Избирането на непостоянните членове на Съвета за сигурност на оон: Критерии и мотиви

На 31 декември 2003 г. приключи мандатът на Република България като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нашата страна влезе в продължение на две години в състава на този най-важен орган на ООН след провеждането на избори и в конкуренция с друг кандидат за това място - Беларус. На 8 октомври 2001 г. със 120 гласа „за" Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на българската кандидатура като по този начин изборът приключи в един тур.

Двегодишното членство в Съвета за сигурност на ООН постави на дневен ред въпроса дали са пос­тигнати целите от участието в него, каква е равносметката и какви са мотивите за последвалото издигане на кандидатурата на България отново за този орган за периода 2018-2019 година.

Критерии

Съветът за сигурност на ООН се състои от пет постоянни и десет непостоянни члена. Всяка година Общото събрание на ООН избира пет непостоянни члена за срок от две години. За избирането на една държава за непостоянен член е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите и участващите в гласуването държави-членки на Организацията.

Съгласно чл. 23 от Устава на ООН, при избора на дадена държава за непостоянен член на Съвета за сигурност Общото събрание е призвано да обърне специално внимание на първо място на приноса на държавите кандидатки в подържането на международния мир и сигурност и в постигането на другите цели на Организацията. Този критерий би следвало да е водещ, защото произтича от главната отговорност, която носи Съветът за сигурност за подържането на международния мир и сигурност. В допълнение, при изпълнение на свързаните с тази отговорност задължения Съветът действа от името на всички държави-членки и взема решения, задължителни за изпълне­ние от всички членове на ООН.

В Устава на ООН не е посочено как да бъде определян и сравняван конкретният принос в поддържането на международния мир. Военният потенциал на кандидатите би могъл да бъде един от факторите с особено значение за определяне на приноса, защото членовете на Съвета са длъжни да изпълняват функции по поддържане на мира. Друг фактор, който не трябва да се подценява, е икономическият потенциал поради значението на финансовото осигуряване на изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност, с които се изпращат сили на ООН за поддържане на мира. За малките държави не на последно място би трябвало да е способността им да посредничат при разрешаването на международните конфликти.

Отсъствието на практика за определянето на конкретния принос в поддържането на международния мир е довело до увеличаване на значението на втория критерий, от който трябва да се ръководи в своя избор Общото събрание, а именно справедливото географско разпределение.

Уставът на ООН не съдържа разпоредби как да се прилага този критерий. Осъществяването му на практика започва една година след края на Втората световна война, когато е сключено следното джентълменско споразумение между постоянните членове на Съвета за сигурност: две от тогавашните шест места за непостоянни членове са били определени за държави от Латинска Америка и по едно за държавите от Британската общност, Западна Европа, Близкия Изток и Източна Европа.

Процесите на деколонизация през 50-те и началото на 60-те години довеждат до значително уве­личаване на броя на държавите-членки на ООН, което от своя страна налага преразпределение на квотите за различните региони в Съвета за сигурност. В края на 1963 г. Общото събрание приема резолюция, с която се урежда не само увеличаването на броя на непосто­янните членове на Съвета, но и преразпределението на квотите за различните географски групи. В съответствие с тази резолюция, която продължава да е в сила, подлежащите на ротация непостоянни места в Съвета са разпределени между петте регионални групи, както следва: пет места се предос­тавят на държавите от Африка и Азия (съответно три и две); две на Латинска Америка; две на Западна Европа и едно на източноевропейската група, в която участва България.

Тълкуването и приложението на принципа за справедливото географско разпределение е буквално. В Съвета за сигурност на ООН не са представени регионални политически или военни организации.

На практика съотношението между двата критерия е в полза на втория. Напоследък се наблюдава тенденция да бъдат избирани за непостоянни членове и държави, които не отговарят на първия критерий и не могат да имат конкретен принос в поддържането на международния мир и сигурност. Въпреки че по принцип се признава необходимостта от участието в Съвета и на малки държави (особено тези от развиващите се държави, които разполагат с ограничени ресурси и с незначителен военен и икономически потенциал), има съществени основания за съмнения в способността на значителен брой от малките държави да носят изцяло тежестта и отговорностите на непостоянното членство.

Мотиви

Един от въпросите, които е логично да бъдат зададени, е защо държавите придават значение на двегодишно членство в Съвета, в който, особено след края на Студе­ната война, е все по-голяма ролята на постоянните държави-членки?

Сред мотивите за издигане на кандидатурата на дадена държава за непостоянен член на Съвета за сигурност (както и за участие в предизборна борба с други държави в тези случаи, когато са издигнати повече кандидатури от дадена регионална група, отколкото е нейната квота в Съвета) несъмнено на първо място е утвърждаването на нейния международния престиж.

За тези държави, на които членският внос в бюджета на ООН е съществен, членството е важно средство да бъдат отчетени техните интереси при взимането на решения от Съвета, които се нуждаят от финансово осигуряване. За държавите, които желаят да поемат отговорности по въпросите на мира и сигурността и имат амбициите позициите им да бъдат взети под внимание, участието в Съвета се смята за дълг и възможност за утвърждаване на авторитет и влияние в условията на глобализация.

В някои случаи е очевидна целта на държави като непостоянни членове да преследват частни интереси и да придобият допълнителни възможности за отстояване на специфични позиции по международни спорове, които са в дневния ред на Съвета за сигурност (например Западна Сахара, Близкият Изток и др.).

Други държави се стремят чрез участието си в най-важния орган на ООН да осъществят външнопо-литически концепции, излизащи извън традиционните разбирания за поддържането на международния мир и сигурност, които включват различните начини за мирно разрешаване на споровете, дефинирани в Устава на Организацията, или класическите операции по поддържане на мира с изпращане на „сини каски" за разделяне на въоръжените сили на държави - страни в даден конфликт. Пример за това е лансираната през 1998 г. от Канада по бреме на предизборната й кампания за членство в Съвета (в конкуренция с Гърция и Холандия за две места) концепция за насърчаване на „човешката сигурност", макар че е дискусионен въпросът доколко в този орган могат да се отстояват нови норми, стандарти и правни рамки. Същевременно изглежда очевидно, че в резултат на решенията на Съвета през 90-те години настъпи ерозия на концепцията за държавния суверенитет или поне се наложи неговото преформулиране.

Важността на членството в Съвета се допълва и от обстоятелството, че то дава право на съответните държави да влязат в състава на различни спомагателни органи, които се създават с цел да се наблюдава изпълнението на резолюциите на Съвета. Така например, в периода на членството си нашата страна беше председател на комитета по санкциите (КС) срещу Сомалия и заместник-председател на Комитет 661 и на КС срещу Либия.

Освен това Съветът за сигурност разполага с правомощия при избирането на Генерален секретар на ООН, както и на членовете на Международния съд в Хага.

В края на 2001 г., непосредствено преди започването на членството в Съвета в Министерството на външните работи беше изготвена концепция, която дефинира националния интерес от участието в този най-важен орган на ООН и даде най-обща рамка за отстояване на позиции като непостоянен член.

В концепцията като приоритетни са посочени въпросите, свързани с положението в Западните Балкани. Отбелязано е и значението на позициите на държавите от Югоизточна Европа, както и на държавите от Източноевропейската регионална група.

Други основни приоритети по време на членството, които са заложени в документа:

• 
  активно съдействие в борбата срещу международния тероризъм;
  
• 
  включване в усилията за увеличаване на ефективността на санкциите, налагани от Съвета. Във връзка с това е посочена целта реално да се прилагат на практика разпоредбите от Устава на ООН, предвиждащи консултации на Съвета с трети държави, които са изправени пред специални икономически проблеми, възникнали вследствие прилагането на тези превантивни или принудителни мерки;
  

- разширяването на контактите и сътрудничеството между Съвета, Секретариата на ООН и държавите, предоставящи контингенти за ОПМ;

• 
  по-ефикасно включване на български контингенти в ОПМ на ООН;
  
• 
  разширяване на контактите и механизмите за консултации между ООН и различните регионални организации в областта на предотвратяване и уреждане на конфликти. Във връзка с това като цел е поставено тясното сътрудничество с ОССЕ с оглед на поемането на председателския пост на тази регионална организация през 2004 година;
  
• 
  конфликтите в Африка.
  

Осъществяването на националните интереси и реализиране на посочените приоритети ще се извършва на основата на Устава на ООН, общопризнатите принципи и норми на международното право, конституцията, концепцията за национална сигурност и съответните актове на Народното събрание и правителството.

България за трети път в своята история бе член на Съвета за сигурност, но за първи път като истински независима държава, без ограниченията, наложени върху нейния суверенитет от Студената война.

За първи път България беше два пъти председател на Съвета: през септември 2002 г. и през декември 2003 година. Заемането на председателския пост дава възможност не само за определяне на програмата на Съвета за съответния месец, но и носи допълнителна отговорност за отстояване на позиции от името на всички негови членове както в рамките на ООН, пред държавите-членки и другите международни организации, така и пред средствата за масова информация.

Съдействието за мирното уреждане и решаване на споровете между държавите и кризисните ситуации, които са в дневния ред на Съвета за сигурност, даде несравнима възможност за укрепване на международния авторитет на България в ООН, за разширяване на връзките и сътрудничеството с основните партньори от НАТО и Европейския съюз и за развитие на диалога с държави от Азия, Африка, Централна и Южна Америка.

Беше демонстрирана способност за близко оперативно сътруд­ничество с останалите членове на Съвета, както и ресурс на солиден и лоялен партньор на държавите от НАТО и ЕС. С членството в Съвета България ускори пътя към Брюксел, към членство в НАТО и в Европейския съюз.

Членството на България съвпадна с драматични събития и началото на процеси, имащи радикално значение за международните отношения като мобилизацията на световната общност срещу международния тероризъм след атентатите на 11 септември 2001 г., изпълнението на резолюциите на Съвета за разоръжаване на режима на Саддам Хюсеин, военните действия в Ирак през 2003 г. и усилията за възстановяването му.

Неизменна цел на българската дипломация беше укрепването на единството на Съвета за сигурност, без което неговата роля в поддържането на международния мир и сигурност не би била възможна. В редките случаи на различия при гласуването в Съвета беше заета възможно най-конструктивната позиция - никога не е бил подкрепян проект, който впоследствие е бил отхвърлен, и винаги сме гласували в подкрепа на резолюции, които са били приемани с единодушие или с мнозинство.

Нашата страна бе първата държава от Източноевропейската група в ООН, избрана за член на Групата за изготвяне на документи по Балканите, в която се съгласуват всички проекти за резолюции и декларации на Съвета за сигурност на ООН по положението в западната част на нашия полуостров. Това ни даде възможност да участваме активно и непосредствено, наред с държавите от контактната група по бивша Югославия, в подготовката на актовете на Съвета, отнасящи се до този район. България има заслуга за успешното приключване в края на 2002 г. на работата на мисиите на ООН в Превлака и Босна и Херцеговина. Нашата страна подкрепи лансираната през 2003 г. инициатива за изработване на надежден механизъм за преглед на напредъка на политическите реформи в Косово с ясното съзнание, че тя не само отбеляза важен етап в укрепването на мира в целия регион, но и представлява предизвикателство пред уникалното взаимодействие в тази област между ООН, ЕС, ОССЕ, Съвета на Европа и НАТО.

България бе съпричастна към изработването на решения за Балканите, което е важно не само за нашата страна и дори не само за държавите от Югоизточна Европа, които винаги са настоявали тяхното мнение да бъде зачитано при определянето на бъдещето на региона. Този факт е от значение и за държавите в други райони на света, засегнати от международни или вътрешни конфликти, които имат същите или идентични настоявания позициите им да бъдат вземани предвид при решаването на конфликтите.

Нашата държава бе поканена като непостоянен член да участва в Групата на приятелите на Генералния секретар на ООН за Грузия, която представлява неофициален консултативен орган за съгласуване на предложения, целящи решаването на грузинско-абхазкия конфликт. Българската делегация в Ню Йорк положи всички усилия за достойно представяне и активно участие в тази група.

За първи път България беше избрана да ръководи помощен орган на Съвета за сигурност - Комитетът по санкциите срещу Сомалия. Оценката е, че българското председателство на Комитета е активизирало неговата работа и е допринесло за по-ефективен международен контрол върху оръдейното ембарго, наложено от Съвета за сигурност върху тази страна.

Изводите

След приключването на членството на България в най-висшия орган на единствената универсална организация в света могат да бъдат направени следните заключения за потенциала на българската външна политика и осигуряването на нейните непосредствени приоритети:

1. България се утвърди като активен и отговорен участник в многостранната политика и затвърди името си на стабилен и предсказуем партньор на международната общност;

2. 
   С цялата си дейност България допринесе за укрепването на ООН като най-важната институция на многостранната дипломация и незаменим инструмент за опазване на мира и сигурността в днешния глобализиращ се свят;
   
3. 
   Дейността на България в Съвета за сигурност оказа положително влияние и върху непосредствените приоритети на българската външна политика: по време на мандата получихме официална покана за членство в НАТО и ясна подкрепа от ЕС за присъединяване през януари 2007 г.;
   
4. 
   Участието в Съвета за сигурност ни даде изключителната възможност да работим пряко за стабилизирането и осъществяването на европейските перспективи на всички наши съседи от региона на Югоизточна Европа, особено на държавите от бивша Югославия;
   
5. 
   Членството в Съвета бе уникална възможност външнополитическите позиции на България да станат по-видими и да бъдат поставени на изпитанието на глобалната политика;
   

Равносметката от участието в Съвета за сигурност на ООН през 2002-2003 г. беше основание за издигане на кандидатурата на Република България за непостоянен член на Съвета за периода 2018-2019 година. На пръв поглед изглежда в отдалечен период, но важността на членството в Съвета за сигурност изисква дълго време за осигуряване на необходимата подкрепа от други държави-членки на ООН за кандидатурата. Друго, не по-малко важно обстоятелство е, че за всички периоди дотогава вече са издигнати кандидатури на държави от източноевропейската група, като в повечето случаи две или три държави ще се конкурират за членството в Съвета.

1. 
   Концепция за членството на Република България в Съвета за сигурност на ООН. www.mfa.government.bg (рубрика „България и СС на ООН").
   
2. 
   Bailey, S.D./Daws, S., The Procedure of the UN Security Council (3rd edn., 1998) Oxford University Press.
   
3. 
   Malone, D. Eyes on the Prize: The Quest for the Nonpermanent Seats on the UN Security Council. Global Governance 6 (2000), 3-23.
   
4. 
   Материали от Конференцията „България в Съвета за сигурност на ООН", проведена на 19 януари 2004 г. в хотел „Хилтън", София.