Избор на член на съвета за електронни медии от квотата на народното събрание



страница1/3
Дата26.10.2018
Размер362.28 Kb.
  1   2   3
ИЗБОР НА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпило е становище за проведено изслушване на предложените кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Становището е от Комисията по културата и медиите.
Преди да дам думата на проф. Стефан Данаилов, ще Ви припомня процедурните правила, които приехме за избиране на член на СЕМ от квотата на Народното събрание, които бяха обявени в „Държавен вестник“, и включват възможност за представяне на кандидатурите от техните вносители, провеждане на общи разисквания на всички кандидатури по реда на правилника, което означава в редовното време на парламентарните групи, след което провеждане на явно гласуване чрез компютризираната система за гласуване по азбучен ред на предложените кандидатури.
За избран ще се счита кандидатът, който е получил най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. Това са процедурните правила.
Преди да пристъпим към тяхното реализиране в пленарната зала, давам думата на проф. Стефан Данаилов, който е председател на Комисията по културата и медиите и ще представи становището на комисията за проведеното изслушване на двамата кандидати.
Заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Преди да прочета становището, ще помоля да гласуваме допускане в залата на двамата кандидати – Иво Атанасов и Радомир Чолаков, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин професор.
Процедура на гласуване за допускане в залата.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 72 народни представители: за 71, против 1, въздържали се няма.
Решението се приема.
Моля, поканете кандидатите.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
„СТАНОВИЩЕ
относно изслушване на предложените кандидати за член
на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание
На редовно заседание, проведено на 12 юли 2013 г., Комисията по културата и медиите проведе изслушване на предложените кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
Съгласно Раздел ІІІ от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, прието от Народното събрание на 27 юни 2013 г. (обн. ДВ, бр. 57 от 2013 г.), наричани по-нататък „Процедурни правила” на свое отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по културата и медиите извърши проверка на постъпилите документи на кандидатите за член на Съвета за електронни медии и реши, че предложените кандидати отговарят на изискванията на чл. 25 и чл. 26 от Закона за радиото и телевизията.
Изслушването се проведе съгласно Раздел ІІІ от Процедурните правила.
Народният представител госпожа Мая Манолова представи кандидатурата на господин Иво Атанасов.
Последва лично представяне на господин Иво Атанасов.
Народният представител господин Петър Курумбашев представи кандидатурата на господин Радомир Чолаков.
Последва лично представяне на господин Радомир Чолаков.
Народните представители проф. Стефан Данаилов, доц. Татяна Буруджиева, господин Мартин Захариев, господин Георги Кадиев, проф. Ваня Добрева, господин Христо Монов зададоха въпроси на двамата кандидати, на които те отговориха.
В изслушването участваха и представители на неправителствения сектор: госпожа Ина Килева, господин Кирил Икономов, госпожа Мария Стоянова, господин Мехти Меликов и госпожа Невяна Паунова.
С оглед осигуряване на публичност и прозрачност по избора на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, на интернет страницата на Комисията е публикуван пълен стенографски протокол от изслушването.
Раздел ІV от Процедурните правила предвижда кандидатите да бъдат представени в пленарната зала на Народното събрание, да се проведе разискване и да се извърши гласуване чрез компютризираната система за гласуване, като се смята за избран кандидатът, който е получил най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
След проведеното изслушване народните представители от Комисията по културата и медиите с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание на кандидатурите на господин Иво Първанов Атанасов и господин Радомир Петров Чолаков за избор на член на Съвет за електронни медии от квотата на Народното събрание, както и проекти за решение за избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, приложение 1.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това беше докладът на комисията, представен от проф. Стефан Данаилов.
Сега пристъпваме към представяне на кандидатите.
Първо ще бъде представен господин Иво Атанасов. Госпожа Мая Манолова ще го представи.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, преди да представя кандидатурата на господин Иво Атанасов за член на СЕМ, искам да кажа няколко думи за процедурата, която беше предложена от Комисията по културата и медии и приета от Народното събрание, и наистина осигурява пълна публичност и прозрачност, а и нещо, което в много редки случаи става в Парламента – истинска състезателност между кандидатите, която се видя и на проведеното обсъждане в Комисията по културата и медии.
Искам да кажа и няколко добри думи за кандидата, който не подкрепям и чиято кандидатура не съм внесла, но наистина господин Радомир Чолаков има впечатляваща биография, перфектно СV, което показва, че кандидатът има достатъчно подготовка и опит за участие в регулаторния медиен орган.
Аз и двама колеги от парламентарната ни група – проф. Ваня Добрева и господин Николай Малинов, сме внесли кандидатурата на Иво Атанасов, която искам да представя на Вашето внимание.
Безспорно Иво Атанасов отговаря на всички изисквания, които са предвидени за членство на Съвета за електронни медии, и то в максимална степен. Едва ли има български гражданин, който да познава по-добре медийното законодателство по простата причина, че през ръцете на господин Иво Атанасов на практика са минали всички медийни закони и всички промени в тях.
През всички периоди, през които господин Иво Атанасов е бил народен представител, неизменно е бил член на Медийната комисия и обикновено е заемал ръководни длъжности в нея – като в най-важния период, когато България се присъединяваше към Европейския съюз, той беше председател на Комисията по гражданско общество и медии и има личен принос в успешното затваряне на Глава двадесета „Култура и аудиовизия”.
Всички познават Иво Атанасов като ярък български публицист, безспорен полемичен талант. Той е водил предавания в електронни медии, има над 2000 статии в пресата и няколко публицистични книги. В негов плюс е фактът, че той е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели – две изключително авторитетни организации на български творци.
Познавам Иво Атанасов повече от 20 години. Познавам го като диалогичен и честен човек, който може да работи в екип и не се съмнявам, че ще бъде полезен в работата на Съвета за електронни медии.
Вярно е, че не е типичният медиен експерт, не е човек на системата отвътре, но мисля, че това е негов плюс, защото гарантира, че няма зависимости, обвързаности и ще може наистина безпристрастно и принципно да участва в осъществяване на функциите на Съвета за електронни медии.
Един честен човек, който познава перфектно медийното законодателство и чийто честен и принципен подход ще бъде от безспорна полза на медийния регулатор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към представяне кандидатурата на господин Радомир Чолаков.
Това ще бъде направено от господин Петър Курумбашев.
Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да Ви представя кандидатурата на господин Радомир Чолаков, която беше внесена от няколко народни представители. Мисля, че се подписаха Татяна Буруджиева, Николай Петев, Мартин Захариев, а аз като вносител съм се подписал на първо място под тази кандидатура.
Господин Чолаков е завършил немската езикова гимназия. След това е завършил право в Софийския университет. Особено впечатляващ момент в неговата кариера като образование е докторантурата, която има по специалността „Право на електронните медии” в Института за радио и телевизия в Университета в Хамбург. Искам да Ви кажа, че негов научен ръководител беше проф. д-р Волфганг Хофман-Рием, който е бивш конституционен съдия на Федерална република Германия.
Като преподавателска дейност той е преподавал в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в Софийския университет и в Бургаския свободен университет.
Господин Чолаков има професионален опит както в електронните, така и в печатните медии, което е рядък случай на съчетание в едните и другите медии. Неговата кариера в България започна като юрисконсулт, а след това като главен юрисконсулт на Българската национална телевизия. После за около две години е изпълнителен директор на Българската национална телевизия.
В следващите десет години той работеше като главен юрисконсулт на така наречената група ВАЦ, която е собственик на „24 часа” и „Труд”. В момента продължава да работи за нея – след промяната на собствеността, която настъпи преди една или две години.
Той е юридически съветник на Съюза на издателите в България от 2001 г. досега. Член е на Правната комисия към Германо-Българската търговско-промишлено камара – от 2010 г. досега.
Бил е член на Правната комисия на Европейския съюз за радиоразпръскване и е член на Съюза на европейските юристи на издателства със седалище в Берлин.
Господин Чолаков има и над 20 публикации в областта на правото, и то не само в България, но основно във Франция и в Германия. Между другото неговите публикации са не само в областта на медийното, но и на конституционното и гражданско право.
Имаме рядък случай на човек, който наистина се е подготвял в областта на медиите със специално образование – с докторантура в Германия. Лично аз не познавам повече от пет човека в България, които да имат подобно професионално образование и след това подобна професионална кариера.
Разбира се, тук е мястото да благодарим на председателя на комисията – господин Стефан Данаилов, за това, че осигури прозрачна процедура по издигане на кандидатури.
Аз си спомням, че когато с уважаемия проф. Данаилов преди три години бяхме членове на същата Комисия по култура и медии, първо, кандидатурите за членове на СЕМ бяха гласувани в залата, а след като бяха избрани – на знаменития ден 1 април 2010 г., на нас ни дадоха възможност да ги изслушаме и в комисията. Спомням си, че тогава кандидатурите за членове на СЕМ бяха внесени от видните медийни експерти Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Лъчезар Иванов. Тук просто бих искал да отбележа и добрия факт все пак, че поне за предложението на господин Чолаков ние имаме подписи на хора, които са членове на Медийната комисия – не че аз не бих могъл да предлагам кандидатури за Националната здравноосигурителна каса или за Националния осигурителен институт.
Не бих искал да влизам много нашироко в дебата за това, че днес всъщност може би Ви представям една обречена кандидатура, тъй като Вие знаете, че има решение да бъде подкрепена другата кандидатура. По никакъв начин не бих искал да отричам правото на партийната организация в Кюстендил да издига свои кандидати за членове на СЕМ, даже бих казал, че това право е иманентно присъщо.
От друга страна, ако мога да направя един паралел. Когато господин Станишев обяви кандидатурата на господин Орешарски за премиер, ако тя беше минала на вътрешнопартийно гласуване и трябваше в парламентарната група да вземе решение дали да бъде подкрепен господин Станишев или господин Орешарски за премиер, аз съм сигурен, че при 84 народни представители то щеше да мине със сто на нула в полза на господин Станишев. Тогава господин Станишев чу това, което казаха хората от протестите през февруари и предложи кандидатурата на господин Орешарски.
Въпросът е, че според мен този дебат продължава да се води с нова сила, къде по-силно, къде по-слабо и оттук нататък, когато вървят назначенията на министри, заместник-министри, а с особена сила и за членове на регулаторни органи.
Разбира се, мисля, че е едно богатство нашата парламентарна група да има възможност да представи две наистина силни и достойни кандидатури, от които Народното събрание дали чрез политическо решение на своята група, дали по друг начин, дали по съвест, да може да гласува.
За да изчистя и всякакъв конфликт на интереси, искам да кажа, че лично аз познавам господин Чолаков от 23 години. Заедно с него сме основатели на Студентската програма „Ку-ку”. Честно казано, бяхме сериозни политически опоненти, тъй като той влезе в това предаване от квотата на Университетския комитет на Комсомола, така че от това време датира и нашето познанство. Целият медиен опит, който той е имал през тези години, бих казал, че е разстлан пред очите ми. Тук е мястото да кажа, че си спомням, че в онова предаване наш чест и много отзивчив гост между другото беше Иво Атанасов, който ни е помагал много пъти в инициативи, които сме имали в предаването.
Надявам се, тъй като кандидатурата, която Ви представям, позволява гласуване по съвест на цялата зала, да имате възможност да зададете повече въпроси, защото ми се стори, че в този дебат повече се фокусирахме върху качествата на кандидатите, а не върху това, което трябва да се случи в областта на електронните медии в България, особено когато коментираме обществените медии.
Знаете, че има тенденции, които не са особено благоприятни за обществените медии. Стигнахме дори до изключително неприятния прецедент в Гърция, в който Вие знаете, че просто бяха закрити държавните радио и телевизия. Всъщност от дълги години се провежда една такава политика, специално в нашата южна съседка. Знаете, че при гръцките радио и телевизия се стигна до един изключително нисък пазарен дял.
На мен лично ми е болно, специално за развитието на Българската национална телевизия, като човек, който е работил в нея. Тя беше първа като пазарен дял, после беше в тройката, после – в шестицата, сега мисля, че е в десятката и ние трябва да си отговорим искаме ли да имаме обществени медии в България и каква функция искаме те да изпълняват.
За разлика от Българското национално радио, което успя сериозно да се пребори за своята позиция и в една много сериозна конкуренция на частните медии да отстоява лидерската си позиция, това например не се случва с Българската национална телевизия. Може би е хубаво да погледнем и други примери на нашите съседи. Например освен развитието на ЕРТ, което беше закрито – гръцките радио и телевизия, да видите развитието на турските радио и телевизия.
Може би е мястото тук да се запитаме например хората в Кърджали дали трябва да научават новините от Българската национална телевизия или от турските радио и телевизия? Дали трябва например да имаме регионални кореспонденти в градове като Видин, Силистра, Кърджали и Смолян? Дали трябва да научаваме за новините от наши кореспонденти в градове като Скопие, Истанбул и Солун или трябва да ползваме чужди кореспонденти? Защото тук не става дума за собствена медийна политика, а за собствена държавна политика, чийто изразител могат да бъдат обществените медии.
Затова аз щях да се радвам, ако можем да чуем мнението на кандидатите и по такива въпроси, освен изтъкването на едни кандидати или подхвърлянето на такива малки стрелички по отношение недостатъците на други, тъй като Конфуций казва, че благородният вини себе си, а простият вини другите.
Затова аз се надявам, че изслушването, което имаше в комисията и което днес може да има тук в залата, ще позволи да даде шанс да направим един по-сериозен разговор за това как си представяме бъдещето на електронните медии, още повече на обществените медии, а не просто и само да бъде състезание между двама наистина достойни кандидати. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Курумбашев. Вие малко просрочихте времето – само с девет минути. Както по предната точка председателят Михаил Миков премина от представяне на законопроекта към изказвания и това време беше зачетено за част от времето на парламентарната група, така обявявам, че всъщност девет минути вече от времето на парламентарната група са изчерпани. Разбира се, Вие можете да направите искане за удължаване на времето.
Сега преминаваме към изказвания по точката.
Господин Мартин Захариев първи поиска думата.
Заповядайте!
МАРТИН ЗАХАРИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предстои да изберем нов член на медийния регулатор. Членът на СЕМ към настоящия момент София Владимирова е с изтекъл мандат отпреди една година и заема поста до избора на нов член от Парламента.
Уважаеми колеги, само по себе си в това няма нищо драматично и едва ли този избор може да предизвика какъвто и да било катаклизъм в медийния сектор, по-скоро е буря в чаша вода.
Защо обаче този избор е знаково важен, важен по-скоро като политически акт на законодателя в особено сложната политическа ситуация в държавата? С оглед поредицата от спорни назначения и предложения напоследък и с оглед на особената чувствителност на медиите към избора на хората, номинирани да ги регулират по силата на закона, настоящото гласуване ще бъде анализирано с особена критичност от обществеността и в частност от медийната общност.
Защо днешният избор е много важен? Защото предстои Четиридесет и второто Народно събрание да формира становище по много важни въпроси на медийната регулация, чиито отговори гилдията очаква от години. Четиридесет и първото Народно събрание не направи никакво усилие в тази посока и това гласуване днес ще разкрие посоката, в която ще върви реформата в медиите, не с оглед на личностите, а по-скоро с оглед на процедурите и механизмите на вземане на решения и формиране на политическа воля.
На първо място, това е изцяло нов Закон за медийните услуги. В областта на медийната регулация има сериозни законови дефицити.
На второ място, широко обсъждане с всички заинтересовани организации на възможността за обединяване на обществените медии БНТ и БНР в една българска обществена медийна компания или корпорация. В сектора няма еднозначно одобрение на тази иначе в голямата си степен радикална реформа, която предлагам на Вашето внимание, чието решение в крайна сметка е преди всичко политическо.
Този нов модел ще даде дългоочакваната реформа на обществените медии, отлаган от всички правителства дотук с оглед икономия на мащаб, синергия по отношение на административния капацитет, оптимизиране на разпространението на сигнала, гарантиране на независимостта на три ключови направления – финансово, управленско и редакционно, с ясно разделение на програмното от административното ръководство, което ще гарантира много по-добър контрол, прозрачност и борба с корупцията.
Не на последно място, ще консолидира усилията на обществените оператори в преходния период на цифровизацията и най-вече ще мултиплицира усилията им в динамичната нова технологична среда на интернет, мултимедийни приложения, нови цифрови формати и канали, апликации за мобилни устройства и таблети.
На трето място, България според годишните доклади на „Репортери без граница” е на незавидното 87-мо място за 2013 г. в класацията за свободата на словото. Само ще Ви припомня, че през 2009 г. тя е на същото незавидно 68-мо място. В годините на управление на ГЕРБ възвратното ни движение е следното: през 2010 г. – 70-то място, 2011 г. – 80-то, 2012 г. – 80-то, а днес – 87-мо. Основната причина за това незавидно място е концентрацията на медийна собственост, липса на прозрачност и присъщите им зависими.
На четвърто място, искам да напомня на всички колеги тук, че на 21 май 2013 г., именно в деня, в който беше свикано Четиридесет и второто Народно събрание и ние положихме клетва, Европейският парламент излезе с резолюция относно Хартата на Европейския съюз за норми на свободата в медиите. Документът касае именно плурализма и концентрациите както в национално, така и в трансгранично отношение на медийните конгломерати, тяхното влияние и монополизация на информацията. Вашето очакване е, че този документ скоро ще бъде оформен в директива в европейското законодателство, която да засили още повече медийния плурализъм, журналистическа и издателска независимост, в това число и на обществените медии.
На пето място, обсъждането на въпроса е свързано и с решението за конституиране или неконституиране на нов конвергентен орган за регулация.
На шесто място, изборът на нов член на СЕМ е в пряка и висока степен на обществено очакване да се преборим с езика на омразата и противопоставянето с правни и регулаторни средства.
И за финал две думи за начина, по който работи Комисията по култура и медии. Тя изработи тези процедурни правила и Ви ги предложи за гласуване в зала за избор на нов член на СЕМ, водена само от два принципа – прозрачност и състезателност. Така работихме и дотук, до момента на избора за нов кандидат за член на СЕМ в залата.
Тези принципи трябва да бъдат водещи и днес, за да приключим с достойнство. Единственият начин за това е днес да гласуваме по съвест за един от двамата кандидати. При липсата на номинация от парламентарните групи на ДПС и „Атака”, при липсата на такава от ГЕРБ сме поставени в ситуация да избираме между двамата кандидати от Коалиция за България, повтарям – с прозрачност и състезателност.
Моля да гласувате по съвест! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Кадиев желае изказване.
Моля да удължите времето на парламентарните групи.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм член на Медийната комисия, но за да съм сигурен в това, което ще Ви кажа сега, си направих труда да отида на заседанието й, на което бяха изслушани двамата кандидати. Според мен двамата кандидати се представиха абсолютно равностойно. По никакъв начин не приемам тезите, които се налагат, че видите ли, единият кандидат бил партиен кандидат и на него му търсим работа, а другият кандидат бил професионалистът, който ще свърши работата. Смятам, че и двамата кандидати са достойни, и двамата могат да свършат тази работа. Въпросът е на личностната оценка на всеки от нас.
Господин Иво Атанасов – да, той е депутат дълго време, двадесет години, четири мандата, ако не се лъжа. Свързан е с БСП, но по същия начин другият кандидат е бил общински съветник от партията на Стефан Софиянски. В чисто политически план и двамата имат своите минуси, ако считаме това за минус. Аз не го считам за минус, не мисля, че това би трябвало да бъде някакъв проблем.
Никога не бих Ви посъветвал да гласувате за някого само и единствено защото той е член на БСП или на някоя друга партия. Никога не съм гласувал на този принцип. По същия начин напълно подкрепям принципа да се гласува по съвест, ако го възприемем като генерален принцип и винаги гласуваме само и единствено по съвест. За съжаление, на няколко пъти доказахме, че не го правим.
По никакъв начин не приемам също така думите, казани с лека ехидност, които чух тук преди малко, че той бил кандидатът на Областната организация на БСП в Кюстендил. Бих бил горд да съм кандидат на Областната организация на БСП в Кюстендил. Досега не съм бил, следващия път ме имайте предвид, Мая! (Шум, оживление в БСП, реплики от народния представител Мая Манолова.) Тези хора са сигурно не по-малко искрени в своите желания, отколкото и всички ние. Човек не трябва да подценява това нещо по никакъв начин.
Пак казвам: този път наистина трябва да направим гласуване по съвест. Гласуването на парламентарната група на БСП вчера според мен беше по съвест и беше много ясно – в подкрепа на господин Иво Атанасов.
Моето изказване тук трябваше да го направи някой от ръководството на групата на БСП и това ръководство трябва да поема отговорността си в такива случаи, а не различни народни представители да ставаме, да изразяваме, да защитаваме позицията на парламентарната група. Позиция на групата имаше и тя беше по съвест. Въпреки всичко аз днес пак ще гласувам по съвест, независимо от позицията на групата. Моето гласуване по съвест, въпреки всичко, пак ще бъде за Иво Атанасов, защото съм абсолютно убеден, че неговите качества в никакъв случай не са на партийния кандидат, който видите ли, ще бъде уреден на работа, защото няма каква друга работа да върши. Напротив, той ще свърши тази работа не по зле от господин Чолаков. Дори си мисля и съм убеден, че ще я свърши и по-добре. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница