Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г



страница7/33
Дата23.07.2016
Размер1.47 Mb.
#2854
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   33

46


Следват минути на напрегнато очакване. Най-после линейката идва, свидетелите се отдръпват. Лекарят констатира смъртта, двама яки санитари слагат мъртвото тяло на полицая Типит на носилка и го качват в линейката. Друга полицейска кола пристига да запише имената на свидетелите и да ги разпита. Вие се въртите наоколо да научите нещо важно за събитията и това е голямата ви грешка. Времето, през което можехте да видите какво прави Ли Харви Осуалд, изтече. Загубихте и последната нишка на престъплението.


47


Кубинските емигранти-антикастровци и ЦРУ.

Първо да видим какви са те.

Животът на кубинските емигранти е забулен в тайна, те винаги са в конфликт със закона. Повечето от тях са луди глави, изпълнени с чувство за мъст и горчива тъга по изгубената родина. Те постоянно трябва да крият имената, роднинските си връзки и своите адреси от комунистическите агенти на Кастро, които ги дебнат по петите. Отначало ЦРУ вижда в тях голяма сила и ги организира в бойни отряди за въоръжено нахлуване в Куба. След Карибската криза ФБР често нрави внезапни нападения срещу техните лагери. Кубинските емигранти вече имат втори враг – властите на САЩ.

След ракетната криза през октомври-ноември 1962 година Кенеди обявява, че ако Съветският съюз махне ракетите си от Куба, той ще се откаже от опитите си за нахлуване в Куба и ще спре помощта си за антикастровските групировки. И той наистина затруднява тяхната работа. Започва усилена охрана на крайбрежието във Флорида. Митничарите пречат на антикастровците. Голям брой от тях са арестувани, конфискувани са .няколко техни кораба. На първи май 1963 година американското правителство прекратява финансирането на Кубинския революционен комитет.

Дали антикастровците не са се опитали да настроят американците срещу Кастро и да предизвикат ново нахлуване в Куба? Продължи на 312.

48

Джи Пи подкарва колата към ул. „Елм“.

- Как мислиш, Кевин, ще видим ли там това, което очакваме?

- Нищо не е така, както очакваме.

Още щом пресичате ул. „Хюстън“, виждате малко задръстване. Причината е един зелен „Форд“ пикап, неправилно паркиран до зелената площ. Бети веднага прави няколко снимки.

Ще предложи Драйфус – прехвърли се на 201.

Ще предложи Джи Пи – продължи на 180.

Ще предложи Спейд – отиваш на 37.

Ще действаш бързо – мини на 76.

49


Някъде под вас се чуват бързи, силни, нервни стъпки.

Ще потърсите новодошлия – мини на 311.

Ще чакате полиция – продължи на 270.

50


- Чух, че господин Раби бил тук.

- Господин Раби? – вдига учудено вежди жената, сякаш не разбира какво й говориш.

- Да. Господин Раби е стар мой приятел.

Жената отминава, без да ти отговори. Продължи на 267.



51


Изваждаш радиостанцията.

- Ало, Спейд, чуваш ли ме?

- Да. Къде си?

- Долу в склада. Мога да започна операцията.

Ще изключиш ли радиостанцията?

Да – мини на 130, не – отиваш на 272.



52


Когато се качвате в колата, Бети поглежда часовника си и тежко въздиша:

- Господи, ставаме посреднощ! Нормалните хора още спят.

Минава 6 часът. Вие бързате с двете коли към предградието Ървинг да пресрещнете Осуалд.
ЛИ ХАРВИОСУАЛД (1939-1963). Роден в Ню Орлийн. Баща му умира от инфаркт два месеца преди да се роди синът му. Отначало живее у леля си, после в приют. На 15 години започва да чете Маркс. На 17 години се записва доброволец в армията. Мълчалив, затворен, особняк. Служи в морската пехота. Има достъп до секретни материали – работа в радарна станция, шифри за разпознаване на самолетите. Бил е в тренировъчна база на американската армия в Мисисипи, след това във военната база Ацуги в Япония. Там е имало секретни самолети У-2, както и разузнавателен център на ЦРУ. В Ацуги той вероятно е вече агент на руското разузнаване. Купува си фотоапарат и снима. Неговата част се премества във Филипините, после в Тайван. Когато се връща в САЩ, по негова молба е уволнен от армията, под предлог че трябва да се грижи за майка си. През 1959 година заминава за Съветския съюз. Постъпва на работа в Минския радиозавод, но никой не го е виждал да работи. Минава обучение в Минската школа за разузнавачи. След близо тригодишен престой в Русия той се връща в САЩ. Поръчва карабина „Манлихер-Каркано“ и я получава по пощата под чуждо име. Работи случайна работа, свързва се с мафията, ФБР, с кастровци и антикастровци, пътува до Мексико сити, където посещава Руското и Кубинското консулство. На последната работа в Тексаския склад за учебници е назначен по времето, когато вече се е знаело за посещението на президента Кенеди в Далас. Официално обвинен, че сам, без никаква помощ, е убил президента Кенеди с един изстрел от карабината „Манлихер-Каркано“ кал. 6,5мм. Единственият куршум, според официалната версия, е изминал странен път: минал е през гърба на президента, излязъл от гърлото му, после направил странен завой, за да отнесе задната част на черепа му. след което раздробил рамото и ръката на губернатора Конали. По лицето на Осуалд не са открити следи от барутни газове, каквито трябваше да има. ако беше стрелял с карабината. Има следи от барут по ръката, може би е стрелял при убийството на полицая Типит на 22 ноември. Убит на 24 ноември с малокалибрен пистолет от Джек Раби в подземието на Далаското полицейско управление пред очите на цяла Америка — преместването на Осуалд се предава по телевизията. Женен за рускинята Марина Прусакова. Баща на две деца
Пътувате мълчаливо към Ървинг. Във вашата кола сте ти, Бети и Спейд, останалите са в червената кола зад вас. Двамата с Бети затваряте очи и задрямвате.
- Пристигнахме!
Отваряш очи и поглеждаш часовника. Има още време до появяването на някои от действащите лица.
Ще изчакате – мини на 213.

Ще отидете в някое кафе – продължи на 205.

Ще се огледаш за нещо подозрително – отгърни на 164.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница