Избори и избирателно право. Същност на избирателната система. Историческо развитие. Българско и чуждо законодателство

1. 
   ИЗБОРИ - механизъм за излъчване на определени лица сред множество кандидати с оглед вземането на най- добрия кандидат. Всеки избор предполага 3 общности:
   

б. Кандидати - лицата, се конкурират помежду си за спечелване доверието на избирателите като ги мотивират да гласуват за тях.

в. Победители от гласуването- влизат в състава на изборен държавен орган и осъществяват представителство чрез мандат; представляват интересите на тези, които са ги избрали; всеки избор предполага печеливш – губещ, доколкото съставът на всеки избирателен орган не е толкова широк, за да съвпадне с броя на избирателите. Броят на мандатите в една избирателна институция е по- малък от броя на кандидатите, т.е. има състезателен характер. В случаи, че броя на кандидатите е по– малък или равен на броя на мандатите практически състезателни избори не се провеждат, а гласуването се превръща в акт удобрение или неодобрение. Спечелването на мандатите не се определя от броя на гласовете.

В съвременните плуралистични общества с демократичен режим предполагат провеждането на състезателни избори, при които за всеки мандат се конкурират 2 или повече кандидати. Състезателните избори са демонстрация на борбата за идеи и различни алтернативи за развитието на обществото.

Изборите са трайни актове и са онзи момент, върху който се изгражда държавно управление като основна част на политическите институции. Във всяка конституционнна система се формират чрез избори. Изборите легитимират държавните институции, дават им първично основание да осъществяват своята фундаментност, натоварват ги с гласност, което по презумпция се осъществява от избирателите при това в публично обществен интерес.

ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО- 2 смисъла:

1. 
   обективно избирателно право – системата от правни норми, която регулира изборния механизъм. То е институтът консулското право и се урежда конституционни норми и са от висок нормативен ранг. Нормите на ИП регулират основни и най– важни обществени отношения, които възникват, протичат и се погасяват в хода на избирателния процес.
   
2. 
   субективно ИП – гарантирано от КРБ на гражданите на съответната държава и, които те упражняват по определен нормативен ред. ИП е основно конституционно политическо право, което се основава на два основополагащи конституционни принципа:
   

Така гражданите осъществяват контрол, включително и политическа отговорност от привържениците за начина по който се осъществява държавното управление.

Въз основа на избирателното право, именно чрез граждансктвото се участва както в представителната демокрация чрез избиране на държавен орган, така и в различни форми на пряка демокрация. Референдум- не се избират органи, а гражданите пряко гласуват за едно или друго политическо решение.

Съвременните конституции и съвременното ИП осигурява редица други политически права и свободи, но в сравнение с други ИП има най- пряко отношение към осъществяването на държавно управление, демокрдтично управление е немислимо без избори ИП. Съвременните конституционни системи в по– голяма част възприемат ИП като субективно право на гражданите, т.е. признатата и гарантирана правна възможност, която гражданите могат да реализират за постигането на техни политически интереси. Именно от тяхната политическа воля зависи дали ще упражнят избирателното си право, т.к. гласуването е изразяване на политическа воля, насочена към формиране на представителство на интереси. ИП в този смисъл не може да бъде задължение ( за участие, за гласуване ). В правната теория се усвоява идеята, че участието в управлението чрез избори не е единствено правно разрешение, а е и публична функция на гражданите, поради което те трябва да гласуват. Разсъжденията са от хипотезата: ако някои не гласува, не могат да се формират изборни държавни органи. Избирателните системи са така устроени, че и минималното участие в изборите да доведе до изборен резултат. Друг е въпросът, че се иска избирателна активност и се получава сериозно изкривяване на политическото представителство. Независимо от това не се въвежда юридическа задължителност за гласуване, защото според позицията ИП е класическо субективно право. В Гърция, Белгия, Аржентина, Бразилия неучастието в изборите е свързано с налагане на административни санкции. Независимо от налаганите санкции и там няма абсолютна избирателна активност. Ниската избирателна активност създава проблем във функционирането на съвременната избирателна демокрация. Този проблем зависи от възможностите на политическата система, в която се включват партите и техните кандидати да извършат една политическа социализация и мобилизация на политическата система и да възпитат политическата култура в широки социални кръгове.

3 основни схващания за съдържанието на ИС.

1. 
   ИС е равна на ИП – в обективния смисъл на думата. Това становище свива съдържанието на ИС.
   
2. 
   ИС е системата за определяне на изборния резултат, което е единство от логически и математически правила, посредством което абсолютният брой, съответстващ на избирателни урни се трансформира в определен брой персонално определени мандати от състава на изборния държавен орган, т.е. трансформира броя на мандатите. Представлява формулате за определяне на изборния резултат. Извън тези изчислителни по своя характер действия, в изборите се включват и отношенията между множество субекти, които в крайна сметка допринасят за определяне на изборния резултат. Именно за това, в правната теория системата за определяне на изборния резултат е един от съществените елементи на ИС, но не изчерпва компонентите и.
   
3. 
   Най- широко понятие на ИС е като съвкупност от обществани отношения по подгдтовката, организацията и провеждането на изборите както и при определянето на изборния резултат. В този смисъл се разработва система от елементи за изработването на походяща избирателна система. Целта на търсенето, основаващо се на съответстващи елементи, е че с тях и техните вариации да може да бъде описана всяка ИС. Това дава възможност да се разкрие как функционира съответната ИС и възможност за нейното анализиране.
   

В рамките на третата БГ държава остават малко на брой ИС, които не са опитвани. Макар и относително късното приемане на ИС ( 1879), България много бързо се ориентира към най – модерните ИС, прилагани в Европа. Периодът 1879 – 1911 са прилагани мажоритарни системи на относително мнозинство, 1911 се прилага смесена система. До 1934- пропорционална ИС. След 1934 до 1946 – мажоритани системи. 1946 – 1947 пропорционални, 1947 – 1989- мажоритарна ИС, но без практическо прилагане на избори.

1990 – 7-то ВНС се конституира, а изборното ни законодателство не е кодифицирано.

ЗИВНС- -приет през 1990. този закон не е отменен, но няма практическо положение. Доколкото в КРБ 400 народни представители на ВНС се избират по общия ред

ЗИНП- парламентарни избори

ЗМИ изборите за общински съветници, кметове на ощини и кметова на кметства

ЗИПВ – формиране на президентската институция доколкото нашият закон предвижда праик избор.
Министерският съвет в 2005 – внася законопроект за Избирателен Кодекс обединяващ 3-те права , но НС не го приема.

ПРИНЦИПИ НА ИП.
В резултат на вековна еволюция се утвърждават 4 принципа, които характеризират активното ИП, но всъщонст определят облика на ИС като цяло. Днес те са се утвърдили като класически принципи на ИС и са критерии за определяне на нейната демократизация. Към тях се придържат всички съвременни законодателства. Закрепват се в конституцията:
1. всеобщо ИП
2. равно ИП
3. пряко ИП
4. тайно гласуване
За първи път 4 –те принципа намират своето място в Конституцията на Франциия от 1848г и се възпроизвеждат досега. Смята се, че изборите са свободни и демократични, когато са проведени и четирите принципа.
1.     определят т.нар. избирателен корпус, т.е. всички лица които имат активно ИП към деня на изборите. Този принцип превръща ИП в универсално политическо право в 1 държава като им дава възможност да участват в политическия живот било чрез избор на представители или пък избор на пряка демокрация ( референдум ).

2.     определя категорията “активно гражданство”, т.е. тези, които могат да участват в изборите . ИП е ограничено въз основа на редица юридически предпоставки, т.е. т. нар. цензове – разделя се обществото на:

1.      активни

2.      пасивни граждани

С първите политиката зависи и се съобразява и техните интереси са в политиката на държавата. Вторите са обект на управление.
Цензовите ограничения се основават на различни принципи:
-         възрастов ценз
-         полов признак
-         имуществен
-         образователен
-         отседналост
-         семейно положение и т.н.
Въвеждането на цензовете в някои случаи значително ограничава избирателния корпус. В навечерието на 1848 ( преди революцията) – посредством юридическите права - избирателния корпус е свит до 750000(населението е 16 млн.). Т.е. политическото представителство, осъществявано от изборите е силно изкривено, т.к. голяма част не са представени и не влияят.

С еволюцията на ИП, цензовете постепенно се смекчават и изчезват. Относително дълго се запазва в първата половина след 1Св.войн .Последно в Швейцария 1972г. ( по законен път). Относително късно изчезват и т.нар. образователни цензове. През 60 г на 20 век в южните щати се иска да знаят и тълкуват Американската конституция . Постепенно и тези ограничения отпадат.

Всеобщото избирателно право се утвърждава от законодателството на страните между двете Св. Войни, но практически неговото въвеждане е с признаването на 4-те принципа още 2-та половина на 19 век в европейските държави правят се реформи и отпада голяма част от цензовете т.нар. “ масова практика”- утвърждава се политическтото право на гражданите към момента във всяко демократическо законодателство. Всеки избирател е гражданин на съответната държава, но не всеки гражданин е избирател. Защото упражняването на ИП е волеизявление чрез определени действия ( пускане на бюлетин за глас). Това волеизявление се основава на осмислен политически интерес. Да формира и изрази воля на познат политически интерес. Гласувайки избирателят посочва кой от кандидатите да представлява неговия политически интерес. Волеизявлението трябва да е свободно и да съответства точно на интереса на избирателя поради, което избирателят може да гласува само лично. Няма опълномощаване (защото не може да се провери дали е изпълнена точно волята му). Упражняването на ИП е свързано с определена юридическа квалификация, т.е. с определени изисквания посочени в закона. Те не са ограничени, а са предпоставки за формиране и изразяване на политическа воля чрез гласуване. Гражданството се явява абсолютна юридическа предпоставка , т.к. ИП има за цел участие и контрол върху управлението. Няма национална държава със суверен, която да разреши ИП да упражняват чужденците. Но интеграционните процеси в ЕС смекчават това изискване за гражданите. След влизането в сила на договора от Маанстрихт се установява категория европейско гражданство. То не е гражданство на федеративна държава, т.к. ЕС не e федерация. То не отменя и няма предимство пред националното гражданство. Европейски гражданин е всеки гражданин на държава членка на ЕС. Европейското гражданство се въвежда с оглед създаване на допълнителни механизми за защита правата и интересите на гражданите на ЕС. То дава възможност на лица, които живеят трайно на територията на държава членка, различно от тяхната национална държава, да гласуват в изборите за местни органи на управление, както и в изборите на органи на ЕС, т.е. след 2007пребивават в България, но имат европейско гражданство, могат да гласуват в изборите за местно самоуправление.

Националното гражданство се запазва като за националната държава. Европейското гражданство не е предпоставка за гласуване за избиране на държавни органи.

Равната тежест на гласовете зависи освен от възрастовия фактор на избирателната активност, т.е. броя гласували. Разликите в броя избиратели упражнили право на глас, са драстично различни. Някои законодателства въвеждат задължително ИП.

Смята се, че прекия избор е по- демократичен, т.к. при него не може да се получи изкривяване на волята на избирателя, т.к. гласът му отива точно там където го е насочил.

С навлизането на новите технологии се спори колко е спазен принципът за тайно гласуване.

По интернет- софтуерно може да е скрит ай пи адрес и подателят на гласа, но не е ясно дали гласът му е отишъл за когото иска. А ако пък иска информация за гласа си се предполага наличието на явно гласуване.
Същност и елементи на ИС
3 теории за същност:
- ИС е обективно право- системата от норми, които уреждат избирателния процес
- система за определяне на избирателния резултат
- система от обществени отношения, които се поставят в ход при определен състав за държавни органи сред множество кандидати- с юридически норми, които са конституционни или съответстват на избирателните закони. Заедно с това има други обществени отношения с други социални норми със съответни интереси и т.н.( пример: издигането на кандидат от партия. Избирателните права не регламентират някакъв особен ред, а предоставят свобода на всяка политическа партия). Същото важи и за партийните коалиции- коалиционните споразумения имащи характер на договори по отнишение на избора. Има и обществени отношения, които не могат да бъдат уредени с каквито и да е норми. Изключителното им разнообразие – неповтаряемост. Това са предварителните кампании. Не могат да бъдат обхванати от която и да е нормативна система. В някои избирателни законодатемлства не се регламентират изборите по интернет.

В литературата се разработва система от елементи на ИС, посредством която да се опише която и да е, дори и най- сложната. На 2 място да се види как функционира, на 3-то място да се направи сравнителен анализ и класифицация на ИС.

Избирателния корпус включва всички лица, които притежават активно избирателно право към момента на изборите. ИП възниква по силата на конституционните разпоредби. Не е продукт на признаване или проверяване. Представа за избирателния корпус ( точни или изкривени) дават избирателните списъци. Последните включват всички лица, които към деня на изборите са придобили качеството избиратели и не включват онези, които към деня на изборите са загубили това си качество.

Избирателния корпус е променлива величина към всеки момент. Целта на избирателните списъци е:

• 
  за деня на изборите да фиксира избирателен корпус и да го превърне от променлива в постоянна за изборния процес към момента на определяне на изборния резултат (окончателно). И най – съвършения избирателен списък страда от грешки и непълноти. Целта е да отрази максимално избирателния корпус, но не винаги е постижимо.
  

1. 
   декларативни ситеми – инициативата за вписване в избирателния списък е предоставена на избирателя, т.е. да се регистрират, иначи не попада в списъка
   
2. 
   служебни системи- съответната държавна администрация служебно вписва всички лица, които притежават избирателно право към деня на изборите. При това има страни, които поддържат постоянни избирателни списъци, т.е. ситема за непрекъсната актуализация, което означава, че всеки ден има ясна картина за избирателате в една държава. Други законодателства актуализират избирателните списъци само в рамките на всеки избирателен процес. Избирателния списък е от изключително значение, защото в деня на изборите могат да упражнят своето право само, ако са включени в тях. Ако не е включен не може да гласува, независимо, че има избирателно право.
   

а. придобиване и загубване на ИП на гражданина на съответната държава, да се следи кои лица притежават, респективно са загубили гражданство, кои са навършили 18 години

б. поставяне под запрещение на съответните лица, което се извършва със съдебно решение. Когато лицето със съответното лечение и след съдебно решение възстановява дееспособност – може да гласува.

в. заличават се лицата, които имат влязла в сила присъда за лишаване от свобода до момента на изтърпяване на наказанието, или предсрочно освобождаване, или помилвано, или амнистирано.

г. отчита се миграцията на избирателите, промяната на местоживеене – 7070432 при ГРАОН ( числото на избирателите включва и лица, които са напуснали страната, но за тях няма обратна информация ). Избирателния корпус намира огледално отражение в избирателния списък

3. кандидати на политически партии- лица, които имат пасивно ИП, т.е. правото да бъдат избирани ( отговарят на условията зя избираемостпо КРБ и избирателните закони) тези лица трябва да отговарят на условията към момента на регистрирането им като кандидати. Никой не може да бъде кандидат без собствената си воля, макар и инициативата да не произтича от него. Никой не може сам да се регистрира като кандидат. Във всеки случаи се иска съгласието на лицето за регистриране , за да участва в изборната надпревара. Условията за избираемост са различни в зависимост от изборния орган, който ще се избира.

• 
  български граждани, без друго гражданство, може да са bg граждани по рождение( по произход, по месторождение )
  
• 
  да е навършило 40 години и да не е поставено под запрещение, и да не изтърпява наказание лишаване от свобода към момента на кандидатурата
  
• 
  през последните 5 години да е живяло на територията на BG ( решение на КС – критерият за т.нар. “местно лице” от финансовото право да е живяло повече от половината период да е на територията на BG).
  

-български гражданин ( само бълг. гражданство)

- 21 години, да не е поставено под запрещение, и да не изтърпява наказание лишаване от свобода
Условия за кмет на общини, кметства и общински съветници са идентични:

- български гражданин ( само бълг. гражданство)

-18 год., да не е поставено под запрещение, и да не изтърпява наказание лишаване от свобода

- да имат постоянен адрес в съответната община или населено място не по- късно от датата за насрочване на местните избори. Кметове на общини да имат най- малко средно образование.

Кандидатите се издигат и избират от политическите партии, коалиции или инициативни комитети от избиратели въз основа на подписки. Това са субектите, които имат право да регистрира кандидати или кандидатска листа. Нито едно ИП не може да функционира без политически партии, които са основни субекти на избирателния процес и се явяват посредници между избиратели и кандидати. Този процес започва през 19 век и към момента е завършен.

3. Избирателни райони- трайни или временни териториални формирования, избирателите от които излъчват определен брой мандати от състава на изборния държавен орган.

Избирателните райони се характеризират с 3 елемента:

• 
  граници – променливи или постоянни; да съвпадат с административно- териториалното деление на страната, но могат да се определят по различни географски или социални фактори;
  
• 
  броят на избирателите, който обхваща от значение за спазване принципа на равното ИП и по специално на мандатите “ равната тежест на гласовете ”. Т.к. избирателният корпус не е постоянна величина, той не се формира на базата на избирателите, а на основата на населението като се изхожда от фикцията равен брой население следователно равен брой избиратели;
  
• 
  Брой мандати, които избирателния район, разпределя - т.нар. магнитут на избирателния район- едномандатни или многомандатни. Някои ИС могат да се прилагат само с многомандатни. От най- голямо значение за ИС е магнитутът. Избирателните райони се различават от избирателните секции. Сумата от определените избирателни секции е равна на избирателния район. Избирателната секция е териториално формирование, което обхваща лицата с постоянен адрес в територията на изборателната секция. Избирателната секция включва определен брой избиратели, които гласуват в 1 и същи пункт за гласуване. Броя на избирателите да е такъв за всяка секция, че в зависимост от технологията на гласуване, продължаването на изборния ден, да даде възможност всички избиратели да гласуват при положение, че 100% искат да упражнят ИП.
  

Избирателната бюлетина отразява всяка листа в избирателния район партийните листи се изписват на самостоятелна бюлетина. Възможно е бюлитената да съдържа всички листи в избирателния район- интегрална бюлетина или обща бюлетина. Бюлетината с материален носител на съответната листа или на всички листи, а в същното време е и материален носител на гласа на всеки избирател. Посредством блетината избирателят гласува. Има ИС, в които се гласува без бюлетини, доколкото вотът на избирателя се изразява чрез 0 и 1 ( по компютърната система в САЩ). Интегралната бюлетина- индивидуализация на вота чрез отмятане. Там, където се извършва отмятане много често се поставя въпросът за действителност на бюлетината. Използва се някъде и перфорация.

5. Система за определяне на изборния резултат- абсолютния брой гласове се трансформира в броя мандате. Влиянието, което оказва тоза елемент върху останалите е съществено. Практически то се оказва най – осезателно върху начина на кандидатиране, влиянието на политическите партии върху изборния процес. Определен тип система за определяне на изборния резултат изисква еднакъв тип организация в зависимост от принципа, който стои всистемата на изборния резултат: мажоритарни, пропорционални и смесени ( комбинация ).

Мажоритарни ( принцип на мнозинството). Системите за определяне на изборния резултат се уреждат с материалноправна норма и практически са центърът, върху които се изграждат останалите елементи. Това е причина избирателните системи да се класифицират в групи в зависимост от типа система за определяне на изборния резултат.