Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г

Органи за контрол

Чл. 79. (1) Контролът върху биологично производство се осъществява от юридически лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на земеделието и горите.

(2) Министърът на земеделието и горите или упълномощени от него лица осъществяват надзор върху контролните органи по ал. 1.

Чл. 80. (1) При осъществяване на дейността си по чл. 79, ал. 2 министърът на земеделието и горите се подпомага от комисия по биологично земеделие, наричана по-нататък "комисията".

(2) Комисията по ал. 1 се състои от нечетен брой членове. В състава й се включват трима представители на Министерството на земеделието и горите, по един представител на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" (ИАБСА) и по един представител на организации на производители, на преработватели, на потребители и на търговци на продукти, произведени по биологичен начин.

(3) Председателят на комисията се определя от министъра на земеделието и горите. Представителите на министерствата се определят от съответните министри, а представителят на ИАБСА - от изпълнителния директор на агенцията. Организациите на производители, на преработватели, на потребители и на търговци определят по споразумение своите представители в комисията.

(4) Комисията заседава най-малко два пъти годишно в състав минимум 2/3 от членовете си. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство от броя на всички членове, а при равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(5) За решаването на конкретни въпроси комисията може да покани за участие представители на консултантски служби, научни институти и на контролни органи.

Чл. 81. Комисията:

1. дава становища при избора на контролни органи, както и при отнемане на разрешението им;

2. дава становища при решаването на въпроси, свързани с биологичния начин на отглеждане на животни и производство на животински продукти и храни от животински произход и означаването му върху тях.

Чл. 82. Министърът на земеделието и горите със заповед открива процедура за определяне на контролен орган:

1. въз основа на молба на юридическото лице или

2. чрез публикуване в един централен всекидневник.

Чл. 83. (1) За получаване на разрешение по чл. 79, ал. 1 лицата подават молба в Министерството на земеделието и горите, дирекция "Развитие на селските райони". Молбата съдържа данни за правния статут на лицето: регистрация, вкл. и БУЛСТАТ, наименование, седалище, адрес на управление и предмет на дейност, а за сдружения с нестопанска цел - и целите и средствата за постигането им.

(2) Молбата по ал. 1 се придружава от:

1. решение за съдебна регистрация, удостоверение за актуално състояние на регистрацията, удостоверение за данъчна регистрация и карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

2. сертификат за акредитация, издаден от ИАБСА, с който се удостоверява съответствието с изискванията на БДС ЕN 45 011.

(3) В молбата по ал. 1 задължително се посочват:

1. описание на процедурата за извършване на контрол, включваща подробно посочване на предпазните и контролни мерки, които лицето се задължава да приложи при осъществяване на контрола, и гаранции за тяхната обективност;

2. мерките, които контролният орган прилага при установяване на нарушения при отглеждането и производството и тяхното означаване;

3. данни за техническото оборудване и административния капацитет, с които разполага;

4. данни за броя на неговите служители и тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Министърът на земеделието и горите упълномощава лица, които извършват проверка на място за установяване на съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на контролната дейност.

(5) Когато при проверката не се установи необходимото съответствие по ал. 4 или е установен пропуск в представената документация, кандидатът писмено се уведомява за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 6 спира да тече до отстраняване на несъответствието или пропуските.

(6) В двуседмичен срок от постъпване на молбата и документите по ал. 2 министърът на земеделието и горите издава разрешение или прави мотивиран отказ.

(7) Отказът на министъра на земеделието и горите по ал. 6 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.

Чл. 84. Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък на контролните органи, получили разрешение от министъра на земеделието и горите, който се актуализира.

Чл. 85. Надзорът по чл. 79, ал. 2 включва проверка:

1. за обективността на извършваната от контролните органи дейност и ефективност на контрола;

2. на приложените от контролните органи мерки при установени нарушения на отглеждането и производството и тяхното означаване.

Чл. 86. Контролните органи:

1. оказват съдействие и предоставят исканата информация на упълномощените по чл. 79, ал. 2 лица при изпълнение на техните задължения;

2. осигуряват на упълномощените по чл. 79, ал. 2 лица достъп до своите офиси и други помещения за инспекция;

3. представят в дирекция "Развитие на селските райони" ежегодно до 31 януари подробен годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са осъществили контрол до 31 декември предходната година;

4. съобщават в дирекция "Развитие на селските райони" за промяна в обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 и 3 в 7-дневен срок от настъпването й.

Чл. 87. Контролните органи са длъжни:

1. да извършват контролните и предпазните мерки, посочени в раздели III, IV и V на тази глава;

2. да не разгласяват информацията, която са получили при извършване на контрола; данните от проверките се предоставят само на контролираното лице и на компетентните държавни органи;

3. да отнемат издадения сертификат и да наредят преустановяване на ползването на означението за биологичното производство от цялата партида или производство, когато установят нарушение на правилата за отглеждане и производство и/или тяхното означаване;

4. да забранят на производителя или вносителя за определен период да търгува с продукти с означението за биологичния начин на производство, когато се констатират нарушения на правилата за биологично производство и/или неговото означаване.

Чл. 88. (1) Министърът на земеделието и горите отнема разрешението за извършване на контрол, когато:

1. контролът не е обективен или ефективен;

2. контролният орган не спазва изискванията, посочени в чл. 83;

3. контролният орган не изпълнява задълженията си по чл. 86 и 87;

4. по молба на контролния орган;

5. при подаване на молбата и документите по чл. 83, ал. 2 са представени неверни данни;

6. при неспазване на условията и реда за издаване или неоснователен отказ от страна на контролния орган за издаване на сертификат за биологично производство.

(2) Контролните органи, чието разрешение е отнето при условията на ал. 1, се заличават от списъка по чл. 84.

Раздел II

Издаване на сертификат

Чл. 89. (1) Всяко лице, което с цел търговия отглежда животни, произвежда животински продукти и храни от животински произход или ги внася в страната като произведени при спазване на изискванията на наредбата, е длъжно да информира контролния орган, получил разрешение съгласно чл. 79, и да се регистрира и контролира от този контролен орган.

(2) Контролният орган и производителят/вносителят сключват договор, в който се уреждат отношенията по осъществяването на контрола, заплащането за контрола и издаването на сертификат за биологично производство.

(3) Въз основа на договора по ал. 1 контролният орган има право да извършва контролните мерки, посочени в раздели III, IV и V на тази глава.

Чл. 90. (1) Лицата по чл. 89, ал. 1 представят в Министерството на земеделието и горите информация за дейността си.

(2) Информацията по ал. 1 включва:

1. име (фирма) и адрес (адрес на управление) на производителя или вносителя;

2. извършвана дейност;

3. местоположение на сградите и помещенията и идентификатор на недвижимия имот, на който се отглеждат по биологичен начин фуражните култури, предназначени за храна на животните;

4. дата, от която производителят не използва торове и препарати, несъвместими с биологичния начин на отглеждане и производство;

5. контролен орган.

(3) Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък, съдържащ имената и адресите на лицата по ал. 1, който се актуализира.

Раздел III

Контролни мерки при отглеждането на животни и производството на

животински продукти

Чл. 91. (1) Представител на контролния орган изготвя протокол, който се подписва от производителя и съдържа:

1. пълно описание на сградите за отглеждане на животни, пасищата, откритите пространства за раздвижване и оградените места на открито и, където е необходимо, на помещенията за съхранение, опаковане и обработка на животни, животински продукти, суровини и преработени такива;

2. пълно описание на съоръженията за съхранение на оборски тор;

3. план за разпръскване на оборския тор, съгласуван с контролния орган, заедно с пълно описание на площите, оставени за производство на растения;

4. план за управлението на стопанството;

5. описание на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване изискванията на тази наредба.

(2) Към протокола по ал. 1 се прилагат писмените споразумения с други ферми за разпределяне на оборски тор.

(3) Изискванията на чл. 29 и 32 - 35 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях се прилагат и по отношение на производството на животински продукти.

(4) Разрешава се съхраняването в складове на ветеринарни алопатични препарати и антибиотици при условие, че са предписани за лечение от ветеринарен лекар, съхраняват се в охраняван обект и са записани в дневника по чл. 92, ал. 2.

Чл. 92. (1) Животните се идентифицират постоянно, като се използват техниките, приети за всеки вид, поединично при големите бозайници и поединично или на партида при птиците и малките бозайници.

(2) Собственикът или управителят на стопанството води дневник, в който се вписват:

1. за животни, които пристигат в стопанството - произход и дата на пристигане, период на приспособяване, идентификационен номер и ветеринарен картон;

2. за животни, които напускат стопанството - възраст, брой, тегло в случаите на клане, идентификационен номер и направление;

3. информация за изгубени животни и причините за това;

4. вид на фуража, включително фуражните добавки, дажбите и периодите на достъп до райони за свободно отглеждане;

5. дата на лечението, диагноза, вид на ветеринарномедицинския препарат, метод на лечение и предписание на ветеринарния лекар за ветеринарни грижи с причини и карентни периоди, които се прилагат, преди животните да се пласират на пазара.

(3) Дневникът по ал. 2 е на разположение на контролния орган по всяко време.

Чл. 93. Когато едно лице управлява няколко стопанства в един и същ район, стопанствата, в които не се прилага биологично производство, също подлежат на контрол за спазване на изискванията по чл. 91, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и по отношение на изискванията за отглеждане на животните, дневниците и складирането на продукти, използвани в животновъдството.

Раздел IV

Контролни мерки при производството на храни от животински произход

Чл. 94. (1) Представител на контролния орган изготвя протокол, който съдържа:

1. пълно описание на предприятието, вкл. оборудването, което се използва за разфасовка, преработка и съхранение на животинските продукти;

2. описание на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване правилата на тази наредба.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от производителя.

(3) Производителите на храни водят счетоводство, от което може да се установят:

1. произходът, видът и количеството на вложените в производството земеделски продукти;

2. видът, количеството на храните от животински произход, напуснали стопанството, и техният получател;

3. произходът, видът и количеството на съставките, добавките и спомагателните материали и съставът на храните.

Чл. 95. Производителите на храни от животински произход, които произвеждат и храни по небиологичен начин, са длъжни:

1. да складират суровините и продуктите на биологичното производство отделно от другите суровини и продукти;

2. да извършват производството на храни по биологичен начин на цели партиди, отделени пространствено или във времето от другите производства;

3. да съобщават на контролния орган за началото на биологично производство в определен от него срок;

4. да идентифицират партидите, произведени по биологичен начин, така че да се изключи смесването им с други продукти.

Чл. 96. (1) Контролният орган извършва внезапни проверки и пълни проверки на място на предприятието поне един път годишно.

(2) Когато има съмнение, че се използват неразрешени продукти, контролният орган може да вземе проби за изследване на продуктите.

(3) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 97. Лицата, които произвеждат храни от животински произход по биологичен начин, са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до счетоводната им документация и да му предоставят исканата информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 98. (1) Храните от животински произход, произведени по биологичен начин, се превозват на територията на страната само в затворени опаковки или контейнери, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание.

(2) Върху опаковката или контейнера по ал. 1 се поставя етикет, който съдържа:

1. името (фирмата) и адреса на производителя;

2. наименованието на продукта и данни за биологичния начин на производство.

Чл. 99. (1) Когато производителите на храни от животински произход получат земеделски продукти от стопанство с биологично производство, те проверяват целостта на опаковките или контейнерите и наличието на етикет, съответстващ на чл. 98, ал. 2.

(2) Когато при проверките се появи съмнение относно произхода и идентичността на получения продукт, той може да се преработва или пакетира като произведен по биологичен начин след разрешение на контролния орган, освен ако се предлага на пазара без означаване на биологичното производство.

Раздел V

Чл. 100. (1) Представител на контролния орган съставя протокол, който съдържа:

1. пълно описание на дейността на вносителя, вкл. помещенията, които използва, съоръженията за съхранение на внесените животни и продукти от тях и граничните пунктове, през които ще се извършва вносът;

2. описание на мерките, които вносителят трябва да предприеме за спазване изискванията на тази наредба.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от вносителя.

(3) Вносителите на животни, животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, водят счетоводство, което позволява да се установят:

1. произходът, видът и количеството на всяка внесена партида и по искане на контролния орган детайли относно превозването на партидата от износителя от страната износител до помещенията или складовете на вносителя;

2. видът и количеството на продадените от вносителя продукти, техните получатели и по искане на контролния орган детайли относно превозването на партидата от помещенията или складовете на вносителя до получателите.

(4) Вносителите са длъжни да съобщават на контролните органи за вноса на всяка партида продукти и да им представят сертификатите, доказващи биологичния начин на производство.

(5) Вносител, който съхранява продукти, произведени по биологичен начин, в складови помещения, където се преработват, пакетират или съхраняват и други продукти или фуражи, е длъжен:

1. да изолира продуктите, произведени по биологичен начин, от другите продукти и/или фуражи;

2. да идентифицира партидите, произведени по биологичен начин, така че да изключи смесването им с други партиди.

Чл. 101. (1) Контролният орган извършва внезапни проверки и пълни проверки на място на помещенията и съоръженията на вносителите поне един път годишно. По преценка на контролния орган се проверяват и други съоръжения за съхранение, които вносителят използва.

(2) Контролният орган проверява счетоводните документи по чл. 100, ал. 3 и сертификатите по чл. 77.

(3) Когато има съмнение, че се използват неразрешени продукти, контролният орган може да вземе проби за изследване на продуктите.

(4) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 102. (1) Лицата, които внасят животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до счетоводната им документация и особено документацията за сертификатите по чл. 77.

(2) Вносителите са длъжни да предоставят на контролния орган всякаква информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 103. (1) Продукти, произведени по биологичен начин, се внасят в страната само в затворени опаковки или контейнери, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание.

(2) Опаковките и контейнерите по ал. 1 трябва да са с обозначение за износителя и с всякакви други знаци и номера, позволяващи идентифицирането на партидата със сертификата по чл. 77.

Чл. 104. (1) При получаване на продукти, произведени по биологичен начин в друга страна, вносителят проверява целостта на опаковките или контейнерите и съответствието между партидата и сертификата, който я придружава.

(2) Когато при проверката по ал. 1 се появи съмнение относно произхода и идентичността на продукта, той може да се търгува, преработва или пакетира като произведен по биологичен начин след разрешение на контролния орган, освен ако се предлага на пазара без означаване на биологичния начин на производство.

Чл. 105. (1) Животинските продукти и храните от животински произход от внос, произведени по биологичен начин, се превозват на територията на страната само в затворени опаковки или контейнери, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание.

(2) Върху опаковката или контейнера по ал. 1 се поставя етикет, който съдържа:

1. името (фирмата) и адреса на вносителя на продукта;

2. наименованието на продукта и данни за биологичния начин на производство.

Глава пета

ОЗНАЧАВАНЕ

Чл. 106. При етикетиране и реклама на животински продукти биологичното производство може да се означи, когато:

1. то се отнася за начин на земеделско производство;

2. продуктът е произведен или внесен в страната при спазване изискванията на глави втора и трета;

3. производството или вносът са били обект на контрол по реда на глава четвърта;

4. при етикетирането е отбелязано името на лицето, осъществило контрола.

Чл. 107. (1) При етикетиране и реклама на храни от животински произход биологичното производство може да се означи, когато са спазени изискванията по чл. 4.

(2) Етикетът на храните от животински произход включва изброяване на всички използвани съставки в низходящ ред според тяхното процентно тегло. Той включва и пълните наименования на всички използвани добавки.

(3) За съставките по чл. 4, ал. 1, т. 2 в етикета се отбелязва, че не са произведени по биологичен начин.

(4) Когато в храната са вложени билки и/или подправки, те се отбелязват в етикета, а когато съставляват повече от 2 % от общото тегло на продукта, се посочва и тяхното процентно съотношение.

(5) Всяко вещество, включено в храната от животински произход, се счита за отделна съставка и се отбелязва в етикета съгласно ал. 2 и 3.

Чл. 108. Означенията на съставките на храните по чл. 5 имат същия цвят и шрифт като означенията на останалите съставки на продукта. Те се нанасят заедно с наименованието на продукта и посочват процента на съставките от земеделски произход в продукта чрез израза "Х % от съставките от земеделски произход са произведени по биологичен начин".
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "земеделски продукти" са непреработените растителни и животински продукти;

2. "животински продукти" са месо, мляко, вълна, мед и яйца, които не са претърпели обработка;

3. "храни от животински произход" са преработените животински продукти, предназначени за човешка консумация и съставени основно от една или повече съставки от животински произход;

4. "екстензивно животновъдство" е животновъдство, при което не се прилагат промишлени технологии на хранене и отглеждане на животни; на големи площи се отглеждат малък брой животни, които се изхранват пасищно (само с фураж, произведен от тези площи);

5. "интензивно (конвенционално) животновъдство" е животновъдство, при което се прилагат промишлените технологии за хранене и отглеждане на животни;

6. "производство на животински продукти" са технологии, извършвани при селскостопанска дейност с цел добиване, опаковане и първо етикетиране на животински продукти;

7. "производство на храни от животински произход" са операции за консервиране и/или преработка на животински продукти (вкл. клане и разфасоване), както и опаковане и/или изменение на отразяването на биологичното производство при етикетиране на тези продукти в сурово, консервирано и/или преработено състояние;

8. "етикетиране" е поставянето на текстове, означения, марки, картини или знаци върху опаковка, документ, етикет, бандерол или увивна лента на земеделски продукт;

9. "фуражни суровини" са: продуктите от растителен или животински произход в естествено състояние, пресни или консервирани, производни от тяхната промишлена преработка, както и органичните и неорганичните вещества със или без добавки, предназначени за хранене на животните през устата - непреработени или преработени в комбинирани фуражи или концентрати;

10. "фураж/фуражни суровини, произведени по биологичен начин" са фураж/фуражни суровини, произведени по правилата на биологичното производство, посочени в тази наредба и в Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях;

11. "фураж/фуражни суровини в период на преход" са фураж/фуражни суровини, отговарящи на правилата за биологично производство с изключение на периода на преход, където тези правила се прилагат поне една година преди реколтата;

12. "конвенционален фураж/фуражни суровини" са фураж/фуражни суровини извън тези по т. 5 и 6;

13. "съставки от земеделски произход" са:

а) непреработени земеделски продукти, продукти, получени от тях чрез измиване, почистване или чрез термична, механична и физична обработка за намаляване съдържанието на вода в продукта;

б) продукти, получени от продуктите по буква "а" чрез други операции, използвани при производството на храни, освен ако тези продукти не се считат за хранителни добавки или ароматични вещества;

14. "съставки от неземеделски произход" са: хранителни добавки, ензими за хранителни добавки, ароматични вещества, вода, сол, препарати, приготвени на базата на микроорганизми, минерали, микроелементи и витамини;

15. "ароматични вещества" са веществата, добити чрез физични, химични или микробиологични процеси от растителни или животински суровини, които са предназначени за храна;

16. "хранителни добавки" са веществата от натурален или изкуствен произход, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като суровина за производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства, и които се добавят по технологични съображения към храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхраняването й и остават като нейна съставка;