Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат брой 3 (33) есен 2010



Дата09.12.2017
Размер453.93 Kb.
#36402

благодат, бр.3, 2010г.




Издава, отпечатва и разпространява

Християнски център за хора с увреждания „Благодат"

брой 3 (33) есен 2010
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева – Пловдив


Редакционен съвет:

Иво Фердинандов – Годеч

Илияна Киркова – Враца

Мукадер Яшарова – София

Негослав Събев – Трявна

Павлина Тачева – Сандански


Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.


Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/28-11-37,

GSM: 0898-54-71-16

E-mail: stefka@gracebg.org

Web: http://gracebg.org

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

С няколко думи…………………………………………3


Споделя Илияна Киркова…………………………...4
Спри да вършиш всичко сам………………………...7

Джойс Майер


Бащиното сърце на бога…………………………….15

Джон Доусън


Мощта и Служението на Святия дух в теб……….33

Кенет Копланд


Живот основан на упование на Господа………….44

Иван Танев – Пловдив


Стихотворения………………………………………...55

Христина Михайлова-Панджаридис


Страна за ходатайство –

Провинциите на Китай……………………………….58


Благодарност………………………………………….59

Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, И славата Господна те осия.



(Исая 60 1)

С няколко думи
Здравейте приятели!

Бог ни призовава да станем и да светим с Неговата светлина сред хората. Да им покажем пътя Господен, защото мрак покрива земята и те вървят и се спъват. Вярвам, че има много гладни и жадни за истината и ние сме призвани да им я разкрием. Знаем, че истината е Исус Христос. Като знаем, че сме царско свещенство (1 Петр2 9) ние сме тези, които трябва да прокламираме Божието царство и да призоваваме хората към покаяние и свят живот.

На шести и седми май екипът на "Благодат" имаше поредната годишна работна среща в Пловдив. С голямо вълнение организирахме всичко. Вярвам, че Бог се радваше заедно с нас и Неговият Святи Дух докосна всяко сърце. Той донесе промяна у всеки от нас и знам, че всеки си тръгна обновен. Бог показваше по различни начини, че именно Той ни е събрал като екип и очаква от нас да сме Неговите проводници, чрез които светлината Му достига до множествата. Вярвам, че всеки разбра Божия призив и отговорността, която сме поели, защото Божият призив е високия стандарт на Бога да живеем като Негови деца и служители. Готови ли сме да откликнем? Ако да, Бог ще ни дава още и още. Ще работи в нас и чрез нас и винаги ще ни държи защитени в ръката си.Очаква ни много работа по трудния път напред и нагоре, но като имаме увереност, че самият създател на Вселената е с нас ние сме дръзновени и смели.

Стефка Стойчева




Споделя Илияна Киркова
Винаги се вълнувам, когато подготвяме срещата на екипа. Това се случва за втори път и за мен е предизвикателство, защото очаквам нови неща от Бог за екипа. Така стана и този път. Божието присъствие ни посети и имахме общение в Духа. Не бих могла да опиша вятъра и затова не мога да ви разкажа за преживяното в сърцето ми. Бог е мощен и силата Му укрепява и обновява.

Посланието в сърцето ми беше ново и вярвам, че благослови екипа. Казвам екип, но всъщност моите приятели и съработници. Тръгнах от Враца с две неща: Хартиени червени сърца и сапунчета с формата и аромата на роза. Това беше подаръка, зад който стоеше и посланието. Сърцето да напомня за недостигнатите сърца, които все още не са умити в кръвта на Исус. Молим се още хиляди по хиляди да се срещнат с Господа и да се отворят очите на сърцата, за да видят славата на единородния от Отца.

Сапунчето беше символа от Песен на песните роза и тръни Пес.2:1-2 «Аз съм роза Саранова И долински крем. Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.»

Ние сме рози и долински кремове, но около нас може да има тръни, които не трябва да заглушат растежа ни, защото дори и между тръните ние носим благоуханието. То не може да бъде премахнато и красотата ни не може да бъде скрита само ако тръните не станат по-големи от нас. Трябва да почистваме градината на сърцата си, за да не я заглушат тръните. Аромата не може да бъде спрян от големите тръни само ако те не са задушили нашия растеж. Тогава и красотата ще намалее и аромата ще спре. Вън от Божието присъствие може да се случи всичко това. Нека да чистим тръните, но дори да се появят аз и ти сме рози и кремове, които превличат очите на хората и докосваме сърцата им чрез аромата на Божието слово и Христоподобния си начин на живот. Нека да ухаем и бъдем красиви и свежи под помазанието на Святия Дух.

Пес.2:2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Да, между неприелите Исус за личен спасител ние сме като между тръни, които ухаят. Както е кремът между тръните... значи този крем няма как да не е между тръни, защото неразбирането на света е тръни ограждащи живота ни, но пред Господа ние сме рози.

Нека да се приемаме като рози дори и между тръни пак сме ухаещи за Исус. Определено не е удобно между тръните, но нашата идентичност на рози и кремове не се променя.

Ние чрез Исус да променяме света, а не света да променя нас.



Спри да вършиш всичко сам!

Джойс Майер


Това казаха Павел и Сила на пазача в затвора във Филипи, който ги попита: „Какво да сторя, за да се спася?” Ето какво означава всъщност спасението – предаване себе си на Бога, да излезем от собствената си защита и да се доверим на Неговата защита. Бог иска да се погрижи за нас. Той може да свърши работата много по-добре, отколкото ние като избягваме проблем, наречен независимост, който наистина е лична грижа за себе си.

Желанието да се грижим за себе си е основано на страх. Основно, то произтича от идеята, че ако ние го направим, тогава ще бъдем сигурни, че е направено правилно. Ние се страхуваме от това, което може да се случи, ако доверим себе си напълно на Бога и Той не „събори стените” за нас.

Корена на проблема независимост е доверие в себе си повече, отколкото в Бога. Ние обичаме да имаме резервен план. Може да се молим и да искаме от Бога да се намеси в нашия живот, но ако Той се забави дори и най-малко в отговора си (поне според нашия начин на мислене), ние бързо вземаме контрола в наши ръце. Това, което не осъзнаваме е, че Бог също има план за нас – и Неговия план е много по-добър от нашия (вижте Еремия 29:11). Да побеждаваме духа на независимост Бог е вложил в нас мъдрост във формата на Своя Свят Дух, за да вървим в тази мъдрост стъпка по стъпка. Но Господ иска да знаем, да разпознаваме и да Го познаваме. Той иска ние да чувстваме Неговия Дух и да вървим в тиха увереност, доверие и покорство на Него (вижте Притчи 3:5-7).

За Бог е обидно, когато ние вървим през живота, планирайки всичко, без да се консултираме с Него, без да се интересуваме какво мисли Той, и все пак очакваме Той да направи всичко да работи, както ние си го представяме, защото точно така го искаме. Като гордостта и независимостта е грях. Независимостта показва липса на доверие в Бога. Тя казва: „Аз искам да се погрижа за себе си, защото ако направя нещата по моя начин, тогава ще бъдат направени правилно.” Тя не се доверява на това, че Божиите пътища и начини за справяне с проблема ще са по-добри от личните планове на човек.

Колко от нас са така? Ние не искаме никой да ни помага, защото не искаме да зависим от никой. По-скоро ние ще направим нещо по нашия начин, отколкото да помолим за помощ. Ето защо Бог дава на всеки един от нас само част от отговора, за да трябва да работим заедно с другите, за да извършим Неговата воля в нашия живот.

Ако искаме да вършим Божията воля, трябва да желаем да се включваме заедно с другите хора. За тези от нас със силна и независима воля, това е истински проблем.

Обикновено, колкото по-силна е нашата личност, толкова слабост и неспособност трябва Бог да остави в нас, за да нямаме друг избор, но да се облегнем на Него, а не на някой друг.

Трябва да запомним, че нашия дар няма значение, от значение е Божието помазание.

Бог обикновено не призовава хора, заради тяхната велика мъдрост, знание или способност; вместо това, Той ги призовава, заради тяхната глупост, невежество и слабост, така че цялата слава да отиде за Него, а не за тях.

Ако сте били предадени или са били несправедливи към вас, както аз бях в моето детство, може да си мислите, че всички навън искат да ви навредят, да се възползват или да ви използват. Може да си мислите, както аз мислех толкова много години, че единствения начин да се защитите и осигурите, за да не се възползват от вас е като поемете пълен контрол над всяка област от живота си.

Ако е така, когато Бог ви помоли да Му предадете контрола, може да ви се стори почти невъзможно да го направите. Но също така може да не осъзнаете, че вашия отказ да оставите грижите си на Господа и да се доверите за себе си на Неговите грижи е просто още една форма на детски бунт.

Една отслабена стена Исая 30:1-2 казва, че беда ще сполети тези бунтовни деца, които се обръщат от доверието си в Господа и се съветват със себе си, правейки си собствени планове и търсейки рамо от плът и кръв, вместо да се облегнат на рамото на Господа.

Когато ние си правим собствени планове или тичаме при други хора, вместо да се доверим на Господа, така оставяме слаби места в нашите стени на божествена защита. И когато най-малко очакваме, врагът ще премине през тези слаби места.

Бог не иска да имаме слаби места в живота си. Той иска ние да разчитаме на Него и да сме Му покорни, за да останат стените ни силни и дебели и живота ни да бъде благословен и пълен.

Колкото повече зависим от Бог, толкова Той може да направи чрез нас. Но понякога ние минаваме през разрушения, преди да влезем в благословенията.

Преди около година и половина си мислех, че ще полудея. Всичко, което можех да направя е цял ден да се разхождам в къщи и да се моля, „Боже, помогни ми!” Дори не знаех от каква точно помощ имах нужда или за какво точно.

Сега, като гледам назад към това преживяване, знам какво се случи. Духът на независимост в мен беше разбит. Бог ме доведе до място на осъзнаване, че отделена от Него нищо не можех да направя.

Спомням си една нощ, като се приготвях да си лягам, имах посещение от Бог. За около 45 минути седях там на ръба на леглото и плаках.

Накрая Господ ми каза: „Каквото и добро да направиш, то няма нищо общо с теб. Аз съм този, който е добър. Когато видиш, че правиш нещо добро, то е само защото Аз се борих с теб, за да покоря твоята плът достатъчно дълго, за да позволи на Моята слава да блести чрез нея.” Понякога, преди Бог да ни издигне, Той трябва да ни припомни за нашето място. В моя случай, служението ми щеше да преживее внезапно бърз растеж. Бог ме приготвяше за растежа като ми каза: „Ще направя нещо невероятно в твоя живот и служение и когато това се случи, трябва да помниш, че Аз, а не ти направи това да се случи.”

Нашата воля или Божията воля?

Когато Господ ме посети в моята спалня онази нощ и ми даде това послание, това стана защото аз се борих с Него толкова дълго време. Това беше битка на волите ни. Правех нещата, както аз ги исках, според моите планове. Когато ние сме християни-бебета, често взимаме собствени решения и следваме собствения си курс. За да демонстрира Своята снабдяваща грижа, Господ благославя нашите планове и ги оставя да работят. Но когато пораснем и станем зрели християни, понякога трябва да правим неща в покорство на Божиите насоки, които практически не искаме да вършим в естествения свят. По време на посещението от Господа, аз исках от Бог огромно служение. Тогава Той ми каза: „Джойс, ако те помолех да отидеш на брега на реката тук в Сейнт Луис и да служиш на 50 човека до края на живота си и никога никой да не разбере за теб, ще го направиш ли?” Моят отговор беше: „Но, Господи, Ти със сигурност не искаш да направя това!”

Изглежда Бог искаше да се откажа от цялото дело, което Той ми беше дал – дело, чрез което Той благославяше много други, както и мен. Но Бог не искаше да оставя това служение. Той просто искаше да го сложа на олтара, както поиска от Авраам да пожертва Исаак на олтара пред Господа.

Ние не трябва да оставим нищо – дори нашата работа за Бога – да стане по-важно за нас от Самия Бог. За да предотврати това да се случи, от време на време Бог ни призовава да положим всичко на олтара като доказателство за нашия живот и посвещение. Той ни изпитва като иска от нас да оставим нашите най-ценени благословения.

В моя случай, Господ ме доведе до място, където трябваше да кажа: „Да, Господи, ще го направя. Ако искаш това от мен, ще отиде на брега на реката и ще служа на 50 човека до края на живота си. Обичам Те достатъчно, за да направя това”.

Когато го казвах това, плачех, но наистина бях искрена. Бях на коленете си и обляна в сълзи казвах: „Господи, нямам какво да ти дам освен себе си, моята воля и моята любов.

Да бъде Твоята воля, а не моята.”

Когато стигнем до място, където искрено можем да направим този вид посвещение, Бог ще започне да ни почита и изработва Своя план за нашия живот.

Довери се на Бог за снабдяване Бог няма винаги да прави нещата точно така, както ние ги искаме. Но каквото и да направи Той, ще бъде правилно, това, което е най-добро за всяка ситуация.

Веднъж бях поканена да проповядвам в определена църква и бях уверена, че ще получа дарение от любов на края на серията от служби. По-късно, точно преди да започнат събранията, неочаквано от църквата се обадиха да ме информират, че ще получа хонорар, но не и дарение от любов.

Въпреки, че не им казах нищо, се ядосах и започнах да гримаснича на секретарката си:

„Ако тези хора се замислят за момент, те ще дръпнат нещо от мен и ще искат друго да дойде! Аз няма да отида! Просто може да им се обадиш и да им кажеш това!”

Само след миг Господ ми проговори и каза: „Да, ти ще отидеш и няма да споменеш нищо за това. Няма да се притесняваш за парите. Ще отидеш и ще послужиш, както си обещала и ще го направиш нежно и внимателно. Ще ми се довериш Аз да се погрижа за теб.”

Мислех, че дарението ще бъде по-голямо, ако всички имат възможност да дадат. Но Бог искаше да Му се доверя за всичко и да повярвам, че Той може да ми даде това, което иска да имам, без значение как Го е направил.

Като служител на евангелието, моята работа е да не хабя време в опити да разбера от къде да взема пари за сметките. Моята работа е да поучавам и проповядвам, да се моля и да благославям хората.

А работа на Бог е да ме снабдява. Моята част е да споделям Словото за даване с хората, да им казвам нуждите си, да се доверя на Бог да работи в сърцата им и да вярваме, че Той ще ни даде достатъчно за всяка наша нужда.

Ако започнем да се притесняваме като гледаме себе си, ще пропуснем да извършим това, за което сме призвани, а именно да служим на нуждите на другите. Каквото и да ни се случва, както да се отнасят към нас, ние трябва да продължим да вършим Божието дело, което е пред нас. Ние трябва да се предаваме на Него напълно и изцяло, да Му се доверяваме да ни оправдава и да защитава, да ни закриля и да ни снабдява, да ни помага и да ни пази.




БАЩИНОТО СЪРЦЕ НА БОГА

Джон Доусън


ВЪВЕДЕНИЕ
Замислял ли си се някога, какво мисли Бог за теб? Трудно ли ти е да повярваш, че Той те обича толкова много, колкото Библията ни казва?

Бог е така величествен, че от време на време ни се струва да е много далече от нас, но какво всъщност представлява Той? Ти може би си чул за Неговите наставления, но какво знаеш за Неговите чувства и за Неговия характер?

Едно от най-чудните откровения, които Библията ни дава е, че Бог е наш Баща. За какво почваш да мислиш, когато чуеш думата "баща"? Дали автоматично в теб изниква представата за закрила, грижа, топлота и нежност? Или пък тази дума предизвиква друга картина в теб? В Библията Бог разкрива себе си като нежен прощаващ Баща, който непосредствено участва във всеки един детайл на нашия живот. Това е не само една чудесна картина, но това е истина. Независимо от това обаче, изглежда че всеки един човек има различна представа за това какво представлява Бог, защото подсъзнателно преписва на небесния Отец онези чувства и впечатления, които има от своя земен баща. Личното схващане за Бога обикновено се базира на опитностите, които човек има със земния авторитет. Добрите опитности ни доближават до разбирането и познаването на Бога, подобно и лошите опитности създават погрешна представа за Божията любов спрямо нас.

Какво имаше Бог предвид, когато създаде семейството? "Бог настанява в семейство усамотените..." (Пс.68:6) Семейството е кръг на общение, включващ мъжа и жената, на които се раждат мънички и напълно зависими от родителите човешки същества, които трябва да бъдат отгледани и възпитани. Защо идваме на света като мънички и безпомощни личности и едва след раждането си започваме да растем и да се развиваме физически, умствено и духовно, докато станем напълно самостоятелни? Замислял ли си се защо Бог не е създал една такава система на размножаване, която да произвежда физически съвършени личности като Адам и Ева в началото на сътворението? Аз вярвам, че Бог иска ние да дойдем на този свят като напълно зависими и безпомощни същества, защото Той възнамерява чрез семейството, в което ни постави, да изяви Своята любов към родителя и детето. Като родители, ние започваме наистина да разбираме Божието сърце спрямо нас, когато станем Негови деца. А спрямо децата Божията воля е да види Своята любов, изявена чрез родителската нежност, състрадание и дисциплина.

Какво става обаче, когато този идеал не се сбъдне? Какво става ако по един или друг повод си бил разочарован от родителския авторитет?

Толкова много хора са изпитали болка, разочарование и отхвърляне в семействата си, че за тях е трудно да разберат истинската същност на Бога. За нас е много важно да разберем Божия характер, за да можем да Го обикнем, да Му служим и да бъдем като Него.

Тук искам да разгледам шест различни области на неправилно схващане за Бога и Неговата любов спрямо нас. За да ни стане това по-ясно, аз ще се спра изключително върху Божиите качества на Отец. Въпреки всичко, една цялостна представа за любовта на Бога като родител е невъзможна, тъй като не може да има пълна изява на качествата на майчината и бащината родителска обич. "И Бог създаде човека по Свой образ; по Божия образ го създаде, мъжки и женски образ ги създаде." (Бит.1:27) Самият аз бих искал да надникна в личното ви минало и да видя дали вашето общение спрямо Бога не е било възпрепятствано по някакъв начин, поради неуспеха или липсата на нежна любяща грижа от страна на единия, или на двамата родители.

1.РОДИТЕЛСКИ АВТОРИТЕТ

Случвало ли ви се е да спрете пред къщата на ваши приятели и да бъдете посрещнати от тяхното куче? То или се опитва да ви избегне, изпълнено със страх, или пък ще се хвърли върху вас в неочаквана изява на чувства, било като ви оближе с език, приятелски размахващо опашка, или пък вдигащо мръсните си лапи. Наплашеното куче, което не можете да подбудите да ви се довери, явно е било малтретирано, докато избликът на радост от страна на другото е явно доказателство, че то произхожда от любящ дом.

Подобно нещо става и когато Бог се приближава към човека. Нашите минали опитности диктуват начина, по който ние ще отвърнем на Бога, когато Той протегне ръката си към нас. Плачещият пророк, на име Осия, чува гласа на Бога, който казва: "Когато Израил беше младенец, тогава го възлюбих и от Египет повиках Сина Си. Колкото повече ги викаха пророците, толкова повече те се оттегляха от тях, жертваха на ваалимите и кадяха на ваяните идоли. При това Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му; но не познаваха че Аз ги лекувах.

Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, и бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях." (Осия 11:1-4) Божият характер не е зъл и отмъстителен, но напротив, Той е неизказано нежен и дълготърпелив.

Неотдавна аз нахлух в кабинета си спешно, търсейки определена информация от моите папки. Докато набързо се ровех в книжата, петгодишният ми син упорито надуваше своята писклива свирка. Аз няколко пъти му казвах да престане. За кратко време настъпваше период на тишина, последван обаче от оглушително свирване в ушите ми, придружено от ситни капчици слюнка. Аз се протегнах, плеснах го с опакото на ръката си и му изкрещях ядосано в гнева си. Внезапно почувствах как Духът бе наскърбен. Аз си спомних библейския принцип, че Бог е бавен да се гневи и обича да показва милост. Тогава прегърнах сина си и го помолих да ми прости. Правилно беше, че аз се бях опитал да коригирам неговото непослушание, но нашите деца трябва винаги да знаят, че когато ги наказваме, ние вършим това, защото ги обичаме, а не защото изливаме нашето минутно разочарование. В един такъв момент нашият небесен Баща бива клеветен и зле представен в света чрез човешката жестокост и егоизъм. Това става не само в дома, но и във всичките форми на човешко управление. Неговият закон на любов бива пренебрегнат и нашите закоравели сърца продължават да нанасят несправедливост върху тези, които са по-малки и по-слаби от нас.

Какво изпитва Бог в подобен момент? Вратата на стаята с трясък се отваря. Малкото момче бива измъкнато посред нощ от леглото на пияния и ядосан баща: "Пръските са още на стената...Ще те науча аз момче!"

Ужасеното дете бива безмилостно бито от тъмната заплашителна фигура на един мъж, когото той нарича "татко".

Петнадесетгодишна проститутка механически продава всяка нощ на холивудския булевард тялото си, пропадайки все по-дълбоко. Не я е грижа какво ще стане с нея. От нощта, когато е била закачена от баща си, тя чувства себе си нечистоплътна. Цяло едно наранено поколение се препъва през младежките си години и предава същите душевни наранявания на своите деца. И този процес продължава поколение след поколение. Има ли някой там, който да ни утеши? Кой ще даде бащинска обич на човешките чада? Чии ръце са така любящи и широко отворени, за да приемат самотните в света деца? Кой би плакал над нашите болки? Кой би ни утешил в нашата самота? ЕДИНСТВЕНО БОГ - СЪРЦЕСЪКРУШЕНИЯТ БАЩА, Този, когото тези малки незначителни същества отхвърлят, а Той така копнее да ги изцели. Нашият проблем е, че ние като онова уплашено куче се свиваме от ТОЗИ, за когото смятаме, че и Той ще бъде подобен на онези, чийто авторитет вече сме изпитали в живота си. Но Той не прилича на тях, Той е изявата на съвършената любов. Бог е Този, който дава заповед на родителите в Ефесяни 6:4 " И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в дисциплина и наставление Господне."

2.РОДИТЕЛСКА ВЯРНОСТ

Всяко едно Божие обещание ще бъде изпълнено. Той се отнася винаги с любов. Мотивите на сърцето Му са едни и същи през настоящето и вечността. Той не се променя никога. Единственото, което Той иска, е да изяви Своята любов и прощение.

Недоверчив ли си спрямо Бога? Нашето недоверие Го наскърбява дълбоко.

Представете си, че аз се връщам от дълъг път у дома при жена си и децата си, а те се разбягват, щом като видят, че отварям вратата и ги повиквам по име. Това дълбоко би ме наскърбило. Ти си дете на Бога и точно в този момент Той те вика по име, но вероятно дълбоко в сърцето си ти се съмняваш в Неговата вярност. Може би в детството си не си имал възможността да се радваш на бащината грижа поради развод в семейството, или смъртен случай. Или пък може би ти си бил жертва на кариеристични стремежи на твоите родители? Или пък може би те преследват детинските спомени на неизпълнени обещания и пренебрегване?

Някои от вас с часове са плакали като бебета, но никой не е идвал да ви избави от неудобството или глада. Някои от вас са хленчили зад заключени врати - малки деца, забравени сами!

Дали сте неспособни да почувствате Неговото присъствие с вас? Дали сърцето ви е меко спрямо Господа или е закоравено от цинизъм недоверие? Погледнете сега в Неговите очи и вижте сега каква е Неговата любов спрямо вас. Бог е рекъл "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя" (Евр.13:5); "...и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършването на века." (Мат.28:20)

Може би ти ще ми кажеш: "Но щом Той ме обича толкова, защо не съм Го почувствал и видял?" Знай, обаче, че не е Бог този, който те е пренебрегнал, но аз и всички онези, които са познали Неговата любов.

Толкова много пъти ние сме пропускали да станем Негов глас и Негови ръце за тези, които не Го познават. За съжаление много малко са тези, които, подтикнати от Исусовото съкрушено сърце, отиват в тъмните и отдалечени кътчета на този свят, където бедните и нуждаещите се чакат. Исус не е привличан от приятните места, но от наранените хора.

Той ни преследва със Своята любов още от първия момент, в който сме поели дъх, и не престава докато умрем.

Твоят небесен Баща беше там, когато ти за първи път проходи като дете. Той бе с теб през времето на твоите болки и разочарования. Той е с теб в настоящия момент. Ти си само даден на заем за краткия период от няколко пъти на твоите родители, които от своя страна би трябвало да те обсипят с Неговата любов. Но ти винаги си бил и ще бъдеш дете на Бога, създадено по Неговия образ и подобие. Твоят любящ баща те чака точно в този момент с отворени обятия! Какво още те задържа настрана от Него? Много малко хора познават Бога в цялата Негова любвеобилност и привлекателност, докато живеят своя кратък живот на тази земя. Много от нас приличат на разбойника, който умря на кръста от едната страна на Исус. Външно той видя едно окървавено и обезобразено тяло, но много скоро той започна да осъзнава истинското естество на Исус, и в последната минута на своя живот той чрез вяра влезе в Божието семейство. Също така и ние трябва да погледнем отвъд религиозната и комерческа престава за Исус, за да видим в Него Бога на любовта, който все още стои с протегнати ръце, казвайки: "Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно" (Йоан 10:10); "Ако сме неверни, Той верен остава, защото не може да се отрече от Себе Си" (2 Тим.2:13)

3.РОДИТЕЛСКА ЩЕДРОСТ

Преди няколко години посетих едно туземско село в Южните острови на Тихия океан и наблюдавах как децата си играят. Направи ми впечатление, че тези деца рядко чуваха думи като: "Не пипай; остави това, внимавай!". Техните домове бяха прости, състоящи се от пръстен под, сламен покрив и плетени рогозки, които нощем служеха за стена.

Като контраст на това, нашите домове са претъпкани със скъпи чупливи мебели и уреди, които представляват минирани полета и са потенциални порицатели и забранени зони за любопитните, едва проходили деца. Колко майки кипват, когато детето им развали скъп ценен предмет или нещо, което има сантиментална стойност. На децата много често им бива напомнено за важността и значението на нещата, тяхната стойност и това как да се грижат за тях. Много по-рядко обаче те чуват простите думички "обичам те". Постоянно повтарящото се пагубно смъмряне и заплаха постоянно завладяват съзнанието на детето: "Предметите са по-важни от мен!" Какво да сторим? Да напуснем нашите модерни домове?

Очевидно не! Но вероятно ние ще трябва да осъзнаем, че нашето схващане за Божията щедрост може да е било осакатено от нашите опитности в детските години.

Истината е, че Бог е изключително щедър. Творението показва такова богатство от багри, хармония и шарки, което далеч надхвърля обикновената функционална ценност. В този момент високо в Алпите едно мъничко бяло цветенце блести на слънчева светлина. Неговото покълване и растеж не е било видяно от човешко око. То не е растение, което дава храна. То просто е било създадено от Бога с надеждата, че един ден Адам и Ева ще го съзрат и ще бъдат благословение чрез неговата красота.

Най-голямата изява на Божието бащинско сърце изглежда обаче, че идва от Неговата грижа и внимание към всеки един детайл от нашия живот. Той ни изненадва с тези допълнителни неща, тези малки удоволствия и съкровища, за които само един баща би знаел, че копнеем. Бог не е егоист или материалист. Ние използваме хора, за да получим неща. Той използва нещата, за да благослови хората.

Семейството ми и аз работим като мисионери от 1972г. и ние ежедневно уповаваме на Бога да снабди нашите нужди. Можем да засвидетелстваме, че когато Бог задоволява нуждите ни, Той надминава очакванията ни за основните потребности като храна, облекло и жилище. Ние служим на един наистина щедър Бог. Псалмистът казва: "Уповай на Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се, тъй също в Господа, и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него, и Той ще извърши очакването ти." (Пс.37:3-5)

4.РОДИТЕЛСКА НЕЖНОСТ

Имате ли представа колко привлекателни сте вие за Бога? Едно от най-големите препятствия, което пречи на човека да общува с Бога е това, че нашата плът е противна на Бога поради греха. Когато малкият ми син се върне у дома, покрит с кал от игра в задния двор, аз го взимам и обливам с градинския маркуч. Аз мразя и ненавиждам калта, но не и момчето. Да, ти си съгрешил! Ти си съкрушил сърцето на Бога. Но ти все още си обект на Неговата нежност - зеницата на окото Му. Той е със сърце, готово да прощава. Ние казваме: "Намерих Господа", но истината е, че всъщност Той ни е намерил.

Много деца, особено момчета, не са имали физическа изява на нежност от страна на бащите си, или пък не са почувствали истинско състрадание, когато са се наранявали. Поради нашето погрешно схващане за мъжественост, ние казваме: "Не плачи, синко, момчетата не плачат."

Исус не е такъв. Неговото състрадание и съчувствие са безгранични. Той усеща нашите болки по-дълбоко от самите нас, защото Неговата чувствителност към страданието е много по-голяма.

Веднъж се случи, че трябваше да държа двегодишния си син, докато лекарят му шиеше дълбока рана на челото. Детето скоро забрави своята болка и заспа в ръцете ми. Аз обаче бях измъчван от това, което бях преживял и видял часове след това. Може би ти си забравил повечето от болките си, но Бог не ги е забравил. Той съвършено добре си спомня всеки един момент от твоя живот. Твоите сълзи се смесват с Неговите, дори сега, точно в този момент. Бог бе там, когато другарчетата ти се отнасяха зле с теб в училищния двор и ти разочарован и самотен ги напусна, като се криеше да не те видят. Или пък когато в часа по математика бе смутен и объркан, Бог пак бе с теб. Или когато беше на четири години и се загуби на градския панаир? Когато с ужас се провираше сред тълпата от хора и плачеше, Бог бе този, който накара онази мила леличка да ти помогне да намериш майка си.

"Привлякох ги с човешки въжета, връзки на любов и бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им." (Осия 11:4) Понякога ние не разбираме колко придирчив и влюбен в децата си Баща е Бог. Родителите могат да показват с гордост излетите от бронз мънички детски обувки на камината, снимки от семейния албум или грамоти на стената, но как може да се сравни всичко това със способността на Бога да се радва безкрайно на всеки един наш успех? Бог бе първият, който те чу да изговаряш първата истинска дума. Часовете, които прекарваше сам, опипвайки с малките детски ръчички предмети, бяха радостни моменти за твоя Небесен Отец. Едно от най-големите съкровища за Него е споменът за детския ти смях. Не е имало такова дете като теб на земята и няма да има.

Веднъж Мойсей произнесе благословения над всяко едно от израилевите племена. За едно от племената той каза: "...и той ще почива между рамената Му (на Бога)" (Втор.33:12). Какво чудно благословение е това!

Но това е мястото, където и ти обитаваш. Независимо от това как изглеждаш в очите на хората - дори ако си личност с голям авторитет, слава или титли, ти никога няма да престанеш да бъдеш, малко или много, бебе в ръцете на Бога.

5.РОДИТЕЛСКО ВНИМАНИЕ

Бог има едно качество, на което и най-добрият родител не може да подражава: това е способността Му да бъде с теб по всяко време и навсякъде. Като родители за нас е невъзможно да отделим 24-часово внимание на ден. Ние сме ограничени същества и можем да обърнем внимание на едно нещо за определено време. Бог е с теб не само през цялото време, но Той ти отдава и цялото си внимание: " И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас." (1 Петр.5:7) Бог храни постоянно един непрестанен поток от любящи мисли спрямо теб, както никой друг на този свят. Ти казваш: "Как е възможно това? Как може да бъде Той лично ангажиран с милиарди личности по едно и също време?" Не зная това, но зная едно - това не представлява ни най-малка трудност за Създателя на този свят. Може би обяснението е бързината на Неговата мисъл. На тази планета има 6 милиарда жители. Бог е създал неща в природата, които пулсират с невероятна скорост. Чувал съм, че молекулната структура на кристала вибрира със скорост 9 милиарда движения в секунда. Ако Бог мисли с подобна бързина, то Той за всяка една секунда би имал по две любящи мисли спрямо теб без особено да се напряга и това не би попречило на Неговите взаимоотношения с останалите Му чада. Кой може да каже как върши това? Просто се радвай и се възползвай от тази привилегия! Що се отнася до теб - само ти и Бог сте насаме! Не е необходимо да потърсиш начин да привлечеш Неговото внимание. Той вече те слуша. Да не те е грижа, че Му отнемаш времето...цялото Божие време ти принадлежи!

Родителите ти може често да са били ангажирани с дейности и рядко да са проявявали интерес и внимание към дребните събития на твоя живот, но Бог не прилича на тях. Той е загрижен за теб. Той е Бог на детайлите. Защо например Словото ни казва, че Бог е преброил дори и космите на главата ни? Не защото Бог се интересува от абстрактната математика. Той не е робот, събиращ данни, но Той просто се опитва да ни каже какви детайли знае за нас и колко е заинтересуван от нашия живот.

Едно малко момченце цял един следобед упорито забива пирони в две дървени дъски. Най-сетне то излиза от гаража и гордо показва на майка си своя "кораб". То с нетърпение очаква баща си да се върне у дома.

Бащата закъснява. В 18.30 часа най-сетне той пристига уморен и загрижен. Изстиналата вечеря го чака, а също така и куп сметки.

Развълнуваното момче радостно му показва делото на своите ръце, но бащата едва вдига погледа си от сметачната машина. Татко никога не вижда и не оценява, но Бог вижда! Небесният Баща винаги вижда и винаги се радва на делото на твоите ръце. Той е твоят истински Баща и винаги ще бъде. Недей да мразиш родителите си поради техните недостатъци. Те са просто деца, които растат и имат свои деца. Радвай се по-скоро на чудната любов на твоя Небесен Баща!

6.РОДИТЕЛСКО ОДОБРЕНИЕ

Ние живеем в общество, което държи сметка за доброто представяне.

Одобрението, което получаваме, е винаги свързано с изпълнението на условия: - ако си добър футболист, ако носиш у дома добри бележки, ако изглеждаш добре, ако имаш пари, ако печелиш и имаш успех. Царството на този свят е царство на отхвърляне. Царството на Бога е царство на безусловна любов. Божиите обещания са свързани с изпълнението на условия; ние трябва да Му се покорим, за да изпитаме благословенията Му, но Неговата любов е безусловна. Не трябва да чакаш, за да изпиташ Божията любов. Ела такъв, какъвто си. Просто бъди искрен и Му признай греха си, Той желае да ти прости. Дори в дълбочините на твоето минало непокорство Той и тогава те е обичал. Дори и мотивите за Божиите съдби в основата си са любов.

Много от вас са неспособни да приемат Божията любов и одобрение. Ти си станал роб на ужасната представа за един суров Бог. Истинското любящо отношение включва даването и приемането на любов. Една вечер, която никога няма да забравя, бе когато предложих на Джули да стане моя съпруга - аз я целунах и я попитах дали ще се омъжи за мен. Какво би било, ако тя бе дала следния отговор: "Да, аз ще ти перя чорапите, ще ти чистя колата и ще пиша на машина писмата ти". Аз не исках да чуя подобен отговор. Аз очаквах отговор, който би съответствал на моите чувства към нея. Аз исках да зная, че тя изпитва същите чувства към мен, както и аз към нея.

Какъв ще бъде твоят отговор спрямо Бога, когато Той ти каже просто, че те обича. Можеш ли да "млъкнеш и да познаеш, че Той е Бог" без да се спускаш в припряни действия, за да спечелиш Неговото одобрение. (Пс.46:10). Една от най-чудните картини на човешки мир и задоволство е тази на заспало в ръцете на майката бебе, след като е било накърмено.

Детето вече не плаче и не рита, но почива спокойно в любящите ръце.

Чудно задоволство прелива от звука на приспивната песен, която прелива от Божието сърце: "Господ, твоят Бог, е всред тебе, Силният ще се весели за тебе с песни" (Соф.3:17).

Не бъди неспокоен в присъствието на Бога. Кори тен Бум предлага един прост съвет към това поколение. Тази жена, която толкова пострада в ръцете на нацистите и все пак имаше такава велика победа, един ден каза на мен и моите приятели: "Недей да се бориш...почивай в гнездото".

Каква дълбока, но проста истина е това!

Бог вече те е възлюбил. През целия ти живот ти си се стремил да се представиш добре и да се съревноваваш с другите. Дори и най-малкото бебе бива сравнявано с останалите бебета. Хората казват: "много дебело" или "много слабо", или "носът му", "краката му...". Но Бог ти се радва, защото ти си единствен по рода си. Когато ти се отпуснеш да се стоплиш в любовта на Отца, тогава Той "ще се успокои в любовта Си и ще се весели за тебе с песни."

Да, много нещо може да бъде направено в живота ти и чрез живота ти. Ще има дни, когато Бог ще те изобличава за грях, като ти показва области от живота ти, които трябва да се променят, да Му се предадат и подчинят. Но Бог не винаги изисква промяна. Той познава нашите граници и ни дава благодат и сила, за да вършим онези неща, които Той изисква от нас. Той е нежен и съчувствителен. Повечето от времето той просто ни казва: "Обичам те", като нежно изговаря името ти!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако ти виждаш, че твоето общение с Бога е възпрепятствано, било и поради недостатъчна обич, тогава предай сега тази област от живота си в ръцете на Бога. Ти трябва в сърцето си да простиш на всеки един, който по някакъв начин те е наранил. Ако не, твоята собствена горчивина ще те погуби, погълне и ти не ще намериш мир с Бога.

Разбери, ти не си сам. Аз не съм срещал съвършена личност, нито пък родител, който да не е правил грешки. Всеки един от нас по някакъв начин е претърпявал обиди и огорчения в живота си. Един от ключовете да се освободим от тези чувства е чрез прощението. Важното е ти да продължиш да вървиш напред и да познаеш Бога такъв, какъвто е Той в действителност - а не, който ти мислиш, че е! Той е съвършеният Родител! Той винаги ни дисциплинира с любов. Той е верен, щедър, милостив и справедлив. Той те обича и желае да прекара времето с теб.

Той иска да приемеш Неговата любов и да знаеш, че за Него ти представляваш особена и единствена по рода си личност. Ще приемеш ли сега Божията любов и нежност? Ще отвориш ли сърцето си за едно близко общение с твоя истински Баща? Той търпеливо те чака да дойдеш при Него. Молитвата ми е ти да познаеш Неговата любов, която Той храни към теб и да отвърнеш със същото на това бащинско сърце на Бога!

Джон Доусън е директор на Младежка мисия за югозападните САЩ и главен директор по евангелизация и рехабилитация на щата Калифорния. Той изнася доклади, взима участие в конференции и изпълнява дейността си навсякъде по света, където е поканен. Той е добър приятел и насърчител за нас от LDM. Той и неговата жена живеят в Калифорния с тримата си сина - Дейвид, Пол и Матю.

(c)1993 LDM. Всички права запазени. All rights reserved.
Мощта и Служението на Святия Дух в Теб

Кенет Копланд


Вярващите днес не оценяват много силата на Святия Дух.

Може би се чудите как мога да бъда толкова сигурен за това. Това е просто, наистина. Ако наистина разбираме и вярваме това, което Библията ни казва за Него, ние никога няма да се притесняваме за нищо отново. Целия ад може да се опита да дойде срещу нас и ние няма да се страхуваме. Ние просто ще се ухилим и ще кажем, ”Предизвиквам те, дяволе! Създателя живее в мен и Той ми е дал цялата мъдрост, сила, мощ и снабдяване, от които се нуждая за да те размажа като буболечка.

Точно сега може да мислиш, че ти никога не можеш да имаш такава смелост. Но нека да те попитам нещо: Какво би направил ако Исус ти се яви днес? Как би действал ако Той хване ръцете ти и ти каже, че от сега нататък, Той ще присъства физически с теб във всяка ситуация? Ако се разболееш, Той ще положи ръце на теб и ти ще бъдеш изцелен. Ако преминаваш през недостиг от пари, Той ще се моли и ще умножи твоите ресурси. Ако срещнеш проблем, с който не знаеш как да се справиш, Той ще ти каже точно какво да правиш. Под тези обстоятелства, ти ще бъдеш много смел и уверен, нали? Всеки път когато преминаваш през проблем, ти просто ще хвърляш поглед към Исус стоящ до теб и изведнъж, ти ще имаш голям кураж.

Разбира се, има един проблем. Истината е, че ти нямаш такова предимство. Ти нямаш Исус стоящ до теб в плът грижещ се за всяка твоя нужда. Но ти имаш нещо по-добро.

Аз осъзнавам, че е трудно да се повярва, че има нещо по-полезно от това Исус да присъства физически. Но има. Самият Исус го каза. Точно така. В часовете точно преди да бъде разпънат, Той каза на Своите ученици, че Той ще ги напусне и ще се върне при Своя Баща в небето. Когато те изразиха своята скръб и тревога, Той каза: И Аз ще помоля Татко и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века – Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас… Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида ще ви Го изпратя (Йоан.14:16-17; 16:7). За да хванете напълно въздействието на това последно изявление, вие трябва да осъзнаете, че Исус говореше на група хора, които Го следваха ден и нощ за три години. Те бяха виждали Неговите чудеса. Те се бяха наслаждавали на съвършена протекция и снабдяване от Неговата ръка.Петър седеше там сред тях. Можете ли да си представите какво минаваше през ума му? Без съмнение той си мислеше за първия път когато Исус взе неговата лодка. След като Той свърши да проповядва от нея, Той каза на Петър,” Хвани мрежите си и ще уловим малко риба.” Това беше в средата на деня. Петър знаеше, че не можеш да хванеш риба на дневната светлина в езерото – водата беше много бистра. Рибата ще види мрежата и ще избяга от нея. Но само за да Му угоди, Петър направи това, което Исус каза и завърши с прокъсваща се мрежа, и лодка потъваща от тежестта на рибата. Какъв ден! После дойде времето когато Исус изцели тъщата на Петър от смъртоносна треска. Изцелявайки я мигновено! Това дори не можеше да се сравни с това, което се случи на Планината на Преображението. Този ден Петър действително видя Мойсей и Илия да говорят с Исус. Той гледаше Неговото тяло да се преобразява пред очите му. Той видя сияйния облак на славата и чу страховития глас на Всемогъщия Бог! Когато тези събития преминаха през ума на Петър, той трябва да се е зачудил, Как е възможно да е по-изгодно или в моя полза Исус да замине? Знаейки, че този въпрос е в сърцето на всеки един от Неговите ученици, Исус каза, “Знам, че е трудно за вас да повярвате, но Ми се доверете за това. Аз не ви лъжа. По-добре е за вас ако замина така че да мога да изпратя Святия Дух не само да бъде с вас, но да бъде във вас!

Мощта на Бог

Има повече от 2 хиляди години откакто Исус каза това, но повечето от нас все още се борят за да го повярват напълно. Теологически, ние знаем, че е истина, и ние благодарим на Бог, че сме новородени и кръстени в Святия Дух. Но тогава отваряме устата си и казваме неща като, “Ако само можех да усетя ръката на Исус върху моето пламнало чело, би било по-лесно за мен да получа моето изцеление.

Защо е така?

Аз вярвам, че това е защото ние не схващаме наистина мощта и служението на Святия Дух. Ние все още нямаме пълно откровение за Този, който живее в нас. Много християни, например, изглежда мислят, че първия път когато Святия Дух направи повече от всичко беше на деня на Петдесятница. Но това не е истина. Святия Дух е работел на тази планета винаги от началото. Погледнете в книгата Битие и можете да видите това за себе си. Там в първите няколко стиха ние откриваме: ”В началото Бог създаде небесата и земята. А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина” (Бит.1:1-3). Помислете за това! Святия Дух се носеше, чакайки да създава. Тогава в момента, в който Бог изговори Словото, “Светлина, бъди!” (буквален еврейски превод), Духа скочи в действие и хвърли тази вселена в съществуване. Това е начина, по който Библията ни запознава със Святия Дух! Вижте, Святия Дух е мощта на Бог. Всеки път когато виждате Божията сила проявена, вие можете да бъдете сигурни, че Святия Дух е на сцената. Когато Святия Дух дойде върху Самсон, той саморъчно уби хиляда филистимски войници (виж Съд.15:14-16). Можете ли да си представите колко неудобно трябва да е било това за филистимците, които избягаха? Те вероятно бягаха до военния щаб всички капнали и задъхани с историята за това ужасно клане. Аз мога да чуя отговора на техния командир.

"Хиляда човека са убити? Хиляда? Това е ужасно! Колко израилтяни имахте срещу вас?"

"Ъ, е, сър…в същност само един."

Някои хора имат идеята, че Самсон можеше да върши тези велики подвизи защото беше гигантски човек. Но той всъщност беше просто един обикновен човек. Той ставаше необикновен само когато Духът на Бог идваше върху него. Пророк Илия беше по същия начин. Сам по себе си той беше толкова нормален колкото теб и мен. Веднъж той беше толкова изплашен от заплахите на една жена, че се скри в пустинята и помоли Бог да го убие така че да не се срещне с нея. Но когато Святия Дух дойде върху него, Илия беше човек с голяма власт. Той веднъж призова огън от небето, уби 400 пророци на Ваал, и надбяга царската колесница (теглена, без съмнение, от най-бързите коне в Израел). И той направи всичко това в един ден (виж 3Царе 18-19). Какъв Ум!

Не получавайте идеята от тези примери, обаче, че Святия Дух е просто безсмислен източник на груба сила. Много повече от това! Когато Той се движи в дадена ситуация, Той прави това с мъдрост и разбиране толкова необятни, че зашеметяват човешкия ум. Ис.40:13 казва за Него: ”Кой е упътил Духа Господен и като съветник Негов Го е научил?” Сега се върнете и прочетете какво обяснява по-нататък ст.12: ”Кой е премерил водите с шепата си и е измерил небесата с педя, побрал в мярка пръстта на земята и е претеглил планините с теглилка и хълмовете – с везни?" Помислете за момент какъв ум е необходим за да се премерят водите с шепа и после изчислете всички влажни промени, които са се случили за несметните хиляди години. Какъв ум е необходим за да се побере пръстта в шепа, да се претегли, и после пресметне как да се оформи земята планини и всичко – по такъв начин така че винаги да стои в съвършен баланс? Такъв е умът, който Духът на Бога има! Когато Той подреди тази земя, Той го направи толкова съвършено, че може да се пътува 1,000 мили в час в една посока и 10,000 мили в час друга, по едно и също време, без някога да се улавя най-малката степен на ред. Той я конструира по този начин така че да може да компенсира изцяло движението на годишните сезони и цялата употреба и злоупотреба, която би се получила от ръцете на човека и все пак направи нейния път през небесата точно на време.

Слушай, това е Този, който е планирал твоя живот! Това е Този, който обитава в теб и ходи в теб. Когато се съединиш с Господа, ти ставаш един дух с Него (1Кор.6:17). И Той не е променил или свил Своите способности така че да може да ги постави в теб.

Не, ако ти си новороден, кръстен в Святия Дух вярващ, Той е всичко, което някога е бил в теб. Той има същата страховита сила. Той има същата поразителна способност да изчислява, да схваща и да планира в неизмерима подробност всичко, което някога е било…всичко, което е сега…и всичко, което някога ще бъде! И нещо повече, когато преминаваш през нещо, с което не можеш да се справиш и извикаш към Него за помощ, Той не е на един милион светлинни години. Той е точно там вътре в теб! Той е готов да те снабди с каквото и да се нуждаеш. Той е готов да бъде твой утешител. Готов е да бъде твой учител и треньор. Готов е да бъде твой застъпник, твоя опора, твой съветник. Той е готов да сложи своята свръхестествена мощ и ум да работят за тебе 24 часа на ден. Съвършения Джентълмен Добре тогава, защо Той не ми помогна преди това?” питаш ти. “Небето знае, че аз се нуждаех от това! Той е чакал за теб да Му дадеш нещо, с което може да работи. Той е чакал там във теб точно както се носеше над лицето на водите в Битие, чакайки да изговориш Словото на Бог във вяра. Това е била Неговата роля от създанието – да се движи върху Божието Слово и да освобождава силата необходима за да направи това слово да се изяви на земята. Това е, което Той направи при Сътворението…и Това е, което Той е назначен да върши за теб.

Но запомни, Той е твой помощник, не твой деспот. Ако ти ходиш наоколо говорейки съмнение, неверие и други безполезни глупости, Той е строго ограничен. Той няма да те плесне с ръка през устата и да ти каже, ”Глупако, не ме е грижа какво казваш, Аз ще те благословя въпреки всичко." Не, Святия Дух е съвършения джентълмен. Той никога няма да ти насили нищо. Той ще чака мълчаливо да Му отвориш вратата за да може да работи. Така че реши точно сега да започнеш да отваряш тази врата. Развий усещане за реалността на Святия Дух в теб. Спри да прекарваш цялото си време размишлявайки за проблемите, които срещаш и започни да го прекарваш размишлявайки за силата на Този вътре в теб, който може да реши проблемите. С други думи, започни да ставаш повече вътрешно разположен към Бог! Знаеш ли какво ще се случи, ако правиш това? Цялото небе ще се отскубне в твоя живот. Вместо да ходиш наоколо оплаквайки се за това колко си разорен и как не можеш да си позволиш да даваш повече за да се разпространява евангелието, започни да мислиш за факта, че Този със силата да доведе Божието Слово до това да се случи, живее вътре в теб, и ти ще промениш мелодията си. Ти ще започнеш да казваш неща като, ”Бог посреща моите нужди според Своите богатства в слава, така че аз имам в изобилие да посрещам собствените си нужди и да давам за всяко добро дело!" Тогава Святия Дух в теб ще започне да действа. Той ще ти дава планове, идеи и изобретения. Той ще отваря врати на възможност и тогава ще ти дава силата и способността да минаваш през тях.

Вместо да седиш желаейки да има нещо, което да направиш за твоя болен, неспасен съсед, ти ще влезеш в неговата къща, ще му кажеш за Исус, и тогава ще положиш ръце върху него напълно очаквайки Святия Дух в теб да освободи Божията изцелителна сила и да го възстанови.

Вместо да седиш просто възхищавайки се на делата на Исус и четейки за тях всяка неделя в църква, ти ще поемеш по улиците самият ти вършейки тези дела – и дори по-велики дела (виж Йоан.14:12). Ти ще се изправиш смело и ще кажеш: Духът на Господа е на мен, защото ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година (Лук.4:18-19). Повече Отколкото Можеш Да Си Помислиш Почакай за минутка, брат Копланд. Исус изговори тези думи за Себе си!Да, Той го направи. Но Той също каза,”…както Татко изпрати Мен, така и Аз изпращам вас” (Йоан.20:21). Ти си бил изпратен точно както Исус беше. Ти си бил изпратен при твоето семейство, при твоите съседи, на твоето работно място, в твоя свят за да освободиш отмахващата товара, разрушаващата ярема сила на Бог! Това е причината, поради която Бог те е кръстил в Святия Дух. Той възнамерява да ходиш в подходящо място и да носиш силата на Бог на сцената –същата сила, която даде способност на Самсон да разбие филистимците и да лиши с хитрост дявола! Същата сила, която даде способност на Илия да призове огън от небето и да надбяга най-бързите коне в страната! Същата сила, която даде способност на Исус да изцелява болните, да възкресява мъртвите и да успокоява морето! Можеш ли да си представиш всичко, което Бог може да направи на тази земя, ако ние просто станем достатъчно съсредоточени върху Бог за да позволим на тази сила да тече?

Не, не можеш. Защото както апостол Павел каза, Той е “способен да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила” (Ефс.3:20).

Може би ти си чакал Бог да извърши нещо в твоя живот или в живота на тези около теб. Може би си казвал, “Знам, че Бог може да промени тази ситуация. Чудя се защо не го прави?” Ако е така, прочети тази последна фраза отново. Тя казва, че Той е способен да направи повече отколкото можем да молим или да мислим според действащата в теб сила! Започни да изграждаш твоята вяра в тази сила. Вместо винаги да се втренчваш в небето казвайки, “Боже, защо не ми помагаш?” Погледни себе си в огледалото и кажи, “Духът на Бога живее в мен днес и аз очаквам Той да върши мъдри, чудесни, удивителни и чудотворни неща чрез мен!"

Вместо да размишляваш за своите проблеми и естествени недостатъци, вземи си Библията и изучавай делата на Святия Дух от Битие до Откровение. Започни да размишляваш за силата и достатъчността на Великия, който живее и ходи в теб всеки момент от всеки ден.

Когато започнеш да осъзнаваш какъв динамичен тим сте двамата действително, ти ще се взривиш в реалността на несравнимо повече отколкото можеш да молиш или да мислиш…и дявола никога няма да може да те хване.

Живот основан на упование в Господа

Иван Танев Пловдив


Живота има смисъл, когато е посветен на Господа. Независимо от това какво може да се случи ако упованието е в Бога има смисъл и допринася слава на създателя на всичко видимо и невидимо.

Иван Танев е един специален инструмент в Божията ръка и с живота си той е свидетел за силата на Бога. В следващите редове той споделя за борбите си и за живота си в Христа.

Изключително радостен съм, че мога да се срещна на живо със целия екип на „Благодат”. Ще споделя за себе си за моето минало свързано с по-сериозни и трудни моменти от живота ми. Има една поговорка, която казва: „В огледалото се вижда лицето, а от приказките сърцето”. Така ние с нашите изказвания можем да надникнем в сърцето на другия и да се опознаем.

Роден съм 1936 г. В едно малко село Козаре Карнобатско. Тогава беше с около 500 жители, а сега почти не останаха хора. От тези 500 жители сто бяха вярващи.

Искам да ви разкажа за моето външно страдание. Вярващия отдава значение на невидимите неща. Аз се радвам, че съм израснал като вярващ и не познавам светския живот. Всички деца от село ходехме на неделно училище. После продължих с младежките събрания и така до днес. По време на игрите ако някой кажеше да се молим всички отивахме и се молехме. Живеех в една чудесна духовна атмосфера.

Дойде време да отида в казармата. Там беше много трудно.

Вероятно някой ще попита как така съм пострадал? Отговорът е, че никой не знае как и защо. При едно нощно обучение във морето избухна един снаряд в ръцете ми и изгубих зрението си и част от ръцете си. Само на едната ръка имам палец. Започна дълго лечение, което продължи близо около 2 години.

След завръщането ми в село младежите бяха тръгнали по градовете и там бяха останали малко хора. Кажи речи аз бях сам на 23 години борещ се със случилото се нещастие.

Имам приятел, който живее в Германия. Веднъж, когато е бил в България, се отбил в съюза на слепите в София и разговарял със заместник-председателя Желязко Пеев. По-късно той ми изпрати брайловата азбука. Научих я сам, а моят приятел после ми подари брайлова машина. По-късно с нея преписах части от Новия Завет на брайл.

Словото стана моята светлина в живота 1 Кор.10:1-10:

„Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотстваме за злото, както и те похотстваха. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят". Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.”

Тези, които роптаха Господ ги изтреби.

Питали са ме, как не роптая в това състояние. Благодаря на Бога, чрез Неговата сила, след като прочетох тези стихове не съм роптал. Продължих като още повече се задълбочих в словото и така Господ промени мислите ми да не мисля за себе си, за моето бъдеще, но да мисля за нашето горно призвание. Когато мислим за духовните неща, които са трайни и вечни, ние не отдаваме голямо значение на временните неща. Това, че съм почти без ръце и без зрение Не ме отчая нито се предадох. Пак Божието слово стана живот за мен Филипяни 4: 7 „и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.” Моите мисли са в Христа, а не на това, което съм във физическото тяло.

Дойде момента, когато реших да чета списания написани на брайловата азбука – това е азбуката на слепите. За цял ден успях да прочета само имената на редакторите. По-късно, когато напреднах в четенето, прочетох в една статия от директора на рехабилитационния център в Пловдив за дейностите там. Побързах да му пиша като описах състоянието си. Много скоро той ми отговори като ми описа какви документи да подготвя и да отида такъв какъвто съм. Помислих си какво ще правя там? Я пак да му пиша, че може да не ме е разбрал. И отговорът беше: „Независимо от това какво ми пишеш много те моля ела.” И аз отидох в Пловдив на 2 май 1967 г.

Като изкарах курса по рехабилитация поисках да започна работа в предприятието на слепите "Успех". Назначаването ми на работа се оказа доста трудно осъществимо. Освен особеното ми физическо състояние, това че съм християнин още повече затрудняваше нещата. Наложи се да се срещна с една служителка от Министерството на труда и социалните грижи в София. Тя дойде в Пловдив и разговаря с директора. Той трябваше да се подчини и ме назначи на работа. Тогава секретарката му ми каза: Е Иване, ти имаш големи хора в министерството. А аз дори не я познавах. Това беше Божията намеса. Започнах работа на папките в „Успех”. Ходех и се връщах сам и си изпълнявах задълженията както трябва. Господ ми е бил помощник всякога и само на Него съм уповавал. Стажът ми е 32 години.

По някое време приятелите ми от църква се загрижиха за моето задомяване, но аз си мислех, че това е невъзможно. Все пак, в началото на новата 1970 година, когато всеки взема някакво решение, реших до месец март всяка неделя да постя и да се моля ако е Божията воля да ми намери другарка. Не търсех никакъв посредник. Казах си: Господи, ще постя и ще се моля да извършиш волята си. И ако наистина ти решиш ще ми дадеш другарка. Така дойде март и реших да отида на панаира в Стара Загора и си пожелах първата която срещна там, тя да бъде. По онова време се използваше всяко панаирно събитие, за да могат и младежите да се съберат на богослужение, защото се забраняваха събиранията на християните. Закъсняхме и нямаше място да влезем. Като свърши службата всеки се гласеше да отиде да играе и да прекара време заедно в общение. Появи се моята братовчедка и дойде при мен с приятелката си. Аз веднага си казах: Ето я! Тя ще е! Добре де, ама тя й вика: Хайде да ходим да играем. Младежите ни чакат, стига да стоим тук. Аз в себе си казах: Господи, аз съм поставил всичко пред Тебе и ако бъде тя ще е...

Тя е от Карнобат и в семейството й има вярващи. Панаирът свърши и си разотидохме. По-късно, не зная защо, тя ми писа едно писмо. Може би беше решила да ме изненада. Аз също й писах. През лятото се видяхме на село, а на връщане дойдоха с нас до Сливен. Така аз отгатнах, че тя има желание да имаме нещо по-сериозно. Здраво момиче, което има приятели. Аз знаех, че това е много труден въпрос и изобщо не настоявах, но ми се искаше да разбера какво мисли тя.

Кореспонденцията ни продължи, като й пишех с шаблон на обикновен шрифт. По-късно, когато се снабдих с пишеща машина, продължих да й пиша на нея.

През лятото тя беше отишла на почивка във Велинград, а аз с мои двама приятели отидох да я видя. Там имахме възможност за кратко да се отделим и да си поговорим. Тогава тя реши, че иска да се омъжи за мен. Оставаше проблемът с родителите.

При едно друго пътуване на връщане от морето бяхме се уговорили да ме чака на шосето за Пловдив, но на срещата дойде сестра й. Каза ни, че родителите им ги няма и да отидем до тях и ако трябва да си я вземем. Отидохме у тях и си поговорихме. От моя страна без никаква хитрост, измама и без никакво насилие. Разчитах само на Господа. Тя в себе си била решила да дойде с нас до Пловдив. Така тръгнахме заедно. Тя отседна у моите приятели, а аз в общежитието на слепите, докато дойде времето за сватбата. Но през това време имаше изпитания. Сестра й и баща й дойдоха. Баща й я заплашил с нож и тя тръгнала с тях. Разбира се, че са прави хората отгледали здраво и право дете пък да вземе такъв човек за мъж. Аз отново разчитах на Господа. Тя се покори на баща си и отиде на гарата да се прибере. Като разбрал зет й за случилото се и че тя не иска да остане при родителите си той я върнал на гарата и тя пак дойде в Пловдив. Тогава вече подготвихме сватбата. Имахме няколко пастора и беше една хубава венчавка с едно благодатно време. После директорът на предприятието ми даде и жилище, в което се настанихме. Имаме една дъщеря, която е вече голяма.

Много от вярващите ни приятели идваха у дома, а също и някои от живеещите в комплекса на слепите.

Тогава атеизма беше в голямата си сила. Започнаха да ме привикват. Отначало доста се смутих. Като влязох при директора, той ме покани да седна срещу него. Щом седнах аз се почувствах господар на терена. Директорът ми каза? Иване, ще те питам много неща и само истината ще ми казваш. Разбира се, че ще говоря истината, така ме учи словото. По време на разговора още някой се обади в стаята. Беше от партията точно по религиозните въпроси. Господ ми даваше мъдрост как да отговарям.

За уповаващите в Господа няма посрамване.

Накратко искам да споделя с вас началото на печатането на Библията на брайл. Дойде промяната и с един брат говорихме да направим нещо да се помогне за отпечатването на Библията на брайл. Минаха седмици и месеци, но не се случи нищо. Аз пак се сетих за моя приятел от Германия и му писах. Той не ми отговори но от Библейското дружество в Германия ми писаха. Докато дойде времето да се срещна с техен представител, аз преписах една глава от Библията. Когато се срещнахме, те я взеха, за да видят какво могат да направят. След дълга кореспонденция от 1991 до 1994 г. Не се виждаше никакъв напредък. Трудности създаваше и стария превод, който имахме на български. Той беше на стария правопис. Това създаваше допълнителни усложнения. Когато се основа българското библейско дружество в София заедно с тях обединихме усилията си. Започнахме пак кореспонденция. Така се стигна до момента на отпечатването на евангелието от Матей в Германия. Бяхме избрали новия превод на Българското Библейско дружество от оригинала. Следващите книги на Новия Завет вече се отпечатаха в София. Сега продължава отпечатването на книгите от Стария завет. От 2001 година, служение „Благодат” продължи делото. Те разпространяват Библията и работят в сътрудничество с организацията на обединени библейски дружества и Българското Библейско дружество.

Бих искал да ви разкажа накратко и за моята съпруга, която Бог изцели от рак.

През 2005 г. Започнаха силни болки в стомаха. Все й казваха гастрит, гастрит. Правиха й изследвания с най-модерните апарати и след една година се наложи да влезе в болница. Но пак нищо. Тя продължаваше да слабее. Поддържаха я на системи, защото не ядеше нищо. От 110 кг. стана на около 50. При едно от свижданията лекарите ни казаха, че трябва да я оперират, за да видят какво е положението, но затова е необходимо нашето съгласие. Когато й казахме тя се зарадва, че най-после ще й спрат болките. Дадохме съгласието си. Това беше в четвъртък и в събота вече я оперираха. В неделя отидохме да я видим. Тя беше весела, и както ми казаха, лицето й сияело. Откриха тумор в тънките черва, което е много трудно да се открие чрез изследвания. Изпратиха материал за изследване в София. Като върнаха резултатите и дъщеря ми отиде да попита какво е положението, доктора й казал да не го пита. Разбрахме, че се очаква да живее най-много 20-30 дни. Имало разсейки навсякъде в дробовете, в бъбреците. Невъзможно било да се направи нещо. Изписаха я с отворена рана. Тя пак не можеше да се храни. Документацията беше прехвърлена към онкологията. По-късно направихме изследване на кръвта и лекарката от онкологията гледала изследването, гледала и епикризата и казала ужас няма да я бъде. Но при вторите изследвания като попитахме как е. Тя ни каза, че Величка е добре. Но как така? Зачудихме се ние. Лекарката ни отговори, че Бог е започнал да действа и ще довърши започнатото. Тя ни Каза: „Няма да й правим нито химиотерапия нито лъчетерапия. Само ще я наблюдаваме с изследвания през определен период от време.”.

Така всеки следващ път тя беше по-добре и по-добре. Всички туморни клетки не че ги няма, но за учудване на медицината са калцирали. Така тя започна да се храни. Вече живее 3 години и половина, а й бяха дали само 20-30 дни. В момента е добре, но внимава как се храни, защото половината от червата й са изрязани, и това й създава проблеми. Въпреки това тя е жизнена и благодаряща на Господа. През цялото време беше спокойна и имаше мир. Божията ръка не се е скъсила и величието на Господа се изяви между много лекари.

Нека да бъдем всички с Господа независимо от това през какви изпитания минаваме, Той дава сили и свежест да ги преодоляваме.

Юда 20-21: „А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите на Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.”

Ние нямаме никакви заслуги, но живеем поради Божията милост. Назидавани във вярата, молещи се в духа, ходещи в Божията любов да очакваме Неговата милост за вечен живот. Блажени сме, че имаме тази надежда.

Римляни 12: 12 „Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни”.




Стихотворения
Христина Михайлова-Панджаридис

***


Повдигни се на пръсти, моя душа,

за да надникне Господ в дълбочината.

Срамът ще застине по ъглите -

правейки се на сянка,

грешките ще се молят

за чудо внезапно.

Малката вяра с птиче сърце

ще катурне глинените стени

и ще се втурне към Бога.
***

Казват,


че сълзите дълбаят камъка,

но понякога не докосват

човешкото сърце.

То се е превърнало в работещ камък.

Бог има живо, тупкащо за теб сърце.

Малка църква -


като лястовица бяла

сред почерняла от огън гора.

Всяко стъпало е крачка на вяра.

Сълзи на радост в края....


Стремеж
Повдигам се на пръсти, Господи,

Опитвайки се да отворя вратата на сърцето ти

И да ме чуеш.

Стъпвам върху кулата на залеза

И оттам очите ми те викат.

Издигам се с песента на птицата

И със перото й надявам се да те докосна.

Мечтая си за бързоходните ботуши,

Със тях ако прескачам тръни и години –

Навярно ще те стигна.

Поглеждам се в огледалото на мъдростта –

Едно беззъбо бебе

В люлка от мляко и надежди се люлее...

О... колко литри още трябва да изпие

Докато питката към него се търколи...
Молитва
Сърцето ми е заприличало на изсушена слива.

Притихнало.

Ту плачещо, ту надвикващо сълзливите моменти.

Държа се за молитвата

подобно алпинист за въжето.

Не гледам надолу –

знам че е пропаст,

нито назад – там е още по-страшно.

Молитвата е кислорода ми. Дишам и се моля.

Понякога денят ми наподобява бодил,

но се налага да го хвана в ръцете си.

Да го стисна смело и да искам сили за устояване.

В мен вече не се намират...

Времето е мое и не мога да го захвърля по причина за нехаресване.

Боли ме, но болката е най-естествената среда за раждане и оформяне на прецизни неща. Често умората прекатурва страданието и ти дава повод да затвориш очи и да отмориш. Събуждайки се знаеш, че трябва да продължиш между покорството и безразличието, между вярата и каквото дойде,

между Бог и светлините на света.

Молитвата не се къса.

Внимавай ти да не се откъснеш от нея.




Страна за ходатайство – Провинциите на Китай
Шинджианг Уйгурски автономен район. Територия: 1646900 кв.км. – заграден с планини, пустиня Такламахан в северозападната му част. Столица: Урумчи. Население: 17582000. Религия: мюсюлмани 65,1%, ламаистични будисти 1,5%, християни 2,2%.

1. Богатите природни ресурси на Шджиянг и стратегическото му разположение го правят важен за бъдещето на Китай. Уйгурският сепаратизъм подклаждан от ислямистка подкрепа от Средния изток и Централна Азия се е увеличил през 90-те. Този сепаратизъм е бил жестоко подтиснат. Молете се за мирно разрешаване на проблема и от двете страни. Това напрежение спъва всякаква религиозна активност.

2. Почти всички местни народи са мюсюлмани и са недостигнати. Има малко изолирани вярващи сред уйгурите и казахите, но те са под непрекъснат натиск да се върнат към Исляма. През 30-те години на 20-ти век е имало повече вярващи и църкви сред уйгурите. Молете се за завършването превода на Новия Завет и за неговото разпространение.

Провинция Юлин. Територия: 187000 кв.км. Столица: Чангчун. Население: 27153000. Религия: много корейци, живеещи тук практикуват смесица от будизъм и шаманизъм, мюсюлмани 0,5%, християни 5,7%.

1. Църквата е относително здрава с много регистрирани и нерегистрирани събрания, почти 1/3 от корейците в тази провинция (2,1 милиона) са християни. Слава на Бога за това. Тази църква има да изиграе необикновена роля за Северна Корея.

2. Столицата Чангчун има много по-малко християни. Молете се църквите да се намножат там.

Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.

Благодарност

За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа.

Благодарим на всички, които подкрепиха с молитви, труд и финансови средства Божието дело.

Бог ще ги възнагради богато.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният редактор на списанието и ръководител на служението ни. Алелуя!
От екипа на „Благодат”

Коректор на брайл:

Керанка Милушева



Коректор и предпечат за уголемен шрифт:

Мария Костова



Технически редактор:

Здравко Лекишев



Четец на аудиоварианта:

Антония Гидулска – Събева;



Аудиообработка:

Негослав Събев


Контакти на координатора за София

Мукадер Яшарова:

Тел.: 02/827-09-85,

GSM: 0898-48-39-43





Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница