Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
Изтегляне 1.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д и У Ч
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В разработката се установява: * О
- 4.2. ХАРАКТЕРИЗАЦИЯ НА ИМАГИНЕРНОСТТА
- 4.2.3.Несъзнавано, духовност, креативност
- 4.2.4.Ритъм, порядък, предопределеност И
Още със създаването на материала, в него се заражда ембрион, развиващ се в зародиш с определен генетичен код, памет, наследствени характеристики, ваканции в структурата, равностойни с атомите и се оформя в тяло с веществена (реална) и пространствена (имагинерна) част. Следователно, надеждността и дълготрайността на един обект е заложена още при неговото зараждане (като материал, проект, реализация), а безразрушителния контрол на състоянието му по време на работа дава само частична информация за текущите данни на някои достъпни за наблюдаване характеристики. Това означава, че от изключително значение е избора на наблюдаваните характеристики. Нашите изследвания, [74, 75], показват, че достоверна характеристика, с широк обхват на изменението на текущото състояние на един обект е неговата шумова емисия (амплитуда и честота) както високочестотна, така и с по-ниски честоти. Шумовата емисия възниква от промени в динамичното натоварване, от изменения на условията на триене в работещите двоица-елементи, от термични напрежения и други. Тези причини са свързани с работните условия, веществената (реална) част на обекта и са подвластни на човека. Невеществената, пространствената (имагинерна) част на обекта е съществена, тя действа в структурата, вероятно чрез „дефектите” на материала. Понастоящем имагинерността не се контролира, по редица причини. Как може да се извърши този контрол е представено в част 1. Същественото тук е да се отбележи, че регистрирания сигнал на колебателния процес на шумовата емисия съдържа както веществената, така и имагинерната част, които могат да се определят при неговото разлагане по метода на ходографите. За по-голяма яснота се разглежда пример на изследване на хидроагрегат [76]с мощност 216 МW в ПАВЕЦ”Чаира” за определяне на стохастичните характеристики посредством анализ на сигнала на шумовата емисия от дифузора на хидротурбината, снет в процес на пускане, натоварване и стационарна работа на агрегата, фиг.1, а-в),виж Приложение 2. В настоящата разработка, фрагмент съдържащ 1000 точки от шумово емисионния сигнал и в трите режима (старт, натоварване, работа) е разложен по метода на ходографите, (вж.част 2), благодарение на което са получени сумарния (Σ=Re+Jm) ходограф и ходографите на реалната Rе, и на имагинерната Jm-съставни, фиг.2,а-в),в Приложение 2. Сравняването на Rе и Jm –ходографи ни дава поглед върху участието на Rе и Jm- съставни във формирането на хидравличния процес в дифузора. Получава се косвена зрителна представа за силовото въздействие на двете съставни. Нещо повече, установява се, че въздействието на двете съставни е съизмеримо. По своето предназначение безразрушителният контрол е превантивен процес, но въпреки превенцията, както вече бе казано по-горе, на някои контролирани обекти настъпва разрушителна авария. Защо все пак това се случва? Във всички ли случаи на аварии е допусната грешка, недоглеждане, умишленост или има и нещо друго?Един вероятен механизъм на въздействие върху разрушаването на обекти произтича от заключението на Гневко А.И., направено в обемистото му изследване [77]. Той твърди, че „като се усилва или отслабва хиперзвука, може да се управлява разрушаването в най-различни процеси”. Нашата хипотеза е, че имагинерността действува под формата на хиперзвукови фонони мигновено пренасящи голяма енергия (Е=hν ) поради високата честота ν=108 – 1012 Hz и проникваща на значителна дълбочина (десетки хиляди между атомни разстояния) в материала поради късата дължина на вълната на хиперзвука. Действието на хиперзвука е главно върху дефектите в микроструктурата: дислокации, премествания и размножаване на ваканции, особено в резонансен обхват на честотите на атомите. Актуален, при горната хипотеза, става въпроса кой е генератор на хиперзвука, къде е разположен и как взаимодейства с имагинерността, как се направлява в точно определено място, на точно определен обект. Това се отнася както за земетресенията, вулканите, мълниите, катастрофалните аварии в свръхмощните енергийни системи, нефто-и газо- добивните установки, така и за по-маломощните уредби, социалните катаклизми, войните, човека и животните, защото, както подчертава Моисеев Н.Н.,”границата между живото и неживото е размита”, [78]. Същевременно, известно е, че „поради усложняването на системите човек-техника (ЧТ) все по-чувствителни стават икономическите и други загуби от несъответствието на техниката с възможностите на управляващия я човек. Затова през последните години проблемът за проектиране и експлоатация на системите ЧТ стана един от най-сериозните за стопанството на страната. Положителното решаване на този проблем е немислимо без пълното комплексно съобразяване на психофизиологичните възможности на човека като един от най-важните елементи на системата ЧТ”,[79]. Всред експертите по безразрушителен контрол на обекти (машини, вещества, процеси) е широко известно влиянието на човешкия фактор върху резултатите от измерванията и вземането на решения. Според мен, обаче възможностите на човешкия фактор са значително надценени. Защо? Защото разглеждането на системата ЧТ не е достатъчно както и самия Шибанов Г.П., [79] посочва, че е необходимо пълно комплексно съобразяване с психофизиологичните възможности на човека. Това означава, че трябва да се съобрази ролята на несъзнаваното, интуицията и другите форми на имагинерността, (вж.част 1). Следователно, системата ЧТ се образува в по-голям формат: обект (естествен, техногенен, микро-,макро-вещество, процес), датчик и уред (за измерване, управление), човек (измерващ, изпълняващ, управляващ), външно въздействие (имагинерност), 
Д и У  
Ч О И 
Имагинерността (И) може да въздейства направо на обекта (О), датчика и уреда (Д и У) или косвено чрез човека (Ч) като при това, въздействието може да е градивно или разрушително. Например в „Безследно изчезналата ескадрила”, [9] се привежда пример за излизане от строя на компасите на цяла ескадрила независимо, че преди излитането самолетите били внимателно прегледани. Всички прибори и навигационното оборудване се намирали в пълна изправност. Друг пример се разглежда в „Самолетите не падат просто така…”,[9], в който се казва: „По това време пилотите (видимо под въздействието на етера) възприемали ситуацията неадекватно и забавено. Приборите, също под въздействието на етерните електрони, започнали да подават към компютрите изкривена информация”. От собствения опит на автора-два примера потвърждават горното заключение. По време на изследвания с термовизионна апаратура за безразрушителен контрол и диагнозиране на състоянието на съоръжения в ОРУ 400 КV в ТЕЦ”Марица изток 3” видеомагнитофонът на апаратурата даде още в началото на работата неотстранима в полевите условия на обекта повреда, въпреки акуратната проверка в лабораторията преди командировката. По време на динамична балансировка в собствени лагери на работни обороти на турбогенератор в ТЕЦ”Първа комсомолска” (сега ТЕЦ”Марица изток 1”) внезапно се повреди електронно-лъчевата тръба на виброизмервателния уред. Утешителното в случая беше, че възникналото положение съвпадна с успешния край на балансировката. Особено показателен, обаче е случая изнесен в „Нефтеният Армагедон-дали е краят на света”, [80], където се казва: „Така стигаме до най-опасния момент, който може да бъде роден само от хора с болни мозъци. Но длъжни сме да споделим и това. Разполагаме с напълно сериозни основания да предполагаме, че аварията на нефтената платформа Deepwater Horizon не беше авария, а съзнателна акция и колосално престъпление”…”В Мексиканския залив започна катастрофа с библейски пропорции и безпрецедентен размах. Имаше индикации, че става дума отново за планиран заговор”, [80-A]. Прякото въздействие, например, природните стихии (земетресения, наводнения, градушки, мълнии, суша…) става поради греха на човека – „Проклета да е земята поради тебе” (Битие.3:17). На тази основа правосъдието Божие се прилага както към отделните личности, така и към обществата и народите, също – природните и техногенни обекти, [81]. Разрушителното въздействие чрез човека извършва дяволът, (ако му позволи Бог) като премоделира външните сетива до изостряне или притъпяване, а и изобщо като промени телесната предразположеност на човека към похот, гняв, зло или друга порочна страст,[82]. Човекът изобщо не е в състояние да реагира, той е изпълнителен елемент, от който нищо не зависи, и който нищо не може да промени. При градивно (позитивно) действие-също; ако имагинерността (несъзнаваното) откаже да съдейства (сътрудничи) човек остава безпомощен, нищо не може да направи, [38]. Защото, от значение е феноменът синхронизация и самосинхронизация в природата, [17], който изглежда значимо влияе на самоорганизацията на процеса на взаимодействие, т.е. експертът се явява само елемент от процеса, значителен, но не главен и решаващ, какъвто да речем е онзи, оказващ нечие-то влияние.”Основанието за това е факта, че всички явления на природата са взаимосвързани, протичат съгласувано”, [77]. Човекът експерт (екзаминатор, диагностик, оператор) е в тандем с обекта и измервателния (управляващ, изпълнителен) уред, а неговата зрителна представа значително влияе върху процеса на тяхното взаимодействие. За човека, изпълняващ функцията на елемент от системата ЧТ основни „снабдители” на информация за управляваната от него система или процес са зрителният, слуховия, вестибуларния и тактилният анализатори, като ~ 90% от цялата информация се получава от зрителния анализатор, [79]. Зрителната работоспособност на човека до голяма степен зависи от остротата на зрението (ОЗ), [83]. Съгласно [84,85] приеманият от окото сигнал (информацията за околното светлинно поле) се предава на мозъка по два свързващи канала – зрителен и незрителен. За разлика от зрителната връзка, чиито функции са много добре изучени, според [85] функциите на незрителните връзки са все още неизяснени. Свойството ОЗ зависи от нивото на яркостта към което е адаптирано окото, от контраста на използваните оптотипове и от продължителността на експозиция на обекта. Условно, онази информация добита с ОЗ и постъпваща в незрителния канал ще наречем незрителна („сляпа”, [10]), която може да бъде достатъчна или недостатъчна. От [86, 87] знаем, че биоенергията е вътрешна (Е) и външна Е*. Вътрешната енергия (Е) е енергия в молекулата и не взаимодейства с околната среда, а външната Е* е енергия на електронното възбуждане, мобилна е и може да взаимодейства с околната среда. Двете енергии си взаимодействат по схемата (Е) ↔ Е*. Като за процеса на фотосинтеза, например схемата е: hν → E* → (E1) → (E2) → (E3) →….→ (En), където Еi е енергия на веществото, което непосредствено храни мускулната машина, а Еn е енергия на хранителните резерви (мазнини, въглеводороди). На основание на изложеното дефинираме следната хипотеза, която гласи: Външната енергия Е*, цялата или част от нея във вид например, на фотонен или друг вид сигнал постъпва в незрителния канал и при достатъчна ОЗ като имагинерна съставна влияе върху процеса на взаимодействие човек, обект, уред. В обобщение може да се каже, че предлагания в част 1 методичен подход, до известна степен, отчита онова нечие влияние, извършвано посредством имагинерната съставна, излъчвана като хиперзвук, фотонен поток или под друга форма,незнайно каква,тъй-като „Всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините” (Йак.1:17), [88]. А въпросите кой е генератора, къде е разположен и как въздейства остават без отговор, защото „Бог е дал пророчествата, не просто за да задоволи любопитството на хората, като им осигури възможност да знаят нещата предварително, но след като се сбъднат, да могат да разберат Неговата собствена намеса. Защото сбъдването на нещата е неоспорим аргумент, че светът се управлява от Божието провидение” (Исак Нютон), [89]. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В разработката се установява: * Още със създаването на техногенния материал, в него се заражда ембрион, развиващ се в зародиш с определен генетичен код, памет, наследствени характеристики, ваканции в структурата, равностойни с атомите и се оформя в тяло с веществена (реална) и пространствена (имагинерна) част-вдъхновено творение на човека. * За безразрушителния контрол достоверна характеристика с широк обхват на изменение на текущото състояние на обекта е шумовата емисия, представляваща колебателенпроцес с реална (веществена) и имагинерна (невеществена)съставни, които може да бъдат определени по метода на ходографите. * Върху качеството на безразрушителния контрол (подготовка, наблюдение, измерване, тълкуване…) влияят състоянието на датчик и уред (Д и У), острота на зрение (ОЗ), сътрудничество на несъзнаваното у човека, неговата синхронизация и самосинхронизация. * Въздействието върху обекта се осъществява от имагинерността чрез човека или пряко от дявола, при Божието допускане като се използва фононен (хиперзвуков) сигнал, фотонен (зрителен) сигнал, биоенергия (вътрешна или външна). * Само Бог знае позитивно ли е или разрушително действието на имагинерността върху цялата система (О-ДиУ-Ч) или на елемент/и от нея; тълкуването му от човека (заради неговите ограничени възможности) е частично, непълно, едностранчиво и поради това субективно. Обзорът на справочните източници и анализът в работата както, и собствения опит дават основание да се направи извода, че всички живи и неживи (естествени и техногенни) неща (обекти-тела, вещества и процеси) в микро-и макро-света се създават, съществуват и разрушават под различните форми на въздействие на имагинерността (с фотонни, фононни, енергийни потоци) от неизвестен генератор и незнайно как (градивно или деструктивно), при което човекът (създател, управляващ, екзаминатор…!разрушител) е само елемент от цялостна система , на който имагинерността сътрудничи (или не), но особено важно е, че от него нищо не зависи; той е силен само, ако имагинерността го подкрепя (в създаването на обекта, в поддържането и управляването, в изпитванията и тяхното тълкуване…или разрушаването), но ако не му подсказва (не го подтиква) човека остава безучастен. 4.2. ХАРАКТЕРИЗАЦИЯ НА ИМАГИНЕРНОСТТА „ В този ден Неро Тулип бе поразен от това, което на френски се казва coup de foudre (внезапно безумно увлечение, ко- ето удря подобно на мълния)”. Насим Николас Талеб („Омаяни от случайността. Скритата роля на Шанса на Пазарите и в Живота”) 4.2.1.Въведение Имагинерността е невеществената, неявната, тайната, невидимата съставна на комплексното въздействие съществуващо в природата, навсякъде и всякога. Необходимо е да подчертая, че в разработката е подходено въз основа на факта, че за феномена Ванга не съществува понятие „нежива природа”; всичко, което ни обкръжава – е единно цяло, то живее и се развива по закони и правила, все още непонятни за нас и този факт е приет безусловно. Имагинерността е онова нещо, което кара събитията да се случват, т.е. импулсът, спусъкът, мигновеното внезапно въздействие върху обекта, така че събитието да стане. Например, натрупаната потенциална енергия в земните недра се превръща в кинетична енергия на движението на земната кора чрез внезапното въздействие на имагинерността и земетресението се случва. Значи имагинерността е вид отключване на събитието. Енергията на младия пълководец, великия Александър се отприщва (отключва), армията побеждава, империята се случва. Вулканите изригват, мълниите проблясват, всичко става под мигновеното въздействие на имагинерността. Имагинерността е пренасяне (трансмисия) на въздействие – информационно, енергийно електронно (йонно, мюонно, неутронно), психотронно, химично, електромагнитно, механично. Тя не е генератор на въздействие, а само преносител и/или трансформатор на информация, енергия, сила и материя. Действува посредством звукови вълни, електрически разряд, магнитно поле, електронен (фотонен) поток, кванти (вълни-частици), химически агент. Разпространява се ниско- или високоскоростно, високо или нискочестотно, линейно и/или нелинейно в микро- и макросвета. Проявява се като въздействие – подтик, внушение, ясновидство, съновидение, импулс, трептене, фликер, говор, музика. Въздействието обхваща един или група обекти, социум, регион от/или цялата планета, хора, животни, растения, вода, земя, техносфера, всичко което ни обкръжава. То е насочено действие конкретно към определен обект/индивид, т.е. – целенасочено. Въздействието е необратимо, защото е краткотрайно, дори в някои случаи то е мигновено, но понякога бива и дълготрайно, въпреки което си остава необратимо, понеже такова е неговото послание. Непредсказуема ли е имагинерността? Да, разбира се, с изключение на надарените с Божия дух пророци, никой не може да предскаже въздействието на имагинерността. Тя е неосезаема; ако беше осезаема щеше да бъде предсказуема, пък тя не е. Споменатите по-горе и други свойства на имагинерността са систематизирани във вид на причинно-следствен многополюсник, представен на схемата в Приложение 3. На някои от свойствата на имагинерността е направено кратко описание и обсъждане, подкрепено от примери, както следва: Ползвани: [90]. 4.2.2.Тайнственост Най-загадъчното свойство на имагинерността е тайнствеността на проявление (случване) на въздействието. Например:
Ползвани: [90 – 94]. 4.2.3.Несъзнавано, духовност, креативност
Ползвани: [90, 95 – 99] 4.2.4.Ритъм, порядък, предопределеност
* Всички обекти на Вселената обменят енергия помежду си; Слънчевата система получава енергия от Галактиката и я отдава на планетите; Земята получава и отдава енергия в Космоса; В ядрото частиците обменят енергия помежду си. * Във Вселената господства цикличност – на всеки обект на Вселената съответства честота на скалата на електромагнитните вълни. * Всички събития на Земята се определят от положението на Слънчевата система в спиралите на Галактиката.
Ползвани: [90, 93, 100]. Каталог: Aplication -> Docs -> articles Docs -> Честита Новата 2013 година! Docs -> Отчет за работата на ннтдд доклад на финансовата комисия Приемане на плана за работа и бюджета за 2016 г Docs -> Семинар на специалистите в областта на диагностиката на енергооборудването. Желая на всички участници добро здраве, творчески срещи и добро настроение Docs -> 1. вести от националното дружество по ефектоскопия Docs -> 2011 г е 49 от създаването на ннтдд. През 2012 г ще отбележим 50 годишния юбилей на Дружеството Docs -> Уважаеми колеги Docs -> Честита Нова 2010 година! Docs -> Бюлетин n 48 Честита Новата 2015 година! articles -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а articles -> Съработникът: Ноосферен риск? Инж. Иван (Ванчо) Флоров, „Терматест-Флоров и син” Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели:
|