Издателски комплекс при нву „Васил Левски” красимир марков екстремална психология



страница1/9
Дата06.04.2017
Размер2.01 Mb.
#18620
ТипЛитература
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


КРАСИМИР МАРКОВ

ЕКСТРЕМАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Издателски комплекс при НВУ „Васил Левски”

КРАСИМИР МАРКОВ

ЕКСТРЕМАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Издателски комплекс при НВУ „Васил Левски”

Велико Търново 2013

Рецензенти:

проф. дпсн Илия Петров Пеев

доц. д-р Павлина Иванова Лазарова


©Красимир Марков – автор, 2013
ISBN 978-954-753-132-1

СЪДЪРЖАНИЕ



ПРЕДГОВОР

6

ГЛАВА ПЪРВА. ЛИЧНОСТ. ЛИЧНОСТ И СИТУАЦИЯ.

7







1.СЪВРЕМЕННИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ЛИЧНОСТТА. ПОНЯТИЕ ЗА ЛИЧНОСТ ......................................................................................................................................

7

2.ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА....................................................................

16

3.ОТНОШЕНИЕТО “ЛИЧНОСТ-СИТУАЦИЯ” В ЕКСТРЕМАЛНИ УСЛОВИЯ..................

21

4.ОСОБЕНОСТИ В ПОВЕДЕНИЕТО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ В ЕКСТРЕМАЛНИ УСЛОВИЯ............................................................................................................................................

29

Литература

34







ГЛАВА ВТОРА. ЕКСТРЕМАЛНИТЕ СИТУАЦИИ И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА.

36







1.ПОНЯТИЕ ЗА ЕКСТРЕМАЛНИ СИТУАЦИИ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ ЕКСТРЕМАЛНИ СИТУАЦИИ.

36

2.ОСОБЕНОСТИ НА СЪСТОЯНИЕТО, ПОВЕДЕНИЕТО И ДЕЙНОСТТА НА ХОРАТА В ЕКСТРЕМАЛНИ СИТУАЦИИ.

42

3.ВЪЗМОЖНИ ПЪТИЩА ЗА РЕГУЛИРАНЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА ПРИ ЕКСТРЕМАЛНИ СИТУАЦИИ.

47

Литература

57







ГЛАВА ТРЕТА. ВЛИЯНИЕ НА ФАКТОРИТЕ НА СРЕДАТА В ЕКСТРЕМАЛНА СИТУАЦИЯ.

58







1.ВЪНШНИ СРЕДОВИ ФАКТОРИ.

58

2.ВЛИЯНИЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ СРЕДОВИ ФАКТОРИ.

63

Литература

65







ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА СТРЕСА. СТРЕС И ЕКСТРЕМАЛНА СИТУАЦИЯ. ПОСТТРАВМАТИЧНИ СТРЕСОВИ РАЗСТРОЙСТВА.

66







1.КАКВО Е СТРЕС?

67

1.1.Същност на стреса.

67

1.2.Подходи към изучаването на стреса.

70

1.3.Реакции на организма при стрес.

72

1.3.1.Основни степени на стресовата реакция.

72

1.3.2.Какво става в нас при стрес?

72

1.3.3.Вегетативната нервна система.

73

2.СТРЕСЪТ КАТО ПРОЯВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПСИХИКАТА И ФИЗИОЛОГИЯТА НА ЧОВЕКА В ЕКСТРЕМАЛНА ОБСТАНОВКА.

75

2.1.Стрес в екстремална ситуация. Същност. Видове.

75

2.2.Бойни стресови реакции.

78

2.2.1.Същност на бойните стресови реакции и подходи при изучаването им.

79

2.2.2.Етапи и прояви на бойната стресова реакция.

80

2.2.3.Специфични стресови реакции на хората и дейността на ръководителя.

82

2.3.Преодоляване на ефекта от стреса в екстремална ситуация.

83

2.3.1.Стратегии за справяне със стреса.

83

2.3.2.Пътища за третиране на пострадалите от стрес в екстремални ситуации.

85

3.ТРАВМАТИЧНИ СИТУАЦИИ И КРИТЕРИИ ЗА ПОСТТРАВМАТИЧНИ СТРЕСОВИ РАЗСТРОЙСТВА. ПРИНЦИПИ НА ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ ПОСТТРАВМАТИЧНИ СТРЕСОВИ РАЗСТРОЙСТВА.

88

3.1.Травматични ситуации и критерии за посттравматични стресови разстройства.

88

3.2.Принципи на психотерапия при посттравматични стресови разстройства след преживяна екстремална ситуация.

91

Литература

97







ГЛАВА ПЕТА. СТРАХЪТ И ПАНИКАТА КАТО СПЪТНИЦИ НА ЕКСТРЕМАЛНАТА СИТУАЦИЯ.

98







1.СЪЩНОСТ НА СТРАХА.

98

2.ПАНИКА.

104

3.ВЪЗМОЖНИ ПЪТИЩА ЗА БОРБА СЪС СТРАХА И ПАНИКАТА.

109

Литература

110







ГЛАВА ШЕСТА. АГРЕСИЯТА КАТО ЕКСТРЕМАЛНА СИТУАЦИЯ.

111







1.АГРЕСИЯ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

111

2.ТЕОРИИ ЗА АГРЕСИЯТА.

112

2.1.Агресията като поведение.

112

2.2.Агресия и намерение.

113

2.3.Агресията като причиняване на вреда или нанасяне на обида.

113

2.4.Агресията като поведение, засягащо живите същества.

114

2.5.Агресия имаме, когато жертвата на подобно поведение не желае това.

114

2.6.Враждебна и инструментална агресия.

114

2.7.Други направления за описание на агресията.

115

Литература

121







ГЛАВА СЕДМА. ТЕРОРИЗЪМ. ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ КАТО ЕКСТРЕМАЛНА СИТУАЦИЯ. ПСИХОЛОГИЯ НА ТЕРОРИЗМА.

122







1.ТЕРОРИЗЪМ. ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ КАТО ЕКСТРЕМАЛНА СИТУАЦИЯ.

122

1.1.Понятие за тероризъм.

122

1.2.Класификация на терористичните действия.

124

1.3.Особености на съвременния тероризъм.

126

1.4.Особености на терористичния акт като екстремална ситуация.

126

2.ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ТЕРОРИЗМА.

128

2.1.Личностно-психологически особености на терориста.

128

2.2.Социално психологически модел на терориста.

135

3.ВИКТИМОЛОГИЯ.

137

Литература

141







ГЛАВА ОСМА. ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПНОТО ПОВЕДЕНИЕ.

142







1.ПСИХОЛОГИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ПРЕСТЪПНОТО ПОВЕДЕНИЕ.

142

2.БИОСОЦИАЛНИ ФАКТОРИ, ДЕТЕРМИНИРАЩИ ПРЕСТЪПНОТО ПОВЕДЕНИЕ.

147

Литература

148


ПРЕДГОВОР


Настоящият учебник е плод на дългогодишната преподавателска и научно-изследователска работа на автора в областта на екстремалната психология и управлението на поведението в екстремална ситуация. Проблемите на екстремалната психология са достатъчно многообразни и в един съкратен курс, пълното им разглеждане е невъзможно. Поради това, без да претендираме за изчерпателност сме набелязали, преди всичко, техните основни характеристики. Поради спецификата на дистанционното обучение, за нас този подход е правилен и позволява на студентите да разширят и допълнят своите знания съобразно интересите си и използвайки посочената в темите литература.

При написването на учебника авторът се е съобразил със съвременните постановки и разработки на наши и чужди работещи в сферата на екстремалната психология и управлението в екстремални ситуации.

Независимо, че екстремалната психология е относително тясна област, учебникът може да бъде използван от обучаемите от всички специалности, изучаващи психология или проявяващи интерес към нея.

Авторът ще приеме с благодарност отправените към него критични бележки и предложения, както към структурата, така и към съдържанието на учебника.

От автора



Глава първа
ЛИЧНОСТ. ЛИЧНОСТ И СИТУАЦИЯ.
След усвояване на материала по тази глава Вие ще можете:


  • да добиете представа, какво представлява личността в психологически аспект;

  • да разберете кои са съвременните психологически теории за личността;

  • какви са идеите за определението на личността в психологията;

  • как се осъществява формирането и развитието на личността;

  • какво е отношението личност-ситуация в екстремални условия.

Един от основните проблеми в психологическата наука е проблема за личността. Проблемът за личността не е само психологически проблем, а обект на изследване от много науки занимаващи се с човека и неговото развитие. Пред психологията проблемът за личността стои от гледна точка на изучаването на човека и неговата индивидуалност. Значението му се свежда преди всичко до две страни, от една страна възможността да опознаем по-добре себе си и по-добре да оценим собствените си възможности за развитие и усъвършенстване и от друга страна се обуславя от факта, че всички ние живеем и съществуваме в социална среда, заобиколени от личности, които също трябва да можем да познаваме.


1. Съвременни психологически теории за личността. Понятие за личност .
Понятието за личност произлиза от думата „персона”, с която древните етруски са означавали маска. В древен Рим под това понятие са разбирали начина, по който човек е отразяван в очите на останалите, а не самия човек с неговите качества, т.е. обозначавали са обществените функции на човека. Сегашното разбиране за личност се отличава значително от тези схващания. В съвременната психология с понятието личност отразяваме вътрешната същност на човека. За да можем да определим съдържанието на понятието личност, би трябвало да разгледаме различните съвременни психологически теории за личността.

Психоанализа – теорията на психоанализата известна още като фройдизъм по името на основателя си Зигмунд Фройд, определя три важни момента при разглеждането на личността: структура на личността – въз основа на многогодишни клинични наблюдения Фройд формулира психологична концепция, съгласно която психиката, а в частност и личността на човека се състои от три компонента „То”, „Аз” и „Свръх-Аз”. „То” е безсъзнателната част на нашата психика, представляваща биологичните вродени инстинкти и влечения, агресивни и сексуални. Тази част на психиката е наситена със сексуална енергия, която Фройд нарича „либидо”. По неговите възгледи човека и неговата личност са затворена енергетична система и количеството енергия у всеки човек е постоянна величина. Бивайки безсъзнателно и ирационално „То” се подчинява на принципа на удоволствието като удоволствието и щастието се приемат за главни цели в нашия живот. Втория принцип, който приема Фройд е хомеостазата, разбирана като тенденция за поддържане и съхранение на вътрешно равновесие. „Аз” –ът разбиран като съзнание се намира в постоянен конфликт с „То” и се опитва да подтисне сексуалните влечения. На „Аз” въздействат три сили – „То”, „Свръх-Аз” и обществото. „Аз” се стреми да установи хармония между тях, при което той за разлика от „То” не се подчинява на принципа на удоволствието, а на принципа на реалността. „Свръх-Аз” –ът се явява носител на моралните стандарти. Това е тая част на нашата личност, която наричаме съвест. За избягване и подавяне на конфликта между трите компонента на нашата личност ние използваме защитни механизми; теория за сексуалното развитие – според Фройд особеностите на сексуалното развитие на човека в детска възраст определят личността на зрелия човек, неговата патология, неврози, проблеми и трудности. По негово мнение психосексуалната дейност започва в кърмаческия период (орална фаза), с приучването към личен тоалет, вниманието се насочва първоначално към дефекацията (анална фаза), а след това към уринирането (уретална фаза). Към четири годишна възраст тези влечения се обединяват и преобладава интереса към половите органи (фалическа фаза). Тогава се развива Едиповия комплекс (при момчетата) и комплекса Електра (при момичетата), същността на които е в насочване на влечението към родителя от противоположен пол и агресията към родителя от същия пол. Фройд счита, че на определена възраст децата се разделят с Едиповия комплекс, поради страх от кастрация; защитни механизми – човек като правило проявява защитно поведение в стремежа си да отхвърли тези проблеми, които в момента не може да реши. Защитните механизми ни позволяват да снемем тревогата от събития, които ни застрашават. Според Фройд в определено време защитния механизъм е нужен на човека в случай, че той в момента не може да реши стоящия пред него проблем, но настъпва време, когато проблема продължава да не се решава и действащия защитен механизъм става препятствие за личностното развитие. В такъв момент поведението на човека става трудно предвидимо, той започва да вреди на самия себе си, изключва се от реалността и от стоящите пред него проблеми, т.е. самия защитен механизъм поражда нови проблеми. Фройд счита, че съществуват седем защитни механизма: подтискане на желанието, отрицание, рационализация, инверсия, проекция, изолация и регресия.

Определен недостатък на фройдиската концепция е преувеличаването на проблема за секса в живота и психиката на човека. Човекът се разбира като биосексуално същество, което се намира в състояние на непрекъсната тайна борба с обществото, което го заставя да подавя сексуалните си влечения. Това е причината последователите на Фройд да преразгледат идеята за безсъзнателното и да му предадат ново съдържание: стремеж към власт в резултат на чувството за непълноценност (Адлер); колективното безсъзнателно изразено в митологията, религиозната символика и изкуството и предавано по наследство – „архитипове” (Юнг); чувството за самота предизвикано от невъзможността да се достигне хармония със социалната структура на обществото (Фром). Но въпреки това заслуга на Фройд и неговите последователи, че те са привлекли вниманието върху проблемите на безсъзнателното и са започнали да изучават вътрешните конфликти на личността.



Бихевиоризъм – поведенската психология създадена от Джон Уотсън счита, че анализа на поведението трябва да носи строго обективен характер и да се ограничава с външно наблюдаемите реакции (всичко, което не се поддава на обективна регистрация, не подлежи на изучаване). Вече споменахме, че зад бихевиористите вътрешния свят на човека не подлежи на изучаване и в този смисъл те го разглеждат като „черна кутия”. Личността на човека от гледна точка на поведенската психология не е нищо друго освен съвкупността от поведенски реакции присъщи на дадения човек. Една или друга реакция на поведението възниква в резултат на определен стимул или ситуация. Това е причината формулата S →R да е основна в бихевиоризма. Законът за ефекта на Торндайк гласи, че връзката между S и R се усилва ако има подкрепа. Тази подкрепа може да бъде положителна или отрицателна, като поведението на човека произтича от факта, че той преди всичко очаква положителна подкрепа, но понякога се проявява и желанието да се избегне отрицателната подкрепа. В този смисъл от позицията на поведенската психология личността е всичко, което човек има и неговите възможности да реагира за приспособяване към средата. Така личността се разбира като организирана и относително устойчива система от навици. Промяната на подкрепящите стимули може да програмира човека да има поведение каквото искаме. През 70-те години на ХХ век бихевиоризма намери ново основание за своята концепция в теорията за социалното научаване. Бандура счита, че една от главните причини правещи ни такива, каквито сме е нашата склонност да подражаваме на поведението на други хора, отчитайки това доколко резултатите от това подражание са благоприятни за нас. В този смисъл вече са важни не само външните условия, но и доколко можем да предвидим последствията от нашето поведение.

Поведенската концепция на Бенджамин Скинър се явява отделна линия в развитието на бихевиоризма получила името оперантен бихевиоризъм. Тази концепция на поведението и разработената на нейна основа технология намират широко разпространение в САЩ, като инструмент за обучение. Провеждайки експериментални изследвания на поведението на животни Скинър приема, че има три вида поведение: безусловно-рефлекторно; условно-рефлекторно и оперантно. Първите два вида се предизвикват от стимули и се наричат още респондентно или отговарящо поведение. Това са реакции от типа S. Но този тип реакции не осигуряват сами нашата адаптация към реалната жизнена среда. Реално процеса на приспособяване се осъществява въз основа на активни проби, някои от които случайно могат да доведат до полезен резултат, който по силата на тази полезност се закрепя у нас. Такава реакция от типа R, която не се предизвиква от стимули, а се отделя от организма Скинър нарича оперантна. Въз основа на анализ на поведението Скинър формулира своята теория за наученото, според която главно средство за формиране на ново поведение е подкрепата. Биологизаторския подход присъщ на бихевиоризма достига до крайните си проявления в концепцията на Скинър, според който цялата култура – литература, живопис, музика не е нищо друго, освен хитро измислени подкрепи.



Теория на Макгайвър за поведението – според тази концепция поведението на човека се основава на зависимостта на постъпките от целите, потребностите и ситуацията. Всяка постъпка на човека може да бъде: резултат на външно въздействие (реактивно поведение); проявление на някаква вътрешна активност, потребност, желание (активно поведение); цел на постъпката може да бъде: съхраняване на привично адаптивно състояние (стабилност) или придобиване на ново качество, нови резултати (развитие). Края на постъпката (действието) настъпва тогава, когато: стигнем до желан вътрешен ефект (мнение, настроение, чувство, оценка) или достигнем до желан външен ефект (постигане на съгласие, разбиране). В резултат на посочените критерии Макгайвър определя 16 типа поведение: перцептивно, защитно, индуктивно, привично, утилитарно, ролево, сценарно, моделиращо, уравновесяващо, освобождаващо, атрибутивно, експресивно, автономно, утвърждаващо, изследователско, емпатично.

Когнитивистки теории за личността – психолозите, обединени в когнитивното направление приемат, че човек не е машина, сляпо и механично реагираща на външни влияния, а напротив със своя разум човек може да анализира реалната действителност, да прави сравнения, да взема решения и да решава проблеми. Жан Пиаже използвайки този подход доказа, че развитието на интелекта на децата става в резултат на търсене на равновесие между това което те знаят и това което се стремят да разберат. Когнитивистките теории за личността изхождат от концепциите за човека като мислещ и анализиращ, доколкото човек се намира в информационно пространство и трябва да разбере, оцени и използва информацията. Човешката постъпка включва три компонента: самото действие; мисълта и чувствата изпитвани при осъществяване на действието. По този начин външно приличащи си постъпки могат да бъдат различни, тъй като мислите и чувствата на хората са били различни. Намирайки се в реална ситуация човек няма възможност за всестранен анализ на обстоятелствата, било то поради недостиг на знания, или поради недостиг на време, поради което той трябва да направи избор, и да извърши дейността, дотук спират и бихевиористите. За когнитивните психолози постъпката в нейната когнитивна и емоционална част още не е завършена, тъй като самата постъпка се явява източник на знания позволяващ да променим мнението си за себе си или за другите. Субективната интерпретация на ситуацията се явява по-сериозен фактор при вземане на решение, отколкото обективното значение на тази ситуация.

Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница