Избор на член на съвета за електронни медии от квотата на народното събрание
Изтегляне 146 Kb.
|
| Как се гарантира независимостта на Съвета за електронни медии и на неговите членове? Не според това дали някой е член на партия или не е, дали има политически симпатии или не. Всеки има право на това, всеки български гражданин.
Независимостта се гарантира по два начина. Първо, с мандатност. Веднъж избран от Парламента или назначен от Президента, съответният член на Съвета за електронни медии не може да бъде отзоваван. Това гарантира неговата зависимост от органа, който го е избрал или назначил. Второ, чрез ротация. На две години става подмяна на членове на СЕМ от парламентарната и от президентската квота. В случая имаме закъсняла ротация в течение може би на повече от една година. Така се осигурява независимостта на Съвета за електронни медии. Тук ще отговоря на въпроса на господин Георги Анастасов – че част от начина, по който се осигурява независимостта, е, че отделните членове на СЕМ не се отчитат пред Народното събрание, но друг е въпросът за диалогичност. Смятам, че като председател на Медийната комисия, а и преди това като председател на Комисията по култура, винаги съм бил доказано привърженик на диалогичността. Когато сме приемали съответните законови актове, сме го правили в условия на максимално широко обсъждане с всички заинтересовани страни по въпроса. В тази връзка искам да напомня нещо много важно. Всички досегашни мнозинства, идвайки на власт, са променяли персоналния състав на Съвета за електронни медии, било като сменят името му или като променят бройката, за да сменят всички лица в него и по този начин да си осигурят номинация в Националната телевизия и Националното радио, да си гарантират медиен уют, смятайки, че така ще повторят своя мандат. В цялата демократична история на България има едно единствено изключение. То е през 2005 г. На предизборната среща в НДК с проф. Стефан Данаилов, когато представихме програмата на Коалиция за България в сферата на културата и медиите, аз поех ангажимент формулата за ротацията на СЕМ да работи, тоест да не започваме всичко отначало, а членовете на СЕМ да си изкарат мандатите и по този начин да се получи разминаване в състава на СЕМ с актуалната политическа власт в момента – нещо, което също гарантира независимостта на Съвета за електронни медии. Действително се получи така. Тогава нямаше смяна на членовете на СЕМ, мандатите се изкарваха. Минаха обаче четири години и в началото на предишния мандат в 2009 г. видяхме, че се случи отново до болка познатата практика. Тогава се промени броят на членовете от девет на пет и бяха избрани наново всички членове на Съвета за електронни медии. Смятам тази практика за порочна. Нека този добър пример, за който и аз имам принос през 2005 г., да продължи да се развива.Благодаря на господин Мартин Захариев, който до голяма степен произнесе вместо мен програмна реч. Ние сме говорили с него и в лични срещи –това, което той каза като изисквания към медийната среда, към Съвета за електронни медии, аз споделям до много голяма степен, както за по-нататъшното развитие на регулацията за разширяването на нейния обхват, същевременно съчетано с нейното омекване, със съчетаване на регулацията със саморегулацията. Смятам, че вече имаме добри примери в България със създаването на Националния съвет за саморегулация и Националния съвет за журналистическа етика, което дава възможност на самите медии да осигуряват стандарти и да съдействат за тяхното спазване, а когато вземат решение, Съветът за електронни медии следи дали съответната медия е спазила решението на съответния саморегулиращ орган. Смятам това за много положително, за нещо, което трябва да продължи да се развива. Да, трябва да се разширява обхватът на регулацията. През годините това е срещало съпротива от страна на медиите, които не са БНТ или БНР, защото се е възприемало и като опит за цензура, за налагане на поведение на медиите. С течение на времето обаче се видя, че онези медии, в случая обществените, които са с много по-силна регулация, според закона, имат по-голяма стабилност. Това особено се вижда в печата, където няма регулация и всеки прави каквото си иска или по-скоро някои от печатните медии нарушават лоялната конкуренция и по този начин са нелоялни конкуренти на онези печатни медии, които спазват стандартите. Сигурно ще се стигне до момент, в който самите медии да искат да бъдат приобщени към тази регулация, защото това дава стабилност на самите медии. По отношение на сливането на двата регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията, и Съвета за електронни медии. Този въпрос се коментира от много години. Практиката в Европа е различна. Има страни с общ орган, има и много страни с отделни регулатори. Според мен в този политически момент – ще кажа политически момент, тъй като съм бил тук и зная, че наред с всичко друго, когато се предприеме едно или друго действие, Народното събрание трябва да се съобразява и с конкретната ситуация – може би не би било най-доброто нещо да се бърза със сливане на двата регулатора. Още повече, ние чухме уважаемия господин Четин Казак да заяви от тази трибуна, че трябва да се разшири наблюдението, да се разшири мониторингът на електронните медии, а това няма как да стане, ако се слеят двата регулатора. Има много съображения „за” и „против”, но в крайна сметка това е въпрос на законодателя. Ако питате за личното ми мнение, казах, че може би това ще стане някъде по-напред във времето. Същото се отнася и за сливането на БНТ и на БНР. Моето лично мнение е, че това сега не трябва да се прави, но това пак е Ваш въпрос – Вие ще го решите и обсъдите, като законодатели. Работата на Съвета за електронни медии е да съблюдава спазването на закона. Съгласен съм с това, което каза господин Монов, за защитата на децата от неподходящо медийно съдържание. Това става по много линии – и в рекламата, не само рекламата за деца, но и в рекламата, която не е за деца, но дете е основният носител на рекламното послание. Имаме много често прекрачване на границата в различни предавания на различните телевизии и радиостанции. Смятам, че това са полета, в които Съветът за електронни медии може да разширява и подобрява своите действия. Имаше и няколко конкретни въпроса – професор Станилов: дали медиите са медиатор или манипулатор? Разбира се, че те съществуват, за да бъдат медиатор. Друг е въпросът, че в някои случаи се отива в другата посока, нещо, от което той сподели своята тревога. Но, вижте – има ли СЕМ намерение да се справи с ТВ Скат? Не е в моя речник думата „да се справи”. Това не е и термин от закона. Съветът за електронни медии не се произнася по съдържанието, а той надзирава спазването на правилата. Когато имаме нарушаване на принципите на радио- и телевизионната дейност, когато имаме насаждане на омраза, използване на езика на омразата и така нататък, и така нататък – виждам, че приветствате, разбирате това, което казвам, в същата посока, в която и аз – тогава именно СЕМ, като регулатор, трябва да действа, тогава трябва да налага санкции и има една много крайна мярка, която се казва „отнемане на лиценз”. Не се произнасям по конкретния случай, но това е редът, по който се постъпва, когато имаме системно нарушаване на принципите на радио- и телевизионната дейност. Така че въпросът не е СЕМ да се справи с една или друга медия, а да наложи спазването на Закона за радиото и телевизията и на принципите, по които се развива радио- и телевизионната дейност в нашата страна. Смятам, че отговорих на повечето въпроси. Как да Ви кажа: някак си трудно ми е да приема намеците в едно от изказванията за провинциализъм, свързани със споменаването на моя роден град – Кюстендил. Както е казано: „Който не е от някъде, той е от никъде”. Моят шанс в живота е, че съм тъкмо от Кюстендил – град, който е дал много не само на Народното събрание, защото Кюстендил е дал председатели, заместник-председатели на Народното събрание не само сега, но и преди 10 ноември, и преди девети септември, той е дал много и на България! Така че за мен шансът в живота ми е тъкмо, че съм роден и израснал в Кюстендил. Благодаря Ви за вниманието! ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов. Не виждам господин Чолаков в залата. Няма го. С това разискванията са изчерпани и можем да преминем към гласуване на Проект за решение. Колеги, един момент, само една консултация по отношение съдържанието на решението. Госпожо Манолова, направете предложението още веднъж и ще го подложим на гласуване. МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, в изказването си направих едно формално предложение – в Проекта за решение да бъде добавен изразът, че „Решението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Позовах се на вече създала се практика в Четиридесет и второто Народно събрание – в някои случаи изрично да се указва момента на влизане в сила на актовете, които приема Народното събрание, различни от законите. В момента ще поясня, че това се налага и с оглед конкретната ситуация в Съвета за електронни медии (СЕМ) и Закона за радиото и телевизията и по-точно чл. 29, който урежда мандатността на членовете на СЕМ. Тук Ви цитирам изрично ал. 3 на чл. 29 – това може да бъде използвано евентуално при тълкуване на решението и при прилагането му на практика, че „членовете на Съвета за електронни медии изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове”. Тоест от Проекта за решение, от неговото обнародване, от дебата в залата да е ясно, че независимо, разбира се, от това кой е избраният кандидат, решението ще влезе в сила от датата на неговото обнародване и това ще е моментът, в който избраният от Народното събрание член на СЕМ ще встъпи в длъжност, с което ще се прекрати мандата на госпожа София Владимирова. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Можем да чуем едно обратно становище от председателя Миков. МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Манолова, при законите има вокацио легис, които влизат в сила три дни след обнародването, ако не е предвидено друго. При решенията няма вокацио легис. Несъмнено въпросът с влизането в сила на решението е свързан с деня на неговото публикуване в “Държавен вестник” и не е необходим допълнителен запис. Ако имате проблем с тълкуване на въпроса за встъпването в случаите на изтекъл мандат на член на Съвета за електронни медии, няма пречка в решението да има една нова точка, в която да се поясни, че се приема към кой момент встъпва новоизбраният член на СЕМ. Ако имате такова предложение, аз не смятам, че трябва да създаваме практика по отношение на решенията на Народното събрание, аналогична на практиката, която съществува при законите, когато се бърза, за да се породи някакъв ефект от приемането на текстове в закона – нещо, което е ясно. Не можем да приемаме и да дописваме, че решенията влизат в сила от деня на публикуването, защото при тях няма вокацио легис. МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Госпожо Джафер, тогава го записахме. МИХАИЛ МИКОВ: Може да е писано, може да не е, такава практика не е добра за дейността на Народното събрание. МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Ама го създадохме с НЗОК. МИХАИЛ МИКОВ: Аз съм „против” такова решение. Вие го предлагате. Нека залата да реши как да продължим от тук насетне. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако някой смята, че има право на лично обяснение, може да поиска. Няма колега, който да иска лично обяснение. Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова. Гласували 89 народни представители: за 17, против 21, въздържали се 51. Предложението не се приема. За процедура – господин Курумбашев. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, взех думата за процедура за прегласуване, за да Ви помоля да уважите предложението на колежката Мая Манолова. Аз разбирам юридическите аргументи на господин председателя на Събранието, но в случая става дума за това, че така или иначе вие имате факт на избор на член на СЕМ. Това така или иначе ще се случи – дали ще се случи на 19-ти или на 22-ри, фактът е, че той встъпва в длъжност. В момента спорим дали може да встъпи два или три дни по-рано или по-късно. Така или иначе той ще изпълнява тази длъжност. Знаете, че в момента е в ход друга процедура в СЕМ, която е за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Ако той встъпи по-късно в длъжност, това ще даде възможност да се хвърли сянка върху цялата процедура по избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Затова смятам, че както в някои законопроекти сме правили, така и в решение на Народното събрание ние, като народни представители, можем да си позволим изрично да упоменем в нашето решение, че „Решението влиза в сила от деня на публикуването му в “Държавен вестник”. Затова Ви моля да приемете позицията на нашата колежка Мая Манолова, че решението влиза в сила от деня на публикуването му в “Държавен вестник”. Господин председател, затова Ви моля за процедура за прегласуване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви. Моля, режим на прегласуване на предложението на госпожа Мая Манолова. Гласували 97 народни представители: за 38, против 11, въздържали се 48. Редакционното предложение на госпожа Манолова не се приема. Има ли други процедури? Няма. Пристъпваме към гласуване на проекторешенията. За да е прецизно всичко, ще ги чета. „РЕШЕНИЕ за избиране на член на Съвета за електронни медии Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 24 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията РЕШИ: Избира Иво Първанов Атанасов за член на Съвета за електронни медии.” Моля, режим на гласуване. Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4. Решението е прието. (Ръкопляскания.) По процедура трябва да гласуваме и другия Проект за решение. „РЕШЕНИЕ за избиране на член на Съвета за електронни медии Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 24 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията РЕШИ: Избира Радомир Петров Чолаков за член на Съвета за електронни медии.” Моля, гласувайте! Гласували 89 народни представители: за 8, против 6, въздържали се 75. Предложението не е прието. Уважаеми колеги, Народното събрание реши и избра господин Иво Атанасов за член на Съвета за електронни медии. Каталог: wp-content -> uploads -> 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София 2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady 2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г 2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г 2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г Изтегляне 146 Kb. Сподели с приятели:
|