИТЕЛНАТА стойност на А е НЕПОСРЕДСТВЕНО “качествено” ТЪЖДЕСТВЕНА с ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на В, и същевременно “количествено” РАВНА на нея, и, чрез нея е също така “качествено” ТЪЖДЕСТВЕНА със своята собствена ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и “количествено” РАВНА на нея. Като се ОБЪРНЕ отношението АВ в ВА сега СТОЙНОСТТА на стоката В от своя страна се поставя в ОТНОСИТЕЛНА форма, а СТОЙНОСТТА на стоката А – в ЕКВИВАЛЕНТНА форма; но доколкото стоката А се намира в ОТНОСИТЕЛНАТА форма, дотолкова тя не се намира в ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма, и, доколкото В се намира в ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма, дотолкова тя не се намира в ОТНОСИТЕЛНАТА форма – така тези две форми на СТОЙНОСТТА образуват “полюсите” на една ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ, която е СЪЩЕСТВЕНА форма, иманентна на “същността” на стоката. Чрез нея ВЪТРЕШНАТА на “стоката” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА се проявява в една ВЪНШНА противоположност, а именно РАЗМЕННАТА стойност е тази “форма на ПРОЯВА” – в нея е поставена “качествената” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на А и нейната СТОЙНОСТ, и същевременно тяхното “количествено” РАВЕНСТВО; като се обърне отношението всичко това става валидно и за стоката В. Цялото това ОТНОШЕНИЕ представлява ЕДИНИЧНАТА форма на СТОЙНОСТТА, а “еквивалентната” и “относителната” форми са нейните “полюси”. За “съзнателната” РЕФЛЕКСИЯ на двата ЕДИНИЧНИ “субекта” – двамата “стокопритежатели”, т.е. ОПОСРЕСТВУВАНО или “субективно” тази ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ е поставена, но “обективно” тя е все още само “В СЕБЕ СИ” и НЕПОСРЕДСТВЕНО съществува само като КОНКРЕТНО “тъждество-различие”, което е както КАЧЕСТВЕНО, така и КОЛИЧЕСТВЕНО; тази ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ става поставена “ЗА СЕБЕ СИ” или “обективно” едва следващата ОСОБЕНА или РАЗГЪРНАТА форма на “стоката”, към която ние тепърва ще преминем. Но засега тук “за нашата РЕФЛЕКСИЯ” или за “съзнанието” на Изследователя, чиито “обект” е ЕДИНИЧНАТА форма като цяло, НЕПОСРЕДСТВЕНО е поставена “полярната” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ на ЕДИНИЧНАТА форма, а ОПОСРЕДСТВУВАНО също така и онова “рационално” ПРОТИВОРЕЧИЕ, което тя съдържа – това ПРОТИВОРЕЧИЕ не е осъзнато от двамата “стокопритежатели”, но в тях то се проявява като НАГОН или “субективна” НЕОБХОДИМОСТ да извършат разменен АКТ и чрез тяхната “воля” то се проявява като “разменен” ПРОЦЕС както го описахме по-горе. “За нас” обаче това ПРОТИВОРЕЧИЕ се осъществява като ЛОГИЧЕСКИ процес на “анализ” и “синтез”, на “индукция” и “дедукция”; след като чрез “анализ” и “абстракция” изходихме от ЯВЛЕНИЕТО на “стоката” получихме СТОЙНОСТТА на стоката, тук, обратно, чрез “синтез” и “конкретизация” се връщаме обратно към ЯВЛЕНИЕТО на стоката, но вече с придобит НОВ резултат – разгледаните по-горе две форми на СТОЙНОСТТА, които не се наблюдаваха непосредствено в самото ЯВЛЕНИЕ на стоката; в него беше налице само РАЗМЕННАТА стойност, а сега когато се връщаме към нея виждаме, че в КОЛИЧЕСТВЕНОТО отношение на две КАЧЕСТВА, което тя представлява, се крият, две “полярно” ПРОТИВОПОЛОЖНИ “качествени” и “количествени” ОТНОШЕНИЯ. (тук ще се вмъкнат двата противоположни закона за “правата” и “обратната” пропорционалност)

Нека сега разгледаме ПРОТИВОРЕЧИЕТО на ЕДИНИЧНАТА форма на “стойността” – това “противоречие” се проявява като отношение на ТЪЖДЕСТВО и ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между “полюсите” на ОТНОСИТЕЛНАТА и ЕКВИВАЛЕНТНАТА форми на “стойността”:

а/ ОТНОСИТЕЛНАТА форма представлява “качественото” ТЪЖДЕСТВО и “количественото” РАВЕСТВО на ПРОТИВОПОЛОЖНИТЕ “полюси” образувани от ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА.

б/ ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма, напротив, представлява “качествената” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между тези два “полюса”.

в/ за нашата РЕФЛЕКСИЯ, когато МИСЛИМ едновременно двете отношения АВ и ВА, на всеки от двата “полюса” са поставени като ТЪЖДЕСТВЕНИ и като ПРОТИВОПОЛОЖНИ едновременно ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА както на стоката А, така и на стоката В; но това ПРОТИВОРЕЧИЕ предстои тепърва да се “обективизира” в ОСОБЕНАТА и ВСЕОБЩАТА форми на “стойността”. Тук към неговата формулировка трябва да добавим още и следното:

1./ В ОТНОСИТЕЛНАТА форма се реализира ТЪЖДЕСТВОТО на абстрактно-ВСЕОБЩИЯ и абстрактно- ОСОБЕНИЯ труд, както и на абстрактно- ОБЩЕСТВЕНИЯ и абстрактно-ЕДИНИЧНИЯ (“частния”) труд, с една дума така се поставя КОНКРЕТНОТО тъждество на “моментите” В-О-Е на “обществената” взаимовръзка;

2./ В ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма напротив, е поставена ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА на тези “моменти” В-О-Е. 3./ Като ЦЯЛО единството на тези две форми представлява КОНКРЕТНАТА “всеобщност” на “обществената” ВЗАИМОВРЪЗКА или, ПОНЯНИЕТО в което тя е схваната в следствие на “анализа” и “синтеза”, т.е. на РАЗБИРАНЕТО и ОБЯСНЕНИЕТО на ЕДИНИЧНАТА форма на стоката. ЛОГИЧЕСКОТО движение тук от ЯВЛЕНИЕТО към СЪЩНОСТТА на “стоката” беше едновременно ИНДУКТИВНО-ДЕДУКТИВЕН логически ИЗВОД или едновременно движение в двете противоположни посоки ЕОВ и ВОЕ; сега като тръгнем от ЕДИНИЧНАТА към ОСОБЕНАТА а от нея към ВСЕОБЩАТА форми на “стоката”, за да стигнем до ПАРИТЕ като ВСЕОБЩА “стока”, този ИНДУКТИВНО-ДЕДУКТИВЕН логически ИЗВОД ще ни демонстрира както ПОСТАВЯНЕТО, така и РАЗРЕШЕНИЕТО на “противоречието”, което тук беше поставено само за нашата РЕФЛЕКСИЯ; във ВСЕОБЩАТА форма на стоката, то ще бъде ПОСТАВЕНО също така и за РЕФЛЕКСИЯТА на самите “стокопритежатели” и ще бъде РАЗРЕШЕНО в ПАРИЧНАТА “стока”.

Преди да отидем нататък, нека огледаме развитието на “ОБЩЕСТВЕНАТА взаимовръзка” като реализация на “УНИВЕРСАЛНАТА взаимовръзка” в нейните отделни МОМЕНТИ и техните взаимоотношения в ЦЯЛОТО – Е-О-В.

ЕДИНИЧНАТА “единичност” – Е(Е), е емпирическия, “сетивен” ИНДИВИД, “единичното” като СУБЕКТ и неговата “единичност” като негов ПРЕДИКАТ; това е както “единичния” човешки СУБЕКТ, така и “единичната” стока, като ОБЕКТ; тук емпиричната ЕДИНИЧНОСТ е “двойна” – “един” човешки ИНДИВИД и “един” ИНДИВИДУАЛЕН “предмет”. Е(Е) съществува като АБСТРАКТЕН “предмет”, като АБСТРАКТНА “единичност”, която може да се представи “моделно” чрез ЕДИНИЧНО “множество” (“клас”) – {}; тук този АБСТРАКТЕН “предмет” представя ЧАСТНИЯТ човешки “индивид”, ЧАСТНИЯТ собственик на “стоката”, която като “обект” на ЧАСТНАТА собственост е също такъв АБСТРАКТЕН единичен “предмет” – ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност не е просто КОНКРЕТЕН природен “предмет”, но оформен, значи АБСТРАХИРАН от природата, чрез ОСОБЕН и то ЧАСТЕН човешки труд; това е опредметен АБСТРАКТНО-“особен” труд и благодарение на последния СУБЕКТЪТ е определен като ОСОБЕН “индивид”, както и неговия ОБЕКТ “стоката” – О(Е). Съответната човешка “потребност” и съответната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност са ЕДИНИЧНИ “особености” – Е(О). Обособяването на “моментите” ЕДИНИЧНОСТ, ОСОБЕНОСТ и ВСЕОБЩНОСТ, тук в емпиричното “налично битие” или ЯВЛЕНИЕТО на “стоката” се дължи на ОТНОШЕНИЯТА на ЧАСТНА собственост, които са необходимата и ВСЕОБЩА, ОБЩЕСТВЕНА икономическа “форма”, структурата в рамките на която функционира разменният ПРОЦЕС. Тези отношения предполагат ОБОСОБЯВАНЕ на отделния човешки ИНДИВИД, както от всички други такива ИНДИВИДИ, така и от своята ВСЕОБЩА ОБЩЕСТВЕНА “същност”; последната ОБОСОБЕНА от ЕДИНИЧНОСТТА и ОСОБЕНОСТТА е АБСТРАКТНАТА “всеобщност”. С една дума всеки от “моментите” на ОБЩЕСТВЕНАТА взаимовръзка е ОБОСОБЕН и съществува като емпиричен, “сетивен” АБСТРАКТЕН “предмет”; тези АБСТРАКТНИ “предмети” са продукт на ПРАКТИЧЕСКАТА абстракция, която произтича от общественото РАЗДЕЛЕНИЕ на труда и стоковата РАЗМЯНА – тази ОБЩЕСТВЕНА форма на АБСТРАКЦИЯТА е именно ОТЧУЖДЕНАТА форма на “субективността” и “обективността” както на Човека така и на неговите “предмети”. Нашето разглеждане се движеше в посока ЕОВ: Е(Е)-О(Е)|Е(О)-О(О)-В(О)|О(В); последният член на тази схема беше АБСТРАКЦИЯТА “стойност” като опредметен в “стоката” АБСТРАКТНО-“всеобщ” ОБЩЕСТВЕН труд.

Ако ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на ЕДИНИЧНАТА “стока” е Е(О), то нейната СТОЙНОСТ е ЕДИНИЧНА “всеобщност” – Е(В); в своето взаимоотношение на ТЪЖДЕСТВО и РАЗЛИЧИЕ “стойностите” на двете стоки А и В са две Е(В) свързани чрез О(В)|В(О); така че това взаимоотношение образуващо “същността” на стоката се проявява чрез взаимоотношението на две Е(О) чрез О(О); а по-нататък във ВСЕОБЩАТА форма на “стоката” чрез взаимоотношението Е(В)-О(В)|В(О)-Е(В) ще се прояви също така и ВСЕОБЩАТА форма на “всеобщността” – В(В); тук тя е все още поставена в нашата теоретическа РЕФЛЕКСИЯ като “умозрителна” форма на АБСТРАКТНАТА “всеобщност”, но тя тук няма все още емпирично, “сетивно” битие на АБСТРАКТЕН “предмет” – такъв тя ще стане като ВСЕОБЩА “стока” или ПАРИ.

В ЕДИНИЧНАТА форма на “стойността” като ЕДИНСТВО на ПРОТИВОПОЛОЖНИТЕ “относителна” и “еквивалентна” форми е първата КОНКРЕТНА форма на “ОБЩЕСТВЕНАТА взаимовръзка”; в нейната АБСТРАКТНА форма в сферата на “наличното битие” или ЯВЛЕНИЕТО нейните “моменти” бяха ОБОСОБЕНИ или АБСОЛЮТНИ противоположности, които са само ОТНОСИТЕЛНО тъждествени, а в сферата на същността, те са станали само ОТНОСИТЕЛНО различни и АБСОЛЮТНО тъждествени – това е тяхното КОНКРЕТНО единство. Така че, нашето изложение се движеше от АБСТРАКТНОТО към КОНКРЕТНОТО и този ЛОГИЧЕСКИ генезис беше едновременно генетична или иманентна ИНДУКЦИЯ-ДЕДУКЦИЯ. ЕОВ и ВОЕ.

Относно диалектиката на АБСТРАКТНО и КОНКРЕТНО тук ще отбележим още следното: В обикновената словоупортеба термините “абстрактно” и “конкретно” са синоними на “умозрително” и “сетивно” – СЕТИВНАТА реалност “предмет” - “свойство” –“отношение” е непосредствено КОНКРЕТНА защото представя за СЪЗЕРЦАНИЕТО непосредствената ПЪЛНОТА и МНОГОСТРАННОСТ своята реалност; “сетивният” ПРЕДМЕТ е “конкретен” защото представлява МНОЖЕСТВО от “свойства”, “сетивното” СВОЙСТВО е “конкретно” защото представлява МНОЖЕСТВО от “предмети” и се реализира в МНОЖЕСТВО от “отношения” , “сетивното” ОТНОШЕНИЕ е “конкретно” защото се реализира върху МНОЖЕСТВО от “предмети” и само реализира МНОЖЕСТВО от “свойства”; така че всички “моменти” на онтологическата реалност тук са ЕДИНСТВА от МНОГООБРАЗИЯ. Обратно, УМОЗРИТЕЛНАТА реалност на “предмет” – “свойство”-“отношение” е непосредствено АБСТРАКТНА, защото е НЕ-ПЪЛНА и ЕДНОСТРАННА – “абстрактният” ПРЕДМЕТ е отделен от някои или всички свои “свойства” и отъждествен с едно или няколко от своите “свойства”, той е “абстрактен” още и за това, че е ОБОСОБЕН от другите “предмети” – частично или напълно; “абстрактното” СВОЙСТВО е отделено и ОБОСОБЕНО от “предметите”, които то характеризира – така то е също “абстрактен” ПРЕДМЕТ; “абстрактното” ОТНОШЕНИЕ е отделено и ОБОСОБЕНО или от “предметите” върху които се реализира или от “свойствата”, които то само реализира – така то е “абстрактен” ПРЕДМЕТ или “абстрактно” СВОЙСТВО. Общата специфика на тези “умозрителни” АБСТРАКЦИИ е това, че те са определени – всеки един от тях - чрез ОТРИЦАНИЕТО на всички други “моменти” на УНИВЕРСАЛНАТА взаимовръзка; това ОТРИЦАТЕЛНО отношение на “субекта” към “сетивно”-КОНКРЕТНОТО е функция на РАЗСЪДЪКА – “разсъдъчна”-АБСТРАКЦИЯ; тяхната ПОЛОЖИТЕЛНА определеност е тяхната НЕИЗМЕННОСТ – те се “съхраняват” като ИНВАРИАНТИ спрямо ИЗМЕНЕНИЯТА на “сетивно”-КОНКРЕТНОТО.



Сега нека разгледаме “схемата” Е-О-В като структура както на “сетивно”-КОНКРЕТНОТО така и на “умозрително”-АБСТРАКТНОТО. Тази “схема” ще наречем ЕМПИРИЧНА “схема”, тъй като тя опосредствува “разсъдъчните” АБСТРАКТИ и техните “сетивни” ОБРАЗИ; нейната функция е двуяка, от една страна тя извършва АБСТРАКЦИЯТА от “сетивно”-КОНКРЕТНОТО и го свежда до “умозрителните” АБСТРАКТИ, но от друга страна, тя извършва КОНКРЕТИЗАЦИЯТА на тези “абстракти” като им дава ОБРАЗИТЕ на “сетивно”-КОНКРЕТНОТО. Нека сега опишем ЕМПИРИЧНАТА “схема”. 1./ Е(Е) – ЕДИНИЧНАТА “единичност” е а/ “емпиричен” ИНДИВИД, “сетивен” ПРЕДМЕТ, който като такъв е ЕДИНИЧНАТА форма на “сетивно”-КОНКРЕТНОТО; но така разглеждан сам по себе си, ОБОСОБЕН от другите ЕДИНИЧНИ “предмети” той е най-АБСТРАКНАТА форма на “сетивно”-КОНКРЕТНОТО. б/ “умозрителният” ЕДИНИЧЕН “предмет”, АБСТРАКТНИЯТ “индивид” е от своя страна най-КОНКРЕТНАТА форма на “умозрително”-АБСТРАКТНОТО. По такъв начин тук се появява ДВОЙНСТВЕНОСТТА на “абстрактното” и “конкретното”: АБСТРАКТНО-“конкретното” е КОНКРЕТНО-“абстрактното”; това означава, че “предикатът” ЕДИНИЧНОСТ на “субекта” емпиричен ИНДИВИД, отделен от него чрез АБСТРАКЦИЯ и опредметен във вид на АБСТРАКТЕН “предмет” – “абстрактен” ИНДИВИД се превръща по такъв начин в “субект” на ВСИЧКИ “предикати”, които притежава в своята ПЪЛНОТА на “сетивно”-КОНКРЕТЕН “предмет” емпиричният ИНДИВИД – сетивното МНОГООБРАЗИЕ от “свойства” и “отношения” тук се превръща в “умозрително” МНОГООБРАЗИЕ на тези “свойства” и “отношения”. Така “сетивната” и “умозрителната” интерпретация на ЕМПИРИЧНАТА “схема” става ДВОЙНСТВЕНА.
2./Първият “момент” на ЕМПИРИЧНАТА “схема” е МАКСИМАЛНАТА сетивна “абстрактност” и умозрителна “конкретност” ; може да се изрази и “двойнствено” като МИНИМАЛНА сетивна “конкретност” и умозрителна “абстрактност”. Следващото звено на ЕМПИРИЧНАТА “схема” е ОСОБЕНАТА “единичност” и ЕДИНИЧНАТА “особеност” – О(Е)|Е(О); “особеността” е СЪОТНОСИТЕЛНА “определеност” – едно нещо е определено като “особено” спрямо нещо ДРУГО, което е дотолкова също “особено” спрямо първото – следователно, ОСОБЕНОСТТА е винаги МНОГО-образие, а МИНИМАЛНОТО “многообразие” се образува от “двойка” ЕДИНИЧНИ “единичности” – [E(Е),Е(Е)] – това е вече ЕДИНИЧНА “особеност” и същевременно ОСОБЕНА “единичност” – последната е както “които и да е от двата ИНДИВИДА”, така и “който и да е от двата ЕДИНИЧНИ “предиката””; каквото и да е “множество” (“клас”) от такива ИНДИВИДИ и съответните им “двойки” от “предикати” образува някаква ЕДИНИЧНА “особеност” и заедно с това, ОСОБЕНА “единичност”. Това е понятието за КЛАС “предмети” СЪ-ОТНОСИТЕЛНО определени помежду си и ОСОБЕНОСТТА като ВЪТРЕШНА за дадения “клас” определеност; но всеки такъв ЕДИНИЧНО-“особен” е също така и ВЪНШНО-определен спрямо някой друг такъв ЕДИНИЧНО-особен клас; “класът” на всички такива ОСОБЕНИ “класове” е ОСОБЕНАТА “особеност”. Ясно е, че всички такива “многообразия” от ОСОБЕНИ “класове” имат по-висока СТЕПЕН на “сетивна” КОНКРЕТНОСТ от ЕДИНИЧНАТА “единичност”. Когато разглеждаме “наличното битие” на стоката ние виждаме, че посредством своята РАЗМЕННА стойност “стоката” от “един” ЕДИНИЧЕН “вид” се определя СЪ-ОТНОСИТЕЛНО с “много” други такива ЕДИНИЧНИ “видове”; това ВЪНШНО “относително” определение на стоката е нейната ОСОБЕНА “особеност”. До тук ние разглеждахме ОСОБЕНИТЕ “образи” на сетивно-КОНКРЕТНОТО и виждаме, че то е само ОТНОСИТЕЛНО сетивно-КОНКРЕТНО и също толкова ОТНОСИТЕЛНО сетивно-АБСТРАКТНО (тъй като винаги се съотнася и ДОПЪЛВА от друго такова). Съответно поради “принципа на ДВОЙНСТВЕНОСТ” разсъдъчните АБСТРАКТИ на тези “образи” са също така ОТНОСИТЕЛНО “умозрително”-КОНКРЕТНИ и АБСТРАКТНИ.
3./ Най-сетне, “класът” на ВСИЧКИ “видове” стоки или съвкупното буржоазно БОГАТСТВО е неговата абсолютно-КОНКРЕТНА сетивна ЦЯЛОСТНОСТ – МАКСИМАЛНО сетивно КОНКРЕТНОТО; това е “емпиричната” ВСЕОБЩНОСТ на “стоката”, която по своята ВЪТРЕШНА определеност е ВСЕОБЩА “особеност”, а по своята ВЪНШНА определеност е ОСОБЕНА “всеобщност”; последната образува “прехода” към абстрактната СТОЙНОСТ изобщо. Тази “умозрителна” ВСЕОБЩНОСТ е ВСЕОБЩАТА “всеобщност” – В(В), и както ще видим по-нататък, тя има ВСЕОБЩО сетивно “битие” като ЕДИНИЧЕН “вид” стока – а именно – ПАРИТЕ; като разсъдъчен АБСТРАКТ “стойността” е МАКСИМАЛНО “умозрително”-АБСТРАКТНОТО или “двойнствено”: МИНИМАЛНО “умозрително”-КОНКРЕТНО и МИНИМАЛНО сетивно-АБСТРАКТНО.

В така разгледаната ЕМПИРИЧНА “схема” на УНИВЕРСАЛНАТА взаимовръзка виждаме действието на един ЗАКОН, който може да бъде изразен в двойна и ПРОТИВОПОЛОЖНА форма: а/ колкото ПО-ГОЛЯМА е степента на сетивната-КОНКРЕТНОСТ, толкова ПО-МАЛКА е степента на умозрителната КОНКРЕТНОСТ; и обратно, “двойнствената” формулировка за отношението между степените на АБСТРАКТНОСТ; така формулиран този ЗАКОН е отношение на ОБРАТНА пропорционалност. б/ като отношение на ПРАВА пропорционалност този ЗАКОН гласи: Колкото е ПО-ГОЛЯМА степента на сетивна КОНКРЕТНОСТ, толкова е ПО-ГОЛЯМА и степента на умозрителната АБСТРАКТНОСТ; и “двойнствено” – колкото е ПО-МАЛКА степента на сетивна КОНКРЕТНОСТ, толкова е ПО-МАЛКА и степента на умозрителната АБСТРАКТНОСТ. В този ЗАКОН можем да разпознаем известният “ЛОГИЧЕСКИ” закон за ОБРАТНОТО съотношение между “обема” и “съдържанието” на ПОНЯТИЕТО във формалната логика. Понеже ЕМПИРИЧНАТА “схема” представя СТРУКТУРАТА на ПОНЯТИЕТО с неговите три “момента” В-О-Е, както и трите “вида” на ПОНЯТИЕТО – В-О-Е като съотношение на СЕТИВНИТЕ “образи” и РАЗСЪДЪЧНИТЕ “абстракти”, то разглеждането, което направихме на тази “схема” не е нищо друго освен “наличното битие” на ПОНЯТИЕТО или “понятието” за налично БИТИЕ, което тук освен разгледаната ВСЕОБЩА логическа ФОРМА има и едно ОСОБЕНО онтологическо СЪДЪРЖАНИЕ, а именно, икономическите ОТНОШЕНИЯ, които се съдържат в структурата на СТОКАТА и ПАРИТЕ.

СТОКАТА като “съждение” или СЪЖДЕНИЕТО за “стока”.

Благодарение на това, че “стоката” е ПРИРОДЕН “предмет”, който е опредметен ОБЩЕСТВЕН труд и съществува в нейната структура като “обществено” ОТНОШЕНИЕ, което тук най-напред има битие на АБСТРАКТЕН “предмет”, една УМОЗРИТЕЛНА “предметност”, която има характера на ВЪНШЕН за природния “субстрат” на стоката АТРИБУТ – нейната “разменимост” или способност за РАЗМЯНА, благодарение на това, ПОНЯТИЕТО за “стока” може да бъде представено чрез СЪЖДЕНИЕ:

а/ “съждение” за налично БИТИЕ – за “качество”, “количество” и “мяра”;

б/ като “съждение” за РЕФЛЕКСИЯ, т.е. като РЕЛАЦИОННО “съждение”;

в/ като “съждение” за ПОНЯТИЕ или “съждение” за

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница