Иван пунчев стоката в нейното явление
СТОКАТА в нейната ПАРИЧНА форма
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОСОБЕНА или РАЗГЪРНАТА форма на СТОЙНОСТТА.
СТОКАТА в нейната ПАРИЧНА форма. 1./ Нека разгледаме “съждението” за БИТИЕТО на “стоката” в неговата обща структура “субект” (S) – “копола” (С) – “предикат” (Р). “Субектът” е СТОКАТА и най-напред ще разгледаме неговата структура; “стоката” е преди всичко ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и като такава тя е определена “качествено”, при това двуяко – веднъж като някакво ОСОБЕНО природно “качество” на ЕДИНИЧЕН “предмет” от даден ВИД и заедно с това, като някакво ОСОБЕНО обществено “качество” – опредметения в стоката ОСОБЕН труд на “частния” ИНДИВИД; именно като такова “единство” на ПРИРОДНО и ОБЩЕСТВЕНО “качество” стоката е СУБЕКТ на “съждението”: СТОКАТА е ПОТРЕБИТЕЛНА стойност; тук “потребителната” стойност е СПЕЦЕФИЧНОТО “качество”, което конституира СУБЕКТА на “съждението”, при това, именно като ОСОБЕНО “обществено” качество – само последното като “форма” на “природната” МАТЕРИЯ на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност я превръща в “субект” на ОБЩЕСТВЕНИ “предикати”; по-точно би било да се казва, че “субектът” на такива “предикати” е самият ОСОБЕН труд опредметен в природното “качество” и по такъв начин, съществуващ като “умозрителен” АБСТРАКТЕН “предмет”, за който природното “качество” е само СЕТИВНА форма на съществуване; последната има (както видяхме по-горе) “количествена” определеност чрез която се проявява “обществената” ОСОБЕНА “качествена” определеност на стоката – нейната РАЗМЕНИМОСТ, която образува ПРЕДИКАТЪТ на “съждението” за СТОКАТА; ПРОПОРЦИЯТА като отношение между “количествените” определености на две или повече ПОТРЕБИТЕЛНИ стойности е АТРИБУТЪТ “разменимост” представен в ОТНОСИТЕЛНА форма (като РЕЛАЦИОННО “свойство”) и чрез тази форма е съединен със “субекта” на “съждението”; можем да кажем, че “пропорцията” е КОПОЛАТА на това “съждение”, която свързва ОСОБЕНОТО обществено “качество” на СУБЕКТА с неговия ВСЕОБЩ обществен ПРЕДИКАТ. Когато казваме “СТОКАТА е РАЗМЕННА стойност” ние с това изразяваме структурата О(Е)|Е(О)(“субект”) е В(О)|О(В)(“предикат”); “кополата”, която тук е изразена чрез “-е-“ е “качествено” ТЪЖДЕСТВО между S и Р – те са “тъждествени” като ОСОБЕНИ и “противоположни” като ЕДИНИЧНОСТ и ВСЕОБЩНОСТ; “количественото” РАВЕНСТВО между двете ОСОБЕНИ природни “качества” представлява “форма” чието “съдържание” е “качественото” ТЪЖДЕСТВО и ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между ОСОБЕНОТО и ВСЕОБЩОТО обществени “качества” на СУБЕКТА и ПРЕДИКАТА на това “съждение”. Тук диалектиката на “субекта” и “предиката” чрез “кополата” е изразена чрез отношението “едно”- “много”- “една” ПОТРЕБИТЕЛНА стойност реализира своя “предикат” – РАЗМЕНИМОСТТА - чрез “много” РАЗМЕННИ стойности; по-горе видяхме, как чрез двуякото обръщане на тези отношения се получава СТОЙНОСТТА като “абстракт”, който първо изпълнява функцията на ПРЕДИКАТ, но като се обръща отношението, той става СУБЕКТ, който на свой ред се проявява в ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на ВСИЧКИ “стоки” като във свой ПРЕДИКАТ. ПОНЯТИЕТО за “стоката” първоначално се представя в три форми на “съждението” за РЕФЛЕКСИЯ: 1./ “ЕДИН и само “един” ИНДИВИД е “субект” на “ЕДИН и само един” ЕДИНИЧЕН “предикат”; вместо израза “един и само един”, който обозначава съответния КВАНТОР - ! ние ще употребяваме нашият знак Е( ), който обозначава същият “квантор” но като ПРЕДИКАТОР – Е(Е) – е-Е(Е); това трябва да се чете така както посочихме по-горе. По същия начин, се образува и формата (Е)-е-О(Е)|Е(О): “НЯКОЙ (Е)-е-О(Е)|Е(О)”; тук кванторът “някой” - ще го заменим с О( ): О(Е)-е-О(Е)|О(Е(О)); най-сетне по същия начин вместо кванторът (“всички”, “всеки”) ще употребяваме нашия знак В( ): напр. В(О(Е))- са – В(Е(О)) се чете като “вички ОСОБЕНИ “индивиди” СА всички ЕДИНИЧНИ “особености”. В разгледаните тук форми на “съждението” за РЕФЛЕКСИЯ, чиито структури се изразяват чрез РАЗМЕННИТЕ стойности на “стоките” лесно могат са се разпознаят Хегеловите форми на “съждението за РЕФЛЕКСИЯ” – “сингуларно”, “партикуларно” и “универсално” съждения. 2./ У Хегел втората група “съждения” за НЕОБХОДИМОСТ са пак “съждения за РЕФЛЕКСИЯ”, но обратна на първата; първата “рефлексия” се движи от ЕДИНИЧНОТО през ОСОБЕНОТО към ВСЕОБЩОТО и изразява отношението на ЕМПИРИЧНИТЕ Е-О-В към УМОЗРИТЕЛНИТЕ Е-О-В; втората РЕФЛЕКСИЯ се движи в обратна посока и изразява същото отношение; тя е представена в разглежданите от Маркс ЕДИНИЧНА, ОСОБЕНА (“разгърната”) и ВСЕОБЩА “форми на СТОЙНОСТТА”. Маркс разглежда “ЕДИНИЧНАТА (или “случайната”) форма на СТОЙНОСТТА” като ключ към всички останали “форми на СТОЙНОСТТА”, както и към генезиса на ПАРИЧНАТА “стока”. По-горе ние разгледахме “структурата” на ЕДИНИЧНАТА форма на СТОЙНОСТТА, както тя е схваната като ПОНЯТИЕ за “стоката”; това е ВСЕОБЩОТО “понятие” за СТОКАТА като резултат от “индуктивно-аналитичното” ОБОБЩЕНИЕ, т.е. като АБСТРАКЦИЯ от ПОТРЕБИТЕЛНАТА и РАЗМЕННАТА стойности на “стоката”. Разгледаните по-горе форми на “съждението за БИТИЕ” и формите на “съжденията за ЕМПИРИЧНА “рефлексия” представяха етапите на този ИНДЕКТИВНО-АНАЛИТИЧЕН процес на АБСТРАКЦИЯ. Полученото в резултат на това ПОНЯТИЕ за “стоката” може да се представи чрез “съждението”: СТОКАТА -е- СТОЙНОСТ . Нека разгледаме по-отблизо S-C-P - структурата на това “съждение; най-напред неговият “субект” – СТОКАТА в нейното “налично битие” или в ЯВЛЕНИЕТО видяхме, че тя е единство на ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и РАЗМЕННА стойност, и, установихме, че нейната S-C-P структура се реализира като “качественото” ОТНОШЕНИЕ – Е(О)|О(Е)-О(О)-В(О)|О(В) в рамките на “количественото” отношение на РАЗМЕННАТА стойност; в това определение на ПОНЯТИЕТО за “стока” вече е поставена СТОЙНОСТТА като “предикат” – В(О)|О(В); на тази степен на “абстракцията” СТОЙНОСТТА е “отрицание”, първо, на ЕДИНИЧНАТА “особеност” – Е(О) която образува “субекта” на “съждението”, второ, тя е “отрицание” на ОСОБЕНАТА “особеност”, т.е. на “многото”, на ВСИЧКИ такива Е(О) и ОТНОШЕНИЯТА между тях – така тя е ВСЕОБЩА “особеност” и като такава е “предикатът” на СТОКАТА в нейното “налично битие”; но поради ДВОЙНСТВЕНОСТТА В(О) е също толкова и О(В) – ОСОБЕНА “всеобщност”; с една дума тук ВСЕОБЩНОСТТА все още не е напълно абстрахирана от своята ОСОБЕНА определеност, все още не е поставена като В(В) – ВСЕОБЩА “всеобщност”, каквато тя е като ОБЩЕСТВЕНА “субстанция” или опредметен в “стоката” АБСТРАКТНО-“всеобщ” ОБЩЕСТВЕН труд, АБСТРАКТ,който е ВСЕОБЩ както по своята “форма”, така и по своето “съдържание”; “предметността” на ВСЕОБЩИЯ и заедно с това ОБЩЕСТВЕН труд тук е “съдържанието”, а ВСЕОБЩАТА “форма” е неговата “количествена” определеност, “количеството” на ОБЩЕСТВЕНОТО необходимо работно ВРЕМЕ. В тази своя АБСТРАКЦИЯ стоковата СТОЙНОСТ е “субстанцията” на ВСИЧКИ “стоки”, които са нейни МОДУСИ. Докато в сферата на ЯВЛЕНИЕТО “стоките” бяха КАЧЕСТВЕНО различни и КОЛИЧЕСТВЕНО равни, то РЕФЛЕКТИРАНИ сега в тази своя “същност”, в “субстанцията” на СТОЙНОСТТА, те представляват само различни КОЛИЧЕСТВА, които са КАЧЕСТВЕНО тъждествени. СТОЙНОСТТА на “стоката” от ЕДИНИЧЕН “вид” – Е(О) тук е ЕДИНИЧНА “всеобщност”, която е само КОЛИЧЕСТВЕНО различна от всяка друга ЕДИНИЧНА “всеобщност”, а това ВСЕОБЩО тяхно “различие” е ОСОБЕНАТА “всеобщност”; КАЧЕСТВЕНОТО тъждество на тези ЕДИНИЧНИ “стойности” е ВСЕОБЩАТА “всеобщност”. Сега вече можем да видим, че S-C-P – структурата на разглежданото “съждение”: СТОКАТА -е- СТОЙНОСТ има вид на Е(О)|Е(В)-О(В)-В(В); тук СТОЙНОСТТА на ЕДИНИЧНИЯ “вид” стока е определено “количество” опредметено в нейната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност ВРЕМЕ и КАЧЕСТВЕНОТО тъждество на “субекта” и “предиката” е представено в “кополата” като ОСОБЕНА “всеобщност” – значи тук “предикатът” на “съждението” за БИТИЕТО на “стоката” е поставен като КОПОЛА. Именно тази “копола” се реализира като двете ПОЛЯРНО-противоположни “ОТНОСИТЕЛНА и ЕКВИВАЛЕНТНА форми на СТОЙНОСТТА”. В ОТНОШЕНИЕТО на една стока А към друга стока В разгледаното АТРИБУТИВНО “съждение” е поставено така, че ако неговият “субект” е стоката А, то неговият “предикат” е поставен в стоката В, или обратно, ако неговият “субект” е поставен в стоката В, то неговият “предикат” е поставен в стоката А и ЛОГИЧЕСКАТА форма на ЦЯЛАТА тази “ЕДИНИЧНА форма на СТОЙНОСТТА” е едно РЕЛАЦИОННО “съждение”, което съдържа като свои само ОТНОСИТЕЛНИ “моменти” двете взаимно противоположни АТРИБУТИВНИ “съждения”. По-горе видяхме, че цялото това РЕЛАЦИОННО “съждение”, което тук разглеждаме като определение на ПОНЯТИЕТО за “същността” на СТОКАТА, изразява същностното ПРОТИВОРЕЧИЕ между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката” и нейната СТОЙНОСТ – една ВЪТРЕШНА противоположност на всяка “стока”, която се реализира чрез една ВЪНШНА противоположност в ОТНОШЕНИЕТО на една “стока” към друга “стока” – между ВСИЧКИ “стоки”. Най-важният момент в това опрделение е че същностното ПРОТИВОРЕЧИЕ на “стоката” е РАЦИОНАЛНО “противоречие” – contradictio in objecto и при обръщане на отношението между А и В то е поставено като такова както в “предиката” така и в “субекта” на това “съждение-ОПРЕДЕЛЕНИЕ”; но същевременно това “противоречие” има тук и една ИРАЦИОНАЛНА форма, която е негова “превърната” или ПРИВИДНА форма: понеже ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност съдържа ПРИРОДНА “субстанция” (материя, вещество), която образува СЕТИВНАТА или ЕМПИРИЧНАТА “особеност” на “субекта” на “съждението-ПРОТИВОРЕЧИЕ”, то изглежда че НЕПОСРЕДСТВЕНО “предикатът” или СТОЙНОСТТА е “атрибут” на ПРИРОДНАТА “субстанция”, тъй като ОБЩЕСТВЕНАТА “субстанция” е СВРЪХ-сетивна или “умозрителна” и съществува ОПОСРЕДСТВУВАНО; така че, възниква един “привиден” ДУАЛИЗЪМ на “субекта” – ИЗГЛЕЖДА, че той има ДВЕ взаимно изключващи се “субстанции” между които непосредствено няма нищо общо; тази форма е едно contradictio in subjecto която при обръщане на отношението между А и В се поставя както в “субекта” така и в “предиката” и също така в КОПОЛАТА, а това означава, че “формата на СЪЖДЕНИЕ” се разпада на своите ОБОСОБЕНИ “моменти”, което означава че тя се РЕФЛЕКТИРА обратно в сферата на ЯВЛЕНИЕТО. Простият разменен АКТ на две “стоки” между два “субекта”-стокопритежателя, който разгледахме по-горе като ЯВЛЕНИЕ на “стоката” в неговата ЦЯЛОСТ, показваше именно тази “превърната” или ИРАЦИОНАЛНА форма на ПРОЯВА на същностното РАЦИОНАЛНО “противоречие”; там същевременно отбелязахме, че благодарение на формата на ОТЧУЖДЕНИЕ “противоречието” има вид на АНТАГОНИЗЪМ, т.е., на ДУАЛИСТИЧНА и враждебна “противоположност”. Наистина тук, обратно в “същността” ние видяхме, че ПОЛЯРНАТА противоположност между ОСОБЕНИЯ и ВСЕОБЩИЯ труд реализираща се в отношението между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА има една неотделима от нея ДУАЛИСТИЧНА форма, а именно: “стойността” и “потребителната” стойност наистина образуват ПОЛЯРНА противоположност, ДОКОЛКОТО “потребителната” стойност е опредметен ОСОБЕН труд, но тя също така е и предметна ОСОБЕНА форма на ПРИРОДНАТА “материя” – именно като такава тя е една САМОСТОЯТЕЛНА “субстанция” наред с ОБЩЕСТВЕНАТА “субстанция” – ВСЕОБЩИЯТ труд; така, че РАЦИОНАЛНОТО противоречие в ЕДИНИЧНАТА форма на СТОЙНОСТТА от своя страна би могло да се разглежда също така само като “форма на ПРОЯВА”, затова, по-дълбоко и по-съществено СУБСТАНЦИАЛНО “противоречие”, което от своя страна представлява АНТАГОНИЗЪМ между ПРИРОДНАТА “обективност” и ОБЩЕСТВЕНАТА “субективност” на ТРУДА и неговият продукт СТОКАТА. По-нататък ще видим, че наистина фундаменталното СУБСТАНЦИАЛНО “противоречие” на целия този НАЧИН на ПРОИЗВОДСТВО представлява точно този ДУАЛИЗЪМ на “субективните” и “обективните” условия на ТРУДА в неговото ОТЧУЖДЕНИЕ вследствие на ЧАСТНАТА собственост; това е противоречието между ТРУДА и КАПИТАЛА, което е не само ДУАЛИЗЪМ, който се е образувал ВЪТРЕ в ОБЩЕСТВЕНАТА “същност” на ЧОВЕКА , но също така и един ВЪНШЕН дуализъм между тази ОБЩЕСТВЕНА “същност” и ПРИРОДАТА. Но към това ние ще се върнем в крайния пункт на нашето изследване, а тук където разглеждаме все още “ЕДИНИЧИНАТА форма на СТОЙНОСТТА” като ВЪТРЕШНА и “съществена” структура на РАЗМЕННИЯ процес, ние само констатираме, че това вътрешно РАЦИОНАЛНО противоречие има една външна ИРАЦИОНАЛНА форма в която то е ПОСТАВЕНО, но е НЕ-РАЗРЕШЕНО; обратно, в своята РАЦИОНАЛНА форма, то е както ПОСТАВЕНО, така и РАЗРЕШЕНО. По нататък ще видим, че самото това РАЦИОНАЛНО противоречие като от своя страна само “форма на ПРОЯВА” на едно по-дълбоко, а именно СУБСТАНЦИАЛНО и заедно с това ИРАЦИОНАЛНО противоречие, е само една форма в която въпросното СУБСТАНЦИАЛНО противоречие е ПОСТАВЕНО, но само ОТНОСИТЕЛНО и ВРЕМЕННО т.е., “привидно” РАЗРЕШЕНО. Изобщо в цялата тази СИСТЕМА на ПРОИЗВОДСТВОТО и РАЗМЯНАТА, която изследваме, “противоречията”, които на едно структурно равнище са ИРАЦИОНАЛНИ и АНТАГОНИСТИЧНИ, на следващото структурно равнище имат РАЦИОНАЛНА форма, а тази последната, на още по-високо структурно равнище отново се проявява в ИРАЦИОНАЛНА форма; в “системи” с такава АНТАГОНИСТИЧНА структура РАЦИОНАЛНАТА форма на “противоречието” представлява винаги само ОТНОСИТЕЛНА и ВРЕМЕННА или “локална” форма на РАЗРЕШЕНИЕ на АНТАГОНИЗМА, който “глобално” е АБСОЛЮТЕН и неговото АБСОЛЮТНО и пълно РАЗРЕШЕНИЕ може да се получи само като се РАЗРУШИ цялата тази “система” и се преустрои върху основата на едно фундаментално РАЦИОНАЛНО “противоречие”; в такава система с НЕ-АНТАГОНИСТИЧНА структура всяко АНТАГОНИСТИЧНО противоречие ще бъде само ОТНОСИТЕЛНО и ВРЕМЕННО или “локално” проявление на основното РАЦИОНАЛНО противоречие. Така че, такива АНТАГОНИСТИЧНИ “системи” са само исторически-ПРЕХОДНИ формации на ЧОВЕШКОТО общество; те са все още НЕ-АДЕКВАТНИ форми на “съществуване” противоречащи на ПОНЯТИЕТО на Човека. Преди да преминем от ЕДИНИЧНАТА към ОСОБЕНАТА, а от нея към ВСЕОБЩАТА и към ПАРИЧНАТА форми на “стоката”, ще разгледаме тук в сферата на “същността” на РАЗМЕННИЯ процес, който беше обхванат във ВЪНШНОТО “сетивно” СЪЗЕРЦАНИЕ и неговата ВЪТРЕШНА “разсъдъчна” РЕФЛЕКСИЯ от “ЕМПИРИЧНАТА схема” – Е-О-В – неговата “ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА схема”; последната ОПОСРЕДСТВУВА “образите” на РАЗСЪДЪЧНИТЕ структури СЪЗЕРЦАВАНИ във ВЪТРЕШНАТА нагледна форма на ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА интуиция и “отрицателно-РАЗУМНИТЕ” форми на ПОНЯТИЕТО. ЕМПИРИЧНАТА схема беше представена от “количествените” ОТНОШЕНИЯ между “качествено” определените ПОТРЕБИТЕЛНИ стойности на “стоките”; тези “количествени” ОТНОШЕНИЯ са “геометрични” и “числови” структури в рамките на “природното” или “космическо” ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ; тази “схема” е СЪЗЕРЦАЕМОТО “правило” или ЗАКОН на “разменната” ДЕЙНОСТ на човешките ИНДИВИДИ. От своя страна ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНАТА “схема” представя “количествените” ОТНОШЕНИЯ на “умозрителните” форми на ОСОБЕНИЯ и ВСЕОБЩИЯ опредметен в “стоките” ОБЩЕСТВЕН труд – те са структури на ОБЩЕСТВЕНОТО съзерцаемо в ИНТЕЛЕКТУЛАНАТА интуиция ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ (ОБЩЕСТВЕНОТО необходимо работно ВРЕМЕ и ОБЩЕСТВЕНОТО свободно ВРЕМЕ, което е “пространството” за развитие на човешките СПОСОБНОСТИ); в “ОТРИЦАТЕЛНО-“разумната” форма на ПОНЯТИЕТО всички негови “разсъдъчно-АТРИБУТИВНИ” форми на Е-О-В са поставени като РЕЛАТИВНИ или “релационни” форми на РЕФЛЕКСИЯТА, които са АНТИНОМИЧНИ за “нашата РЕФЛЕКСИЯ” и са РАЗРЕШЕНИ в ПОЛЯРНИ противоположности само за “рефлексията на СТОКОПРИТЕЖАТЕЛИТЕ”. Именно поради това, “нашата РЕФЛЕКСИЯ” излиза извън рамките на ЕДИНИЧНАТА форма на СТОЙНОСТТА и навлиза в рамките на следващата – ОСОБЕНА или РАЗГЪРНАТА форма на СТОЙНОСТТА. 1.Когато разглеждахме ЕДИНИЧНАТА форма на СТОЙНООСТТА като отношение между “стоките” А и В ние видяхме, че СТОЙНОСТТА на всяка една от тях може да бъде или само в ОТНОСИТЕЛНА или само в ЕКВИВАЛЕНТНА форма. Ако разглеждаме обаче, едновременно отношенията между три стоки А, В и С тогава възниква следното ПРОТИВОРЕЧИЕ – ако “стойността” на В се намира в ЕКВИВАЛЕНТНА форма спрямо “стойността” на А и същевременно “стойността” на В се намира в ОТНОСИТЕЛНА форма спрямо “стойността” на С, и от друга страна същевременно, “стойността” на А се намира в ОТНОСИТЕЛНА форма спрямо “стойността” на С, а последната, съответно, в ЕКВИВАЛЕНТНА форма спрямо А; в такъв случай “стойността” на С трябва да бъде едновременно в ЕКВИВАЛЕНТНА форма спрямо “стойностите” на две различни “стоки” А и В. Но, “стойността” на една “стока” може да бъде само ЕДИНИЧЕН “еквивалент” на всяка една от двете стоки А и В ПО ОТДЕЛНО; но в разглеждания случай тя трябва едновременно да бъде НЕ-ЕДИНИЧЕН, а ОСОБЕН “еквивалент”, да бъде НЕ-ЕДИН, а ДВА отделни ЕДИНИЧНИ “еквиваленти”, което е ДУАЛИСТИЧНО или ИРАЦИОНАЛНО противоречие. РАЗРЕШЕНИЕТО на това “абсурдно” противоречие се получава като се обърне отношението и сега “стойността” на ЕДНА “стока” – А се постави в ОТНОСИТЕЛНА форма спрямо В и спрямо С; в такъв случай “стойностите” на В и С стават ДВА отделни ЕДИНИЧНИ “еквиваленти”; с това е поставена и ОСОБЕНАТА форма на СТОЙНОСТТА като ОТНОСИТЕЛНА форма на СТОЙНОСТТА на ЕДНА “стока” А и спрямо ДВЕ “стоки” В и С, и следователно, спрямо МНОГО други “стоки”: В, С, D,… Х, …, и по такъв начин, спрямо ВСИЧКИ други “стоки”, които образуват ПОТЕНЦИАЛНО- безкраен ред; значи, ОСОБЕНАТА форма е РАЗГЪНАТА в “много” ЕДИНИЧНИ форми, всяка от които има тези два “полюса” – ОТНОСИТЕЛНА и ЕКВИВАЛЕНТНА форми. С това ние видяхме, че ВЪТРЕШНОТО “противоречие” на ЕДИНИЧНАТА форма се реализира в една ВЪНШНА противоположност между ЕДНА и ВСИЧКИ други “стоки”. Тук в ОСОБЕНАТА форма “противоположността” между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на ЕДНА стока А и нейната СТОЙНОСТ като ЕДИНИЧНА “особеност”, посредством ОСОБЕНАТА “особеност”, МНОЖЕСТВЕНОСТТА на ВСИЧКИ други ПОТРЕБИТЕЛНИ стойности, е поставена в противоположност на ВСЕОБЩАТА “особеност”, която е заедно с това, и ОСОБЕНА “всеобщност”. Нека видим по-отблизо как изглежда тази ПОЛЯРНА противоположност. 2./ ПОТРЕБИТЕЛНИТЕ стойности на ВСИЧКИ “стоки”, които са ЕДИНИЧНИ “еквиваленти” като ЕДИНИЧНИ “особености” са КАЧЕСТВЕНО различни помежду си, но КОЛИЧЕСТВЕНО равни; едновременно СТОЙНОСТИТЕ на тези “стоки”, които са ЕДНИЧИНИ “всеобщности” са също така КАЧЕСТВЕНО различни и КОЛИЧЕСТВЕНО равни – ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма е по такъв начин КАЧЕСТВЕНО тъждество на ЕДИНИЧНАТА “особеност” и ЕДИНИЧНАТА “всеобщност”. Това означава, че всяка от тези ЕКВИВАЛЕНТИ форми съдържа ВЪТРЕШНО “противоречие”, което се реализира в една ВЪНШНА противоположност между всеки един ЕДИНИЧЕН “еквивалент” и “много” други, ВСИЧКИ други и чрез това ЕДИНИЧНАТА “особеност” е поставена в отношение със своята ЕДИНИЧНА “всеобщност” като ВСЕОБЩА “единичност” на ОСОБЕНОСТТА т.е. като “много” ЕДИНИЧНИ “особености”, които са взаимно “еквивалентни” или взаимно ЗАМЕНИМИ; така ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма на ВСЯКА “стока” е едновременно “полярно” представена като ЕДИНИЧНА “особеност” и ВСЕОБЩА “особеност” от гледна точка на своята ПОТРЕБИТЕЛНА стойност; и, като ЕДИНИЧНА “всеобщност” и ОСОБЕНА “всеобщност” от гледна точка на своята СТОЙНОСТ; тази ДВОЙНА “полярна” противоположност е ПОСТАВЕНАТА или “обективираната” противоположност между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на стоката А и нейната СТОЙНОСТ. В това отношение ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на А е “субект” на СЪЖДЕНИЕТО, чиито “предикат”, СТОЙНОСТТА се намира в гореописаната ДВОЙНА “полярно” противоположна форма. Последната може да бъде разяснена по следният начин. Ако разглеждаме всяка една ЕКВИВАЛЕНТНА форма и обърнем отношението АХ, ХА това е пак изходната ЕДИНИЧНА форма на стойността – тук в ОСОБЕНАТА форма тя е разгърната в МНОГО такива екземпляри, така че при обръщане на отношението на всяка една “стока” Х ПО ОТДЕЛНО тази изходна ЕДИНИЧНА форма се възпроизвежда; но понеже отделната ЕДИНИЧНА форма тук е само единият “полюс” на ОСОБЕНАТА “еквивалентна” форма, а другият “полюс” са ВСИЧКИ други ЕДИНИЧНИ “еквивалентни” взети ЗАЕДНО то при обръщане на отношението СТОЙНОСТИТЕ на ВСИЧКИ други “стоки” взети ЗАЕДНО се поставят в една НОВА и ВСЕОБЩА, но ОТНОСИТЕЛНА форма спрямо “една” стока А, чиято СТОЙНОСТ сега е поставена от своя страна в ЕКВИВАЛЕНТНА форма; тази нова форма на СТОЙНОСТТА е нейната ВСЕОБЩА както “относителна”, така и “еквивалентна” форма; тя представлява ОТРИЦАНИЕ на ОТРИЦАНИЕТО на ЕДИНИЧНАТА форма. Сега ще разгледаме по-отблизо този ПРЕХОД. 3./ Видяхме, че ЕДИНИЧНАТА форма на СТОЙНОСТТА, т.е. ОТНОШЕНИЕТО в което са поставени които и да са ДВЕ “стоки” е елементарната СЪСТАВКА от която е образувана ОСОБЕНАТА “относителната” и “еквивалентна” форма – тя просто е “съвкупност” или МНОЖЕСТВО от такива ОТНОШЕНИЯ (“бинарни” отношения). СТРУКТУРАТА на това “множество” може да бъде описана по следния начин: АВ, АС, АD, … АХ, … ; тук от едната страна в ляво винаги се намира постоянно само ЕДНА “стока”, а в дясно, са подредени една след друга ВСИЧКИ останали “стоки”, т.е., “съставът” на ОТНОШЕНИЕТО в ляво е “константен” а в дясно, е “променлив”. Така че, винаги “множеството” от “стоки”, които образуват СЪСТАВА на тази СТРУКТУРА е разбито на ДВЕ части (“подмножества”), едната от които е представена от ЕДНА (и само ЕДНА) “стока” и от нея са изключени ВСИЧКИ останали “стоки”, които от своя страна образуват другата част (“подмножество”) – ВСИЧКИ, с изключение на само ЕДНА. Това разпределение се СЪХРАНЯВА спрямо следната ПРОМЯНА на “състава”: Ако във всяко едно ЕДИНИЧНО “отношение” от гореописания ред разменим местата на двете “стоки” АВ, ВА, то съответната “стока” в случая В сега се намира сама в лявата страна на отношенията, а “стоката” А се нарежда в дясно при другите “стоки”; по такъв начин, чрез ПРОМЯНА на “състава” в лявата и дясната страни на ОТНОШЕНИЕТО, което образува ОСОБЕНАТА или “разгърнатата” форма на СТОЙНОСТТА показва тази форма на ОТНОШЕНИЕТО “едно”“много” като ИНВАРИАНТНА спрямо ПРОМЯНАТА на “състава”; тази форма на “отношението” е формата на една ПОЛЯРНА противоположност, която сега ще разгледаме по-отблизо: а./На първо място в лявата страна на ОТНОШЕНИЕТО е поставена ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на ЕДНА “стока” – О(Е)|Е(О), а от дясната страна ВСИЧКИ други ПОТРЕБИТЕЛНИ стойности – те образуват в своята съвкупност ВСЕОБЩАТА “особеност” – В(О)|О(В); тези два “полюса” са свързани чрез ОСОБЕНАТА “особеност” – в случая отношението на “качествено” РАЗЛИЧИЕ и “количествено” РАВЕНСТВО. б./ Но понеже всяка една “стока” в това ОТНОШЕНИЕ е представена също така и чрез своята СТОЙНОСТ, то в лявата страна е поставена ЕДНА “стойност” – В(Е)|Е(В), а в лявата страна е поставена съвкупността от такива ЕДИНИЧНИ “стойности” на ВСИЧКИ други “стоки” – О(В)|В(О). Тук СТОЙНОСТТА на “стоката” в ляво и СТОЙНОСТИТЕ на “стоките” в дясно, со поставени в ОТНОШЕНИЕ на “качествено” РАЗЛИЧИЕ и “количествено” РАВЕНСТВО. в./ Сега нека разгледаме двете ПОЛЯРНО-противоположни ОТНОСИТЕЛНА и ЕКВИВАЛЕНТНА форми на ОСОБЕНАТА форма на СТОЙНОСТТА. ОТНОСИТЕЛНАТА форма на СТОЙНОСТТА на “стоката” в ляво може да се представи като една съвкупност от ОТНОШЕНИЯ на “качествено” РАЗЛИЧИЕ и “количествено” РАВЕНСТВО между една ПОТРЕБИТЕЛНА стойност – О(Е)|Е(О) и СТОЙНОСТИТЕ на всички останали “стоки” – О(В)|В(О); ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма на СТОЙНОСТТА на “стоката” в ляво може да се представи като съвкупност от ОТНОШЕНИЯ на “качествено” РАЗЛИЧИЕ и “количествено” РАВЕНСТВО между тази В(Е)|E(В) и ПОТРЕБИТЕЛНИТЕ стойности на всички останали “стоки” – В(О)|О(В) в тези последните два израза ЕДНО И СЪЩО “отношение” на РАЗЛИЧИЕ и ТЪЖДЕСТВО има ДВА противоположни СЪСТАВА – в него е представена ДВОЯКО т.е. на всеки един от “полюсите” е поставено ЦЯЛОТО отношение между двата “полюса”, - ЦЯЛАТА “полярна” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА на “стоката” изобщо (на ВСЯКА “стока” по ОТДЕЛНО). Благодарение на това, вече и “за РЕФЛЕКСИЯТА на ВСИЧКИ “стокопритежатели”” е поставено ПРОТИВОРЕЧИЕТО, което е “в себе си” тази ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ. ПРАКТИЧЕСКИ това ПРОТИВОРЕЧИЕ се поставя веднага щом обърнем ОТНОШЕНИЕТО, което представлява ОСОБЕНАТА форма на СТОЙНОСТТА в нейната ЦЯЛОСТНОСТ: “Стоките” (В, С, D, … Х …) ”стоката” А; тук “обръщането” на ОТНОШЕНИЕТО се състои в това, че ВСИЧКИ “стоки” сега се намират в една ОБЩА за всички тях или ВСЕОБЩА “относителна” форма на СТОЙНОСТТА, а СТОЙНОСТТА на тази “една” стока А от своя страна се намира в ВСЕОБЩА “еквивалентна” форма; но СТОЙНОСТТА на тази една “стока” е ИЗКЛЮЧЕНА от ВСЕОБЩАТА “относителна” форма и има в това ОТНОШЕНИЕ само ОСОБЕНА или “разгърната” ОТНОСИТЕЛНА форма – дотолкова и “стойностите” на ВСИЧКИ други “ стоки” за нея се намират в ОСОБЕНА “еквивалентна” форма, а нейната СТОЙНОСТ за всяка друга “стока” ПО ОТДЕЛНО се намира във ВСЕОБЩА “еквивалентна” форма. Така че доколкото СТОЙНОСТИТЕ на всички други стоки взети ЗАЕДНО се намират в ВСЕОБЩА “относителна” форма, то СТОЙНОСТТА на тази една “стока” се намира в ВСЕОБЩА “еквивалентна” форма. Но ВСЕОБЩАТА форма на СТОЙНОСТТА съдържа вече ПОСТАВЕНО онова ПРОТИВОРЕЧИЕ, което се крие в самата “същност” на СТОКАТА и, което по-рано беше поставено само “за нашата РЕФЛЕКСИЯ”, а сега е поставено също така “за РЕФЛЕКСИЯТА” на ВСИЧКИ “стокопритежатели”. Това изглежда така: За ВСЕКИ “стокопритежател” ПО ОТДЕЛНО неговата собствена “стока” е ВСЕОБЩ “еквивалент” за “стоките” на ВСИЧКИ други “стокопритежатели” взети ЗАЕДНО, а “стоката” на ВСЕКИ друг “стокопритежател” е за него само ЕДИНИЧЕН “еквивалент”. Но понеже това е валидно за ВСИЧКИ “стокопритежатели” ЕДНОВРЕМЕННО, то “стоката” на ВСЕКИ един от тях трябва да бъде САМО ВСЕОБЩ “еквивалент” и същевременно, САМО ЕДИНИЧЕН “еквивалент”. По същия начин “стоката” на ВСЕКИ “стокопритежател” трябва да бъде САМО във ВСЕОБЩА “относителна” форма и същевременно САМО в ОСОБЕНА “относителна” форма; доколкото една “стока” е ВСЕОБЩ “еквивалент”, дотолкова тя има само ОСОБЕНА “относителна” форма, а доколкото е ЕДИНИЧЕН “еквивалент” тя има само ВСЕОБЩА “относителна” форма. Като ЦЯЛО това ПРОТИВОРЕЧИЕ на ВСЕОБЩАТА форма на СТОЙНОСТТА може да се изкаже и така: на всеки един от “полюсите” на ЕКВИВАЛЕНТНАТА и ОТНОСИТЕЛНАТА форми тук е поставено ПРОТИВОРЕЧИЕТО, от една страна между ЕДИНИЧЕН и ВСЕОБЩ “еквивалент”, а от другата страна между ВСЕОБЩАТА и ОСОБЕНАТА “относителни” форми – но понеже ОСОБЕНАТА “относителна” форма се състои от “много” ЕДИНИЧНИ “относителни” форми, то и на този “полюс” ПРОТИВОРЕЧИЕТО е между ВСЕОБЩАТА и ЕДИНИЧНАТА “относителни” форми. Каталог: uploaded files -> files -> articles uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език articles -> Магистърска теза на Борислав Виларов articles -> Вопросы социологии articles -> Справка за оповестяване на счетоводната политика articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език articles -> Междублоковите пространства десислава костова articles -> II. природа на реституционния процес правни и икономически аспекти articles -> Програма на правителството за стабилно развитие на република българия за периода 2014-2018 г articles -> 3. Градските реституенти като разслояваща се категория Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|