Изборът “аборт” нещо повече от причини



Дата20.08.2018
Размер66.55 Kb.
#81407

Изборът “аборт” - нещо повече от причини

Едно невежество относно авторството на Живота

„и съградиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня на Молох – нещо, което не съм им заповядал, нито Ми е идвало на ум, че ще вършат тая мерзост, като вкарват в грях Юда.” (Еремия 32:35)
Този стих е цитат от Стария Завет на Библията. Молох е езически бог, на който хората са се покланяли, жертвайки своите първородни деца. Идоли с неговия образ са намерени и в археологически разкопки. Според тези находки Молох е бил с голяма уста, в която винаги е горял буен огън, а ръцете му са били механично задвижвани, за да всяват всеобщ страх. В пламъците на устата му са били хвърляни живи деца, които са изгаряли като т.нар. “жива жертва на Молох”. В една от пещерите, където се е провеждал този езически обичай били намерени идол и останки от детски тела, в потвърждение на факта, че този ужасяващ сатанински ритуал е бил действителност.
Можете да кажете, че те са били езичници и са били неразумни поради духовната си неграмотност. Но колко “разумни” сме ние, когато лекарите разработват и усъвършенстват нови и нови методи за убийство на неродени деца? Колко начина за извършването на това “жертвоприношение” се практикуват днес?! От разкъсването на тялото на нероденото дете с вакуумни и хирургични инструменти, през медицинските препарати за изкуствено предизвикване на раждане, след което тялото на живото дете бива изхвърлено на боклука или изгорено като медицински отпадък в специални пещи, до унищожаването на детето със солна киселина – всички тези “медицински процедури” са по-осъдителни и от най-садистичното убийство, и то не само поради крайно нечовешките методи на убийство, но и поради факта, че това безумно престъпление се извършва срещу напълно неспособен да се защити човек. Да! Хиляди беззащитни човешки животи се отнемат всеки ден! Какво е това? Цивилизация? Хора? Общество?
Лекарят, чийто образ сме свикнали да приемаме като образ на защитник на живота, в наши дни се превърна в безмилостно жесток палач. Ние се възмущаваме от способите създадени за масово унищожение на хора в концлагерите, от престъпленията на садистите, но колко ли далече отстоим от тях, докато правото на аборт е узаконено в съвременния ни модерен свят, свят, чийто неродени граждани не притежават поне едно единствено човешко право – правото на живот?! Някои убийци са невменяеми и не знаят какво извършват, но престъплението на решената да абортира жена е напълно съзнателно решение! Тя хладнокръвно издава смъртна присъда на своето дете, използвайки стандартни извинения като:
“Днес животът е много тежък. Знаете ли колко струват памперсите? Какво мога да дам аз на това дете? По-добре да не се ражда, отколкото да раждам дете, което просто не желая. Не го желая! Не разбирате ли?! Не го искам това нещо в корема си!”

“Детето това са само разходи, то не носи “приходи”.

“Какво “добро” може да излезе от поредното копеле на този свят? Та аз даже не знам кой е баща му”.

Ако само в богатите семейства се раждаха деца, тогава най-многодетни семейства би имало в западните държави, такива като Дания и Швеция. Но ето как стоят нещата в действителност. В САЩ, където с парите от детските надбавки семейството може спокойно да се издържа, броят на абортираните бебенца е 1,5 млн. Причината, с която американците се оправдават за своите убити деца е – икономически трудности! В Русия само според данните от официална статистика ежегодно се правят 3,5млн. аборта, реално със сигурност са в пъти повече.


Проблемът “аборт” всъщност не е нито икономически, нито финансов. Ако оправдаваме убийството на беззащитно дете, поради финансови проблеми, тогава следващата стъпка би била унищожаване на старите хора, инвалидите, психично болните и т.н. Именно с този модел мислене Хитлер започва своите гигантски престъпления срещу човечеството – унищожението на евреи, цигани, комунисти, славяни и азиатци.
Как е възможно едно дете, един живот, да се приравнява до калкулацията за месечния разход по него?! Детето е безценна скъпоценност!!! Ако не сте съгласни с това, то поне помислите за своето лично бъдеще! Дори най-елементарно погледнато: кой ще ни помага, когато остареем? Кой ще ни стане упора утре? Кой ще продължи нашия личен и семеен път, нашия прогрес и този на нашата нация? Нека го кажем и още по-грубо. Ами ако ние се превърнем за тях в “бреме” и те започнат да ни избиват, когато станем стари, безполезни и слаби? Нормално ли би било това да се случи? Това е толкова “нормално”, колкото е нормално ние да ги изтребваме, приравнявайки ги единствено до “ненужно отежняване на без това тежкото ми ежедневие” или “заплаха за комфорта на вече уредения ми модел на живот”.

Всяко дете трябва да е желано!


„Аз искам да бъда господар на живота си: образование, работа, жилище, лека кола, детето е по-назад. Любовта идва неочаквано, но детето можем да планираме.”
„Нежелано дете” - това са страшни думи! Отношението към детето като към някакъв предмет, който можеш да желаеш или да не желаеш, е абсурдно нелепо, крайно цинично, просто – страшно! В този ред на мисли някои хора имат право на съществуване само в случай, че някой друг човек благоволи да пожелае тяхното съществуване и то е след „по-важните” неща в живота, като жилище или лека кола. Това ли представлява нашият “хуманен цивилизован и модерен свят”?

Детето е човек, то е личност - равноценна и равноправна на нашата собствена личност, човек, който има толкова право да живее, колкото право да живеем имаме и ние самите – нито по-малко, нито повече!


Ако бихме раждали само “планирани” деца, то много от нас нямаше днес да ги има. Научните изследвания потвърждават, че повечето деца, към които родителите се отнасят жестоко, са родени по желание и план от страна на родителите. Тези родители се отнасят лошо към тези деца именно затова, че планираните от тях рожби не са оправдали очакванията им.

Понякога дори планираната бременност може да се превърне в нежелана, например поради влошаване здравето на майката или поради икономическа криза, и обратно - бременността, която е била неочаквана и нежелана, може да доведе до раждане на най-любимото дете. По принцип между 8-ма и 14-та седмица от бременността поради хормонални причини жената изпада в емоционален срив, водещ до дълбока депресия. В този период способността на жената да взема правилни решения е рязко намалена. Но точно този период съвпада с периода за вземане на решението за аборт – това е времето преди 12-та седмица. По този начин решението да живее или да не живее един човек, се прави във възможно най-неблагоприятният период от бременността на майката, а именно в състояние на депресия. Затова е жизненоважно, бременната жена да бъде грижливо обградена от обичта и вниманието на близките си, които непременно трябва да и помогнат да преодолее емоционалния дисбаланс и в никакъв случай да не допуснат вземане на решения от нейна страна, които биха застрашили живота на детето.

Аборт или живот за детето с увреждания
”Лекарят каза, че детето може да се роди болно”.

Нека да си представим, че майката има плод страдащ от физически недъг. Ако този недъг е диагностициран от лекаря по време на бременността, най-вероятно детето ще бъде абортирано. Ако обаче преди раждането не са открити увреждания, но въпреки това детето се роди болно, бихте ли допуснали то да бъде взето от обятията ви и да бъде убито?

Абортът поради физически недъг на плода е равносилен на убийството на болен човек, вместо да му се окаже помощ и лечение. Ако ние смятаме, че е допустимо да унищожаваме бебета с физически недъзи до тяхното раждане, то тогава трябва да бъдат унищожени и всички инвалиди и безпомощни болни, които зависят от други хора.
Степента на хуманност на обществото се определя от това как то се отнася към най-слабите свои членове – деца, старци, инвалиди.
Да, наистина думи като “патология” или “уродливост” казани на една бременна жена са страшно заплашителни и в повечето случаи от само себе си водят до решението за аборт. В много случаи лекарската цел на такъв един аборт е просто да се използва “материала” от плода за донорство или други медицински нужди.

Правото на избор?


„Това е моят живот, това е моето тяло, аз имам право да избирам да стана или да не стана майка! ”

Когато жената е бременна, “изборът” за нея - да стане или да не стане майка, вече не съществува, тя вече е майка, чието дете вече живее и се развива. Единственото, което тя може да избира е начина, по който детето ще напусне нейната утроба – дали ще излезе от там живо по време на раждане, или ще го измъкнат от там насилствено и умъртвено по време на аборт.


Когато човек избира само един от два възможни варианта, в повечето случаи решението се взима на база: “кое ще е най-добре за мен?”. Изборът, който бременната жена си поставя – да направи или да не направи аборт, също е избор, само между 2 опции – живот или смърт за детето ми. Ако човек има солидна база, на която да прецени “правилно” и “неправилно” не би действал на принципа: “аз, моето, личното ми”. Имайки стабилна основа, на която да направи своя избор, човек би бил сигурен в правдивостта на решенията си. Но кой или какво може да ни гарантира обективизъм?
Няма и никога няма да има по-обективна гледна точка от тази на Автора на Живота - Бог, който е създал целият ни свят и нас самите като висше Свое творение. Така че единствената сигурност за това кой е правилният и едновременно с това “добрият” за нас и за околните начин на отношение към живота е това, което Бог ни казва в своето “упътване” – Библията. А относно решението да живее или да не живее човек, Бог е категоричен – това е единствено и само Негово решение. Категоричен е и за друго, че човек е личност още от зачатието си. Преди да са го видели човешки очи, преди да са го засекли медицински уреди, Бог е Този, който е направил този изумително уникален и извънредно безценен живот да се яви.
Животът е вън от всички познати ни измерения. Той ни е даден. Човек, който дори мъничко се е докоснал до тази истина оценява своя и живота на другите като абсолютен, свещен дар и това го прави да участва в съдбите на другите около себе си единствено по конструктивен начин. Човек, който е наясно с факта, че животът не е случайност е преди всичко позитивна и градивна личност, която изцяло стои зад правото на живот на всяко човешко същество. За такъв човек най-добрият начин за реализация на личността му е възможността да участва в изграждането и развитието на личността на собственото си дете, както и в помощ на всеки един човек, с когото би се срещнал през живота си.
Вместо убиец на нероденото си дете, вие можете да станете архитект и строител на живота му. Животът винаги е превъзхождал смъртта! Животът в своята същност е радост и удоволствие. Не отнемайте тази радост от своя собствен живот и не отнемайте на вашето детенце удоволствието да живее, да ви познава и обича!


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница