Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г



страница33/33
Дата23.07.2016
Размер1.47 Mb.
#2642
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33

287


Тръгвате веднага след колата на Джек Раби, но скоро го изгубвате. Хитрият гангстер знае как да се измъкне от преследвачи.

- Раби ще дойде пред Парклендската болница, помни ми думата – казва Драйфус.

Излизате на булевард „Хари Хайнс“ и стигате пред болницата. Докато чакате, оглеждаш тревожните лица на журналисти и фоторепортери. Към един и половина виждате да се задава набитата фигура на Джек Раби. Той се навърта край журналистите, обяснява им колко е лошо станалото за страната, гледа да го запомнят. Бети успява да го снеме четири-пет пъти.

Малко по-дълго Раби говори с един от журналистите. Ако не те лъже паметта, това е журналистът Кантор.

Ще отидете в „Карусел“ – продължи на 112.

Ще застанете пред „Риц-Деликатеси“ – мини на 97.



288


Свидетели за втория изстрел.

СТРЕЛОЧНИКЪТ ХОЛАНД (стоял на железопътния надлез, под който е трябвало да мине президентският кортеж):',,И губернаторът (Конали, седящ пред президента) се обърна надясно, ето така; след това той започна да се обръща на другата страна, и в това време вторият куршум го улучи... Аз разказах на комисията Уорън, че той се обърна надясно, после наляво и беше поразен с втория изстрел. Съвсем сигурно, че не с първия.“

ГУБЕРНАТОРЪТ КОНАЛИ: „Обърнах се наляво, но така и не завърших обръщането си... защото нещо ме удари в гърба. Веднага разбрах какво е това: улучи ме куршум. Разбрах това, когато погледнах надолу и видях кръв навсякъде и в главата ми проблесна мисълта, че в това участват двама или трима души или някой стреля с автоматична пушка... Кръв имаше навсякъде, и аз разбрах, че куршумът е пронизал гърдите ми, и си помислих, че съм смъртно ранен.“

ХАУЪРД БРЕНАН: „...Погледнах нагоре към склада за учебници, сякаш някаква невидима сила ме накара да огледам прозорците на шестия етаж. Кръвта застина в жилите ми от това, което видях... На прозореца стоеше същият млад мъж, когото видях преди пристигането на кортежа. С една само разлика – този път в ръцете си държеше оръжие, насочено към президентската кола. Той го опря на перваза и макар че се движеше бързо, не забелязах у него паника. Това стана за една или две секунди. После вторият изстрел ме оглуши... Видях как губернаторът Конали трепна от получената рана, видях как жена му се хвърли към него на помощ. Помня, че си помислих: „О, боже мой! Той иска да ги убие, той иска да убие всички!“ Чудовищността и големината на станалото почти ме смазаха. Исках да плача, да крещя, но не можех да издам нито звук. Само гледах как се развива тази страшна драма."


Спейд, който стоеше пред входа на Тексаския склад за учебници, тръгва бързо към мястото зад дървената ограда. А времето тече. Ще забележиш ли някой от публиката?

Да – мини на 45, не – продължи на 221.



289


От отсрещната врата излиза полицейски офицер. Драйфус тръгва към него.

- Господин офицер, искаме да дадем показания.

- Почакайте тук, скоро ще ви изслушат и ще запишат показанията ви.

Ще чакате – мини на 57.

Ще търсите друг офицер – отиваш на 269.

290


Човекът спира пред къщата, оставя чантата на земята, поглежда към къщата, пак взема чантата и продължава напред във влажния утринен въздух. Той върви към дома, където живее Уесли Фрейзър, колегата на Осуалд от склада за учебници. Продължи на 205.

291


Край вас минава Юджин Брадинг, същият Джим Браден. Гангстерът излиза преспокойно от полицейското управление. Хуквате след него, но той спира едно такси и изчезва по улица „Мейн“ в посока към тройния подлез.

Ще отидете към къщата, където живее Раби – мини на 259.

Ще тръгнете към заведението на Кук – отгърни на 28.

Ще поемете към Парклендската болница – попадаш на 172.



292


Военнопромишленият комплекс.

Главната вина на Кенеди пред военнопромишления комплекс е очевидна – той е бил твърде миролюбив, а Пентагонът е искал далеч по-войнствен президент. Президентът Кенеди не е поддържал от въздуха кубинските емигранти в залива на свинете, не е приел предложението да се бомбардират съветните ракетни бази в Куба, търсел е пътища за прекратяване на студената война, правил е опити да подобри отношенията си с Хрушчов и Фидел Кастро.

Военните имат достатъчно икономическа мощ и обучен персонал, който да осъществи убийството.

Бързината, с която тялото на президента е иззето от гражданските власти и е откарано във военно-морската болница в Бетизда, съставът на лекарите, които са правили аутопсията – все военни, без необходимия опит, генералите и адмиралите, които се тълпят при аутопсията и за щяло и нещяло дават заповеди – цялата тая работа изглежда доста съмнителна.

В други страни има много случаи, когато военните убиват президента, за да заграбят властта. Така беше убит през 1973, година президентът на Чили – Салвадор Алиенде. Подобни случаи има и в други страни на Латинска Америка и Африка.

Отгърни на 312.



293


Бети насочва фотоапарата си към още един човек, който пресича улицата. Това е Харолд Ръсел, свидетел. Той завива зад ъгъла на второто здание. Мини на 225.

294


Излизаш от багажника на колата, оглеждаш се внимателно, защото сега от това зависи животът ти, и бързо се измъкваш от опасната зона. После бързаш да заемеш място сред посрещаните на улица „Хюстън“. Продължи на 66.

295


- Какво видяхте, госпожо?

Дамата се навежда към тях и казва тайнствено:

- Видях човека, който стреля. Млад човек, около двайсет и пет годишен.

- С какво стреля той?

- Пушката му имаше оптически мерник.

- Откъде стреля този човек?

- От железопътния надлез.

Ще я пуснете ли преди вас?

Да – мини на 22, не – отиваш на 315.

296


- Хей, момче, ще изпуснем най-важното за деня.

Това е Спейд.

- Кое?

- Вече изтървахме убийството на полицая Типит. Има опасност да изпуснем арестуването на Осуалд.



Излизате от сградата на „Далас Морнинг Нюз“, отивате на паркинга и се качвате на колите. Сега всичко зависи от бързината, с която ще карате из улиците на милионния град към района, където е убит полицаят Типит.

Пред кино „Тексас“ виждате няколко полицейски коли. Група полицаи извеждат от килото с белезници на ръце Ли Харви Осуалд. Бившият морски пехотинец прави опит да се изтръгне от ръцете на полицаите, но не успява, той губи контрол над събитията. Всъщност той никога не е имал контрол над събитията, но за известно време успя да избегне участта, която му беше отредена. Полицаите пъхват Осуалд в една кола, пускат сирените и всички коли тръгват към полицейското управление. Мини на 79.





297


Скриваш се в багажника на колата. Тук е тясно, тъмно и мръсно, на всичко отгоре мирише отвратително. От предварително пробитата дупчица в капака, виждаш добре мястото зад дървената ограда. Скоро убийците ще дойдат тук и тогава...

Чуваш шум от кола. Ако не се лъже Ли Боуърс, това е „Олдсмобил“, модел 1959 година. По звука разбираш, че тя обикаля, сякаш търси място за паркиране. Скоро шумът от мотора отслабва, колата напуска паркинга. Още е рано за решителни-те събития, убийците ще дойдат по-късно.

Мини на 255 или на 128.

298


Оглеждаш целия коридор, сега от това зависи животът ти. Наоколо не се забелязва жива душа.

Ще се ослушаш – мини на 249.

Ще почакаш – продължи на 38.

Ще влезеш – прехвърли се на 285.



299


След 11,30 става съвсем тихо. Всички излизат да видят президента Кенеди и сградата на склада за учебници остава праз-на. Само един или няколко души се навъртат в склада с други цели. Трябва да разбереш кой е тук и ако се наложи, да му попречиш, само не трябва да прибързваш.

Времето тече, наближава опасният момент.

Ще тръгнеш към стаята на шестия етаж – мини на 130.

Ще се обадиш по радиостанцията – продължи на 51.



300


Изваждаш за малко слушалката от ухото си и се обаждаш по радиостанцията:

- Ало, тук съм аз. Двама души зад дървената ограда, въоръжени. Какво да правя?

Ако чуеш думите на Спейд, мини на 155.

Ако се обади Джи Пи, продължи на 262.

Ако никой не те чуе, попадаш на 33.

301


Нито един мускул не трепва по лицето на Осуалд. Няколко секунди той внимателно следи действието на филма, после ръката му се плъзва към дръжката на револвера и спира върху нея, без да вади оръжието. Малко по-късно Осуалд пуска дръжката на револвера. Може би е решил, че засега той не му трябва. Прехвърли се на 34.

302


Минава полунощ. Джек Раби, в отлично настроение, тръгва с журналиста Джо Лонг към местната радиостанция. Виждате как двамата влизат в сградата на радиото, а вие оставате отвън. След около половин час Раби напуска радиото.

Къде ще отиде сега?

Във вестник „Тайм Хералд“ – мини на 157.

В един гараж – продължи на 71.



303


Спирате колата на петдесетина метра от „Дъч Мотърз“, ремонт и продажба на стари коли. Докато Спейд отвива свещта да имитира повреда, двамата с Бети отивате в сервиза и търсите монтьора Бенавидес. Връщате се с него при спрялата кола. Монтьорът отваря капака, а вие подхващате празен разговор.
ДОМИНГО БЕНАВИДЕС, свидетел по убийството на полицая Типит. 27-годишен, автомонтьор, женен, с две деца, очаква трето. През 1964 година е убит брат му, Едуардо Бенавидес. Две години бил на служба във флота. Работи ту тук, ту там, в „Дъч Мотърз“, с прекъсване – от три години.
Бенавидес бързо открива повредата, поглежда ви подозрително, получава си парите и се прибира в сервиза.

Ще се разходите из Далас – върни се на 208.

Ще отидете в закусвалнята на Остин Кук – мини на 75.

Ще посетите стрелбището край Далас – попадаш на 32.

Ще отидете в Египетския ресторант – продължи на 152.

304


Връщате се с отвратително настроение в мотела. Там ви чака последната неприятна новина – Джим Браден и Морган Браун са си плюли на петите. Продължи на 145.

305


Спирате за чаша кафе.

- Имам чувството, че машината от убийци и съучастници не ни пуска вътре – казва тихо Бети, докато сяда на високото столче до бара.

- Да – съгласява се Спейд, – и така ще бъде до края. Там вече могат и да ни очистят.

- Защо тогава се съгласи да дойдеш? – леко повишаваш глас ти.

- Това ми е работата. Но ако се върнем към заговора, в който участват много хора, неговите организатори винаги избират най-подходящите изпълнители. Може би единствената грешка при избор на участник е полицаят Типит, но тази грешка е поправима.

Допивате мълчаливо кафето и се връщате в колата.

Мини на 247.

306


Линейката с виеща сирена пристига веднага, сякаш всички в полицейското управление, а и на много по-високи места, са очаквали с голяма радост и удовлетворение най-важното събитие на деня – убийството на Ли Харви Осуалд.

Машината на заговора започва да мачка безмилостно всички, които волно или неволно са станали участници в кървавите събития на „Дейли Плаза“ в Далас. Продължи на 238.



307


КЕНЕТ КРОЙ, доброволец, 26-годишен. Търгува с недвижимо имущество, има бензиностанция, занимава се с метални конструкции, участва в родео като професионален каубой. От четири години е доброволец, поне веднъж месечно участва в патрулиране. Бил е на „Дейли Плаза“ при убийството на президента, намирал се близо до мястото, където е убит Типит. навъртал се пред кино „Тексас“, където е заловен Осуалд. Познава добре Джек Раби. При убийството на Осуалд Джек Раби излиза зад гърба на Кенет Крой. В своите показания Крой почти винаги казва: „Зная го по лице, но имена не помня.“
Къде е сега Крой? В бензиностанцията, при някой бизнесмен или върти нещо около металните конструкции? По това време не се очаква родео. Можете да попитате, но времето не стига.

Искаш ли да отидеш в магазина за леки коли?

Да – мини на 110, не – продължи на 19.

308


Двамата с Драйфус извеждате жената навън.

- Благодаря ви, сега се чувствам по-добре – казва жената.

- Да повикам ли такси? – пита я Драйфус.

- Не, благодаря.

Влизате отново в полицейското управление с надеждата да дадете показания за залавяне на убиеца. Продължи на 289.

309


Десните екстремисти и нефтените магнати.

На 22 ноември 1963 г. в. „Далас Морнинг Нюз“ помества като платено съобщение гневен памфлет срещу президента Кенеди. Памфлетът е публикуван в траурна рамка на цяла страница. Парите за съобщението, около 1500 долара, идват от нефтените магнати.

Това е нищожна част от воя, с който десните екстремисти посрещат президента. В Далас те разпространяват плакат срещу Кенеди, на който президентът е снет като затворник – в профил и анфас. Под снимката е написано: „Търси се за измяна“. На дъното на тази кампания без съмнение стои генерал Уокър. В деня, когато Кенеди пристига в Далас, генерал Уокър обръща националното знаме обратно. Когато научава за смъртта на президента, генералът закача знамето правилно и го издига на върха на мачтата въпреки националния траур.

Каква е причината за тази патологична омраза? През януари 1963 година Джон Кенеди предлага законопроект, с който се намаляват значително преференциите за нефтените компании. Ако този законопроект беше влязъл в сила, нефтените магнати щяха да губят по триста милиона долара годишно.

Мини на 312.

310


- Ще мина да поразпитам за нея.

Том Драйфус слиза от колата и тръгва да огледа мястото. Тук някъде все ще се намери някоя възрастна жена, с която да поговори за Ева. След четвърт час той се връща при вас.

- Научи ли нещо? – пита нетърпеливо Бети.

- Само за протокола.

Мини на 202.

311


Втурвате се да откриете човека, но той изчезва така внезапно, както се появи, сякаш се е разтворил в топлия есенен въздух. Продължи на 270.

312


Прибирате се в мотел „Кабана“. Настроението ти е ужасно, чувстваш се толкова потиснат, че даже не ти се говори. Цялото ви пътешествие във времето е пълен провал – не успяхте да спасите президента, не опазихте Осуалд, не разбрахте кой откъде стреля. Изчакваш останалите да се приберат по стаите си и отиваш при детектива, който стяга багажа си.

- Имаш ли представа кой организира престъплението, Джи Пи?

- Мисля, че разбрах какво стана. Според мен президентът Кенеди стана жертва на широк международен заговор. През годините на своето управление той си спечелва могъщи външни и вътрешни врагове. Вътрешните врагове на Джон Кенеди са Линдън Джонсън и тайните служби, Едгар Хувър и ФБР, десните екстремисти и нефтените магнати, ЦРУ, военнопромишленият комплекс. Външните врагове на президента са също така могъщи – Никита Хрушчов, Фидел Кастро, целият социалистически лагер. Външните врагове убиха президента Кенеди, а вътрешните заличиха следите на престъплението. Така беше извършено престъплението на века.

- Има ли вероятност престъпниците да бъдат наказани.

Джи Пи поклаща глава.

- Не вярвам виновниците да бъдат осъдени, още повече че някои от тях вече са в гробищата.

Продължи на 319.

313


Изваждаш микрофона и тръгваш към Джек Раби.

- Господин Раби, какво е за вас смъртта на президента?

Раби прави още по-тъжно лице.

- Това е голяма загуба. Загуба за цяла Америка.

- Как се отнасят лоялните граждани към тези кървави събития?

- Трябва да се обединим срещу всеки, който се мъчи да помрачи живота ни.

- Как смятате да направите това?

- С честен труд.

Продължи на 296.

314


Сградата на вестника бавно се изпълва с хора. Те са тъжни, объркани, в очите на мнозина виждаш сълзи. Някои от тях вече осъзнават, че техният вестник е внесъл своята лепта в раздухване на общата истерия срещу президента Джон Кенеди.

Една висока тъмнокоса жена припада. Просто изведнъж се свлича на земята. Няколко мъже я хващат и я внасят в близката стая. През отворената врата виждаш как някой й подава чаша вода. Опитваш се да откриеш по външния вид редактора на вестника, но не успяваш, в момент на голямо сътресение всички се държат ненормално.

Ще питаш за редактора – продължи на 148.

Ще гледаш кой влиза в сградата – мини на 267.

Ще питаш за Джек Раби – попадаш на 50.

315


Жената, която твърдеше, че лично е видяла убиеца, излиза от стаята на полицейския офицер. Най-сетне идва и вашият ред да разкажете какво сте видели на „Дейли Плаза“.

Ще чуеш нещо – мини на 263.

Ще погледнеш кой минава – отгърни на 291.

316


В късния съботен следобед Джек Раби паркира близо до ъгъла на улиците „Мейн“ и „Харууд“, където се намира Далаският затвор. Времето е хладно, духа студен вятър, но Раби не бърза да се прибере. Гангстерът изглежда доста смачкан, той е изгубил усмивката и шеговития си тон. Раби говори с журналисти, с познати. Всички знаете какво цели скромният гангстер – той иска да знае кога ще преместят Осуалд в затвора. Тук машината за информация засича, затова след около половин час той пак бърза към полицията.

И ето го дългоочаквания момент. В 20,15 съобщават, че Ли Харви Осуалд ще бъде преместен в Далаския затвор утре, неделя, в десет и трийсет преди обед.

Мини на 60 или на 145.

317


Успяваш да засечеш радиосъобщението на агента Сорел от колата на полицейския началник Джеси Къри. Сорел съобщава, че след пет минути ще пристигнат в Трейд Март, крайната цел на кортежа, мястото, където президентът Кенеди ще произнесе реч. Шофьорът на президентския „Линкълн“ Гриър, агентите от охраната, всички се отпускат, а идва най-опасната част от пътуването по улиците на Далас – „Дейли Плаза“. Агентът Кини продължава да следи главата на президента. Емъри Робъртс се обажда по радиостанцията:

- Охрана до базата. Пет минути до пристигането.

Колата на президента „Линкълн“ SS100X се движи със скорост 18 километра в час.

318


Връщате се в мотел „Кабана“ да си починете и да се подготвите за някои важни събития. Няколко часа по-късно излизате от мотела и се качвате в колите с цялата техника, която ви трябва за борба със заговорниците. Мини на 194.

319


От небето се спуска въже. Скоро вие ще се върнете във вашето време. Том Драйфус вече се кани да се изкачи по въжето, когато по шосето минава една зелена кола. От прозореца се подава дулото на пистолет. Успяваш да забележиш човек с тъмни очила. Чуват се изстрели. Всички веднага лягате на земята. Спейд вади пистолета си и стреля срещу колата, която се отдалечава с голяма скорост по шосето.


- Убийците започват да заличават следите – мърмори под носа си Спейд.

- Том, искам да те питам нещо – казва Джи Пи. – Кой беше оня човек на „Дейли Плаза“ с детето, на когото каза да се маха оттам.

- Баща ми – след кратко мълчание отговаря Драйфус.

- А детето?

- Това бях аз. Когато започна стрелбата, баща ми се хвърли върху мен и ме закри с тялото си. След тоя ден нервите му не издържаха. Идваха някакви хора, питаха нещо. Напуснахме Далас, но баща ми не можа да се оправи и след три години почина.

- Затова ли организира експедицията?

- Може би. Исках да му дам още един шанс, но не успях. Цялата експедиция не успя.


КРАЙ


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница