Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат

Бурите

„Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно всяка буря“

Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели, Гейл и аз преживяхме силна морска буря, внушителен ураган в Тихия океан, край бреговете на Мексико. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.

Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства.

По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи.

Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения, загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито края на света.

Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря.

Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32).

Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.

***

Съвпадение и провидение

„Има свръхестествени моменти, вплетени в тъканта на всекидневния живот“.

Има неща, които просто се случват сред рутината на всекидневния живот. Дали тези събития са случайни съвпадения или божествено провидение? Някои неща се случват като част от живота – ти и аз не сме изключение от това, но Бог ни придружава по всяко време и при всяко обстоятелство (2 Царе 6:13-17). Но има и моменти, които са с божествена цел и назначение. Аз не живея в свят, в който всичко е просто плод на случайност. Аз избирам да вярвам, че такива моменти могат да бъдат от провидението, доказателство за любящата бащина ангажираност и инвестиция в моето и твоето благоденствие. Йов се доверяваше на Бога: „Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми“ (Йов 10:12).

Един приятел ме посъветва: „Ако търсиш Бог само в сензационното и ефектното, често ще пропускаш свръхестественото“. Посред очевидно обикновеното, би трябвало да има моменти, когато сякаш нещо отваря очите ти и ти позволява да почувстваш дискретните доказателства на учудващото, необикновеното и свръхестественото, целенасочено втъкани във всекидневието на твоя живот. Очакването Бог да присъства в обикновените събития е предпоставката, която ни дава възможност да опитаме Неговата любяща компания и грижа.

С убеденост Давид пише за верността на Бог: „Когато стъпките на човека се утвърждават от ГОСПОДА, неговия път Му е угоден. Когато падне, няма да бъде повален, защото ГОСПОД подпира ръката му“ (Псалм 37:23-25).

Колко уверено би живял, ако беше убеден в постоянството на Божието благоволение и удовлетворение?

Животът на Илия изглеждаше извън контрол. Споменът за победата, която удържа над 450-те лъжливи пророци на връх Кармил, бавно избледняваше (3 Царе 19). Сега Илия чувстваше ужаса на страха. Злонамерената мощна царица се беше заклела да прекрати намесата на пророка веднъж завинаги. Смелият някога пророк сега се беше уплашил, бягайки от царицата, докато се беше изтощил напълно физически,емоционално и духовно. Неговият страх беше реален, но преувеличен. Неговото обезсърчение беше съкрушително. Неговите емоции бяха извън контрол. Той не можеше да се справи с отчаянието си. Тогава Бог се яви на Илия. Бог не беше отсъствал до този момент. Той беше там през цялото време.

„И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине“ (3 Царе 19:11). Имаше голям и силен вятър: „Но Господ не беше във вятъра“. След вятъра последва земетресение: „Но Господ не беше и в земетресението“. Последва силен огън: „Но Господ не беше в огъня“. Невинаги Бог е в сензационното и зрелищното. Илия се чувстваше емоционално изтощен и физически раним, както всеки друг човек: „А подир огъня дойде тих и тънък глас“ (3 Царе 19:11-13). Този „тих и тънък глас“ беше дискретното свидетелство на Бог, присъстващ и славен в действие, независимо от всичко, което Илия чувстваше и от което се страхуваше. Има свръхестествени моменти, вплетени в тъканта на всекидневния живот. Търси Бога и внимателно се ослушвай за Неговия глас. Стой с тихо сърце пред Бог и с отворени очи за дискретните Му чудеса. Така ще откриеш къде е Божията любов, благодат и милост във всекидневието на живота. Повтарям наблюденията и предупреждението на моя приятел: „Ако търсиш Бог само в сензационното и ефектното, често ще пропускаш връхестественото“.

Молитвата на Павел е и моя: „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава“. (Ефесяни 1:15-21).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да е привлечено към Него и да не се отвлича от нещата, които ни заобикалят.

Източник: www.jivotzavsekiden.org