Изчисляване и оценка на ръката



Дата21.08.2018
Размер141.16 Kb.
#81910
ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ОЦЕНКА НА РЪКАТА

Написаното в тази глава не касае системата за анонсиране, която използуват партньорите.

ДЕФИНИЦИЯ: Под понятието “ръка” в бриджа се разбира съдържанието на тринадесетте карти, намиращи се в един играч.

Първото действие, което предприема всеки бриджор след като разтвори картите си е да изчисли и оцени ръката си. Най-простият начин за това са оньорните точки. Скала за оценка на оньорната сила на ръката е публикувана за пръв път през 1915 година от Брайънт Маккамбъл, а е популизирана от Милтон Уорк. От тогава скалата се нарича “точки на Милтон Уорк”. Тази скала се използува в англоезичната литература като HP или HCP (Honor/Count/Points или Hign Card Points). Tя е кристално проста: Асо (A) = 4 HCP; Рига (К) = 3 HCP; Дама (Q или Д) = 2 HCP; Вале (V или В) = 1 HCP. С цел отчитане на разпределението тази скала е допълнена от Фред Карпин и Чарлс Горън: Шикан = +3Pts; Сек = +2Pts; Дабъл = +1Pts


ОЦЕНКА НА РЪКАТА СЪОБРАЗНО БРОЯ НА ОНЬОРНИТЕ ТОЧКИ

Сега нека се опитаме да въведем критерии за оценка на ръката си. Ще използуваме само скалата за оньорни точки и точковите диапазони, използувани от най-разпространените системи за анонсиране. Тук няма да обръщаме внимание на разпределението на цветовете, нито на тяхното качество.



ДЕФИНИЦИЯ: Съобразно броя на оньорните точки ръката може да бъде:

        • Слаба: 0 ÷ 5(6,7) HCP. С такава ръка обикновено се пасува на позитивно откриване и се дава негативен отговор на силно откриване.

        • Средна: 6 ÷ 10(11) HCP. Такава ръка обикновено открива с “пас”. При определено разпределение може да се открие (т.нар. “слаби откривания). В позиция “отговарящ” ръката дава негативен или полупозитивен отговор. В защита такава ръка обикновено пасува. При определено разпределение е възможно да се извърши намеса (или “слаби 2(3)”, или двуцветна слаба намеса).

        • Позитивна: 11(12) ÷ 15(16,17) HCP. С такава ръка правим позитивно откриване. При натуралните системи (“SAYC”, “2/1”, “5-ен мажор”) обикновено откриваме с “1 в цвят” или 1 “без коз”. При конвеционалните системи (“Прецизна трефа”, “Синя трефа”, “WJ 2000/2005”) е възможно да открием и с 2♣ – 5+ карти в трефа. В позиция “отговарящ” с такава ръка правим форсиращ към манш отговор, а в позиция “защита” – призивна контра (или “трап-пас”).

ЗАБЕЛЕЖКА: Горната граница от 15 HCP се отнася за “Прецизна трефа”, 16 HCP - за “Синя трефа”, а 17 HCP – за “WJ 2000/2005”.

        • Силна: 16(17,18) ÷ 21(22) HCP. Това е ръка, с която търсим манш, но не можем да го обявим без подкрепа от страна на партньора. При натуралните системи откриването отново е “1 в цвят”, но на втори кръг следва изразяване на силата (обикновено със скок). При конвенционалните системи откриването е 1♣. В позиция “отговарящ” с такава ръка упорито търсим шлем. В позиция “защита” обикновено даваме призивна контра, последвана от скок или втора силова контра.

        • Много силна: 22(23,24)+ HCP. Обикновено това е ръка, способна сама да обяви манш (или с минимална подкрепа от партньора). При повечето от натуралните системи такава ръка се открива обикновено с 2♣. При конвенционалните системи откриването е 1♣, последвано от уточняване на силата. В позиция “отговарящ” с такава ръка единствено трябва да уточним какъв е шлема. В позиция “защита” първо започваме с “контра”.

ОБОБЩЕНИЕ: В крайна сметка дефинирахме следните типове ръце: слаба, средна, позитивна, силна и много силна. Навсякъде в тази книга ще използуваме така дефинираните типове ръце, променяйки съдържанието им съобразно конкретното разпределение.
КОРЕКЦИЯ СЛЕД ОТЧИТАНЕ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО

С цел отчитане на разпределението на отделните цветове при оценката на ръката, въвеждаме понятието дистрибутивни точки ДТ.



Дистрибутивните точки (ДТ) в ръката ни се получават като към сумата на оньорните точки се прибави броя на картите в двата ни най-дълги цвята.

Въвеждането на понятието ДТ е в основата на слабите откривания и намеси. Дефинираните по-горе (на базата само на оньорни точки) типове ръце придобиват следния вид:



  • слаба ръка: 7 ÷ 12 ДТ;

  • средна ръка: 13 ÷ 19 ДТ;

  • позитивна ръка: 20 ÷ 25(26) ДТ;

  • силна ръка: 25 - 29 ДТ;

  • много силна ръка: 30+ ДТ

Можем да направим няколко ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ:

    • При недостиг на оньорни точки доброто разпределение ни позволява да преоценим ръката си. Например:

♠ АДВ109* ♥ ДВ98 ♦ ** ♣*  20ДТ, откриваме 1♠

    • В 1-а/2-а позиция, 12 HCP и разпределение 4333 е по-добре да открием с “пас”, например:

♠ В** ♥ Д** ♦ КД** ♣КВ*  19ДТ

    • В 1-а/2-а позиция, 11 HCP и разпределение 4333 или 4432 е по-добре да открием с “пас”, например:

♠ ** ♥ Д** ♦ КД** ♣КВ**  19ДТ

ДТ подлежат на корекции по време на анонса, например:



  • имаме петорен цвят, а противникът го анонсира;

  • партньорът ни е показал 5-5, а ние имаме друг 5-ен цвят и по 2 карти в неговите цветове;

  • партньорът ни е открил с 5-ен мажор, а ние имаме 4+ карти в същия този мажор.


ОТЧИТАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЦВЕТА

Съгласете се, че е много глупаво да се окажем разиграващи на манш с примерно разпределение на коза В**** / 10** или ****** / Д*. В старанието си да не допуснем това, въвеждаме ново понятие: КОЕФИЦИЕНТ, ОПРЕДЕЛЯЩ КАЧЕСТВОТО НА ЦВЕТА (К).



К = Б + О, където:

Б – брой карти в цвета

О – брой оньори в цвета

ЗАБЕЛЕЖКА: Валето и десетката участвуват в изчисленията само, ако са съпроводени от топ-оньор (асо, рига и/или дама).

Използувайки новодефинирания коефициент, въвеждане няколко ПРАВИЛА, касаещи обявата на цвят:



Правило 1: При откриване с петорен цвят трябва да бъде спазено условието К ≥ 6 за този цвят. За да повторим цвета трябва К ≥ 7.

Правило 2: При откриване с четворен цвят трябва да бъде спазено условието К ≥ 5 за този цвят. За да повторим цвета трябва К ≥ 6.

Правило 3: При отговор (без скок) с четворен цвят трябва да бъде спазено условието К ≥ 5 за този цвят. За да повторим цвета трябва К ≥ 6.

Правило 4: При отговор (с единичен скок) с петорен цвят трябва да бъде спазено условието К ≥ 7 за този цвят.

Правило 5: При слабо откриване със шесторен цвят (на второ ниво) трябва да бъде спазено условието К ≥ 7 за този цвят.

Правило 6: При слаба намеса със шесторен цвят на второ ниво трябва да бъде спазено условието К ≥ 8. Ако намесата е на трето ниво, трябва да е изпълнено условието К ≥ 9 за цвета на намесата.

Правило 7: При слабо откриване с два петорни цвята трябва да бъде спазено условието К ≥ 6 за всеки цвят.

Правило 8: При слаба намеса с два петорни цвята трябва да бъде спазено условието К ≥ 6 за всеки цвят.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГУБЕЩИТЕ ВЗЯТКИ

Тук са използувани материали от книгата на Рон Клингер “Съвременни методи за изчисляване на губещите взятки” (The Modern Losing Tricks Count bidding to win at bridge). Английското словосъчетание "losing tricks count" е преведено като “сметка на губещите взятки” или съкратено СГВ. Ключовата дума "loser" е оставена без превод.

В показанато по-долу раздаване Вие сте в позиция W. Вашият партньор открива с 1. Вие отговаряте с 1. Партньорът назначава 4. Вие пасувате.

 9


 КВ8432

 108


 Д1063

 К108643  ТД75

 7  106

 43  ТКВ62

 Т842  К9

 В2


 ТД95

 Д975


 В75

Оказва се, че имате 6 без проблеми и сериозни шансове за 7. Но как да обявим шлем с 24 Pts?!



СГВ Ви дава възможност да изчислите своята игрова сила и игровия потенциал на партньора си. Сумирайки тези две данни Вие можете да определите с висока степен на вероятност броя на взятките, които ще вземе Вашия отбор.

Понятието СГВ се появява за пръв път през 1935 година в книгата на Дадли Куртен “Изчисление на губещите взятки”. (The Losing Tricks Count). По този въпрос са писали редица водещи експерти в областта на бриджа: Морис Харисън, Джеф Рубен, Алберт Дормер, Джордж Розенкранц и др.



СГВ може да се използува само след установяване на козов цвят. Той не действува при безкозови договори и действува лошо при мисфитове.

СГВ = 24 – (А + В)

А – броя лузери в нашата ръка

В – броя лузери в ръката на партньора

24 – максималния брой лузери в двете ръце (максималния брой лузери в една ръка в един цвят е 3).

Примери за брой на лузерите в нашата ръка (максималният брой лузери в един цвят е 3):

Шикан 0 AJ10 1 KJx 1,5

А 0 AJ 1 QJ 2

АК 0 AJx 2 QJx 2

АКД 0 Ax 1 Qx 2

AQ 0,5 Axx 2 Qxx 3

AQJ 0,5 x 1 J109 3

AQ10 1 KQ 1 xxxx 3

AQx 1,5 KQx 1

Аксиома 1: Колкото повече оньорни точки имаме в ръката си, толкова по-малко са лузерите ни.

Аксиома 2: Колкото е по-неравномерно разпределението в ръката ни, толкова по-малко лузери има в нея.

Нека отново се върнем към горния пример, в който имахме 12 взятки с 24 оньорни точки:

2 лузера  К108643  ТД75 1 лузер

1 лузер  7  106 2 лузера

2 лузера  43  ТКВ62 1 лузер

2 лузера  Т842  К9 1 лузер

-------------------------------- -------------------------------

7 лузера 5 лузера

СГВ = 24 – (7 + 5) = 12

Т.е. СГВ = броя на взятките, които отборът ни може да вземе.





  • Оценка на лузерите на партньора

Използувайки формулираната по-горе Аксиома 1, можем да генерираме следната таблица за оценка на лузерите на партньора:

точки Описание очакване

13-15 Нормално позитивно откриване 6-7 лузера

16-18 Силно откриване 5-6 лузера

19-21 Много силно откриване 4-5 лузера

22+ Форсиращо откриване 3 или по-малко лузера

10-12 Малко по-ниско от нормалното откриване 8 лузера

7-9 Значително по-ниско от нормалното откриване 9 лузера

15-17 Откриване със силен “без коз” 6 лузера

13-15 Откриване със слаб “без коз” 7 лузера

13+ Призивна контра 7 или по-малко лузера

13+ Отговор – манш+ форсинг 7 или по-малко лузера

15+ Скоков реанонс в собствения цвят 5-6 лузера (с 4 или по-малко лузера ще открием силно)


Нека отново да подчертаем, че СГВ работи при добър 8-картов или 9+ картов фит.

СГВ отчита потенциални губещи взятки, а не реални печеливши такива.

Нека разширим нашата таблица с отговори на наши откривания от страна на партньора:

1-2 или 1-2 - 6-10 точки, 8 или 9 лузери.

1-4 или 1-4 - обикновено 6-10 точки, около 7 лузера.

пас-1-3 или пас-1-3 - 10-12 точки и 8 лузери.

3 в цвят без зона: 7 лузери;

3 в цвят в зона: 6 лузери;

4 в цвят без зона: 6 лузери;

4 в цвят в зона: 5 лузери;

5 в минор без зона: 5 лузери;

5 в минор в зона: 4 лузера.

Оверкол на I-o ниво: 8-15 точки, 6-8 лузера

Оверкол на II-о ниво (без скок): 10-15 точки, 6-7 лузера.

Слаб оверкол със скок: 6-10 точки, 7-8 лузера.

Отговори на призивна контра (7 или по-малко лузери):


  • 9 или повече лузери – цвят на минимално ниво или 1NT;

  • 8 лузери – скок в цвят или 2NT;

  • 7 или по-малко лузери – манш-форсинг


ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РЪКАТА ПРИ ОТЧИТАНЕ НА ОНЬОРНИТЕ ТОЧКИ, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО И ГУБЕЩИТЕ ВЗЯТКИ

За целта въвеждаме нов коефициент – алтернатива на HCP:



ΣPts = ДТ – ГВ - С, където:

ДТ – дистрибутивните точки в ръката;

ГВ – броят на губещите взятки в ръката;

С = 3 (за сек рига), 2 (за сек дама), 1 (за сек вале) или 0 (за всички останали случаи).



ЗАБЕЛЕЖКА: Ако секът е в обявен от партньора цвят, С = 0
Нека разгледаме действието на Σ Pts с помощта на няколко примера:

  • ♠ В109 ♥Д63 ♦КД95 ♣КВ7  Σ =19ДТ – 8,5ГВ= 10,5 HCP=12

Ако оценяваме ръката си с оньорни точки, тази ръка е от позитивен тип и трябва да открие. Ако обаче я оценяваме с дистрибутивни или Σ Pts, тя е от среден тип и не трябва да открие.

  • ♠ В109 ♥АД63 ♦КД9 ♣КВ7  Σ =23ДТ – 6,5ГВ= 16,5 HCP=16

Ръката трябва да открие с 1БК, независимо от начина за оценяването й.

  • ♠ -- ♥АКД653 ♦АJ1098 ♣72  Σ =25ДТ – 3ГВ= 22 HCP=14

Ако оценяваме ръката си с оньорни точки, тази ръка е от позитивен тип. Ако обаче я оценяваме с дистрибутивни или Σ Pts, тя е силна. Ако открием с 1♥, партньорът ни може да пасува, докато всъщност маншът ни е гарантиран.

  • ♠ АВ10987 ♥ДJ10963 ♦-- ♣7  Σ =19ДТ – 4ГВ= 15 HCP=8

Очевидно е, че правилното действие е откриване с 1♠, въпреки недостига на оньорни и дистрибутивни точки.

  • ♠ K ♥ A J 4 3 2 ♦ A J 5 4 3 2 ♣ K  Σ =27ДТ – 6ГВ – 6С = 15 HCP=16

Точки много, но разпръснати. Правилно е откриването да бъде 1♥. Ако се водим само по ДТ, трябва да открием силно.
ИЗВОДИ:

А. Когато е налице равномерно разпределение Σ е приблизително равно на HCP. В тези случаи (над 50%) ние използуваме за изчисление на ръката си HCP, като в граничните стойности определяме типа на ръката съобразявайки се с ДТ.

Б. Когато е налице неравномерно разпределение Σ Pts определя по-точно от HCP силата на ръката. Затова по-долу когато говорим за точки и е налице неравномерно разпределение, ще имаме предвид стойността на коефициента Σ Pts (отрицателните стойности се приемат за 0).

В. Типът ръка (слаба, средна, позитивна, силна и много силна) се определя от стойността на коефициента Σ Pts, без това да променя точковите граници.


  • ОЦЕНКА НА АТАКУВАЩИТЕ И ЗАЩИТНИТЕ СТОЙНОСТИ НА РЪКАТА В УСЛОВИЯТА НА КОНКУРЕНТНОТО АНОНСИРАНЕ

Една ръка е блокираща, ако има фит в цвета на откриването и няма никакви други атакуващи или защитни стойности. За такава ръка важи следното ПРАВИЛО: АТАКУВАЩАТА СИЛА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ОБЩИЯ БРОЙ НА КОЗОВЕТЕ В ДВЕТЕ РЪЦЕ. Блокираме нивото съобразно броя на козовете. Ако имаме 9 коза – до трето ниво.

Естествено, това правило не се изпълнява сляпо. Ето един пример (всички са без зона):



Запад Север Изток Юг

- 1 2 ?

С ръка от вида  К 8 6 4 2  7 5 3  6 2  7 5 3 анонсът 3 е напълно достатъчен. Обаче ако ръката Ви е следната:  К 8 6 4 2  7 5 4  8 6 4 2  7 може да се опита и 4.

Сега да видим как трябва да процедираме в случаите, в които има някаква комбинация от атакуващи и защитни ценности.

В тези случаи трябва да оценим съотношението между атакуващи и защитни ценности (по-нататък – САЗ), избирайки нивото, до което да покачим откриването на партньора.

САЗ – това е комбинация от оньорна сила, разпределение на ръката, разпределение на оньорните стойности и тип на тези стойности.


  • Оньорна сила.

Оньорната сила е най-маловажния елемент. Тя увеличава еднакво както атакуващата, така и защитната сила.

Пример: партньорът ни открива с 1, десния опонент обявява 1, а нашата ръка е:  8  9 7 5 3  6 4 2  9 7 6 5 3. Очевидно е, че нямаме никаква защитна сила, но имаме достатъчно атакуваща. В следващия пример (същото откриване и намеса) нашата ръка е  8  А 7 5 3  А 4 2  Д 10 6 5 3. САЗ на ръката ни силно се измени. Оньорната сила увеличи нашите защитни възможности, но не промени съществено атакуващата ни сила.




  • Разпределение.

Тук атакуващите ни ценности се определят от броя на козовете ни и от евентуалния сек (шикан) в цвета на противниците:

Запад Север Изток Юг

- 1 2 ?

(а)  8 6 4 2 (б)  8 6 4 2 (в)  8 6 4 2

 7 5 3  7  7 5


 8 6 4 2  8 6 5 4 2  8 7 6 5 4 2
 7 5  7 5 3  7


  • Разпределение на стойностите.

Най-важният елемент при определянето на САЗ е разпределението на оньорите.

Запад Север Изток Юг

- 1 2 ?

(а)  К В 10 6 (б)  Т В

 Т В 7 5  10 7 5 3

 6 4 2  В 6 4 2

 7 5  К 7 5



  • Тип на ценностите.

Поотделно ще разгледаме:

(а) козовият цвят;

(б) дълъг страничен цвят (5+ карти);

(в) цветът на опонентите; 

(г) къс страничен цвят (три и по-малко карти).


  1. В козовия цвят дамата и валето са точно толкова атакуващи карти както и ригата, стига фитът да се състои от девет или повече карти. Те ще бъдат полезни на партньора при игра в нашия цвят, но дали ще му свършат някаква работа в защита? Асото е неутрално, освен ако фитът ни не се състои от 11+ карти.

  2. Ситуацията е аналогична с дългите странични цветове: КДВхх е по-скоро атакуваща комбинация, докато Тхххх – по-скоро защитна.

  3. В цвета на противниците ситуацията е диаметрално противоположна: дамата и валето притежават изцяло защитна функция. Ако ригата е съпроводена с повече карти също има защитни функции, доколкото партньора е къс и едва ли от тази рига ще има полза в атакуващ план. Асото е неутрално, освен в случаите, когато партньора е шикан.

  4. В късите странични цветове асата и ригите са еднакво полезни както в защита, така и в атака. Дамите и валетата имат предимно защитни функции, освен ако партньорът ни не притежава останалите върхови оньори.

    При четирикартовите странични цветове определяме качеството на даден оньор в комбинация с други оньори. Валето например има атакуващи функции в комбинация КДВх, но защитни такива в комбинацията Вххх.









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница