Изцелена от рак доди Остийн



страница1/3
Дата11.01.2018
Размер0.49 Mb.
  1   2   3


ИЗЦЕЛЕНА ОТ РАК

Доди Остийн

Съдържание:


Съдържание: 2

ПРЕДГОВОР 2

Глава първа - ИЗЦЕЛЕНА ОТ РАК 3

Глава втора - ЧЕТИРИДЕСЕТ СТИХА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ, КОИТО ИЗПОЛЗВАХ, ЗА ДА ПОБЕДЯ РАКА 13

Глава трета - ДВАМА ЛЕКАРИ УДОСТОВЕРЯВАТ МОЕТО ИЗЦЕЛЕНИЕ 23




ПРЕДГОВОР


към българското издание
Медицинската наука, на която сме много благодарни, тъй като тя е един необходим и прекрасен Божий дар, успява все още да ни убеди, че съществуват немалко неизличими болести, като РАК, СПИН и други.

Има обаче, една Божествена сила, която предлага свръхестествена помощ на всички хора, страдащи от такива заболявания.

С настоящата книга, „Изцелена от рак“ от Доди Остийн, желаем да покажем на нашия читател начина и пътя, по който трябва да тръгне, за да извоюва тази победа.

Нейните страници са наситени с много факти, резултат от жива вяра, постоянство и издръжливост, и изповед на творческата сила на Божието Слово, от което извира това свръхестествено изцеление и здраве.



„Изпраща словото си та ги изцелява“ (Псалм 107:20); „Сине мой, внимавай в думите ми. Приклони ухо към беседите ми. Да не се отдалечат от очите ти; Пази ги дълбоко в сърцето си; Защото те са живот на тия, които ги намират, и здраве на цялата им снага.“ (Притчи 4:20-22).

Препоръчваме на всеки, който чете книгата, да прави това заедно с Библията и своята уста – „…езикът ми е перо на бързописец…“ (Псалм 45:1), да начертае съдържанието на плочите на сърцето си. „Благост и верност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си; Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците. Уповай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум“ (Притчи 3:3-5). Единствено там може да се зароди и израсне вярата, която чрез изповед да донесе желаното изцеление и да ни държи в съвършено божествено здраве.

Бог желае да ни научи как да започнем първите стъпки и да ни помага да усвоим напълно библейските принципи на абсолютно доверие в Неговата безкрайна любов и всестранна грижа за духа, душата и тялото, понеже сме „избавени от властта на тъмнината и сме преселени в царството на Неговия възлюбен Син“ (Колосяни 1:13).
Преводачът


Глава първа - ИЗЦЕЛЕНА ОТ РАК

Аз съм безкрайно благодарна на Бога, че днес съм жива и че мога да ви донеса една вест на надежда! Надеждата в Исусовото име. Чувствам се като псалмиста Давид, който каза: „Господи, Боже мой, извиках към Теб и Ти си ме изцелил, извел си от шеол душата ми; опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова” (Псалм 30:2-3).

Словото Божие е жизнено важно за хората, които водят борба със здравето си, тъй като често то е единствената надежда, която имат. Зная, че ако не беше словото на Бога, аз вече щях да съм умряла. Познавах добре Словото. Бях слушала много проповеди, отнасящи се до вярата, които ме укрепваха. От Словото знаех, че Исус не желае Неговите деца да са болни и че Той умря не само за греховете ни, но също така и за нашите болести. Ако не беше Божието Слово, сега аз нямаше да съм жива и не бих писала тази книга.

Бог каза: Людете ми загинаха от нямане на знания” (Осия 4:6). Тази констатация е тъжна, но е истина.

Много хора нямат познание върху Словото на Бога или не знаят, че волята Му за тях е да бъдат изцелени. А това познание определя границата между живота и смъртта!

В друг псалом Давид казва: Колко Ти благодарим, Господи! Твоите мощни чудеса са доказателство, че Ти се грижиш! (Псалм 75:1, The Living Bible).

Бог се грижи за Своите деца. Фактът, че Той ме изцели, доказва грижата Му. Той иска да изцели и теб!

В Евреи 11:1 се казва: Вярата е твърда увереност в ония неща, за които се НАДЯВАМЕ…” Ако имаш рак, бъбречни кризи или други тежки страдания, които ти причиняват болки в тялото, искам да знаеш, че в Исус има надежда. Той не желае да умреш преждевременно. Неговата воля е да живееш и да разгласяш чудните дела Господни (виж Псалм 118:17).


Живот в здраве и активност
Аз съм от този тип хора, които непрекъснато са заети. Обичам да работя. Винаги съм работила много и съм намирала удоволствие в това. Нашите деца често казват: „Никога не сме виждали майка си без работа. Тя е винаги заета”. Съпругът ми Джон също много често казва: „Доди, вече е време да прекъснеш работа. За днес това е достатъчно.”

Винаги съм се радвала на текущо здраве. Като бебе съм боледувала от детски паралич, но не помня това. Мисля, че през целия ни съвместен живот Джон никога не ме е виждал болна на легло, освен при възстановяването ми след раждането на едно от нашите деца. Бях много благодарна за това здраве, но сега разбирам, че може би съм го считала за непременно гарантирано.

Ако някой ме питаше: „Как си?”, аз му отговарях: „Прекалено добре.” След като ракът дойде в тялото ми, разбрах колко глупави бяха тези думи.

Преди си мислех, че бъдещето ми принадлежи, но сега всеки ден е скъпоценен за мен. Никога не изговаряй празни думи. Благодари на Бога за здравето си и бъди признателен за всеки ден от живота, който Той ти подарява.


Как започна всичко
През октомври 1981 г. се появиха първите симптоми на болестта. Имаше един период, когато заедно с моя съпруг често пътувахме. Децата бяха пораснали, най-малкото беше на 16 г. и бях по-свободна. Имах големи планове за бъдещето.

Джон и аз бяхме поканени за откриването на Медицинския център на Орал Робъртс, така наречения „Град на вярата”, в Тулса, Оклахома. По това време нашият син Пол беше студент в Медицинския университет на Орал Робъртс. Бяхме много развълнувани, че можем да участваме в това голямо тържество.

Първият ден прекарахме чудесно, но през нощта се появиха първите симптоми. Виеше ми се свят, имах тръпки и бях обхваната от треска. Ставаше ми ту много студено, ту много топло от изгарящата ме температура. През следващите три седмици тези симптоми се засилваха. Не можех да спя, а когато загубих съня си за по-дълъг период от време, това ти се отразява неблагоприятно. Отслабнах извънредно много. След няколко седмици получих жълтеница. Започнаха да се появяват болки и други симптоми.

Независимо от всичко това, аз се опитвах да върша своята домакинска работа и да участвам редовно в църковните служби. Спомнян си особено една служба, когато бях толкова слаба, че не можех да се изправя. Бях коленичила да се моля за една жена и когато се опитах да стана, открих, че не мога. Трябваше да се довлека до един стол, за да се повдигна. Тогава още никой не знаеше, а дори и аз самата не предполагах колко болна бях в действителност.

Джон и аз вярвахме и изповядвахме Божието Слово. Търсихме Бога и се съгласявахме заедно в молитва. Бях помазана с масло според Яков 5:14-15. Правех всичко, което знаех, но ставах все по-зле.

Наближаваше Денят на благодарността, а за този ден бяха запланувани много неща. Вече бях купила някои ново дрехи и очаквах с трепет настъпването на празника. Джон и аз решихме да потърсим лекарска помощ, за да се възстановя и да участвам пълноценно в богослужението.

Позвънихме в „Градът на вярата” и те ни препоръчаха един лекар от Хюстън. По онова време „ Градът на вярата” не беше в състояние да обслужва толкова много пациенти, иначе аз бих отишла там. Така би било по-добре за мен, обаче този медицински център беше току-що открит и още не разполагаше с необходимата апаратура. Аз послушах съвета им и отидох при един местен лекар по вътрешни болести, който беше чудесен християнин.

След като ме прегледа, той каза: „Госпожо Остин, мисля, че трябва да постъпите в болницата за изследване”.

Аз казах: „Не е ли възможно да направя амбулаторни изследвания. Следващата седмица ще имаме тържествено богослужение.”

Той отговори: „Не. Мисля,че се нуждаете от по-обстоен преглед.”

Съгласих се да отида в болницата, като мислех, че всичко ще свърши за 2-3 дни. Но изминаха двадесет дни.

Преминах през всички възможни тестове: няколко ехографии, две С.Т. изследвания, една горна и долна Г.И. серия, една костна и една вътрешна биопсия. Вие сега ги четете, а аз ги преживях!

Първата диагноза на лекарите беше, че имам абсцес на черния дроб, може би причинен от някои вируси, с които съм била заразена по време на нашето мисионерско пътуване до Индия. Лекуваха ме с медикаменти, които имаха неблагоприятно странично въздействие, но се надяваха, че абсцесът ще бъде отстранен.

Някои от тези странични въздействия бяха гадене и депресия. Самият предстой в болницата ми действаше подтискащо. Освен това лекарствата предизвикваха виене на свят и аз не можех да разсъждавам трезво. Бях ужасно изморена и слаба. Едва ставах от леглото.

По-нататъшните изследвания не показаха наличието на болестотворни бактерии, амеби или паразити. Това изключваше първата диагноза и ми бяха назначени допълнителни прецизни изследвания.

Един ден, лекарят дойде в стаята ми и каза: „Изпратих кръвна проба в Синсинати.”

„Защо – попитах аз? – В Хюстън има толкова добри болници.”

Той отговори: „Просто за мое успокоение. Но аз съм сигурен, че във Вашето тяло няма злокачествени образувания.”


Ракът – смъртна присъда
Злокачествено!

Бях поразена от тази дума! До този момент възможността да се разболея от рак никога не ми бе идвала на ум. Години наред съм изповядвала, че никога няма да имам рак или каквато и да е друга болест. Когато лекарят спомена думата злокачествено, аз си помислих: „ Това изобщо не отговаря на очакванията ми. Повече не искам думата „рак”, защото аз нямам рак и никога няма да имам!”

Позвъних на Джон по телефона и му предадох това, което лекарят ми бе казал, след което добавих: „Не искам да произнасяш думата „рак“, защото аз нямам рак и никога няма да имам!“

На 10 декември, четвъртък, Джон дойде в болницата на свиждане. Лекарят го посрещнал в коридора със следните зловещи думи: „Пастор Остин, Вашата съпруга има метастази от рак в черния дроб. Със или без химиотерапия, тя има само няколко седмици живот. Ние можем да я лекуваме, но резултатът би бил незначителен.”

„Проблемът е, че не можем да намерим главният тумор – продължил той. – Не знаем къде е. Това наистина ни обърка. Обикновено главният тумор поставя началото на рака и след това пуска разсейки в дроба, бъбреците или на други места. Но ние не можем да го намерим. С Ваше съгласие, ние бихме направили хирургическо изследване или една колоноскопия, с цел да открием тумора.”

Джон не повярва на това. Той казал: „Докторе, ще взема жена си вкъщи. Ние ще се молим, ще потърсим Бога и тогава ще решим какво да правим.Вярваме в чудесата, а също и в Този, Който ги върши.”

Лекарят казал: „Да – наистина вие се нуждаете от чудо.”

Когато Джон ми каза диагнозата, аз бях много изненадана от самата себе си. Бях зашеметена и шокирана, но не изпаднах в истерия. Седях спокойно и слушах. Лекарят дойде скоро след това и разговаряхме заедно.

Едно нещо обаче ме разтревожи. Нашият син Пол, сега лекар-стажант, трябваше да оперира в болницата „Херман” в Хостън, близо до тази болница, в която бях аз. Джон го повика и му каза: „Синко, ела при майка си, тя има нужда от теб.” Той веднага дойде.

Скоро в коридора се чу отчаян плач. Отначало не знаех кой е, но после разбрах, че това беше моето „малко момче” Пол.

Той ме наблюдаваше през първите седмици на заболяването и беше много загрижен от състоянието ми.Като лекар, знаеше добре прогнозата за човек с рак на черния дроб и това го измъчваше. Пол разбираше, че Бог може да изцелява, но в същото време имаше медицински опит, за да осъзнава, че с рак на черния дроб човек умира. По естествен път нямаше надежда.

Когато Пол влезе в стаята, аз му казах: „Синко, предстои ни борба. Сега ти ще трябва да воюваш заедно с мен.”

Той отговори: „Добре, майко”, възвърна самообладанието си и беше заедно с мен в тази борба.

Цялото семейство ме подкрепяше с оптимизма си. Аз съм единствено дете на родителите си и макар че те бяха доста възрастни, никога не изпаднаха в паника. Застанаха твърдо, като стълбове ,каквито винаги са били. Когато чуха, че съм изписана от болницата, те веднага дойдоха вкъщи и бяха готови да се грижат за мен и семейството ми.


Аз се върнах в къщи
Върнах се вкъщи на 10 декември 1981 г. и повече не отидох в болницата. Обаче моят съвет, ако имате рак или някое друго заболяване и може да ви се помогне чрез химиотерапия или по друг начин, доверете се на лекарите, стига да чувствате, че така трябва да бъде. Направете това, за което имате мир в сърцето си.

Не съветвам никого да постъпи така, както аз постъпих, само защото имаше ефект върху мен. Независимо дали бих се подложила на химиотерапия или не, лекарите ми даваха само няколко седмици живот и аз предпочетох второто. Но Бог води всеки един ИНДИВИДУАЛНО. Това беше пътят на вяра, по който Той ме поведе.


Моята вяра трябваше да победи
По време на престоя в болницата аз бях толкова слаба и чувствата ми бяха така претъпени от лекарствата, че зависех изключително от молитвата и вярата на другите.

Орал Робъртс и Кенет Хегин ми се обадиха по телефона. Разговарях и с Кенет Коплънд и Т.Л. Осборн. Дейзи Осборн дори ме посети в болницата. Но аз разчитах преди всичко на моя съпруг. Бях омъжена за един велик учител на Божието Слово и той непрекъснато ме окуражаваше и ми говореше думи от Словото. Разчитах също и на вярващите от църквата в Лейкууд, които се молеха и постеха за мен. През този период аз трябваше да бъда „носена” от молитвите на други хора.

Скоро след като се върнах у дома, разбрах, че вярата за моето изцеление е нещо лично между мен и Исус.

Една нощ в ранните сутрешни часове Бог ми говори: „Не бива да разчиташ на вярата на твоя съпруг, нито на тази на Орал Робъртс или на Кенет Хегин. Сега от значение е ТВОЯТА лична вяра.” От този момент разбрах, че всичко зависи от мен.

Моят случай беше по-различен от този с нашата дъщеря Лиза, която се роди с мозъчна парализа. Лиза порасна и сега е съвършено нормална. Джон и аз вярвахме в нейното изцеление, въпреки че тогава нямахме пълно познание върху Божието Слово. Тя беше бебе и ,разбира се, не беше в състояние да вярва за себе си. Тя беше изцелена единствено чрез нашата вяра в Бога и поради Неговата голяма милост.
Битката на вяра
Когато се върнах вкъщи, аз не легнах на легло и не се оставих на грижата на други. Знаех, че ако направя така, ще демонстрирам липса на вяра и ще подкопая нейните основи. Лягах си само нощем, когато беше нормално време за сън. Не си позволявах дори дрямка, защото се чувствах болна и знаех, че ако го направя, няма да мога да стана след това.

Първата сутрин станах от леглото. Изкъпах се и облякох една рокля, в която тялото ми, останало само 43 кг., се изгуби. Не желаех да действам като болна.

Джон и аз вярвахме в силата на молитвата в съгласие. Исус каза: Ако двама от вас се съгласят за земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца ми, Който е на небесата” (Матей 18:19).

Веднага след завръщането ми от болницата у дома, помолих Джон да се моли за мен. Казах му: „Ти си главата в тази къща. Трябва да упражниш власт над рака в тялото ми. Ние трябва да се съгласим, че Бог ще ме изцели и ще ме направи съвършено здрава.”

Така и направихме. Застанахме в молитва пред Бога, Джон ме помаза с масло и упражни власт над болестта и над всяка ракова клетка в моето тяло.

Беше 11 декември 1981 г. и от този ден започна моето изцеление. Имах уверението на Божието Слово, че съм изцелена, но изцелението не беше потвърдено напълно в тялото ми. Все още имах много симптоми на болестта, не се чувствах добре, но в сърцето си знаех, че съм изцелена!

Трябваше да измине много време, докато симптомите изчезнат. Понякога бях готова да кажа: „Исусе, много по-лесно е да се откажа и да дойда при Теб.” Но трябваше да се боря. Прочетох Исая 43:25-26, където се казва:

Аз, Аз съм, Който изтривам престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти. Подсети Ме, за да се съдим заедно; представи делото си, за да се оправдаеш.”

Посред нощ, когато всички спяха, аз представях моят случай пред Исус и казвах: „Исусе, аз не искам да умра. Още съм твърде млада. Ти каза, че можем да изберем живота или смъртта. И няма да умра, а ще живея. За да разказвам делата Господни.” (Псалм 118:17).

Напомнях на Бога, че моят съпруг има нужда от мен, децата ми имат нужда от мен, църквата има нужда от мен, майка ми и баща ми имат нужда от мен и лично Той има нужда от мен.

Изпитвах сърцето си и Бог започна да ми напомня някои неща. Една нощ написах писмо до седем души, които мислех, че може да съм обидила с нещо – на които трябваше аз да простя или които трябваше да ми простят. Дори писах и до някои, които мислех, че може да съм обидила след моето разболяване, понеже бях станала много раздразнителна. Тогава не приличах на себе си. Написах писма до съпруга си и до всяко едно до децата си.

Правех всичко, което знаех, че ще ми помогне да имам позитивно становище. До леглото си поставих една моя снимка като булка и се молех: „О, Господи, ако можех да се чувствам така, както на сватбения ми ден!”

Поставих и друга снимка, на която яздех кон по време на отпуската ни в едно ранчо.Тогава от мен се излъчваха жизненост и здраве. Мислех си: „О, Боже, ако можех отново да яздя този кон!”

Имаше още едно нещо, което ми помогна много – аз се молех за другите.

Яков 5:16 гласи: „Молете се един за друг, за да оздравеете”. Ако можеш да забравиш своя проблем, когато си в борба за своя нужда, Бог ще оцени това и ще направи така, че отговорът ще дойде по-бързо.

В Лука 6:38 се казва: „ Давайте и ще ви се дава”. Ако умът ти е зает изключително със самия теб и твоите собствени нужди, тогава започваш да отслабваш.

Бях толкова болна, че се чувствах непълноценна. Когато бях сама вкъщи, мислех за себе си, за болките, болестта, симптомите. Тогава ме завладяваше умората и се изпълва със себесъжаление. Но когато решавах да отида и да се моля за другите, здравето започваше да се възвръща.

Спомням си, че веднъж изминах с колата голямо разстояние от нашия дом, за да се моля за един човек в болницата. След това посещение Бог ми внуши да отида в дома на друг човек, който боледуваше от дълго време. Бях така уморена! Изобщо не ми се ходеше там, обаче отидох. Бях изтощена до крайност, но за мен бе важно да се покоря на Божия глас.


Словото стана мой живот
Въпреки обезкуражаващите симптоми, сърцето ми знаеше, че Божието Слово не може да лъже. Имах пълно доверие в Него. Ако нямах тази увереност аз щях да съм мъртва.

В Евреи 10:23 четем: „ Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал”.

Ден след ден надеждата и дръзновението ми се усилваха от тези скъпоценни обещания, които Бог ми разкриваше чрез Словото Си. Аз просто се сраснах с моята Библия и с нейните изцелителни обещания. Словото стана мой живот. Всеки ден четях и изповядвах Писанието.

Имаше обаче дни, когато вярата ми беше разколебана и тогава чувствах осъждане. Моята изповед на вяра не се беше променила, но въпреки това в мен имаше колебание. Мисля, че всеки, който воюва дълго време с болестта, ще преживява известни колебания, ако симптомите са упорити.

Едва след разговора с моя съпруг, разбрах, че тези колебания са в моя ум, а не в сърцето ми. Казах на Джон: „ Какво не е в ред с мен? Чувствам такова осъждане поради колебанията си”.

Той знаеше точно какво да ми каже. Попита ме: „Доди, колебанието в сърцето ти ли е?”

Аз казах: „Не. Зная, че Божието Слово никога не лъже. То е вярно”.

„Тогава откъде идва колебанието ти?”

Аз се замислих и след това отговорих: „От ума ми!”

„Е – каза Джон, - не виждаш ли? Това е разликата. Ти не се колебаеш в сърцето си, защото знаеш, че Словото на Бога е вярно! Тогава няма защо да се осъждаш. Твоето сърце е непоклатимо. Съпротиви се на мислите на дявола и той ще побегне от теб.”

Този разговор ми помогна много! Аз имах увереност в сърцето си, но дяволът използваше мислите ми, за да ме накара да се съмнявам. В сърцето си имах вяра, а в главата си съмнения.

Ако все още симптомите на болестта ти се проявяват, а ти се колебаеш, анализирай духа си. Вероятно това колебание не идва от сърцето ти. Съмнението е в мислите ти. Не позволявай на дявола да те осъжда.


Как воювах със страха
Хората често ме питат дали съм се борила със страха. О, колко много воювах с него! Когато бях здрава никога не изпитвах страх, но когато отслабнах и се разболях, страхът сякаш ме беше погълнал.

Ще бъда съвсем искрена. Аз съм съпруга на пастор и учител на вярата, но преди всичко съм човек. Имам същите мисли и чувства, както всеки друг. Аз трябваше да „събарям представи” (помисли) и да се смея на симптомите.

По професия съм медицинска сестра. Знаех много добре как трябваше да функционира тялото ми, и виждах, че неговите функции бяха нарушени. Някои неща, които лекарите ми казаха, предизвикаха у мен страх. Трябваше много да воювам с тези мисли и понякога все още трябваше да им се съпротивлявам.

Сатана ме тормозеше чрез думите на лекарите: „Остават ти само няколко седмици живот……няколко седмици живот”. Той използваше болките и ми казваше: „Ти ще умреш. Добре е твоето семейство да те погребе в тази хубава рокля. Ти изглеждаш прекрасно в нея.”

Но аз прогонвах тези мисли с Божието Слово и казвах: „Ще ме насити с дългоденствие спасението, което върши” (виж Псалм 91:16).

Дяволът бомбардираше ума ми е всевъзможни страхове, особено, когато всички спяха, а аз лежах будна в страданието си. В моето тяло идваха ужасни, нетърпими билки, повече от които бяха предизвикани от демони, за да изпитат вярата ми.

Аз воювах усилено с тях през нощта! Тогава дяволските мисли идваха в ума ми. Много нощи съм лежала будна в непрекъсната молитва и съм гонела духа на страха. Чувствах се така изтощена – като след битка, но продължавах да се боря.

За да запазя ума си от негативното влияние, понякога ставах и се разхождах, като на всяка стъпка казвах:

„В раните на Исус аз съм изцелена…в раните на Исус аз съм изцелена” (виж 1 Петрово 2:24).

Размишлявах върху стихове като този: „ Защото Бог е,Който според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.” (Филипяни 2:13).

Словото Божие винаги ме насърчаваше и ми караше да се чувствам добре, но дяволът изпитваше всяка стъпка на вяра, която правех. Всякога, когато цитирах Писанието, той ми казваше: „И да цитираш Словото на Бога, не става по-добре,нали?” Той подлагаше на съмнение всяко Божие обещание.

Аз обаче продължавах да цитирам стих след стих. Когато цитирах ежедневно Божието Слово, започнах да ставам все по-силна и по-силна.


Нормално ли е един християнин да преживява мъчителен страх?
Веднъж бях запитана: „Това нормално ли е за изпълнения с Духа християнин?”

Не знам какво ти считаш за нормално. Аз само казвам през какво съм преминала. Не критикувай никого, преди да си минал по неговия път. Ако мислиш, че другите нямат тази вяра, която ти имаш, не ги критикувай. Опитай се да разбереш през какви изпитания минават. Няма значение колко много знаеш, ти все още не знаеш всичко, което те преживяват. Аз съм критикувала другите в миналото, но сега се срамувам, защото зная през какво съм преминала.


Бог не ми беше дал рака
Бог ли ми изпрати тази болест?

Не, разбира се, не! И сърцето, и умът ми бяха убедени, че не е Божия воля – нито за мен, нито за което и да е Негово дете, да боледува.

Ако в ума си имах съмнение, че Божията воля не е да съм добре, аз никога не бих станала добре. Ето защо е нужно да воюваме с лъжите на дявола и да учим хората на Божието Слово. Запечатай в ума и в сърцето си, че Божията воля за теб е да бъдеш добре.

Не Бог ми беше дал рака. Исус каза, че това е „крадецът”, Сатана, който дойде да открадне моето здраве, да ме убие и унищожи.

Исус каза: „Аз дойдох, за да можете да имате живот и да можете да го имате по-изобилно” (Йоан 10:10). Забележи, стихът говори, че ти „можеш” да имаш живот. Изборът е твой. Не е задължително да имаш изобилен живот, но ако желаеш, МОЖЕШ да го имаш. Аз желаех и претендирах за това пред моя Бог.
Много хора се молеха за мен
Всички около мен бяха така добри! Аз нямах физическа възможност да пътувам, за да се молят за мен. Помолих Бог да изпрати хора да се молят за мен в моя дом. И те започнаха да идват.

Много хора идваха от големи разстояния. Помня една жена, която прекоси със самолет страната, за да се моли за мен и да ми каже как Бог я изцелил от рак.

Цялата ни църква ходатайстваше заедно с нас. Те ни помогнаха по неизброими начини. Всички ме насърчаваха, а особено моето семейство.

Искам да окуража съпрузите, съпругите и децата да бъдат близо един до друг, защото са ни нужни, особено в кризисни моменти. Моят съпруг и децата ми казваха всеки ден: „Ти си изцелена”.

Толкова е важно да имаш близо до себе си някой, който да стои заедно с теб в молитва, когато воюваш с болестта. Джон стоеше с мен и ме насърчаваше. Той виждаше плача и страданието ми, когато никой друг не подозираше това. Понякога не можех да правя нищо друго, освен да плача. Той ми казваше отново и отново: „Мила моя, ти ще се оправиш. Ние ще обикаляме света заедно. Ще работим за Исус. Ти си много добър войник. Исус ти има голямо доверие. Нашите най-добри дни са пред вас.” Държеше ръката ми и се молеше в Духа. Търсеше Бога и Той му показваше неща от Словото, които да сподели с мен.

Когато вярата ми отслабваше, винаги беше повдигана чрез думите на Джон или по някакъв друг начин, по който Господ говореше в моето сърце. Джон ме насърчаваше и вярата ми растеше.


Посещение от Господа
Един ден имахме специално посещение на Господа в нашата спалня. Вярвам, че в действителност дойде ангел да ни укрепи.

Бяхме се върнали от църква и Джон влезе в спалнята, за да се преоблече. Когато прекрачил прага, забелязал Библията си отворена върху леглото, където беше я оставил преди. Щом се обърнал с гръб към нея, чул някой да прелиства страниците й. В стаята не е имало никакво течение, нито пък вятър.

Когато се приближил, видял, че Библията била отворена по свръхестествен начин, и от тази страница в него оживял Псалм 105:37:Изведе народа Си със сребро и злато; и нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.”

Колко славихме Бога за това Слово!


Моето семейство се отнасяше с мен като със здрав човек
Децата ми се отнасяха с мен като с напълно нормална и здрава майка. От момента, когато Джон и аз се молихме, те повярваха, че съм изцелена. Понякога вкъщи трябваше да се направят някои неща и аз ги молех те да ги свършат. Но тъй като вярваха, че съм изцелена, те настояваха аз да ги направя.

Това, че ме считаха за здрава, беше добре за мен; иначе много пъти бих попаднала в изкушението да се самосъжалявам. Те не ми позволяваха това. Напомняха ми Словото Божие и молитвата на вярата, с която бяхме се молили.

Веднъж исках да направим разместване на мебелите в стаята. Имаше един малък шкаф, който нормално можех да премествам. Когато помолих за помощ, едно от децата ми отговори: „ Майко, ти си изцелена и можеш да направиш това сама.” И аз го направих! Наистина беше трудно, но това ми помогна да използвам вярата си. Тогава ми стана мъчно, но за моите деца аз бях здрава. Благодаря на Бога, децата ми бяха закоренени в Словото на Бога.

Когато воюваш за изцелението си, не позволявай да бъдеш завладян от самосъжаление. Съжалението никога не печели! Аз победих самосъжалението, като говорех на моето тяло и му заповядвах да бъде в съгласие с Божието Слово. И това стана!


Затвърждаване на моето чудо
Хората често ме питаха дали съм ходила на лекар, за да потвърди изцелението ми. Веднъж дори получих писмо от сестрата на един лекар с въпроса: „Документирано ли е това изцеление?”

Ако под „документиране” хората разбират да се върна при същите лекари и да направя същите изследвания, не съм го направила. Но бях изследвана от други лекари по други причини и те потвърдиха изцелението ми.

Не чувствах в себе си мир да се върна в болницата за изследвания, за да докажа, че съм изцелена. Може да ти се стори странно, но аз не искам нищо да смущава вярата ми. Зная, че съм изцелена. Изминаха почти пет години, откакто напуснах болницата, и аз съм още жива, пълна с енергия и активност. Пет години са много повече от двете седмици живот, които лекарите ми даваха. Фактът, че съм още жива, е достатъчно красноречив, че Словото на Бога действа!

Известно време след като напуснах болницата, реших да отида на гинеколог за преглед. Само Джон и аз знаем всичко, което дойде в тялото ми, за да изпита вярата ми. Едно от тези неща беше ненормално кървене, придружено с болки в корема. Определих си час за преглед при д-р Ричард У. Уокър-младши, един добър гинеколог-християнин, който посещаваше църквата в Лейкууд. Той знаеше моето състояние и това, през което бях преминала.

Тъй като лекарите в болницата не намериха главния тумор, дяволът ме измъчваше месеци наред със страха, че в тялото ми се развива злокачествена киста или тумор. Преди години бившият ми гинеколог беше диагностирал един малък миоматозен тумор по стените на матката. Тези тумори обикновено не са злокачествени и понеже той беше малък, докторът ни препоръча да не предприемаме нищо. Обаче лекарите в болницата предложиха, че това може да е местоположението на главния тумор.

Джон и аз се молихме през целия път до кабинета на д-р Уокър. Неговото изследване показа, че действително този миоматозен тумор е пораснал колкото топка за голф и ни препоръчаха хистеректомия за отстраняване на матката.

Борех се със себе си дали да се подложа на операция или не, но накрая се съгласих.Анестезиологичното изследване непосредствено преди операцията показа наличието на натрупване с размерите на топка за голф по стените на матката ми. След операцията, когато патологът направи необходимият тест за своя доклад, не можа да намери никакъв тумор. Това беше чудо! Заключението на д-р Уокър е, че днес здрава като млада жена!

През ноември 1983 г. – цели две години след като получих смъртната присъда да умра от рак – почувствах, че трябва да изследвам кръвта си, понеже още в болницата кръвната ми картина не беше добра. Отидох при д-р Реджиналд Б. Чери, лекар по профилактична медицина, който също е член на нашата църква. Той е чудесен човек, спасен и изпълнен със Сватия Дух. Винаги ме е насърчавал и е повдигал вярата ми.

Резултатите от изследването потвърдиха, че Бог беше направил чудо! Кръвта ми беше напълно нормална. Седемте изследвания за функционирането на черния ми дроб също бяха нормални. Нямаше никакъв рак! Слава на Бога!

Исус не се е променил. „Той е същият вчера, днес и во века” (Евреи 13:8). Днес Неговата изцелителна сила е на твое разположение.

Пророк Наум 1:7 гласи: „Господ е благ, крепост е в ден на напаст и познава уповаващите на Него.”

Ако днес страдаш, ако нещо те смущава в тялото ти и лекарите са вдигнали ръце от теб, искам да знаеш, че все още има надежда в Исус.


Как използвах Писанията за моето изцеление
Словото Божие спаси живота ми.Всеки ден четях много стихове.

В Притчи 4:20-22 се казва: „Сине мой, внимавай в думите ми, преклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си Защото те са живот за тези, които ги намират и здраве за цялата им снага.”

До сега никога не съм напускала дома си, без да чета текстове, в които се говори за изцеление. Зная ги в сърцето си, но все още продължавам да ги чета. Те работят в мен.

През свободното си време сутрин аз чета стиховете за изцеление. Не им позволяват да се отдалечат от очите ми, пазя ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот и здраве за мен.

Искам да ти покажа, че това, което най-много ми помогна, беше непоклатимото ми доверие в Словото Божие. Знаех, че ако не ставах по-добре, причината не е в Бога, защото Неговото Слово никога не пропада.

Някои хора се сърдят на Бога, когато нещо не върви и те бе стават по-добре. Бог не е твоят неприятел! Неговата воля е да живееш. Дяволът е този, който иска да те унищожи (виж Йоан 10:10І. Не се ядосвай на Бога. Воювай срещу дявола. Господ иска да си добре.

Ако желаеш, ти МОЖЕШ да имаш изобилен живот, но трябва да знаеш, че Божията воля за теб е да бъдеш изцелен. Някои хора, които не са изучавали какво говори Библията относно изцелението, не вярват, че Божията воля за тях е да бъдат изцелени. Те мислят, че трябва да страдат за Исус и по този начин Бог ги учи на някакъв урок.

Бог не поучава децата си, като им нанася болести. Ти също не блъскаш децата си пред идващата кола, за да ги възпитаваш! Бог е един любящ б Баща, Който иска децата Му да се добре и да живеят щастливо.

Един от любимите ми стихове, който четях всеки ден, беше Еремия 30:17: „Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти…”

Чувствах се така, като че ли преминавам през тъмен тунел, който сякаш няма край, и въпреки това непрекъснато изповядвам: „Аз съм изцелена”.

Когато някой ме попиташе как се чувствам, никога не изповядвах, че съм зле. Казвах: „Аз съм благословена от Господа” и това не беше лъжа.

Изповедта не подейства така бързо, но накрая резултатът дойде! Започнах да виждам едва блещукащ лъч от светлина. Но колко чудесен беше денят, когато видях истинския блясък на Божията изцелителна сила!

Ако вярваш в Бога за нещо, бъди внимателен какво излиза от устата ти. Продължавай да изповядваш Словото. Бог ще зачете Своето Слово.

Искам да вярваш, че има надежда в Исус. Аз бях изцелена от рак, без да съм някоя специална личност. Аз съм просто едно от Божиите деца, точно такова, каквото си и ти. Бог иска да ти помогне. Неговото желание е да живееш живот в здраве, дълголетие и да бъдеш полезен. Но твоето изцеление няма да дойде автоматически. Ти трябва да воюваш с болестта чрез Божието Слово и с вяра.

Лекарите считат за общопризнат факт, че един активен и воюващ човек може много по-лесно да победи болестта си, отколкото един пасивен болен. Има нещо в имунната система, което действа в твоя полза, когато и ти воюваш за здравето си.

Не се помирявай с мисълта за твоята скорошна смърт. Представи делото си пред Бога. Ако имаш непростителност в сърцето си или нещо, което не се харесва на Бога, отмахни го от себе си! Остави го при Исус.

Възложи всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за теб” (1 Петрово 5:7).
Сега искам да се моля за молитва за изцеление за теб
Преди всичко, ако досега не си предал живота си на Исус Христос, трябва да го направиш, за да бъдеш спасен. В Римляни 10:9-10 четем: „Защото ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава и с уста прави изповед и се спасява.”

Позволи на Исус да господства в живота ти. Покай се от греховете си и Го изповядай като свой Господ, Спасител и Изцелител. Тогава ще можеш да вярваш в Него за твоето пълно изцеление.


Молитва
Боже, Отче наш, Твоето Слово казва, че Ти си изпитана помощ във време на нужда. Сега се застъпвам пред Теб за тези, които страдат от рак или някоя друга сериозна болест. Отче, моля Те в името на Исус Христос от Назарет да ги докоснеш и да ги изцелиш.

Разстоянието не е проблем за Теб, Боже. Сега, когато се моля, Ти си съвсем близо до тях. Моля Те да се докоснеш до телета им и да ги изцелиш.

Ти, отвратителна болест, наречена рак, излез от това тяло в името на Исус! Заповядвам ви, ракови клетки, да изсъхнете и да умрете от корен в името на Исус! Дяволе, връзвам твоята сила в живота на този човек и разрешавам на изцелението да дойде сега, в името на Исус!

Отче, моля Те да присъдиш нови клетки на мястото на тези, които са били унищожени от рака или друга болест. Боже, Ти можеш да сториш това, защото невъзможното за човека е възможно за Теб. Ти се интересуваш от нас и ние вярваме, че ще се погрижиш, защото Те молим за това. Ти ни обичаш толкова много!

Отче, нека още в този ден се възвърнат силите и здравето на тези хора. Благодаря Ти, Господи, че го правиш.

Благодаря Ти, Исусе, че ще чуем добри свидетелства от много хора, които са били изцелени, защото са държали своята изповед на вяра без колебание, като са знаели, че е верен Онзи, Който е обещал. Благодаря Ти, Отче, в името на Исус. Амин.”



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница