Иван пунчев стоката в нейното явление

б./ КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на “стоката”.Всяко природно “качество” има своя КОЛИЧЕСТВЕНА определеност – някаква “геометрична” или “числова” величина. Преди всичко, всяка ПОТРЕБИТЕЛНА стойност съществува като “много” ИНДИВИДИ от “един” и същи ВИД ; тук ИНДИВИДУАЛНАТА определеност на едно стоково “тяло” може да бъде или един “цялостен” природен предмет, който като такъв е неделим (например една дреха, един автомобил, и т.н.), или някакво по-голямо или по-малко КОЛИЧЕСТВО от части или елементи, т.е. да бъде “агрегат” (например, 1 килограм леща, или 2 метра плат и т.н.) – с една дума ИНДИВИДУАЛНАТА определеност на стоковото “тяло” както “качествена”, така и “количествена”, в единият случай КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на “качеството” е СВОЙСТВО на СВОЙСТВОТО а в другия случай, е СВОЙСТВО на ПРЕДМЕТА. “Предметът” е ОСОБЕНА “единичност” а неговото “качество” е ЕДИНИЧНА “особеност”; ЕДИНИЧНИЯТ “вид” съществува като “много” ИНДИВИДИ или ОСОБЕНИ “единичности” (Е(О)-О(Е)); ако КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на една ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е определено КОЛИЧЕСТВО от дадено природно “качество”, то, КОЛИЧЕСТВЕНАТА, определеност на общественото “качество” РАЗМЕНИМОСТ е РАЗМЕННАТА стойност като “отношение на РАВЕНСТВО” между КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ определености на две качествено РАЗЛИЧНИ “потребителни” стойности; така че “разменимостта” е ОТНОСИТЕЛНО или още както се казва, РЕЛАЦИОННО свойство – тя се реализира като “много” РАЗМЕННИ отношения или количествени РАВЕНСТВА на качествено РАЗЛИЧНИ “потребителни” стойности. РАЗМЕННАТА стойност е ОСОБЕНОТО свойство “разменимост” като ОБЩО за всеки две ЕДИНИЧНИ “потребителни” стойности, т.е. свойство на ЕДНА “двойка” от ЕДИНИЧНИ “особености” – това е ОСОБЕНА “особеност”; ОСОБЕНОТО обществено “свойство” за разлика от ЕДИНИЧНАТА природна “особеност” е именно не-единична но ОСОБЕНА “особеност”; всеки път, когато два ЕДИНИЧНИ “предмета” са поставени в ОТНОШЕНИЕ чрез своите ОСОБЕНИ свойства – ЕДИНИЧНИТЕ им “особености”, то, РАЗЛИЧИЕТО между тях е именно формата на ОСОБЕНА “особеност” – тя е необходимото условие за съществуването на ОТНОШЕНИЕТО, което заедно с това предполага също така и ТЪЖДЕСТВОТО на тези РАЗЛИЧНИ “особености”.

Тази “особена” форма на ЯВЛЕНИЕТО на “стойността” беше ИРАЦИОНАЛНА, тъй като количественото “равенство” на качествено “различни” природни величини е БЕЗСМИСЛЕНО или ИРАЦИОНАЛНО отношение доколкото не е основано върху ЕДИННА качествена “единица” – РАЦИОНАЛНО сравними са две величини, които представляват РАЗЛИЧНИ количества от ЕДНО и също качество; така че, дадено определено КОЛИЧЕСТВО от дадено определено природно КАЧЕСТВО е свойство или определеност на даденото “качество” и неговата “множественост” е брой на една и съща “единица”; затова РАВЕНСТВОТО между две такива КОЛИЧЕСТВА, които са ЕДНА и съща “множественост” от ДВЕ различни “единици” може да има смисъл само ако представлява ЗНАК, който обозначава едно “значение” качествено РАЗЛИЧНО от тези “единици”; така, КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на природната ПОТРЕБИТЕЛНА “стойност” е ЗНАК, който обозначава КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на СТОЙНОСТТА на “стоката”, която е качествено РАЗЛИЧНА от нейната “потребителна” стойност. Следователно, всички “стоки” са само РАЗЛИЧНИ количества от ЕДНО и също качество – СТОЙНОСТТА.

Нека сега разгледаме ПРОТИВОРЕЧИЕТО на ЕДИНИЧНАТА форма на “стойността” – това “противоречие” се проявява като отношение на ТЪЖДЕСТВО и ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между “полюсите” на ОТНОСИТЕЛНАТА и ЕКВИВАЛЕНТНАТА форми на “стойността”:

а/ ОТНОСИТЕЛНАТА форма представлява “качественото” ТЪЖДЕСТВО и “количественото” РАВЕСТВО на ПРОТИВОПОЛОЖНИТЕ “полюси” образувани от ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА.

б/ ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма, напротив, представлява “качествената” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между тези два “полюса”.

в/ за нашата РЕФЛЕКСИЯ, когато МИСЛИМ едновременно двете отношения АВ и ВА, на всеки от двата “полюса” са поставени като ТЪЖДЕСТВЕНИ и като ПРОТИВОПОЛОЖНИ едновременно ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА както на стоката А, така и на стоката В; но това ПРОТИВОРЕЧИЕ предстои тепърва да се “обективизира” в ОСОБЕНАТА и ВСЕОБЩАТА форми на “стойността”. Тук към неговата формулировка трябва да добавим още и следното:

1./ В ОТНОСИТЕЛНАТА форма се реализира ТЪЖДЕСТВОТО на абстрактно-ВСЕОБЩИЯ и абстрактно- ОСОБЕНИЯ труд, както и на абстрактно- ОБЩЕСТВЕНИЯ и абстрактно-ЕДИНИЧНИЯ (“частния”) труд, с една дума така се поставя КОНКРЕТНОТО тъждество на “моментите” В-О-Е на “обществената” взаимовръзка;

2./ В ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма напротив, е поставена ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА на тези “моменти” В-О-Е. 3./ Като ЦЯЛО единството на тези две форми представлява КОНКРЕТНАТА “всеобщност” на “обществената” ВЗАИМОВРЪЗКА или, ПОНЯНИЕТО в което тя е схваната в следствие на “анализа” и “синтеза”, т.е. на РАЗБИРАНЕТО и ОБЯСНЕНИЕТО на ЕДИНИЧНАТА форма на стоката. ЛОГИЧЕСКОТО движение тук от ЯВЛЕНИЕТО към СЪЩНОСТТА на “стоката” беше едновременно ИНДУКТИВНО-ДЕДУКТИВЕН логически ИЗВОД или едновременно движение в двете противоположни посоки ЕОВ и ВОЕ; сега като тръгнем от ЕДИНИЧНАТА към ОСОБЕНАТА а от нея към ВСЕОБЩАТА форми на “стоката”, за да стигнем до ПАРИТЕ като ВСЕОБЩА “стока”, този ИНДУКТИВНО-ДЕДУКТИВЕН логически ИЗВОД ще ни демонстрира както ПОСТАВЯНЕТО, така и РАЗРЕШЕНИЕТО на “противоречието”, което тук беше поставено само за нашата РЕФЛЕКСИЯ; във ВСЕОБЩАТА форма на стоката, то ще бъде ПОСТАВЕНО също така и за РЕФЛЕКСИЯТА на самите “стокопритежатели” и ще бъде РАЗРЕШЕНО в ПАРИЧНАТА “стока”.

Преди да отидем нататък, нека огледаме развитието на “ОБЩЕСТВЕНАТА взаимовръзка” като реализация на “УНИВЕРСАЛНАТА взаимовръзка” в нейните отделни МОМЕНТИ и техните взаимоотношения в ЦЯЛОТО – Е-О-В.

ЕДИНИЧНАТА “единичност” – Е(Е), е емпирическия, “сетивен” ИНДИВИД, “единичното” като СУБЕКТ и неговата “единичност” като негов ПРЕДИКАТ; това е както “единичния” човешки СУБЕКТ, така и “единичната” стока, като ОБЕКТ; тук емпиричната ЕДИНИЧНОСТ е “двойна” – “един” човешки ИНДИВИД и “един” ИНДИВИДУАЛЕН “предмет”. Е(Е) съществува като АБСТРАКТЕН “предмет”, като АБСТРАКТНА “единичност”, която може да се представи “моделно” чрез ЕДИНИЧНО “множество” (“клас”) – {}; тук този АБСТРАКТЕН “предмет” представя ЧАСТНИЯТ човешки “индивид”, ЧАСТНИЯТ собственик на “стоката”, която като “обект” на ЧАСТНАТА собственост е също такъв АБСТРАКТЕН единичен “предмет” – ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност не е просто КОНКРЕТЕН природен “предмет”, но оформен, значи АБСТРАХИРАН от природата, чрез ОСОБЕН и то ЧАСТЕН човешки труд; това е опредметен АБСТРАКТНО-“особен” труд и благодарение на последния СУБЕКТЪТ е определен като ОСОБЕН “индивид”, както и неговия ОБЕКТ “стоката” – О(Е). Съответната човешка “потребност” и съответната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност са ЕДИНИЧНИ “особености” – Е(О). Обособяването на “моментите” ЕДИНИЧНОСТ, ОСОБЕНОСТ и ВСЕОБЩНОСТ, тук в емпиричното “налично битие” или ЯВЛЕНИЕТО на “стоката” се дължи на ОТНОШЕНИЯТА на ЧАСТНА собственост, които са необходимата и ВСЕОБЩА, ОБЩЕСТВЕНА икономическа “форма”, структурата в рамките на която функционира разменният ПРОЦЕС. Тези отношения предполагат ОБОСОБЯВАНЕ на отделния човешки ИНДИВИД, както от всички други такива ИНДИВИДИ, така и от своята ВСЕОБЩА ОБЩЕСТВЕНА “същност”; последната ОБОСОБЕНА от ЕДИНИЧНОСТТА и ОСОБЕНОСТТА е АБСТРАКТНАТА “всеобщност”. С една дума всеки от “моментите” на ОБЩЕСТВЕНАТА взаимовръзка е ОБОСОБЕН и съществува като емпиричен, “сетивен” АБСТРАКТЕН “предмет”; тези АБСТРАКТНИ “предмети” са продукт на ПРАКТИЧЕСКАТА абстракция, която произтича от общественото РАЗДЕЛЕНИЕ на труда и стоковата РАЗМЯНА – тази ОБЩЕСТВЕНА форма на АБСТРАКЦИЯТА е именно ОТЧУЖДЕНАТА форма на “субективността” и “обективността” както на Човека така и на неговите “предмети”. Нашето разглеждане се движеше в посока ЕОВ: Е(Е)-О(Е)|Е(О)-О(О)-В(О)|О(В); последният член на тази схема беше АБСТРАКЦИЯТА “стойност” като опредметен в “стоката” АБСТРАКТНО-“всеобщ” ОБЩЕСТВЕН труд.

Ако ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на ЕДИНИЧНАТА “стока” е Е(О), то нейната СТОЙНОСТ е ЕДИНИЧНА “всеобщност” – Е(В); в своето взаимоотношение на ТЪЖДЕСТВО и РАЗЛИЧИЕ “стойностите” на двете стоки А и В са две Е(В) свързани чрез О(В)|В(О); така че това взаимоотношение образуващо “същността” на стоката се проявява чрез взаимоотношението на две Е(О) чрез О(О); а по-нататък във ВСЕОБЩАТА форма на “стоката” чрез взаимоотношението Е(В)-О(В)|В(О)-Е(В) ще се прояви също така и ВСЕОБЩАТА форма на “всеобщността” – В(В); тук тя е все още поставена в нашата теоретическа РЕФЛЕКСИЯ като “умозрителна” форма на АБСТРАКТНАТА “всеобщност”, но тя тук няма все още емпирично, “сетивно” битие на АБСТРАКТЕН “предмет” – такъв тя ще стане като ВСЕОБЩА “стока” или ПАРИ.

В ЕДИНИЧНАТА форма на “стойността” като ЕДИНСТВО на ПРОТИВОПОЛОЖНИТЕ “относителна” и “еквивалентна” форми е първата КОНКРЕТНА форма на “ОБЩЕСТВЕНАТА взаимовръзка”; в нейната АБСТРАКТНА форма в сферата на “наличното битие” или ЯВЛЕНИЕТО нейните “моменти” бяха ОБОСОБЕНИ или АБСОЛЮТНИ противоположности, които са само ОТНОСИТЕЛНО тъждествени, а в сферата на същността, те са станали само ОТНОСИТЕЛНО различни и АБСОЛЮТНО тъждествени – това е тяхното КОНКРЕТНО единство. Така че, нашето изложение се движеше от АБСТРАКТНОТО към КОНКРЕТНОТО и този ЛОГИЧЕСКИ генезис беше едновременно генетична или иманентна ИНДУКЦИЯ-ДЕДУКЦИЯ. ЕОВ и ВОЕ.

Относно диалектиката на АБСТРАКТНО и КОНКРЕТНО тук ще отбележим още следното: В обикновената словоупортеба термините “абстрактно” и “конкретно” са синоними на “умозрително” и “сетивно” – СЕТИВНАТА реалност “предмет” - “свойство” –“отношение” е непосредствено КОНКРЕТНА защото представя за СЪЗЕРЦАНИЕТО непосредствената ПЪЛНОТА и МНОГОСТРАННОСТ своята реалност; “сетивният” ПРЕДМЕТ е “конкретен” защото представлява МНОЖЕСТВО от “свойства”, “сетивното” СВОЙСТВО е “конкретно” защото представлява МНОЖЕСТВО от “предмети” и се реализира в МНОЖЕСТВО от “отношения” , “сетивното” ОТНОШЕНИЕ е “конкретно” защото се реализира върху МНОЖЕСТВО от “предмети” и само реализира МНОЖЕСТВО от “свойства”; така че всички “моменти” на онтологическата реалност тук са ЕДИНСТВА от МНОГООБРАЗИЯ. Обратно, УМОЗРИТЕЛНАТА реалност на “предмет” – “свойство”-“отношение” е непосредствено АБСТРАКТНА, защото е НЕ-ПЪЛНА и ЕДНОСТРАННА – “абстрактният” ПРЕДМЕТ е отделен от някои или всички свои “свойства” и отъждествен с едно или няколко от своите “свойства”, той е “абстрактен” още и за това, че е ОБОСОБЕН от другите “предмети” – частично или напълно; “абстрактното” СВОЙСТВО е отделено и ОБОСОБЕНО от “предметите”, които то характеризира – така то е също “абстрактен” ПРЕДМЕТ; “абстрактното” ОТНОШЕНИЕ е отделено и ОБОСОБЕНО или от “предметите” върху които се реализира или от “свойствата”, които то само реализира – така то е “абстрактен” ПРЕДМЕТ или “абстрактно” СВОЙСТВО. Общата специфика на тези “умозрителни” АБСТРАКЦИИ е това, че те са определени – всеки един от тях - чрез ОТРИЦАНИЕТО на всички други “моменти” на УНИВЕРСАЛНАТА взаимовръзка; това ОТРИЦАТЕЛНО отношение на “субекта” към “сетивно”-КОНКРЕТНОТО е функция на РАЗСЪДЪКА – “разсъдъчна”-АБСТРАКЦИЯ; тяхната ПОЛОЖИТЕЛНА определеност е тяхната НЕИЗМЕННОСТ – те се “съхраняват” като ИНВАРИАНТИ спрямо ИЗМЕНЕНИЯТА на “сетивно”-КОНКРЕТНОТО.

В така разгледаната ЕМПИРИЧНА “схема” на УНИВЕРСАЛНАТА взаимовръзка виждаме действието на един ЗАКОН, който може да бъде изразен в двойна и ПРОТИВОПОЛОЖНА форма: а/ колкото ПО-ГОЛЯМА е степента на сетивната-КОНКРЕТНОСТ, толкова ПО-МАЛКА е степента на умозрителната КОНКРЕТНОСТ; и обратно, “двойнствената” формулировка за отношението между степените на АБСТРАКТНОСТ; така формулиран този ЗАКОН е отношение на ОБРАТНА пропорционалност. б/ като отношение на ПРАВА пропорционалност този ЗАКОН гласи: Колкото е ПО-ГОЛЯМА степента на сетивна КОНКРЕТНОСТ, толкова е ПО-ГОЛЯМА и степента на умозрителната АБСТРАКТНОСТ; и “двойнствено” – колкото е ПО-МАЛКА степента на сетивна КОНКРЕТНОСТ, толкова е ПО-МАЛКА и степента на умозрителната АБСТРАКТНОСТ. В този ЗАКОН можем да разпознаем известният “ЛОГИЧЕСКИ” закон за ОБРАТНОТО съотношение между “обема” и “съдържанието” на ПОНЯТИЕТО във формалната логика. Понеже ЕМПИРИЧНАТА “схема” представя СТРУКТУРАТА на ПОНЯТИЕТО с неговите три “момента” В-О-Е, както и трите “вида” на ПОНЯТИЕТО – В-О-Е като съотношение на СЕТИВНИТЕ “образи” и РАЗСЪДЪЧНИТЕ “абстракти”, то разглеждането, което направихме на тази “схема” не е нищо друго освен “наличното битие” на ПОНЯТИЕТО или “понятието” за налично БИТИЕ, което тук освен разгледаната ВСЕОБЩА логическа ФОРМА има и едно ОСОБЕНО онтологическо СЪДЪРЖАНИЕ, а именно, икономическите ОТНОШЕНИЯ, които се съдържат в структурата на СТОКАТА и ПАРИТЕ.

СТОКАТА като “съждение” или СЪЖДЕНИЕТО за “стока”.

Благодарение на това, че “стоката” е ПРИРОДЕН “предмет”, който е опредметен ОБЩЕСТВЕН труд и съществува в нейната структура като “обществено” ОТНОШЕНИЕ, което тук най-напред има битие на АБСТРАКТЕН “предмет”, една УМОЗРИТЕЛНА “предметност”, която има характера на ВЪНШЕН за природния “субстрат” на стоката АТРИБУТ – нейната “разменимост” или способност за РАЗМЯНА, благодарение на това, ПОНЯТИЕТО за “стока” може да бъде представено чрез СЪЖДЕНИЕ:

а/ “съждение” за налично БИТИЕ – за “качество”, “количество” и “мяра”;

б/ като “съждение” за РЕФЛЕКСИЯ, т.е. като РЕЛАЦИОННО “съждение”;

в/ като “съждение” за ПОНЯТИЕ или “съждение” за