Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а



страница5/10
Дата21.07.2016
Размер1.38 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4.2.5. Свръхсетивност, пророчество, ясновидство
Най-удивителното свойство на имагинерността е даряването на някои хора със свръхсетивни способности. Всъщност, многообразни са формите на проявление на псифеномените – телепатия, когниция (познаване), прекогниция (предсказване), телекинезата (или психокинезата), полтъргайст (възвратна спонтанна психокинеза), радиастезия (багетизъм), дори нестинарството – ходенето по жарава – се отнася от някои автори към разряда на екстрасензорното (паранормалното). Ето няколко подкрепящи примери:

  • Въздействието се явява като глас, който по думите на феноменалната Ванга й предава. Той звучи в нея самата, „в моята глава”, както казва Ванга, и тя го разбира, слуша и мислено му отговаря. Как става това, Ванга не може да обясни, но това общуване протича леко и естествено, без усилия от нейна страна, тя не го провокира, но не може и да го прекрати или избегне. Когато пред мен застава човек (посетител) – казва Ванга, аз изпитвам такова чувство сякаш в главата ми се разтваря прозорец, през който аз наблюдавам картини, и живота на човека преминава пред моите очи, като на екран, а отгоре звучи „глас”, диктуващ ми, какво трябва да предам.

  • Някои хора притежават свръхчувствителни свойства на ръцете, проявяващи се в излъчване на енергия, предизвикваща явлението телекинеза (двигателно въздействие върху леки предмети от разстояние, без непосредствено човешко съприкосновение). Дали тази енергия е „ултразвук” (както я определят съветските изследователи) е въпрос на уточнения, но факт е, че от ръцете протича или изтича определена енергия. В Академията на науките на бившия СССР е установено значително повишаване на проводимостта на въздуха около китките на ръцете на екстрасенса Кулагина, оптическо светене на ръцете. Добриянов В. смята, че тази енергия се контролира от психическата дейност на човека, че тя е продукт на тази дейност. Обаче, в светлината на разглежданата имагинерност, аз мисля, че човека е само инструмент, чрез който имагинерността пренася въздействието идещо от неизвестен генератор, към обекта на въздействие. Това се потвърждава и от разказите на Ванга, (че „силите” й диктуват) както и от белоруската „вълшебница” (по Добриянов В.) 13-годишната Инга, която признава, че тя не винаги знае какво ще се получи от нейните действия.

  • Силата на въздействието на имагинерността спрямо екстрасенсите, вероятно се влияе от географската среда и ландшафта като се има предвид, че Ванга е избрала (а може би „силите” са й казали, б.м.В.Ф.) именно мястото („Рупите”) до гр.Петрич, и казва, че тук тя черпи енергия и сила за своите предсказания, че планината издигаща се над пресъхналото корито на река Струма, „крие велика тайна”. Там, по нейно мнение, е ключът към разгадаването на древното минало. Какви са тези енергия и сила, привличали преди хората, а сега захранващи пророческия дар на Ванга не е известно, но Ванга твърдо казва „аз трябва да оставам тук определено време, това место е особено, служи ми като акумулатор, в него аз черпя енергия и сила; някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие велика тайна; това место също е „птиче трасе”, над него прелитат огромни ята птици, когато се пренасят на Юг или се връщат; но защо те се събират в това място, не зная”.

В подкрепа на горното предположение може да се отнесе и факта, че почти всички манастири у нас са разположени върху и в обхвата на дълбочинни разломи, крипторазломи, на техните сателити или субструктурни елементи.

  • Настъпило е времето на „чудесата”, и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. На учените ще стане известно множество факти за бъдещето на нашата планета и Космоса. Ще бъдат разгадани много тайни – казва феноменалната Ванга. Няма страна, в която да се раждат толкова ясновидци, като в България – говори българския пророк Беинса Дуно (Петър Дънов).


Ползвани: [90,101 - 103]
4.2.6. Космичност
Свойството космичност е свързано с произхождението на имагинерността от космическите дълбини на Вселената. Няколко примера потвърждават безспорната космичност на имагинерността:

  • Феноменалната Ванга казва, че има обединение на разума от висш порядък, произхода на който е от Космоса; тя вярва че има Бог, но на въпрос на журналист К.К. (запазен магнитофонен запис) в 1983 г. видяла ли е тя Христос, последвал отговор: „Да, но той няма тяло. Това е огромно огнено кълбо, на което е болно да се гледа. Само светлина. Повече нищо не е видно. Ако някой ти каже, че е видял Бог, не му вярвай, това е невъзможно”.

  • В последно време представителите на естествените науки издигат нови доказателства за съществуването на Висш разум. По тяхно убеждение, Вселената представлява някакъв вид загадъчна чиста енергия, притежаваща собствено съзнание и поддаваща се на въздействието на човешките намерения. Учените наричат тази непостижима енергия „физически вакуум”. Всъщност, това е това, което будистите наричат – Истина, мюсюлманите – Аллах, а християните – Бог. Още в Древния свят Хермес Трисмегист, Питагор и Платон са знаели, че мислите притежават силата да създават материя и са способни да привличат това, за което мисли, което чувства и въобразява човека. Дори нещо повече, те са доказали, че мислите се проявяват физически във вид не само на вещи, но и на събития и срещи. Но откъде идват мислите, ако не с имагинерността от Космоса? Пророчицата Ванга отговаря кратко и ясно: „човекът е нищожна прашинка, загубена в безкрайността, но заредена с божествената искра”.

  • Безспорен е неотстъпния опит на реалността на невидимото, неразривно свързана с темите за одушевеност на природата, кръговрата на световните сили (природно-космични, жизнени, ловни, селскостопански цикли), теми на най-дълбока архаика, пронизваща огромни области от нашия живот; от подсъзнателните и инфантилни преживявания до най-развитите и разработени форми на религиозния, поетичния и дори научния символизъм. Този опит чрез религиозно-философски и пророчески търсения на общочовешкото развитие на всемирната история е издигнал, акцентирал и развил идеята за непреодолимата смислова и нравствена връзки между съкровения вътрешен свят на човека и вечно недоизказан, но винаги насъщен за човешката мисъл и култура духовен порядък на Вселената.

  • До днес остава открит въпроса за физическата природа на аномалните електромагнитни излъчвания (ЕМИ), открити при наблюденията на повърхността на Земята и в Космоса преди земетресения. Забелязано е повишаване нивото на ЕМИ при слънчевите изригвания, в период на гръмотевична активност както и наличие на взаимна връзка на тектоническите и сеизмични процеси с гръмотевичната активност. Не е ли това свойството космичност на имагинерността, с което може да се обяснят аномалните ЕМИ?

  • Значим интерес представлява явлението на интензивна емисия на свръх малки (нанометрови) аерозоли (ЕНА) в тропосферата, известно и като нуклеационен плясък. Фактите на светкавична емисия на аерозолни частици с нанометров обхват на размерите (диаметър, 3-100 nm) са фиксирани на всички континенти и в цялата дебелина на тропосферата. Не е ли ЕНА преносител на имагинерността?


Ползвани: [90, 104 – 107].
4.2.7. Признаци
Признаците за проявление на свойствата на имагинерността са разнообразни. Ето някои от тях:

  • Днес може да се счита, че е установен факт влиянието на слънчевата активност на всички компоненти на планетата: атмосфера, хидросфера, литосфера, биосфера и техносфера. Магнитното поле на Земята се намира във взаимодействие с магнитното поле на Слънцето и потоците заредени частици (слънчевия вятър). В моменти на слънчеви изригвания както и в периоди на образуване на групи от големи петна на Слънцето, рязко нараства броя на свободните електрони, които бомбардират атмосферата на Земята. Това води до смущения в токовете, течащи в йоносферата на Земята, което води до изменение на магнитното поле на Земята, възникват магнитни бури. В организма, по време на такива магнитни бури се наблюдават съществени изменения в протичането практически на всички физиологични процеси.

  • Предполагаем образ на имагинерността е известния днес нискочестотен шум 1/f наричан фликер, разпространен не само в електрониката, но и в не технически системи, т.е. добил известност като всеобщо явление, срещащо се както в околния свят, така и в нас самите.. Има сведения за структурни промени, необратими изменения на параметрите на уреди и системи, които навеждат на мисълта за това, че протичащия по електронните компоненти електрически ток от само себе си не поражда 1/f-флуктуации, а само ги изявява, изпълнявайки ролята на своеобразен катализатор. Натрапва се предположението, че тези флуктуации, възникващи във всички отворени системи са не от силов, а по-скоро от информационен обмен с околната среда.

  • Признак за действие на имагинерността е открития ефект на съществуване на аномалии на високочестотни (4 – 11 кНz) геоакустични шумове обусловени от сеизмични събития и изявяващи се като оперативни предвестници на подготвящо се земетресение. Имагинерността се проявява посредством сигналите на геоакустичната емисия, представляваща поток от релаксационни импулси с ударно възбуждане, с продължителност не повече от десетина милисекунди, с честота най-ярко проявена в килохерцовия честотен обхват. Този акустичен ефект изменя посоката и нараства интензивността в денонощен времеви интервал пред силни сеизмични събития.

  • Регистрираните вариации на естествения неутронен поток под земята (на дълбочина ~40 m воден еквивалент) няма как да не са свързани с имагинерността. Забелязано е, че в навечерието на земетресение, в продължение на час, (а понякога до 10 денонощия) скоростта на броене на неутроните рязко се увеличава в сравнение с фона. Предполага се, че аномалните вариации на неутронния поток са обусловени от вариациите на мюонната компонента на космическите лъчи, които се обясняват с две хипотези:

* Първата се основава на изменението на състоянието на междупланетното пространство (слънчев вятър) по време на изригвания на Слънцето. Енергията на слънчевия вятър като се предава на Земята, привежда в действие спусковия механизъм на процеса на възникване на земетресение в тия места, където за тях вече са подготвени условията.

* Другата хипотеза предполага, че в пространството над огнището на подготвящото се земетресение протичат изменения (следствие от процеси в недрата), които водят до увеличаване интензивността на мюонното излъчване.



  • Данните, снети от спътник „Интеркосмос-България-1300” показват, че в йоносферата на височини 800 – 900 кm, над зоната на земетресение, няколко часа до началото и по време на основния тласък може да се наблюдават смущения на магнитното поле на честоти f ~ 8 Нz. Има свидетелства на регистрирани пред сеизмичните събития радио излъчвания на честоти от десетки и даже стотици килохерци, чиято скин-дълбочина не превишава 150 -200 m. Очевидно е, че радиоизлъчване с такъв честотен обхват не може да излезе от огнището на земетресение, а в приповърхностния слой трудно може да се намерят източници на тази емисия и още по-трудно е тя да се свърже с процеса на подготвяне на сеизмичното събитие. Справедливо възниква въпроса не е ли това признак за действието на имагинерността?


Ползвани: [108 – 114].
4.2.8. Обобщение
Не е известно кой и как управлява имагинерността, нито кой я генерира.Това въздействие е таен акт за всичко в природата, но единствено човек се опитва да разбере откъде идва това тайнство, вече няколко хилядолетия. Дори дарените с Божия дух пророци не знаят (или не разкриват) това тайнство, а отговора им е универсален – Бог. Така погледнато излиза, че имагинерността е връзката на материалния свят с Бога и чрез нея Бог въздейства на света. Следователно, доброто и злото, обитаващи природата, са също свойства на имагинерността. Но тук, веднага възниква един нелек въпрос: За злото, което се случва в света Бог ли е въздействал чрез имагинерността, или има и друг източник на послания? Наричат го дявол, сатана. Обаче, той за да действува, трябва да има Божието позволение, тъй-като Бог е вседържител на Универсума. Тук се явява една специфична особеност, а именно, че свойствата добро и зло са относителни и загадъчни; в едни случаи доброто може да се окаже зло за други случаи. Освен това, дефинициите на различни експерти и мислители, дадени на тези свойства (като загадъчни) са противоречиви, субективни и не докрай специфицирани.Ясно е едно, че само Бог знае, кое е добро и кое е зло.

Но, кой генерира имагинерността?

В контекста на имагинерността се провокират още и мъчителните и неотстъпни въпроси пред хората на различни континенти: ако има Разумност и Святост – то къде са те? Как може да понася Вселената такова нагнетяване на жестокост и безумие? Как може да се говори за смисъла на човешкия живот сред такава въпиюща безсмислица? Какво може да остане от съществуващите вярвания след трагедиите на Освиенцим, ГУЛАГ и Хирошима? Как може да се разсъждава за всеобщото благо, когато ние, хората, с общи усилия рушим екологичната основа на собственото съществуване, а да не говорим за съществуването на нашите деца?

Тук, явно става дума за активността на двата най-могъщи универсални принципа, в рамките на чието космическо противоборство се осъществява човешката драма.

Има, обаче надежда за оптимизъм. Основание за това дава едновременния и еднакъв извод на учените от Харвардския университет и техните колеги от Европейската бизнес школа (INSEAD) – Париж, а именно, че в 21-ви век най-ефективни житейски инструменти ще станат медитацията и интуицията; медитирайки и развивайки интуицията, ние се приближаваме към Бога.

А за България, конкретно, оптимизма е внушителен. Защо? Защото, според Нам Чжун Пайк, специалист по компютри – САЩ, хегемония има тази страна, която владее световната енергия. През 21-ви век България ще бъде велика сила, тъй-като тя разполага с най-значителен потенциал на ПСИхическа енергия, която ще бъде хегемонистична като най-комуникативна, категоричен е Пайк.



Ползвани: [82, 103 – 105].

4.3. ГEНЕРАТОРЪТ НА ИМАГИНЕРНОСТ
„…В главата ми се въртеше една единствена

мисъл, и когато първият небостъргач се срина

аз я изрекох: - О, Боже, истина е! Бях шокиран не толкова от терористичната атака, колкото от това, че предсказаното в Библията се сбъдва…”

(Майкъл Дроснин-„Библейският код 2”)
4.3.1. Моделна конструкция
В смисъла на методичния подход за разглеждане на имагинерността, възприет в част 1 и основополагащата постановка за първопричината (Бог), издигната от теолозите, отразени в синтезираната схема на причинно-следствения многополюсник за характеризация на имагинерността (вж.4.2.) генераторът на имагинерност е възбуждал у човека винаги и най-силен интерес. Трябва да се признае, че въпреки проявения от хилядолетия интерес не е в силите на човека да обхване с разума и да описва Абсолютното в човешки термини, както и да разгадава замисли и действия на Непознатото. Човекът, с ограничените си възможности, би могъл да конструира човекоподобен модел, което всъщност са и направили духовниците-мислители. Човек може да опише единствено това, което Бог допуска да знае, чува, усеща и вижда. В светлината на това въведение генераторът на имагинерност като модел подсказан на човека се описва с термини на физиката на Космоса, като са заимствани, доколко това е възможно, също постановки за идеалния (невидимия) свят на мислители от древността до днес.

Генераторът е сложна самоуправляваща, само поддържаща, (а може би и само организирала) се космическа система, която произвежда необходимите по вид и по време сигнали на имагинерността, предварително зададени, програмирани и формирани във Вселенския разум като резултат от активността на двата най-могъщи универсални принципа, в рамките на чието космическо противоборство се осъществява човешката драма. Става дума за двата принципа на ин- и ян- енергиите въведени още преди хилядолетия в източната философска школа, или – на „светлото и тъмното”, „доброто и злото”, „мъжкото и женското”, „земя и въздух”, „вода и огън” и т.н.

Не е известно и е необяснимо, с човешките възможности, как е възникнала тази система, и това е най-великата загадка на всички времена. Но въпреки тази загадъчност и тайнство някои признаци на проявяване на генератора чрез имагинерността се разкриват пред човека, на базата на които може да се изгради някаква моделна конструкция. Например,


  • всички известни и регистрирани сигнали до сега навсякъде в природата са свързани с ротационни процеси и имат колебателен характер, с различна честота и дължина на вълната;

  • мощността и продължителността на излъчване на сигнала са различни, циклични и периодични;

  • сигналите идват от Слънцето, Космоса и дълбините на Вселената;

  • някои сигнали са мигновени, взривоподобни, мълниеносни, проблясващи, между които има и неосезаеми;

  • всички елементи на генератора действат в синхронно единство, с часовникова точност на милисекунди;

  • най-загадъчния признак е генерирането на сигнал за заселване (вдъхване) на душата в новороденото (поникнало) тяло (на хора,животни,цветя, дървета) и целеустременото му и програмирано израстване по вид, размери, възраст, качества;

  • генераторът синтезира говор, мелодии, внушение, идеи, подтик или други психотронни сигнали каквито твърдят свръхсетивните феномени, че приемат;

В резултат на признаците, моделната конструкция изглежда така: Генераторът е глобална космическа интелигентна системна мрежа от естествени свръхмощни „компютри” (включително човешките), които са във връзка с възлови локални опорни зони (например, разломните), обхващаща и около земното пространство. При това, неизменно, генераторът на имагинерност е първопричина и навигатор на нещата и събитията в природата.
4.3.2. Генераторът, Навигатор и Дистрибутор
Генераторът генерира, разпределя и насочва имагинерното въздействие към определен обект посредством информационен процес, управляващ космическите (в т.ч. и земните) енергии.

Имагинерното въздействие, както беше казано по-горе, се синтезира в хода на космическото противоборство, за да изкристализира едно съществено действие, в случай на единство за постигане на градивност, или в случай на противоположност за -деструкция на обекта на въздействие. Колосалните по сила и по размаха на действие космически енергии, извиращи от космическите тела циклично или като ансамбъл от случайни реализации по странен начин пулсират (вибрират) и ту се обединяват, ту се разединяват, за да се получи едно резултантно въздействие. В теологията градивното въздействие се класифицира като Божествено, докато разрушителното-като дяволско, проявлението на което, обаче може да се реализира само с Божието позволенише. Или, както казва Сатпрем: „По някога дявол и Бог се смесват по странен начин”...І29І. Как Бог и дявол съгласуват действията си върху могъщите космически сили за достигане на единен резултат е непонятно, както необяснимо е, как извират колосалните енергии от космическите тела, и то да са във вечно противоборство.

Не е известно и не е по силите на човек да разгадае естеството на мислещата Вселенска материя нито механизма на приемане, филтриране, обработка на входната информация и синтезиране на изходния сигнал на имагинерно въздействие, но е безспорно, че всичко е така изящно подредено и предопределено по незнайна „компютърна” програма, че всичко да се случва в определеното време и на назначеното място.

Програмирането. Всички природни и техногенни събития, вещества и процеси са програмирани, ставането на които, с обратна връзка се следи, контролира и управлява. Кой е програмиста и каква е обратната връзка е загадка, но фактите (например, сбъднатите пророчества) и догадките за тяхното съществуване (изложени по-напред) са безспорно доста силни.

Всичко, което се съдържа в техносферата, т.е. в създадения машинен или култивиран от човека свят е синтезирано под искрата, вдъхновението и управлението на генерираното имагинерно въздействие. Разбира се, че без несъзнаваното психотронно съдействие (сътрудничество) на генератора на имагинерност към човека не би могло нищо да се реализира, от микро- до макро-обекти, събития и процеси, в т.ч. и моя настоящ трактат върху имагинерността.



Синергетика на генератора. Ако се намери отговор на въпроса – „кой е създал генератора на имагинерност” тогава ще възникне въпроса – „кой е създал създателя на генератора”, след него ще последва аналогичен въпрос, до безкрай. За да избегнем такава безизходица нека се възползваме от новата парадигма синергетика (самоорганизация, съгласуваност, кооперативност), която (според теологията) всеблагия и човеколюбив Бог е подсказал на човека и с която може да се обясни създаването на генератора като самоорганизиране. За човешките възможности това е необяснимо, но понеже Бог (съгласно теологията) е всемогъщ на него му е по силите да се самосъздаде. Как е станало това – загадка, но всички неща (събития, анализи, изследвания) водят към този факт. Установено е (според Иля Пригожин), че процесите на самоорганизация са всеобщи – както за живата, така и за неживата природа, т.е. напълно допустимо е генераторът на имагинерност да е резултат на синергия (самоорганизация).
4.3.2. Генераторът и лидерството
Безспорно е, че генераторът в природата действа чрез лидерите. Явлението лидерство се среща навсякъде в природата. Например, дървото има лидер стеблото от което се разклоняват клоните, както и всяко растение. Реката Дунав е лидер на всички вливащи се в нея реки, както и всички други реки, в басейна на които се стичат по-малките реки са лидери. Лидери си имат също микро- и макро- пукнатините в материали и масиви. Ятата от птици, стадата животни, пасажите риби, пчелното и мравчено семейства, всички имат свой водач, лидер. Мълнията, била тя от земята към облака, или обратно, също има свой лидер, от който се развиват разклоненията, макар и за части от секундата. Лидери имат и човешките групи и общества, било те формални или неформални. Социалните групи, племена, народи, държави живеят в общества със свой лидер. Всичко в природата е йерархично подредено. Стои въпросът кой поставя (избира, назначава, налага…) лидера на лидерското място?

Какви характеристики има лидерството? Лидерът е с централна позиция във фрагмента от разглеждания обект, има свойство на привличане, носач е на всички характерни белези на групата. Лидерството е даденост по природа, която се обогатява във времето и обстоятелствата. Лидерството е крайно във времето (не е безкрайно) като времетраенето може да бъде обозримо или необозримо. Лидерът не издига сам лидерството си, той има усещането за лидерство. Лидерът има предназначение, което следва неотклонно по природа, то е негова даденост, изискване към него и той го изпълнява. Така е, както реката минава по определено русло, така е и когато водачът на ятото го води да лети от Север на Юг (или обратно) по един и същи маршрут, или партийния лидер води партията (понякога и държавата) по определена програма. Също, цветето, или дървото се развиват по своята „програма”, заложена в посаденото семе. Нищо не е случайно, всичко е строго определено, както във времето и пространството, така и по вид и по събития.

Кой е навигаторът? Да се отговори, че всичко се развива от само себе си е необмислено и неточно. Защо? Защото, в природата нещата се променят само под действието на сили, и то комплексни със съответната реална (материална) и имагинерна (невеществена) мисловна (душевна, божествено вдъхване) съставни. Мравките се изкачват дори над осмия етаж на жилищен блок, ако има козунак с поръсена по кората му захар. Също, дървото ще стои захвърлено на двора до момента, когато човека си каже: А-ха-а, сетих се как да го направя. Кой го е подсетил? Как се активират силите да обработи дървото? Значи има навигатор, който насочва действието и на мравката, и на пасажите риби, и на пчелата както и на дърводелеца, на инженера, на партийния и държавния (племенния) вожд. Този навигатор има на разположение средствата за управление на имагинерната (иматериална) сила. Всички природни сили са имагинерни, те са подвластни на Навигатора. Кой е той? Някои го наричат Бог (Господ), други-Природа, трети-не смеят да го назоват и т.н. Или, лидерството е подвластно на Навигатора, генератор на имагинерност, който насочва действието му. Навигаторът е на върха на йерархията, но каква е неговата природа, вид, същност, на никого не е известно, и едва ли някога ще бъде някому ивестно. А може би Навигатор е сборно название на всичко наречено Природа, включително човека, т.е. Навигатор и Природа са синоними.

Общественият лидер. Социалният лидер може да бъде в позиция, опозиция, в скрита позиция или в пълна тайнственост, каквито са лидерите на всякакви тайни общества, сдружения, масонски ложи и пр. Целите на тайните общества обичайно са дълбоко законспирирани, информация почти не изтича от тях, провежданите ритуали при прием на нови членове ги задължава да пазят тайна до смърт и т.н. В такива общества йерархията се спазва, субординацията е по-строга от военната, а отстъплението от тях се наказва сурово. По тези причини не е известно повече от това, което те (лидерите) са решили да оповестят. Тук възниква още една особеност на навигацията на лидерството, кой е генератора не само на лидера, а и на самата организация (общество, сдружение, ложа), чие деяние (или решение) представляват те, случайност ли е?

Доколко случайни са случайностите? Битува мнението, че болшинството от нещата, процесите са случайности, произтичащи в живота, природата. Но така ли е? Резултатите от предишни наши изследвания насочват към становище, че в природата съществува дистрибутор (разпределител) на действащите сили(реална, имагинерна и тяхната сумарна) на всеки един микро- и макро- обект (вещество, процес), в субординация на единен лидер (лидер на лидерите) от незнайно естество, освен приетото по-горе, Бог, (Природа, Навигатор). Следователно, случайностите никак не са случайни, а напротив – строго определени както по време, така и по сила на протичане.

От изложеното се налага следния постулат: В природата, всичко около и в нас е в постоянно движение, под действието на комплексни сили със съответните съставни (реална и имагинерна), намиращи се в субординация (съподчинение) на природни лидери, разпределени от Навигатор и всичко работи с точността на часовник, няма нищо встрани от този гигантски механизъм.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница