Издава се със съдействието на gtzи bmz отглеждане на пчелните семейства тотка Иванова

1. ИЗБОР НА МЯСТО ЗА ПЧЕЛИН И ОРГАНИЗИРАНЕТО МУ

Изборът на подходящ район за отглеждане на пчели и подходящо място за създаване на пчелин е от изключително значение за успешната пчеларска дейност. Пчелинът се създава и разполага в центъра на район с достатъчно количество разнообразни диворастящи и културни медоносни растения, които осигуряват нектар и прашец от пролетта до есента, Поради това е необходимо да се направи предварително проуч-не на състава и количеството на медоносните растения на територия с радиус 2-3 км, на релефа на местноста /равнинен, хълмист, планински/ и наличието на водоизточници /водни басейни, реки, езера и др./.

най-подходящи са местности с голям брой културни и диви растения, разнообразни ПО ботанически състав и осигуряващи продължителна и Непрекъсната паша през активния период от живота на пчелите. По отношение на релефа за предпочитане са планински и полупланински местности с пресечен терен /наличие на долини, дерета, оврази/. Разликата във височините, различните почвени условия, влагата и СЛЪНЧОВОТО греене води до различия в периодите на цъфтеж на едни и СЪЩИ растения, а оттам и осигуряване на по-продължителна паша.

(под избора па местността се определя точното място за разполо­жение на пчелина, което е в тясна връзка с неговата доходност. Мястото трябва:

• 
  да е по възможност най-близо до основните медоносни растител­
  ни видове;
  

• 
  да е просторно - па всеки кошер да са осигурени по 2 кв.м площ;
  

• 
  да бъде запазено от ветрове, тъй като на ветровито място пчелите
  не работят добре, растенията отделят по-малко нектар и прашец,
  пчелните семейства се развиват по-слабо, вятърът пречи на обли-
  гането на младите пчели, прави пчелите раздразнителни и често е
  причина за налитането им в чужди кошери, ако липсват естествено
  

• 
  да има в близост до пчелините чиста течаща вода, но да е далече
  от големи водни басейни (когато зад такива басейни цъфтят медо­
  носни растения, при ветровито време голяма част от връщащите се
  от паша пчели падат във водата и умират);
  
• 
  да не е близо да захарни заводи, сладкарски предприятия, винар­
  ски изби и др. - през периодите на безпашие пчелите се привличат
  от миризмата, посещават тези места и в резултат на това масово
  загиват;
  
• 
  между пчелина и медоносните растения по права линия не трябва
  да има други пчелини - връщащите се от паша пчели се задържат
  в чуждите пчелини и понякога остават там, така че независимо от
  богатата медоносна растителност не може да се очакват добри
  резултати;
  
• 
  здравословното състояние на пчелните семейства в района трябва
  да е добро - при наличие на болни от заразни болести пчелни се­
  мейства /особено на масово заболели от американски гнилец/
  избраното място трябва да отпадне;
  
• 
  при избора на място за пчелин, в който ще се прилага биологично
  пчеларство, се съблюдават и други допълнителни изисквания /вж.
  раздел Биологично пчеларство/.
  

Кошерите се подреждат в редове, шахматно или групово.

При подреждането в редове те се поставят на 2-3 м един от друг с разстояние между редовете 3-4 м. Така се осигурява свободен достъп до тях и удобната работа при отвореното гнездо. Освен това траекториите на летеж на пчелите не се пресичат, избягват се налитанията, кражбите и разпространението на заболявания. За всеки кошер е необходима почи­стена и опесъчена площадка с размери 1x1.5 м. Кошерите се повдигат на 20-25 см от земята (на дървени или метални поставки, които трябва да имат лек наклон напред с цел да не задържат вода). Същевременно се избягва безпокоенето на пчелите от други насекоми или животни.

При шахматното подреждане входовете на кошерите са обърнати в една посока. При този начин се предотвратява объркването /налитане/ на летящите пчели.

При груповото подреждане кошерите се групират по 2-3, като вхо­довете са обърнати на различни страни. Разстоянието между кошерите в групата е 1-2 м, а между групите - 10 м.

Независимо от начина на подреждането те винаги трябва да се огря­ват от слънцето, а след обяд да са в рядка сянка, т.е. входовете трябва да са ориентирани на югоизток или изток.

За по-добрата ориентация на младите неоплодени майки и пчелите трябва да бъдат боядисани в различни светли цветове /бял, жълт, светло-син/, които се различават от пчелите и предпазват кошера от прегряване. Не са подходящи червеният цвят (пчелите не го различават) и зеленият (слива се с околната растителност).

В пчелина е необходимо да има поилка. Тя се поставя на слънчево и тихо място, за да може пчелите да я посещават от ранна утрин.

Броят на пчелните семейства, които може да се поставят на един пчелин, зависи от количеството на пчелната паша, производственото на­правление на пчелина и др. фактори. За тази цел се изготвя медов баланс на района /вж. раздел Медоносна растителност/. Установено е, че при средно благоприятни условия, каквито са най-често условията у нас, максималният брой на пчелните семейства в един пчелин е около 40-50.

За по-добра организация на работата в пчелина е необходимо нали­чието на пчеларска постройка. Тя се използва за съхраняване на пчелар­ския инвентар, центрофугиране и съхранение на меда и на другите пчел­ни продукти, за подслон и почивка на пчеларя. На временните пчелини се използва неголяма преносима разглобяема постройка /барака/.

Съвременните технологии за отглеждане на пчелите изискват пче­ларят във всеки момент да знае състоянието на пчелното семейство и да направлява живота на пчелите, като своевременно отстранява появилите се проблеми в семейството и полага грижи за него през цялата година. Това налага периодични прегледи на пчелните семейства и грижи, без обаче да се прекалява и излишно да се тревожат семействата.

При работата с пчелите трябва да се спазват редица изисквания и правила, в резултат на които пчелите се дгазнят минимално, живеят спокойно, не изпадат в агресивно състояние и не жилят.

Един от най-важните фактори за спокойна работа е състоянието на времето. Прегледите трябва да се извършват при слънчево, тихо и топло

Работата е най-спокойна при наличие на цъфтяща медоносна расти­телност и обилно нектароотделяна, когато челите са ангажирани изклю­чително със събирането на нектар и няма опасност от възникване на кражби.

От съществено значение е поведението на пчеларя. Трябва да се ра­боти спокойно и внимателно, без бързи и резки движения, суетене и чукане по кошера, като същевременно прегледите се извършват по въз­можност бързо. Продължителните прегледи безпокоят пчелното семей­ство и разстройват работата му за няколко часа. Застава се отстрани на кошера, без да се минава пред входа и на пътя на пчелите. Ако не се спаз­ват тези правила, пчелите стават агресивни и жилят.

Преди и по време на работата с пчелите не трябва да се употребяват вещества или продукти с дразнеща пчелите миризма - лук, спиртни на­питки, парфюми и т.н. Пчеларят трябва да е облечен със светли дрехи от памучен плат и да спазва добра хигиена. Пчелите се дразнят от пот, както и когато попадат на влакнести дрехи или коса и брада.

Съществено условие за спокойното им поведение при прегледите е използването на пушалка. Пускането на 2-3 струи дим през входа на кошера преди започването на прегледа и периодичното подпушване по време на прегледа успокоява пчелите и те не жилят. Разбира се, не трябва да се прекалява с подпушването, ако условията за прегледа са оптимални и пчелите по начало са спокойни. Прекомерната употреба на дим също разстройва нормалната работа.

Ако въпреки всички взети мерки семейството е възбудено, пчелите жилят и се работи трудно, работата трябва да бъде преустановена и отложена.

Пчелите по начало са миролюбиви насекоми и не напад и жилят, ако не се дразнят, не им се пречи и се спазват правилата за работа с тях. Въпреки това ужилванията са неизбежни. Те са съпроводени с временна

остра болка и изразени в различна степен последващи реакции /зачер­вяване и оток на мястото на уживането/ в зависимост от имунитета към пчелната отрова. Обикновено последиците от ужилването отшумяват бързо. Пчеларите постепенно придобиват по-силен имунитет към отро­вата, привикват към ужилванията и организмът им не реагира дори при по-голям брой. Много опасни са при алергичните хора - дори само едно ужилване може до доведе до много сериозни последствия. Алергичните не трябва да се занимават с пчели.

При ужилване се препоръчва жилото да се извади с нокът или остър предмет /без да се стиска/ и мястото да се охлади. Някои автори препо­ръчват то да се третира със спирт, оцет или карболова вода. При алергично болни незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.

3. ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ГОДИНАТА

Пчелното семейство регулира своя живот изцяло в зависимост от зао­бикалящата го среда. Климатичните условия и състоянието на медонос-ната растителност са главният фактор, който определя жизнената актив­ност на пчелите през годината. При нашите климатични условия в живо­та на пчелното семейство се наблюдават два основни периода - период на активно дейност и период на зимен покой. При смяната на сезоните протичат съответно изменения в живота на пчелното семейство.

При благоприятни условия /топло време и цъфтяща растителност/ то е в много активно състояние и се развива усилено, складира големи количества хранителни запаси, подготвя се за размножаване /роене/ и т.н. През есента и зимата с настъпването на неблагоприятни условия активността му намалява, тогава води възможно най-бездейния и иконо­мичен живот.

Преходът на семейството от състояние на покой към активна дейност започва със снасянето на първите яйца от пчелната майка. По време на зимния покай пчелите се нуждаят от минимално количество топлина и поддържат температури не по-високи от 13-14°С. Обикновено в края на януари се наблюдава повишаване на температурата в средата на гнез­дото, което подтиква майката да снася яйца. При появата на пилото за отглеждането му е необходима температура 34-35°С. За поддържането й

Наръчник по пчеларство

1. Отглеждане на пчелните семейства

Тотка Иванова 7


и изхранването на личинките активността на пчелите се повишава, усил­ва се обмяната на веществата и необходимостта от приемане на повече храна. При повишаване на външната температура до 12-13°С пчелите излизат от кошера и извършват първото си облитане след зимуването.

През пролетта те енергично привеждат в ред своето гнездо - изнасят нечистотиите и труповете на умрелите пчели, почистват и подготвят килийките за снасяне на яйца от майката, излитат за вода и храна, топлят и хранят пилото. След пролетното очистително облитане семейството преминава от състояние на покой в период на активна дейност. Това съвпада с цъфтежа на първите медоносни растения и затоплянето на времето. Постъпващата отвън прясна храна активизира силно пчелите. Те започват да хранят майката интензивно и тя постепенно увеличава броя на снесените яйца. Тяхното количество достига максимум през май-юни, когато за едно денонощие майката снася 1500-2000 яйца.

С увеличаване на площите с пило хранителните запаси в семейството бързо намаляват. Храната през този период е нужна както за изхранване на личинките, така и за поддържане на по-висока и постоянна темпера­тура около пилото. Най-добре е хранителните запаси да се попълват с мед, който се поставя до крайните пити с пило.

Подобряването на температурния режим в гнездото е един от основ­ните фактори, подпомагащи пролетното развитие. Резките температурни промени влияят значително върху развитието и затова е необходимо допълнително затопляне на по-слабите семейства - напр., чрез поставяне на летвички в междурамъчните пространства. Така по-топлият въздух се задържа между питите и не се разсейва към крайните, където няма пило. За подобряване на топлинния режим в пчелните гнезда се прилага и методът на Блинов - в гнездото откъм по-топлата страна на кошера се оставят питите с пило и една пита с мед и прашец, а всички останали се изнасят зад пределната дъска. Съсредоточаването на голямо количество пчели само върху питите с пило подобрява температурния режим, по­чистването на килийките и храненето на майката, в резултат на което яйценосната й дейност се усилва. Медените пити зад преградната дъска служат и като източник на храна, която се пренася в гнездото и служи за подбудително подхранване. След затоплянето на времето целостта на гнездото се възстановява.

Наред с ежедневното увеличение на площите с пило се променя и съставът на пчелното семейство. Старите пчели умират и се подменят с

млади. През този период от развитието се наблюдава известно пролетно отслабване на семейството, тъй като умират много стари пчели, а коли­чеството на младите не е достатъчно, за да компенсира загубите. Това налага да се полагат грижи за създаване на по-добри условия за отглеж­дане на повече пило.

След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на бързо нарастване на семейството. С всеки изминал ден се засилва яйце­носната дейност на майката, в резултат на което се увеличава броят на пче-лите-работнички. Максимумът на развитието е в зависимост както от силата на самото семейство, така и от състоянието на медоносната растителност. Колкото по-обилно е нектароотделянето, толкова по-бързо е развитието на семейството и обратно.

За да не се задържа развитието на семействата поради липса на до­статъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката, гнездата трябва да се разширяват своевременно.

През този период младите пчели се хранят усилено, восъчните им жлези се развиват и започват да отделят восък. Инстинктът за градеж се проявява при наличието на много млади пчели, цветен прашец и мед, което обикновено съвпада с цъфтежа на овощните дървета. Тогава се създава и възможността за изграждане на нови пити.

Активното развитие на семейството го подготвя за следващия период, когато се осигуряват хранителните запаси. Цялата активна дейност на пчелите е насочена към подготовката за главната паша. Колкото повече пчели са отгледани за включване в медосбора, толкова по-големи са натрупаните запаси.

По време на медосбора основната маса пчели са включени в съби­рането на нектар, поради което развитието на семейството отслабва. Пчелите запълват килийките с нектар и по този начин яйценосната дей­ност на майката се ограничава. Това води до увеличаване на количество­то на хранителните запаси, от една страна, и намаляване на количество­то на пилото, от друга.

В определен момент обема на гнездото се оказва недостатъчен, за да се осигурят необходимите площи за непрекъснато яйцеснасяне. Всички свободни от мед килийки са заети от яйца, ларви и запечатано пило, голямото количество млади пчели произвеждат млечице и семейството започва да изгражда маточници. Ежедневно се излюпват нови пчели, които не могат да се включат в характерната за тяхната възраст работа

След приключване на главната паша животът в пчелното семейство постепенно затихва и настъпва период на по-слаба дейност. Пчелите започват подготовката си за зимуване. След последната паша голяма част от тях са стари и износени физиологически от усилената работа по време на медосбора. Поради това, за да зимуват успешно, е необходимо да се създадат съответните условия за есенно развитие на пчелните семейства. Тогава благоприятно влияние оказва късно цъфтящата медоносна растителност. В райони, където такава липсва, се извършва есенно под-будително подхранване, което е едно от най-важните технологични ме­роприятия. В резултат на това пчелните майки увеличават яйценосната си дейност и се отглеждат достатъчно млади пчели за зимуване. Само излюпилите се през август и септември презимуват успешно и през пролетта поемат работата в пчелното семейство.

Поради променилите се външни условия изчезва инстинктът за раз­множаване. За да се икономиса храна, пчелите изгонват търтеите от кошера. Започват да подреждат по определен начин хранителните запаси в гнездото, като пренасят меда от крайните по-стари пити към средата на гнездото, замазват пукнатините на кошера с прополис и т.н. С настъпва­нето на късната есен пчелите вече почти не излизат от кошера, а само в отделни топли дни извършват облитания. Пчелната майка отначало намалява, а след това преустановява снасянето на яйца.

Настъпва есенно-зимният период на относителен покой, при който жизнената дейност на пчелите се свежда основно до поддържане на необходимата температура и регулиране на въздухообмена в гнездото. Когато температурата спадне под 12°С пчелите се струпват на питите с последното пило и образуват зимното кълбо. Там те поддържат темпе­ратура от 14 до 28°С в зависимост от външната температура и някои други фактори.

За да се запази топлината в гнездото, пчелите от външния му слой са разположени много плътно и образуват своеобразна обвивка. Така те запазват изтичането на топлината извън кълбото, като дебелината на обвивката зависи от външната температура. Формирането на зимното кълбо е важно приспособление, което съдейства за преживяването на медоносната пчела при неблагоприятните климатични условия.

През периода на относителен покой пчелите консумират минимално количество храна и изразходват малко енергия. В резултат на това продължителността на живота им в сравнение с летния период се увеличава значително и те живеят няколко месеца до пролетта на след­ващата година.

Сезонната работа с пчелните семейства непременно трябва да бъде съобразена със сезонните особености в живота им, както и с при­лаганите тхнологии за отглеждането им, конкретните природно-клима-тични условия на района, медоносната растителност, производствената насоченост на пчелина и много други фактори, като основната цел си остава целогодишно да се подпомага животът на пчелното семейство с оглед повишаване на неговата продуктивност.

В състоянието си на относителен покой през зимата, за да осигури необходимата топлина за своето съществуване, пчелното семейство в зависимост от силата си и при отсъствие на пило консумира от 20 до 30 г мед на денонощие. Силните семейства изразходват относително по-малко храна, пресметнато на кг пчели. При по-ниски температури разходът е по-голям. Зимуването е продължителен период от жизнената дейност на пчелните семейства при нашите климатични условия и продължава около 5-6 месеца - от края на октомври до край на февруари.

В процеса на еволюцията пчелните семейства така са се приспосо­били, че въпреки неблагоприятните зимни условия осъществяват съществуването си с минимално физиологично напрежение на организ­ма си при възможно най-малък разход на храна и относително добро запазване на жизнеността си до настъпване на пролетта.

Успешното им зимуване и тяхната продуктивност през следващия сезон зависят в много голяма степен от технологията на пчелоот-глеждане през предшестващия зимуването активен сезон и особено от подготовката за зимуване. Всяко семейство трябва да има млада майка с добри генетически заложби, което гарантира доброто яйцеснасяне и интензивното развитие на семейството през пролетта. От изключително

Пчелинът през зимата се наблюдават външно - за възможно измества­не на кошера и покрива, прослушва се посредством тънка каучукова тръ­бичка, вкарана през входа на кошера - равномерният и спокоен звук на пчелите показва, че семейството е в добро състояние, ако се чува бръм­чене на отделни пчели и шумът е силен, това означава, че има някакво неблагополучие. В такъв случай при първа възможност за отваряне на кошера се вземат мерки за отстраняването му.

За да се освободят от екскрементите, натрупани през зимата, пчелите използват за облитане слънчевите часове през по-топлите зимни дни, ко­гато температурата се покачва над 9-10°С. Преди облитането мястото пред кошерите трябва да се почисти от снега или водата. За да не загинат, пчелите се посипват материали за подсушаване - слама, пръчки, сгур и др. По начина на облитането им може да се "прочете" какво е състояние­то на пчелните семейства. Дружното енергично облитане показва, че е добро и, обратно - слабото облитане, летежът на единични пчели, бавно­то им пълзене около входа говорят, че нещо не е наред. Вероятнво са на­лице голяма влага, малко храна, някакво заболяване или други обстоя­телства, които смущават семейството. Зимното облитане има и важно са-нитарно-практическо значение, тъй като заболелите и изтощени пчели излизат от кошера и умират и по този начин се намалява заразата вътре.

Температурните колебания /редуване на топли и студени дни и перио­ди/ провокират ранното яйцеснасяне на майката. При появата на пило пче­лите повишават консумацията на храна и се съсредоточават около пилото. Ако няма пило, разходът на мед е 0,5-0,8 кг месечно в зависимост от силата на пчелното семейство. При по-слабите семейства разходът на храна от 1 кг пчели е по-голям, тъй като при тях топлоизолиращата по­върхност на зимното кълбо е относително по-голяма. Медът около пилото намалява чувствително, пчелите изяждат храната и достигат до горната

част на питите. При внезапно застудяване те не са в състояние да се пре­местят встрани до питите с храна и дори при наличие на храна в крайните пити семейството може да умре от глад. Това налага при първа въз­можност да се осигури храна на нуждаещите се пчелни семейства и осо­бено на по-слабите. За целта се подхранват скристализирал пчелен мед, резервни пити с мед и в краен случай с питки от медено-захарно тесто.

Успешното зимуване на пчелните семейства и по-нататъшното им развитие зависят изключително много от своевременно оказаната им по­мощ. Всеки опитен пчелар знае как и с какви хранителни запаси са зази­мени пчелните семейства. За силните семейства с достатъчно доброка­чествена храна не е необходимо да се полагат особени грижи през целия зимен период. Силните, здрави и с достатъчно хранителни запаси пчел­ни семейства зимуват успешно при всякакви климатични условия без необходимостта от съществена намеса на пчеларя.