Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат



страница1/6
Дата28.01.2018
Размер0.56 Mb.
#52031
  1   2   3   4   5   6

благодат,бр.3,2017г.

Благодат


Християнско тримесечно списание за търсещи читатели

Издава, отпечатва и разпространява

Християнски център за хора с увреждания „Благодат"
Брой 3 (61) Есен 2017 г
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева – Пловдив

Редакционен съвет:

Иво Фердинандов – Годеч

Илияна Киркова – Враца

Мукадер Яшарова – София

Павлина Тачева – Цюрих Швейцария

Станислав Иванов- Стралджа

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.



Коректор на брайловото издание:

Керанка Милушева



Коректор и предпечат за уголемен шрифт:

Мария Костова



Техническа обработка:

Хасмик Варданян



Четец на аудиоварианта:

Мария Костова



Аудиообработка:

Джеваатин Мустафа

Координатор за София, Мукадер Яшарова:

Тел.: 02/827-09-85, GSM: 0898-48-39-43



Адрес на редакцията:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

Тел./факс: 032/28-11-37,

GSM: 0898-54-71-16

E-mail: stefka@gracebg.org

Web: www.gracebg.org

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

С няколко думи…………………………………….....3
Библейски личности

Цар Давид………………………………………………4
На канадска с колос……………………………….…12

Макс Лукадо


Нивата чака……………………………………………24

Уилям Джентри


Исус идва скоро……………………………………….26
Когато всичко стане Христос…………………….…30
Отче, прости им……………………………………….39
Притча за двата звяра……………………………….53
Свидетелство – Аз видях приятелите си

в ада…………………………………………………….56


Божието слово- реалност в живота на Петко……68
Възлюбена“…………………………………………...70

Уенди Алек

* * *

Ако желаете да станете наши партньори, подкрепете служение Благодат с молитва, труд и финансови средства. Финансовите средства можете да изпращате на следния пощенски адрес:



Стефка Йорданова Стойчева

Ул. Ландос 24 п.кутия 11 Пловдив 4006

Господ ще ви възнагради богато.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният Редактор на списанието и Ръководител на служението ни. Алелуя!


„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.“ (Йоан 5:24)


С няколко думи

Здравейте приятели!

Измина лятото. Вярвам, че има много отговорени молитви и зарадвани сърца. Все пак внимавайте за какво се молите, защото много сълзи са пролети поради сбъднати молитви, както казва Майка Тереза. Понякога заради нашето настояване, Бог ни дава неща, които не са най-доброто за нас. Тогава съжаляваме и разбира се пак към Него се обръщаме за помощ. Той нали е любящ и милостив, не ни оставя, но трябва да знаем, че ако повтаряме една и съща грешка, все по-трудно ще излизаме от последствията.

Имаме свобода да правим избори, но нямаме власт над последствията. Затова слушайте Божието слово. То ни прави силни и устойчиви. Учи ни да правим правилните избори и да следваме Христовото учение. Тогава наистина ще имаме напредък и вечния живот е в нас.

Стефка Стойчева

Библейски личности

Цар Давид (възлюбен, мъж по сърцето на Бога)


Илияна Киркова
Най-малкият син на Есей от Юдовото племе. Роден във Витлеем през 1085 г. преди Христа. Давид е един от най-забележителните мъже както в свещената, така и в светската история. Живота му се описва подробно в първите книги на Царете - 1Цар. 16гл. до 3Цар. 2гл. Той е Божи помазаник, избран от Бога да царува над Израил вместо Саул, и посветен на тази служба от Самуил много преди възкачването му на престола - 1Цар. 16:1-3. Когато е бил овчар Давид се е отличил със смелост, вярност и вяра в Бога. Още като юноша е повикан в царския двор като вещ в музиката, за да посвири на Саул в лудостта му. Отивайки да види братята си, Давид влиза в стана на войската и застава срещу исполина Голиат, който хвърля презрение върху Божията армия. След тази победа богоизбрания израилски избавител се връща в царския двор увенчан със слава, приема служба във войската, и за кратко време спечелва любовта и доверието на народа. Саул обаче завидял на Давид, и той е принуден да потърси убежище в Юдейската пустиня, където събрал една чета от шестстотин души, за да се пази от своите неприятели. Въпреки че Саул не престава да го преследва дори и в пустинята, Давид не пожелава да вдигне ръка против царя си, въпреки че има няколко възможности да го убие, затова той счел за разумно да избяга в земята на филистимците.

След смъртта на Саул и Йонатан, Давид е избран за цар на Юдовото племе в Хеврон, и след седемгодишни разпри, единодушно е прогласен за цар на всичките Израилеви племена. Така Давид става основател на един царски род, който царува в Ерусалим до самото падане на Еврейското царство.

Давид като цар е забележителен с верността си на Бога, и с великите цели, за които е предопределен. Той пренесъл Божия ковчег в Святия Град с голяма слава и веселие, и определил подробностите на богослужението, раздавал правосъдие безпристрастно и много допринесъл за благоденствието на народа. Със своята мъдрост и деятелност, Давид не само утвърдил Еврейското царство, но и разширил пределите му върху цялата земя обещана в пророчествата (от Червено море и Египет, до Ефрат) - Бит. 15:18; Ис.Нав. 1:3. С военните користи обогатил народа си, и приготвил големи количества материал за съграждане храм на Йеова, но на Соломон било отредено да построи този храм.

Давид не успява да избегне пагубното влияние на богатството и неограничената власт. Той има много и големи изкушения. Както другите царе в неговото време, така и той е притежавал много жени, и в старостта си претърпява горчивите следствия от многоженството. В морално отношение личността на Давид като цар е противоречива. Например той изпраща своя военачалник Урий на сигурна смърт, за да може да се ожени за неговата съпруга Вирсавия (2 Царств. 12:1).

Убийството на Урия, и прелъстяването на жена му Витсавее е едно ужасно престъпление, но когато се събужда от съня на заблуждението си, Давид се разкайва за това, и намира милост и прощение от Бога. От тогава насетне, честите огорчителни случки му въздействали за добро. Те го смирили като го довели до съзнанието, че той не трябва да има неограничено доверие на себе си, но че е нужно да вложи упованието си в Бога. Историята на Тамар, Амнон и Авесалом е възмутителна! Поведението на тези окаяници, глада и чумата между израилтяните, и престъпленията на Йоав карат Давид да извика: "дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина". Тези изпитания обаче родили добри плодове. Те направили Давид твърд и постоянен, смирен и благороден. Тези качества блестят в последните дела на живота му, особено при бунта на Адония. Приготовленията му за построяването на един великолепен храм на Бога, и призивите му към народа да благославя Господа Бога на отците си, увенчали със слава последните години на цар Давид. След царуване от четиридесет години, Давид умира на седемдесет и една година.

Умствените способности и качества на Давид са били: великодушие, щедрост, безкористност, деятелност и постоянство, нравствените му качества били: искреност, ревност в службата на Бога и благочестие. Давид е велик мъж и като държавник, воин и поет. В неговите Псалми се открива цялото му сърце. Те са боговдъхновени поеми, които съдържат много пророчества, и са приспособени за всичките Божии люде в този свят. Тези песни са се пеели от евреите във Витлеемските полета, и в планината Сион, но те и сега звучат благозвучно на езиците, които са били съвсем неизвестни в древността.

Цар Давид е автор на повечето от псалмите, включени в Библията. Това авторство е твърде вероятно с оглед на славата, която Давид има като поет и изпълнител на арфа – слава, документирана и извън юдейското и произхождащите от него предания. Сред по-известните псалми са №21 („Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил“ – думите, които Иисус Христос произнася на кръста) и №50 – т. нар. „покаен“ псалом, в който Давид се разкайва за постъпката си спрямо Урий и Вирсавия. Важно значение, имат последните три, т. нар. “хвалебни” псалми (149–151).

Пророчествата за идването на Месия. Очакването на Месия като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си, родословията на Иисус, представени в евангелията по Матей и Лука, неизменно сочат Исус Христос за пряк потомък на Давид (Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23).

В изразите, които се използват за Христос като “семе Давидово” и “клонка Давидова”, допълнително потвърждават разбирането за Давид, който е в родословието на Христос.

Археолози от Еврейския университет в Йерусалим и Израелското управление на древностите откриха две сгради, които са построени през X в. пр. Хр. и повдигнаха редица вълнуващи въпроси пред учените.

Постройки от подобен тип се откриват за пръв път на територията, на която е било разположено древното Юдейско царство. Останките от сгради се намират в укрепения град Хирбет-Кеяфа съществувал по времето на цар Давид и свързван с библейския град Шаарайим.

По време на последните си разкопки на Храмовия хълм известният археолог г-жа д-р Ейлат Мазар откри в неговата южна част масивно здание, за което е абсолютно убедена, че това е дворецът на цар Давид. Второто е изпълнявало функцията на огромен царски склад. Общата площ на двореца е била около 1 000 кв. м. Около двореца били открити различни постройки със следи от металообработка, глинени съдове и фрагменти от алабастрови съдове, донесени от Египет. Дворецът се намирал в центъра на града, а всички останали сгради били разположени на по-ниско ниво около него. От двореца се откривал великолепен изглед към Средиземно море, намиращо се на запад оттук и към планината Хеврон и Йерусалим на изток. Това преимущество може да се е използвало за предаване на сигнали с помощта на огньове. Второто здание е имало колони и е било с размери 15х6 м. Сградата се е намирала в източната част на града и се е използвала за склад. Според изследователите, в него са били съхранявани запаси, събирани от жители на селата в Юдея. В сградата били открити стотици съдове, повечето от които с клеймо.

Увереността на Мазар идва от факта, че мнозинството изследователи досега търсеха двореца не там, където трябва, осланяйки се повече на интуиция, отколкото на фактите. Досега се считаше, че е бил разположен в пределите на крепостта, която Давид отнема от племето на евусейците, познати ни още като ханаанци (старото име на Йерусалим е Евус), и нарича „Град на Давид”. Но тази „крепост” всъщност е едно малко укрепление с площ няколко декара, там просто няма как да бъде разположен дворец. Като се позовава на 2 Цар. 5:17, Мазар уверено твърди, че дворецът на Давид се е намирал извън стените на Евус, някъде по склона на хълма, при това на място по-високо от това, на което е била разположена крепостта. В библейския текст изрично и буквално (в много преводи погрешно е написано – отиде) се казва, че „Давид се спусна в крепостта”; така е и в гръцкия превод на 70-те. Тоест той отива в нея от двореца си, който се е намирал над крепостта. Като се базира на Св. Писание, Мазар започва разкопки на предполагаемото според нея място на двореца и скоро открива масивни стени, разпрострели се минимум на 100 метра в посока запад-изток. При разкопките в първия най-долен културен пласт откриват керамика, датирана XI в. пр. Хр., тоест периода, в който науката доказва царуването на Давид. Под този пласт няма друг, което е ясно свидетелство, че зданието е било построено в този период. Дълбочината, на която се откриват стените, е била около 2 метра. За 48-годишната археоложка Ейлат Мазар, директор на Института по археология Шалем, това е кулминационна точка в живота й. Още като тийнейджър тя започва работа със своя дядо, известния археолог Бенджамин Мазар, който работи върху Западната стена на Йерусалим. Впоследствие защитава докторантура и много години „копае” в „Града на Давид” под ръководството на Йигъл Шило. Тогава е била открита една голяма стена, за която Шило много време вярвал, че е може би част от двореца на Давид. Но Мазар винаги се е съмнявала в това, тъй като откритието въобще не отговаряло на величественото здание, описано в Библията.

Археологията доказва Библията, а Библията е слово, което се изпълнява. Живота на цар Давид е динамичен и изцяло отдаден на Бог. А грешките на Давид само ни показват, че няма съвършени хора, но само един Бог е свят, на Когото принадлежи цялата слава и величие. Бог казва, че Давид е по Неговото сърце.

Днес всеки от нас трябва да си даде ясна сметка за живота си: Къде се намира сърцето ти? Бог твое прибежище ли е всеки ден? Търсиш ли лицето Му ежедневно? Надяваш ли се да чуеш: Добри и верни слуго, влез в радостта на господаря си!

Сигурен ли си, че ако днес твоят живот свърши ще видиш лицето на Исус?




Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница