Иван пунчев стоката в нейното явление
ВСЕОБЩАТА форма на СТОЙНОСТТА
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПАРИТЕ и СТОКИТЕ.
- СТРУКТУРАТА на ПАРИЧНАТА “стока”.
ВСЕОБЩАТА форма на СТОЙНОСТТА. 1./ Ще разгледаме ПРОТИВОРЕЧИЕТО като поставено както на единия “полюс”, в лявата страна, така и на другия “полюс” на дясната страна. На лявата страна, където се намира ЕКВИВАЛЕНТНАТА “форма” ПРОТИВОРЕЧИЕТО има следната структура: а./ Да бъде “стоката” А САМО ЕДИНИЧЕН и заедно с това САМО ВСЕОБЩ “еквивалент” това означава, че ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на тази “стока”, която е единство от ОСОБЕНА “природна” материя и ОСОБЕНА “обществена” форма на труда трябва да УДВОИ своята ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и да получи една ДУАЛИСТИЧНА “специфична” определеност, т.е., заедно със своята ОСОБЕНА “природна” и “обществена” определеност да получи и една ВСЕОБЩА определеност в която ОСОБЕНОТО “природно” вещество е оформено в една ВСЕОБЩА форма на труда; така че в тази ВСЕОБЩА форма ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на стоката А е ДУАЛИСТИЧНА – поставеното ПРОТИВОРЕЧИЕ между нейната “природна” СПЕЦИФИЧНА същност и нейната СПЕЦИФИЧНА “обществена” същност. По този начин в едно ЕДИНСТВЕНО стоково “тяло” живее една РАЗДВОЕНА стокова “душа” или в ДВЕ обособени стокови “тела” живее ЕДНА и съща стокова “душа” – едно МИСТИЧНО състояние на “стоката”, което се дължи както на ДУАЛИЗМА на нейната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност, така и на ДУАЛИЗМА на нейната СТОЙНОСТ. Като ЕДИНИЧЕН “еквивалент” стоката е О(Е)|Е(О) “природен” предмет и О(Е)|Е(О) “обществен” предмет, а нейната СТОЙНОСТ е В(Е)|Е(В); но като ВСЕОБЩ “еквивалент” стоката трябва да бъде едновременно О(Е)|Е(О) ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и В(О)|О(В) ПОТРЕБИТЕЛНА стойност; в тази последната форма, което е едно ИРАЦИОНАЛНО противоречие, се проявява РАЦИОНАЛНОТО противоречие в СТОЙНОСТТА на тази стока – това, че нейната СТОЙНОСТ е едновременно В(Е)|Е(В) и О(В)|В(О). С това ние описахме структурата на ПРОТИВОРЕЧИЕТО поставено в лявата страна на ОТНОШЕНИЕТО, което образува ВСЕОБЩАТА форма на СТОЙНОСТТА. б./ Сега нека видим как изглежда ЕКВИВАЛЕНТАТА форма на стоките в дясната страна на отношението. Доколкото стоката А е ВСЕОБЩ “еквивалент” ВСИЧКИ други стоки В,С,D,…Х,… ПО ОТДЕЛНО са само ЕДИНИЧНИ “еквиваленти”; доколкото стоката А е САМО ЕДИНИЧЕН “еквивалент”, то всички други стоки взети ЗАЕДНО образуват един ОСОБЕН “еквивалент”. Тук стигаме до една много важна тънкост, която ако и да се съдържа имплицитно в разглеждането, което прави Маркс, все пак не е изложена експлицитно при него. Става дума за следното: ОСОБЕНАТА “еквивалентна” форма тук подобно на ВСЕОБЩАТА “еквивалентна” форма е също така УДВОЕНА – веднъж ОСОБЕНАТА “еквивалентна” форма е съвкупност на ВСИЧКИ ЕДИНИЧНИ “еквиваленти”, но взети ПО ОТДЕЛНО, и втори път, тя е съвкупност от ВСИЧКИ ЕДИНИЧНИ “еквиваленти”, но взети ЗАЕДНО; така взети ЗАЕДНО те образуват ЕДНА но СЪВКУПНА стока, чиято ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е образувана от ПОТРЕБИТЕЛНИТЕ стойности на ЕДИНИЧНИТЕ “видове” стоки. Бихме могли да кажем, че в първия случай ЕДИНИЧНИТЕ “стоки” са поставени ЕДНА СЛЕД ДРУГА в ЕДИНИЧНИТЕ отношения образуващи ОСОБЕНАТА (“разгърната”) “относителна” форма на стоката А, а във втория случай те са поставени ЕДНОВРЕМЕННО във всички тези отношения на ОСОБЕНАТА “относителна” форма. Чрез това самото, е показано как “полярната” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ в ОСОБЕНАТА “еквивалентна” форма обуславя или се проявява в ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА между ВСЕОБЩАТА и ОСОБЕНАТА “относителни” форми. Тук ще обърнем внимание също така и на следната тънкост: Във ВСЕОБЩАТА “относителна” форма ЕДИНИЧНИТЕ “относителни” форми, от които е изградена тя са СНЕТИ в нея и съществуват там, като нейни “моменти”, а самата тя като ЦЯЛО функционира като една ВСЕОБЩА “единичност” или като ЕДИНИЧНА “всеобщност”. Напротив, в ОСОБЕНАТА “относителна” форма ЕДИНИЧНИТЕ “относителни” форми са ОБОСОБЕНИ и тя няма никаква друга ЦЯЛОСТНОСТ освен тяхната “множественост”; така че, и в тази ОСОБЕНА форма е поставено взаимоотношението като “моменти” и “цялостност” ЕДИНИЧНАТА “особеност” – Е(О)|О(Е) и ВСЕОБЩАТА “особеност”; разликата между двата “полюса” на ВСЕОБЩАТА и ОСОБЕНАТА “относителни” форми е ДВУЯКАТА форма ОСОБЕНОСТТА – веднъж като съвкупност от “много” ЕДИНИЧНИ “особености”, които са ОБОСОБЕНИ една от друга и така образуват ВСЕОБЩАТА “особеност” и втори път, като такава съвкупност, в която всички те са слети и споени в една СЪВКУПНА “стока” в чиято ПОТРЕБИТЕЛНА стойност ВСЕОБЩАТА “особеност” е тъждествена с ОСОБЕНАТА “всеобщност”. Тези два “полюса” на ОСОБЕНОСТТА показват СЪВКУПНАТА “стока” от едната страна като разделена на “много” ЧАСТИ, а от другата страна, като съединена в “едно” ЦЯЛО, но така или иначе, тази нейна ОСОБЕНА форма е “качествено” ДЕЛИМА и затова тук ПРОТИВОРЕЧИЕТО между ЕДИНИЧНОСТТА и ВСЕОБЩНОСТТА е ПОСТАВЕНО и същевременно РАЗРЕШЕНО в тази “полярна” ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ; тук също така и ПРОТИВОРЕЧИЕТО между ЕКВИВАЛЕНТНАТА и ОТНОСИТЕЛНАТА форми по същият начин е ПОСТАВЕНО и РАЗРЕШЕНО. Но на другия “полюс” отляво ПРОТИВОРЕЧИЕТО е ПОСТАВЕНО като contradictio in subjecto т.е. като ДУАЛИЗЪМ на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност, която трябва да бъде “качествено” РАЗДЕЛЕНА на ЕДИНИЧНА и ВСЕОБЩА, но е НЕ-ДЕЛИМА “качествено” – не може да образува само ЕДНО и същевременно само ДВЕ стокови “тела”. Тук това contradictio in subjecto образува единият “полюс” – ЕКВИВАЛЕНТНАТА форма, - а на другия “полюс” в ОТНОСИТЕЛНАТА форма ПРОТИВОРЕЧИЕТО е поставено като contradictio in оbjecto. За да се РАЗРЕШИ противоречието поставено като contradictio in subjecto трябва да се образува такава форма в която то да се реализира като contradictio in оbjecto и за тази цел ДУАЛИСТИЧНАТА противоположност която е поставена в ЕДНА “стока”трябва да се представи като ПОЛЯРНА противоположност, която е поставена в ДВЕ “стоки”, които са “качествено” различни или ОТДЕЛНИ. Единственият начин, да се направи това, в процеса на РАЗМЯНАТА, е да се избере една ЕДИНИЧНА “стока”, която освен своята ПОТРЕБИТЕЛНА стойност О(Е)|Е(О) да има и една ВСЕОБЩА и ОБЩЕСТВЕНА “потребителна” стойност и да функционира само с тази своя ВСЕОБЩА “потребителна” стойност във всяко едно РАЗМЕННО отношение. Такава ЕДИНИЧНА “стока” със ВСЕОБЩА “потребителна” стойност е ПАРИЧНАТА “стока”. От друга страна РАЦИОНАЛНОТО противоречие, contradictio in оbjecto ПОСТАВЕНО, но НЕ-РАЗРЕШЕНО във ВСЕОБЩАТА “относителна” форма за да се РАЗРЕШИ трябва да се постави като тази ПОЛЯРНА противоположност, която имаше в ОСОБЕНАТА или “разгърнатата” ОТНОСИТЕЛНА” форма; наистина, когато в лявата страна на отношението се поставят ПАРИТЕ като ВСЕОБЩ “еквивалент” съответната им ОСОБЕНА “относителна” форма е първоначалната към която сега се връщаме като ОТРИЦАНИЕ на ОТРИЦАНИЕТО; по-гори ние разгледахме ДВОЯКАТА форма на нейната ПОЛЯРНА противоположност. Важният момент в РЕШАВАНЕТО на това ПРОТИВОРЕЧИЕ на “стоката” в нейната ВСЕОБЩА форма се заключаваше в това, че “стоката” се РАЗДВОИ на ЕДИНИЧНА “стока” и ВСЕОБЩА “стока”, а последната, е ВСЕОБЩА и като ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и като СТОЙНОСТ, значи тя е ВСЕОБЩА “всеобщност” – В(В)|В(В), “опредметеното” ПРОТИВОРЕЧИЕ на “стоката” изобщо като ТЪЖДЕСТВО на нейните “полюси” – ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА. Сега вече в ОТНОШЕНИЕТО между ВСЯКА една ЕДИНИЧНА “стока” и ПАРИТЕ, това “противоречие” е едновременно ПОСТАВЕНО и РАЗРЕШЕНО. ПАРИТЕ и СТОКИТЕ. “Видяхме, че процесът на размяната на стоките включва в себе си ПРОТИВОРЕЧИВИ и взаимно изключващи се отношения. Развитието на стоката не премахва тези ПРОТИВОРЕЧИЯ, но създава ФОРМАТА, в която те могат ДА СЕ ДВИЖАТ. Това е изобщо МЕТОДЪТ, по който се разрешават ДЕЙСТВИТЕЛНИ противоречия. Напр. противоречие е, когато едно тяло постоянно пада върху друго, и също тъй постоянно се отдалечава от него. Елипсата е една от формите на движението, в която това ПРОТИВОРЕЧИЕ едновременно СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА и СЕ РАЗРЕШАВА.”(навсякъде к.м.-И.П.)/ 115 с./Сега предстои да разгледаме онези ОТНОШЕНИЯ между СТОКИТЕ и ПАРИТЕ, образуващи тази ФОРМА в която ПРОТИВОРЕЧИЯТА са също толкова ПОСТАВЕНИ, колкото и РАЗРЕШЕНИ. Преди всичко нека видим как изглежда СТРУКТУРАТА на ПАРИЧНАТА “стока”. 1./ ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на тази “стока” включва, първо, един ЕДИНИЧЕН “вид” ПРИРОДНА определеност – О(Е)|Е(О) и същевременно на второ място, една ВСЕОБЩА и заедно с това ОБЩЕСТВЕНА “потребителна” стойност; така ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на ПАРИЧНАТА “стока” е представена ПОЛЯРНАТА противоположност между ЕДИНИЧНАТА и ВСЕОБЩАТА форма на труда, “опредметен” в стоковото “тяло”; заедно с това, в тази ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е поставена и ДУАЛИСТИЧНАТА противоположност между ПРИРОДНАТА и ОБЩЕСТВЕНАТА “същност” на стоката. Понеже, ЕДИНИЧНИЯ “вид” природна “субстанция”, която се избира за ТЯЛО на “стоката”, тук е ЗЛАТОТО, така че още тук е дадена онази ПРИВИДНА форма, в която ОБЩЕСТВЕНАТА и ВСЕОБЩАТА “потребителна” стойност ИЗГЛЕЖДА като “атрибут” на ЗЛАТОТО, а заедно с това , и целият “фетишизъм” на ПАРИЧНАТА стока. В ПАРИТЕ като “злато” за пръв път ОСОБЕНИЯТ характер на труда, опредметен тук като СПЕЦИФИЧНА “обществена” форма на ПРИРОДНАТА “субстанция” има едновременно и една отделна ВСЕОБЩА форма, която го прави ВСЕОБЩ “еквивалент” или ВСЕОБЩА “потребителна” стойност, обект на една ВСЕОБЩА и ОБЩЕСТВЕНА потребност, а именно, потребността на ВСИЧКИ “стокопритежатели” от една ЕДИННА форма на ВСЕОБЩА “разменимост” на техните стоки – НЕПОСРЕДСТВЕНАТА “разменимост” на ВСЯКА “единична” стока с тази ВСЕОБЩА стока я прави също толкова НЕПОСРЕДСТВЕНО “разменима” със ВСЯКА друга ЕДИНИЧНА “стока”; това е тъй да се каже ФОРМАЛНОТО определение на ВСЕОБЩАТА “потребителна” стойност. Сега предстои да видим СЪДЪРЖАТЕЛНОТО определение на тази “потребителна” стойност. Тъй като ПАРИТЕ са ВСЕОБЩ “еквивалент” , то ВСЯКА стока от ЕДИНИЧЕН “вид” е приравнена “качествено” с тяхната ВСЕОБЩА “потребителна” стойност, следователно, в последната са РЕФЛЕКТИРАНИ ВСИЧКИ такива ЕДИНИЧНИ “видове” стоки и тя съдържа в себе си ЦЯЛАТА многообразна СЪВКУПНОСТ на “стоките”. В лицето на тази една ЕДНО-ОБРАЗНА “стока” се оглежда целия РАЗНО-ЛИК стоков свят; ако стоковият свят е съвкупност от ВСИЧКИ “видове” стоки, то ПАРИТЕ представляват такъв ЕДИНИЧЕН “вид”, който по своето СЪДЪРЖАНИЕ е “еквивалентен” на целият РОД на “стоката” – РОДЪТ на “стоките”, съществуващ като ОСОБЕН отделен ВИД, наред с другите ВИДОВЕ, и този ВИД е същевременно ЕДИНСТВЕН или ЕДИНИЧЕН. Тук следователно, имаме ПРАКТИЧЕСКА “абстракция” на стоковата СТОЙНОСТ, на ВСЕОБЩАТА “всеобщност” – В(В)|В(В), която има непосредствено ВСЕОБЩА “особена” форма – В(О)|О(В) – АБСТРАКТНО –“всеобщият” труд, ОБЩЕСТВЕНАТА “субстанция” тук има АБСТРАКТНО-“особена” ОБЩЕСТВЕНА “форма”; така тя е вече КОНКРЕТНО-“всеобща” и съдържа в ЕДИНСТВО и трите “момента” В-О-Е, всеки от които сам е това ЦЯЛО (както това е представено по-горе в нашата “схема”). Бихме могли да кажем, че ВСЕОБЩАТА “потребителна” стойност на ПАРИТЕ съдържа във ВЪЗМОЖНОСТ или ВИРТУАЛНО всички ЕДИНИЧНИ “потребителни” стойности; така тя е тяхната ВИДОВА “всеобщност” – О(В)|В(О), тя е АБСТРАКЦИЯ от ЕДИНИЧНИТЕ “особени” форми на труда, но не е АБСТРАКЦИЯ от неговата ВСЕОБЩА “особена” форма; тук ВСЕОБЩАТА “всеобщност” и ОСОБЕНАТА “всеобщност” са ТЪЖДЕСТВЕНИ като ОБЩЕСТВЕНА “същност”, труд, но заедно с това, са и ПРОТИВОПОЛОЖНИ като “всеобщо” и “особено”; това тъждество на противоположностите е ЕДИНИЧНА “всеобщност” и “особеност”. В ПАРИТЕ е поставено ПОНЯТИЕТО за “стока” и тук то има НЕПОСРЕДСТВЕНО “налично битие” и СЕТИВНО-“предметната” форма на ЗЛАТНОТО “тяло”. Наред с последното, ПАРИТЕ в разменния процес придобиват и едно ЗНАКОВО “тяло”; паричният ЗНАК “обозначава” ЗЛАТОТО, една “природна” О(Е)|Е(О) – тя е неговото ЗНАЧЕНИЕ, но “изразява” СТОЙНОСТТА – тя е неговият СМИСЪЛ. С една дума, ПАРИТЕ представляват ЛОГИЧЕСКАТА форма на ПОНЯТИЕТО, която съществува “предметно”-ПРАКТИЧЕСКИ като ОБЕКТИВНА и КОНКРЕТНО-“всеобща” ОБЩЕСТВЕНА форма и като такава се отразява в СУБЕКТИВНАТА и ИДЕАЛНА мисловна форма изразена в ЕЗИКА на ОБЩЕСТВЕНИЯ ”субект” – “стокопритежателите”. Доколкото РАЗМЕННИЯТ процес е “колективна” ОБЩЕСТВЕНА дейност на тези “субекти” до толкова и ПОНЯТИЕТО за “стока” съществуващо във формата на ПАРИ съдържа “схемата” (ПРАВИЛОТО или ЗАКОНЪТ), която се реализира в ЦЯЛОСТНАТА “система” на СТОКОВО-ПАРИЧНАТА “размяна” – този процес е първата ТОТАЛНОСТ (“системна ЦЯЛОСТНОСТ”) на ОБЩЕСТВЕНИЯ процес, който разглеждаме. Сега предстои да видим как тази “схема” на ПОНЯТИЕТО се реализира в СЪЖДЕНИЯ и в УМОЗАКЛЮЧЕНИЯ, които всички тук имат обективно битие като СТРУКТУРАТА на този “обществен” ПРОЦЕС-СИСТЕМА. 2./ След като се получи като резултат от РАЗРЕШАВАНЕТО на ПРОТИВОРЕЧИЯТА, които се съдържаха във ВСЕОБЩАТА “еквивалентна” и “относителна” форма на СТОЙНОСТТА, самата ПАРИЧНА “стока” сега застава в ОТНОШЕНИЯ към другите “стоки”. ОСОБЕНАТА или РАЗГЪРНАТАТА “относителна” стойност сега се превръща в “специфична” ОТНОСИТЕЛНА форма на “стойността” на ПАРИТЕ. Това означава, че ПАРИТЕ в лявата страна на отношението застават като ВСЕОБЩ “еквивалент”, а другите “стоки” в дясната страна на отношението застават като “много” ЕДИНИЧНИ “еквиваленти”. По такъв начин в това отношение ПАРИТЕ са САМО един ВСЕОБЩ “еквивалент”, а другите стоки са САМО “много” ЕДИНИЧНИ “еквиваленти” - така, че тук имаме САМО една ПОЛЯРНА противоположност или едно вече РАЗРЕШЕНО противоречие. Но ако ПАРИТЕ в това отношение се намират в ОСОБЕНА “относителна” форма на стойността, то обратно, (като обърнем отношението) ВСИЧКИ останали стоки вече нямат ЕДИННА и ВСЕОБЩА “относителна” форма; напротив, сега те се намират в МНОГО, но ОБОСОБЕНИ и ЕДИНИЧНИ “относителни” форми. Тук установяваме, че РАЗВИТИЕТО на “формата на СТОЙНОСТА” се връща като ОТРИЦАНИЕ на ОТРИЦАНИЕТО към предходните две ЕДИНИЧНАТА и ОСОБЕНАТА “еквивалентни” и “относителни” форми. Но ако вземем ЕДИНИЧНАТА форма на СТОЙНОСТТА – напр. “стоката” А - “парите” П, то веднага ще видим разликата в сравнение с първоначалната ЕДИНИЧНА форма; тук ОТНОШЕНИЕТО е същото по своята “форма”, но неговото “съдържание” е вече изменено – “стоката” А има само Е(О)|О(Е) ПОТРЕБИТЕЛНА стойност а “парите” П имат О(В)|В(О) ПОТРЕБИТЕЛНА стойност. Така да се каже, ФОРМАЛНОТО “съдържание” тук е вече НОВО. “Трябва ли да се учудваме, че икономистите, изцяло погълнати от веществената страна на работата са проспали ФОРМАЛНИЯТ състав на относителния израз на стойността ако професионалните логици до Хегел, са изпускали предвид даже ФОРМАЛНИЯ състав на фигурите на съждението и умозаключението..."(к.м.-И.П.)/Маркс, 129 с./ В предишното изложение на РАЗВИТИЕТО на “стоката” ние видяхме, че “формите” на това развитие бяха съответните ВИДОВЕ на “съжденията” за “налично БИТИЕ” и за РЕФЛЕКСИЯ; сега тук имаме налице един нов ВИД “съждения” – “съжденията за ПОНЯТИЕ”. За това ще разгледаме по-отблизо структурата на това “съждение”: “стока” С -е- “пари” П; непосредствено тук е дадена формата на “съждение” за “налично БИТИЕ” – “субектът” е О(Е)|Е(О), а “предикатът” е В(О)|О(В); това е вече познатото ни съждение: “стоката” -е- СТОЙНОСТ, ПОТРЕБИТЕЛНАТА “стойност” тук е ОТЪЖДЕСТВЕНА със СТОЙНОСТТА и “кополата” О(О)|О(О) изразява това ТЪЖДЕСТВО – цялата “схема” на това “съждение” може да се запише така: О(Е)|Е(О) – О(О)|О(О) – В(О)|О(В) – “субектът” и “предикатът” са ТЪЖДЕСТВЕНИ като ОСОБЕНИ и ПРОТИВОПОЛОЖНИ като ЕДИНИЧНО и ВСЕОБЩО. ПАРИТЕ обаче, имат ВСЕОБЩА “потребителна” стойност, която има СЕТИВНАТА (“веществената”) форма на ЗЛАТОТО, т.е., една О(Е)|Е(О), която непосредствено представя ВСЕОБЩАТА и ОБЩЕСТВЕНА “потребителна” стойност на ПАРИТЕ. Затова, при обръщане на отношението между “субекта” и “предиката” ЗЛАТОТО става “субект”, а СТОЙНОСТТА на “стоката” А от своя страна се превръща в “предикат” и нейната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност става “еквивалент” на ЗЛАТОТО – това обръщане на отношението между “стоката” и “парите”, така да се каже, ПОЗЛАТЯВА непосредствено ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на стоката, тъй като тя е не само КОЛИЧЕСТВЕНО равна, но и КАЧЕСТВЕНО тъждествена със ЗЛАТОТО – тук ЗЛАТОТО става материална “субстанция” на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност. Това е една ИРАЦИОНАЛНА или “превърната” форма на СТОЙНОСТТА, тъй като последната е непосредствено ОБЩЕСТВЕНА “субстанция” и нейните “модуси” са само ЕДИНИЧНИТЕ “видове” труд опредметен като ФОРМА в природната “субстанция” на ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност; самото вещество на последната е “модус”, ЕДИНИЧЕН “вид” на ПРИРОДНАТА “материя”, но чрез превръщането на ЕДИНИЧНИЯ “вид” ПРИРОДНА “материя” на ЗЛАТОТО във ВСЕОБЩА и ОБЩЕСТВЕНА “субстанция”, то започва да се ПРИВИЖДА, т.е., да се РЕФЛЕКТИРА в ЕДИНИЧНИЯ “вид” ПРИРОДНО вещество на ВСЯКА отделна ПОТРЕБИТЕЛНА стойност, като нейна ИСТИНСКА “субстанция”. Тази ПРИВИДНА форма на СТОЙНОСТТА е ЦЕНАТА на “стоката”, изразена в ЗЛАТО; така че, при обръщането на отношението между “субекта” и “предиката” на това съждение се поставя неговата ВЪТРЕШНА структура, а именно, “съждението за РЕФЛЕКСИЯ” като НЕОБХОДИМО взаимоотношение на ВИДА и РОДА. Последното видяхме по-преди, че се реализира във ВСЕОБЩАТА “еквивалентна” и “относителна” форми на СТОЙНОСТТА. Сега вследствие РАЗРЕШЕНИЕТО на ПРОТИВОРЕЧИЕТО, което съдържаше тази форма, “субект” на “съждението” стават ПАРИТЕ като КОНКРЕТНА “всеобщност” или “налично БИТИЕ” на ПОНЯТИЕТО за “стока”, а “предикат” е ОЦЕНКАТА или ЦЕНАТА на “стоката”. Тази форма на ПОНЯТИЕТО е “субективен” ИДЕАЛЕН образ – “представа” и “понятие” на “обективната” КОНКРЕТНА “всеобщност”; с една дума, “съждението за ПОНЯТИЕ” тук е поставено както в ОБЕКТИВНА, така и в СУБЕКТИВНА форма, затова, и отношението “стока” С – “пари” П за двамата “стокопритежатели” на С и на П има следната ПОЛЯРНА противоположна форма: а/ за притежателя на “стоката” С тя съществува ОБЕКТИВНО като ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и СУБЕКТИВНО и ИДЕАЛНО като СТОЙНОСТ, т.е., определено “количество” ПАРИ; б/ обратно, за притежателя на “парите” П неговата “стока” съществува ОБЕКТИВНО като ЗЛАТО и СУБЕКТИВНО и ИДЕАЛНО като ПОТРЕБИТЕЛНА стойност на “стоката” С. Самият ЕДИНИЧЕН разменен АКТ, който реализира това ДВОЙНО отношение е ДЕЙНОСТ на двамата “стокопритежатели” в която “стоката” на другия е ЦЕЛ, а собствената “стока” СРЕДСТВО за постигане на тази ЦЕЛ. Тук всяка страна на отношението е ВЪЗМОЖНОСТ за другата и обратно, всяка страна е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на другата – тази НЕОБХОДИМОСТ от превръщането на СТОКАТА в ПАРИ (и обратно), “субективно” съществува като ПОТРЕБНОСТ, на двамата “стокопритежатели”, която е ОСЪЗНАТА като ЦЕЛ. В качеството си на СРЕДСТВО за постигане на тази ЦЕЛ от една страна “стоката” С е само ПОТРЕБИТЕЛНА стойност, а от друга страна “парите” П са само РАЗМЕННА стойност; понеже последната както знаем, е КОЛИЧЕСТВЕНО отношение на равенство между две различни КАЧЕСТВА, тук е необходимо да разгледаме структурата на тази РАЗМЕННА стойност на ЗЛАТОТО. В ЦЕНАТА се “обозначава” чрез ЗНАК (“име”) определено КОЛИЧЕСТВО от ЗЛАТО – обикновено това е някаква МЯРКА на неговото ТЕГЛО, т.е., определено “количество” от неговото ВСЕОБЩО “качество” – ПРИРОДНАТА “субстанция”, МАТЕРИЯТА, която има експериментално-ПРАКТИЧЕСКОТО определение като ТЕЖЕСТ. /Енгелс / Но, “количеството” ЗЛАТО тук е приравнено към определено “количество” СТОЙНОСТ, т.е., определено количество ОБЩЕСТВЕНО – необходимо работно ВРЕМЕ, затова, в ЦЕНАТА е представено ОТНОШЕНИЕТО между нейната ПОТРЕБИТЕЛНА стойност и ЗЛАТОТО като МЯРКА на нейната СТОЙНОСТ; ЗНАКЪТ (“името”) обозначава ЗЛАТОТО (“значението” е “количеството” ЗЛАТО), и изразява “количество” СТОЙНОСТ (“смисълът” е “количество” ОБЩЕСТВЕНО работно ВРЕМЕ). От своя страна, “специфично” качество на ЗЛАТОТО е неговата ДЕЛИМОСТ, която дава възможност при съхраняването на ЕДНО И СЪЩО “качество”, да се изразяват РАЗЛИЧНИ “количества” от него. Практически се възприема определено “количество” ЗЛАТО като ЕДИНИЦА МЯРКА и в това отношение ПАРИТЕ играят ролята на МАЩАБ на ЦЕНИТЕ. В заключение на това разглеждане на ЦЕНАТА ще отбележим само наличието на дълбока и СЪЩЕСТВЕНА АНАЛОГИЯ във взаимовръзката между такава величина като МАСАТА и “общественото” ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ и МАСАТА и “космическото” ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ в “общата теория на относителността” на Айнщайн. По-нататък, когато разгледаме понятието за СОЦИО-КОСМИЧЕН труд ще се върнем към тази аналогия. На другата страна на разглежданото отношение С-П, “парите” нямат ЦЕНА и в техният ИДЕАЛЕН образ в главата на техният “притежател” те изразяват “обективното” и НЕОБХОДИМО (също и “субективно”) отношение между ВСЕОБЩАТА “потребителна” стойност на ЗЛАТОТО като РОД към ЕДИНИЧНИЯ “вид” на стоката С; това е отношение на “количествено” РАВЕНСТВО между ВСЕОБЩОТО и ОСОБЕНОТО “качества”, които в това отношение са както “качествено” ТЪЖДЕСТВЕНИ, така и “качествено” ПРОТИВОПОЛОЖНИ. На ЗЛАТНИЯ “полюс” на отношението е представено по този начин ПРОТИВОРЕЧИЕТО между ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност и СТОЙНОСТТА – в едно и също отношение ПАРИТЕ са ВСЕОБЩА и ОБЩЕСТВЕНА както ПОТРЕБИТЕЛНА, така и НЕ-ПОТРЕБИТЕЛНА, а РАЗМЕННА стойност; сега обаче, това ВЪТРЕШНО “противоречие”, скрито в структурата на ПАРИТЕ е поставено във ВЪНШНО отношение към СТОКАТА, която съдържа по същия начин това “противоречие”, но във формата на ПОЛЯРНА противоположност. ВЪТРЕШНОТО “противоречие”, което е ОБЩАТА “същност” на СТОКАТА и ПАРИТЕ се проявява като ВЪНШНО отношение на ПОЛЯРНА противоположност, чиито “полюси” са разпределени ОБЕКТИВНО и СУБЕКТИВНО между двете страни на отношението. В тази форма на отношението С-П тяхното ПРОТИВОРЕЧИЕ е едновременно ПОСТАВЕНО и РАЗРЕШЕНО – това е формата, в която “противоречието” СЪЩЕСТВУВА като разменен ПРОЦЕС или “процесиращо” ОТНОШЕНИЕ. Ако разгледаме ОТНОШЕНИЕТО като ЦЯЛО, включващо и “стокопритежателите” ще видим, че неговата СТРУКТУРА реализира напълно нашата “схема” на ЛОГИЧЕСКОТО – В(В-О-Е)-О(В-О-Е)-Е(В-О-Е) в която са изразени не само трите ВИДА на ПОНЯТИЕТО и трите ВИДА на СЪЖДЕНИЕТО но и предстои да видим, че също така, РАЗГЪРНАТО като ПРОЦЕС –“система” и СИСТЕМА-“процес”, това ОТНОШЕНИЕ съдържа също така и трите “фигури” и трите ВИДА на УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО. Вече, трите форми на СТОЙНОСТТА – ЕДИНИЧНАТА, ОСОБЕНАТА и ВСЕОБЩАТА както ги разгледахме по-горе, всяка от тях като единство на двата “полюса”, на ОТНОСИТЕЛНАТА и ЕКВИВАЛЕНТНАТА форми, образуват Първата фигура на УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО: ЕОВ; възникването на ПАРИТЕ като ВСЕОБЩ “еквивалент”, който винаги има само ОСОБЕНА “относителна” форма и образуване отново на ЕДИНИЧНАТА форма, в която ЕДИНИЧНАТА “стока” е поставена във взаимовръзка със ВСЕОБЩАТА “стока” изцяло представят тази Първа фигура: ЕОВ и ВОЕ. Така че, тази фигура на “умозаключението” е и първата ФУНКЦИОНИРАЩА “структура” на РАЗМЕННИЯ “процес” като ЦЯЛО. Примерният ЕЗИКОВ израз на тази Първа фигура може да бъде такъв: ЕДИНИЧНАТА “стока” А е една от “многото” ЕДИНИЧНИ “стоки”, образуващи ОСОБЕННИЯТ “еквивалент” на ПАРИТЕ, следователно, ЕДИНИЧНАТА “стока” А е има ВСЕОБЩ “еквивалент” – ПАРИТЕ. За разлика от този прост (примерен) ЕЗИКОВ израз на Първата фигура, нейната ДЕЙСТВИТЕЛНА структура включва “правото” и “обратното” ОТНОШЕНИЕ между “субекта” и “предиката” SP и PS във всяко едно от “съжденията” образуващи Голямата и Малката предпоставки и Заключението. В процеса на ГЕНЕЗИСА на ПАРИТЕ от “единичната”, “особената” и “всеобщата” форми на СТОЙНОСТТА ние подробно разгледахме тези ПОЛЯРНО-противоположни форми на всяко “съждение”, както и ПРОТИВОРЕЧИЕТО чрез което всяка една от тях преминаваше в друга. Втората фигура на УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО: ОЕВ и ВЕО се получава непосредствено като резултат от Първата фигура със смяната на местата на Средния термин – О и Крайния термин – Е – ВСИЧКИ “стоки” които образуват ОСОБЕНИЯ “еквивалент” на ПАРИТЕ, посредством ВСЯКА една ЕДИНИЧНА “стока”, образуват ОСОБЕНАТА “еквивалентна” и, “относителна” форми на ПАРИТЕ. И на трето място, Третата фигура ЕВО и ОВЕ ни връща обратно към Първата фигура в която Средният термин О сменя мястото си с другия Краен термин В и по този начин: ЕДИНИЧНАТА “стока” А в своята ЕДИНИЧНА “относителна” и ВСЕОБЩА “еквивалентна” форма, получава ОСОБЕНА “относителна” и “еквивалентна” форма. Това разбира се, е чисто “схематично” описание на трите фигури на УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО така както те са поставени “за нашата РЕФЛЕКСИЯ”; “за РЕФЛЕКСИЯТА” на самите “стокопритежатели” те са поставени като ФУНКЦИОНАЛНИ “структури” на процеса на РАЗМЯНАТА като ЦЯЛО. Нека сега разгледаме, един “цикъл” от РАЗМЕННИЯ процес като ЦЯЛО в което се реализират тези три фигури на УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО. 1./ Един “стокопритежател” може да РАЗМЕНИ своята ЕДИНИЧНА “стока” – Е с която и да е друга ЕДИНИЧНА “стока” на ВСЕКИ друг “стокопритежател” – О, само като я постави в един ред с тези “много” други стоки, като съедини нейната ЕДИНИЧНОСТ с ОСОБЕНАТА “еквивалентна” форма на тези стоки и ОСОБЕНАТА “относителна” форма на ПАРИТЕ – В; по такъв начин, ВСЯКА нейна размяна с някоя друга ЕДИНИЧНА “стока” по НЕОБХОДИМОСТ трябва да бъде предхождана от нейната размяна с ПАРИТЕ. Тук ОСОБЕНАТА “еквивалентна” и “относителна” форма ОПОСРЕДСТВУВА като Среден термин ЕДИНИЧНАТА “относителна” и ВСЕОБЩА “еквивалентна” форми. 2./ От своя страна, ОСОБЕНАТА “еквивалентна” форма в която се намират “много” ЕДИНИЧНИ “стоки” – О се ОПОСРЕДСТВУВА като Среден термин от всяка “една” ПО ОТДЕЛНО “стока” като ЕДИНИЧЕН “еквивалент” – Е и само чрез “многото” ЕДИНИЧНИ “относителни” форми образува ОСОБЕНАТА “относителна” форма на ПАРИТЕ, и следователно и своята ВСЕОБЩА “еквивалентна” форма. Така че, ЕДНА “стока” може ДА СЕ РАЗМЕНИ с МНОГО други “стоки”, и обратно, само ПОСРЕДСТВОМ превръщането на Крайния термин на ПАРИТЕ в Среден термин. 3./ Една ЕДИНИЧНА “стока” – Е се разменя с ПАРИТЕ – В и ПОСРЕДСТВОМ това – с “много” други ЕДИНИЧНИ “стоки” – О, и обратно. В ДЕЙСТВИТЕРНИЯ “процес” – СИСТЕМА на “размяната” тези три фигури на УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО се реализират като три УМОЗАКЛЮЧЕНИЯ, които са свързани помежду си така, че двата Крайни термини на всяко ЕДНО “умозаключение” са Средни термини на други ДВЕ “умозаключения”. Каталог: uploaded files -> files -> articles uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език articles -> Магистърска теза на Борислав Виларов articles -> Вопросы социологии articles -> Справка за оповестяване на счетоводната политика articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език articles -> Междублоковите пространства десислава костова articles -> II. природа на реституционния процес правни и икономически аспекти articles -> Програма на правителството за стабилно развитие на република българия за периода 2014-2018 г articles -> 3. Градските реституенти като разслояваща се категория Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|