36
По улицата се задава син „Форд“ модел 59 година и спира на ъгъла. Човекът, който седи зад кормилото, не е Осуалд.
- По дяволите, пак ни изиграха! – ругае Спейд.
Продължи на 21.
37
- Мисля, че е най-добре да вземем от убиеца чантата с оръжието – казва Спейд, този път по-колебливо от обикновено. – Само така можем да спрем престъплението.
Спейд млъква, замисля се за миг и продължава:
- Само че убийците са свързани с властта. И да ги арестува, полицията веднага ще ги пусне на свобода.
Продължи на 76.
38
Бавно броиш до десет. Уличният шум се засилва, сърцето ти бие оглушително, а в склада за учебници всичко е спокойно. Отгърни на 285.
39
- Направи няколко снимки на надлеза, Бети. Може да потрябват.
Твоята приятелка насочва обектива към надлеза, а ти мислиш какво да правите до пристигането на президентския кортеж. Можеш да огледаш затревената площ над ул. „Елм“ – мини на 190, или да чакаш съобщение по радиостанцията – попадаш на 142.
40
- Към паркинга! – казва Спейд.
- Едната кола е тук, другата – на „Мейн“ и „Рекърд“ – напомня Бети.
- Спейд и Драйфус вземат колата от паркинга до склада. Среща – на ъгъла на „Мейн“ и „Рекърд“ – заповядва Джи Пи.
Тичате вкупом към паркинга и се качвате в синята кола. Сядаш на кормилото.
- Включи радиостанцията на полицейска честота – казва Джи Пи на Бети, но като я вижда толкова объркана, сам взема радиостанцията и натиска копчето. Слушате с напрегнато внимание, но полицейският предавател мълчи. След малко вашата станция започва да пука и се чува глас:
- Диспечер! Тук инспектор Сойер. Описание на заподозрения: слаб бял мъж, около трийсетгодишен, ръст 178 сантиметра, тегло 75 килограма, носи пушка 30-30, видимо „Уинчестер“.
- С какво е облечен?
- Свидетелят не помни.
- Заподозреният все още ли се намира в зданието или го е напуснал?
- Свидетелят не може да каже със сигурност. Свидетелят не знае бил ли е в зданието.
Предаването завършва, а вие мълчите. Спейд и Драйфус вече пристигат с червената кола.
- Напипахме следа! – изтръгва се от гърдите ти.
- Знаеш ли адреса на Осуалд? – пита за всеки случай Джи Пи.
- „Норт Бакли“ 1026 – отговаряш, без да се замислиш ти.
Включваш на скорост и потегляш към тихите квартали на
Далас, където ще продължи да действа безмилостната машина на престъплението. След десетина минути бързо каране стигате до целта.
Ще огледате паркираната кола – продължи на 271.
Ще изчакате спокойно – отиваш на 163.
Ще гледаш движението по улицата – попадаш на 124.
Ще търсиш съучастници на Осуалд – мини на 98.
41
- Къде отивате, момчета?
- Искаме да наемем кола.
- Качвайте се, ще ви закарам.
Продължи на 68.
42
- Алфред от Куба те поздравява – казваш достатъчно силно, за да те чуе бившият морски пехотинец.
Осуалд те поглежда и нито мускул не трепва по лицето му. Той продължава да те гледа все така спокойно, без да обели дума, после рязко замахва и те удря в корема. Ударът веднага ти изкарва въздуха. Главата ти се замайва, присвиваш се и падаш на улицата.
Ще се хвърлиш срещу Осуалд – продължи на 96.
Ще го оставиш да си върви – мини на 64.
43
Най-после някой вдига слушалката.
- Да?
- Мистър Раби?
- Да?
- Обажда ви се един приятел.
- Какъв приятел?
- Томсън. Бен Томсън.
Това е Джордж Сенатор. Той може да води дълъг многозначителен разговор, без да казва нищо и без да каже кой говори – Раби или Сенатор. Подходящ случай да му пуснеш някое име от кубинските агенти, които са участвали в събитията – Роналдо Кубела и Мигел Касас Саез. Последният е бил доверен човек на Раул Кастро и от началото на ноември до 22 ноември е бил в Далас.
- Много поздрави от Роналдо.
- А?
- И от Мигел.
- А!
- Ще ви се обадя пак.
С Джордж Сенатор ударихте на камък. Всъщност ти си сигурен, че той не знае нищо за заговора.
Мини на 90.
44
Пръв се спуска в пропастта вождът на племето, след него идва и твоят ред. Още щом стъпваш на земята, виждаш, че се намирате близо до някакво шосе. Една кола спира до вас, но ти нямаш време да гледаш кой е в колата, защото по въжето вече слиза Том Драйфус.
Някой те потупва по рамото. Обръщаш се и виждаш жена на около петдесет години.
- Какво правите? – пита тя с вид на човек, срещнал дявола.
- Ш-ш-шт!
Жената поглежда нагоре, където краят на въжето се губи в синьото небе. Всичко изглежда така, сякаш въжето виси във въздуха, без да е завързано за нещо стабилно. От нищото се появява крак, втори крак, после човек и на земята слиза Том Драйфус.
- Ние сме илюзионисти – обясняваш на жената и намигаш на писателя.
- Да, ние тренираме за световния конгрес на илюзионистите в Париж.
Лицето на жената се отпуска, тя се усмихва радостно.
- Аз много обичам цирка. Когато бях малка...
Нямате време да я слушате, по въжето се спуска Бети.
- А, ето и едно момиче – възкликва досадницата.
Бети я поглежда учудено и докато откача въжето, казва:
- Аз съм фотограф.
- А, фокусник-фотограф! – досеща се жената. – Никога не съм виждала такова нещо.
После слизат Спейд и неговият шеф, частният детектив Джи Пи. Горе остават двамата шерпи Зенраб и Плаф.
Ако те тревожи състоянието на Бети, мини на 5.
Ако всичко е наред, продължи на 27.
45
Свидетели за третия изстрел.
С. ХОЛАН Д: „В този момент госпожа Кенеди погледна към тези момичета, едно от които тъкмо правеше снимки, а другото просто стоеше, и тя (госпожа Кенеди) се обърна към мястото, където седяха президентът и губернаторът Конали. И, мисля, тя разбра какво става... В този момент още един куршум го улучи... Той просто го събори на пода. Той (президентът) просто се повали долу. Чух трети изстрел, а наброих всичко четири... Не бях сигурен, че третият звук беше изстрел.“
ДЕЙВ ПАУЪРС(свидетел): „Третият изстрел отнесе горната част от главата на президента, и звукът беше толкова отвратителен, сякаш грейпфрут се смачка в стена... Отначало ми се сгори, че изстрелите се раздават отдясно над главата ми, но в един миг имах чувството, че този изстрел дойде от виадукта.“
ПОЛИЦАЯТ БОБИ ХАРГИС (карал мотоциклета отляво на президентската кола): „Стори ми се, че главата му избухна... Бях залят с кръв, мозък и някаква кървава течност... Това така ме шибна, че помислих, че куршумът ме е улучил... В този миг ми се мярна мисълта, че стрелят от железопътния надлез.“
В обектива на камерата си виждаш Том Драйфус, вдигнал на врата си едно дете. Той стои на затревената площ и маха на президента. Само преди секунди го видя да хвърля ризата си пред колата на президента. Кога успя да стигне до затревената площ, откъде се взе това пет-шест годишно дете? Странни работи стават в Далас на 22 ноември 1963 година.
Мини на 221.
Сподели с приятели: |