Издава, отпечатва и разпространява Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"



страница1/3
Дата10.04.2018
Размер479.8 Kb.
#65733
  1   2   3


Издава, отпечатва и разпространява

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"

Лято 2008 брой 2(24)


Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив


Редакционен съвет:

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев – Трявна

Павлина Тачева – Сандански
Коректори:

Керанка Милушева

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев


Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24



Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/28-11-37,

GSM: 0888-347-284

E-mail: grace@evrocom.net

Web:http://gracebg.org

Извикайте към мен

и ще ви отговоря

и ше ви кажа

велики и тайни неща,

които не знаете.

(Еремия 33 3)

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


От редакцията................................................3
Основи на християнството

Бъди горещ, а на хладък.................................4
Да бъдем като тях

Мария Удуърт – Етер

Из книгата „ Божиите генерали”.................16
В светлината на божието слово

Даването. Живот и законно задължение.....39
Химни за Господа

Грешница.......................................................44
Свидетелства

Споделя Евдокия Михайлова.........................47
Българска Мисионерска мрежа

Молете се за......Китай...............................52
Новини.........................................................60


Тези, които са управлявани от Божия Дух, те са Божии синове.” Римляни 8:14
Здравейте приятели!
Това е писмо до теб. Написано е чрез мен от Господ Исус Христос. С него Той ти казва, че те обича много и страда, когато ти не ходиш в Неговия път. Когато нехаеш за Неговите повеления, с които иска да те предпази от клопките на сатана.

В най-новия превод на Библията от Българско Библейско дружество в книгата Притчи глава 16, стих 6 се казва: „Вината се очиства чрез милосърдие и вярност и злото се избягва чрез страхопочитание пред Господ.” С този стих Бог ни казва, че ако някой се е провинил пред Него, трябва да се покае за сторения грях и да прояви милосърдие и вярност т. е. да не се подвежда отново по лъжите на сатана, а да е верен на повеленията на Господ. Да има страхопочитание към Него, което ще пази сърцето му от грешни помисли, езика му от лъжливи и негативни думи и живота му от постъпки, които го отдалечават от Бога. Страхопочитанието към Бог ще го учи да се вслушва в думите на Божието Слово и ще пази сърцето му от зло.

Страхопочитанието пред Господ ще го учи на покорство. Да отбягва пътищата на нечестивите. Да ходи само в пътя на Господ, който е насочен право напред. Пак в Притчи 4: 23 Бог казва: „От всичко, което трябва да пазиш, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.”

Стефка Стойчева

Основи на християнството
Бъди горещ, а не хладък

Нели Колева


Благодаря ви за поканата да говоря на вашата конференция!

Бях поканена да проповядвам на едно служение на вярващи. Обикновено на тези събрания говорят само мъже, но моят Небесен Татко ми даде тази привилегия – да споделя свидетелството си. Да им разкажа, как бях изцерена от множествена склероза (MS), ужасна, неизлечима болест, след като бях болна цели 17 години – последните 10 години почти не бях излизала от апартамента. През повечето време ми беше трудно да стана от леглото... Всъщност за втори път ме каниха да споделя за Божия слава чудото, което моя Скъп Исус извърши в живота ми.

Прекарах повечето време от деня в молитва и в присъствието на Святия Дух. Беше вече късно през нощта, когато чух много ясно Слово от Господа, което Той искаше да споделя следващия ден: „Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. Така, понеже си хладък- нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата си.” (Откр. 3:15-16).

Господ ми каза: „Има повече надежда за тези, които са студени – да се обърнат към Мен и да бъдат спасени, когато видят нещата, които започват да се случат на земята. Те ще осъзнаят, че се нуждаят от Мен. Има повече надежда за студените, отколкото за тези, които са хладки. Хладките мислят, че Ме познават и отиват в Небето, но те не Ме познават и никъде не отиват.Аз все още треперя, като си помисля за това. Исус идва! Всеки може да види и да усети това. Няма да говорим за знаците – те са толкова много. Всеки може да види, че живеем в различно време. Никога не е било това, което виждаме и чуваме. Исус идва! Това е видимо и се усеща.

Ние четем в І Йоан 2:18 „Дечица, последно време е.” В английския превод се казва „последен час е.” После четем в 20 стих, че никой не може да ни заблуди, че имаме помазание от Святия Дух, което ни учи и знаем всичко. В последно време, в последния час, много заблудители, много фалшиви учения ще дойдат и ще опитват да заблудят мнозина и да ги отвърнат от истината. В стихове 20 и 21 четем: „А вие сте помазани от Святия Дух и знаете всичко. Пиша ви, не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината.”

Студените – тези, които не са спасени, ще се обърнат към Исус и ще викат за милост, защото знаят, че се нуждаят от Него, че се нуждаят от спасение.

Горещите – те нямат проблем, за тях ще говорим по-късно.

Хладките! Кои са те? Как са станали хладки? Те са били горещи в началото, когато са приели Исус, готови да споделят с всеки Благата вест, готови да вършат подвизи за Него. Но като минава време, стават все по-малко развълнувани, ходят на църква, слушат проповеди и им става скучно. Имат много работа. Чакат ги сериалите по телевизията. Започват да се наслаждават на светските програми, на сайтовете и компютрите. Защо не? Нали има нужда от забавление и затова са създадени ТВ и компютрите. Да! Само, че има и копчета, и всеки избира какво да гледа... Ако се наслаждаваш на „Биг брадър”?!... Чувала съм някои да казват: „Ами, не мога 24 часа, 7 дни в седмицата да съм само с Исус. Имам нужда и от други неща”. Сърцата им са пълни с всичко друго, но не със Словото на Бог. И обикновено започват да измислят причини да не ходят на църква и започват да критикуват.

Скоро прочетох: „ Защо се смесвате с мръсотията на света”. Ще си позволя да цитирам няколко реда от една книга, която е написана с цел, да събуди тези, които спят и нехаят за времето, и състоянието си: „Прекарват часове на бдение пред телевизора, но само минути на бдение в молитва; изпитват глад за новините и нещата от света, но нямат никакъв апетит към Словото; обичат да пируват, но ненавиждат да постят; приветстват Божиите благословения, но се пазят от Неговото бреме; За това ли умря Исус?! Това ли е нашия „нов живот” в Него?! Всеки, който с наслада гледа извратените сапунени сериали, служи на друг бог.”

Нека видим какъв е Божият стандарт според Словото Му: „А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии; Нито срамни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по добре благодарение. И не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по добре ги изобличавайте.” (Ефесяни 5:3-4, 11); „Да пази себе си неопетнен от света!” (Яков 1:27); „И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота , като се усъвършенстваме в святост със страх от Бог.” (ІІ Кор. 7-1); „Вършете всичко без роптание и препиране, за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате Словото на живота.” (Фил. 2:14-16).

Въпросът е, споменават ли се между нас блудства, срамни приказки, подигравки и неприлични неща. Как някои участват в безплодните дела на тъмнината? Достатъчно е да натиснеш копчето на телевизора; достатъчно е да отвориш компютъра и всичко това се излива в домовете на светиите. Някои хора не се смущават, не се чувстват неловко от езика и мръсните сцени във филмите. Имаме неспасени близки, колеги, съседи, които погиват, но как може да им помогнем да се променят, ако си приличаме твърде много с тях, ако присъствието ни, не ги изобличава за греховете им......

Смит Уигълзуърт разказва как веднъж пътувал с влак за конференция в Ирландия. По време на пътуването прекарал време в молитва и в общение със Святия Дух и Бог го изпълвал с любовта Си. Слязъл на една гара да измие ръцете си. „Когато се върнах обратно във вагона, предполагам, че Духът на Бога правеше лицето ми да грее...” Там имало двама духовници. Единият от тях извикал: „Ти ме изобличаваш за грях”. И след няколко минути всички във вагона викали към Бога за спасение. „Между които блестите като светила на света...” Нека всеки да изпита себе си, да изпита сърцето си....

Кои са духовно хладките и как са станали хладки, ако са били горещи в началото? Те не са посветени, не са потопени в помазанието и не се наслаждават в присъствието на Исус. Стопляни малко от Исус и изстудявани от света, на който се наслаждават повече. Вървят по средата, в пътя на мнозинството, само че този път води директно в ада. Ще го извикаме високо и ясно: „Пътят, по който ходят мнозината, води директно в ада!

Нека да видим какво казва Исус в Марк 4:18, 19 за тях: „Посятото между тръните са онези, които слушат Словото. Но светските грижи, примамката на богатствата и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.” Когато светът влезе в едно сърце, Словото на Бог си отива от там, и когато Словото влезе, светът си отива! Можем да видим какво е казано в І Йоан 2:15 и в Яков 4:4 „Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога. И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.” Словото нарича прелюбодейци, приятелите на света. Исус говореше за идването на Човешкия Син в Лука 21 и каза на учениците в 33 и 34 стих, че: „Небето и земята ще преминат но Моите думи няма да преминат!Той искаше да разберат, че това няма да се размине и Той ще дойде. Това разбира се, се отнася за цялото Слово! Всичко, което е казано, ще се сбъдне и в следващия стих ги предупреди: „Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и онзи ден да ви постигне внезапно като примка.” Аз лично съм се опитвала да споря и да казвам на Исус, как може да сложи на едно и също място тия, които пиянстват, пируват и преяждат – заедно с тия, които имат житейски грижи?! Когато всичко това превземе сърцето ти, то натежава и те отделя от Господа. Това е стратегията на лукавия, да държи Божиите деца далеч от Него, за да ги завлече заедно с всички други при себе си.

Аз все още плача... Не е шега да чуеш: „Аз не ги познавам, те не отиват никъде.” Това е съдбата на хладките. Те мислят че са спасени и Го познават, но Исус каза, че Той не ги познава. Бог ми показа също в Матей 25:1-2 притчата за десетте девици: „А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните като взеха светилниците, не взеха масло в съдовете си.” Много неща могат да се говорят. Ще обясня само това, което Господ ми показа. Проблемът на неразумните беше, че те бяха винаги заети с много неща и нямаха време да напълнят светилниците си с масло. Техните светилници бяха празни и никой не виждаше светлината им. Никой не беше стоплян от огъня на Святия Дух. Винаги заети, те бяха уморени и заспали. Те ходят на църква, вършат много неща, говорят за помазание, изглеждат като истински. „Имащи вид на благочестие, но отречени от силата Му” (ІІ Тимотей 3:5). Няма да говорим за тях повече. Ако иска някой да научи кои са и какви са, може да прочете от 1 до 6 стих в същата глава. Едно качество на характера им е неблагодарност. Праведният е благодарен. За нечестивите нищо не е достатъчно, за да бъдат благодарни. Говорим за неразумните девици – те чуха, че иде Младоженецът, но не можеха да влязат на сватбата с празни светилници. Те викаха: „Господи, Господи”, но Той не ги познаваше. Те бяха непосветени и непослушни, вършеха нещата без Него, бяха пръчки без плод. Животът на Лозата не течеше в техния живот – сухи пръчки на Лозата, готови да бъдат хвърляни в огъня. Виждали ли сте сама пръчка да дава плод? Колкото и да се напъва пръчката, няма да може да даде плод, трябва да е свързана с истинската Лоза.

Защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо.” Не познаха времето на Неговото посещение и когато викат: „Господи, Господи”, Той не ги познаваше. Исус каза: „Те ще пропуснат Моя ден без масло, без огъня на Святия Дух, без Мен; и всичко, което ще чуят от Мен е: Не ви познавам!” Неразумните и разумните бяха заедно, но разликата беше: „А разумните заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си.” (стих 4). Те знаеха, че без Него нищо не могат и нищо не са. Те знаеха, че са пръстни съдове и ако не е поради изляното съкровище в тях, няма да имат сила и никой няма да ги забележи, и пръстта винаги мирише на пръст, на глина. „А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.” Обичам да сравнявам пръстния съд и съкровището в него с някое олющено, ненужно гърненце, захвърлено от предишния си стопанин. Но когато сложат в него злато и диаманти – истинско съкровище, тогава всеки го цени. Новият Стопанин го поставя на специално място и какво, ако гърнето си каже: „Аз съм много голямо нещо” и не съзнава, и не помни, че до скоро е било едно захвърлено и ненужно, пукнато, олющено гърне и сега само поради съкровището в него, е ценено. Разумните разбират това и прекарват време с Господа. Търсят лицето Му, стоят с Него на трапезата. Те са светлина и сол на земята.

Животът от истинската Лоза тече през разумните. Те са живи писма написани не с мастило, но с Духа на живия Бог и хората около тях могат да видят и да познаят техния Господ и Спасител.” (ІІ Коринтяни 3:2-3). Живи писма, пришълци и чужденци на света, посланици на Бога! Когато те викат: „Господи, Господи”, Той им отговаря: „Аз Съм тук за теб, Мое дете!” Апостол Павел знаеше най-добре и го каза и на нас, как да живеем за Господа и да Му служим. Римляни 12:1-2 „И така, моля ви братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.” Първо е посвещаването ни на Господа „не сте свои си, но сте били с цена купени”, с най-скъпата цена – скъпоценната кръв на Исус. Не казвай, че никой не те цени и си ненужен. Ти си купен със скъпа цена!

Посвещаваш се и обновяваш ума си и това става само чрез Словото. Ако не Го четеш, не чакай да се обнови ума ти. И когато се обнови умът ти, от опит ще познаваш каква е Божията воля и ще бъде много лесно да Му кажеш: „Да бъде Твоята воля”, защото ще знаеш, че Неговата воля винаги е това, което е добро и Му угажда. Винаги е съвършена. Давид викаше: „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми да бъдат угодни на Тебе!” Днес ние трябва да искаме гледането на очите ни и слушането на ушите ни, и ходенето на нозете ни – всичко да бъде угодно на Господа. Апостол Павел казва: „ядете ли пиете ли, нещо ли вършите, всичко да бъде за Негова слава!Нуждаем се от огън да изгори всичко нечисто, свят огън, който да изчисти всеки примес.

Само чистите по сърце ще видят Бога.”

Господ Исус Христос идва и ние усещаме това. Какво Бог Отец очаква да види, преди да изпрати Исус да вземе Църквата Си? На първо място, трябва да разпознаем времето на Неговото идване: „Ще бъде както във времето на Ной и на Лот.” Знаем какви бяха хората по времето на Ной – толкова зли и нечестиви, че Бог се разкая, че създаде човека. Следващото, което Той чака е, да имаме вяра: „Човешкия Син ще дойде, но ще намери ли вяра на земята.” На трето място е освещение: „Без освещение никой няма да види лицето Му.” Аз винаги съм си представяла как Исус казва: „Отче, виж моята невяста се уморява, вече й е трудно, не е ли време?” и Отец Му отговаря: „Не, не още, тя не прилича на Теб, не живее като Теб, не е свята като Теб, не обича като Теб.” Осветени – отделени от света, отделени за Господа! И най важното е, да имаме любов помежду си, защото беззаконието се умножава, а любовта на мнозинството намалява, охладнява, но който устои докрай в любов, той ще види лицето Му. Ние трябва да говорим на всеки за Исус – винаги, когато имаме възможност, и да сме сигурни, че са Го приели и познали като Господ и Спасител – това е абсолютно важно. Но това, което Господ ми каза, е, че Той е много загрижен за духовно хладките християни, за тези, които мислят, че са спасени и Го познават, и че отиват в Небето, а никъде всъщност не отиват...

Апостол Петър говореше на хората, че ще дойдат времената на освежаване. Копнеем ли за тези времена. Деяния 3:19-21 казва: „Затова, покайте се и обърнете се, за да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.” Да се научим да отделяме скъпоценното от нищожното. Съживление е, когато пръчките и истинската Лоза са свързани и те започнат да дават много плод...

