Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г
Изтегляне 1.47 Mb.
|
61Осуалд изчезва през задния вход. Хвърляш се към Бети и я вдигаш от пода. За щастие тя се е отдръпнала инстинктивно и не е пострадала много от удара. Отначало гледа уплашено и цялата трепери, но след няколко секунди се оправя. - Вече съм добре – казва тя. Двамата се хвърляте след бившия морски пехотинец. Като не го виждате сред хората наоколо, излизате пред главния вход на склада за учебници, където се навъртат Спейд и останалите. Продължи на 40.
62- Аз познавам доктор Хомър Ууд – произнася важно Спейд. Управителят кимва. - Да, той често идва тук със сина си Стърлинг.
ХОМЪР УУД, баща на Стърлинг. Потвърждава думите на сина си. Когато видял Осуалд на телевизионния екран, той го познал, но не казал на сина си. Синът видял снимката на Осуалд и казал: „Татко, това е същият, който стреляше от съседната кабина.“ Ако Драйфус иска да каже нещо, мини на 88. Ако не държиш да останете, напусни стрелбището и продължи на 194. 63Бети подхвърля друга идея – да се качите в зданието на съда. Отначало нейното предложение ти изглежда приемливо, но скоро намираш най-голямата му слабост – сградата на съда ще ви откъсне от мястото на действието, оттам не можете да се намесите в борбата, ще останете само неми свидетели на събитията, които ще разтърсят цяла Америка, и не само Америка. Прескочи на 218. 64Започва да ръми. Осуалд надниква в един от прозорците на къщата, в която живее неговият колега. След малко Фрейзър излиза и се качва в колата си, където вече седи Осуалд. Минава седем и двайсет. Фрейзър пали, пуска чистачките и тръгва към Тексаския склад за учебници, който се намира на „Дейли Плаза“. - Да се опитаме да ги забавим! – прошепва Бети, сякаш се страхува да не я чуе Осуалд. - Стига шеги! – отсича Спейд. - Ако ги забавим, ако пукнат гума или нещо такова, сигурно ще спасим президента Кенеди – настоява Бети. – Трябва само да забавим малко Осуалд. - Осуалд е само изкупителната жертва, агнецът на олтара на правосъдието. Върху него трябва да паднат всички мълнии, за да бъдат защитени главните участници в заговора – казва Спейд, но все пак прави опит да забави малко служителите от склада за учебници. Той изпреварва колата на Фрейзър, натиска леко спирачка, като в последния момент форсира отново и избягва удара отзад. Осуалд му прави знак, сякаш казва: „Ти луд ли си?“ Опитите ви да забавите Фрейзър и Осуалд не успяват. В осем без десет колата им стига на паркинга близо до склада за учебници. Ще гледате как Осуалд и Фрейзър отиват на работа – мини на 80. Ще огледате друг паркинг – продължи на 171. 65- Карай към железопътната кула – казва Том Драйфус. - Точно за това си мислех – отвръща, без да отклонява погледа си от платното, Джи Пи. - По-бързо, защото скоро ще затворят улицата. - Знам, чел съм някои неща. Том. Скоро колата стига до железопътната кула, висока 4,20 метра. Кулата предлага най-добрия обзор към мястото зад дървената ограда. Намирате място за паркиране, после ти, Драйфус и Джи Пи отивате към кулата, където стои Ли Боуърс. - Добро утро – казва Джи Пи. - Здрасти – отвръща Боуърс. - Искаме да огледаме мястото – обяснява Джи Пи. - Не може, това е собственост на компанията. Джи Пи го гледа дълго в очите. Боуърс сериозно е притеснен. - Не зная, сър, наистина не зная. Хвърляте поглед към паркинга. В това време Бети снима всички паркирани коли. - Ще поговорим по-късно, господин Боуърс. - Откъде знаете името ми? - Това ми е работата, да зная – отговаря многозначително Джи Пи и избърсва с шарена кърпа оплешивяващото си теме. - Не ми е разрешено да оставям тук хора – казва объркано Ли Боуърс. Ще го заплашите – прехвърли се на 273. Ще му кажете, че сте ченгета – отиваш на 18. Ще огледате мястото зад дървената ограда – мини на 121. Ще се скриеш в колата – попадаш на 297. Ще отидеш в склада за учебници – отгърни на 258.
66Наближава единайсет и половина. Стоиш на ул. „Хюстън“, между улиците „Елм“ и „Мейн“. Слънцето напича безмилостно. Спейд ти се обажда по радиостанцията: - Кевин, чуваш ли ме? Кортежът тръгва. Заемете място с Бети на бетонната преграда в триъгълника между улиците „Мейн“, „Елм“ и „Хюстън“. Разбра ли? - Прието – отговаряш ти и се оглеждаш за Бети. Тя е на няколко крачки от теб и гледа крайния прозорец на шестия стаж от склада за учебници. - Бети!
От един поглед към теб тя веднага разбира мисълта ти. Отиваш при нея и двамата заедно тръгвате да минете от другата страна на „Хюстън“ към зеления триъгълник, за който спомена Спейд, но близкият полицай ви спира. През ума ти минава светкавична мисъл, която те поразява със своята категоричност: в този съдбоносен за цялата нация ден най-голямата пречка за спиране на престъплението е полицията! Ще пресечете от другата страна – мини на 115. Ще помолите полицая да ви пусне – отиваш на 244. Ще използвате фалшив документ – продължи на 153. 67Изтичваш на надлеза. Тук вече почти няма хора. Ако те интересува какво става тук, мини на 222. Ако започнеш действия със Спейд, продължи на 40.
68Драйфус и Спейд се качват в колата и изчезват с нея по шосето към Далас. ДАЛАС – бляскав, динамичен град в щата Тексас с население към 1963 година 1 247 249 жители. Наричат го Големия Д. Град на нефтените магнати, на висока култура и засилена престъпност. Тук небостъргачите засенчват съборетините на негрите и бедняците. Далас има своя опера и симфоничен оркестър, а сградата на театъра е построена от световноизвестния архитект франк Лойд Райт. През 1963 година в Далас стават 111 убийства. В града съществува дружество, в което влизат само онези, които са имали един милион долара, преди да навършат двайсет и една година. В магазина на „Неймън-Маркъс“ могат да се купят и коледни подаръци, и самолети, и подводница „за господина и неговата госпожа“. Има добре развит банков и застрахователен бизнес. Далас е град с най-много баптистки и методически църкви в света. След около половин час по шосето откъм града се задават две коли – една синя и една червена. Чувате сигнала на клаксона. Това са вашите спътници с наетите коли. - Каква е обстановката, Спейд? – пита Джи Пи. - Нормална, като пред убийство – отговаря някак странно Спейд и изплюва нещо. – И дъвката им не е по-хубава. Чудя се как още се крепят тук нещата. Мятате раниците в багажника, двамата с Бети се качвате в колата на Драйфус и всички заедно тръгвате към Далас. - Знаеш ли къде е мотел „Кабана“ – питаш ти писателя. - На Стимънс Фриуей. Бъди спокоен, всичко разучих – усмихва се той. - Защо непременно в „Кабана“? – учудва се Бети. - Защото скоро тук ще пристигнат две-три много важни птици. По-късно спирате пред малък мотел. Записвате се в книгата за гости и получавате ключовете от стаите. На календара пише:
Измивате се, изваждате най-важните неща от багажа и вече сте готови за първите действия. Мини на 105. Каталог: Sherpi na vremeto -> Tcherniqt petak Tcherniqt petak -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Сим Николов, 1995 г Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|