Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г

36

- По дяволите, пак ни изиграха! – ругае Спейд.

Продължи на 21.

37

Спейд млъква, замисля се за миг и продължава:

- Само че убийците са свързани с властта. И да ги арестува, полицията веднага ще ги пусне на свобода.

Продължи на 76.

38

39

Твоята приятелка насочва обектива към надлеза, а ти мислиш какво да правите до пристигането на президентския кортеж. Можеш да огледаш затревената площ над ул. „Елм“ – мини на 190, или да чакаш съобщение по радиостанцията – попадаш на 142.

40

- Едната кола е тук, другата – на „Мейн“ и „Рекърд“ – напомня Бети.

- Спейд и Драйфус вземат колата от паркинга до склада. Среща – на ъгъла на „Мейн“ и „Рекърд“ – заповядва Джи Пи.

Тичате вкупом към паркинга и се качвате в синята кола. Сядаш на кормилото.

- Включи радиостанцията на полицейска честота – казва Джи Пи на Бети, но като я вижда толкова объркана, сам взема радиостанцията и натиска копчето. Слушате с напрегнато внимание, но полицейският предавател мълчи. След малко вашата станция започва да пука и се чува глас:

- Диспечер! Тук инспектор Сойер. Описание на заподозрения: слаб бял мъж, около трийсетгодишен, ръст 178 сантиметра, тегло 75 килограма, носи пушка 30-30, видимо „Уинчестер“.

- С какво е облечен?

- Свидетелят не помни.

- Заподозреният все още ли се намира в зданието или го е напуснал?

- Свидетелят не може да каже със сигурност. Свидетелят не знае бил ли е в зданието.

Предаването завършва, а вие мълчите. Спейд и Драйфус вече пристигат с червената кола.

- Напипахме следа! – изтръгва се от гърдите ти.

- Знаеш ли адреса на Осуалд? – пита за всеки случай Джи Пи.

- „Норт Бакли“ 1026 – отговаряш, без да се замислиш ти.

Включваш на скорост и потегляш към тихите квартали на

Далас, където ще продължи да действа безмилостната машина на престъплението. След десетина минути бързо каране стигате до целта.

Ще огледате паркираната кола – продължи на 271.

Ще изчакате спокойно – отиваш на 163.

Ще гледаш движението по улицата – попадаш на 124.

Ще търсиш съучастници на Осуалд – мини на 98.

41

- Искаме да наемем кола.

- Качвайте се, ще ви закарам.

Продължи на 68.

42

Осуалд те поглежда и нито мускул не трепва по лицето му. Той продължава да те гледа все така спокойно, без да обели дума, после рязко замахва и те удря в корема. Ударът веднага ти изкарва въздуха. Главата ти се замайва, присвиваш се и падаш на улицата.

Ще се хвърлиш срещу Осуалд – продължи на 96.

Ще го оставиш да си върви – мини на 64.

43

- Да?

- Да?

- Какъв приятел?

- Томсън. Бен Томсън.

Това е Джордж Сенатор. Той може да води дълъг многозначителен разговор, без да казва нищо и без да каже кой говори – Раби или Сенатор. Подходящ случай да му пуснеш някое име от кубинските агенти, които са участвали в събитията – Роналдо Кубела и Мигел Касас Саез. Последният е бил доверен човек на Раул Кастро и от началото на ноември до 22 ноември е бил в Далас.

- Много поздрави от Роналдо.

- А?

- А!

С Джордж Сенатор ударихте на камък. Всъщност ти си сигурен, че той не знае нищо за заговора.

Мини на 90.

44

Някой те потупва по рамото. Обръщаш се и виждаш жена на около петдесет години.

- Какво правите? – пита тя с вид на човек, срещнал дявола.

- Ш-ш-шт!

Жената поглежда нагоре, където краят на въжето се губи в синьото небе. Всичко изглежда така, сякаш въжето виси във въздуха, без да е завързано за нещо стабилно. От нищото се появява крак, втори крак, после човек и на земята слиза Том Драйфус.

- Ние сме илюзионисти – обясняваш на жената и намигаш на писателя.

- Да, ние тренираме за световния конгрес на илюзионистите в Париж.

Лицето на жената се отпуска, тя се усмихва радостно.

- Аз много обичам цирка. Когато бях малка...

Нямате време да я слушате, по въжето се спуска Бети.

- А, ето и едно момиче – възкликва досадницата.

Бети я поглежда учудено и докато откача въжето, казва:

- Аз съм фотограф.

- А, фокусник-фотограф! – досеща се жената. – Никога не съм виждала такова нещо.

После слизат Спейд и неговият шеф, частният детектив Джи Пи. Горе остават двамата шерпи Зенраб и Плаф.

Ако те тревожи състоянието на Бети, мини на 5.

Ако всичко е наред, продължи на 27.

45

С. ХОЛАН Д: „В този момент госпожа Кенеди погледна към тези момичета, едно от които тъкмо правеше снимки, а другото просто стоеше, и тя (госпожа Кенеди) се обърна към мястото, където седяха президентът и губернаторът Конали. И, мисля, тя разбра какво става... В този момент още един куршум го улучи... Той просто го събори на пода. Той (президентът) просто се повали долу. Чух трети изстрел, а наброих всичко четири... Не бях сигурен, че третият звук беше изстрел.“

ДЕЙВ ПАУЪРС(свидетел): „Третият изстрел отнесе горната част от главата на президента, и звукът беше толкова отвратителен, сякаш грейпфрут се смачка в стена... Отначало ми се сгори, че изстрелите се раздават отдясно над главата ми, но в един миг имах чувството, че този изстрел дойде от виадукта.“

ПОЛИЦАЯТ БОБИ ХАРГИС (карал мотоциклета отляво на президентската кола): „Стори ми се, че главата му избухна... Бях залят с кръв, мозък и някаква кървава течност... Това така ме шибна, че помислих, че куршумът ме е улучил... В този миг ми се мярна мисълта, че стрелят от железопътния надлез.“

Мини на 221.