Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат



страница6/7
Дата25.10.2017
Размер450.75 Kb.
#33133
1   2   3   4   5   6   7

Любовта изгонва страха


Свръхестествено е!

(Превод със съкращения)

Представяме ви класически епизод от програмата „Свръхестествено е!“ от 1996 година. Ще се запознаете с жена, която била отвлечена от сериен убиец, търсен от ФБР за изнасилването и убиването на 40 жени. Чуйте историята ѝ за това как Бог по свръхестествен начин я опазва от този луд човек!
Сид Рот: Представете си, че отивате да пазарувате в Kmart. Приключили сте с покупките и вече сте близо до колата си, когато изведнъж усещате как в ребрата ви е опрян пистолет. Един мъж, който е в списъка на ФБР с 10-те най-търсени престъпници и който е убил по най-жесток начин 40 жени, които приличат на вас, ви казва: „Влизай в колата!“ Вие какво бихте направили? Марги Палм ... Ти не си знаела, че този човек е в списъка на ФБР с 10-те най-търсени убийци в САЩ; не си знаела, че той е убил по най-брутален начин 40 жени ... мисля, че е убил последната си жертва вечерта преди да опре пистолета си в ребрата ти. Коя беше първата мисъл минала през ума ти? Какво беше първото нещо, което ти каза в момента на отвличането?

Марги Палм: Първото нещо, което си помислих беше: „Ще умра!“


С.Р.: Чакай малко. Нека ти задам един въпрос. Ти си силна християнка. Преди интервюто ми каза, че същата сутрин си се молила по-дълго, отколкото обикновено. Тогава, как си могла да си помислиш такова гадно нещо?
М.П.: Ами ние хората представляваме тяло, дух и душа. Душата е умът ни. Съответно ние имаме мисли, които не са в синхрон със Словото на Бог и това, което Той ни казва. Но най-странното нещо е, че следващите думи, които излязоха от устата ми бяха: „Ти познаваш ли Исус Христос?“ Библията ни казва, че устата ни говори това, с което е изпълнено сърцето ни - „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Матей 12:34). Т.е. това, което беше в духа ми, излезе от мен. А мисълта, която мина през ума ми (че ще умра), може би беше от сатана или просто естествена плътска мисъл и реакция, защото към мен беше насочен пистолет.
С.Р.: А той какво отговори на този въпрос?
М.П.: Аз бях в шок. Той каза: „Не, аз не искам да вярвам в Исус. Изобщо не ми се говори за това. Влизай в колата и седни на ръцете си. Само да мръднеш - ще те убия!“ Всъщност, рано сутринта, към 2 часа, той беше убил едно момиче точно по този начин. Тя е била с него в колата, след което той я застрелва право в лицето и открадва колата ѝ. Аз не знаех нищо за това, защото не бях чела новините във вестника. Всичко се случи около Рождество. Единственото, което знаех, че този мъж беше сериозен в заплахите си. Той изглеждаше точно като герой от филм - психар, човек, страдащ от психично разстройство, треперещ, плачещ ... не беше се бръснал ... Та, аз седях върху ръцете си, а той насочи пистолета в ребрата ми. Вътрешно, в себе си, започнах да питам Господа какво правя тук; защо съм на това място? „Господи, аз Те обичам. Защо съм на това място?“ Чух как Той ми отговори, че Сам Той ме е поставил точно тук, след което чух стихове от Писанието ... чух ги много силно вътре в мен. Един от тези стихове беше: „Давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила” (Лука 10:19). Нищо няма да те нарани. А следващият стих, който дойде със сила към мен беше: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват ...“ (Марк 16:17). После чух Святият Дух, Който ми каза: „Стига си седяла върху ръцете си. Положи ги на главата му и вземи властта над силата на врага. Теб нищо няма да те нарани!“
С.Р.: Ти направи ли го?
М.П.: Ами ... в началото се подвоумих. Седях и продължавах да чувам тези стихове. Те станаха по-силни от мъжа до мен. Помислих си: „Ако това не е Бог - мъртва съм.“ Но реших, че това е Бог, защото Той ме беше обучавал в продължение на много години да чувам гласа Му. Бях уверена, че е Той. Казах: „Добре, Господи. Ще го направя.“ Измъкнах ръцете си изпод мен, като преди това го бях попитала: „Как се казваш?“ „Стивън“ - отговори той. Аз му казах: „Сега ще се помоля за теб.“ „Не, няма.“ „Да, ще се помоля за теб“ и измъкнах ръцете си и ги сложих на главата му. Пистолетът все още беше насочен към мен. Не си спомням точно какво казах докато се молех, но беше нещо свързано с това, че ми е дадена власт над змии и скорпиони и над цялата сила на врага, но в Исуса Христа нищо не може да ме нарани или да нарани този мъж ... аз няма да умра днес ... Стивън няма да умре днес и че в името на Исуса Христа аз заповядвам на всяка една демонична сила да го напусне, да напусне колата ми. Казах, че днес заявявам, че този мъж ще служи на Исуса Христа преди още да е свършил днешният ден.
С.Р.: Това от духа ти ли излезе или от ума?
М.П.: От духа ми. То просто прогърмя от духа ми ...
(бел. пр. - тук в разговора се намесва асистентката на Сид Рот и пита Марги Палм защо е казала точно тези думи и дали има сила в тях)
М.П.: Божието Слово е помазано със сила и когато ти изговаряш думи, дадени ти от Святият Дух - да, ти имаш сила. Думите на Исус са дух и сила.
С.Р.: Ами той какво каза? След като се помоли какво се случи?
М.П.: Веднага след това аз отново седнах на ръцете си и започнах да се моля, а той каза: „Лейди, не е необходимо да седиш върху ръцете си. Не знам защо, но ми се иска да си поговоря с теб.“ После добави: „Не мога да повярвам, че седя в колата с някаква си религиозна фанатичка.“
С.Р.: И така ... Този сериен убиец ти казва ... Ти всъщност не си знаела, че той е убиец ... но той изобщо каза ли ти какъв е и какво е извършил?
М.П.: Стивън се опита да ми каже. „Мразя се! Ще се самоубия днес!“, повтаряше той. Спомена, че може би ще бъдем въвлечени в престрелка. „Престрелка ли? Но кой е този човек?“ Не му позволих да ми разкаже: „Не искам да знам какво си направил, но вярвам, че днес Бог ме постави в тази кола, тук при теб ... заради твоето бъдеще. Исус те обича. Исус иска да ти прости!“ Интересното е, че аз не изричах просто думи. След като се бях помолила с онази молитва, Божият мир просто се стовари върху тази кола; покри я като с одеяло.
С.Р.: Чувал съм много хора да употребяват този израз: „Мирът на Бога падна като одеяло.“ До колкото можеш, опиши това чувство.
М.П.: Главното нещо беше, че аз не изпитвах никакъв страх. Никаква уплаха, въпреки че 38-калибров пистолет беше насочен към мен.
С.Р.: Марги, това не е нормално, не е естествено.
М.П.: Не, не е. Не се страхувах. Изпитах едно невъобразимо състрадание ...
С.Р.: Ти имаш ли деца? Колко годишни бяха по онова време?
М.П.: На 3 и на 4 годинки.
С.Р.: Не си ли мислеше за тях?
М.П.: Всеки път когато започвах да си мисля за тях, аз някак си отхвърлях тази мисъл и се съсредоточавах върху това, което Господ искаше да направя през този ден, а то беше да извикам, да призова духа на този мъж. Почувствах, че това беше моята задача и че Господ ми я беше дал да я изпълня. От Кmart, магазина, пред който се случи всичко това, ние отидохме на друго място. Той каза, че му се пиеше кока кола. Искаше да продължи да говори с мен. Стивън паркира колата. Просто седяхме и разговаряхме. Тогава той ми каза: „Лейди, не знам какво по-различно има в теб, но никога през живота ми не съм изпитвал такава любов. Не е сексуална любов ... просто не я разбирам. Ти да не си ангел? Коя си ти? Защо не те е страх от мене?“ Самата аз бях изненадана от факта, че не изпитвах никакъв страх, изобщо не се страхувах от него. Вътрешно, продължавах да си мисля: „Не мога да повярвам колко дълбока е Божията любов! Не мога да повярвам, че всъщност изпитвам любов и състрадание към този човек, който иска да ме убие!“ Наистина чувствах любов и състрадание към него, защото и той ги почувства. Той ми каза много по-късно, че причината да извърши всички тези ужасни неща с 40-те жени е, че те са се страхували от него. „Карах ги да правят всичко, което исках, защото те бяха ужасени от мене. Страхуваха се от мен. Но ти не се страхуваш от мен и точно това ме впечатли, и ме накара да те слушам.“ Библията казва, че няма страх в любовта. Съвършената лю

траха.Той ме запита защо изпитвам тези чувства? Отговорих му: „Исус няма да се появи пред тебе, но Той се изявява чрез людете Си. Любовта в мен е много по-мощна от омразата, таяща се в теб.“ ... понеже през целият ден той повтаряше, че мрази толкова силно, че дори Бог не би му простил всичко, което е извършил. „Ти не ми позволяваш да ти разкажа какво съм сторил, но няма такъв Бог, Който да покаже милост към мене.“


С.Р.: Мисля, че който и да е на негово място, убил по най-жесток начин 40 жени, би си мислел същото. Логически е да си мислиш, че Бог няма да ти прости. Но пък не е библейско да си го мислиш. Ти как му отговори?
М.П.: Мисля, че много християни се чувстват по този начин. Може и да казваш, че Бог прощава на хората, но когато седиш в кола с някой, който иска да те убие, тогава е съвсем различно. Предполагам, че прошката на Бога ме завладя и аз я почувствах. Изпитвах чувствата на Святият Дух - невъобразимо състрадание към него и това чувство се предаде и на него. Просто се усещаше. Тогава той каза: „Аз чувствам повече любов да се излива от тебе, отколкото от който и да е друг в живота ми. Но не я разбирам, лейди.“ Казах му, че това е Божията любов. А той отговори: „Никога повече няма да се върна в затвора.“ Отвърнах: „Но ти вече се намираш в затвора, в затвора на омразата.“
С.Р.: А той защо просто не те пусна да си тръгнеш?
М.П.: През целият ден той повтаряше, че няма как да ме пусне да си отида, въпреки че ме харесвал. Опасяваше се, че ще кажа на всички кой е той и че ще го намерят и хванат. Изобщо не си позволявах да мисля кой можеше да бъде този човек. Продължавах да гледам към Господа и се молех в Духа, молих се на езици.
С.Р.: Това са езици, които Бог дава и човек се моли не от собственият си ум и интелект, а от Духа. Апостол Павел казва в Новият Завет: „Аз се моля на езици повече от който и да е човек.“
М.П.: Интересното е, че в ситуация на изключителен страх, такава в каквато аз се намирах, умът ти направо блокира. А това, което се намира вътре в теб ... кой всъщност си ти, то излиза наяве и се проявява.
С.Р.: Това, което изпълва сърцето, това говори устата.
М.П.: Така че тази сутрин Святият Дух ме накара да се моля 5 часа. Зная, че Той ме е подготвял духовно, изграждал ме е духовно ... А преди това да се случи, аз просто отивах отивах до колата си и изпитвах невъобразим глад да заучавам стихове от Библията, да се „храня“ с цели пасажи от Словото. То казва, че ние се променяме чрез обновяването на ума си. Така че аз вече имах и в ума си тези стихове.
С.Р.: Ти успя ли да го заведеш при Господа?
М.П.: Случи се нещо много интересно. През цялото време той повтаряше, че най-вероятно някъде по пътя полицията ще ни обгради и че ще има престрелка. Не знаех, че над Сан Антонио летяха хеликоптери и че полицията претърсваше улиците. Оказа се, че той е бил в списъка на ФБР с най-търсените убийци и престъпници през последните 10 години. Отговорих му: „Има евангелисти, които посещават затворите.“ „Кои са те?“ Споменах името на един от тях. Той се замисли, а евангелизатора живееше във Форт Уърт. Стивън каза: „Искам да ида във Форт Уърт.“ „Аз не го познавам лично“, отвърнах аз. „Да, обаче аз искам да отида там.“ И започна да ми казва, че може би ще иде до Остин и от там до Форт Уърт или директно да иде там. И докато говореше Бог ми показа, че пътя е блокиран и то точно в района на Остин. След което Бог ми показа видение на една малка автобусна спирка в Кървил. Видях и как Стивън се качваше в автобуса. Казах му: „Господ ми показа тази картина. Не трябва да ходим в Остин. Пътищата са блокирани. Трябва да идем в Кървил.“ Веднага щом казах това, той отговори: „Искам да отидеш в 7/11 (бел.пр. - верига от магазини) и да ми купиш бира, цигари и вестник.“ „Добре, ще го направя. Но просто не ме карай да чета това, което си извършил. Не искам да знам.“ Започнах да подразбирам, че Стивън беше извършил нещо наистина много лошо, но не можех да си представя, че беше чак толкова ужасно. Влязох в магазина и там нямаше никой освен мен. Можеше много лесно да избягам. Но отново Бог ми каза: „Остани!“
С.Р.: Стига, бе! „Остани“?! Марги, влязла си в магазина, а в колата ти има сериен убиец, отнел живота на 40 жени, които са приличали на теб, защо тогава не излезе от задната врата на магазина и не избяга?!
М.П.: Защото не мислех като човек. Мислех като Святият Дух. Святият Дух постоянно ми напомняше написаното в Римляни 6:16: „Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате ...“ Осъзнавах, че ако се подадох на духа на страха, нещо ужасно можеше да се случи. Просто направих избора си. С Бога - всичко е въпрос на избор. Трябва да избереш да му се покориш; да избереш да Му служиш. И аз избрах точно това. Избрах да вървя със Святият Дух. Върнах се обратно в колата и разгънахме вестника. Той ме погледна след като прочете първата статия. „Тук се казва, че пътищата около Остин са блокирани. Ти откъде знаеше това?“ Отговорих: „Бог ми го каза.“ „И какво още ти каза Бог?“ „Откри ми, че трябва да отидем в Кървил и че ти трябва да хванеш автобуса там.“ „Добре, лейди. Така и ще направим.“ Тръгнахме по пътя за Кървил. Оказа се, че аз случайно имах в себе си две касети с проповеди на евангелиста, за който му бях споменала. В продължение на няколко минути ние слушахме записа. После той го изключи и каза: „Изпитвам нужда да споделя с тебе следното - имам син. Много го обичам, но не мога да понеса мисълта, че той живее в този ужасен свят. А и аз съм имал толкова гнусен и отвратителен живот.“
С.Р.: Ти успя ли да разбереш защо всичките му жертви са си приличали? Защо е избрал някой, който изглежда като теб?
М.П.: Имам чувството, че майка му е изглеждала по този начин. И затова в омразата си към нея, той излива върху жени, които приличат на нея.
С.Р.: А ти какво му отговори по отношение на сина му?
М.П.: Казах: „Хубаво. Ти продължаваш да говориш за сина си. Но искам да ми отговориш на един въпрос. Ако твоят син беше извършил всички тези престъпления, които ти си сторил и аз не знам какви са те, но е извършил същите отвратителни неща, ти би ли му простил? Това е първият въпрос, който искам да ти задам. И вторият е - и ако ада съществуваше, ти би ли отишъл в ада заради него; би ли умрял на негово място и би ли отишъл в ада?“ „Това наистина са много трудни въпроси, лейди.“ „Аз бих искала да ми отговориш.“ „Аз обичам сина си и да, бих умрял за него. Ако имаше ад, бих отишъл и в ада заради него.“ „Стивън“, отговорих аз, „точно това направи и Исус за теб.“ „Лейди, ти ми проповядваш вече цял ден и аз най-накрая разбирам какво всъщност ми казваш.“ Продължихме да пътуваме мълчаливо за известно време. Изведнъж обаче, той започна да се оглежда насам-натам из колата ми, сякаш търсеше нещо. Отклони колата от пътя и спря. Следващото нещо, което се случи беше, че ръцете му се издигнаха право нагоре във въздуха и той погледна нагоре, казвайки: „Исусе, съжалявам за всичко, което съм сторил. Моля Те, прости ми. Искам да отида в Рая.“ Аз просто седях в пълен шок, невярваща на очите си. По-късно Стивън ми каза, че чул гласа на Бога, като глас на човек ... физически ... и Той му казал: „Това е последният път, в който те призовавам!“ И точно поради тази причина той започнал да се оглежда в колата ми. Гласът бил толкова силен! Когато го чул, той разбрал, че всичко, което съм му говорила през деня е истина и че това е Исус. Святият Дух просто паднал върху него и ръцете му се вдигнали от само себе си нагоре. Никога не му казах: “Хайде сега, повтори тези думи след мен.“ Нищо такова. След това той каза: „Отиде си! Няма го!“ „Кое си отиде?“, попитах аз. „Чувството на омраза! Омразата я няма! Аз съм толкова ужасен човек, не заслужавам това, което ми се случва!“ Той плачеше и плачеше. „Лейди, имаш ли нещо против да те прегърна? Не мога да повярвам! Ама то е истинско!“ „Да, така е! Исус е реален!“ Започнах да му разказвам историята на Павел ... Но както и да е. Станахме приятели след всичко преживяно. Говорихме си повече и всеки път когато той изпсуваше или кажеше лоша дума, се извиняваше: „Съжалявам, съжалявам, лейди!“
С.Р.: Той кога реши да се предаде? Нали уж е трябвало да има престрелка?
М.П.: Той продължи да шофира до Кървил. Но изведнъж спря колата и изпразни всичките си патрони в дамската ми чанта. Стигнахме в Кървил и аз си помислих: „Ако сега на автобусната спирка няма автобус за Остин - оплесках я!“
С.Р.: Човешкото в теб май е искало да се прояви мъничко ...
М.П.: Така е, да. Намерихме автобусната спирка. Тя беше съвсем малка, точно такава, каквато я видях във видението си. Влязох вътре и запитах: „Има ли скоро автобус за Остин?“ „Да,всъщност следващият автобус, който ще пристигне след около 30 мин., пътува за там.“ Купих един билет - за него. Излязох от автогарата, държейки билета в ръка, а той се смееше. Отворих вратата на колата, а той каза: „Нека позная. За Остин е.“ „Да.“ Поседнахме в едно ресторантче и ядохме хамбургер ...
С.Р.: Стига, бе! Това направо не е за вярване!
М.П.: Мхм. Невероятна история! Започнах да му разказвам за духовният свят и че той е реален. Казах му, че Библията ни учи, че: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ (Ефес. 6:12) и че в плътта аз съм много по-слаба от него, но Бог ми позволи да използвам оръжието на Неговото Слово; оръжието на молитвата и виж промяната до която те доведоха. „Права си! Знаеш ли какво, лейди, през целият ден не обърнах внимание на това как изглеждаш.“ И точно в този момент автобусът за Остин пристигна. „Автобусът ти дойде. Време е да се качваш.“, казах му аз. Той се качи, като преди това ми каза: „Ако никога повече не те видя, ще те видя на Небето.“
С.Р.: А сега искам и аз да ви кажа нещо. След като Стивън се качил на този автобус, той се предал доброволно без да оказва никаква съпротива. Бил осъден на смърт. Екзекутирали го на електрическия стол, но умрял, знаейки, че греховете му са простени. Не зная дали това е и вашият последен шанс, но направете Исуса Спасител и Господ на живота си.

Превод: anah_su_namun



Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница