Режимът на опазване на защитената зона предвижда

• 
  Забрана за водене на всички видове сечи в тип местообитание 9180.
  
• 
  Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитание 9180.
  

Предмет на опазване в ЗЗ „Котленска планина” BG0002029 съгласно Заповед №.РД-910 от 11.12.2008 на МОСВ са следните видове птици:

Законът за защитените територии, обн. Отразена деноминацията от 05.07.1999 г. с посл. изм. уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Категориите защитени територии са:

1. резерват;

2. национален парк;

3. природна забележителност;

4. поддържан резерват;

5. природен парк;

6. защитена местност.

На територията на общината се намират два резервата и 3 защитени местности:

Резерват „Керсенлика” с обща площ: 114.5 хектара. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.;

Резерват „Орлицата” е с площ 559.4 хектара и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата” – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща още 114.7 ха.;

Защитена местност „Злостен”;

Защитена местност „Урушки скали”;

Защитена местност „Орловите пещери”.

„Вида” – историческа местност с площ 2.0 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена”;

Проходът на Ивайловите войници „Железни врата” (Демир капия) – с площ 0.1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г.;

Връх „Разбойна” е с площ 5.0 ха. През 1876 г. тук е било сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг;

„Околчеста поляна” с площ 2.0 ха е разположена в землището на с. Нейково. Тук е било сборното място и лагер на четата на Хаджи Димитър.

В ДОВОСподробно ще бъдат разгледани природните обекти и територии и влиянието върху тях на инвестиционното предложение.

Ще се отчете и анализира въздействието му върху природата на община Котел която е комбинация от планини, хълмисти територии, котловини, реки и речни котловини.



4. Ландшафт

Ландшафт (от немското - Landschaft) е специфична географска територия представляваща система от всички природни компоненти (скали, почва, въздух, вода, растителност и животни), която се променя във времето под влиянието на природните фактори и човешката дейност.

Типът на антропогенните ландшафти е възникнал вследствие на коренното преобразуване на природната среда в резултат на стопанското усвояване (жилищно строителство и градоустройство, промишлено производство и търговия, транспортно строителство и хидротехническо строителство). Този тип ландшафти се характеризират с почти напълно изчерпан потенциал за самовъзстановяване в случай на нови антропогенни въздействия, а емкостта им се оценява като силно ограничена.

Типът на деградираните ландшафти се характеризира с напълно и необратимо нарушена естествена структура в резултат на антропогенното въздействие върху тях (чрез изземване на природни вещества или чрез внасяне на промишлени и битови отпадъци).

Елементите на ландшафта, въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция могат да бъдат значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните, животинските популации и видове.

Съгласно Чл. 30. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) на Закона за биологичното разнообразие ,Устройствените планове, областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми, националните и регионалните програми, разработвани по реда на други закони, задължително се съобразяват със заповедта по чл. 12, ал. 6, чл. 16, ал. 4 и с мерките по чл. 29.

(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.

(3) Основни елементи на ландшафта за които се изисква разработването на мерки за опазване по ал. 2 са:

1. реки и техните брегове и оводнени стари речни корита;

2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;

3. пещери, скални венци и стени и дюни;

4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;

5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;

6. заливни речни тераси и крайречна растителност;

7. гори, разположени до 500 м надморска височина.

Типът на антропогенните ландшафти е възникнал вследствие на коренното преобразуване на природната среда в резултат на стопанското усвояване (жилищно строителство и градоустройство, промишлено производство и търговия, транспортно строителство и хидротехническо строителство). Този тип ландшафти се характеризират с почти напълно изчерпан потенциал за самовъзстановяване в случай на нови антропогенни въздействия, а емкостта им се оценява като силно ограничена.

Типът на деградираните ландшафти се характеризира с напълно и необратимо нарушена естествена структура в резултат на антропогенното въздействие върху тях (чрез изземване на природни вещества или чрез внасяне на промишлени и битови отпадъци).

Елементите на ландшафта, въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция могат да бъдат значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните, животинските популации и видове.

(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.

(3) Основни елементи на ландшафта за които се изисква разработването на мерки за опазване по ал. 2 са:

1. реки и техните брегове и оводнени стари речни корита;

2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;

3. пещери, скални венци и стени и дюни;

4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;

5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;

6. заливни речни тераси и крайречна растителност;

7. гори, разположени до 500 м надморска височина.

Анализът на ландшафта в района на инвестиционното предложение и около имота показва, че районът е богат на наличие на непроменени природни пейзажи.

В ДОВОС подробно ще се оцени въздействието на инвестиционното предложение върху създадените екопътеки, водещи до атрактивни природни обекти:

„Котел – Талим Таш“;

„Котел – Вида“;

„Котел – пещера Приказна“;

„Котел – Врански дол – Арпалъка – Злостен“;

„Котел – Ветрила – Жеравна“;

„Медвен – Сини вир – Скоковете“;

Ще се оцени състоянието на земите (изоставени, необработваеми, обрасли в бурени, външния им вид) дали формират антропогенния ландшафт и го правят непривлекателен в района на обекта.

Ще се оцени подробно предвидената рекултивация, като дейност осигуряваща възстановяване на характерния ландшафт в района на кариерата.

5.Паметници на културата

В проучваната площ за реализиране на инвестиционното предложение за „Добив на скално-облицовъчни материали от находище „Полето”, землище на с. Медвен, община Котел” не са идентифицирани паметници на културата.

Инвестиционното предложение не предвижда взривни работи поради което не може да се счита, че има риск за увреждане на археологически обекти.
6. Рискови енергийни източници

От направеното проучване е видно, че около площадката на инвестиционното предложение няма наличие на енергийни източници на шум и вибрации.

Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействие върху населението. Законодателството в областта на защита от шума в околната среда урежда проблемите, свързани с разработването на мерки за избягване, предотвратяване и намаляване на вредното въздействие на шума. Чрез тяхното осъществяване се цели защита на здравето и околната среда и осигуряване качеството на живот на населението.

Нормативният документ, регламентиращ минимални изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, е Наредба 6 от 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (ДВ, бр . 70 от 26.08.2005 г.), позоваваща се на Директива 2003/10/EC на Европейския парламент и Съвета от 6 февруари 2003 г.

В нея са посочени граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действия от страна на работодателя. Стойностите се определят на база дневните нива на експозиция на шум и върховото звуково налягане. Гранични стойности на експозиция са: Lex,8h = 87 dB(А) и ppeak = 200 Ра, съответно 140 dB(С). Съответно: Lex,8 е дневното ниво на експозиция на шум, а ppeak е върховото звуково налягане. Горните стойности на експозиция за предприемане на действие са Lex,8h = 85 dB(А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С). Долните стойности на експозиция за предприемане на действие са Lex,8h = 80 dB(А) и ppeak = 112 Ра, съответно 135 dB (С). Когато се прилагат граничните стойности на експозиция, действителната експозиция на работещите се изчислява, като се отчита намаляването на шума от използваните лични предпазни средства за защита на слуха. При прилагане на стойностите на експозиция за предприемане на действие не се отчита ефектът от използването на защитни средства.

При реализиране на инвестиционното предложение се очаква прогнозните шумови нива да бъдат в рамките на допустимите норми и да не излизат извън територията на разработвания участък, тъй като:

-по време на работа ще се спазват изискванията и контрол на експозиция на шум. Минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум се определят с Наредба № 6 от 15.08.2005 г.

-наредбата предвижда стойности на шум на който работниците могат да бъдат излагани от 87 dB (A) и върхово налягане на звука от 200Pa, граници, над които никой работник не трябва да бъде излаган.

-инвестиционното предложение предвижда мерки, осигуряващи спазването на нормативно установените гранични стойности за нива на шума, съгласно изискванията на чл.16 от Закона аз защита на шум в околната среда(ЗЗШСО), обн.ДВ бр.74/2005г.

Не се очаква шума на работното място при добива на скално-облицовъчни материали да достига до населените места –село Медвен е на отстояние от около 1300м.

Вибрация е механическо трептение на твърди тела. От това определение произтича заключението, че при минно-добивните работи използвайки съответните уреди за добив и рязане и транспортните машини са източник на вибрации за работниците.

Нивото на експозицията на вибрациите може да се оцени чрез:

-измерване на експозицията на вибрациите по време на работа;

-информация от производителя на оборудването за очаквана експозиция и мерки за предпазване.

Основен нормативен документ е НАРЕДБА № 3 от 5.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации

Инвестиционното предложение предвижда прилагане на най-добри налични технологии, използващи добивна техника, отговаряща и европейските стандарти.

Инвестиционното предложение не е източник на вредни лъчения.
7.Здравно –хигиенни аспекти

  По време на работа , работещите ще бъдат изложени периодично в зависимост от операциите които извършват на:

-прахоотделяне при операциите добив, товаро-разтоварни работи;

-шум и вибрации по време на добива;

-неблагоприятни атмосферни условия

Очакваните вредни въздействия ще бъдат миниминизирани и отстранявани чрез подсигуряване на лични предпазни и колективни предпазни средства, осигуряване на изправни уреди и техника за работа, ежедневен и периодичен собствен мониторинг и контрол на експозициите в работна среда на шум, вибрации и прах(Наредба 13/2004г.) и редовно оросяване на площадката и пътя.

Обектът ще бъде осигурен с медицинско обслужване от Служба по трудова медицина, която ще контролира условията на труд с цел опазване на човешкото здраве.

Не се очаква неблагоприятно въздействие от дейността върху населението поради отдалеченост на обекта от населеното място.

За инвестиционното предложение: за „Добив на скално-облицовъчни материали от находище „Полето”, землище на с. Медвен, община Котел” Регионална здравна инспекция(РЗИ)-Сливен с изх. №ЗД 01-01-559/24.04.2015г. дава СТАНОВИЩЕ, че от здравно-хигиенна гледна точка не се очаква възникване на здравен риск в следствие на реализацията му при изпълнение на определено условие-да се проведе консултация по съдържанието на Заданието с РЗИ –Сливен.

В ДОВОС подробно ще бъдат разгледани: здравно хигиенните аспекти на работната среда , на околната среда, оценка на риска и състояние на здравеопазването в община Котел.


8.Културно наследство

Община Котел разполага с ценни антропогенни ресурси (културно-историческото наследство).

Културно-историческото наследство на община Котел е едно от най-богатите и разнообразни в страната(Изт.Програма за развитие на туризма в община Котел). То включва 780 паметника на културата и над 50 археологически паметника – крепости, крепостни съоръжения, могили, някои от които са в добре запазен вид. Град Котел и живописните селца около него - Жеравна, Медвен, Катунище и Градец, които са запазили автентичния си възрожденски облик, са обявени за архитектурно-исторически резервати. Тук са съхранени голям брой къщи от епохата на Възраждането и много други исторически паметници, които пренасят в атмосферата на отминали времена. Туристите могат да усетят будния дух на българите от епохата на Възраждането, както и да се запознаят с техния бит, фолклор и традиционни занаяти. Привлекателни за туристите в град Котел са: Градският исторически музей, Битовата къща, квартал Галата, който е уникален със своите дървени възрожденски къщи, някои от които са на повече от 300 години, Пантеонът на Възрожденците. В община Котел са открити археологически находки от халколита – каменни тесли и брадви, керамични ножове от V – IV хилядолетие преди новата ера. Тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите „Чобрата” и „Талим Таш”се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. Крепостта „Вида” е антична преградна стена в Котленския проход. Запазени са и средновековните крепости „Козяк”, „Хайдут Върбан”, „Тича”, „Ачерас”, „Калето” и др. Най – запазени са архитектурните паметници от времето на Възраждането. До днес са запазени над 780 паметника на Възраждането, така наречените Камчийски възрожденски къщи. В общината са оформени пет архитектурно – исторически резервата: с. Жеравна, с. Катунище, с. Медвен, с. Градец и резервата Галата в гр. Котел. Само в с. Жеравна са запазени над 200 недвижими паметници на културата. Жеравненската къща с кьошковете, стрехите, с изящната си дърворезба, е най – видния представител на камчийската дървена къща от Възраждането.

В община Котел съществуват и работят ефективно следните музейни обекти към Исторически музей:

Пантеон на Георги Раковски с музейна експозиция „Котленски възрожденци”;

„Котленски възрожденски бит”;

„Старокотленски килими и тъкани”;

„История на Жеравна”;

„Бит на Жеравна през Възраждането”;

„Йордан Йовков” (къща-музей на Йордан Йовков);

„Приложно и изобразително изкуство”-Художествена галерия Жеравна;

„Захари Стоянов” (къща-музей на Захари Стоянов.

Съгласно Наредбата за ОС „Кумулативни въздействия” са въздействия върху околната среда, които са резултат от увеличаване ефекта на оценявания план, програма и проект/инвестиционно предложение, когато към него се прибави ефектът от други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи такива, независимо от кого са осъществявани. Кумулативните въздействия могат да са резултат от отделни планове, програми и проекти/инвестиционни предложения с незначителен ефект, разглеждани сами по себе си, но със значителен ефект, разглеждани в съвкупност, и реализирани, нееднократно в рамките на определен период от време.

Въздействията върху защитената зона, които осъществяването на ИП може да окаже, са:

» Пряко унищожаване на площи от природни местообитания и/или местообитания на видове, предмет на опазване в зоната;

» Фрагментация на природни местообитания и/или местообитания на видове, предмет на опазване в зоната;

» Фрагментация на популации на видове, предмет на опазване в зоната/бариерен ефект;

» Безпокойство на индивиди от видове, предмет на опазване в зоната;

» Смъртност на индивиди от видове, предмет на опазване в зоната;

» Промяна на структурата и видовия състав на местообитанията - нахлуване на агресивни (вкл. инвазивни) видове.
КУМУЛАТИВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПРИ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО

ПРЕДЛОЖЕНИЕ С ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

В периода 2010 - 2014 г. в община Котел са процедирани инвестиционни предложения, от които може да се извлекат, тези, които се отнасят за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства – строителни материали.

-Има едно ИП в близост в радиус около 3.7 km с подобен предмет на

дейност за предоставяне на концесии за "Добив на скални облицовъчни материали (аркозни пясъчници) от площ "Празнопрът-Изток", намираща се в землищата в селата Градец и Медвен, общ. Котел обл.Сливен"

-И две съществуващи за:

-Добив на строителни материали – варовици от находище “Лахъма” с

площ 63.7 dka в землището на град Котел. (Защитена зона“Котленска планина” BG0002029 и “Котленска планина” BG0000117).

-Добив на скалнооблицовъчни материали от находище “Кипилово” с площ 23.5 dka в землището на село Птичари, община Котел. (Защитена зона“Котленска планина” BG0002029 и “Котленска планина” BG0000117).

- Също така и ИП за "Изграждане на научнно – изследова-телски център за слън-чева енергия с краве-ферма, мандра и инста-лация за биогас в УПИ IV-104 и УПИ V 73 по плана на с.Медвен общ.Котел"

Инвестиционното предложение "Добив на скални облицовъчни материали (аркозни пясъчници) от площ "Празнопрът-Изток", намираща се в землищата в селата Градец и Медвен, общ.Котел обл.Сливен" обхва следните поземлени имоти:

От 497 издадени в страната концесии според националния регистър на концесиите за добив на подземни богатства, публикуван от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (по чл.2, ал.1 от Закона за подземните богатства) за община Котел има само две концесии. Едната е за находище “Лахъма” и втората в находище “Кипилово” землището на град Котел.

Като се имат предвид параметрите и предназначението на разглежданите ин-вестиционни предложения, би следвало реализацията им да окаже, пряк или косвен, кумулативен ефект върху защитените зони “Луда Каммчия” BG0000139 и “Котленска планина” BG0002029, техните структури, функции и природозащитни цели заедно с изграждането и експоатацията на най-близките обекти с подобен характер, а именно:

Добив на скални облицовачни материали (аркозни пясъчници) от площ "Празнопрът-Изток", на площ от 1024.171 dka, намираща се в землищата в селата Градец и Медвен, община Котел, на 3.7 km от село Градец. (Защитена зона “Котленска планина” BG0002029 и “Котленска планина” BG0000117).

Добив на строителни материали – варовици от находище “Лахъма” с площ 63.7 dka в землището на град Котел. (Защитена зона“Котленска планина” BG0002029 и “Котленска планина” BG0000117).

Добив на скалнооблицовъчни материали от находище “Кипилово” с площ 23.5 dka в землището на село Птичари, община Котел. (Защитена зона“Котленска планина” BG0002029 и “Котленска планина” BG0000117). Концесия за срок от 35 г. за добив на скалнооблицовъчни материали получи и „Стрела - 92” ООД. Находище „Кипилово”, в което дружеството ще оперира, е с площ от 23,5 дка и е разположено в землището на с. Птичари, община Котел.

Добив на скалнооблицовачен материал от находище в местност “Кишерски лозя” на площ от 221 dka в землищено на село Градец. (Защитена зона “Луда Камчия” BG0000139 и “Котленска планина” BG0002029).

Предоставена е държавна концесия за добив за находище "Лахъма", област Сливен, община Котел, населено място Котел с орган, представляващ концедента - министъра на регионалното развитие и благоустройството, предоставена на СД "Берко-90-Берковски с-ие" с БУЛСТАТ 119027514 за срок от 25 години от 13.08.2007 г.(изт. Сайта на МЕ):