Ти, който си дете на Бога, и си се покаял, и си изкупен от проклятието на закона, живееш за Господа, слушаш гласа Му и Го следваш, знай, че Исус дойде, за да ти даде изобилен живот. В Йоана 10:10 Исус каза: „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби. АЗ ДОЙДОХ, ЗА ДА ИМАТ ЖИВОТ И ДА ГО ИМАТ ИЗОБИЛНО.

Ти си дете на Царя на царете. Името ти е записано в Книгата на живота, поканен си на царската трапеза – изобилие има за теб на трапезата на Царя. Мемфивостей считаше себе си за мъртво куче дори на царската трапеза. Но ти отвори сърцето си, реши да влезеш през отворената врата на изобилния живот! Виж себе си като дете на великия, всемогъщ Бог на Създателя на Вселената. Промени мисленето си, промени нещо! Ако правиш едно и също достатъчно дълго и не виждаш резултат – вземи решение да направиш нещо ново. Бог върши винаги нещо ново, но ние отказваме да го видим. Промени нещо! Чуй Господа! Сигурно има какво да ти каже. Не слушай лъжите на лъжеца, че трябва едва да оцеляваш!

Исус казва: „Аз дойдох за теб, за да ти дам изобилен живот!” Отвори сега сърцето си и Го приеми! Приеми дара на изцеление, на благословение. Ако си приел Исус, приеми и Неговата пълнота! (Ефесяни 1:17-23; 3:14-21). Много е важно да викаме към Бога и да искаме да ни даде дух на мъдрост и откровение, ти сам да получиш откровение, това променя всичко. Амин!


Нели Колева,

Банкя, Август 2007 г.



Да бъдем като тях
Мария Удуърт-Етер /1844-1924/

Из книгата „Божиите генерали”


«Господ ми е дал специална мисия – да донеса дух на единство и любов...» Във всяка страна Бог издига хора, които се впускат за повече от Него и казват: «Ела и ни помогни. Ние искаме духа на любов. Ние искаме чудесата и знаменията.» От Деяния на апостолите до сега в петдесятната история не е имало човек, чрез който Божият Дух да се е проявявал повече, отколкото чрез Мария Удуърт-Етер. Тя е била невероятна жена с видение и духовна сила. Изправяла се е пред жестока опозиция, издигала е малката си ръка и е позволявала на Святия Дух да разпростира огъня Си.

Сестра Етер е живяла в областта на Духа като мощен съд на божественото ръководство и свръхестествените проявления. Тя е била верен приятел на Небето, избирайки да загуби земната си репутация, за да спечели небесна. Мария е родена през 1844 г. в една ферма край Лисабон, щата Охайо. Била новородена на 13-годишна възраст по време на Третото голямо пробуждане. Проповедникът, който я довел до Господ, се молил животът й да бъде „запалено светило”. Но едва ли е предполагал, че това малко момиче, за което току-що се бил молил, щяло да стане бабата на Петдесятното движение, разпространило се по целия свят.

Мария веднага чула Божия призив и посветила живота си на Господ. По късно тя щяла да напише за призванието си: Аз чух гласа на Исус да ме призовава да изляза по пътищата и шубраците и да прибера изгубените овце." Но едно нещо я спирало – била жена, а по онова време на жените не им било разрешено да проповядват. В средата на XIX в. жените дори не можели да гласуват по време на националните избори, така че всички се мръщели на жената-проповедник. А да си неомъжена и в служение не можело да става и дума. Така че, Мария премислила нещата, които Господ й бил казал, и решила, че за да изпълни призванието си, ще трябва да се омъжи за мисионер. И така, тя планирала да продължи обучението си, после да постъпи в официален колеж, за да се подготви. Но трагедия сполетяла сплотеното й семейство.

Баща й бил убит, докато работел на полето в тяхната ферма, и тя незабавно се върнала, за да подпомогне издръжката на семейството. Така надеждите й да получи официално образование били разбити и тя се примирила с това, което мислела за нормален християнски живот.

АНГЕЛИ ВЛЯЗОХА В СТАЯТА МИ...” – По време на гражданската война Мария срещнала П. X. Удуърт, който се бил завърнал от фронта, ранен в главата. След кратък период на главозамайващо ухажване тя се омъжила за бившия войник. Те опитали да се занимават със земеделие, но всичките им усилия били напразни. Сякаш всичко се проваляло. С течение на времето Мария станала майка на шест деца. Така че, тя се опитала да се примири с нормалния живот на съпруга, а Господ продължавал да я призовава. Но тя, завладяна от ролята си на съпруга и майка, не можела да откликне на призива. Нейният мъж нямал никакво желание за служение, тя имала да отглежда шест деца и самата била болна. Тогава истинска трагедия сполетяла дома им. Те загубили пет от шестте си деца поради болест. Мария успяла да се вземе в ръце след този ужасен период, но съпругът й никога не могъл напълно да се възстанови след преживяното. Тя се опитала да му помогне, докато отглеждала единствената им оцеляла дъщеря. През всичкото това време тя нито веднъж не се огорчила срещу Бог, нито закоравила сърцето си в резултат на загубата. Но Мария имала нужда от отговор за незатихващата болка в нейното сърце, породена от трагедията, сполетяла семейството. Отказвайки да се предаде, тя започнала да изследва Словото на Бог. Така открила, че жени били използвани от Бог из цялата Библия.

Тя прочела пророчеството на Йоил, че Божият Дух щял да се излее върху мъжете и жените. Но Мария погледнала към небето и казала: „Господи, не мога да проповядвам. Не знам какво да говоря и нямам никакво образование." Все пак тя продължила да чете и да открива истини в Божието Слово, докато се борела с призива си. По-късно щяла да напише: „Колкото повече изследвах, толкова повече неща намирах, които ме осъждаха." Тогава получила голямо видение. Ангели влезли в стаята й. Отвели я на запад, над прерии, езера, гори и реки, където видяла дълго и широко поле със златисто жито, полюшвано от вятъра. При вида на тази гледка тя започнала да проповядва и видяла как житните класове започнали да падат на снопи. Тогава Исус й казал, че „точно, както падали житата, така и хората щели да бъдат поваляни", докато проповядва. Накрая Мария осъзнала, че никога нямало да бъде щастлива, докато не се покори на призива. В отговор на това велико видение от Бог, тя смирено отговорила „да" на Неговото призвание върху живота й и Го помолила да я помаже с великата Си сила...



Така че се научете смело да се покорявате на Бог. Смелостта донася Божията сила и ще смълчи във вашето присъствие обвинителите ви. Също така е добре да намерите някои здрави жени със стабилни служения, от които да се учите, и позволете на тези думи на сестра Етер да ви окуражат: „Скъпа моя сестро в Господ, докато слушаш тези думи, позволи на Духа на Христос да дойде върху теб и да ти даде желание да извършиш работата, дадена ти от Господ. Крайно време е жените да позволят на своята светлина да свети. Да извадят талантите си, които гният скрити, да ги използват за славата на Бог и да извършат с мощта си всичко, с което биха се захванали, като разчитат на силата на Бог, който е казал: „Никога няма да те оставя!" Нека не се оправдаваме със слабостта си. Бог ще използва слабите неща на света, за да засрами мъдрите. Ние сме синове и дъщери на Всевишния Бог. Не трябва ли да почетем нашето висше призвание и да направим всичко, на което сме способни, за да спасим онези, които са в долината на сянката на смъртта? Не изпрати ли Той Мойсей, Аарон, Мириам да бъдат ваши водачи? Варак не посмя да срещне врага, без Девора да бъде до него. Господ избра мъже, жени и деца според своето желание - Анна, Олда, Ана, Фива, Наркис, Трифена, Персида, Юлия, Мариите и сестрите, които се трудеха с Павел. Нима не подобава на жените днес да се трудят на Христовата нива и лозе, както някога?"

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница