Избирателно право – характеристика, историческо развитие

Избирателно законодателство – включват се освен нормите на Конституцията чл.10 и чл.42 + избирателните закони – ЗИПВП, ЗИНП, ЗМИ, наред с това с оглед организацията на определени избори МС приема различни актове и актове на ЦИК – методически указания за приложение на закона. Тези методически указания са доста обширни и подробни на разбираем език за неюристи

ЦИК издават решения, които отменят решения на РИК и ОИК, както и решават текущи въпроси. Множество от членовете на комисиите не са юристи.

Субективно избирателно право – политическо право на всеки отделен гражданин да избира и да бъде избиран.

По време на Френската революция има спор по въпроса Кой е носител на властта – народа или нацията. В следствие което се възприема избирателното прав3о като социална функция, отражение на националния суверенитет. Борбата между двата принципа на националния и народния суверенитет води до победа на народния и до разширяване корпуса на избирателното право – гласуват не само имотните, но и жените и по-малоимотните и т.н.

Чл.1/3/ от Конституцията – народен суверенитет – води до днешното разбиране на избирателното право като субективно право и тъй като е право няма задължителен характер. В Германия освен право е и задължение.

Ограничения на избирателното право

• 
  Имуществен ценз
  
• 
  Образователен ценз – лица с определена степен на образование – обикновено висше и възможност да се гласува и там където са завършили висше образование
  

Пасивно ИП – право да бъдеш избиран

С приемане на Търновската конституция се възприема един похват – изцяло и веднага се дава избирателно право на всички мъже навършили 21 год., при пасивното възрастта е 30 год.+грамотност.

Българската власт много добре си подготвя изборите от 25 НС, 23 са спечелени от партията, която ги подготвя и е власт-имаща. Най-големите дебати са в комисиите, които разглеждат законността на изборите. Много дълго време България не е успяла да се отърси от машинациите по време на избори.

За първи път жени имат право да гласуват 1897 г. Постепенно във Великобритания началото на 20 в. Повсеместно след ВСВ жената получава право на глас – най-късно в Швейцария през 1976 г.

Първи в България гласуват омъжените жени, вдовиците имат право да гласуват от 1922 г. По време на Александър Стамболийски – България губи много мъже по време на войните – прилага се 22-23 г. След преврата отменено

1937 г. – жените имат същото това право партиите са забранени.

Втора Наредба-закон за равенство между мъжа и жената приета 16.09.1944 г.

На изток в ислямските страни положението за гласуването на жените е по различно. Има изключения – Индия, Пакистан, Шри ланка.

Българско избирателно законодателство
При създаване на Търновската конституция още не е измислена пропорционалната избирателна система и изборите се провеждат по мажоритарната избирателна система.

По-късно НС приемат различни закони или кодифициран акт или акт за отделен избор. Прилагана е мажоритарна избирателна система (МИС) и с относително и с абсолютно мнозинство.

През 1921 г. за пръв път в Белгия се прилага пропорционална избирателна система (ПИС). През 1911/12 г. в България за пръв път се прилага пропорционална и смесена ИС. Изцяло ПИС до 1937 г и от 1947 до 1951 г. и от 1991 г. до днес. През другото време се е прилагала МИС. От 1951 г. е било записано, че ако се появи един кандидат, то той се смята за избран.

От началото на 1990 г. до края на месец Април заседава Националната кръгла маса – своеобразен парламент. В края на месец Април 1991 г. тази кръгла маса излиза с няколко споразумения, включително каква избирателна система да се прилага в България. ½ от 7то ВНС ще се избират по МИС, а другата ½ по ПИС. Изборите се провеждат на 10.06.1990 г., а вторият тур за мажоритарни кандидати е на 17.06.1990 г., като междувременно има и ЗИ7ВНС. България приема в по модифициран вид системата, която прилага Унгария през 19.... г. В Унгария съотношението между МИС и ПИС е 30% към 70%.

ВНС наред със задачата Конституция, приема и ЗИНПОСК малко преди разпускането си. По-късно въз основа на различни вариации този закон се прилага до пролетта на 2001 г. и до 2005 с различни изменения и допълнения, когато 38 ХС прие ЗИНП.

Приетият през 1991 г. закон регламентира и избора на общински съветници и кметове. 37 НС през 1995 г. приема ЗИОСК, който с различни изменения се прилага и до днес (на 2-ри тур хипотетично могат да се явят трима кандидати).

Избор на президент и вицепрезидент

През 1990 г. Президентът се избира от ВНС, през 1991 г. се приема специален закон за избор, който с изменения и допълнения действа и до днес.

Според едни автори ЗИ7ВНС е действащо законодателство, според други се отменя мълчаливо с прилагане на Конституцията, в която се казва, че избори за ВНС ще се провеждат по установен ред.

Принципи на избирателното право
Българската конституция, както и други демократични конституции приемат т.нар четири-единство на принципите:

• 
  Всеобщност на избирателното право
  
• 
  Равно избирателно право
  
• 
  Пряко избирателно право
  
• 
  Тайно гласоподаване
  

Характерно за всеобщността на ИП. Под всеобщност се разбира, колкото се може повече граждани да избират и да бъдат избирани, като гласоподавателите да отговарят на определени изисквания. В миналото праг за всеобщността са били цензовете: имуществен (различни вариации – плащане на данък над определен размер; притежаване на определен недвижим имот и т.н.); косвен имуществен ценз е и наличие на определена степен на образование. Цензове е имало и при пасивното и при активното ИП.

Днес е възприето, че цензовете са недопустими. За да участва в избори едно лице трябва да отговаря на определени условия, като в различните страни има различни нюанси. В България:

Активно ИП – чл.42 К

• 
  Български гражданин – политическо право, а те са само за гражданите на държавата.
  
• 
  Лицето до изборния ден или към него да е навършило 18 години
  
• 
  Лицето не трябва да е поставено под пълно запрещение
  
• 
  Лицето да не изтърпява ефективна присъда лишаване от свобода, т.е. да няма влязла в сила присъда
  

• 
  Наличие на постоянен адрес в съответното населено място, където има секция. При разминаване в постоянния и настоящ адрес може да се извади удостоверение.
  

При избор на президент и вицепрезидент удостоверения за гласуване в друго населено място могат да се извадят без проблем.

За местни избори лицето може да гласува в друга избирателна секция, но в общината в която има адресна регистрация.

При избор за НП може да се гласува и в друг избирателен район.

• 
  Местни избори – ЗМИ
  
  • 
    Български гражданин – само да не е с двойно гражданство
    
  • 
    Навършили 18 години
    
  • 
    Да не са под запрещение
    
  • 
    Да не се изпълнява спрямо тях ефективно присъда лишаване от свобода.
    
  • 
    Не е необходимо постоянен адрес за кандидата в общината, в която се кандидатира, достатъчно е да има настоящ адрес.
    

• 
  Народен представител – чл. 65/1/ К
  
  • 
    Български гражданин – от 1995 г. Решение на КС само за 1 гражданство
    
  • 
    Навършени 21 години
    
  • 
    Да не е поставен под запрещение
    
  • 
    Да не се изпълнява спрямо тях ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода
    

• 
  Президент и вицепрезидент – чл.93/2/ К
  
  • 
    Български гражданин по рождение – родители; територия (възпр. от К на USA)
    
  • 
    Лицето към момента на изборния ден да е навършило 40 години
    
  • 
    Да отговаря на изискванията за НП
    
  • 
    През последните 5 години да е живял в страната. Повечето конституции въвеждат 10 или над 10 години. Началото на 2001 г. ТР на КС.
    

Примерно в Португалия, избирателите от чужбина избират 2ма депутати – 1я представлява живеещите в Европа, другия останалата част от света.

Под равенство трябва да се има предвид освен равна тежест и равно право за кандидатиране, ако отговарят на изискванията.

Скрито неравенство има в изискването за внасяне на безлихвен депозит в БНБ – по този начин се цели да се ограничат хората, които желаят да се видят и чуят по TV.

Конституцията на USA – най-добре се вижда непрекия избор. Примерно при изборите за президент – гласоподавателите избират т.нар. електори. За всеки щат броят им е различен, като партията с повече гласове взема всички електори в съответния щат, след което електорите избират президент. При последните 2 избора има проблем защото има повече гласоподаватели отколкото електори.

Форма на непряк избор е формирането на Бундесрат в Германия. Територията се дели на земи – изпълнителните органи на земите избират представителите на съответната провинция в Бундесрата, който действа като 2ра камара, изпълнителен орган или представлява интересите на провинциите.

Друга форма на непряк избор – Франция 5 нива на самоуправление, като в някое от тях има непряк избор.

Идея и световна тенденция е ограничаването на непреките и косвените избори, независимо че при непреките избори се намалява политическото напрежение.

Италия – особена процедура и орган за избор на държавен глава.

Днес е възприет таен вот почти навсякъде, като в България действащото законодателство го гарантира с въведени изисквания – бюлетина в плик, параван с перде, гласоподавателят да е сам, като изключение се прави за лицата с физически или психически увреждания. 1 лице може да е придружител на не повече от 2 лица с увреждания.

За да се обобщят вижданията могат да се разграничат 3 основни дефиниции:

Под ИС се разбира системата от правни норми, която регулира механизма на изборите и правилата при референдум. Поставя се равенство между ИС и позитивното избирателно право като институт на КП. Това разбиране обслужва нормативистичния подход за обясняване на отношенията в които се влиза. Най-вече се акцентува върху процедурния характер на изборите като технология за излъчване на определени лица измежду множество кандидати или за вземане на решения.

Този подход е полезен дотолкова, доколкото изборите представляват една завършена процедура – изборен процес като система от последователни развиващи се във времето действия на определени правни субекти. Следователно това разбиране подчертава инструменталния характер на ИС, при която разбира се всяко действие на съответния правен субект трябва да бъде уредено с оглед легитимността и законосъобразността на проведения избор.

Този подход не държи сметка за политическото съдържание и за самата цел на ИС, а тя е формиране на отношение.

Възприетият подход би се оказал погрешен, когато се изследва процеса на формиране на политическо представителство. Съществуват обществени отношения, които обслужват политически представители и които не са регулирани с правна норма, а с друг тип социални норми, включително и отношения, които не предполагат повторяемост поради което не могат да бъдат нормирани. Прим. Механизмите за издигане на кандидатури от съответната политическа организация. Тези отношения не се регулират с правни норми. Вътрешно партийните устави и решения са основата върху която се излъчват кандидатурите.

САЩ – предварителни избори – партии избирателни машини.

В други случаи се правят партийни форуми, на които се издигат кандидатурите. Тези отношения не могат да се регулират от правна норма.

Начинът по който политическите партии формират коалиции и участват в избори като обединени усилия и кандидатури – не подлежи на нормиране. Няма форма и съдържание на коалиционно формирование. В процедурата се отчита единствено факта, че е създадена коалиция.

Отношения свързани с предизборната агитация и пропаганда – формите са много и разнообразни и практически не могат да бъдат нормирани. Не е възможно да се обхванат всички форми. Избирателният закон се занимава с ограничено финансиране, превръщането му в публичен процес. Всеки се стреми да се постигне едно равенство до достъпа до националните електронни медии.

В правната литература под ИС често се разбира системата за определяне на изборния резултат. Последният е система от математически и логически правила, закрепени с правна норма, посредством която абсолютния брой действително подадени гласове за съответния кандидати или партии се трансформира в съответен брой персонално определени места или мандати от състава на изборните държавна органи. Системата за изборен резултат трансформира гласовете по места. Гласовете трябва да са действително подадени.

Регулирането на тази система е с правни норми. Системата за определяне на изборните резултати влияе върху всички останали действия включително и върху политическите цели, които си поставят партиите в изборния процес, т.е. влияе върху тактиката и стратегията на политическото съревнование в изборите.

Системата за определяне на изборните резултати влияе върху избирателните райони, кандидатите, характера на предизборната кампания, гласуването. Системата се използва като критерий за класифициране на избирателните системи.

Често системата се нарича избирателна формула – концентрира в себе си същността. Поради това значително често в сравнителните анализи излиза на преден план, поради което се говори за ИС отъждествена със съответния метод.

Най-лесно се прилага сравнителното изследване като се сравнят системите за изборния резултат.

Най-широко разбиране под ИС се разбира цялата система от обществени отношения, която се поставя в ход по време на избори. Това съдържание най-често се използва от КП, социологията, политологията, социалната психология. За да отделим този правен анализ от другите социални науки ИС може да се определи като система от отношения, които се регулират от нормите на правото. Ако се възприеме това разбиране – елементите трябва да са такива посредством които да може да се опише всяка ИС – в света има около 60 ИС.

Една подходяща система от елементи включва следните звена:

• 
  Избирателен корпус
  
• 
  Избирателни райони
  
• 
  Кандидати и политически партии
  
• 
  Избирателни листи и бюлетини
  
• 
  Система за определяне на изборния резултат
  
• 
  Избирателни процедури
  

Преглед на елементите:

2 изисквания:

извън правно – възможност на правния субект да осъзнае политическия си интерес. За тази способност се презюмира, че настъпва от само себе си на определена възраст, когато на база на житейския опит на 1 лице определя отношението си към политическата държавата или политическата система.

......................

включването в избирателните списъци не дава избирателни права, а е обратно. Избирателният списък идентифицира едно лице като избирател, легитимира избирателя, поради което ако не се присъства в списъка не може да се участва в изборите.

Избирателните списъци се формират по 2 начина:

чрез заявление от страна на лицето

служебно

Избирателите са трайно свързани с избирателната територия – там са адресно регистрирани и живеят. Има страни, в които избирателите гласуват в избирателните райони, където са родени (Гърция). Избирателният район се характеризира с 3 параметъра:

• 
  територия (площ) – зависи от географски и юридически фактори. Обикновено избирателните райони съвпадат с границите на административно-териториалните единици.
  
• 
  населението, което живее на територията им
  
• 
  броя на мандатите, които разпределя избирателния район
  

• 
  Едномандатни
  
• 
  Многомандатни
  

Територията зависи от административно-териториалното устройство, но и от географските фактори. Територията трябва да е такава, че да позволява комуникации между неговия център и най-отдалеченото място. Не винаги е възможно да се използват границите на териториалните единици. Възниква необходимост избирателните райони да се правят с равен брой населени. Следователно границите не съвпадат с административно-териториалното делене. Избирателните райони не са политически неутрални, поради което в някои случаи се формират от специални органи, в които политическите субекти имат доверие що се отнася до политическата безпристрастност.

Страни, които използват традиционни избирателни райони създават процедура по тяхното преразглеждане. След което се извършва промяна в граници или мандати или в 2-та едновременно, доколкото населението не може да се размести.

Кандидати и политически партии

Кандидатите са лица, които се регистрират за участие в изборите и изразяват воля, отговарят на изискванията и им се признава юридически статут на кандидат.

Поначало условията, на които те трябва да отговарят са по-тежки отколкото при избирателите. Тези особени изисквания са свързани с по-висока възраст, отседналост и други уредени от законодателството на съответната страна.

Изисквания:

Не всеки избирател може да е кандидат, но обратното е задължително.

Условията, на които трябва да отговарят кандидатите са условия за избираемост.

К предоставя избирателни права на всички български граждани – 18 годишни, които не са под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Възрастта е свързана с психо-физичната зрялост на индивида + пълнолетието като дееспособност.

Под запрещение не могат да изразяват правно-валидна воля

Характер на ограничение има само изтърпяването на наказание лишване от свобода. Трябва да се отделят някои категории

Под стража е лишено от свобода, но не е осъдено. Тези лица имат избирателно право.

Ако е осъдено условно – се изтърпява наказание (това е изпитателен срок) – имат право.

Ако е постановена присъда, но не е влязла в сила – има право ако е влязла в сила присъда, но той не е в затвора – има право.

Нямат избирателно право до момента на освобождаване от затвора.

През 1991 г. се прецени, че такива лица не са позитивно мотииврани за избор

Кандидатите условно са свързани с всяка определена длъжност:

• 
  Президент
  
  • 
    Български гражданин само по рождение
    
  • 
    Лицето към момента на изборния ден да е навършило 40 години
    
  • 
    Да не е под запрещение
    
  • 
    Да не изтърпява наказание лишаване от свобода
    
  • 
    През последните 5 години да е живял в страната
    
• 
  Народен представител
  
  • 
    Български гражданин – само
    
  • 
    Навършени 21 години
    
  • 
    Да не е поставен под запрещение
    
  • 
    Да не се изпълнява спрямо него ефективно наказание лишаване от свобода
    

Тези условия трябва да са налице, към момента на регистрацията.

По силата на Конституцията партиите съдействат. Конституцията резервира за тях участието в изборите, като основна политическа дейност в закона за политическите партии.

Политическите партии са основен субект, който издига кандидати. Може и чрез подписка – независими кандидати. Формира се чрез инициативен комитет от избиратели.

Законодателството разграничава партийни и независими кандидати с оглед процедурата на тяхната регистрация.

Политическите партии участват в управлението чрез своите кандидати.

До средата на 19 в. е съществувала пряка връзка между кандидатите и избирателите. През 20 в. Партиите са вече мощен посредник. Така процесът на представителството е загубил своя пряк характер. Между кандидата и избирателя има опосредстващо звено – политическата партия.

Изборните листи – включват кандидатите на политическата партия в съответния избирателен район. Тя може да включва един или списък от кандидати. Изборната листа е съдържание на гласа на избирателя, за кого той гласува. Тя трябва да индивидуализира кандидата от всички останали и да говори за съответната политическа принадлежност. Спрямо тази изборна листа избирателят изразява своята воля.

Изборните листи могат да бъдат:

обвързващи – гласува така както са представени

класиращи – може да подрежда кандидатите

свободни – да формира своя собствена листа

В зависимост от възможностите, които дават на избирателя да индивидуализира своята воля.

Избирателната листа е материално-технически носител на гласа на избирателя. Тя може да съдържа един или няколко листа, но гласувайки посредством бюлетина се гласува за една листа, за която дава своя глас.

Техническият носител е лист хартия, върху който избирателят може да отбелязва своята воля или да не отбелязва.

Интегралната бюлетина съдържа няколко листи – избирателят концентрира своята воля върху определена листа.

Система за определяне на изборния резултат – принципи:

• 
  на мнозинството
  
• 
  на пропорционалността
  

При принципът на мнозинството за избран се обявява онзи кандидат, който е получил мнозинство в съответния избирателен район.

При принципът на пропорционалността мандатите се разпределят между кандидатите на различни политически партии и независимите кандидати, както се съотнасят получените гласове за съответните листи. Мандатите, които съответната партия получава са пропорционални на нейните гласове. Ако са 30% гласовете – 30% мандати.

Допуска се и едновременно прилагане на двата принципа, независимо от конкретните формули, които се прилагат.

Всички процедури формират един изборен процес, който включва следната последователност:

• 
  насрочване на изборите
  
• 
  формиране на избирателните райони и секции
  
• 
  формиране на избирателните комисии
  
• 
  съставяне на избирателните списъци
  
• 
  издигане и регистриране на кандидатите
  
• 
  предизборна кампания
  
• 
  гласуване
  
• 
  определяне резултатите от гласуването
  
• 
  разпределяне мандатите и тяхната персонификация
  
• 
  атакуване (обжалване) на резултатите от изборите – когато някой от участниците прецени, че има нарушение на закона, което прави резултатите нелегитимни, не могат да се приемат от обществото и държавата.
  

Една партия може да дойде на власт само чрез избирателната система, това е легалният начин. Съвременните конституции не позволяват друг път.

Избирателите посредством избирателната система определят кой ще управлява за определен мандат.

Избирателната система въздейства по отношение на политическата култура и активност на гражданите. Самата практика на провеждане на изборите формира у избирателите определени възгледи (политически).

Избирателната система води до политическа консолидация. Води до формиране на политически диалог и търпимост между различните социални групи – политиката като съревнование на идеи с оглед общото благо.

Избирателната система играе ролята на своеобразен арбитраж за разрешаване на политически конфликти.

По отношение на индивида води до политическа социализация на гражданите.

Представителните демокрации се превръщат в основна система за осъществяване на държавната власт от обществото, формират се най-важните държавни институции, а другите са производни на изборните институции.

Прилагането на пропорционалният принцип в избирателните райони с малък брой мандати по-скоро приближава ефекта до мажоритарната система. Съществуващите мажоритарни системи, които се прилагат в многомандатните избирателни райони, при които по правило се стига до определена пропорционалност, макар й тя да е далеч от идеалната пропорционалност, такива системи се наричат полупропорционални. При тях гласуването и правилата за определяне на изборния резултат са мажоритарни, но крайният ефект от тях дава някаква пропорционалност. Всички ИС без изключение имат предимства и недостатъци, няма идеална ИС.

Всяка държава съобразно политическите традиции и особеностите на политическата си система възприема един или друг модел на ИС. Избирателните реформи – преминаване от един тип ИС към друг – не са често явление, защото избирателите, политическите партии и кандидатите се нагаждат към особеностите на прилаганата ИС. Като правило ИС толерират големите партии, защото ИС се създават от законодателството творено в парламента, а във всяко НС действа определено мнозинство и избирателните закони са резултат от определеното мнозинство и те съдържат правила толериращи големите партии. От друга страна малките политически партии намират средства за да преодолеят онези законови правила, които ги ощетяват. Всяка ИС си има положителни и отрицателни страни, които се оказват изгодни за едни или други политически субекти – играчи. Много е трудно при избирателни реформи преди да се приложи новата ИС да се предвидят резултатите, затова се подхожда много внимателно (Италия, Япония).

Италия има богата практика при прилага на ПИС, но след политически скандал “чисти ръце” – създадена определена политическа ситуация водеща до увеличаване на корупцията – Италия прави трансформация и отива към МИС.

В ИС има и конюнктурни промени, но ИС веднъж въведени проявяват определен консерватизъм.

Не би могло ИС да се копират – да се взаимстват механично на база на опита на други държави, защото всяка система има определени условия, при които действа и внесена от другаде не винаги дава същият резултат. В политическата и юридическата литература се изследват ефектите на различни ИС върху партии и формиране на партийната система.

Въз основа на този анализ се формулират зависимости: мажоритарната система на относителното мнозинство довежда до редуциране броя на партиите и прилагането й дълго време произвежда двупартиен модел, при което тези партии се намират полярно по отношение една на друга. Мажоритарната система на абсолютното мнозинство довежда до многопартийна система, в която партиите се ориентират също полюсно и формират две противостоящи си коалиции.

ПИС формират многопартийна система, при която се стимулира възникването на нови партии, което води до раздробяване на парламентарното пространство и много често до коалиционни правителства.

Тези зависимости нямат характера на закономерности, но като цяло тенденциите, които се появяват водят до тези резултати. Отделни видове ИС в рамките на тази класификация се отличават със специфични изисквания по отношение елементите – участници, което ги прави неповторими и специфични за съответната държава.

ИС много рядко получават конституционно закрепване, К не определят какъв тип ИС ще се прилага – изключение К на Португалия. Причината за това е, че все пак конституционния законодател дава възможност за по-лесна смяна или изменение в ИС. При другия случай, когато е закрепена в К за да се промени е необходимо да се промени К, което е бавно. В К се закрепва типа, а не конкретната ИС.

МИС – системи основани на мнозинството. Исторически възникват първи. Причината за това е, че решенията в което и да е обществена група засягат всички и трябва да се вземат от мнозинството, то има право и малцинството трябва да се подчини на решението на мнозинството, макар и мнозинството не винаги да е едно и също – възможно е малцинството да стане мнозинство. Държавното управление може да се възприеме като управление на мнозинството, но малцинството може да го смени. Всеки колективен орган формира своето решение от мнозинството от гласове на членовете си. Гласуването, при което се излъчва мнозинство се формира от Древността.

Съвременните МИС са взаимствали значителна част от правилата си от изборите, които се провеждат за формиране на духовен клир в Римокатолическата църква. Съответните духовни длъжности и други органи се формират с избори и тази практика се налага в съсловните учреждения – в рамките на парламента от там в политическата практика се прилага този модел и се прилага традиционно в продължение на векове.

МИС може да се използва, както за избор на еднолични, така и за избор на колективни органи. МИС може да се прилага, както и в едномандатни, така и в многомандатни избирателни райони. Тя използва изключително прости правила за определяне на победителите, които са ясни както за избирателите, така и за кандидатите. Резултата от избора се определя на основата на делението между две величини, на основата на по-голямото или по-малкото съотношение.

МИС се разделят на два типа в зависимост от мнозинството, което се изисква:

МИС на относителното мнозинство

МИС на абсолютното мнозинство

При първата победителят се определя като кандидатът, който е събрал най-много гласове в сравнение с всички останали кандидати. Този кандидат се обявява за избран. Мнозинството е относително, тъй като то се изчислява по отношение на всеки останал кандидат. Резултата на печелившия кандидат се сравнява с резултата на всички останали кандидати. Следователно този кандидат е победил противниците си, но всеки един от тях поотделно. Не е задължително да е победил другите кандидати взети заедно. При тази система един кандидат може да бъде обявен за избран и с 20%, 30%, стига резултатите на другите кандидати да са по-ниски. Колкото повече кандидати участват и резултатите са изравнени, с толкова по-малък % ще бъде избран победител. Тази система се използва в САЩ, Канада, Великобритания Тя е известна като Уестминстърски модел. Води началото си от Англия и винаги е ефективна освен в случаите, в които се стигне до абсолютно равенство между кандидатите. Тогава или се провежда избор или жребий или печели по-възрастния.

МИС на абсолютното мнозинство се прилага във Франция и в повечето страни от континентална Европа до средата на 19 в. При нея се изисква победителят да е получил повече от половината от всички подадени гласове в района. Т.е. тук се сравняват резултатите не на отделните кандидати, а резултатите на кандидата спрямо броя на действително подадените гласове в избирателния район разделен на две.

При абсолютното мнозинство победителят побеждава противниците си както по отделно, така и заедно, т.е. победителят е получил гласове чиито брой надхвърля всички гласове на другите кандидати взети заедно.

Тази разновидност на МИС не винаги е ефективна. Когато са се кандидатирали 2 кандидати 1ят ще има абсолютен брой гласове, освен в случаите, когато са 3, 4 и повече – все по-малко вероятно е 1ят да получи повече от ½ от подадените гласове. За да се преодолее това положение първоначално се провежда 2ри, 3ти тур – повтаряне на избора между същите кандидати или се повтаря + наличие на нови кандидати. Тогава се разчита на естественото преливане на гласове. Гласуването е рационална дейност. Избирателите правят своеобразно отстъпление от своите интереси и гласуват за другия кандидат, който стои по-близо до техните политически интереси; или да гласуват защото противника не им харесва. По-късно се оказва, че с провеждане на 2ри, 3ти тур част от избирателите се отказват да гласуват и това води до промяна на изборния резултат на другите кандидати. Повтарянето на избора е неудобно и затова се пристъпва към редуциране на кандидатите – и така редуциране на гласовете към кандидатите получили най-много гласове. Най-силната редукция се нарича балотаж – при двама кандидати.

ИС задължително трябва да води до избиране на кандидат. Винаги трябва да се определи изборен резултат.

Предимства и недостатъци на ИС

На МИС предимствата са свързани с простите правила, които са понятни.

Тези ИС персонализират връзката между избирателите и кандидатите и между избиращите и избраника. Избирателите се ръководят от персоналните качества на кандидата, а не само от политическата програма на политическата партия.

МИС създава стабилно парламентарно мнозинство, което гарантира стабилна изпълнителна власт – МС. Те дават възможност за търсене на политическа отговорност и до естествена смяна на мнозинството с малцинството.

В политически план МИС довеждат до сближаване на политическите програми, дори и там където тези политически програми на партиите са полюсно ориентирани. Целта за привличане на избиратели в централната част карат партиите да сменят позициите си.

МИС стимулират по начало избирателите да гласуват, тъй като практически всеки глас е важен и може да се окаже фатален – за победа или загуба.

При тези системи мобилизацията на избирателите е много по-висока, но има и политически райони, в които политическата партия доминира – т.нар. райони избирателна крепост, а избиратели, които не подкрепят политическата партия по начало не гласуват.

МИС не дава възможност за изява на малцинствата, освен ако не доминират в определен избирателен район и малцинствата се капсулират. Това води до ожесточени предизборни кампании с използване на всички средства.

При МИС има голяма загуба на гласове поради нарушаване принципа на равното избирателно право. Защото гласовете подадени за кандидатите или кандидатът, които не са спечелили пропадат. МИС се оприличават на игри с нулев сбор. Загубата на гласове може да доведе до т.нар. парадокс на гласуването. Може една политическа партия в национален мащаб да получи повече гласове от друга и да получи по-малко мандати в зависимост от разпределението на подкрепата в избирателните райони.

При МИС районирането не е неутрално. Дава възможност за “избирателна география”. Причината е, че при МИС има двойна загуба на гласове – гласове за непечелещи кандидати + гласовете подадени за печелившите, но които гласове не са им необходими за победата. “Изборната география” за пръв път се прилага в САЩ 1803 г – щата Масачузетс.

При МИС много внимателно се определят границите на избирателните райони. Това райониране става от политически независими субекти и много често се променят границите на районите.

МИС редуцират броя на политическите партии и поначало подтискат процеса на формиране на нови партии.

При МИС пропорционалността между броя на гласовете и броя на мандатите е по-скоро случайност, заради голямата загуба на гласове.

ПИС е продукт на възприемане на принципа за всеобщност на избирателното право. То отваря възможност за масова политика, която влече след това формиране на масови политически партии от европейски тип, а партия се сформира около определена социална група, изразява интереса й, им пряка връзка между партията и избирателите.

В създаването на социалистическите партии, старите партии виждат заплаха, че мажоритарната система ще ги доведе до крах. Пир ПИС има близост до идеята за справедливост, защото всеки взима толкова, колкото е определено от избирателите.

ПИС се определя от 2 величини и не стои идеята за всичко или нищо, защото и малките партии могат да получат гласове. Пропорционалното разпределение на мандатите предполага равенство, в зависимост от броя на гласовете равенство на дяловете. Разпределението на мандатите е по-сложно.

При ПИС има 2 разновидности:

• 
  ПИС с избирателни квоти – квотни методи - да се изчисли цената на 1 мандат изразена в брой гласове.
  
• 
  ПИС с делители – методи с делене
  

Квота = брой гласове/брой мандати

За партията = резултата на партията/квотата

ПИС работи с действие делене.

Ако има остатъци се прилага метода на най-големия остатък. Търси се съответствие на неразпределените гласове. Остатъците се отправят към мандатите с вторични правила – метода на най-големия остатък и метода на средната величина.

Тази квота е проста и е създадена от Томас Хер, който за пръв път я прилага.

ПИС с делители – разрешава проблема с остатъците и затова се предпочита.

Квотите носят имената на своите създатели. Методите им имат идентичност

Създава се таблица, като по вертикала се подреждат партиите в низходящ ред в зависимост от гласовете, по хоризонтала се въвеждат числата 1,2,3,4.... и след това по хоризонтала се проследява коя партия колко мандата притежава.

Този метод носи името на Виктор Д’Онт. Предимството на метода е, че не става разпределение посредством остатъците. Партиите не регистрират отделни кандидати, а листи с кандидати.

ПИС дават възможност за различни листи и партийното ръководство определя листите и кандидатите. Партията се явява посредник между избиратели и кандидати. Това са твърди листи. Избирателите нямат възможност да избират кандидатите в листата, не могат да променят реда им.

Понякога се допуска избирателите да изразят волята си, да пренаредят кандидатите в т.нар. гъвкави листи.

При свободните листи – на практика партиите не регистрират кандидати, а избирателите сами ги нареждат.

Цел на гъвкавите и свободните листи е персонификацията.

ПИС водят до силно фрагментиране на парламентарното пространство, защото дават възможност и на малките партии да получават мандат, като по този начин не може да се получи формиране на стабилно парламентарно мнозинство и така се въвеждат прагове (бариери) – гласовете да надхвърлят определен % в национален мащаб в повечето случаи или в определени райони.

Партиите не преминали бариерата не участват в разпределението на мандатите. Гласовете се преразпределят между тези преминали бариерата. ПИС – може да се стигне до изкуствено мнозинство. Получава се концентриращ ефект и възможност за формиране на стабилно мнозинство, следователно и стабилно правителство.

Предимства на ПИС

Политически справедливи

По-представителни са – НС има шанс да е истински представителен орган в държавата.

Тези системи стимулират избирателите да гласуват.

Водят до предизборна борба между идеи и политически програми, а не между личности

Генерират многопартийност, което може да доведе до хипертрофия на политическата система

Недостатъци на ПИС

Заличава персоналния характер на връзката между избирателя и избраниците

Води до прекомерно раздробяване на парламентарното пространство и трудно създаване на МС, което води до създаване на неочаквани коалиции.

Методиките за разпределение на мандатите са доста сложни и трудно се разбират от обикновения човек.

Сигурността на политическите представители не мобилизира избирателите на слабите партии

Заличава се политическата отговорност, която избирателите е необходимо да търсят от лидерите на съответните политически партии, което води до деперсонификация на избора.

ПИС довеждат до по-висока пропорционалност и по-малка диспропорция. Колкото е по-голям броя на мандатите по-малък е броя на диспропорциите и обратно.

В някои държави се прилага ПИС, където цялата територия е един избирателен район (Холандия, Израел) – но се получава тотална диспропорция.

При овакантяване на мандата в МИС се попълва чрез частични избори в съответния район. При ПИС частични избори не се провеждат, следващия в листата се обявява за спечелил, а ако няма мястото остава празно.

Смесени избирателни системи (СИС)
СИС се установяват след ВСВ. Тяхната цел е да бъдат обединени предимствата на МИС и ПИС. СИС се използват за избор само на колективни органи и основното е че има съставни избирателни райони. Регистрират се отделни кандидати и партийни листи. При СИС избирателите имат повече от един глас, които гласове се предоставят на кандидати и листи. Не може с всеки глас всеки да гласува за един и същи кандидат или една и съща листа.

В зависимост от приложението на МИС и ПИС – самостоятелно или обвързано – СИС се делят на:

Механично смесени

Функционално смесени

Механично смесена е системата за избор на ВНС през 1990 г. 400 НП бяха избрани като 200 от многомандатни избирателни райони по МИС, а другите 200 от 28 многомандатни избирателни района (сегашното областно териториално деление). Избирателят има 2 гласа – 1 мажоритарен избор и 1 за партийна листа в многомандатен избирателен район. Практически ПИС и МИС се прилагат успоредно.

При функционално смесените – 2та метода са обвързани. Пример е избирателната система за избор на Бундестаг в ФРГ. В отделните провинции са многомандатни избирателни райони и вътре във всеки има едномандатни избирателни райони. Партиите регистрират листи на ниво провинция, а в отделните едномандатни избирателни райони партиите регистрират отделни кандидати. Прилага са МИС на относителното мнозинство (глас за мандат и листа). Мажоритарните кандидати, които са избрани от партията напр. социалдемократи имат 4 мандата, те влизат начело в листата на провинцията и избутват 1я в листата той идва на 5 позиция. В многомандатния район партията е спечелила 7 мандата 1 – 5, 2 – 6, 3 – 7 и т.н., т.е. 4 мажоритарни + 3те от листата = 7

Ако партията е спечелила 4 мандата, а по ПИС 3, влизат мажоритарно избраните 4 и нито един от листата. Т.е. от листата влизат само тогава, когато местата са повече от мажоритарно избираемите.

Немската система се копира в различни варианти.

СИС е персонифицирана ИС. Разработена е 1949 г. с цел да даде по-голяма възможност на замисъла да махнат (фашистките и комунистическите партии) големите партии ограничаващи малките. Тази система е пропорционална на национално ниво 1:3 1 мажоритарен 3 пропорционални. Възможно е да се създаде СИС на 3 нива мажоритарно пропорционално и национално мажоритарно.

СИС са сложни и трудно се разбират от избирателите, които имат 2 гласа мажоритарен за 1 партия и и за пропорционална листа на друга партия.

При мажоритарните избори могат да се прилагат два метода на относителното и абсолютното мнозинство.

У нас законодателството предвижда провеждане на мажоритарни избори само за президент и вицепрезидент и за кметове – еднолични органи, които се избират пряко.

Колективните органи – НС и общински съвети – прилага се пропорционалната система по метода на Виктор Д’Онт.

Изборите за президент и вицепрезидент нещата са конституционно определени – избират се заедно в една листа. Кандидатират се от съответните партии или коалиции, но могат да са и независими – въз основа на подписка от 15000 гласоподаватели.

Избират се по МИС с абсолютно мнозинство. За да бъдат избрани се изискват 50% + действителни бюлетини; при повечето се изисква избирателната активност да е 50%. Ако е по-ниска избирателната активност или никой не е получил необходимия резултат в 7модневен срок се провежда 2ри тур, на който отпада изискването за избирателна активност, но се състезават само 2 двойки.

За кметове на общини – идентично, но няма условие да са участвали повече от половината избиратели от съответната община, респ. съответното кметство. Отново има 2 тура в случай, че няма абсолютно мнозинство. Ако се стигне до равенство се провеждат нови избори, докато се избере кмет. Кандидатите се посочват от партиите, коалициите.

При народни представители:

Нашата К определя броя на 240

Законодателят не създава национален избирателен район, а разделя страната на 31 многомандатни избирателни района, които съвпадат с делението на административните област, като за София град има 3 мандата, за Пловдив 1 и за Пловдив-област 1.

Законодателят дава възможност заедно с партийните кандидати да се регистрират и участват и независими кандидати. Партиите регистрират листи, докато независимите са 1 лице и не се регистрират. От 1990 г. не е имало случай независим кандидат да бъде избран.

Възможно е една партия да не регистрира листа в определен район.

Един независим кандидат е избран от своя район, когато е получил гласове, които надвишават квотата на s/m-q

Разпределени на мандатите между политическите партии. Ако бъде прилаган метода на Д’Онт на ниво избирателни райони трябва да се приложи 31 пъти.

Нашата ИС прилага метода на Д’Онт на две нива

разпределяне на мандатите на политическите партии в зависимост от подадените гласове в цялата страна

разпределяне на мандатите на всяка партия в 31 избирателни района

В препълнените райони взимане от партията с най-ниска цена и прехвърляне на същата партия в друг район.

В национален мащаб системата е справедлива.

Проблема е с прехвърлянето от препълнените към недопълнените избирателни райони, защото се нарушава териториалното представителство за съответната партия.

Законът позволява един кандидат да бъде регистриран в 2 листи, но се изисква кандидатът избран в два района, да посочи от кой от тях ще бъде излъчен.

Избор на общински съвет – броя им зависи от броя на населението и се определя в таблица в ЗМСМА. Прилага се метода Д’Онт, само 1та стъпка. Отново се допускат независими кандидати. Няма избирателна бариера.

К урежда активното и пасивното избирателно право за президент и НС.

За кметове и общински съветници условията за законово уредени.

У нас действат 4 избирателни закона:

• 
  Закон за избор на президент и вицепрезидент
  
• 
  Закон за избор на народни представители
  
• 
  Закон за местни избори
  
• 
  Закон за избор на ВНС (формално не е отменен, но не може да бъде приложен)
  

Всеобщо избирателно право и формиране на избирателния корпус, който съвпада с българските граждани над 18 години, към тях прибавени българските граждани, които живеят в чужбина и гласуват само на парламентарни и президентски избори, не и за кметове и съветници. В местните избори се допуска участие на граждани от ЕС, който трайно пребивават в населеното място

При президентски избори – 1 избирателен район

При парламентарни – 31 избирателни района

При местни избори – 264 общини, като кметове се избират в населените места с над 250 жители.

Допускат се както партийни така и независими кандидати.

У нас се използва класическа методика за бюлетините и листите. Технологията на гласуване се различава дотолкова, доколкото се използват (общи) интегрални бюлетини – МИ 1999 г., Парламентарни избори 2005 г. – до този избор се използваха цветни бюлетини.

За президент и вицепрезидент бюлетините са бели на цвят.

Тенденцията е към възприемане на интегралната бюлетина във всички видове избори. Проблемът (те се подлагат на по-сериозни спорове за действителността им). Няма практика и все още има бюлетини, които се приемат за недействителни.

Проблемът у нас е за съществуващата забрана за предварително раздаване на бюлетините и изработване на фалшификати. Предварителното раздаване в някои страни е практика. У нас е недопустимо за да не се въздейства върху избирателя и да се запази тайната на гласуване.

Технологията на гласуване е идентична при различните видове избори.

У нас не е създадена постоянна изборна администрация (система от комисии, които организират и провеждат избори), тъй като тя има две негативни страни:

Скъпоструваща

Подобен орган не може да функционира независимо от изпълнителната власт, а тя е политическа

Биха се породили спорове между политическите партии за политически пристрастия.

Системите не са част от държавните органи. На тях закона е възложил публични функции. В състава влизат представители на политическите партии, поради което се създава доверие в дейността им.

Традиционно се атакуват местните избори и то не за незаконосъобразност, а за нарушаване на процедурата.

Организационно-техническата страна, както и финансирането се извършва от МС и в частност министъра на държавната администрация. Средствата се заделят в разходната част на държавния бюджет. Политическите субекти, които участват в изборите не изразходват средства за организация и провеждане на изборите. Партиите изразходват средства само за изборен депозит в президентски и парламентарни избори. Този депозит се възстановява на партии и коалиции преминали 1%.

Основна цел на една политическа партия е да участва в изборите. Изискването за изборен депозит е ограничение. Целта е да се редуцира броя на партиите за участие в изборите. Ограничение може да бъде въведено само в закона за политическите партии, там може да бъде посочен прага.

Организация на изборите
Обхваща избирателните процедури, които предхождат гласуването. Включват се действията както на МС, така и действията на местните органи на самоуправление, действията на системата от избирателни комисии, партията, кандидатите и избирателите.

Организацията предполага формирането на 1те 4 елемента на избирателната система за конкретния избор:

Избирателен корпус (изработване на избирателни списъци)

Избирателни райони и секции

Регистриране на партии и кандидати, формират се партийни листи и се изработват съответните бюлетини.

Тези действия правят възможно гласуването на избирателите в деня на изборите.

Често се включва и предизборната кампания, но тя е средство на политическата борба за спечелване доверието на избирателите. Тя не е задължителна и не се отразява на организационно-техническата подготовка на изборите. Предизборната кампания представлява различни форми на политическа реклама, които целят запознаване на избирателите с политическата програма, както и с качествата на кандидатите. Не придава облик на дейността на подготовката на изборите. Точни субекти и адресат. Не участват държавни органи, комисии и т.н. Те следят за спазване на закона и законовите ограничения.

Подготовката на изборите е насочена към избирателите и към политическите партии и техните кандидати.

Дейностите свързани с избирателния корпус са вменени като задължение на държавните органи и органите на местното самоуправление.

Избирателите не са задължени да предприемат каквито и да са позитивни действия. Дори съответните органи са длъжни да ги уведомят за местата, където са списъците, за N на избирателната секция и мястото, където ще се гласува.

Избирателите могат да проверят съдържанието на избирателния списък и ако констатират грешки и непълноти могат да изискват поправяне, при това не само за тях, но и за други избиратели. Тъй като избирателният списък легитимира избирателите е предвидена съдебна защита на правата на избирателите и правото да се иска намеса на съда. Избирателят може и в самия ден на избора да изисква да бъде включен, ако е пропуснат в избирателния списък, а се легитимира като избирател в съответната избирателна секция.

Възможност за гласуване по настоящ адрес и с удостоверение за гласуване на друго място при парламентарни и президентски избори. Гласуване за ученици и студенти със студентски книжки и и ученически книжки по местонахождение на учебното заведение. Удостоверение за гласуване на друго място се издава до 14 дни преди избора.

В чужбина, когато предварително са заявили гласуване поне 20 избиратели се отваря избирателна секция.

Партии и кандидати – да се регистрират в съответната избирателна комисия и да регистрират кандидати отговарящи на изискванията. Факта, че отговарят на някои от изискванията се удостоверява с декларация. Изисква се съгласие от кандидата да бъде регистриран. Регистрацията се извършва от съответната комисия.

Избирателна секция – териториална общност от избиратели, които гласуват на едно място. Всеки район се подразделя на секции, които обхващат толкова избиратели, живеещи компактно до 1000 избиратели, допуска се надхвърляне с около 500, но не повече от 1500 човека. Допуска се също така удължаване на изборния ден от 6-19 часа, ако има избиратели, желаещи да гласуват.

Бюлетини – отпечатването за НС и Президент – централно и отговорен е министъра на държавната администрация. За местни избори – децентрализирано по области.

Изборите се насрочват от президента за местни избори и НС, за президентски насрочват се от НС. Частични избори се насрочват до 40 дни, ако мястото е овакантено поради предсрочно прекратяване. При всички останали случаи между 60-70 дни.

Избирателните райони се образуват само при парламентарни избори. Формират се от президента, но закона го обвързва да създаде 31 избирателни района.

Броя на мандатите се определя от ЦИК.

Системата от комисии – секционни избирателни комисии за всяка избирателна секция – определя изборния резултат на секцията.

При парламентарни избори РИК регистрира партиите, при президентските няма необходимост от регистрация

При местните избори се създават общински избирателни комисии за всяка община. За всички избори – ЦИК.

Мандата им е равен на мандата на органите.

ЦИК за президентски избори действа еднократно и след това се разпуска – избира се от НС.