ИМАГИНЕРНОСТ И УПРАВЛЯВАЩАТА МАШИНА ЧОВЕК

А така ли е, машина ли е човека или не, кое е и доколко е вярно?

Успешен анализ на проблема е направил Петр Демянович Успенский още преди сто години (1910-1912), но публикуван по-късно, [167]. Според Успенский П.Д. човека има неправилна представа за себе си, той не разбира, че в действителност е една машина, и че не притежава независими движения както във, така и вън от себе си. Всичките му движения, постъпки, думи, идеи, емоции, настроения и мисли са възбудени от външни влияния - той е един автомат. Той трябва да разбере, че нищо не може да прави. Това, според Успенский П.Д. е първата грешка на човека, защото той не може по своя воля да се движи, да мисли или говори. Той е марионетка, привеждана в движение от невидими нишки. Човекът е машина, но много своеобразна и първото нещо, което трябва да знае е, че той не е нещо единично, а е нещо множествено. Той няма едно постоянно и неизменно „АЗ” или Его, а е винаги различен; веднъж е един, в друг момент е друг, в трети-трети и така почти до безкрайност. Успенский П.Д. набляга на необходимостта, че човек трябва да знае какво има и какво няма, което означава, че той трябва да разбере, че не притежава такива качества, каквито си приписва, т.е. способност да прави, индивидуалност, или единство, постоянно Его и още-съзнание и воля. Най-важното и най-лъжовното от тези качества е съзнанието, и изменението у човека започва с изменението на неговото разбиране за смисъла на съзнанието, т.е. от момента когато той постепенно се научава да го управлява.

А защо това е така, подходящо е изложено от доктора на биологичните науки Русев Г., [168], който казва, че всичко е започнало от гените, изградени от молекули органични нуклеинови киселини, най-често ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), състоящи се от атоми, връзки, енергия и от особено важната информация. ДНК съдържа информация за това, как да се построи определено устройство, което да осигурява нейното размножаване и разпространяване. Тези устройства са организмите, все по-сложни и по-съвършени, най-съвършеното творение от които е абсолютното средство за експанзия - човека. Със създаването на човека обаче, според Русев Г.Х., ДНК `влиза в собствения си капан`, защото това е не само най-съвършеното, но и качествено ново от всички устройства, защото има съзнание, т.е. възниква нещо, което по амбиция и мощ, по воля за експанзия и жажда за безсмъртие е равно на ДНК. И това нещо е „АЗ”-ът, човешкото съзнание, свободната воля, т.е. възниква сила, която може да промени хода на еволюцията. С възникване на съзнанието, един от първите му актове е осъзнаването на факта, че човек е смъртен, както и осъзнаването на факта, че на него не му се иска да умре. Така се е стигнало до възникването на най-драматичния конфликт между интересите на ДНК и „АЗ”-ът. И настъпва схватката, в която „като духовен Франкенщайн „АЗ”-ът въстава срещу своя създател ДНК, отказва да му служи и така предизвиква най-драматичната, последна битка в историята на живота, която вече е в ход и която най-вероятно е библейският Армагедон”, [168].

А как, всъщност в тази схватка човек взаимодейства с природата?

Според академик Каструбин Э.М. [169], изчислено е, че на всеки сантиметър повърхност от тялото със слънчевите лъчи попадат 10¹⁰ елементарни частици от типа на неутриното, които действат на атомите, проникват в тях. Предполага се, че мозъка с милиардите електрически активни неврони са своеобразна фокусираща леща (лупа) за проникващата от космоса енергия, т.е., че мозъка е вид приемателно устройство, разпределящо потока космическа енергия. Известно е, че в почти всички култури на народите по света са разпространени представите за свръхсетивни възможности за получаване на знания чрез непосредствен контакт с Вселената; такива са интуицията, откровението, просветление, трансцедентна медитация, свръхсъзнание. Също, по хипотезата на Казначеева В. и Дуброва А. е възможно на даден биологичен обект да оказва влияние `космичен компонент`, който няма молекулен строеж, а съдържа кодирана информация. Предполага се също, че до появяването на съзнание хората са били биороботи, а постъпките им се ръководели от видения, халюцинацийни контакти с `боговете`. Изглежда, дълъг период, интуицията, ясновидството, телепатията постоянно се използвали в живота на човека. Настоятелен е академик Каструбин Э.М. като казва, че „ние трябва да се съгласим с това, че не сме първоизточник, а играем роля на предавател, преобразувател, трансмисия на някакви непознати висши закони на природата и същности, лежащи вън от нас”. Няма съмнение, че `някой` е проектирал и сътворил живота, а животните и човека винаги са съществували в този вид, който виждаме и днес. Време за еволюция не е имало, Земята е оформена бързо, в една епоха, посредством катаклизъм, светът е възникнал веднъж и в завършен вид. Информационното поле на Земята, ноосферата е предшествала появата на материята, следователно, отначало е била информацията, мисълта, а после словото в този сложен процес, който отразява еволюцията на човешкия род. Възниква логична връзка между `поле на смисъла`, `информационен континуум`, `Висш Разум`, който някак е планирал възникването на Вселената, както и на планетата Земя. Може да се разсъждава, не е ли енергоинформационното поле на Земята вид полеви фантом (призрак) на `Висшия Разум`, суперегрегор,(свръх върховен) гигантски класификатор, където се съхранява съкровищницата на мисли на всички времена и народи. Този гигантски приемник има свои вълни и честоти за общуване с всеки индивидуум, и за формиране на неговото реално поведение.

От разгледаните анализи [167-169] излиза (противно на самоувереното мнение на Сапогин Л.,[166]), че пси-феномените не само съществуват, но и активно участват в управляване развитието на процесите в природата. В обобщение, може да се каже, че човека е една управляваща машина, но само на някои обекти (тела, вещества, процеси), осъществяваща управлението чрез имагинерното въздействие генерирано, разпределено и направлявано от генератор/навигатора и дистрибутор (наричан още `Вселенски Разум`, Ноосфера, Бог).

Но това не е всичко. Упорито се натрапва отново и отново въпроса , поставен в т.4.4., а именно: кой и защо допуска човека до знания и технологии за вещества и процеси с разрушителна сила, след като неговото съзнание е манипулируемо, а морала е изключил контрола на поведението му ? Кой управлява тази марионетка, на кого му е по силите да извършва това, в определено време, на конкретно място?

Доктор Емил Антонов, [170] като се позовава на държавни и академични източници за Чернобилската авария изгражда хипотезата, че тя е умишлено предизвикана, обмислена и добре подготвена диверсия, тъй като е установено от държавната комисия, разследвала катастрофата, че и трите защитни системи са били предварително изключени, след което е вкарана компютърна програма за някакъв `научен експеримент`. И още нещо цитира Антонов Е.: „седмица преди Чернобилската трагедия излезе поредният брой на вестника на академичните центрове в Новосибирск. На първа страница бе напечатан материал за атомната енергетика, картата на района на Припят и селището Кричал, където беше построена Чернобилската АЕЦ. Но това не е всичко. Върху скицата на ІV енергоблок беше изобразен черен кръст, а над него-добре известният символ на атомния взрив-неголяма, до болка позната атомна гъба”. Антонов Е. смело заключава: „Народът, `който се бори с Бога` знае точно кога и къде да извърши своето пъклено дело”.

Югославският учен oт Geoinstitut-a в Белград Dr Antonije Antonovic, [171] дава по-умерен, не толкова сатанински сюжет на Чернобилския експеримент, а именно : на четвърти блок на атомната централа в Чернобил е извършен експеримента „дърпане змея за опашката”, но със стократно по-голям „змей” от известния до тогава експеримент. Става дума за лабораторен експеримент, често извършван през четиридесетте години на ХХ век от последния между романтиците американски учен Slotin. Експериментът, който той извършвал и пред сътрудници се състоял в доближаване на две половини критична маса уран 235 (чието допиране води до верижна реакция с познатия разрушаващ ефект) по един екстравагантен начин като ги премествал една спрямо друга с обикновена линия, любувайки се на ръмженето на брояча на лъченето с което се огласявало колко са се доближили половинките. Тази крайно опасна игра, (която и коствала живота на Slotin) се е наричала „дърпане на змея за опашката”.

От изложеното може да се направи извод, че генератора/навигатор и дистрибутор на имагинерност управлява процесите в универсалната система по предварителна програма, съставена от `високоинтелигентен разум`, в което управление, в някои моменти, и ограничено включва и управляваната от него машина човек.

В тази част (5), отнасяща се до управлението в природата, и участието на човека в него с право може да се включи и кратък текст, свързан със споменатия вече на някои места библейски народ, наричан от други `борещия се с Бога народ`. Основание за това ни дава фактът, че в момента, а вероятно така е било и по-рано, библейския народ Израил навсякъде по света е лидерски, от библейски времена са известни неговите лидери пророци и патриарси. Този народ оформя както в миналото, така и днес елита (финансов, промишлен, научен, художествен, несанкциониран и т.н.), управляващ човечеството и околната му среда. Лидерският народ е под пряко имагинерно въздействие на генератора/навигатор и дистрибутор, а споменатата напред необходима обратна връзка за управляване на универсалната система се реализира от него гласово обратно към генератора. Това мое изречение се потвърждава и в дискусията (водена през 1933г) между еврейския философ Мартин Бубер и протестантския теолог Карл-Лудвиг Шмид, [172] със следния пасаж: „Мартин Бубер и аз сме напълно единни в мнението, че световната история, от гледна точка на Писанието, се определя от Израил^*. Ние сме напълно единни по дефинирането на ролята на Израил. Защото не е имало друга история, в която да се е водил диалог между Бога и човека и човек да се е обръщал към Бога”.Примерна схема на изложеното от мен е показана в Приложение 5.

Към тази, иначе красива и оптимистично подредена картина, обаче трябва да добавим песимистичната сянка на неизвестността, която може да ни изненада, защото установи се, че ние не сме самостоятелни, а зависим от много естествени фактори.