Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г

т. 9, р. 6, № 1002

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С наредбата се уреждат правилата за:

1. отглеждането на животните по биологичен начин;

2. биологичното производство на животински продукти и храни от животински произход и техният внос;

3. означаването на биологичното производство;

4. контрола върху дейностите по т. 1, 2 и 3.

Чл. 2. (1) Разпоредбите на наредбата се прилагат за едър рогат добитък (говеда и биволи), дребен рогат добитък (овце и кози), еднокопитни, свине, птици и пчели и продуктите от тях.

(2) Наредбата не се прилага за аквакултурите и продуктите от тях, продуктите от лов и риболов на диви животни.

Чл. 3. (1) Животните са отгледани и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато:

1. са спазени минималните изисквания за отглеждане на животните, посочени в тази наредба;

2. за храна на животните са използвани само фуражите, фуражните суровини, комбинираните фуражи и фуражните суровини, произведени по специални технологии, посочени в приложения № 1, 2, 3 и 4;

3. за почистване и дезинфекция на съоръженията и сградите за отглеждане на животните са използвани само препаратите, посочени в приложение № 5 и регистрирани за употреба в страната;

4. за контрол на насекомите и другите вредители в съоръженията и сградите за отглеждане на животните са използвани само препаратите, посочени в приложение № 6.

(2) При биологичния начин на отглеждане на животни не могат да се използват генетично модифицирани организми и/или продукти от тях с изключение на ветеринарномедицински препарати.

Чл. 4. (1) Храните от животински произход са произведени по биологичен начин, когато:

1. най-малко 95 % от съставките на храната са от земеделски произход и са добити, произведени или внесени в страната при спазване изискванията на глави втора и трета;

2. са използвани съставки от земеделски произход, извън тези по т. 1 и посочени в приложение № 7;

3. храната съдържа съставки от неземеделски произход, само от тези посочени в приложение № 8;

4. храната или нейните съставки от земеделски произход по т. 1 са третирани само с вещества, посочени в приложение № 9;

5. храната или нейните съставки не са третирани с йонизиращи лъчи;

6. производството или вносът на храната са били обект на контрол по реда на глава четвърта;

7. при етикетирането е отбелязано името на лицето, осъществило контрола върху последната операция;

8. храната е произведена без употребата на генетично модифицирани организми и/или продукти от тях.

(2) Съставки от земеделски произход, които не са произведени по биологичен начин и не са посочени в приложение № 3, могат да се включат в него, когато:

1. са от земеделски произход и

2. са от земеделски произход, произведени по биологичен начин, не са в достатъчно количество в страната и необходимите количества не могат да бъдат внесени.

(3) Съставките, посочени в приложения № 7 и 8, и веществата, посочени в приложение № 9, се използват, както и всякакви производствени практики (като опушване) се извършват само в съответствие с действащото законодателство и добрата производствена практика за производство и търговия с храни.

Чл. 5. Храните от животински произход са произведени по биологичен начин и когато:

1. най-малко 70 % от съставките на продукта са от земеделски произход или са получени от продукти, произведени или внесени в страната съгласно изискванията на глави втора и трета;

2. храната отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 - 8.

Чл. 6. (1) Животинските продукти и храните от животински произход, произведени по биологичен начин, носят знак за биологично производство съгласно приложение № 10.

(2) Продуктите и храните по ал. 1, предназначени за износ, носят знак съгласно приложение № 11.

(3) Знакът по ал. 1 и 2 се получава след издаването на сертификат. Сертификатът се издава на производителя от контролен орган, получил разрешение от министъра на земеделието и горите.

(4) Сертификатът по ал. 3 удостоверява, че животните са отгледани и/или животинските продукти и храните от животински произход са произведени при спазване на изискванията на тази наредба.

Глава втора

ПРАВИЛА ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО

Раздел I

Чл. 7. Стопанството е с биологично производство и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за:

1. произхода на животните;

2. храненето на животните;

3. профилактиката на заболяванията и тяхното лечение;

4. животновъдните практики, транспорта и идентификацията на животинските продукти;

5. торенето;

6. районите за свободно отглеждане на животните и сградите за отглеждане на животните.

Чл. 8. В стопанството с биологично производство се осигурява:

1. достъп на животните до райони, където се отглеждат свободно;

2. броят на животните да е тясно свързан с наличната площ за отглеждането им;

3. ограничен брой на животните на единица площ, за да се избегне всякаква форма на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води и пренатоварване с оборски тор.

Чл. 9. (1) Стопанство или ферма, които отговарят на изискванията по чл. 7, се означават като стопанство или ферма с биологично производство.

(2) В стопанство с биологично производство могат да се отглеждат и животни по небиологичен начин, при условие че животните:

1. се отглеждат в сгради и използват пасища, които са ясно разграничени от сградите и площите, използвани за биологично производство;

2. са от различен вид.

(3) С разрешение на контролния орган всяка година за определен период от време пасища за биологично производство се използват за паша на животни, които не се отглеждат по биологичен начин, при условие че:

1. животните произхождат от стопанство с екстензивно животновъдство; или

2. животните са от видове, извън посочените в чл. 2, ал. 1, и техният брой на хектар съответства на използван 170 кг азот на хектар за година съгласно приложение № 12;

3. по същото време на пасището няма животни, които произхождат от стопанство с биологично производство.

Чл. 10. Животни, които се отглеждат по биологичен начин, могат да използват обща земя за паша с всякакви други животни, отглеждани по небиологичен начин, при условие че:

1. произхождат от стопанство с екстензивно животновъдство;

2. са от видове, извън посочените в чл. 2, ал. 1, и техният брой на хектар съответства на 170 кг използван азот на хектар за година съгласно приложение № 12;

3. земята не е третирана поне 3 години с продукти, различни от посочените в приложения № 1 и 2 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (ДВ, бр. 68 от 2001 г.).

Чл. 11. (1) Когато стопанството е преминало периода на преход, цялата площ, от която се произвежда фураж за храна на животните, трябва да отговаря на правилата за биологично производство, като се използват периодите на преход по глава втора от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

(2) Контролният орган може да разреши периодът на преход към биологично производство да се намали на една година за пасищата, откритите пространства за раздвижване на животните и оградените места на открито, използвани от нетревопасни видове животни.

(3) Контролният орган може да разреши периодът на преход по ал. 2 да се намали на 6 месеца, когато земеделската земя не е била третирана през предходната година с продукти, различни от посочените в приложения № 1 и 2 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

Чл. 12. Получената животинска продукция се предлага на пазара като произведена по биологичен начин само ако животните, от които е получена, са отглеждани по биологичен начин най-малко:

1. дванадесет месеца при еднокопитните и едрия рогат добитък (включително bison species), предназначени за производство на месо, но минимум за период, равен на 3/4 от продължителността им на живот до момента на клането;

2. шест месеца при дребни преживни животни и прасета;

3. шест месеца за животните, предназначени за производство на мляко;

4. десет седмици за птиците, предназначени за производство на месо, доставени за отглеждане преди да навършат три дни;

5. шест месеца при птиците, предназначени за производство на яйца.

Чл. 13. (1) При преход към биологично производство едновременно в цялото стопанство, включващо животните, пасищата или друга земя, използвана за производство на храна на животните, общият период на преход за животните и за земята е 24 месеца.

(2) Периодът по ал. 1 се прилага само за:

1. наличните животни и тяхното потомство, хранени основно с фуражи, произведени в стопанството;

2. земята, използвана за производство на фураж за храна на животните преди началото на преходния период.

Раздел II

Произход на животните

Чл. 14. (1) При избора на породи животни от даден животински вид се взема предвид приспособяването на животните към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания.

(2) При избора на животни се избягват породи, отглеждани в интензивно животновъдство и с които се свързват определени болести или здравни проблеми (стрес синдром при свинете, PSE синдром, внезапна смърт, спонтанен аборт, трудни раждания, изискващи цезарово сечение, и др.). Предимство се дава на местни породи и родове.

(3) При формиране на стадо от определен вид животни животните трябва да произхождат от стопанство с биологично производство.

(4) Стадо за биологично производство може да се формира и от животни в стопанството, които не се отглеждат по биологичен начин, с разрешение на контролния орган и при условие, че животните преминат период на преход.

Чл. 15. Подновяване или възстановяване на стадо или ято с животни от стопанство с небиологично производство се разрешава от контролния орган, когато:

1. липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин;

2. има висока смъртност на животните поради здравни причини или природни бедствия.

Чл. 16. (1) За поддържане на естествения ремонт и възпроизводство на стадото или ятото всяка година максимум 10 % от възрастните еднокопитни и едър рогат добитък и максимум 20 % от възрастните прасета, овце и кози могат да се подновят с женски животни, които не се отглеждат по биологичен начин.

(2) Подновяването по ал. 1 се разрешава от контролния орган, когато липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин.

(3) Процентите по ал. 1 не се отнасят за стопанства с биологично производство, които притежават по-малко от 10 еднокопитни или говеда или по-малко от 5 свине, овце или кози. В тези стопанства се подновява максимум едно животно на година.

(4) С разрешение на контролния орган процентите по ал. 1 се увеличават до 40 %, когато:

1. е сменена породата на отглежданите животни;

2. е въведена нова специализирана порода животни от същия вид.

(5) Мъжки животни за разплод се вземат от стопанства с небиологично производство при условие, че животните ще се отглеждат и хранят по биологичен начин.

Чл. 17. Когато животните се вземат от стопанства с небиологично производство, контролният орган може да предпише карантинен период и други специфични мерки за опазване здравето на животните.

Раздел III

Хранене на животните

Чл. 18. В стопанства с биологично производство храненето на животните се извършва с храни, удовлетворяващи потребностите на животните на различните етапи от тяхното развитие.

Чл. 19. (1) В стопанствата с биологично производство животните се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин.

(2) Фуражи, произведени от площи в период на преход към биологично производство, могат да съставляват до 30 % от фуража на животните.

(3) Когато фуражите по ал. 2 са от собствено стопанство, относителният им дял може да се увеличи до 60 %.

Чл. 20. (1) При биологичния начин на отглеждане през периода на бозаене животните се хранят с натурално мляко (майчино мляко).

(2) Минималният период на хранене на младите бозайници с натурално мляко се определя от техния вид и е:

1. три месеца за едър рогат добитък и еднокопитни;

2. четиридесет и пет дни за овце и кози;

3. четиридесет дни за прасета.

Чл. 21. В дневната дажба на тревопасните животни най-малко 60 % от сухото вещество се осигурява от груб, сочен, сух фураж или силаж. С разрешение на контролния орган съдържанието на сухото вещество може да бъде намалено до 50 %, за период до 3 месеца от началото на лактацията, за животни, предназначени за производството на мляко.

Чл. 22. (1) При храненето на птиците участват най-малко 65 % зърнени фуражи.

(2) Към фуража на прасета и птици се добавя груб, сочен и комбиниран фураж или силаж.

Чл. 23. (1) За хранене на животните могат да се използват:

1. конвенционалните фуражи от растителен произход, посочени в приложение № 1, когато са произведени или приготвени без химични разтворители;

2. конвенционалните или произведените по биологичен начин фуражи от животински произход, посочени в приложение № 2;

3. фуражите с минерален произход, микроелементите, витамините, провитамините и химическите вещества с подобен ефект, посочени в приложение № 3 и приложение № 4, т. 1.1 и 1.2.

(2) Като добавки и помощни средства и за силаж се използват посочените в приложение № 4, т. 1.5 (консерванти) и т. 3 (помощни средства във фуражите), както и ензимите, микроорганизмите, свързващите елементи, противослепващите и коагулантите и фуражните суровини, произведени по специални технологии, посочени в приложение № 4, т. 1.3, 1.4, 1.6 и 2.

(3) При храненето и поенето на животните е забранено използването на антибиотици, кокцидиостатици, ветеринарномедицински препарати или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността.

(4) Фуражи, фуражни суровини, комбинирани фуражи, добавки и помощни средства във фуражите, произведени по специални технологии, се използват при храненето на животните, когато при производството им не са използвани генетично модифицирани организми или техни производни.

(5) Минерали и микроелементи, които не са посочени в приложение № 3, се включват в него при условие, че са от естествен произход или са синтезирани в същата форма като естествени продукти.

Чл. 24. (1) Разрешава се прилагането на угоителни режими само ако не причиняват необратими увреждания за здравето на животните.

(2) Забранява се насилственото хранене на животните.

Раздел IV

Профилактика на заболяванията и лечение на животните

Чл. 25. В стопанствата с биологичното производство за профилактика на заболяванията по животните се прилагат следните мерки:

1. избиране на подходящи породи животни;

2. използване на подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите;

3. хранене на животните с достатъчно количество качествен фураж съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние;

4. редовни разходки и достъп до пасищата с цел укрепване собствените защитни сили на организма;

5. подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми.

Чл. 26. При заболяване и нараняване на животните незабавно се осигурява квалифицирана ветеринарномедицинска помощ, като при констатиране на заразно заболяване лечението се провежда в изолационни помещения, снабдени със суха и удобна постеля.

Чл. 27. (1) За лечение на животните се използват следните препарати:

1. фитотерапевтични препарати - растителни екстракти, и есенции, с изключение на антибиотици;

2. хомеопатични лекарствени средства - растителни, животински или минерални субстанции;

3. микроелементи;

4. веществата, посочени в приложение № 3.

(2) Препаратите по ал. 1 се използват при условие, че са регистрирани за употреба в страната и че тяхното терапевтично действие е ефикасно за съответния вид животно и за целите на лечението.

(3) Ако препаратите по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и травмите и лечението е съществено условие за предотвратяване на страданието и болката на животните, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати и антибиотици.

Чл. 28. (1) Забранява се използването на:

1. синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати;

2. ветеринарномедицински препарати за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антибиотици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимуланти на растежа;

3. хормони или препарати с хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродукциране и синхронизиране на еструса; разрешава се прилагането на хормонални препарати само за лечение на отделни животни.

(2) При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположено стопанство с биологично производство, се извършва:

1. третиране на животните, включително с имунопрепарати;

2. обработване на сградите, оборудването и съоръженията с цел профилактика или ликвидиране на заболяването.

Чл. 29. (1) Собственикът на стопанство с биологично производство води дневник. Ветеринарният лекар, провел лечението, вписва в дневника следните данни:

1. диагноза на лекуваното животно;

2. вид на приложения ветеринарномедицински препарат, включително активните му фармакологични съставки;

3. дозировка, в която е приложен препаратът;

4. начин на прилагане;

5. карентен срок на приложения препарат;

6. продължителност на лечението;

7. идентификационен номер на ушната марка на лекуваните животни - при едър рогат добитък, и номера на партидата - при прасета, дребни преживни и птици.

(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди животните или животинските продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

Чл. 30. (1) След прилагане на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати за лечение на животни, отглеждани по биологичен начин, карентният срок за използване на животински продукти е два пъти по-голям от посочения на опаковката на препарата.

(2) Когато карентен срок не е определен, срокът за използване на животински продукти е:

1. за яйца и мляко - 7 дни;

2. за месо от птици и бозайници, вкл. мазнини и карантия - 28 дни.

Чл. 31. (1) Животни и продукти от тях не се предлагат на пазара като произведени по биологичен начин, когато отделни животни или стадото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати или антибиотици:

1. повече от два курса на лечение в рамките на една година;

2. повече от един курс, ако жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага при ваксинации, лечение срещу паразити и други задължителни мероприятия за ликвидиране на болестите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) С разрешение на контролния орган за животните по ал. 1 се прилагат преходните периоди, определени в раздел II.

Раздел V

на животинските продукти

Чл. 32. (1) В стопанството с биологично производство животните се размножават чрез естествени методи.

(2) Разрешава се изкуственото осеменяване.

(3) Забранява се трансплантацията на ембриони.

Чл. 33. (1) При биологичния начин на отглеждане на животни се забранява систематичното:

1. поставяне на еластични пръстени на опашките на агнетата;

2. подрязване на опашките на животните;

3. изрязване на зъбите;

4. подкастряне на човката и обезроговяване.

(2) Дейностите по ал. 1 се допускат по изключение с разрешение на контролния орган и по преценка на ветеринарен лекар, когато извършването им се налага по здравословни причини или от особеностите на породата.

Чл. 34. С цел подобряване качеството на продуктите и поддържане на традиционните производствени практики се разрешава кастрацията на животните. Кастрацията се извършва в подходяща възраст на животното от ветеринарен лекар.

Чл. 35. (1) Забранява се отглеждането на животните завързани.

(2) За безопасност на животните и за подобряване здравето, хигиената и хуманното отношение към тях контролният орган може да разреши за ограничен период от време завързването на отделни животни.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за говеда, отглеждани в сгради, изградени преди влизането на наредбата в сила и след разрешение на контролния орган, когато:

1. на животните са осигурени редовни упражнения;

2. спазват се изискванията за хуманно отношение към животните и са осигурени места за спокойно отелване.

Чл. 36. Забранява се отглеждането на животните при условия и диетичен режим, които водят до анемия.

Чл. 37. (1) Минималната възраст за клане на птици по видове е:

1. за пилета - 81 дни;

2. за скопени пилета - 150 дни;

3. за пекински патици - 49 дни;

4. за женски домашни мускусни патици - 70 дни;

5. за мъжки домашни мускусни патици - 84 дни;

6. за зеленоглави патици - 92 дни;

7. за токачки - 94 дни;

8. за пуйки и гъски за печене - 140 дни.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за бавно растящи породи и видове животни.

Чл. 38. (1) Животните се превозват по начин, ограничаващ стреса и страданието им, съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

(2) Животните се товарят и разтоварват по естествен начин без използване на електронни стимулатори за придвижването им със сила.

(3) Забранява се употребата на успокоителни ветеринарномедицински препарати преди или по време на транспорт на животни.

Раздел VI

Торене

Чл. 39. (1) Общото количество оборски тор, което се използва годишно за торене в дадено стопанство, е максимум 170 кг азот на хектар земеделска земя.

(3) Стопанства с биологично производство могат да разпределят помежду си излишния оборски тор. В този случай общото количеството по ал. 1 се определя на базата на всички стопанства, участващи в разпределянето.

Чл. 40. (1) Съоръженията за събиране и съхранение на оборски тор се изграждат така, че да изключват възможността от замърсяване на околната среда чрез изпадане, преливане и просмукване в почвата.

(2) Вместимостта на съоръженията по ал. 1 трябва да е по-голяма от вместимостта, необходима за най-дългия период от годината, през който внасянето в почвата на оборски тор е неподходящо или e забранено.

Раздел VII

Свободно отглеждане на животните

Чл. 41. Животните се отглеждат в сгради, които са пригодени към биологичните и физиологичните им нужди и осигуряват:

1. изолация, отопление и вентилация, които създават възможности за движение на въздуха;

2. приток на светлина;

3. лесен достъп до храна и вода.

Чл. 42. Сгради за отглеждане на животни не са задължителни в области с климат, подходящ за отглеждане на животни на открито.

Чл. 43. (1) Гъстотата на животните в сградите се определя от вида, породата и възрастта на животните, както и от поведенческите им нужди, пола им и големината на стадото.

(2) Гъстотата на животните в сградите трябва да осигурява удобство и добро физическо състояние на животните, като им се предоставя достатъчно място за естествената им стойка, възможност за лесно лягане, обръщане, чесане и почистване, заемане на всички възможни естествени пози и извършване на всички естествени движения, като протягане и пляскане с крила.

(3) Минималните площи за отглеждане на животните в сгради и изискванията за заселване в сградите за различните видове и категории животни се определят съгласно приложение № 13.

Чл. 44. (1) Сградите, оборудването и съоръженията се почистват добре и дезинфекцират, за да се предотврати взаимното предаване на инфекции и натрупването на болестотворни микроорганизми.

(2) Почистването и дезинфекцията на сградите и съоръженията се извършва само с препаратите, посочени в приложение № 5.

(3) Нови препарати могат да се включват в приложение № 5, когато:

1. са незаменими при борбата с икономически важни болести и неприятели и не съществуват други превантивни биологични, физични или развъдни мерки;

2. при използването им не влизат в пряк контакт с животните и животинските продукти;

3. тяхното използване не замърсява околната среда.

Чл. 45. (1) Изпражненията, урината и неизядената или разсипана храна се отстраняват често, за да се намали неприятната миризма и се предотврати привличането на насекоми или гризачи.

(2) Премахването на насекомите и на другите вредители в сградите и съоръженията за отглеждане на животни се извършва само с препаратите, посочени в приложение № 6.

Чл. 46. (1) Районите за свободно отглеждане, откритите пространства за раздвижване или оградените места на открито трябва да осигуряват достатъчна защита от дъжд, вятър, слънце и крайно високи или ниски температури в зависимост от местните климатични условия и породата животни.

(2) Минималните площи за отглеждане на животните на открито, както и на районите за движение за различните видове животни се определят съгласно приложение № 13.

Чл. 47. (1) Бозайниците трябва да имат достъп до пасища или открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, които могат да са частично покрити.

(2) Тревопасните трябва да имат достъп до пасища, когато условията го позволяват.

(3) Биволите на възраст над една година трябва да имат достъп до пасища или до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито през цялата година независимо от климатичните условия.

(4) Не се изисква достъп до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, когато тревопасните животни имат достъп до пасища по време на пасищния период и отглеждането им на закрито при зимни условия предоставя достатъчна свобода за движение.

(5) Разрешава се крайната фаза на угояване на говеда, свине и овце, предназначени за производство на месо, да се извършва на закрито за период, който не надвишава 1/5 от продължителността им на живот, но най-много за период три месеца.

Чл. 48. (1) Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат гладък, но не хлъзгав под. Най-малко половината от общата площ на пода трябва да е с твърдо и здраво покритие.

(2) Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат достатъчно голямо, удобно, чисто и сухо място за почивка, направено от здрава и плътна конструкция.

(3) Около мястото за почивка на животните се поставя подходяща и суха постеля, която е от слама или от други подходящи естествени материали и може да се подобри и обогати с минералните продукти, посочени в приложение № 1 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

Чл. 49. Забранява се отглеждането на телета в индивидуални боксове след като навършат едноседмична възраст.

Чл. 50. (1) Свинете майки се отглеждат на групи, с изключение на последния стадий на бременността и по време на кърменето.

(2) Забранява се отглеждането на малки прасенца на платформи или в клетки.

(3) Местата за раздвижване на животните да осигуряват възможност за отделяне на изпражненията и за ровене.

Чл. 51. Забранява се отглеждането на птици в клетки.

Чл. 52. Водоплаващите птици трябва да имат достъп до естествени или изкуствени водни площи.

Чл. 53. (1) Минималните изисквания, на които отговарят сградите за отглеждане на птици, са:

1. поне една трета от пода е солидна конструкция и е покрита със слама, талаш, пясък или торф;

2. в сградите за кокошки носачки достатъчно голяма част от пода е предназначена за събиране на изпражненията им;

3. да има кацалки, чийто размер и брой е съобразен с големината на групата и размера на птиците съгласно приложение № 13;

4. да има отвори за влизане и излизане с размер, съответстващ на големината на птиците, и с обща дължина най-малко 4 м за 100 мќ от помещението;

5. в сградите да няма повече от:

а) 4800 пилета;

б) 3000 кокошки носачки;

в) 5200 токачки;

г) 4000 женски пекински и домашни мускусни патици;

д) 3200 мъжки пекински и домашни мускусни патици или други породи патици;

е) 2500 гъски, пуйки или кастрирани петли;

6. общата използваема площ на помещенията, предназначени за отглеждане на птици за месо, не надвишава 1600 мќ.

(2) В сградите за кокошки носачки естествената светлина може да се подсили от изкуствени източници, за да се осигури максимум 16 часа светлина за денонощие и поне 8 часа нощна почивка без изкуствена светлина.

Чл. 54. (1) За птиците се осигурява достъп до оградени пространства на открито за най-малко една трета от живота им.

(2) Оградените места на открито се покриват с растителност и се снабдяват със защитни съоръжения, като се осигурява на птиците лесен достъп до достатъчен брой хранилки и корита с вода.

Чл. 55. (1) След всяка отгледана партида птици помещенията се изпразват и заедно със стационарните уреди се почистват и дезинфекцират.

(2) Когато завърши отглеждането на партида птици в оградено място на открито, то се оставя необитаемо, за да израсне нова растителност.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за малко на брой птици, които не се отглеждат в оградени места на открито и се разхождат свободно през целия ден.

Раздел VIII

Пчеларство и пчелни продукти

Чл. 56. Когато един производител притежава няколко пчелни семейства на една и съща територия, всички пчелни семейства се отглеждат в съответствие с правилата за биологично производство.

Чл. 57. (1) Пчелният мед и пчелните продукти се продават като произведени по биологичен начин само ако правилата на биологичното производство са спазвани поне една година.

(2) През преходния период восъкът се подменя съгласно чл. 72.

Чл. 58. (1) При избор на породи пчели производителят взема предвид приспособяването на породата към местните условия, жизнеспособността й и устойчивостта на пчелите към болести и неприятели.

(2) При избора по ал. 1 се предпочитат европейските породи от Apis mellifera и техните местни екотипове.

Чл. 59. (1) Пчелните семейства се създават чрез размножаване на съществуващите пчелни семейства или прибавяне на пчелни семейства от стопанства с биологично производство.

(2) С разрешение на контролния орган пчелните семейства в стопанството, които не се отглеждат съгласно правилата на наредбата, могат да преминат период на преход.

(3) Пчелните семейства в стопанство с биологично производство могат да се подновяват и възстановяват с пчелни семейства от стопанство с небиологично производство, когато:

1. липсват пчелни семейства, които отговарят на изискванията на тази наредба;

2. има висока смъртност на пчелните семейства поради здравословни причини или природни бедствия в стопанства в период на преход.

(4) Всяка година 10 % от пчелните семейства могат да се подменят с пчели майки и пчелни семейства, които произхождат от стопанство, което не е въвело биологичен начин на производство, при условие че пчелите майки и пчелните семейства се настаняват в кошери с пити или восъчни основи, взети от биологично производство. В този случай не се изисква преходен период.

Чл. 60. (1) Пчелините се разполагат в райони, в които има достатъчно медоносна растителност, източник на натурален нектар, медна роса и полен, и в близост до вода.

(2) Източниците на нектар и полен в радиус до 3 км от месторазположението на пчелина се състоят от растения, произвеждани по биологичен начин, и растения с диворастящ произход.

(3) Пчелините се разполагат на достатъчно голямо разстояние от всякакви източници на възможно замърсяване.

(4) Изискванията по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за области, където не може да има цъфтеж или когато пчелните семейства не са в активно състояние.

Чл. 61. (1) В края на производствения период кошерите задължително се оставят с резерви от мед и полен в необходимото количество за изхранване на пчелите през зимата.

(2) Изкуствено хранене на пчелните семейства се разрешава, когато оцеляването на кошерите е застрашено поради неблагоприятни климатични условия. Изкуственото хранене се извършва с биологично произведен мед за предпочитане от същото производство.

(3) Контролният орган разрешава изкуствено хранене с биологично произведен захарен сироп или захарна меласа, когато поради климатични условия медът кристализира.

(4) Производителят на пчелен мед и пчелни продукти води дневник за пчелините, в който вписва данни за вида на храната, дати, количества и кошери, където се използва изкуствено хранене.

(5) При биологичното производство не се разрешава използването на продукти, различни от посочените в ал. 1, 2 и 3.

(6) Изкуствено хранене се разрешава само между последното прибиране на реколтата от мед и 15 дни преди началото на следващия период на събиране на нектар и медна роса.

Чл. 62. За профилактика на заболяванията по пчелите се прилагат следните мерки:

1. избор на продуктивни и устойчиви срещу заболявания породи и линии пчели;

2. полагане на системни грижи за пчелните семейства според годишния сезон чрез:

а) подмяна при нужда на пчелите майки;

б) редовни прегледи на пчелните семейства за ранно откриване на заболяванията;

в) контрол на търтеевото пило;

г) поддържане на добро хигиенно и ветеринарно-санитарно състояние на пчелините и на спомагателните постройки към тях и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар;

д) своевременно унищожаване на замърсени материали и източници на инфекциозни причинители и провеждане на заключителна дезинфекция;

е) редовна подмяна на восъчните пити;

ж) постоянно поддържане в кошера на достатъчен брой пити с мед и прашец;

з) зазимяване на кошерите с нужното количество мед и прашец, достатъчно за нормално презимуване на пчелните семейства.

Чл. 63. При констатиране на заразно или паразитно заболяване на пчелни семейства собственикът осигурява ветеринарномедицинско лечение, като в случай на заразно заболяване лечението се съчетава с карантиниране на пчелина.

Чл. 64. (1) При биологичното производство за лечение се използват:

1. фитотерапевтични лекарствени средства (растителни екстракти и есенции с изключение на антибиотици);

2. хомеопатични лекарствени средства (растителни, животински или минерални).

(2) Когато средствата по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и паразитите и има опасност пчелното семейство да загине, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати и антибиотици.

(3) Забранява се употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати и антибиотици за профилактика на заболяванията.

(4) След употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати всички восъчни пити се подменят с нови рамки с восъчна основа, произхождаща от стопанство с биологично производство, и третираните пчелни семейства се подлагат на преходен период една година.

(5) Изискването по ал. 4 не се прилага при третиране на пчелните семейства с мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина, оксалова киселина и ментол, тимол, евкалиптол или камфор при опаразитяване с Varroa jacobsoni.

Чл. 65. (1) Собственикът на пчелина е длъжен да има здравен паспорт, в който ветеринарният лекар, провел лечението, вписва следните данни:

1. диагноза;

2. вид на приложения ветеринарномедицински препарат, включително обозначение на активните му фармакологични съставки;

3. доза, в която е приложен препаратът;

4. начин на прилагане;

5. карентен срок на приложения препарат.

(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди пчелите и пчелните продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

Чл. 66. При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположен пчелинът, в него се провеждат задължителните според Закона за ветеринарномедицинската дейност мероприятия с цел профилактика и ликвидиране на заболяването.

Чл. 67. Забранява се:

1. унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на мед и други пчелни продукти;

2. защипването на крилата на пчелите майки и всяко друго осакатяване на пчелите;

3. използването на синтетични репеленти по време на операциите за извличане на меда.

Чл. 68. (1) Разрешава се убиването на старата пчела майка, когато тя се сменя с нова.

(2) Разрешава се унищожаването на мъжкото потомство само с цел ограничаване инфекцията с Varroa jacobsoni.

Чл. 69. Всяко преместване на пчелина се съгласува с контролния орган.

Чл. 70. В дневника по чл. 61, ал. 4 производителят вписва всички действия по изваждането на питите и извличането на меда.

Чл. 71. (1) Кошерите и инвентарът за производство на мед се изработват основно от естествени материали, които не представляват риск от замърсяване на околната среда и пчелните продукти.

(2) В кошерите се използват само природни продукти като прополис, восък и растителни масла.

Чл. 72. (1) За нови основи се използва пчелен восък от стопанство с биологично производство.

(2) В случаите на ново настаняване или през преходния период контролният орган може да разреши използването на восък, който не е от биологично производство, когато на пазара няма биологично произведен пчелен восък и при условие, че восъкът е от восъчни разпечатки.

Чл. 73. Забранява се извличането на мед от пити, които съдържат пило.

Чл. 74. За предпазване на рамките, кошерите и питите от вредители се използват само препаратите, посочени в приложение № 6.

Чл. 75. Разрешават се физическите манипулации със струя и директен пламък.

Чл. 76. Материалите, сградите, оборудването и инструментите се почистват и дезинфекцират с препарати, използвани в пчеларството, посочени в приложение № 5.

Глава трета

ПРАВИЛА ЗА ВНОС

Чл. 77. (1) Животните, животинските продукти и храните от животински произход, отгледани или произведени по биологичен начин, се внасят в страната, придружени от сертификат, издаден от официален орган на страната износител.

(2) Сертификатът по ал. 1 трябва да доказва, че партидата е произведена съгласно изисквания, еквивалентни на установените с наредбата, и е била подложена на постоянен и ефективен контрол чрез мерки, еквивалентни на предвидените в глава четвърта.

(3) Оригиналът на сертификата по ал. 1 придружава стоките до помещенията на първия получател. Вносителят съхранява оригинала на сертификата в продължение най-малко на две години и го представя на контролните органи при поискване.

(4) Продуктите и храните по ал. 1 от внос носят знак съгласно приложение № 14.

Чл. 78. Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък на контролните органи от страни, в които правилата за биологично производство и контрол са еквивалентни на предвидените в тази наредба.

Глава четвърта

КОНТРОЛ