Изготвил: / п

Цели

• 
  Регулиране в устройствено отношение про­це­­сите на по-нататъшната ур­ба­ни­зация на терито­ри­ята на общината в граници, ко­ито да не накърняват це­лостта и стабил­ност­та на природ­ната й среда.
  
• 
  Създаване на необходимите устройствени ус­ловия за реализиране на стратеги­ческите документи по ЗРР - регионален план за развитие на Североизточния район за плани­ране, областната стратегия и общин­ския план за разви­тие 2007-2013, как­то и на общин­ски, регионални и национални инфраструк­­тур­ни проек­ти. Извеж­да­не на устрой­ст­вени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат включени в ежегодните про­грами за прилагане на ОПР.
  
• 
  Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграж­дане и техни­ческо съ­оръжаване на жиз­нената среда в населените места и останалите оби­тавани те­ритории в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти, при търсене на максимален ефект при инвестирането и запазване на характерни ка­чества и уникалност на териториите, респ. прилежащата акватория на Черно море, както на община Аксаково, така и на съседните общини.
  
• 
  Планиране на територията на общината да става по на­чин, осигуряващ съхра­ня­ване и едновременно с това пълно­цен­­но включване в жизнен оборот на природ­но­то и кул­­тур­но наследство на общината и Черноморското крайбрежие, с оглед ус­тойчивост и взаимно стимулиране при развитието на всички системи.
  

Перспективният срок, за който се разработват ОУП е заложен в Закона за устройство на територията и в подзаконовите нормативни документи (Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове). Там е указано, че ОУП се създават за период от 15-20 години.

С Плановото задание се предлага прогнозният хоризонт на ОУП на Община Аксаково да бъде 2025 г., а урбанистичната хипотеза да се разработи с планов хоризонт 2040 г.

1.2. Задачи на плана

Основните задачи на плана могат да бъдат определени, както следва:

• 
  Определяне на общата структура на терито­рията и прилежащата акватория и прео­бладаващото предназ­начение на състав­ни­те и струк­турните й части.
  
• 
  Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите и акваторията по предход­ната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони, в т.ч. Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) .
  
• 
  Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура.
  
• 
  Обосноваване развитието на комуникацион­но-транспорт­ната инфраструк­ту­ра на об­щи­ната и определяне съответст­ва­щото му усъвършенстване на транспортните мрежи.
  
• 
  Обосноваване развитието на тех­ни­чес­ката инфраструктура и опре­деляне разположението на мрежите и съоръженията им на терито­ри­ята на об­щи­ната, както и връз­ки­те им с териториите на съседните общини и с ин­фра­струк­турни мре­жи, съо­ръ­жения и обекти от регионално и нацио­нално значение.
  
• 
  Идентифициране на териториите с вероятно раз­простра­нение на предвидими природ­ни бедствия и регла­мен­тиране на необходимите превантивни мерки и начини на ус­трой­­ство и защита.
  
• 
  Регулиране на взаимодействието между ус­тройст­вото на територията на об­щи­ната и природната й среда, с оглед нейното опазване. Ре­гламен­ти­ране на допустимото нато­вар­ване на естес­т­венит­е рекреа­ционни и други ресурси, с оглед опазването им.
  
• 
  Осигуряване на условия за опазване и социализация на обек­тите на кул­турно-исто­ри­чес­ко­то наследство и при­родните забеле­жител­ности.
  
• 
  Извеждане на приоритетните устройствени ме­роприятия и определяне на последо­ва­тел­­ност на ре­ализирането им във времето.
  

• 
  Доразвиване на положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устрой­стве­ни проекти и пла­нове и други проучвания за те­ри­торията на общината.
  
• 
  Пълноценно отчитане външните връзки на общи­на­та като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъо­браз­ност­та им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво.
  
• 
  Формиране на комплекс от устройствени мерки, це­ля­­щи създаване на условия за пре­о­доля­ва­не на ус­тано­вени съществени диспорпорции между отделни части на общин­ската територия.
  
• 
  Свеждане до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбани­зацията и друго строително усвояване.
  
• 
  Създаване на устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им.
  
• 
  Създаване условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури инфраструктура.
  
• 
  Осигуряване на възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприя­тия - общинско задължение.
  
• 
  По отношение на икономическото развитие на общината се прилагат постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването.
  
• 
  Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на земеползването, респ. оразмеряване на системите, като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите.
  

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- те­ритории за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- рискови тери­то­рии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми тери­то­рии;

- територи­и за при­ла­гане на лан­дшафтно­устрой­ствени меро­при­ятия

Разпределението на територията на общината по ви­дове общо (преобладаващо) пред­­наз­наче­ние и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможно­стите на Наредба № 7, при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони, в т.ч. ЗУЧК, и на факти­ческото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвиж­данията на действащия цялостен устройствен план. Ако във връзка с настъпили промени във факти­чес­ката обстановка и/или предвижданията на ОУПО налагат изменение на този план в отделни негови части, то местата и видът на необходимото изменение следва да се посочат изрично в Правилата за прилагане на ОУПО.
ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ условия И РЕСУРСи
2.1. Релeф

Според физико - географското райониране на България, община Аксаково се намира в източната част на Дунавската равнина и носи белезите на хълмисто - платовидния й релеф.

Основната част от територията е заета от Добруджанското и Франгенското плата. Юж­ните склонове на Добруджанското плато се спускат стръмно към Варненската низина. В най-голямата си височина платото достига до 200 м н.м.р. Дълбоко в платото е всечена река Суха река, която разнообразява иначе равнинния релеф. Наклонът на платото бележи посока север.

Югоизточната част на общината е заета от Франгенското плато, което е естествено про­дължение на Добруджанското. Тук то е в по-успокоените си форми и височини, по-равно и само на места достига до 350 м височина н.м.р.. На изток преминава в При­чер­номорската низина, както и в разширената долина при устието на река Батова, като наклоните на терена са значителни.

Голямо е разнообразието на релефа при каньоновидната долина на р. Батова. Реката се е врязала в платото, като е образувала изключително нехарактерна за монотонния му ха­рак­тер долина.

В югозападната си част община Аксаково включва част от Варненската низина, фор­ми­рана край Варненското езеро - лиман. Добруджанското плато стръмно се спуска към нея, при което наклоните достигат до 29 %.

Селищната мрежа е разположена на платото и малка част - по долината на р. Батова. Един­ствено гр. Аксаково и с. Игнатиево са разположени в най-ниската част на Добру­джан­ското плато – там, където релефът преминава във Варненската низина.

Изводът от така описаните характеристики на релефа е, че те усложняват условията за разви­тие на пътната мрежа – реконструкции, провеждане на нови трасета, особено на пътища от висок клас, което предопределя изискването към ОУПО за особено внимателно проучване и обосноваване на проектното решение в тази му част.
2.2. Климат

2.2.1. Обща характеристика

Обширната територия на община Аксаково предлага разнообразни микрокли­ма­тични условия, обусловени от нейните разнообразни релефни форми, както и от различната отда­лече­ност от морето на отделните й части. Предвид това, липсата на метеорологични стан­ции на характерните места на територията до голяма степен затруднява оценката на кли­мата.

Използвани са данните на метеорологичните станциите Варна, Девня и Суворово. Всички те са извън територията на общината, но всяка се намира в близост до нея и при теренни условия сходни с отделните части на общината: метеорологичните станции Варна и Девня - за крайморската и низинна крайезерна част, а метеорологичната станция Суворово - за платото.

Климатът на източната и южната част на общината, където са и най - ниските й те­рени (по крайбрежието на морето и Варненското езеро), се определя като морски. Основната част от територията, обаче обхваща главно Франгенското и Добруджанското плата. Там кли­матът е умерено - континентален.

Данните за температурата на въздуха са, както следва:

- в крайбрежната черноморска и в низинната части от общината:

• 
  средно годишна температура - около 12 °С;
  
• 
  средна лятна температура - около 22 °С;
  
• 
  средна зимна температура - около 3 °С;
  

• 
  средно годишна температура - около 11 °С;
  
• 
  средна лятна температура - около 21 °С;
  
• 
  средна зимна температура - около 1°С;
  

Мъгли се появяват през 33 дни в годината при видимост малко под 1000 м. Редки са случаите, когато в резултат на мъгла видимостта спада до няколко десетки метра. Мъглите са особено характерни за долината на езерото.

Средно количество на валежите (дъжд) в крайморската и низинната част са 498 л/кв.м, а на платото – 493 л/кв.м. Дни с гръмотевици и бури са средно 19 в годината. Веро­ят­ността от тях се отнася към месеците май, юни, юли и август.

Периодът на вероятност от снеговалежи е от 13 ноември до 12 април.

Средната продължителност на задържане на снежната покривка е:

- за крайморската и низинната части - 16 дни с 59 % вероятност на задържане 1-2 дни и 1 % вероятност на задържане 7-10 дни. Тези сравнително ниски стойности са обу­сло­вени от близостта на морето;

- за платовидната част - средно 23 дни със снежна покривка, при което 83 % от дните тя се задържа 1 - 6 дни.

Първите замръзки на почвата се появяват около 2-ри декември на дълбочина до 2 см, ка­то появата им е вероятна до около 20-ти март. Максималната дълбочина, до която почвата замръзва, е около 40 см.

2.2.4. Ветрове

В ниските части на общината преобладават ветрове със северна и западна компонента - север, запад и северозапад. През летните месеци и пролетта силно се увеличава делът на из­точните и югоизточните ветрове. На платото през цялата година се наблюдават северни и севе­роизточни ветрове, но през пролетта и лятото се засилва делът и на югоизточните ветрове. Тук средната скорост на вятъра е 0 - 10 м/сек., с преобладаване скоростите и силата на запад­ните ветрове. При крайбрежната и низинната части скоростта на вятъра не надвишава 3 м/ сек. За крайбрежната част са характерни бризите, като бризовата циркулация се чувства дос­та навътре по долината на езерата.

Изключителното разнообразие на релефа и силната залесеност на р. Батова създава микроклиматични условия, различни от тези на околните територии: закътаност от ветро­ве­те, дълго задържане на снежната покривка и ниски температури.

В община Аксаково сравнително често се наблюдават явленията скрежообразуване и обледеняване върху клони на дървета, проводници, стълбове и др., които нанасят огромни щети. Предизвикват се от следните фактори:

- наличие на обилна влажност на въздуха, мъгли или преизстуден дъжд,

- отрицателни температури, главно между 0 и 10 градуса,

- вятър.

Водните ресурси на територията на общината са сравнително малки.

В Черно море директно се вкливат р. Батова и р. Осеновска.

Във Варненското езеро и канала, свързващ двете езера, се вливат Харамийското дере и Игнатиевското дере. Губят водите си две дерета - Аксаковското и Слънчевското. В р. Ду­нав се влива р. Суха река.

Река Батова извира на територията на общината. Общата й дължина е 39 км, а в гра­ниците на общината -18 км. Водосборната област е 339 км², от тях в границите на общината -150 км². Модулът на оттока е 2,28 л/сек/км². Средният отток е 340 л/сек. Максималното вод­но количество при 1,10 и 20 % обезпеченост е съответно 100, 50 и 35 м³/сек. Време­траенето на пълноводие е 4,5-5,5 месеца, а на маловодие 3-4 месеца. Плаващите наноси са около 2 кг/м³ (І категория до първото населено място, след това ІІ категория до вливането й в Черно море).

Река Осеновска е с дължина 10,5 км, от тях в границите на общината - 8,5 км. Водо­сбор­ната й област е 83 км², от които в границите на общината 60 км². Модулът на оттока е 1,3 л/сек/км², а средният отток - 80 л/сек. Максималният отток при 1,10 и 20 % обезпеченост е съответно 60, 30 и 20 м³/сек. Времетраене на пълноводие е 4,5-5,5 месеца, а на маловодие 3-4 месеца. Плаващите наноси са 1-2 кг/м³ ( ІІ категория).

Река Суха река има дължина 126 км, от които в границите на общината около 27 км. Водосборна й област възлиза на 2404 км², от тях в границите на общината - 241,4 км². Мо­дулът на оттока е 2,34 л/сек/км². Средният отток е 552 л/сек., а максималният при 1,10 и 20 % обезпеченост е съответно 120, 60 и 45 м³/сек. Времето на пълноводие е 4,5-5,5 месеца, а на маловодие 3-4 месеца. Плаващите наноси са 1-3 кг/м³ (І категория до първото населено място, след това ІІ категория до гр. Добрич и ІІІ категория след града до вливането й в р. Дунав).

Деретата са с дължина от 3,5 до 12 км, водосборна област от 7,4 до 47 км², модул на оттока от 0,75 до 2,0 л/сек/км², среден отток от 5 до 94 л/сек. Максималният отток при 1,10 и 20 % обезпеченост е съответно 22-55, 11-27 и 8-20 м³/сек. Времетраенето на пълноводие е 4,5-5,5 месеца, а на маловодие 2-3 месеца. Плаващите наноси са от 1 до 3 кг/м³.

По химически състав водите на реките и деретата са хидро-карбонатни-калциево-маг­не­зиеви, пресни, твърди.

На територията на общината са изградени 5 язовира:

Общината разполага със сравнително ограничени по количество, но със запазено доб­ро качество повърхностни води.

Разнообразието в литоложкия характер на седиментите, които изграждат Варненския район и структурните му особености, обуславят наличието на различни по тип и характер подземни води. В хидроложки план те се отнасят към т.нар. Варненски артезиански басейн. В него подземните води са формирани в няколко водоносни хоризонти и комплекси. По мощност, по статически запаси, по динамични и експлоатационни ресурси най-водообилният и перспективен хоризонт е малмоваланжкият. Тук той е представен от варовици и доломити, значително напукани, окарстени. Областта на подхранване на този хоризонт има значително разпространение, предимно в западната и североизточна част на района. Дренирането на водоносния хоризонт се извършва предимно в обсега на разломни дислокации по естествен и изкуствен път (чрез сондажи). Естественото разтоварване на подземните води от зоната на активния водообмен е двустранно – чрез извори при подпор на водоносния хоризонт с водоопорни мергели, от подводни извори във Варненското езеро и в морето и чрез подземно изливане на води в терасните отложения на някои от реките. Изкуственото разтоварване се извършва чрез структурни сондажи в близост до тектонски нарушения или в крайбрежната ивица. По физико-химичен състав водите от малмоваланжкия водоносен хоризонт са пресни до слабо минерализирани (минерализация 0.6 - 0.7 г./л.), с преобладаване на калциев и магнезиев хидрокарбонат.

Преобладаващата част от населените места в общината (с изключение на гр. Аксаково и три от селата), се водоснабдяват от местни водоизточници. Поради посочената окарстеност на водоносния хоризонт, водоизточниците са застрашени от замърсяване на водата при обилни валежи, вследствие наторяването на земеделските земи, при инфилтриране на замърсени води от необезопасени сметища и неправилно третиране на отпадните води от бита, производствените предприятия, животновъдството (ползване на попивни ями, липса на локални пречиствателни съоръжения). При проучванията, извършени във връзка с настоящата разработка, постъпиха потвърждения - данни за констатирано завишено съдържание на нитрати в някои от водоизточниците (Изворско, Доброглед; в Долище - също и от сметището във Въглен). Изискванията към плана, произтичащи от тези и други проблеми на ползването на подземните води за битови нужди, са разработени по-долу, в раздел “Техническа инфраструктура” и раздел „Състояние и опазване на околната среда”.

• 
  Находища на термални води
  

• 
  Орешак при ПС „Батова” – 40 л/сек;
  
• 
  Аксаково – 30 л./сек;
  
• 
  Игнатиево – 40 л/сек;
  
• 
  Любен Каравелово – 20 л/сек.
  

Сред предвидените в ОПР мерки е включено развитие на оранжерийното производство като едно от направленията за повишаване ефективността и модернизиране на селското стопанство. ОУПО следва да създаде устройствени условия за реализация на това предвиждане, като при определянето на зони, предназначени за развитие на селскостопанска инфраструктура, съблюдава и локализацията на източниците на термални води като естествен ресурс.

На територията на общината няма известни източници на минерални води с лечебни качества. Въпреки това, според проведената анкета във възможния пакет услуги за развитие на туризма се свързва и с предлагане на СПА-процедури (Орешак). При функционалното зониране ОУПО следва да отчете този потенциал за реализация на природния ресурс.
2.5. Почви

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземи и сиви горски във всичките им разновидности. Останалите типове почви са незначително представени и нямат важно място в разглежданата територия.

От черноземните почви значително са разпространени карбонатните черноземи. Те са характерни за землищата на Аксаково и селата Игнатиево, Слънчево, Доброглед, Кичево и Климентово. Имат слабо, до средно мощен хумусен хоризонт, хумусното съдържание е от 3 до 3,5 %. Механичният състав е средно до тежко песъкливо-глинест, имат рохкав строеж, добър въздушен и топлинен режим, лесно се обработват. Въпреки добрата водопропускли­вост имат слаби водозадържащи свойства и съответно влошен воден режим. Реакцията им е алкална.