Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат

Израел и аз

Има няколко факта от българската история, поради които се радвам, че съм българка. Един от тях е, че по време на Втората световна война управляващите ни са спасили всичките 50.000 евреи, живеещи на територията на страната ни по онова време. Благословени да са потомците на Димитър Пешев, който е протестирал в Народното събрание срещу екстрадирането на евреите към лагерите на смъртта! Благословени да са и потомците на пловдивския митрополит Кирил и останалите православни свещеници, които са били готови дори с цената на живота си да опазят българските евреи от концлагерите! Колко мъка и страдания са имали евреите през вековете... Няколко месеца след моето новорождение, Бог ме заведе в малка църква, където всяка събота ние се събирахме, за да се молим за благословението на Божия народ. Наричахме службите „Вечери на Израел”... Но въпреки това, до април 2009 година аз не мислех, че някога ще пътувам до Израел...

Благодаря на Бог за пастир Даниел Розен от Ерусалим и за неговото голямо настояване да им гостувам – вярвам, че Святият Дух го употреби, за да разпали горещо желание в сърцето ми да отида в Святата земя. Запознах се с Даниел през ноември 2008г. и от първия път, когато ме видя до април 2009г. той десетки пъти ми беше казвал с голяма увереност: „Ти трябва да дойдеш в Ерусалим!” Беше ми чудно настояването му. Молех се така: „Боже, ако тази покана е от Теб, вложи това желание и в моето сърце!”

Знаех, че такова пътуване е скъпо – излиза между 1500 и 2000 лева за 7-8 дни. Ако имах толкова пари, бих избрала да отида в Лагос, Нигерия – в църквата на Т. Б. Джошуа; или бих отишла в планините на Мексико, за да бъда близо до Божия човек Дейвид Хоган; или бих посетила два три крусейда на пастор Бени Хин в Европа; или бих отишла при Пол Йонги Чо в Саул, Южна Корея; или в Африка при Райнхард Бонке. Но защо да ходя в Израел? Разбира се, с Бог отдавна сме се разбрали, че моите желания и предпочитания са на кръста и аз избирам да върша Неговата воля вместо своята, потвърждавайки този избор всеки ден...

И така, в края на април 2009г., когато Даниел Розен дойде за втори път в България и имахме повече време заедно, аз разбрах със съвършено знание, че Божията воля е да отида в Израел. Когато за пореден път този помазан, любящ и смирен мъж на вярата ми каза: „Поли, ти трябва да дойдеш в Ерусалим”, моят отговор беше: „Да, аз ще дойда този септември!” (Вече знаех какво Бог иска от мен.) От тогава, когато говорехме по този въпрос с Даниел, аз казвах: „Когато дойда през септември”. Той също казваше: „Когато дойдеш през септември”. Никой от нас не се съмняваше в това, въпреки че дяволът няколко пъти се опита да осуети волята на Бог, но знаем Кой е Победителят – на Господ Исус нека да бъде цялата слава!

Благодаря на Бог и за моя скъп приятел Илия Панов, когото Той употреби, за да ме запознае с пастор Даниел. С него и хора от неговата църква се бяхме разбрали да пътуваме заедно до Израел и имахме резервирани десет самолетни билета за началото на септември до Тел Авив. Как обаче, се развиха нещата?

В началото на юли по време на един семинар в хотел Елица, Витоша, Бог поиска да постя по начин, по който никога до сега не бях постила. Получих голяма благодат и слава на Него за силата, която ми даде! Няколко дни по-късно разбрах защо Той е искал това от мен, когато ми се обади Илия и каза, че повечето хора се отказали от пътуването, така че сме останали само четирима желаещи, а за по-малко от десет човека не правят отстъпки за групово пътуване и ставало много скъпо. С други думи: Понеже няма група, няма да има и пътуване! Не вярвах на ушите си. Тази планина ми изглеждаше твърде голяма, но аз не се отказвам лесно, а пък Бог въобще не се отказва. Молех се: „Господи, това пътуване е Твоя идея, не моя. Сега Те моля, постави ръката Си и подействай според волята Си!”

Препратих съобщението за екскурзията на десетки, може би стотици хора из цяла България и по света. Казах на Бог: „Ето, Татко, каквото зависеше от мен, го направих. Сега е Твой ред: направи това пътуване реалност!” Повечето ми отговаряха: „Много искам да отида, но нямам възможност...” Чудех се защо Божии деца се ръководят от обстоятелствата вместо от волята на Бог. Това е нещо, което години наред не мога да схвана. Ако ти вярваш в Оня, за Когото няма нищо невъзможно, как казваш: „Нямам възможност”? Не ти ли хрумва да Го питаш, какво Той иска? Ето как някои християни не позволяват на Бог да върши чудеса в живота им. Жалко...

Имаше няколко желаещи за пътуването от Франция, Испания и Ирландия, но когато казах на Илия, той ми отговори, че трябва всички да тръгнат от България, за да бъдат част от една и съща група и те се отказаха, защото щеше да им излезе твърде скъпо. Говорих и с две туристически агенции. Помолих ги да ми намерят екскурзия за началото на септември до Израел, но в последствие усетих, че Бог иска да пътувам с вярващи хора. Пък и от агенциите ми отговориха, че нямало екскурзия на тези дати.

Бяха трудни дни, дни на битка. Но когато вълните на съмненията ме заливаха, винаги се случваше нещо насърчително: да прочета Слово за Ерусалим, или някой да ми изпрати клип за Израел. Така получих клипа „Шалом, Шалом, Ерусалим” с български субтитри и той толкова ме докосна! През тези дни моя близка приятелка често повтаряше: „Поли, ти ще пътуваш за Ерусалим и то точно този септември. Сигурна съм!” Казвах й: „Зная, че ще пътувам, скъпа, но за този септември вече започнах да се съмнявам. Ако това е наистина съвършената воля на Бог, нека Той да промени обстоятелствата!” Няколко пъти, когато притисната от съмнения, издигах очите си към Господа, аз се виждах като във видение, изправена в църквата на Даниел Розен и се чувах да казвам: Ит ис мирикъл ту би хиър (Чудо е да съм тук). Казах на Илия и на момичетата: „Всичко, с изключение на обстоятелствата, ми говори за пътуване до Израел...”

Течеше втората седмица от поста, когато се появи още една жена, която иска да ходи в Израел, но това далеч не беше достатъчно. Застанах отново пред Бог: „Господи, Ти знаеш, че аз няма да се разсърдя, нито ще роптая, ако не отида. Искам да върша Твоята воля, а не моята, така че, моля Те, изяви ми волята Си! Ако искаш да ходя, кажи ми! Ако не искаш, пак ми кажи!” След тази молитва всичко, което започвах да чета  в Библията – и от Стария, и от Новия Завет, говореше за отиване в Ерусалим: „И те възлязоха в Ерусалим” или: „Исус взе дванадесетте и тръгнаха за Ерусалим”. Всяко нещо ми заговаряше за пътуване до Ерусалим. Казах: „Добре, Татко. Приемам!” И  бях в очакване на поредица от чудеса..

В края на втората седмица от поста един брат от Пловдив ми написа следното: „Поли, знаеш ли, че в нашата църква ще има екскурзия до Ерусалим?” Питам го: „Кога?” А той казва: „В началото на септември. Мисля, че на шести.” Уау!!! Свързах се с пастира му и той ми потвърди. Щели сме да бъдем доста голяма група от Гърция, България, Англия, Белгия, САЩ и други страни за международна пророческа конференция, плюс разглеждане на по-важните забележителности, преспиване в хубав хотел и т. н. Повечето хора от групата са посветени християни и служители. По програма на 9.9.2009г. ще вземем участие в общо молитвено на Елеонския хълм. Ще мога да посетя и конференцията с Джейрок Лий на 7.09.09г., както и разбира се, да се видя с пастир Даниел и семейството му. Слава на Бог!

Българският пастир ме смая, когато със собствените си пари плати четири самолетни билета само, защото го помолих за това, без да ме познава, без да сме имали личен контакт. И от 22 юли имам самолетния билет! Учудващото е, че имах точно толкова пари: точно колкото струва билетът ми! Сърцето ми е изпълнено с мира на Бог и душата ми пее хваления. С песен се събуждам, с песен работя и с песен си лягам. Зная, че Бог ми е приготвил прекрасни изненади... След това разбрахме, че Илия няма да пътува, но пък се записаха още няколко човека и станахме общо 16 от България.

Накрая искам да насърча всеки, който „не може да си позволи” екскурзия до Израел или каквото и да било друго „невъзможно” или „извън способностите му” нещо:Моля те, не се ръководи от това, което имаш или от това, което нямаш! Бъди ръководен само от волята на Този, за Който няма нищо невъзможно и Чиито са всички богатства! Той чака да Му се довериш и да Му позволиш да върши чудеса в живота ти. Неговото име е Чудесен, Йехова Ире, Ел Шадай. Чуй Го! Исус и днес ти казва: „Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?” Неговият копнеж е да чуе сега: „Ето господната слугиня, нека ми бъде, според както си казал” и все още са блажени онези, които са повярвали, че им се сбъдва реченото им от Господа. Татко, Боже на Новия Завет, молим Те, утвърди обещанията Си на децата Си! На Тебе уповаваме...

Първият музей, който посетихме, беше Яд Вашем. Той е построен в памет на жертвите от Холокоста. В една от залите в музея е много тъмно. Там се чува глас, който изброява имената на убитите евреи. За да кажат имената на всички е нужна година и половина. На една от стените са записани имената на Димитър Пешев, митрополит Кирил и останалите българи, застъпили се за живота на евреите ни по време на Холокоста.

Една от статуите отвън изобразява поляк, прегърнал няколко дечица. Имал е дом за сираци, сред които и еврейчета и понеже отказал да ги предаде на хитлеристите, те го завели заедно с децата в газовата камера. Отишли са си от този свят заедно... с обща песен... Може и да е съвпадение, но изброих 12 фигури на деца – колкото са израилевите племена. Името на този поляк е Boris Saktsier Korczak. Екскурзоводът със сълзи в очите си ни помоли да го помним, защото саможертвата и героизмът заслужават безсмъртие.

На излизане от музея прочетох цитат от Библията на английски, Езекил 37:14 „Като сложа Духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших, казва Господ.” От 1948 г. виждаме и буквалното изпълнение на това старозаветно пророчество – държавата Израел е факт!!!

На хълма Мория по различно време и в различна епоха – бащата на евреите, Авраам е жертвал сина си Исаак; цар Давид е направил жертва на Бог от нивата на евусееца Орна, намираща се точно тук по негово време, а цар Соломон е построил Храма - и трите събития са били на това място. Там, където до 70 година след Христос е била Светая Светих, днес се вижда огромното кубе на тази джамия, направено от чисто злато.

На Мория има и много арабски гробове, върху които има поставени малки и средни камъни. Евреите и арабите имат обичая да поставят камъчета вместо цветя, защото цветята увяхват, но камъните остават. Някои от камъните са надписани. Казват, че да си купиш гроб на това място, струвало хиляди долари. Тук се вижда Източната порта, за която е пророкувано в Библията, че никой няма да мине през нея, докато се върне Човешкият Син в славата Си при Второто Му Пришествие. И аз напълно вярвам, че точно така ще стане! Исус Христос ще стъпи на Елеонския хълм, когато дойде отново и хълмът ще се разцепи на две.

Тесните улички са толкова типични за Източен Ерусалим! Тук един арабин първи ме поздрави с "Добре дошла у дома", когато му казах, че съм от България. Беше искрен. Разплака ме... Арабите макар и да са свикнали с туристите в тази част на града, явно се чудят на начина, по който жените се обличат, показвайки доста голяма част от прелестите си. Съветът ми към теб е: Ако ти предстои ходене до Святата земя, моля те, облечи се подобаващо! През Лъвската порта отидохме към къпалнята Витесда. През първи век тук е била Овчата порта, а това е част от защитната стена, обграждаща древния Ерусалим. Тук живеят почти само араби. Чудя се, с какъв ли прах перат дрехите си всички, та бялото им е толкова ослепително бяло! До къпалнята Витезда има католическа църква - "Света Ана".

Чух ги да пеят много хубаво. Останките от къпалнята са добре запазени. Точно тук Исус Христос е изцелил парализирания от 38 години човек, който не е можел да се придвижи до водата без чужда помощ. Той отишъл при него и просто му казал: "Вдигни постелката си и ходи!" Човекът проходил и славел Бога. Статуя на цар Давид с арфа в ръка има срещу входа за Горницата. Войници, дошли да разгледат Горницата. Беше пълно с тях навсякъде, където отивахме - във всеки музей, на всяка спирка, по всички улици, накъдето и да се обърнеш: войници. Спорен остава въпросът дали това е Горната стая, в която се е провела Тайната вечеря на Исус и апостолите Му или е Горницата, в която е слязъл Святият Дух на Петдесятница, докато учениците са се молили в очакване на Обещания Утешител.

Виа Долороса през първи век е била открита, но сега част от нея е тунел. Имаше огромни каменни блокове, от по 600 тона. Такива камъни са били използвани за построяването на основата на Храма. Прожектираха ни филм там, на който видяхме как евреите са строили Храма. Под камъните са поставяли пресни животински кожи, докато ги наместят, защото секунди след това кожите изсъхват и тази огромна маса не може да се помръдне повече. По Виа Долороса стигнахме до Православната църква"Свети Константин и Елена", от където свещениците вземат жив огън на Възкресение. Православните и католически християни вярват, че там е мястото, където Исус Христос е бил разпнат е погребан, за разлика от евангелските християни, които смятат, че гробът и Голгота са малко преди това (виж предните снимки). Ние ги посетихме и двете места. Една от екскурзиантките ме попита там в какво вярват юдеите. Казах й, че вярваме в един и същи Бог. Просто юдеите не разпознават Исус като Месията, като Синът на Бог. Но и те, и ние християните, очакваме идването на една и съща личност. Единствената разлика е, че юдеите очакват Спасителят Месия да дойде за първи път, а ние - за втори:) В Източен Ерусалим е пълно с джамии. Звукът от техните припявания е така странен! Атмосферата на града трудно се описва.

Как се съчетават и съжителстват толкова различни култури, религии и нрави, за мен остана загадка: евреи, араби, християни, бедуини. Видях и Шведски Християнски учебен център насред арабската част на Източен Ерусалим близо до Джафа гейт, където населението е изключително мюсюлманско – това ме удивява и радва. Там има и доста Християнски църкви. В този удивителен град видях повече търпимост между различните религии, отколкото виждам примерно между различни християнски деноминации в България. Разбира се, някои от арабите мразят евреите, но е факт и, че в арабската част на Ерусалим има много християнски църкви и свещениците нямат проблем с местното население.

Бяхме и в Шатрата на Елеонския хълм (снимката вляво), разположена в двора на един арабски хотел и превърната в Християнски център за денонощно служение – по инициатива на една филипинка - Мариса. Вечерта посетихме един чудесен, много добре поддържан парк в центъра на града с Даниел, Адиел и Мими. Наблизо имаше естрада, на която свиреха джаз – неповторима атмосфера. И разбира се, мястото беше добре охранявано... Това е изцяло еврейски квартал, но определено не беше много оживено в девет вечерта.

Нощувахме в хотел Jerusalem gate или в превод "Врата за Ерусалим" - така изглеждаше вечер. Направих снимката на връщане от ICC, където бях на Международен културен фестивал. Пред входа на хотела възрастен евреин ме поздрави с "Добре дошла у дома", когато му казах, че съм българка. И той добави: "Имали сте много добър цар, който не е оставил евреите да бъдат убити по време на Холокоста." Факт, поради който се гордея, че съм българка. Евреите са много благодарен народ. Отношението на персонала беше много мило. Почувствах евреите като искрени, добри и гостоприемни хора.

Последния ден в ресторанта на хотел Джерусалем гейт един от сервитьорите ми каза: "Добре дошла у дома", когато разбра, че съм от България. Ето, че това ми се случи три пъти при моето първо посещение в тази чудесна страна. Интересно, нали? Снимах масите в ресторанта преди хранене. Чисто и уютно. Чувстваш се наистина у дома, докато си слагаш каквото ти харесва от богатите шведски маси. Можехме да пием вода, портокалов или лимонов сок от автоматите в ресторанта по всяко време на денонощието. Еврейската кухня е вкусна и здравословна. С изненада откривах сладък ананас и сладка варена тиква с канела насред зеленчуковата салата, а май и до края не можах да се науча да разпознавам кога морковите са люти, кога са благи и кога - солени, но пък не чух никой да се оплаква от храната. Наистина всички бяхме много, много доволни и винаги добре нахранени :)

Снимах и част от кафето и магазините, намиращи се на едно ниво под фоайето на хотела. Там имаше аптека, чейндж бюро, магазини за дрехи, чанти, сувенири, детски кът, закусвалня, кафе сладкарница, ресторант. Всеки от входовете и изходите са добре охранявани и имат скенери. Пред хотела става много оживено, когато наближава Шабат (Свята Събота – ден, посветен на Бог). През целия ден - още от петък на обяд от всякъде прииждаха цели семейства евреи с куфари и храна. А вечерта всяка зала от хотела беше превърната в синагога - дори и ресторанта ни... На Шабат имаше играещи деца навсякъде из хотела ни. Толкова са сладички! Но дори и най-малките от тях са обучени да се крият от фотоапаратите заради Словото, което им забранява да си правят идоли и образи на каквото и да било нещо на земята, под земята или във водата. Въпреки това, аз ги снимах.

Цялото семейство очаква Шабат, включително и хората със специални нужди. И всички са облечени в най-хубавите си дрехи. В синагогата мъжете са отделно от жените, за да бъде вниманието им изцяло отдадено само на Бог, без да се разсейват (има логика в това). Моя приятелка поискала да отиде в Синагога. Евреите реагирали, защото е християнка, а не юдейка. Обърнали се към равина, за да разреши дали може да влезе и той казал: "Писано е: Моят дом ще се нарече Молитвен дом на ВСИЧКИТЕ племена. Ти си добре дошла.”

Бяхме и в Музея на Израел в Ерусалим. Надписът е на арабски, английски и иврит. И разбира се, и тук минахме през скенер и щателна проверка на багажа и дамските чанти. Много добро впечатление ми направи, че повечето музеи в Израел са безплатни, като има предоставена възможност да се направят доброволни дарения, кой колкото прецени. Има огромен макет на град Ерусалим в двора на Музея, изработен по начина, по който е изглеждал през първи век, преди римляните да разрушат Храма през 70 г. след Христос.

Покривът на музея по форма е като капак на делва, в която са били съхранявани древни ръкописи. Тук се пази препис на ръкописа на книгата Исая, дълъг 11 метра. Оригиналът на ръкописа е открит в една от пещерите в местността Кумран до Мъртво море. Посетихме и Кнесет – Парламента на Израел в Ерусалим, който е съвсем близо до Музея в новата част на града в района, където са повечето правителствени сгради и офиси. Ако се вгледаш в Менората пред Кнесет ще видиш, че всеки от орнаментите гравирани върху нея, е различен от останалите, което е типично за еврейската архитектура и изкуство. Тези орнаменти отразяват най-важните исторически събития за евреите през вековете.

От всички държави в света само в Израел момичетата ходят в казармата. Военната служба там за всички е по три години. Уникално за еврейската армия е, че генералите общуват с редниците на равна нога. Когато после започне работа, всеки уволнил се еврейски войник получава парично възнаграждение (140.000 шекела), което му дава добър старт в живота. Вляво се вижда жена с голи рамене – тя със сигурност не е местна жителка.

Повечето еврейски семейства са многодетни. Държавата им отпуска помощи. Младежите не бързат да се женят, от 18 до 21-годишни са войници. Ако някой се ожени преди това, не го вземат войник заради Словото от Тората, което казва мъжът да радва жена си, след като се ожени, и през първата година да не го вземат войник – дори и при война. Големите ученици в Израел ходят с униформи на училище. Моралът на евреите е на учудващо високо ниво на фона на все по-покваряващия се свят. Еврейските ученички са без грим! Никакъв кич! Няма токчета и къси поли! Само прилични дрехи и естествена красота!

Арабският пазар е доста оживено място през по-голямата част на деня. Той представлява огромен лабиринт от десетки тесни улички, където миризмата не винаги е много приятна. Голям пазарлък пада на този пазар. Стоките, продавани там са интересна смесица от християнски, еврейски и арабски символи има по тях! Явно за арабите най-важното е търговията да върви. Все пак арабския пазар - не е особено приветливо място. Мрачно и пренаселено е. В облеклото на арабските жени преобладават тъмните тонове. Те също са покрити от главата до петите, но са различни от еврейките. Няма как да ги объркаш.

Снимах и стенопис в центъра на града, представящ Ерусалим като център между Европа, Азия и Африка. Ерусалим е прекрасен град – влюбих се в него. Не е възможно да го опишеш. Можеш само да го вкусиш. От сърце ти желая и ти лично да го вкусиш!

Революцията е внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които нещата се случват обикновено. Революциите се разпалват от един човек или от много малка група от хора, които не искат повече да живеят по начина, по който са го правили до сега. Те вярват, че нещо може и трябва да се промени, прогласяват идеите си, докато започне мъртво вълнение (нещата да се разбушуват под повърхността) и в крайна сметка да се промени цялата ситуация, често по много радикален начин.

Светът е свидетел на много революции в миналото, когато са сваляни правителства, злоупотребяващи със своите граждани. Така става например по време на революциите в Америка, Франция и Русия (известна като болшевишка). Революции избухват тогава, когато стари и неефективни системи или начини на управление биват заменени и предишните начини на мислене отстъпват пред нови идеи, като става при Научната революция или Индустриалната революция. Томас Джеферсън казва: „Всяко едно поколение се нуждае от нова революция." Вярвам, че сега е време, в което светът отново се нуждае от революция и то най-великата от всички до сега. Не ни трябват революции като тези, които са белязали хода на световната история в поколенията преди нас, не се нуждаем от политически, икономически или технологически революции. Нуждаем се от Революция на любовта.

Трябва да отхвърлим владичеството на егоизма и егоцентризма в живота си. Нищо не може да се промени в света, в който живеем, докато всеки един от нас не пожелае да се промени. Често ни се иска светът наоколо да бъде различен, без да осъзнаваме, че състоянието, в което се намира той, се дължи на начина, по който живеем своя индивидуалистичен живот, и на решенията, които вземаме всеки ден.

Ако всеки човек на планетата знае как да получава и да дава любов, светът ни ще бъде радикално различен. Ясно осъзнаваме, че нещо не е наред в нашето общество и то трябва да се поправи, но сякаш никой не знае какво да направи и как да започне промяната. Реакцията ни към света, в който всичко е извън контрол, е да се оплакваме и да мислим: „Някой трябва да направи нещо." МИСЛИМ И говорим, че вероятно Бог, правителството или някой на власт трябва да предприеме действия. Истината е, че всеки един от нас трябва да направи нещо. Нужно е да се научим да живеем живота си по съвсем различен начин. Трябва да сме готови да учим, да се променяме и да признаем, че самите ние сме част от проблема.

Не можем да поправим нещо, което не разбираме, затова първо трябва да разпознаем корена на проблема. Защо повечето хора са нещастни? Защо има толкова насилие в семействата, кварталите, градовете и нациите? Защо хората са гневни? Може би си мислите, че това се дължи на греха. Може би дори си казвате: „Хората са грешни. Това е проблемът." На теория и аз съм съгласна, но искам да погледнем на проблема от практична гледна точка. Твърдо вярвам, че коренът на всички тези противоречия, а и на много други, е егоизмът. Егоизмът е продукт на греха. Това е някой да твърди: „Искам това, което искам, и ще направя каквото трябва, за да го получа." Грехът се появява, когато човек тръгне против Бога и Неговите пътища. Ние като че ли живеем „наопаки" - точно противоположно на начина, по който трябва. Живеем за себе си, но сякаш никога не успяваме да удовлетворим своите желания. Трябва да започнем да живеем заради другите и да научим чудесната тайна, че единствено това, което даваме, се връща при нас преумножено. Харесват ми думите на един известен доктор, на име Лука: „Раздайте живота си и ще го намерите, но той не просто ще ви бъде върнат, а възстановен с бонус и благословения. Даването, а не получаването, е начинът. Щедростта ражда щедрост" (Лука 6:38, превод на Библията „Посланието").

В много общества основна цел на хората е станала да притежават, да станат собственици и да контролират. Всеки иска да е „номер едно", което автоматично означава много хора да останат разочаровани, понеже само един може да бъде номер едно в дадена област в даден момент. Само един човек може да бъде най-бързият бегач на света, само един може да бъде президент на дадена компания, само един - най-добър актьор за годината на сцената и на екрана. И макар да вярвам, че всички трябва да бъдем целенасочени и да правим най-доброто на което сме способни, не смятам, че трябва да искаме всичко за себе си, без да ни е грижа за останалите край нас. Към момента на създаването на тази книга имам зад гърба си шестдесет и пет години живот и като че ли това е достатъчна квалификация да знам някои неща. Поне съм живяла достатъчно дълго и съм изпробвала множество начини да се опитам да бъда щастлива. По метода на елиминирането съм открила кое работи и кое не.

Егоизмът не помага на живота да върви така, както е предопределен да върви, и определено не е според Божията воля за човечеството. Вярвам, че в тази книга мога да докажа, че егоизмът всъщност е най-големият проблем, с който се сблъскваме днес по лицето на земята, и за да се справим с него, трябва да предприемем драстични действия. Необходимо е да обявим война на егоизма. Нужна ни е революция на любовта. Любовта трябва да бъде повече от теория или дума за нас - тя трябва да се превърне в действие. Трябва да се види и да се усети. Бог е любов! Любовта е и винаги е била Неговата идея. Той е дошъл, за да ни обича, за да ни научи как да Го обичаме и как да обичаме себе си и другите.

Когато изпълним това, животът става красив; когато не го правим, нищо не върви както трябва. Любовта е отговорът на егоизма, защото любовта дава, когато егоизмът отнема. Ние трябва да бъдем буквално избавени от самите себе си, а Исус е дошъл именно с тази цел, както виждаме във II Коринтяни 5:15: „И Той умря заради всички, така че тези, които живеят, да живеят вече не за себе си, но за Него, който умря и възкръсна заради тях."

Наскоро размишлявах за ужасните проблеми в света като милионите гладуващи деца, СПИН, войните, потисничеството, трафика на хора, кръвосмешението и много, много други. Осмелих се да попитам Бог: „Как можеш да търпиш всичко, което се случва, без да правиш нищо?" Тогава чух Бог да отговаря в духа ми: „Аз работя чрез хора. Чакам Моят народ да се надигне и да направи нещо." Може би и вие си мислите също като милиони други хора: „Знам, че светът има проблеми, но те са толкова огромни, че каквото и да направя, няма да окажа никакво въздействие". Точно този начин на мислене ни е пречил и ни е парализирал, докато злото е продължавало да триумфира. Трябва да спрем да мислим какво не можем да направим и да започнем да правим това, което можем. В тази книга аз и чудесните гостуващи автори ще споделим много идеи и начини, по които всеки може да бъде част от това ново движение, което е способно да доведе до радикална положителна промяна.

Отказвам да стоя на „пауза" и минутка повече без да правя нещо, докато светът стремглаво се е устремил надолу Може и да не съм способна да разреша всичките проблеми, които виждам, но ще направя всичко, на което съм способна.

Молитвата ми е да се присъедините към мен в съпротивата против несправедливостите и да сте готови радикално да промените подхода си към живота. Той не може да продължава да бъде свързан само и единствено с нас и това, което другите могат да направят за нас. Животът е в това, което ние можем да направим за другите. Всяко движение се нуждае от мото или верую. Ние в служението на Джойс Майер с молитва сме създали завет, според който да живеем. Готови ли сте да се присъедините към нас?

Издигам състраданието и предавам своите оправдания. Заставам срещу неправдата и се посвещавам да живея, като върша обикновени постъпки, засвидетелстващи Божията любов. Отказвам да остана безучастен. Това е моето решение. Аз съм революцията на любовта.

Моля се тези думи да се превърнат и във ваше кредо - нов стандарт, по който да живеете всеки ден. Не бива да чакате, за да видите някой друг какво ще реши да направи и не се осмелявайте да чакате, докато движението стане популярно. Това е нещо, което трябва да решите сами; посвещение, което само вие трябва да направите. Запитайте се: „Ще продължа ли да бъда част от проблема или ще бъда част от решението?" Аз съм взела решение да бъда част от решението. Любовта ще бъде основната истина в моя живот.

Ами вие? Ще продължите ли да участвате в проблемите на света днес?Ще ги пренебрегвате ли, преструвайки се, че те изобщо не съществуват? Или ще се присъедините към революцията на любовта ?

Благодарност

За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа.

Благодарим на всички, които подкрепиха с молитви, труд и финансови средства Божието дело.

Бог ще ги възнагради богато.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният редактор на списанието и ръководител на служението ни. Алелуя!

От екипа на „Благодат”