Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г



страница3/33
Дата23.07.2016
Размер1.47 Mb.
#2642
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33

12


Джи Пи натиска клаксона. Виещият звук оглася въздуха над „Дейли Плаза“, но не прави особено впечатление на пазителите на реда. Полицаят с мотоциклета само хвърля небрежен поглед към вашата кола и престава да се интересува от вас. В такъв ден той има по-важна работа. Разговорът с другия полицай е част от тази важна държавна работа.

Ще се опиташ ли да задържиш човека с карираната риза?

Да – мини на 234, не – прехвърли се на 159.

13


Минават петнайсет, двайсет, после двайсет и пет минути. Джек Раби не се появява. Бети мърда неспокойно на седалката.

- Я по-добре да приберем Харк, че не се знае какви ще ги забърка – тревожи се тя.

Тръгвате по най-късия път към полицейското управление. Когато наближавате, виждате вожда на ирката да стои изправен като войник срещу сградата на полицията. Млад мъж се приближава към Харк с цигара в ръка.

- Имаш ли огънче, черна маймуно? – казва високо непознатият.

- Аз не маймуна.

- А пък аз мисля, че си маймуна, и то от най-черните, а маймуната трябва да си седи на клона.

Мъжът замахва, но Харк Ихее се навежда и избягва удара.

- Давай, Спейд!

Бившият полицай натиска педала на газта и минава съвсем близо до тротоара. Отваряш рязко вратата и събаряш на земята нападателя, а Харк Ихее скача пъргаво в колата. Отдалечавате се веднага от мястото. Том Драйфус се обръща назад.

- Струва ми се, че не се вдигна голям шум – казва той. -Какво стана, Харк?

- Там много, много интересно. Голям началник в полиция.

Вождът изважда касетофона от джоба си. Бети веднага го връща назад. По-голямата част от записа е безинтересна, но един кратък разговор привлича вниманието ви.

„Тая работа не ми харесва“, казва някакъв глас. Това е полицейският началник Къри. „И на мен, сър.“ „Кой е тоя Спейд? Кой е Джи Пи? Кажи ми, по дяволите, кои са тези? От Ню Орлийн? От Галвестън?“ „Може да са от Чикаго.“ „Искам да знам всичко за тях. Разбра ли, всичко. Давам ти срок до вечерта.“ „Разбрано, сър.“

- Откъде знаят за нас? – недоумява Бети.

Спейд се усмихва снизходително.

- Засекли са нашата радиостанция.

- Но не питат кой е Юджин Брадинг – продължава Бети.

- Те са им стари познати.

- Е, вече си имаме досие в полицията – изрича сърдито Том Драйфус. – По-лошо не съм очаквал.

- Защо да не отидем в магазина на „Линкълн-Мъркюри“? – опитва се да успокои страстите Бети. Тя иска да покаже, че е чела някои неща за убийството на президента.

Ще приемете предложението на Бети – мини на 110.

Ще потърсите танцьорката Коулман – отгърни на 202.

Ще издирите Дайъл Райдър – попадаш на 24.

14


Полицаят с патрулния мотоциклет най-сетне ви обръща достатъчно внимание. По лицето му забелязваш, че е готов да се намеси, но това продължава само миг.

Ако очакваш действия от патрулния полицай,мини на 120.

Ако очакваш нещо от другия полицай, отиваш на 261.

Ако се намеси трети, продължи на 278.



15


Повече от двайсет минути чакате Елън Маркхам, но тя не идва. Няма смисъл да си губите времето. Прехвърли се на 303.

16


- Тук спира почивка – казва Харк Ихее.

Селището на племето ирката остана в долината, а вие вече сте на мястото, където преди две години се аклиматизирахте в хроналните колиби цял ден. Сега нямате нужда от толкова продължителна подготовка – пътят е кратък, трябва ви не повече от час, и вие сте готови за пътешествие във времето. Освен вожда, с вас са Зенраб и Плаф, които познаваш добре от първата експедиция във времето.

Разпъвате хроналните колиби, подреждате багажа, а Бети бърза да снима всичко, каквото види.

- Пази си куршумите за Далас – провиква се Том Драйфус от колибата си.

Помагаш на твоята приятелка да разпъне хроналната си колиба и сам лягаш в своята. След един час почивка всички тръгвате с раници на гърба към Далас през 1963 година. Пред вас се издига висока планинска верига, но вие не поемате пътя към нея, а завивате наляво, където се простира гладка равни-на. Времето е ясно, оцветено в най-бледия нюанс на резедаво-то, нищо не пречи на пътя ви през хроналното поле. Въпреки това Харк Ихее взема мерки – всеки от вас трябва да е обвързан с някой по-опитен човек. Сред опитните вече си и ти. Засега вождът се отнася с известно съмнение към теб, защото знае колко често се оставяше да те водят чувствата, но от времето на първата експедиция са минали цели две години, ти вече си много по-разумен.

В късния следобед стигате до дълбока пропаст.

- Какво е това? – питаш учудено вожда.

- Това кое търси Кевин -.отвръща с ужасния си акцент Харк Ихее.

Толкова бързо? – учудва се Бети. По лицето й минава сянка на разочарование.

Няма нужда от обяснения, Далас 1963 се намира на дъното на тази пропаст.

Ако се спуснеш веднага, мини на 44.

Ако вземеш предпазни мерки, продължи на 78.

Ако се огледаш, отгърни на 59.

17


Чуват се аплодисменти, шум, тълпата се люшва, става по-плътна. Поглеждаш наляво, накъдето гледат всички. От ул. „Мейн“ завива надясно и тръгва по улица „Хюстън“ водещата кола на кортежа – бял „Форд“ без номер, шофирана от шефа на Даласката полиция Джеси Къри. От книгата на У. Манчестър ти вече знаеш кой е вътре. До Къри седи агентът Лоусън, на задната седалка са Бил Декър – отляво, и Сорел – отдясно. Трима мотоциклетисти са се лепнали за буфера на белия „Форд“. Хората започват да махат с ръце, но като че не всички гледат с добро око на президента.

Шествието е грандиозно, могъщо и смъртоносно.

Президентският „Линкълн“ идва към вас. Президентът носи тъмен костюм, светла риза на сиви райета и синя вратовръзка. Госпожа Кенеди е с тъмнорозов костюм и шапка от същия плат. Двамата гледат в различни посоки. Бети снима непрекъснато. От двете страни на президентската кола има по двама униформени полицаи с мотоциклети.

- Ужасна шапка – казва през шума на тълпата тя.

- Не съм те взел тук да зяпаш пембяната шапка на госпожа Кенеди – напомняш й ти. – Следи събитията, снимай всичко най-важно.

- Зная, не съм малка – сърдито отвръща Бети.

Ще снимаш затревената площ около дървената ограда – мини на 114.

Бети ще снема прозореца на шестия етаж – отиваш на 192.

Някой ще се опита да спре кортежа – продължи на 83.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница